Производството е по реда на чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във вр. с чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)

Образувано е по искова молба на З. С. Т., [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗО Дебелт към Затвора Бургас, против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието гр. София. Претендира се обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. за периода от 13.01.2025 г. до 28.01.2025 г., ведно със законната лихва върху тях, в следствие на незаконосъобразни действия/бездействия на началника на затвора и директора на специализираната болница за активно лечение към Затвора Бургас, изразяващи се в емоционално страдание, чувство за страх и незащитеност, социална изолация, загуба на качеството на живот и психически вреди.

В исковата молба и допълнителното уточнение към нея се твърди, че Т. страда от хронично белодробно заболяване и сърдечни проблеми. Около 13.01.2025 г. е получил сърдечни проблеми и незабавно е уведомил дежурния офицер като е поискал медицинска помощ. Администрацията на затвора игнорирала молбата му в продължение на няколко дни и едва на 24.01.2025 г. му е била предоставена възможност за преглед от лекар извън затворническото общежитие, която той не използвал. В резултат на забавянето на медицинската помощ е получил инсулт и инфаркт, което е довело до частично обездвижване на дясната му ръка и десния му крак. Т. твърди, че обездвижването на крайниците му е пряк резултат от отказа на ответника да му осигури необходимата медицинска помощ, вследствие на което изпитал чувство за страх, незащитеност, малоценност.

В съдебно заседание на 16.06.2025 г., ищецът редовно призован, се явява лично и с адв. Ц., който поддържа исковата молба. Ангажира гласни доказателства. Пледира съдът да постанови решение, с което да уважи исковата претенция, така, както е предявена. Излага доводи, че събраните в хода на съдебното производство доказателства установяват изложените в исковата молба твърдения.

Ответникът – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието гр. София, редовно уведомен, се представлява от юрк. С., която поддържа становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът З. С. Т. изтърпява наказание лишаване от свобода ЗО Дебелт към Затвора Бургас.

Съгласно приложената по делото медицинска справка /л. 40/, през периода на исковата претенция от 13.01.2025 г. до 28.01.2025 г. (датата на завеждане на исковата молба), лишеният от свобода е посещавал МЦ към ЗО „Дебелт“ на следните дати:

• С амб. № 283/15.01.2025 г. му е предоставено копие от епикриза.
• С амб. № 312/16.01.2025 г. Диагноза: Болков синдром. Дадени медикаменти: ибупрофен, насочен за преглед при д-р И. – ОПЛ.
• С амб. № 540/27.01.2025 г. Диагноза: Гастрит. Дадени медикаменти: фамотидин, парацетамол, аналгин.
• С амб. № 571/28.01.2025 г. Диагноза: ОВИ. Измерена t-36,2; SpO2-99%; пулс 67 уд/мин. Дадени медикаменти: парацетамол, аспирин и аналгин.

В справката е посочено, че на 10.01.2025 г. с амб. № 25010В087F13 е проведен преглед на Т. при външен специалист д-р В. – кардиолог като е поставена диагноза: Надкамерна тахикардия. На 24.01.2025 г. е планиран преглед при невролог по назначение на ОПЛ д-р И., който л.св. Т. с писмена декларация е отказал да проведе.

По делото е приложена и извадка от книгата за вписване на лишените от свобода, които се нуждаят от медицинска помощ (л. 41-46), която напълно съответства на изготвената медицинска справка. Медицинско направление за консултация с невролог (л. 47) от дата 22.01.2025 г. издадено от д-р И.. Декларация от 24.01.2025 г. , с която л.св. Т. е декларирал, че отказва да бъде изведен на лекар. (л.48) Представени са още амбулаторен лист (л. 490 и епикриза от белодробна болница Бургас (л.5-8)

По искане на ищеца по делото са разпитани като свидетели лишеният от свобода И. М. С., и служител на Затвора Бургас – командир на отделение в ЗО „Дебелт“ Г. И. С.. Свидетелят С. споделя, че е бил помолен от ищеца да свидетелства, но не си спомнял и не знаел нищо по случая. Свидетелят С. споделя, че няма конкретен спомен шест месеца назад и на кои дати, но Т. бил извеждан на външен лекар, дори лежал в болница. По време на работното време имало медицинска сестра и фелдшер в затвора, които обръщали внимание на лишените от свобода, а извън работно време имало надзирател, който се обаждал на бърза помощ при необходимост. Твърди, че състоянието на Т. било същото както при постъпването му, както и че л.св. отказал да му бъдат извършени външни медицински прегледи с попълнена декларация.

Съдът, като съобрази изложената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, от правна страна намира следното:

Исковата молба е подадена от лице с правен интерес, допустима е за разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Искът е подсъден на Административен съд - Бургас, съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС, поради твърдяното от ищеца място на увреждане.

Искът е насочен срещу надлежен ответник - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – юридическо лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗИНЗС, министърът на правосъдието осъществява общо ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на наказанията, с териториални служби, каквито са и затворите, съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС. В ал. 2 на същата правна норма е определено, че министърът на правосъдието провежда държавната политика в наказателно-изпълнителната област и осъществява правомощията на работодател съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи за държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби. Твърдените незаконосъобразни действия и бездействия са административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица дейност им е възложена от нормите на чл. 12 от ЗИНЗС. При това положение, ГД "Изпълнение на наказанията" има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.

Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно втората алинея на чл. 3 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Съдът приема, че е сезиран с иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.

Според чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК.

За да се ангажира отговорността на ответника на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е необходимо да се установи наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) нарушение на изискванията, предвидени в нормата на чл. 3 от ЗИНЗС, допуснато от специализираните органи по изпълнение на наказанията; 2) претърпяна вреда, чието настъпване се предполага до доказване на противното на основание чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС; 3) причинна връзка между нарушението по чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Липсата, на която и да е от посочените предпоставки, обуславя неоснователност на заявената претенция.

Според чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Настъпването на фактите, от които биха произтекли вредите, които се презюмират, подлежи на доказване.

В разглеждания случай Т. претендира сумата от 30 000 лв., като обезщетение за описани като причинени неимуществени вреди, в резултат на противоправното бездействие на служители на ответника спрямо ищеца за периода от 13.01.2025 г. до 28.01.2025 г. да му осигурят адекватно медицинско лечение във връзка с получени от него сърдечни проблеми, като от забавянето на медицинската помощ е получил инсулт и инфаркт, което е довело до частично обездвижване на дясната му ръка и десния му крак. Сумата се претендира ведно със законната лихва.

Настоящият съдебен състав, след съвкупна преценка на доказателствата по делото, намира, че исковата претенция е изцяло неоснователна и недоказана.

Правната уредба на режима на извършване на трудова дейност от лишените от свобода граждани се съдържа в ЗИНЗС и ППЗИНЗС.

Правото на гражданите, включително и на лишените от свобода, на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон, е регламентирано в чл. 52, ал. 1 от Конституцията на РБ.

Съгласно чл. 128, ал. 2 от ЗИНЗС, за всички лишени от свобода се внасят здравноосигурителни вноски от момента на задържането им и придобиват статус на здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни права, като вноските са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието.

Според чл. 81, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ), всеки български гражданин (в т. ч. и лишените от свобода) има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента (чл. 81, ал. 2 ЗЗ).

Медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода е уредено в глава десета на ЗИНЗС и в глава трета от ППЗИНЗС, както и в Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Според чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. Медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС).

В чл. 115, ал. 1 от ППЗИНЗС е предвидено, че лишените от свобода се преместват за лечение в специализираните болници за активно лечение в местата за лишаване от свобода със заповед на главния директор на ГДИН по предложение на началника на затвора и лекарско предписание. В ал. 2 на същия член от правилника е предвидена и възможност лишените от свобода да се изпращат за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода от началника на затвора по предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишените от свобода, директора на медицинския център или друг медицински специалист от съответното място за лишаване от свобода. Така цитираната законова уредба налага да се приеме, че за да е налице незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с осигуряването на достъпна медицинска помощ, трябва да се докаже или отказ от страна на ответника да бъде осигурен достъп до медицинска помощ на съответния лишен от свобода, или отказ да бъде предоставена медицинска помощ (чрез медицинските центрове и специализираните болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода), или предоставената такава (отново в медицинските центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода) да е осъществена в нарушение на принципите възведени в чл. 81, ал. 2 от ЗЗ.

Съдът намира, че в настоящото производство не се доказаха подобни хипотези. От приложените по делото писмени доказателства и конкретно медицинска справка изготвена от м.ф. Буриева и извадката от Книгата за вписване на лишените от свобода, които се нуждаят от медицинска помощ (амбулаторна книга) се установява, че през исковия период (13.01.2025 г. до 28.01.2025 г.) на л. св. Т. е осигурявана своевременно необходимата медицинска помощ в медицинския център на ЗО „Дебелт“ към Затвора Бургас, като същият е бил преглеждан, диагностициран и са му били изписвани необходимите лекарствени медикаменти. Видно от приложената медицинска справка, през процесния период Т. е посетил медицинския център на 16.01.2025 г. с поставена диагноза „Болков синдром“ и изписани медикаменти; на 27.01.2025 г. с поставена диагноза „Гастрит“ и изписани медикаменти и на 28.01.2025 г. с поставена диагноза „ОВИ“ и изписани медикаменти. По делото не се събраха доказателства, от които могат да се установи верността на твърденията, че именно на 13.01.2025 г. Т. е получил сърдечни проблеми като администрацията е игнорирала молбата му в продължение на няколко дни в следствие на което получил инсулт и инфаркт, което е довело до частично обездвижване на дясната му ръка и десния му крак. Съгласно медицинските стандарти в РБ инфарктът е спешно медицинско състояние, което настъпва, когато притока на кръв към част от сърцето е прекъснат, обикновено поради запушване на кръвоносен съд. Това може да доведе до увреждане или смърт на сърдечната тъкан. Инфаркта е животозастрашаващо състояние и изисква незабавна медицинска помощ. Инсултът е спешно медицинско състояние, което настъпва, когато кръвоснабдяването на мозъка е прекъснато или значително намалено, което води до бързо увреждане на мозъчните клетки. Това може да бъде животозастрашаващо и изисква незабавна медицинска помощ, тъй като всяка минута е от значение за намаляване на трайните увреждания. Видно от представените медицинска справка и амбулаторна книга, в при посещението си медицинския център на ЗО „Дебелт“, ищецът не се е оплакал от сърдечни проблеми, като не е и констатирано спешно или животозастрашаващо медицинско състояние от лекаря, който го е прегледал, което да наложи предоставяне на спешна медицинска помощ и да наложи извеждането му на преглед във външно болнично заведение. В случая видно и от представената декларация, лишения от свобода сам се е отказал от извеждането му за преглед при невролог съгласно издаденото му медицинско направление, което от своя страна свидетелства, че състоянието му не е било толкова тежко. През процесния период липсват данни за необходимост от лечение на подобни оплаквания, от което съдът извежда извода за тяхната неоснователност. Освен това липсват каквито и да било данни от страна на ищеца да са подавани молби за посещение при лекар, на които да му е било отказано.

Съдът кредитира свидетелските показанията на Г. С., командир на отделение в ЗО „Дебелт“ при Затвора Бургас, от които се установява, че на л.св. Т. е била оказвана необходимата медицинска помощ, като същият е бил преглеждан в медицинския център на ЗО „Дебелт“ и и при необходимост извеждан за преглед при външен лекар. Така дадените показания напълно кореспондират с приетите по делото писмени

В обобщение следва да се направи извод, че органите на затворническата администрация, които са отговорни за здравословното състояние на Т., изпълняват правомерно своите служебни задължения и не е налице твърдяното бездействие, както и липсва причинно – следствената връзка между твърдените от ищеца неимуществени вреди и поведението на администрацията от ГД "Изпълнение на наказанията".

Предвид изложеното, съдът приема, че за ищеца не са настъпили неимуществени вреди за периода 13.01.2025 г. до 28.01.2025 г., през който период е изтърпявал наказание лишаване от свобода. Съдът намира, че исковата претенция за неимуществени вреди е недоказана по основание и размер и следва да бъде отхвърлена изцяло.

Въпреки изхода от спора, ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като нормата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС не ги предвижда. Правилата на исковото производство по ЗИНЗС са специални спрямо общите такива по чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с 144 от АПК и чл. 143 от АПК, поради което са неприложими.

Мотивиран от горното, Административен съд - