Производството по делото е по реда на чл.121а, ал.3 от ДОПК.

„А Е Т“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [адрес] със законен представител управителя Р. З. М. чрез адв.Р. Е. С. от АК – [област] обжалва действията на органи по приходите при ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск серия АА № 0002794/ 30.05.2025 г., допълнен с Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 141503456035-21/ 30.05.2025 г. на органите по приходите, потвърдени при административното им обжалване с решение № ФК-16/ 04.06.2025 г. на директора на ТД на НАП – [област]. Релевира основанията за оспорване по чл.146, т.2 и т.4 от АПК. Нарушението на формата свързва с твърдението за бланкетни мотиви. Противоречието с материалния закон е поради липса на предпоставките за обезпечаване на доказателства и неверни изводи. Моли за отмяна на оспорените действия. Претендира деловодни разноски.

В писмено становище пълномощникът на директора на ТД на НАП – [област] оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсулско възнаграждение. Намира искането на жалбоподателя за деловодни разноски за неоснователно.

Кюстендилският административен съд, след запознаване със становището на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка:

На 30.05.2025 г. в [населено място], [улица]С. Б. С. и П. Б. Б. като инспектори по приходите в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП са извършили проверка на жалбоподателя във връзка с притежаваната от него стока с висок фискален риск, представляваща лек автомобил [Марка] с рама [Наименование], закупен от физическо лице от [държава] с договор от 27.05.2025 г. Данните от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск серия АА № 0002794/ 30.05.2025 г. На основание чл.121а, ал.3 във вр. с ал.2 от ДОПК органите по приходите са установили, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни поради което са предприели обезпечаване на доказателства по чл.40 от ДОПК във вид на забрана за разпореждане с посоченото МПС. За автомобила е изчислена пазарна цена в размер на 977.92 лв., поради което размерът на обезпечението от 30 на сто от пазарната цена е 293.38 лв. В протокола е записано, че пазарната цена на стоката е изчислена въз основа на протоколи, изготвени от органи по приходите в дирекция „Селекция и последващ контрол“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП при прилагане на разпоредбите на Наредба № Н-9/ 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, издадена от МФ. При определяне на пазарната цена е използван методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, като експертният резултат е получен след съпоставяне на цената на стоките по контролираната сделка с цената на стоки по съпоставими неконтролирани сделки, осъществени при съпоставими условия. Методът е предпочетен, тъй като се концентрира изключително върху цената на търгувания продукт /стока/. В протокола е записано, че използваната информация за цената на стоките от съпоставимите сделки е публична, предоставена от стоковите борси и тържища, в лева, калкулирана без в стойността й да е включен ДДС. Стоката е оставена на отговорно пазене без право на разпореждане до заплащане на обезпечението. Протоколът е връчен на представител на жалбоподателя.

В протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 141503456035_21/ 30.05.2025 г. органите са мотивирали установяването по чл.121а, ал.2 от ДОПК с обстоятелствата, че дружеството не разполага с активи на висока стойност, които биха могли да послужат за обезпечение при възникването на бъдещи публични задължения, поради което може да се направи извод, че при последващото разпореждане със стоките събирането на дължимите данъци ще е невъзможно или затруднено; че са декларирани доставки от дружества с изразено рисково поведение и че има несъответствие между обема на ВОП, декларирани от ЗЛ и декларираните от чуждестранните лица ВОД към това лице, по данни от ИС [Наименование]Протоколът е връчен на представител на жалбоподателя.

С Протокол № 1844056/ 05.06.2025 г. на органи по приходите е извършено вдигане на наложеното обезпечение поради заплащане на сумата по обезпечението.

С жалба вх. № Ж-22-546/ 03.06.2025 г. дружеството е оспорило действията на органите по приходите по обезпечаване на доказателствата.

С решение № ФК-16/ 04.06.2025 г. директорът на ТД на НАП – [област] е оставил жалбата без уважение като неоснователна. Органът е споделил изцяло съображенията на органите по приходите и е установил законосъобразно приложение на чл.121а, ал.3 от ДОПК поради преценката за множество рискови фактори за наличие на предпоставките по чл.121а, ал.2 от ДОПК.

