Производството е по реда на чл.208 - 228 от АПК, във вр.чл.63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба на С. В. К. , против Решение № 85 от 15.12.2025г., постановено по АНД № 20251850200177 по описа на PC – Костинброд. Твърди се незаконосъобразност на решението и се иска отмяната му и отмяна на НП № Ф-62 от 08.08.2025г. на директора на ОБДХ-София област. Алтернативно се иска отмяна на решението и връщане на делото на друг състав на РС за ново разглеждане. Претендират се разноски за двете инстанции. Редовно призован за датата на с.з. оспорващия се представлява от Пейчев , който поддържа жалбата.

Ответника по оспорването редовно призован не изпраща представител. Съображения по същество на оспорването са изложени в писмен отговор. Не се претендират разноски.

Прокурор от СОП не прави искане за встъпване в производството.

Административен съд София - област, касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на контрол пред настоящата инстанция е Решение № 85 от 15.12.2025г., постановено по АНД № 20251850200177 по описа на PC – Костинброд, с което е потвърдено наказателно постановление № Ф- 62/08.08.25 г., издадено от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните - София област, с което на С. В. К., на основание чл. 134, ал, 2 от Закона за храните е наложена глоба в размер на 1000 лева за нарушение по чл. 12 от Закона за храните.

За да потвърди оспорваното пред него НП, състава на съда приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица и при спазване на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като не са констатирани нарушения които да опорочават административно наказателното производство и да нарушават правата на санкционираното лице и правилно е ангажирана отговорността на Кочева. Прието е , че правилно е приложена нормата на чл. 27 от ЗАНН и не следва да се приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебната проверка настоящия състав намира, че състава на съда е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт.

Първостепенният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при съблюдаване на процесуалните правила относно събиране и проверка на доказателствата. Относимите за отговорността на санкционираното лице факти са установени и въз основа на тях правилно е изведен правния извод за липсата на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на НП и при съставяне на АУАН.

Отговорността на Кочева е ангажирана за това, че на 28.06.2025 г. е извършена проверка в обект мобилна количка, обособен за скара, намиращ се на централния площад на [населено място], обл. София, борави с технологично оборудване и с хранителни продукти, като е представила нередовна заверена лична здравна книжка с нанесени паразитологични прегледи. Последния паразитологичен преглед е извършен на 18.06.2024г., а заверката от общопрактикуващия лекар е на 21.06.2024г.

За установеното при извършената проверка е издаден Констативен протокол от 28.06.2025 г. и е съставен АУАН. Въз основа на тях е издадено и оспорваното пред РС НП.

Според чл. 12 от ЗХ, лице, работещо в обект за производство, преработка и/или дистрибуция на храни, подлежи на предварителни и периодични медицински прегледи по реда на наредбата по чл. 34, ал. 3 от Закона за здравето. Наредбата по чл. 34, ал. 3 от Закона за здравето - Наредба № 15 от 27.06.2006 г. за здравните изисквания към лицата, работещи в детските заведения, специализираните институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти, предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските, фризьорските и козметичните салони, / Наредба № 15 от 27.06.2006 г. /, определя здравните изисквания към лицата, работещи в предприятия (обекти), които произвеждат и/или търгуват с храни (чл. 1, т. 4). В чл. 3 и чл. 5 от Наредба № 15 от 27.06.2006 г. е регламентирано провеждането на предварителни и периодични медицински прегледи и изследвания. От тук, пряко изводимо е и правилото за поведение, иначе казано задължението за преминаване през такива прегледи на посочената категория субекти, с оглед естеството на изпълняваната от тях работа и дейност. По аргумент от чл. 2 от Наредба № 15/27.06.06 г. единствената официална форма и надлежния документ, удостоверяващ здравното освидетелстване по този начин - извършването на предварителни или периодични медицински прегледи, е личната здравна книжка.

Налице е надлежно описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП. Безспорна е и дата на нарушението. Безспорен е факта, че към датата на проверката – 28.06.2025 г ., Кочева, не е удостоверил наличието на преминали каквито и да било медицински прегледи от задължителните такива, като е представила нередовна заверена лична здравна книжка с нанесени паразитологични прегледи. Последния паразитологичен преглед е извършен на 18.06.2024г., а заверката от общопрактикуващия лекар е на 21.06.2024г.

Обстоятелство, че на 01.07.2025год., след извършване на констатираното нарушение, лицето е преминало през необходимите медицински изследвания/ установено в производството пред РС в с.з. на 11.12.2025год./ дава основание да се приеме, че Кочева е съзнавала тяхната липса към датата на извършената проверка.

Като се отчете вида на изпълнителното деяние при нарушението по чл. 12 от ЗХ – бездействие, следва да се приеме и че настоящият случай е в хипотезата на т. нар "продължено" административно нарушение, при което деецът през известен период непрекъснато осъществява неговия състав и нарушението съществува докато не бъде прекратено, или докато деецът не изпълни задължението си. Поради това, датата на нарушението съвпада с дата на установяването му от съответните органи. Въведеното нормативно изискване за извършени медицински прегледи на лицата, работещи в обекти за производство, преработка и/или дистрибуция на храни, е задължително за спазване по всяко време от тези субекти – от започването на такава дейност в даден обект до приключването й. Ето защо, след като от страна на визираната категория лица /съответно и от касационния ответник/ не е бил извършен, който и да е от задължителните медицински прегледи (в това число влизат и изследванията), то същите през периода на неизвършването им винаги ще са в нарушение, съответно ще подлежат на санкциониране.

Безспорно има конкретизиране от стана на АНО на правните основания от Наредба № 15 от 27.06.2006 г., но това е правомощие на същия с оглед нормата на чл. 53 от ЗАНН

Настоящата инстанция приема, че в АУАН и НП има направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и на фактическите обстоятелства, при които е било извършено, поради което не е възможно да се стигне до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не се нарушава правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем.

Настоящата инстанция приема, че в случая наказаното лице, обслужвайки клиенти в обект, в който се предлагат храни, без да е преминало изискуемите медицински прегледи, е нарушило изискванията на чл. 12 от ЗХ, във връзка с разпоредбите на Наредба № 15 от 27.06.2006 г. В тази връзка правилно административнонаказващият орган е отнесъл установеното нарушение към съответната санкционна норма на чл. 134, ал. 2 от ЗХ и правилно е определил размера на наказанието в минималния предвиден такъв, доколкото се касае за единичен случай, предвид липсата на данни за други такива нарушения и не са налице установени отегчаващи отговорността обстоятелства.

Административнонаказващият орган и първата инстанция са направили и преценка за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав също счита, че установеното нарушение не е маловажен случай, тъй като охраняваните обществени отношения са от изключителна значимост във връзка с живота и здравето на хората. По тази причина твърдението на касатора, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН следва да се отхвърли. По делото няма данни за смекчаващи обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид.

Неотносимо е позоваването в касационната жалба на Решение № 654 от 23.09.2015год., постановено по КНАД № 447/2015год. по описа на АССО.

В отговора ответникът по касационната жалба не е направил искане за присъждане на всички разноски по делото за тази инстанция и такива не следва да се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд София-област, III-касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 85 от 15.12.2025г., постановено по АНД № 20251850200177 по описа на PC – Костинброд.

Решението е окончателно.