К. К. М., лично и в качеството си на настойник на П. И. К., представлявана по пълномощие от адв. А. В. К., е предявила иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ срещу община Долна баня – [населено място] баня, Софийска област, п.к. 2040, [улица], представлявана от кмета на общината, за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, изразяващи се в причинени стрес, тревоги, болка, страдания и страх от неизвестността дали П. И. К. е жив или мъртъв, претърпени вследствие незаконосъобразни действия и бездействия по предоставяне на социалната услуга - Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства, във връзка с изчезването на 21.05.2022г. на П. И. К. - брат на К. К. М., от Центъра за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства - [населено място] баня /наричан по-долу Центъра/. Иска се и присъждане на законната лихва от 21.05.2022г. до окончателното погасяване на задължението. Иска се заплащане на сторените деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съгласно представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по препр. от чл. 144 Административнопроцесуален кодекс /АПК/.

Искът се основава на неизпълнение от страна на служителите на ответника на задължението им да осигурят защита на живота и здравето на брата на ищцата – П. И. К.. Сочи се, че това неизпълнение се изразява в неосигуряване на 24 - часова грижа за брата на ищцата /поставен под пълно запрещение/, оставянето му без надзор предвид състоянието му на страдащ от параноидна шизофрения и аутизъм, липса на заграждение на част от дворното място на Центъра, граничещо с близката гориста местност и откъдето според записи от видеонаблюдение П. К. е напуснал Центъра заедно с друг болен, настанен там – Е. Д.. Сочи се, че в резултат на гореизложеното е допуснато Кюркчиев да напусне Центъра или да бъде отведен извън него от друго лице. Твърди се, че особено показателно за неизпълнение на задължението за опазване живота и здравето на П. К. е, че процесното напускане на Центъра е второ по ред за него в рамките на сравнително кратък период от време, както и че след първото не са взети необходимите мерки, за да не се повтаря. Като аргумент в подкрепа на наведеното се сочи фактът, че предвид състоянието на П. К. – аутист, той не е обичал никакви промени и не е предприемал самоволно нови или различни действия. Оттук се заключава, че допуснатото напускане на Центъра, като се твърди, че той най-вероятно е бил изведен оттам, е резултат от сериозно и тежко неизпълнение на задължението за опазване на живота и здравето му. Сочи се и че, Кюркчиев е бил тормозен от друго настанено в Центъра лице, служителите са знаели за това, но не са предприели никакви мерки. Навежда се и неизпълнение от страна на служителите на ответника на задължението им да предприемат всички необходими, предвидени в приложимите правила, мерки за намирането на изчезналия П. К.. В тази връзка се сочи липсата на психиатър в Центъра, който непосредствено след изчезването да проведе специализирани разговори с останалите настанени за събиране на информация, както и незагриженост и бездействие от страна на директора на Центъра в организирането на действията по издирване. Относно действията и бездействията, причинили увреждането, е налице позоваване на множество писмени доказателствени средства, а относно естеството и размера на неимуществените вреди – на гласни доказателствени средства. Счита се, че фактът на изчезването на П. К. от една страна пряко сочи незаконосъобразни действия и бездействия В хода на устните състезания се развива аргументация, че претърпените от ищцата неимуществени вреди са в пряка причинна връзка с факта на изчезването на нейния брат, както и че болката, тревогата и страданието й с течение на времето са станали по-силни поради неизвестността, в която живее. Ето защо се счита, че за силата и интензитета на вредите не следва да се съди единствено от състоянието на ищцата непосредствено след самото изчезване на нейния брат, а и впоследствие във връзка неизвестността дали е жив или мъртъв.

Ответникът – община Долна баня, представлявана от кмета В. Н. Д. и по пълномощие от адв. Я. С., оспорва предявения иск. На първо място се възразява за недопустимост на иска поради предявяването му срещу страна, която не би могла да е ответник по него. Счита се, че с оглед начина на създаване, финансиране и управление на Центъра и с оглед разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от АПК, община Долна баня не е легитимирана да отговаря по предявения иск. По същество се счита, че предявеният иск е неоснователен поради недоказани незаконосъобразни действия и бездействия на служителите на Центъра, от които да са произтекли претендираните неимуществени вреди. Развива се аргументация, че не е налице нито едно конкретно задължение на служителите на Центъра или правило относно охраната, организацията на работа или пък изискване за реагиране при изчезване на настанено лице, което да не е изпълнено. Налице е позоваване на фактите за създадената добра организация на работа в Центъра, периодичното атестиране на служителите и проверяване на работата им, периодичното оценяване състоянието и нуждите на настанените и т.н. От друга страна се сочи, че директорът, всички служители, включително кметът и служителите на общинската администрация, са извършили необходимите и предвидени в приложимата уредба действия по издирването на Кюркчиев, даже и много повече от дължимото. Счита се, че не е налице пряка причинна връзка между сочените за незаконосъобразни действия и бездействия на служителите на ответника и изчезването на П. К. с търпените от ищцата болки, тревоги и страдания. Това се аргументира с факта, че по време, съвпадащо с периода на изчезване на П. К., е починал и бащата на ищцата. Оттук се извежда, че страданията й са причинени вследствие загубата на родителя й и не са в пряка причинна връзка с твърдяното за вредоносно събитие. Срещу силата на интензитета на вредите се възразява с аргумента, че все още не е известно дали П. К. е починал, т.е., налице е надежда. Иска се присъждане на сторените деловодни разноски.

Заключението на участващия по делото прокурор от Софийска окръжна прокуратура е за неоснователност на иска поради това, че не е доказана по категоричен начин причинно-следствената връзка между действията/бездействията на ответника и вредоносния резултат.

