РЕШЕНИЕ

№ 10025

Бургас, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - III-ти състав, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

При секретар ВИКТОРИЯ ТАШКОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР ГАЛЬОВ административно дело № 20257040701388 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.76, ал.5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Образувано е по жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД, с [ЕИК], с адрес на лечебното заведение в [населено място], [жк], [улица], представлявано от управителя– д-р Х. К. Я., против Заповед за налагане на санкции № РД-25-1190 от 10.07.2025г. на директора на РЗОК Бургас, с която на основание чл.76, ал.4 от ЗЗО и НРД за медицинските дейности за 2023-2025г. на заведението-жалбоподател са наложени 9бр. санкции - финансова неустойка. Административният акт се оспорва изцяло и се иска неговата отмяна. Излагат се доводи, че в оспорената част актът е постановен в нарушение на материалноправните норми и целите на закона.

По отношение на т.4 и т.8 се заявява, че се касае за техническа грешка при изписване на номер на стая и легло и се иска третирането им като маловажен случай. Във връзка с т.5 и т.9 се оспорва вмененото нарушение, тъй като епикризата е медицински документ, който съдържа изискуемата информация, като обичайно се предоставя на пациента в деня на изписването му от лечебното заведение. По отношение на нарушенията, вменени със заповедта, които се изразяват в неоснователно заплатени суми, лечебното заведение изразява становище, описаните от органа суми са за процедури и консумативи, които не се включват в цената на клиничната пътека. Счита, че не са причинени никакви увреждания на пациентите, а тезата на ответника, че допуснатите неточности могат да доведат до неправилни изводи относно лечението е хипотетична и лишена от конкретика. Отделно от това се сочи, че налагането на финансови неустойки в размер над минималния, предполага наличие на по-тежки нарушения или системност, каквито според оспорващото дружество не са налице. Заявява се, че в настоящият случай санкциите са непропорционални и необосновани.

Обобщено, иска се отмяна на заповедта изцяло, като незаконосъобразна и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание, лечебното заведение – жалбоподател, редовно уведомено, не изпраща представител.

Ответната страна– Директора на РЗОК - Бургас, редовно призован, се представлява от упълномощен представител- юрисконсулт П. И.. Оспорва се жалбата и иска от съда да постанови решение, с което да я отхвърли, като неоснователна. Счита, че издадената и обжалвана заповед за налагане на санкции е законосъобразна.Представя административната преписка, свързана с издаване на оспорената заповед.

Административен съд-Бургас, в настоящият състав, след като обсъди доводите и становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:.

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК /актът е връчен на 11.07.2025г./л.10 от делото/, а е оспорен на 22.07.2025г., видно от отразеното върху самата жалба- л.4/, като изхожда от юридическо лице, адресат на административния акт, по съществото си неблагоприятен за дружеството, респективно е налице правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК. Заповедта е индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, поради което са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ДОПУСТИМОСТ на оспорването.

При разглеждане на жалбата по същество, съдът съобрази следното:

На 24.10.2023г. между Националната здравноосигурителна каса, представлявана от директора на РЗОК–Бургас и „Университетска много-профилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД е сключен договор № 020903/24.10.2023г. /л.120 и сл./ за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и извършване на клинични процедури с НЗОК.

Със Заповед № РД-25-766/09.05.2025г. /л.28 от делото/, на осн. чл.20, ал.1, т.2, чл.72, ал.2 от ЗЗО и чл.410, ал.3, гл.20 и 21 от НРД за МД от 2023-2025г., директорът на РЗОК [населено място] наредил да бъде извършена тематична проверка на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение-Дева Мария“ЕООД по изпълнение на индивидуален договор № 020903 от 24.10.2023г. за оказване на БМП, със следните задачи:

1.Установяване на съответствието на организацията на ДЛП с с изискванията на НРД за медицинските дейности 2023-25г. във връзка изпълнение на чл.13 от правилата за условията и реда за прилагане на чл.4, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗБНЗОК за 2025г. съгласно цитирана контролна процедура и в тази връзка: 1.1 с вх.№ 35-00-902 от 04.06.2024г.;

1.1.Проверка на съответствието на отчетената, но незаплатена дейност с изискванията на НРД за медицинските дейности 2023-25г. за м. април 2025г. по Приложение № 1 и Приложение № 2 от правилата за условията и реда за прилагане на чл.4, ал.1-2-3 от ЗБНЗОК за 2025г. и ЛС за лечение на злокачествени заболявания в условия на БМП, които НЗОК заплаща извън стойността на КП и з дейности с вложените медицински изделия, заплащани от НЗОК извън цената на КП.