Решението на директора на ТД на НАП – [област] е връчено на адресата на 05.06.2025 г., а жалбата по делото е подадена на 11.06.2025 г.

Към жалбата са приложени 7 бр. СР на МПС, част I, удостоверяващи притежавани от дружеството 3 бр. специални автомобили и 4 бр. ремаркета за товарни автомобили. Дружеството твърди, че с посочените МПС осъществява търговска дейност по предоставяне на транспортни услуги.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени доказателства.

С оглед установената фактическа обстановка, жалбата е допустима като подадена от надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, пред компетентния за разглеждането й съд и в преклузивния срок по чл.41, ал.3 във вр. с чл.127ж от ДОПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Оспорените действия са резултат от осъществен фискален контрол върху движението на стока с висок фискален риск на територията на страната. По см. на чл.127а, ал.1 от ДОПК действията са извършени от органи по приходите, оправомощени със заповед № ЗЦУ-384/ 27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, без да се необходимо изрично писмено възлагане. Стоката във вид на МПС е включена в списъка по чл.127а, ал.7 от ДОПК по силата на заповед № ЗМФ-237/ 31.03.2025 г. за допълнение на приложението към т.1 от заповед № ЗМФ-1295/ 28.12.2023 г. на министъра на финансите – „Списък на стоки с висок фискален риск“, съгласно Комбинираната номенклатура на ЕС. Изложеното определя компетентността на органите, наложили обезпечаването на доказателствата.

Оспорените действия обаче нарушават изискванията за форма на акта по чл.59, ал.2, т.4 от АПК.

Съгласно чл.127а, ал.6 от ДОПК за всяко действие при извършване на фискалния контрол върху движението на стоки се съставя протокол. Такъв протокол е приложения по преписката Протокол серия АА № 0002794/ 30.05.2025 г., като мотивите на органа по приложението на чл.121а, ал.2 от ДОПК се съдържат в протокол № 141503456035_21/ 30.05.2025 г. Двата протокола изхождат от едни и същи органи по приходите.

Видно от протоколите от проверката, действията по чл.127б, ал.1 от ДОПК не са установили различия. Органите по приходите са извършили действия по обезпечаване на доказателства по реда на чл.121а, ал.3 от ДОПК в хипотезата на чл.121а, ал.2 от ДОПК. Това означава, че мотивите на органите следва да са свързани с установяване, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително затруднено. В протокола № 141503456035_21/ 30.05.2025 г., към който препраща протокол серия АА № 0002794/ 30.05.2025 г. липсва конкретика относно дейността на дружеството, от която да може да се формира извод за наличие на предпоставката по чл.121а, ал.2 от ДОПК. Органите са се задоволили бланкетно и схематично да посочат общи формулировки без връзка с конкретиката по случая. Липсва обосновка за извода на органите, че дружеството не разполага с активи на висока стойност. Липсват каквито и да било справки и данни за дейността на дружеството, заетите в нея лица, активите и тяхната балансова стойност. В съдебното производство се установи, че изводът на органите е и неверен, тъй като дружеството е собственик на ДМА във вид на 3 специални автомобила и 4 бр. ремаркета за товарни автомобили. Отделно от това органите не са установили и посочили какъв ще бъде размера на дължимия ДДС за стоката от проверката, поради което не може да се извърши съпоставка на дължимото публично вземане с финансовите възможности на фирмата за неговото заплащане. Отделно от това няма никакви данни дали дружеството има други изискуеми публични задължения, какъв е техния произход и размер. Няма данни и какви са декларираните от жалбоподателя доставки и дали има такива от дружества с изразено рисково поведение, в каквато насока са мотивите на органите. Липсва конкретика и относно извода за несъответствие между обема на декларираните ВОП и декларираните от чуждестранни лица ВОД – не е посочена стойността на тези доставки, нито датите на сделките или фирмите доставчици. Не е приложена справка от ИС [Наименование], за да може да се установи конкретиката по случая. При това положение, извода на органите, че събирането на дължимите данъци при реализацията на стоката ще бъде невъзможно или значително затруднено, не е мотивиран от фактическа страна. Законосъобразността на оспорените действия предполага наличието на описание на релевантните факти в протокола от проверката.