Административен съд – София област, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, счита следното от фактическа страна:

По делото са приети писмени доказателствени средства относно здравословното състояние на П. И. К. и относно неговия граждански статус. Въз основа Електроенцефалограма № 1351 от 10.04.1984г. /л. 11 от делото/, издадена от Научния институт по неврология, психиатрия и неврохирургия при Медицинска академия, се установява, че е констатирана генерализирана пароксизмална активност /абнормена активност, типична за някои видове епилепсия/, когато Кюркчиев е бил на осем години. Въз основа на Епикриза от 04.02.1992г. /л. 10 от делото/ се установява, че Кюркчиев е диагностициран с ранен детски аутизъм. С Експертно решение № 2860/12.12.1994г. на същия е определена първа група инвалидност с чужда помощ, пожизнено. Като диагноза ТЕЛК е констатирала – шизофренна психоза, шизофрения с непрекъснато протичане; синдром на ранен детски аутизъм; дефект на личността. С решение № 571/18.10.2007г. по гр. дело № 739/2007г. на Пазарджишкия окръжен съд П. И. К. е поставен под пълно запрещение. Съгласно удостоверение № 394/14.04.2021г. на Органа по настойничество и попечителство при община Велинград, на основание решение № 1723/30.10.2015г. и решение № 1530/09.10.2020г. К. К. М. е настойник на П. К.. Няма спор по делото, че ищцата К. К. М. е сестра на П. И. К.. Със Становище вх. № 1302-24-823/03.10.2016г. до директора на дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] Миткова, в качеството си на настойник на Кюркчиев, е посочила, че е в негов интерес да бъде настанен в Центъра за настаняване от семеен тип за възрастни хора с психични разстройства - [населено място] баня /наричан по-долу Центъра/. Изложила е фактите, че със смъртта на майка им, единственият, който полага грижи за Петър, е тя, тъй като нямат други братя и сестри. Посочила е, че е била принудена да го вземе със себе си в Германия, където живее и работи от шест години. Посочила е, че през време на престоя на Петър в Германия е било изключително трудно и за двама им, тъй като тя работи на пълен работен ден, което е налагало той да стои затворен вкъщи. Посочила е, че незнанието на езика допълнително го е изнервяло, както и че не е имало никаква възможност да се интегрира там. Поради тези причини, Миткова е изразила становище, че брат й има нужда да бъде настанен в специализиран център за хора с психични разстройства, където да получи нужните специализирани грижи и добра атмосфера. Със заповед № 1032-РД01-0035/14.10.2016г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] Кюркчиев е настанен временно в Центъра за настаняване от семеен тип за възрастни хора с психични разстройства - [населено място] баня. С решение № 198 от 12.12.2016г. на Ихтиманския районен съд по гр. дело № 804/2016г. П. К. е настанен в Центъра за срок от три години. Със следващо решение № 3 от 07.01.2020г. по гр. дело № 1218/2019г. е настанен за още три години в Центъра. Между община Долна баня, в качеството й на доставчик на услугата - Център за настаняване от семеен тип за възрастни хора с психични разстройства, наричана Изпълнител на услугата, и П. И. К., чрез законния му представител К. К. М., наричан потребител, е сключен Договор № 004/16-1 от 05.10.2016г., съгласно който Изпълнителят предоставя на Потребителя правото да ползва социалната услуга, предмет на договора - Център за настаняване от семеен тип за възрастни хора с психични разстройства, ведно с всички включени в нея дейности и програми от грижи, които са подходящи за задоволяване на индивидуалните му потребности, залегнали в индивидуалния му план – чл. 1 и чл. 2 от договора. Съгласно чл. 7 от същия, Изпълнителят е длъжен да предоставя договорената социална услуга в съответствие със стандартите за предоставяне на социални услуги, съдържащи се в законовите и подзаконови нормативни актове на Република България, както и в съответствие с личните потребности на Потребителя и добрите практики в областта на социалните услуги. Съгласно чл. 17, потребителят има право да ползва социалната услуга ЦНСТВХПР по начин, който не накърнява правата, достойнството и интересите му и е в унисон с неговите потребности, лични предпочитания и желания. По делото е събрана като доказателство декларация от 10.09.2019г. на Миткова, подадена до директора на Центъра, с която се иска продължаване срока на сключения договор за настаняването на Петър. Миткова сочи в декларацията, че за времето, през което нейният брат е настанен в Центъра са настъпили положителни промени в здравословното и социално му състояние, че получава нужните грижи от целия персонал, за да бъде здрав и самият той споделя с нея, че се чувства добре на това място. Между община Долна баня, като доставчик на социалната услуга ЦНСТВХПР, и Кюркчиев, чрез ищцата К. М., като Потребител, е сключен и анекс от 23.01.2020г. към договора, съгласно който срокът му е продължен с още три години, а анексът е неразделна част от договора.

По делото са представени четири броя индивидуални планове за здравна грижа, датиращи съответно от м. 03, м. 05, м. 11, 2021г. и 06.04.2022г. и индивидуални планове за подкрепа, съответно от 06.10.2021г. и 06.04.2022г. Въз основа на същите се установява, че с оглед поведението и здравословните нужди на Кюркчиев са предприемани съответни мерки за неговото лечение и добро състояние, регулярно и редовно е оценявано състоянието му и отговарящите на същото потребности. Видно е, че в индивидуалния план за подкрепа от 06.04.2022г. в раздел „Лична информация“ е посочено, че лицето има интелект на подрастващо дете, не се ориентира и не може да каже къде се намира. В същия план е поставена дългосрочната цел „Осигуряване на среда, гарантираща живота и нормалното психическо и физическо развитие“ /цитат, л. 117, долу/. В раздел „Цели“ е посочено – „Осигуряване на безопасна среда на живот“ /цитат, л. 121/. Представена е и оценка на потребностите към по-ранна дата – 19.10.2016г. В т. 12 от същата /л. 224/, при оценка на риска е посочено „да не напуска района на ЦНСТ – да не се загуби“. В Индивидуалните оценки на потребностите от подкрепа, съответно от 06.10.2021г. и 06.04.2022г. /л. 126 и л. 146, 147/ се съдържат констатации, че Петър има добра комуникация със сестра си и се вълнува „изключително много“ /цитат/ при разговор или посещение от нея, а тя един път седмично се обажда на социалния работник да пита за състоянието на Петър, тъй като той се разсейва лесно и трудно се ангажира вниманието му, за да води разговор по телефона.

Въз основа констатациите в протоколи от 13.05.2022г. /л. 93/ и 16.06.2022г. /л. 176/, съставени от социални работници и други служители в Центъра, се установява, че П. К. на 12.05.2022г., вечерта, е напуснал Центъра, като впоследствие е бил забелян от служител и върнат. За това, както и за напрежение между П. К. и други потребители, настанени в Центъра, е бил уведомен лекуващия лекар д-р Перниклиев, който е предписал промяна в терапията. Проведена е и екипна среща на 17.05.2022г., на която тези проблеми са обсъдени, съставен е протокол от 17.05.2022г. /л. 95, 96/. Във връзка със състоянието на потребителите, включително Кюркчиев, са съставени протоколи от 26.04.2022г., 11.05.2022г., както и становища на лекуващия лекар за състоянието им и предприетите мерки чрез промяна в терапията.