2. Внезапен контрол по време на предоставяне на болнична помощ в Клиники и отделения, отчитащи дейности по Приложение № 2 по време на болничното лечение по време на болничното лечение;

3.Контрол по писма от Управителя на лечебното заведение;

4. Контрол по доклади и справки от РЗОК – Бургас;

5.Контрол по писмо с вх.№ 02/35-00-872 от 05.05.2025г. постъпило в РЗОК-Бургас;

В заповедта е определен срока на проверката - до 30.05.2025г., както и лицата, които да я извършат: С. С. А. и П. Д. П. – контрольори от отдел ДКБМП в РЗОК – Бургас.

Заповедта е връчена на проверяваното лице на 12.05.2025г.

За резултатите от проверката е съставен протокол № 826/ 28.05.2025г. (л.20 и сл.). Видно от съдържанието на цитирания протокол на адреса на лечебното заведение в [населено място] при извършената проверка на медицинската документация са констатирани няколко нарушения, чиято квалификация е обобщена в заключителната част на протокола, а протоколът е връчен на 02.06.2025г на представител на лечебното заведение.

Относими към предмета на делото, поради възприемане на констатациите в процесната заповед са следните факти и обстоятелства, описани в протокола, както следва:

1.при проверка по повод получено писмо в РЗОК /т.5 от заповедта за възлагане на проверката/, по отношение на ИЗ № 15471 по КП 145 на ЗОЛ с посочен ЕГН, хоспитализиран в периода от 25-27.09.2024г. и повторна хоспитализация по КП № 154 с ИЗ № 16730 за времето от 16-21.10.2024г. е установено изискването на сума в размер на 500 лева за избор на лекар, по отношение на първото посочено ИЗ, като не е налична декларация от пациента за такъв избор, поради което проверяващите считат, че изискването и е неправомерно. Спрямо ИЗ № 15471 е налице декларация, че пациента е съгласен със служебно определения му лекуващ лекар. Сочи се, че е нарушен чл.55, ал.2, т.2, т.3 и т.7 от ЗЗО, чл.33, т.4 от НРД за медицинските дейности 23-25г., във връзка с чл.374, ал.1, т.1, б. „б“ от договора.

2.По отношение на изискана от същият пациент сума в размер на 71.60 лева /отразена в справката на болницата, като „болничен престой“/ също е отразено, че основанието за плащане е неясно. Квалификацията на нарушението е аналогична, както по т.1

3.Сумата в размер на 31.24 лева е неправомерно изискана, съгласно констатациите на проверяващите. В представената справка е отразено, че същата е от система за постоянно промиване. В тази връзка е отразено, че пациентът е подписал само Заявление за допълнително поискани услуги, свързани с оказване на медицинска помощ срещу заплащане, където е изискал само меню за хранене по избор. Квалификацията на нарушението е аналогична, както по т.1 и т.2.

4.По отношение ИЗ № 15471 при проверка на медицинската документация е отразено, че на стр.1 от посочения документ /ИЗ/ липсва задължителен реквизит, а именно посочен номер на стая и легло в титулната страница /стр.1/ от ИЗ, с което е нарушен чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, чл.421; чл.425, ал.1, т.8 от НРД за МД за 23-25г.

5.При предоставяне на цитираното ИЗ е допуснато нарушение и при изготвяне на епикризата, тъй като липсва подпис на пациента за получаването й, с което е нарушен чл.55, ал.2, т.2, т.3 и т.7 от ЗЗО, както и чл.322, ал.1 от НРД за МД 23-25г.

