Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и е образувано по касационната жалба на Х. К. Х., чрез адв. Монов, против Решение № 35 от 22.04.2025 г. постановено по НАХД № 310/2024 г. по описа на РС - Елин Пелин, с което е потвърдено НП № 24-1204-000987 от 11.07.2024 г. на началник група в ОДМВР – София, сектор ПП. Касационният жалбоподател оспорва решението като неправилно и необосновано. Смята, че РС неправилно е преценил фактите като е приел и за безспорно че е извършено от него описаното нарушение. Твърдr, че така описаното нарушение е и маловажно, тъй като не са нарушени значителни обществени отношения. В с.з. лично заявява, че не е възприел подаден сигнал за спиране насочен към него. Моли за отмяна на оспореното решение.

Ответникът – началникът група към ОДМВР не изразява становище по жалбата.

Софийската окръжна прокуратура се представлява от прокурор Мирчев, който дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС – правилно и като такова следва да се остави в сила.

Административен съд София-област, като съобрази данните по делото и становището на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от активнопроцесуалнолегитимирано лице, за което постановеният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С оспореното пред настоящата инстанция първоинстанционно решение, съдът е потвърдил НП, с което на Христов е наложено наказание "глоба" в размер на 50 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец за това, че на 20.06.2024 г., около 11.40 часа на АМ ”Хемус”, в района на община Елин Пелин посока гр. София жалбоподателят е управлявал т.а. “Волво“ с ДК№ [рег. номер], собственост на “АГРО МАШИНА ГРУП“ ООД. При подаден сигнал за спиране със стоп палка по образец от служител на МВР, жалбоподателят не е спрял, подал ляв мигач и ускорявайки скоростта на управляваното от него МПС преминал от активната лента за движение в ускорителната и продължил. Съставен му е АУАН за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

За да изведе своите правни изводи РС е приел, че с оглед доказателствата по делото несъмнено е установил, че водачът на МПС- т.а. “Волво“ не е изпълнил задължението да спре и изпълнява указанията на контролния орган, а е извършил маневра преминаване от активна в ускорителна лента и без да са съществували предпоставки обосноваващи изпреварване на друго ППС, ускорил е движението на управлявания от него товарен автомобил и е продължил в посока гр. София. Преценил е също така, че не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението по чл. 103 от ЗДвП е такова на простото извършване и е предвидена от законодателя обществената опасност за подобно деяние, като не е необходимо същата да се установява за всеки отделен случай. Също така, не е намерил основания за допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на оспореното пред него НП.

Решението на РС е правилно.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, приложима в настоящото съдебноадминистративно производство, установява презумптивната доказателствена сила на редовно съставения АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП. Това означава, че доказателствената тежест за установяване на факти, различни от изложените, е изцяло върху жалбоподателя във въззивното производство. В конкретния случай, видно от дадените от водача показания и изложените пред съда доводи, е че той не е възприел указанията дадени от органа за контрол и че няма умисъл при извършване на нарушението.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са осъществени сочените пороци на първоинстанционния съдебен акт, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Касационната жалба е неоснователна, а решението на РС като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд София-област, касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 35 от 22.04.2025 г. постановено по НАХД № 310/2024 г. по описа на РС - Елин Пелин.

Решението е окончателно.