Съставени са доклади от социални работници и санитари относно напускането от П. К. на Центъра на 21.05.2022г. и всички предприети действия по неговото търсене. В докладите вх. № 18/23.05.2022г. и № 19/23.05.2022г. /л. 171, л. 172/, представени от санитарите, които са били на смяна към момента на изчезването на Петър – 21.05.2022г., е описано как те са разбрали, че е напуснал Центъра, а именно чрез получено обаждане от лице, което го е видяло – „над центъра, в дерето“ /цитат/ заедно с потребителя Е. Д..

Представена е като доказателство молба изх. № 44/21.05.2022г. от директора на Центъра до началника на РУ Костенец, с която се съобщава за изчезването на Кюркчиев, както и за предприети мерки за намирането му от служители на центъра, на общинската администрация, доброволци и полиция. Сочи се, че до момента лицето не е намерено, поради което се моли да бъдат предприети действия за обявяването му за общодържавно издирване. Приети са като доказателства уведомителни писма от директора на Центъра до кмета на община Долна баня, до директора на дирекция „Социално подпомагане“, датиращи от 23.05.2022г., с които се съобщава за изчезването на Петър, положените усилия да бъде намерен, от които не е налице резултат, както и че е обявен за общодържавно издирване.

Във връзка с изчезването и ненамирането на П. К., ищцата К. К. М. е подала сигнал до Агенцията за качеството на социалните услуги при Министерството на труда и социалната политика. В отговор /писмо № 96-00-5/06.06.2022г., л. 25/, изпълнителният директор на тази агенция е посочил, че по повод сигнала е извършена проверка в социалната услуга – ЦНСТПЛПР, при която е установено, че в Центъра има утвърдена процедура за реакция при отсъствие на потребител без разрешение, която е приложена и по конкретния случай. Посочено е, че ръководителят е свикал незабавно целия екип, уведомени са органите на МВР, кмета на община Долна баня и началника на РУ – Костенец и директора на дирекция „Социално подпомагане“. Организирани са и доброволци, които са се включили в издирването, заедно с екипите на Центъра и МВР. Даден е краен отговор, че екипът на социалната услуга е действал адекватно и своевременно по процедура, включително и по отношение останалите потребители.

Във връзка с подаден от Миткова до Омбудсмана на Р България сигнал и изискана от този орган информация за случая, кметът на община Долна баня със заповед № РД-15-163/15.06.2022г. /л. 179/ е разпоредил извършването на проверка и е назначил комисия за това. За осъществената проверка и констатираните обстоятелства е съставен протокол от 16.06.2022г., в който хронологично и подробно са проследени обстоятелствата от първото напускане на Центъра от Петър на 12.05.2022г. до напускането му отново на 21.05.2022г. Описани са всички извършени действия и взети мерки от служителите на Центъра във връзка с тези събития и е дадено крайно заключение, че директорът на услугата е извършил всички необходими действия по утвърдената процедура, допълнителни действия по препоръка на полицията, както и по искане на сестрата К. М.. Прието е, че действията са извършени в необходимите срокове – незабавно. Посочено е, че директорът на услугата, целият наличен персонал и доброволци са извършили и допълнителни действия по търсенето на Кюркчиев, като дни наред са обхождали терена и са го издирвали. Счетено е, че директорът Й. Д. е проявил загриженост, коректни и адекватни действия в създалата се ситуация. Тези заключения са възпроизведени в писмо изх. № 2210-21/27.06.2022г. /л. 26/ на кмета на община Долна баня до Омбудсмана на Р България.

К. М. е подала жалба във връзка със случая до Районна прокуратура – Самоков.

По делото са представени и приети като доказателства Правилник за вътрешния трудов ред в Центъра, Процедура за реакция при отсъствие на потребител без разрешение от ЦНСТ, Процедура за уведомяване на компетентните органи и родители/настойници, близки, при инцидент с лице, процедура за мониторинг и вътрешен контрол на предоставяните услуги.

В о.с.з. на 25.06.2024г. и 26.11.2024г. са разпитани свидетелите М. Й. М., Й. П. Й., Т. Й. З. и Е. Г. С.. Първата свидетелка е работила в Центъра като директор 6 години, като е напуснала в началото на април 2022г. Останалите свидетели са работили в центъра, съответно като директор и социални работници към момента на изчезването на П. К. – 21.05.2022г. Св. Е. Г. С. впоследствие е и директор на Центъра.

Съдът цени показанията им по отношение три групи факти, а именно: 1. организация на работа в Центъра, начини на реагиране при определени ситуации, извършвани проверки; 2. ежедневните навици и поведение на П. К., грижите от които се е нуждаел, отношенията му с други настанени потребители, отношенията му с неговата сестра К. М.; 3. напускането на центъра от Петър на 11 май, 2022г., предприети мерки; напускането на Кюркчиев на 21.05.2022г. и всички предприети и извършени във връзка с това действия от директора и служителите на центъра.

Съдът кредитира показанията на цитираните свидетели, тъй като същите съставляват изява на непосредствени и преки възприятия и точното им и ясно възпроизвеждане при разпита, с твърдения за подробности, говорещи сами по себе си за достоверността на показанията. Налице е съответствие между тях, липсват вътрешни противоречия.

Относно първата група факти, въз основа показанията на посочените свидетели се установява, че след неразрешено напускане на лице и намирането му, се провежда екипна среща, на която се преценява поведението на потребителя и се набелязват мерки, като за всеки потребител има отговорник, който при промяна на обстоятелствата може да промени индивидуалния план за работа и на тази база се набелязват последващи мерки. Извършвани са периодични регулярни проверки на работата на Центъра, при които е имало предписания относно работата на кухненския блок, но към същинската дейност и нейното качество не е имало забележки. Установява се, че дворът на Центъра е ограден с телена ограда. Има портална бариера и караулка с невъоръжена физическа охрана. Вътре в самата сграда на Центъра няма физическа охрана, но социалните работници и санитарите са задължени да следят за спазване на реда. Има видеонаблюдение вътре в сградата на Центъра и извън нея. Физическата охрана не позволява излизане на настанените потребители извън огражденията на Центъра. Откъм посоката, в която Петър е излязъл извън Центъра, установена чрез съществуващото видеонаблюдение, е било налице прекъсване на телената ограда. Относно този факт показанията на св. Йорданов /л. 213, долу/ са в пълно съответствие с писмо изх. № 47/27.05.2022г., изпратено от директора на Центъра до кмета на общината с искане за съдействие относно установени разкъсвания на оградата и възстановяване на нейната цялост. Писмото е изпратено след изчезването на Петър на 21.05.2022г., в него се препраща към случая и се прави връзка със същия. В същия смисъл са и ценените тук показания.