6. При проверка повторната хоспитализация на пациента С.Ж.Г., по КП № 154 с ИЗ № 16730 за периода от 16 до 21 октомври 2024г. са цитирани заплатени от пациента суми, като по отношение на сумата в размер на 179 лева се сочи, че е неправомерно изискана. Въпреки, че основанието е посочено като „болничен престой“ проверяващите описват, че не е ясно защо се изисква в нарушение на цитираните норми на чл.55, ал.2, т.2, т.3 и т.7 от ЗЗО, чл.33, т.4 от НРД за медицинските дейности 23-25г., във връзка с чл.374, ал.1, т.1, б. „б“ от договора.

7.Сумата от 31.42 лева също е изискана неправомерно според констатациите на проверяващите. В справката основанието за нейното начисляване е отразено като „система за постоянно промиване“. Нарушението е квалифицирано аналогично с описаните норми по предходната точка.

8.При хоспитализирането на същия пациент /С.Ж.Г./ е намерен пропуск в документацията, изразяващ се липсва задължителен реквизит, а именно посочен номер на стая и легло в титулната страница /стр.1/ от ИЗ № 16730, с което е нарушен чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, чл.421; чл.425, ал.1, т.8 от НРД за МД за 23-25г.

9.Последното констатирано нарушение е също по отношение ИЗ № 16730, като се изразява в липса на подпис на пациента за получаване на епикризата, с което е нарушен чл.55, ал.2, т.2, т.3 и т.7 от ЗЗО, както и чл.322, ал.1 от НРД за МД 23-25г.

На 06.06.2025г. с вх.№ 02/29-02-1031 в РЗОК-Бургас е постъпило възражение от провереното лечебно заведение срещу констатации на протокол № 826 от 28.05.2025г. Прави се възражение относно броя на лекуващите лекари по трудов договор, но същото няма отношение към процесната заповед и наложените с нея санкции.

По конкретни точки от протокола, свързани с издадената заповед се заявява, че тези по т.4 и т.8 са технически грешки при изписване на номерата на стая и на легло и се иска квалифицирането им като маловажни. След като описва съдържанието на епикризата, лечебното заведение сочи, че от самата жалба на пациента се установява, че е приложена епикризата, издадена от това лечебно заведение, което означава, че документът е получен от осигуреното лице, след като го прилага към жалбата си.

По отношение на неправомерно изисканите суми, от страна на лечебното заведение е посочено, че „в по-голямата си част сумите описани от органа касаят процедури, в които са начислени консумативи, които не се включват в цента на клиничната пътека, поради което се иска преразглеждане на констатациите, респективно да не се налагат санкции за тези вменени нарушения.

В тази връзка, следва да се отбележи, че дружеството излага доводи, аналогични на изложените в жалбата и описани в началото на съдебното решение.

С Писмо, изх.№ 62-01-35 от 10.06.2025г. /л.17/ директорът на РЗОК-Бургас е уведомил П. на БЛС-[населено място] за постъпилото възражение от лечебното заведение срещу констатации по протокол № 826 от 28.05.2025г., на основание чл.75, ал.5 от ЗЗО, като е поискал посочването на 3бр. редовни и 3 бр. резервни членове от квотата на РК на БЛС-Бургас, които да участват в арбитражна комисия. Посочено е, че тези членове следва да бъдат със специалност „Урология“. Видно от представеното известие за доставяне, писмото е получено от адресата на 11.06.2025г.

Не се и твърди, от страна на РК на БЛС Бургас да са били посочени такива членове от [жк], нито има такива обективни данни по преписката и доказателствата приобщени по делото.

На 10.07.2025г. директорът на РЗОК Бургас издал оспорената заповед, с която на основание чл.76, ал.4 от ЗЗО, чл.464, ал.3 и чл.473, ал.5 от НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2023 – 2025г., въз основа на фактите, установени с Протокол № 826/ 28.05.2025г., приел за доказани, констатациите на проверяващите описани в протокола, респективно наложил 9 броя санкции финансова неустойка, като по т.1,2,3, 6 и 7 същите са в размер на 250 лева, а останалите /по т.4,5,8 и 9/ в размер на 200 лева.