Липсата на относими и конкретни мотиви не е преодоляна и във фазата на административното оспорване пред директора на ТД на НАП – [област]. Постановеното от органа решение съдържа само законовото предположение по чл.121а, ал.2 от ДОПК, но това предположение отново не се подкрепено с факти и обстоятелства, които да имат необходимата конкретизация, за да го обосноват.

Този начин на мотивиране на основанието за обезпечаване на доказателствата по чл.121а, ал.2 от ДОПК не води до обоснован извод, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. С оглед на изложеното, мотивите на органите са необосновани и не съответстват на сериозността на засягането, причинено с действията по обезпечаване на доказателства по чл.121а, ал.3 от ДОПК.

Отделно от това, липсват конкретни мотиви и за размера на обезпечението досежно определената пазарна стойност на автомобила от 977.92 лв. Пазарната стойност е дефиницията за „пазарна цена“ по §1, т.8 от ДР на ДОПК, а методите за нейното определяне по §1, т.10 от ДР на ДОПК включват използвания от органите метод на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци. В случая обаче органите не са конкретизирали какви са стойностите на съпоставимите цени, като в преписката не са приложени посочените протоколи, изготвени от отдел „Анализ и последващ контрол“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, поради което съдът не може да извърши контрол за материална законосъобразност на определената стойност по правилата на Наредба Н-9/ 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени.

Липсата на надлежни мотиви за действията на органите е самостоятелно основание за тяхната незаконосъобразност.

Независимо от горното, за пълнота на мотивите съдът ще посочи, че е спазена процедурата за обжалване на процесните действия. Съгласно чл.127ж от ДОПК действията на органите по приходите при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск могат да се обжалват по реда на чл.41 от ДОПК. Съгласно чл.41, ал.1 от ДОПК действията се обжалват в 14-дневен срок от тяхното извършване пред териториалния директор по местонахождение на обект, който се произнася с мотивирано решение в еднодневен срок от постъпване на жалбата. В случая по делото, действията на органите по приходите по обезпечаване на доказателства са извършени на 30.05.2025 г., жалбата срещу тях е подадена на 03.06.2025 г., а органът се е произнесъл с решение на 04.06.2025 г.

Нарушаването на формата на извършените действия води до нарушаване на материалния закон и на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Събраните по преписката доказателства не установяват предпоставките за обезпечаване на доказателствата по чл.121а, ал.3 във вр. с ал.2 от ДОПК. Липсват данни, от които да може да се направи извод за конкретна необходимост от намеса на административния орган в сферата на задълженото лице. Тази намеса е прекомерна, поради което не води до постигане на целта по чл.127а, ал.4 от ДОПК за предотвратяване укриването на данъци и на данъчни измами във връзка с движението на стоки с висок фискален риск на територията на [държава].

Поради изложеното съдът ще отмени оспорените действия на органите по приходите като незаконосъобразни.

На основание чл.143, ал.1 във вр. с §1, т.6 от ДР на АПК жалбоподателят има право на деловодни разноски в размер на 650 лв., включващи 50 лв. за ДТ и 600 лв. адвокатско възнаграждение, заплатени от НАП. Адвокатското възнаграждение се дължи, тъй като жалбоподателят е представляван от надлежно упълномощен адвокат и за представителството е заплатена присъдената сума. Размерът на възнаграждението съответства на правната и фактическа сложност на делото. Разглеждането на делото в закрито съдебно заседание не е основание за намаляване на възнаграждението за адвокатската работа.

Поради изхода от спора ответникът няма право на юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ действия по обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск серия АА № 0002794 от 30.05.2025 г. на органи по приходите в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, допълнен с Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 141503456035_21/ 30.05.2025 г. на органите по приходите, потвърдени при административното им обжалване с решение № ФК-16/ 04.06.2025 г. на директора на ТД на НАП – [област].

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да заплати на „А Е Т“ ЕООД деловодни разноски в размер на 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/.

Определението не подлежи на обжалване.

Определението да се съобщи на страните.