Относно втората група факти, въз основа показанията на посочените свидетели се установява, че П. К. не е имал склонност към бягство. Бил е със стереотипни движения и един и същ маршрут на движение, който е бил следният: излиза от стаята си, минава през коридора, а оттам излиза от входа на сградата и отива до най-близкото кошче, което, макар и извън сградата, е много близко до входната й врата. Имал изявите и поведението на малко дете. Поради това, че Петър е бил и аутист, е имал по-различно поведение от останалите настанени потребители и нужда от по-специално обгрижване. Имал е много силна зависимост от грижи и от постоянно наблюдение и помощ за задоволяване на ежедневните му жизнени потребности. С поведението си е изнервял други потребители, тъй като постоянно е вървял след тях и е питал дали ще му купят вафличка или сладоледче. Не е бил агресивен. През цялото време на престоя на Петър в Центъра, до изчезването му, за него са полагани непрекъснати грижи. Чувствал се е добре, бил е спокоен, свикнал е до такава степен със служителите, че при последното му взимане от г-жа Миткова за ваканция, е искал отново бързо да се върне в Центъра. К. М. е била доволна от отношението и грижите към нейния брат. Ищцата редовно е идвала от Германия, където живее и работи, за да вижда брат си и да го взима за отпуск във Велинград, за да прекарват време заедно. Редовно се е обаждала и по телефона, за да се информира за него. При свижданията си винаги се е осведомявала за здравословното състояние на Петър, носела му любими храна и лакомства. От поведението и отношението й към Петър е било видно, че К. М. е била загрижена за него и го е обичала /вж. показанията на св. Стефанова в о.с.з. на 26.11.2024г., л. 229, горе/.

Свидетелските показания относно втората група факти, приети за установени в предходния абзац, напълно съответстват на данните, съдържащи се в личното досие на П. К. относно неговото здравословно състояние, диагнози, специфични потребности, нужда от непрекъснати грижи и наблюдение, ежедневна деятелност, характерно поведение, отношения с останалите потребители, отношение на ищцата Миткова към него. Това е видно от подробно анализираните по-горе медицинска документация, индивидуални планове за здравни грижи и такива за подкрепа, индивидуални оценки на потребностите и т.н.

Относно третата група факти, въз основа показанията на горепосочените свидетели и основно на свидетеля Й. П. Й. се установява, че на 12.05.2022г., около 17, 00 часа, П. К. е напуснал Центъра без знанието на служителите. След констатиране на отсъствието, за около половин час Петър е намерен и върнат. Във връзка със случилото се е проведена екипна среща на служителите от Центъра, на която са разисквани отношенията между Петър и други настанени потребители, набелязани са мерки, уведомен е лекуващия психиатър и е променена прилаганата терапия. Относно напускането на Центъра на 12.05.2022г. показанията на св. Йорданов са в съответствие с констатациите по анализираните вече по-горе протокол от 13.05.2022г. /л. 93/ и протокол от 16.06.2022г. /л. 176/. Относно предприетите мерки, показанията на свидетеля са в съответствие с протокола от проведената екипна среща на 17.05.2022г. /л. 95, 96/, протоколи от 26.04.2022г. и 11.05.2022г. относно състоянието на Кюркчиев и други потребители в Центъра, както и становищата на лекуващия лекар, всички, подробно анализирани по-горе.

Свидетелите Й. П. Й., Т. Й. З. и Е. Г. С. дават подробни, съответстващи едни на други и без вътрешни противоречия показания относно всички обстоятелства, произтекли след като на 21.05.2022г. П. К. е напуснал Центъра. Въз основа на тях, ценени в съвкупност със съставените три броя доклади на социални работници /л. 166 – л. 170/, два броя доклади на санитари /л. 171, л. 172/, протокол на комисия от извършена проверка от 16.06.2022г., се установява, че по повод получен на 21.05.2022г., събота, сигнал от местен козар, дежурните служители в центъра са разбрали за отсъствието на П. К., както и че е забелязан извън пределите на Центъра, в близка гориста местност, заедно с друг потребител Е. Д.. За това незабавно е уведомен директора на Центъра, който се е намирал в [населено място]. Тръгнал незабавно за [населено място] баня. Обадил се е на социалните работници на Центъра и е разпоредил да събере на място целия наличен екип, за да започне търсене на лицето, както и да се позвъни на спешен телефонен номер „112“. Обадил се е на доставчика на услугата в лицето на кмета на община Долна баня и на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място]. Пристигнал е възможно най-бързо на място, където вече са се били събрали всички налични в съботния ден служители на Центъра, живеещи в [населено място] баня, кметът на общината, служители от общинската администрация и доброволци. Започнали са обхождане на района, в който са предполагали, че може да се намира Петър, като за това са взели информация от наличното видеонаблюдение в Центъра относно посоката и начина на напускане на територията му. Дошли са и представители на полицията, на които незабавно е предоставена цялата необходима информация. Търсенето е продължило под тяхно ръководство. Издирването е продължило до късно през нощта на 21.05.2022г. и е подновено рано сутринта на другия ден, като са използвани и специално обучени за целта кучета. Междувременно, вечерта на 21.05.2022г., е уведомена К. М., която се е намирала към този момент в [населено място] и е пристигнала на 22.05.2022г. рано сутринта на място. Миткова се е включила в издирването през целия ден на 22.05.2022г., включително и в близкото населено място и над него, заедно със социални работнички от Центъра и с личния автомобил на една от тях. Органите на полицията са препоръчали на Миткова да се върне във Велинград, заради вероятността Петър да е отишъл там. Затова следобеда на 22.05.2022г. Миткова е заминала за [населено място], като към 19, 00 часа се е обадила на св. Стефанова, за да съобщи, че е ангажирала издирване и оглед на местността с хеликоптер, за който ще си заплати. Помолила е служителите на Центъра да координират търсенето с хеликоптера, тъй като тя самата към този момент по препоръка на полицията се намира в [населено място]. В издирването на Петър са се включили всички служители на Центъра, много доброволци от общинската администрация и населеното място. Търсенето на лицето е продължило повече от две седмици. П. К. не е намерен, включително и към момента на устните състезания по делото в о.с.з. на 26.11.2024г.

По делото са събрани гласни доказателствени средства и относно претърпените от ищцата неимуществени вреди, в какво конкретно се изразяват, техния размер, продължителност и интензитет. Изводите си за фактите, които приема за установени въз основа на тях, Съдът ще изложи по-долу в решението, ведно с правните си съображения за претърпените вреди.

Като взе предвид установените по делото факти и на основание чл. 203 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, по допустимостта и основателността на предявения иск, Съдът счита следното:

Искът с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е редовно предявен и допустим.

На основание чл. 128, ал. 1, т. 6 и по аргумент от чл. 132, ал. 1 и 2 от АПК, предявеният иск е подведомствен и родово подсъден на административните съдилища. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК, когато искът се основава на незаконосъобразно действие или бездействие, същите се установяват от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. А този иск се предявява съгласно чл. 7 от ЗОДОВ пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения. Като се изхожда от цитираните разпоредби и съобразно обстоятелствата, на които се основава предявеният иск, следва, че с оглед критерия – място на увреждането, местната компетентност да се произнесе по него принадлежи на Административен съд - София област.

Съгласно чл. 205, ал. 1 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В разглежданата хипотеза се твърди, че вредите са причинени от незаконосъобразни действия и бездействия по предоставяне на социалната услуга - Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства, във връзка с изчезването на 21.05.2022г. на П. И. К. - брат на К. К. М., от Центъра за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства - [населено място] баня.

Искът е предявен срещу община Долна баня. Ответникът чрез адв. Саздов възразява за недопустимост на исковата молба поради ненадлежност на ответника съобразно критериите по чл. 205, ал. 1 от АПК.

По този въпрос Съдът съобрази следното:

Съгласно заповед № РД01-0881/12.08.2016г., заповед РД01-0882/12.08.2016г., заповед № РД01-1783/14.09.2018г. и заповед № РД01-1784/14.09.2018г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, с които е създаден, Центърът за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства - [населено място] баня съставлява социална услуга – резидентен тип. Видно е, че социалната услуга – резидентен тип – „Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства“ - Долна баня, е създадена на основание действащата към този момент нормативна уредба в Закона за социалното подпомагане – чл. 6, ал. 1, т. 6 /отм./ и чл. 36в, ал. 1, т. 1, ал. 3 и ал. 7 /отм./ от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане.

Съгласно представеното като доказателство по делото писмо /л. 9/ на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане относно заявление за достъп до обществена информация във връзка със социална услуга „Център за настаняване от семеен тип на пълнолетни лица с психични разстройства“ - Долна баня, същата съставлява държавно делегирана дейност, финансирана от държавния бюджет чрез бюджета на община Долна баня. Посочено е, че социалните услуги, създадени на територията на община, които се финансират със средства от държавния бюджет, се управляват от кмета на съответната община. Това е в съответствие и с действащата и приложима към настоящия момент нормативна уредба съгласно Закона за социалните услуги /ЗСУ/ и Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги /ППЗСУ/. Съгласно чл. 28 от ЗСУ, доставчик на социални услуги е лице, което отговаря за предоставянето на социалните услуги. Съгласно чл. 29, ал. 2 ЗСУ, общините отговарят за предоставянето на социалните услуги, финансирани от държавния и общинския бюджет. Т.е., съгласно цитираните разпоредби, общините имат качеството на доставчици по см. на чл. 28 от ЗСУ на социалните услуги, финансирани от държавния бюджет и общинския бюджет. Въз основа цитираното писмо на л. 9 от делото се установява, че „Център за настаняване от семеен тип на пълнолетни лица с психични разстройства“ - Долна баня съставлява държавно делегирана дейност, финансирана от държавния бюджет чрез бюджета на община Долна баня. Следователно и при наличие на цитираните предпоставки, община Долна баня по силата на закона /чл. 29, ал. 2 вр. чл. 29 ЗСУ/ е доставчик на социалната услуга „Център за настаняване от семеен тип на пълнолетни лица с психични разстройства“ - Долна баня.

Съгласно чл. 25, ал. 2, т. 5 и т. 6 от ЗСУ, кметовете на общини /т. 5/ управляват предоставянето на социалните услуги на територията на общината, които се финансират със средства от държавния и общинския бюджет и /т. 6/ отговарят за спазване на стандартите за качество на социалните услуги на територията на общината, които се финансират със средства от държавния и общинския бюджет.

Т.е., кметът на община, в разглеждания случай – на община Долна баня, управлява дейността по предоставянето на социалната услуга „Център за настаняване от семеен тип на пълнолетни лица с психични разстройства“ - Долна баня и отговаря за осъществяването й при спазване на стандартите за качество от доставчика – община Долна баня. В продължение на това правно положение е предвиденото в чл. 39, ал. 2 от ППЗСУ, съгласно която разпоредба договорът за предоставяне на социалната услуга се сключва с нейния доставчик, в случая с община Долна баня. Съгласно приетото за установено по-горе, именно с община Долна баня, в качеството й на доставчик на социалната услуга „Център за настаняване от семеен тип на пълнолетни лица с психични разстройства“ - Долна баня, е сключен и договорът с П. К.. Именно кметът на община Долна баня, като управляващ дейността, е утвърдил Правилника за вътрешния трудов ред на Центъра – л. 62 - л. 77. Съгласно чл. 2, ал. 1 от същия, социалната услуга се управлява от община Долна баня /доставчик на социалната услуга/, чрез кмета й, като тази дейност конкретно се възлага на директор на центъра. Трудовото правоотношение на директора на Центъра възниква по силата на трудов договор, сключван с доставчика на социалната услуга - община Долна баня, чрез отговарящия за управлението и качеството й кмет. Това е видно включително и от представените като доказателства трудов договор и допълнително споразумение на л. 208 и л. 209 от делото.