Всяко от деветте процесни нарушения е констатирано за първи път за периода на действие на НРД за медицинските дейности за 2023-2025г., видно от описаните в заповедта обстоятелства. Правното основание за налагане на самата санкция е посочено, като чл.457, ал.3 от НРД за МД за 2023-25г. за нарушенията по т.4 и т.8, а останалите седем нарушения /т.1,2,3,5,6,7 и 9/ са санкционирани, на основание чл.455, ал.3 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025г.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. Директорът на РЗОК е оправомощен да издава заповед, на основание чл.76, ал.2 от ЗЗО за налагане на санкциите предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ, при констатирани нарушения по този закон или на НРД. Спазена е установената от закона форма – актът е писмен и мотивиран. В акта са посочени както фактическите основания за издаването му, така и приложимите според ответния орган правни основания за издаване на акта. Мотивите на административния орган се съдържат освен в самия акт, така и в документите, към които актът препраща и които се намират в административната преписка, а именно: договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, протоколът от 28.05.2025г. за извършена проверка, доклад.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

На проверяваното юридическо лице е предоставена указаната в закона възможност за становище и възражения по констатациите от протокол № 826, с което са охранени правата на заведението в настоящото производство. Безспорно лечебното заведение се е възползвало от предоставената му възможност, като е подало възражение.

По отношение на вменените 9 нарушения, за които са наложени съответния 9 бр. санкции, оспорени по делото, принципно дружеството е депозирало възражения и следва да се отбележи, че административният орган е предприел необходимото за сформиране на арбитражна комисия, като е сезирал съответната районна колегия на БЛС- [населено място], но липсва отговор на искането за определяне на редовни и резервни членове от съответната посочена в писмото специалност в законният 2-седмичен срок /чл.76, ал.5 от ЗЗО/, които да участват от квотата на БЛС в арбитражната комисия и при това положение сформирането й е било обективно невъзможно, защото без участие на членове от съсловната квота такава комисия не може да бъде образувана, а законният срок за определяне на членове е изтекъл много преди произнасянето на органа на 10.07.2025г., видно от датите на представеното известие за доставяне на писмото до РК на БЛС. Налице е хипотезата на чл.76, ал.4 от ЗЗО, която е цитирана още в уводната част на заповедта, при която директорът на РЗОК издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите, без да е необходимо разглеждане на становището по чл.74, ал.4 от ЗЗО, т.е. без необходимост подадените възражения да се разглеждат от такава арбитражна комисия.

Административният орган е изложил принципно мотиви в заповедта, в която изрично се сочи, че така описаните нарушения не съставляват маловажен случай по смисъла на приложимата нормативна уредба, както и че аргументите, съдържащи се подадени възражения срещу протоколите от проверката са неоснователни и може да се пристъпи към издаване на заповедта. По отношение на по-високия размер на някои от санкциите, т.е. по-висок от минимално установения размер, органът е изложил следните мотиви: „извършването на оперативна дейност и нейното пълно документиране е с висока важност, тъй като в по-голяма степен се засягат правата на пациентите. Всяка неточност, пропуск или грешка би могло да доведе до неправилни изводи относно времето, режима и вида на проведеното лечение, състоянието на лекуваното лице и други, което сочи на особена обществена значимост на тази дейност“. С тези съображения е обоснован по-висок размер на санкциите, над минимално предвидения.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че не са допуснати нарушения на производствените правила при издаване на процесната заповед, още по-малко те да са съществени, за да обосноват отмяната на акта, на основание чл.146, т.3 от АПК.

Що се отнася до приложението на относимите материалноправни разпоредби и целите на закона по отношение оспорената част на заповедта, съдът установи следното:

Според разпоредбата на чл.457, ал.3 от НРД за медицинските дейности за 2023 – 2025г., „Когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 до 500 лв.“

Според разпоредбата на чл.455, ал.3 от НРД за медицинските дейности за 2023 – 2025г., „Когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 до 500 лв.“

По същество, нарушенията по т. т.4, 5, 8 и 9 от заповедта действително са свързани с констатации относно спазване изискванията за работа с медицинска документация, поради което е относима именно цитираната санкционна норма при налагане на финансовата неустойка за всяка от тези нарушения

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, националните рамкови договори съдържат отделните видове медицинска помощ по чл. 45 и условията и реда за оказване на помощта по отделните видове медицинска помощ по чл. 45.

Съгласно чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО националните рамкови договори съдържат документацията и документооборота, т.е. тази норма препраща към изискванията на съответния действащ във времето НРД за МД 2023-25г. и следва да бъде обсъдено приложението на цитираните в констатациите на проверяващите и издадената заповед правни норми от този НРД, в отговор на доводите на жалбоподателя за нарушение на материалните норми и целите на закона.

Нормата на чл.342, т.2 от НРД за МД 23-25г. вменява да се документира хоспитализацията на пациента в ИЗ (съгласно изисквания и реквизити, посочени в приложение № 2) и в част II на „Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“ (бл. МЗ-НЗОК № 7);

Съгласно чл.425, ал.1, т.8 от НРД за МД 23-25г. сред първичните медицински документи действително е посочен ИЗ /История на заболяването/

Текстът на чл.421 от НРД за МД 23-25г. регламентира, че „Документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки изпълнител на БМП, включва документите по чл. 323, първични медицински документи по приложение № 2 и финансово-отчетни документи по Закона за счетоводството“.

Съгласно нормата на чл.322, ал.1 от НРД за МД за 2023-25г. „При дехоспитализация изпълнителят на БМП предоставя на пациента епикриза с машинен текст, която се издава в три еднообразни екземпляра, подписва се от пациента, или на членовете на семейството му, или на придружаващите го лица, като:

1. първият екземпляр от епикризата се предоставя на пациента или на членовете на семейството му, или на придружаващите го лица;

2. вторият екземпляр от епикризата се оформя и изпраща чрез пациента или чрез членовете на семейството му, или чрез придружаващите го лица на ОПЛ;

3. третият екземпляр от епикризата се добавя към „История на заболяването“ (ИЗ) и се съхранява на електронен или хартиен носител в лечебното заведение.

В случаят, по делото не се спори, че съобразно констатациите по т.5 и т.9 от заповедта действително липсва подпис на пациента, като според заявеното във възражението на болницата, както и в жалбата до съда, този пропуск се дължи на случаи, в които например пациентът е бързал да напусне лечебното заведение и не е положил изискуемият подпис. Заявява се обаче, че правата му не са нарушени, тъй като епикриза е представена като приложение към самата жалба на пациента. Действително, от текста на подадената жалба от този пациент, адресирана до РЗОК се установява, че такава епикриза е приложена /л.31 от делото/, макар да не е посочено точно за коя от двете епикризи става въпрос. Въпреки това, от съдържанието на жалбата не се установява оплакване на пациента от такова естество, т.е. че не му е връчена епикриза, изготвена след хоспитализацията му в процесното лечебно заведение и съдът счита, че нарушение на правата на здравноосигуреното лице от такова естество действително не е налице. Освен тези констатации, съдът намира за незаконосъобразно и основанието, с което е определена финансовата неустойка по т.5 и т.9, защото както по-горе бе цитиран текста на тази санкционна разпоредба, неустойките по тази хипотеза се налагат за нарушаване правата на пациента. Самото нарушение можеда се отъждестви единствено, като нарушение на документооборота, за което относимата санкционна норма е тази по чл.457, ал.3 от НРД за МД за 2023-25г., която обаче не е приложена за двете вменени нарушения по т.5 и т.9. Ето защо, определената в обсъжданите два случая неустойка е незаконосъобразна и подлежи на отмяна.

Другите две аналогични една към друга санкции относно вмененото нарушение по т.4 и по т.8 се изразява в липса на посочени номер на стая и на легло на пациента с двете цитирани ИЗ, като в тази насока също липсва спор. Спорни са само тезите на страните, дали случаят по тези точки е маловажен или не. Съдът намира, че непосочване на номер на легло и номер на стая в двете цитирани ИЗ макар формално да осъществява белезите на нарушение по документооборота, според съдебният състав е типичен случай на маловажно нарушение. Ето защо, в изпълнение на правомощията си контролните органи е следвало да дадат предписание по реда на чл.449, ал.4 от НРД за МД за 23-25г., а не да налагат наказание за първо по ред нарушение. Освен това, според указаното в чл.453, ал.7 от НРД е предвидена възможност при първо нарушение свързани с документооборота, каквито са по своето естество двете нарушения по тези точки, а не се твърди да е налице и предходно такова, органът е следвало да наложи само една санкция, а не две отделни както е процедирал ответника. При това положение, двете санкции по т.4 и т.8 от заповедта се явяват несъразмерни и подлежат на отмяна, като незаконосъобразни санкции.

По отношение на останалите санкции /т.1, 2, 3, 6 и 7/, с оглед констатацията за суми, които са изискани от пациента, но според установеното на проверяващите не става ясно защо са изискани следва да се отбележи, че оспорването на болницата е неоснователно. Самото възражение на лечебното заведение, чието съдържание бе анализирано и по-горе е абстрактно и не установява какви са конкретните основания за изискване на посочените суми. Съвсем ясно и точно е посочено в протокола и в заповедта, че пациентът е изразил съгласие със служебно определеният лекар, поради което и при липсата на съответна декларация за избор на такъв екип, сумата описана в т.1 от заповедта се явява неправомерно изискана и с този факт дружеството е извършило вмененото му нарушение по т.1. Аналогични са съображенията и по отношение на калкулираните суми като „болничен престой“, както и "система за постоянно промиване". Посоченото от лечебното заведение не установява неговите твърдения, че са използвани конкретни консумативи, които не се заплащат по съответната клинична пътека от НЗОК и поради това е изискано заплащането им от пациента. В тези случаи, нарушенията също са доказани, а и реално не са оспорени от така направените абстрактни възражения в тази насока, поради което жалбата в тази част е неоснователна и следва да се отхвърли.

В заключение, съдът намира подадената жалба за частично ОСНОВАТЕЛНА, по отношение оспорените санкции по т.4, 5, 8 и 9, които са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.

В останалата част, оспорването на другите пет вменени нарушения по т.1, 2, 3, 6 и 7 е НЕОСНОВАТЕЛНО и в тази част жалбата следва да бъде отхвърлена. Не са налице обстоятелства, с оглед квалифицирането на тези пет нарушения, като маловажни, поради което санкцията наложена и за двете в минимален размер е справедливо наложена и определена съразмерно на тежестта на нарушенията, в размер над минималния, т.е. по 250 лева за всяко от тези 5 бр. нарушения, респективно не са налице основания за отмяна на заповедта в тези пет части.

При този изход на делото, в полза на страните следва да се присъдят разноски. Като се отчете фактът, че е уважено оспорването на четири от санкции, чиято обща стойност възлиза на 800 лева, а се отхвърля жалбата за пет санкции, на обща стойност 1250 лева, следва в полза на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния възможен размер- 130 лева. Предвид факта, че макар и частично се уважава жалбата по отношение на четирите санкции, следва в полза на жалбоподателя да се присъди внесената държавна такса в размер на 50 лева, тъй като доказателства за други направени разноски от оспорващата страна не са налице.

Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, трети състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД, с [ЕИК], с адрес на лечебното заведение в [населено място], [жк], [улица], представлявано от управителя– д-р Х. К. Я., Заповед за налагане на санкции № РД-25-1190 от 10.07.2025г, издадена от директора на РЗОК-Бургас, В ЧАСТТА, с която на дружеството са наложени 4 санкции „финансова неустойка“ в размер на 200 лева за всяка от тях /общо 800 лева/, а именно по отношение на т.4, 5, 8 и 9, от заповедта, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА в тази ЧАСТ.

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Заповед за налагане на санкции № РД-25-1190 от 10.07.2025г. на директора на РЗОК- Бургас в ОСТАНАЛАТА част /относно санкциите от т.1, 2, 3, 6 и 7/, като НЕОСНОВАТЕЛНО в съответната част.

ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/-[населено място] да заплати на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД, с [ЕИК], с адрес на лечебното заведение в [населено място], [жк], [улица], представлявано от управителя– д-р Х. К. Я., сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща разноски по делото пред настоящата инстанция за внесена държавна такса.

ОСЪЖДА „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД, с [ЕИК], с адрес на лечебното заведение в [населено място], [жк], [улица], представлявано от управителя– д-р Х. К. Я., да заплати на РЗОК-Бургас сумата от 130 /сто и тридесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение за представителство на ответника пред АдмС-Бургас, определено съобразно действащата редакция на Наредбата за заплащане на правната помощ.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването, пред Върховния административен съд на Република България.

Съдия:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