Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от ЗДвП.

Делото е образувано по жалба на Б. Г. Б. от град Свищов, чрез ***П. Д. от ВТАК против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1332854 от 26.01.2026 година на младши полицейски инспектор към РУ – Белене при ОДМВР – Плевен на жалбоподателя е наложена принудителната мярка по чл.171, т.1, буква „з“, „гг“, от ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач за шест месеца“ с оглед извършването на нарушение на разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП, касаещо водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Оплакванията са, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с материалния закон, както и с основните принципи на административния процес. Аргументира се и формалната незаконосъобразност на заповедта. Претендира разноски. В открито заседание лично и чрез процесуалния си представител адвокат Д. от ВТАК поддържа оплакванията си. Претендира разноските по делото.

Ответникът, младши полицейски инспектор към РУ Белене при ОДМВР –Плевен, не е взел становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата, като подадена в срок, от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт е допустима за разглеждане по същество.

Видно е от съдържанието на самата заповед, че същата е връчена на 26.01.2026 година, като жалбата е депозирана чрез ответника до съда на 10.02.2026 година, т.е. в срока по чл.149 от АПК.

По същество жалбата е основателна.

Според доказателствата, представени по преписката, съответно събрани от съда се установява следната обстановка:

На 26.01.2026 година ответникът в присъствието на свидетеля И. К. Д. е съставил АУАН на жалбоподателя, който в качеството си на водач на МПС „Ауди Ку 7“ с регистрационен номер [рег. номер], на същата дата около 14,49 часа, движейки се в на път Гара Бяла Плевен, Българене – Стежерово – Божурлък в посока на [населено място], на километър 20,5 управлява въпросният автомобил, собственост на „Порше Лизинг БГ“, клон Велико Търново, като предстоящ собственик, като това МПС ес прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП.

Във въпросният АУАН е прието, че виновно е нарушен чл.140, ал.1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя. Иззети са двете регистрационни табели на автомобила и СРМПС. В акта е вписано, че няма възражения. Съставена е докладна записка от 27.01.2026 година от ответника, в който са описани релевантните обстоятелства при проверката, които са преповторени в нея.

За случая е съставена и справка от 09.02.2026 година, според която при извършена във връзка с докладна записка проверка са констатирани посочените обстоятелства, като при извършената допълнителна проверка в масивите на МВР е установено, че описаният в АУАН лек автомобил бил закупен на 4.11.2025 година с договор за покупко – продажба, като заявлението е подадено в сектор „ПП“ при ОДМВР – Велико Търново от нотариус, като срокът от момента на закупуването до момента на служебното прекратяване на регистрацията кореспондирал със законовоустановения двумесечен срок. Служебното прекратяване е с дата 06.01.2026 година, с оглед неизпълнено задължение на жалбоподателя да регистрира въпросното МПС. Посочено е и, че МВР нямало задължение да уведомява собствениците за служебното прекратяване на регистрацията. Описани са и други обстоятелства, които са ирелевантни за настоящият предмет на спора.

С мотивирана резолюция №26-0241-[рег. номер] от 09.02.2026 година на Началника на РУ – Белене, административно наказателното производство, водено срещу настоящият жалбоподател е прекратено.

По преписката е представена извадка от информационната система на МВР, от която се установява, че на 03.02.2026 година е констатирана и вписана промяна в регистрацията на въпросното МПС, като собственик е настоящият жалбоподател.

На датата, на която е издаден коментираният по-горе АУАН, е издадена и процесната понастоящем заповед, като мотивите, описани в нея, дословно преповтарят обстоятелствената част на описания по-горе АУАН.

Какви са изводите на съда при така установената обстановка съобразно събраните доказателства?

Разпоредбата на чл.172 от ЗДвП предвижда следното: „Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица“.

Съдът намира, че заповедта е формално и процесуално законосъобразна, но противоречи на материалния закон. В случая мярката се прилага за нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДВП, като тази разпоредба предвижда следното: “Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.“.

С оглед описаните в заповедта и АУАН обстоятелства следва извода, че се претендира управление на МПС от жалбоподателя в качеството му на водач на МПС със служебно прекратена регистрация на МПС по реда и условията на чл.143, ал.15 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.143, ал.15 в приложимата към случая редакция предвижда следното: “Служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство или в случаите, когато собственикът е починал и в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика.“.

Както е имал повод да посочи съда, от самата разпоредба е видно, че става въпрос за административна процедура, която се развива служебно, без органът, който води производството да се сезира от някое заинтересовано лице. Компетентността за прекратяване на регистрацията на МПС принадлежи на началниците на сектор „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР с аргумент от чл.6, ал.2, т.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата за лаконичност/. Посочените органи действат служебно /както е в случая/ или по изрично писмено заявление на собственика на МПС - вж. чл.18, ал.1 от Наредбата. Следва обаче да се отбележи, че прекратяването на регистрацията има не само фактически, а и правни последици, които и в случаите на служебно прекратяване и на прекратяване по заявление, са еднакви. Самото прекратяване се извършва чрез отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, като се посочва и причината за прекратяването на регистрацията. След като са налице неблагоприятни правни последици, които законът свързва с прекратяването на регистрацията на определено МПС по отношение на конкретен адресат, чиито права и законни интереси са засегнати, то това служебно прекратяване на регистрация по съществото си е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК.

Съответно, за издаването на такъв акт следва да се уведоми заинтересованият адресат по реда на чл.18а от АПК с аргумент от чл.61 от с.к. Посоченото изискване не може да се дерогира от правилото на чл.18б, ал.3 от Наредбата, тъй като от една страна подзаконов нормативен акт не може да противоречи на закон, и, от друга страна, обхванатите там случаи касаят съобщаване на акта по прекратяване на регистрация на вписаните в регистъра собственици, което е извън хипотезата на чл.143, ал.15 от закона, която норма касае невписаните в регистъра такива.

Както съдът по-горе отбеляза, в случая няма данни, а и не се твърди, че собственикът на МПС е бил уведомен по някой от способите, посочени в чл.18а от АПК за акта на прекратяване на регистрацията на собственото му МПС. Следователно, към момента на извършената проверка прекратяването на регистрацията не е породило правните си последици и не може да се приеме, че въпросният автомобил не е регистриран по надлежния ред /доколкото в процесният случай не се и твърди липсата на регистрационни табели с оглед нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП/.

При това положение ответникът не може да се позове на това прекратяване на регистрацията на управляваното от Б. МПС, доколкото същото не е произвело правното си действие /няма норма, която да сочи, че прекратяването на регистрацията е предварително изпълним по силата на закона акт/. В това отношение следва да се констатира, че посоченото в цитираната по-горе справка за липсата от необходимост за уведомяване на адресата на дерегистрацията за последиците и не може да се сподели. В тази връзкща следва да се отбележи за яснота на ответника, че всеки неблагоприятен административен акт /независимо дали е в писмена форма, в устна форма или е конклудентно обективиран/ следва да се доведе до знанието на адресата си с оглед общият конституционен принцип, залегнал в нормата на чл.120, ал.2 от КРБ.

Съответно, в случая няма основание да бъде издадена ПАМ като процесната с позоваване на прекратяване на регистрация на МПС, което не е произвело правното си действие.

Предвид посоченото съдът намира, че жалбата е основателна и следва да се уважи, като при този изход на спора на жалбоподателя се следват сторените разноски за държавна такса от 5,11 евро и за адвокатско възнаграждение в размер от 255 евро, които разноски следва да се поемат от Областна дирекция на МВР –Велико Търново.

 

Водим от изложеното, Административният съд – В. Търново, шести състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1332854 от 26.01.2026 година на младши полицейски инспектор към РУ – Белене при Областна дирекция на МВР – Плевен.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Плевен да заплати на Б. Г. Б. от [населено място], [ЕГН], разноски по делото в общ размер от 260,11 евро.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.