От изложения по-горе анализ се формира изводът, че община Долна баня, в качеството на доставчик на социалната услуга „Център за настаняване от семеен тип на пълнолетни лица с психични разстройства“ - Долна баня, чийто кмет управлява и отговаря за дейността по предоставянето й, е юридическото лице по см. на чл. 205, ал. 1 от АПК, чиято е пасивната процесуалноправна легитимация на ответник по предявения иск. Наведените възражения в обратен смисъл са изцяло неоснователни.

По основателността на приетия за допустим иск, Съдът счита следното:

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, приложим по препр. от чл. 203, ал. 2 АПК, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Чл. 4 от ЗОДОВ очертава пределите на отговорността - дължи се обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Следователно, за основателността на иска е необходимо да са налице следните предпоставки: 1. незаконен административен акт, действие или бездействие на административен орган; 2. актът да е отменен по съответния ред 3. причиняване на вреди; 4. пряка причинна връзка между незаконната дейност на държавния орган или длъжностно лице и вредите; В разглеждания случай вредите се претендират от твърдени незаконосъобразни действия и/или бездействия на служители на ответника. На първо място е необходимо да се посочи, че дейността по предоставянето на социални услуги съставлява административна дейност – дейност в едно от направленията на държавното управление.

На следващо място следва да се отговори на въпроса осъществени ли са сочените от ищеца незаконосъобразни действия и/или бездействия. Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

Искът се основава на неизпълнение от страна на служителите на ответника на задължението им да осигурят защита на живота и здравето на брата на ищцата – П. И. К.. Сочи се, че това неизпълнение се изразява в неосигуряване на 24 - часова грижа за брата на ищцата /поставен под пълно запрещение/, оставянето му без надзор предвид състоянието му на страдащ от параноидна шизофрения и аутизъм, липса на заграждение на част от дворното място на Центъра, граничещо с близката гориста местност и откъдето според записи от видеонаблюдение П. К. е напуснал Центъра заедно с друг болен, настанен там – Е. Д.. Сочи се, че в резултат на гореизложеното е допуснато Кюркчиев да напусне Центъра или да бъде отведен извън него от друго лице.

На първо място следва да се даде отговор на въпроса налице ли е неизпълнение на задължения на служителите на ответника, в частност служителите в Центъра, и ако това е така, в какви действия и/или бездействия се изразява то. По-горе се пресъздадоха някои основни клаузи на сключения между доставчика на социалната услуга – община Долна баня и П. К., чрез законния му представител К. М., договор. Обобщено, задължение на доставчика е да предоставя на потребителя социалната услуга, предмет на договора, в съответствие със стандартите за предоставяне на социални услуги, съдържащи се в законовите и подзаконови нормативни актове на Република България, както и в съответствие с личните потребности на потребителя и добрите практики в областта на социалните услуги. Съгласно § 1, т. 18 от Допълнителните разпоредби на ЗСУ "Качество на социалните услуги" е съвкупност от характеристики на социалните услуги, които удовлетворяват потребностите на лицата, които ги ползват, и водят до превенция и/или преодоляване на социалното изключване, реализиране на права и подобряване качеството на живот. Съгласно чл. 109, ал. 1 от ЗСУ, социалните услуги се предоставят в съответствие с Наредба за качеството на социалните услуги, с която се уреждат стандартите за качество на социалните услуги, критерии за изпълнението им, методите за извършване на мониторинг на качеството на социалните услуги и редът за извършване на контрол, мониторинг и оценка на качеството и ефективността на социалните услуги. Съгласно чл. 110, ал. 1 от ЗСУ, стандартите за качество на социалните услуги, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги, са задължителни за всички доставчици на социални услуги, а съгласно чл. 111, ал. 1 от с. з., отговорността за спазването на стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги, за социалните услуги, които се финансират от държавния и/или общинския бюджет, е на кмета на общината, на лицата, които управляват, и на служителите, които осъществяват дейността по предоставяне на услугите. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредбата за качеството на социалните услуги /наричана по-долу наредбата/, социалната услуга „Резидентна грижа“ /каквато е настоящата/ се предоставя съгласно стандартите за качество и критериите за тяхното изпълнение, определени в приложение № 10, приложение № 11, приложение № 12, приложение № 13 и приложение № 14. В Приложение № 12 към чл. 11, ал. 1 от наредбата са формулирани „Стандарти и критерии за качество на специализирана социална услуга „Резидентна грижа за пълнолетни лица с психични разстройства“.

Задълбоченият преглед на цитираната нормативна уредба относно качеството на предоставяне на социалната услуга и реципрочните за постигането му задължения на служителите на ответника води до формиране на извода, че на първо място и преди всичко останало доставчикът на услугата е длъжен да опази живота и здравето на съответния потребител. Това задължение не е изрично дефинирано, но то е базата, от която и съобразно която са развити всички стандарти, критерии за постигането им, принципи и методи за контрол и мониторинг. Това задължение е реципрочно на фундаменталното право на живот на съответните потребители и е поето с договора за предоставяне на социалната услуга. Изпълнява се, съгласно горецитираната нормативна уредба, съобразно оценка на индивидуалните потребности на потребителите. По-горе се прие за установено, че в събраните като доказателства индивидуални планове за здравна грижа и индивидуални планове за подкрепа, е налице подробна оценка на състоянието и потребностите на П. К., като освен диагнозите „параноидна шизофрения“ и „аутизъм“ са ценени и анализирани всички аспекти на неговото личностно развитие, здравословно състояние, ежедневни навици и умения и т.н. В резултат на това са направени заключения, че лицето има интелект на подрастващо дете, не се ориентира и не може да каже къде се намира. В индивидуалния план от 06.04.2022г. по отношение на него е поставена дългосрочната цел „Осигуряване на среда, гарантираща живота и нормалното психическо и физическо развитие“ /цитат, л. 117, долу/. Въз основа на тези индивидуални оценки, приложената по делото медицинска документация и показанията на свидетелите М. Й. М., Й. П. Й., Т. Й. З. и Е. Г. С., по-горе в частта за фактическите установявания Съдът прие за установено, че П. К. е имал изявите и поведението на малко дете. Поради това, че е бил и аутист, е имал по-различно поведение от останалите настанени потребители и нужда от по-специално обгрижване и най-вече – имал е изключително силна зависимост от грижи, от постоянно наблюдение и помощ за задоволяване на ежедневните му жизнени потребности. Същевременно, от една страна, поради непрекъснатото извършване на стереотипни движения, минаване на един и същ маршрут и нетърпимостта към промени, обусловени от състоянието му „аутизъм“, в индивидуалните планове е давана преценка, че лицето няма склонност към бягство. От друга страна, в индивидуален план, датиращ от 2016г., е посочен риск – бягство /вж. приетото за установено по-горе/. Установено е по категоричен начин по делото въз основа на събраните писмени доказателствени средства и показанията на свидетелите, че на 12.05.2022г. Кюркчиев кратковременно е напуснал Центъра, липсата му е установена бързо, намерен е и е върнат обратно. Целият този анализ на установените по делото факти сочи, че дължимите от служителите на Центъра грижи за опазване живота и здравето на Петър е следвало да бъдат и в насока същият да не го напусне сам. Установената умствена изостаналост, неспособност да полага елементарни грижи за себе си, включително санитарно-хигиенни, липса на ориентация къде се намира, дефинирали нуждата от непрекъснати и специални грижи и наблюдение, сочат високото ниво на опасност за здравето и живота на Петър в случай, че той се окаже сам извън сградата и територията на Центъра. По делото е несъмнено установено /вж. приетото по-горе въз основа свидетелските показания и приложените доклади и протоколи/ въз основа наличното видеонаблюдение, че на 21.05.2022г. Петър е напуснал Центъра откъм частта на дворното място с прекъснатата ограда /наличието на прекъсната ограда също е установено по несъмнен начин/, заедно с друг потребител. Допускането на това събитие, при гореизложените особености на разглеждания случай, съставлява неизпълнение на задължението за опазване живота и здравето на П. К.. Несъмнено установен по делото факт е, че е успял да напусне дома по описания начин, което пряко сочи липсата на жизнено необходимите за лицето непрекъснати грижи и наблюдение в момента, в който това се е осъществило. Въпреки иначе полаганите добри грижи за Петър и положителната обратна връзка за това от страна на К. М., респективно създадената организация на работа в Центъра, наличието на видеоконтрол, на жива невъоръжена охрана и осъществяваното наблюдение от страна на персонала, П. К. е напуснал институцията, без да бъде забелязан от съответните служители. Сам по себе си този факт съставлява неизпълнение на основното задължение на ответника да осигури безопасно за живота и здравето на потребителя предоставяне на социалната услуга. Особено показателно в разглеждания случай е и обстоятелството, че напускането на Петър не е констатирано от санитарите, които са били на работа към момента. Т.е., не само че не е наблюдаван, с което е допуснато да излезе от Центъра, но и самото му напускане не е установено от служителите, които са били длъжни без прекъсване да се грижат и наблюдават потребителя. Същите тези служители са били уведомени, че Петър се намира в гористата местност над Центъра, от лице, което го е видяло. Едва тогава и по този повод служителите на смяна са установили липсата му /вж. приетото за установено по-горе въз основа доклади на дежурните санитари, социални работници и съставени протоколи във връзка с проверки по случая, както и показанията на свидетелите Й. П. Й., Т. Й. З. и Е. Г. С./. При тези установени по категоричен начин обстоятелства, несъмнено сочещи неизпълнение на основно задължение, произтичащо от приложимата материалноправна уредба, Съдът следва да приеме, че е осъществен първият елемент от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – неизпълнение на задължението за опазване живота и здравето на потребителя при осъществяване на административната дейност по предоставяне на социалната услуга „Център за настаняване от семеен тип на пълнолетни лица с психични разстройства“ - Долна баня. Неизпълнението на това задължение е реализирано чрез бездействие – непредоставяне на непрекъсната грижа и наблюдение по отношение на потребителя П. К., с което сериозно е застрашен неговия живот - изчезнал е и не е намерен, включително и до датата на устните състезания по делото.

Относно претърпените вреди - наличието на вреди и техния размер и пряката причинна връзка между вредоносния факт и вредите, Съдът счита следното:

В о.с.з. на 23.01.2024г. са разпитани свидетелите В. Ц. К. и Н. С. К.. Показанията им са източник на доказателствени факти относно претърпените от ищцата тревоги, болки, страдания, страх от неизвестността дали брат й е жив или мъртъв и техния интензитет във връзка с изчезването на П. К. на 21.05.2022г. Доказателствени факти за същите се съдържат и в показанията на св. Е. Г. С. /о.с.з. на 26.11.2024г./. Показанията на тези свидетели Съдът цени най-напред поотделно, като отчита от една страна отношенията на всеки от тях с ищцата, а от друга спецификата на случая и до каква степен тя е била в състояние напълно да открие и пресъздаде страданията и тревогите си пред тях. Именно поради това Съдът взема предвид доказателствените факти в показанията, които са косвени доказателства за релевантните факти на претърпените притеснения, тревоги, болка, страх и т.н. За да формира изводите си, Съдът цени показанията и в съвкупност едни с други, както и обясненията на Миткова в о.с.з. на 23.01.2024г. Счита последните за доказателствен източник именно поради спецификата на фактите, за които се отнасят и поради липсата на противоречия между тях, свидетелските показания и сведенията за отношенията между ищцата и Петър в документацията от личното му досие, попълвани от служителите на Центъра. В резултат на тази оценка на доказателствата, Съдът приема за установено, че между Миткова и нейния брат П. К. са съществували отношения на обич и привързаност, като тя, освен че е била задължена по силата на учреденото настойничество да отговаря за живота и здравето му, се е чувствала изцяло отговорна за Петър и по свои лични емоционални подбуди като по-голяма сестра към по-малък брат, който е в силно увредено психично здраве и който няма живи родители. Св. Кафеджиев и св. Кривулиева сочат, че между ищцата и Петър е имало чувства на силна обич и привързаност – „чувствата между нея и брат й бяха много силни, тя много го обичаше“ /цитат/, „той й беше братче“ /цитат/. В този смисъл са и показанията на св. Стефанова /социален работник в Центъра, понастоящем директор/ - „личеше си, че е загрижена за него и че има чувства на обич към Петър“ /цитат/. Установява се въз основа съвкупността от посочените доказателства, ценени по гореизложения начин, че с факта на изчезването на П. К. М. първоначално е претърпяла стрес с изключително висок интензитет. За този извод „говори“ поведението на Миткова в първите дни и седмици след изчезването на Петър, подробно проследено по-горе и положените в най-голяма степен усилия за намирането му, включително с наемането на хеликоптер за оглед и други. Свидетелите Кафеджиев, Кривулиева и Стефанова сочат, че е била притеснена, а първите двама – „толкова притеснена, че не знае какво върши и търси начини да намери брат си“ /цитат/, „тя се чувстваше много зле“ /цитат/, „беше изключително разтревожена, плачеше“ /цитат/, „беше много разстроена и не можеше да повярва, че никой с нищо не може да й помогне“ /цитат/, „вследствие изчезването на брат й, тя беше смазана“/цитат/. Установява се въз основа показанията на св. Кафеджиев и св. Кривулиева, че впоследствие Миткова се е променила много - „коренно променена“ /цитат/, затворила се е в себе си, не иска да говори с никой, страхува се, притеснява се, постоянно живее в кошмар от въпроса къде е брат й, дали е жив или мъртъв. Свидетелстват, че Миткова се плаши от неизвестността. Свидетелката Кривулиева сочи споделеното й от ищцата, че е търсила ирационални начини, за да разбере дали брат й е жив /гадатели, екстрасенси и т.н./. Сочи, че ищцата живее с кошмара, че брат й може да е „продаден за органи“ и т.н. Въз основа ценените показания на свидетелите, на които съответстват всички останали данни по делото, включително дадените в о.с.з. на 23.01.2024г. обяснения от самата ищца и съставените от служителите на Центъра документи в личното досие на Петър, Съдът формира и крайните си изводи за претърпян от ищцата първоначален стрес с изключително висок интензитет и последвали страдания, болка от сериозната загуба на изключително близък човек, силни тревоги, страх от неизвестността какво се е случило с Петър, жив или мъртъв е, ако е жив къде се намира и как живее, ако е мъртъв – вследствие на какво, които са изпитвани в продължителен период от време, като тук следва да се вземе предвид и периода от подаване на исковата молба до даване ход на устните състезания по делото на 26.11.2024г. Следва да се вземе предвид и продължаващата неизвестност и страдания от нея, в която и занапред ще живее ищцата.

Ценените в предходния абзац свидетелски показания в съвкупност с писмените доказателствени средства по делото водят до формиране на извода и за наличие на пряка причинна връзка между незаконосъобразното бездействие по изпълнение на задължението за опазване живота и здравето на П. К., съответно неговото изчезване и от друга страна всички гореописани страдания на ищцата. Този извод се обосновава от доказаната силна емоционална връзка между К. М. и П. К. като между сестра и брат, задълбочена от безпомощното състояние на Петър и съответстващата му силна загриженост на ищцата. Обосновава се и от категоричното установяване на източника и причината за търпените от Миткова стрес, болка, страдания, тревоги. Напълно неоснователно е възражението на ответната страна, че негативните емоции на ищцата са били породени от смъртта на наскоро починалия й баща. Ценените в предходния абзац гласни и писмени доказателствени средства еднозначно и несъмнено водят до формиране на извода, че доказаните по делото негативни емоционални преживявания на ищцата са пряко породени от изчезването на Петър и непосредствено следващи от него.

Съдът счита, че претърпените вреди – гореописаните стрес, болка от загубата на изключително близък човек, страдания, тревоги, продължителността им във времето, включително и занапред, интензитетът и характерът им, биха били справедливо обезщетени със сумата от 25 000 лева. Съдът счита, че с оглед принципа за справедливо и пълно обезщетяване на вредите, това е размерът на обезщетението, който следва да бъде присъден на ищцата. Съответно искът за разликата до предявения размер от 30 000 лева следва да бъде отхвърлен. Следва присъждане и на законната лихва от датата на увреждането – 21.05.2022г. до окончателното погасяване на задължението /Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004г., т. 4/.

За пълнота на произнасянето, Съдът намира за необходимо да посочи, че не се установиха незаконосъобразни действия и/или бездействия на служителите на ответника след като е установено изчезването на П. К.. По-горе се проследи подробно поредицата от действия по уведомяване на директора на Центъра, съответно неговите такива по уведомяване на компетентните органи и институции, както и по организиране и извършване търсенето на Петър. Изводът е, че е процедирано съобразно приложимите в такива хипотези правила и процедури, като предприетите действия са били навременни, адекватни на ситуацията, всеобхватни и т.н. Претърпените от Миткова неимуществени вреди са изцяло вследствие допускане изчезването на П. К., а не от неизпълнение на задължения и бездействие по търсенето му.

Поради изхода от разрешения правен спор и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ следва присъждане в полза на ищцата на заплатените държавна такса за образуване на делото в размер на 10 лева и такса за призоваване на свидетел в размер на 30 лева, в цялост.

Следва, съгласно т. 1 от списък за разноски на л. 227 от делото, за осъществената адвокатска помощ и съдействие на ищцата при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, присъждане на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокатско възнаграждение в размер на 2650 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025г./ по препр. от чл. 38, ал. 2 от ЗА.

 

ВОДЕН ИЗЛОЖЕНИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ и на основание чл. 203 и сл. от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ РЕШИ :

 

ОСЪЖДА община Долна баня, представлявана от кмета В. Н. Д., с адрес – [населено място] баня, п.к. 2040, [улица], Софийска област, да заплати на К. К. М. с [ЕГН], с адрес – [населено място], [улица], ет. 4, п.к. 1504, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, изразяващи се в причинени стрес, болка, тревоги, страдания и страх от неизвестността дали П. И. К. е жив или мъртъв, претърпени вследствие незаконосъобразно бездействие по предоставяне на социалната услуга - Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства – Долна баня, във връзка с изчезването на 21.05.2022г. на П. И. К. от Центъра за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства - [населено място] баня, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 21.05.2022г. до окончателното погасяване на задължението. ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъдения размер – 25 000 лева до предявения размер – 30 000 лева.

 

ОСЪЖДА община Долна баня, представлявана от кмета В. Н. Д., с адрес – [населено място] баня, п.к. 2040, [улица], Софийска област, да заплати на К. К. М. с [ЕГН], с адрес – [населено място], [улица], ., п.к. 1504, сумата от 40 лева деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА община Долна баня, представлявана от кмета В. Н. Д., с адрес – [населено място] баня, п.к. 2040, [улица], Софийска област, да заплати на адвокат А. В. К., вписан в Адвокатска колегия – Видин, с номер 1300019537, със служебен адрес - [населено място], [улица], ., п.к. 1504, сумата от 2 650 лева адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 /четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

Решението да се съобщи чрез изпращане преписи на страните.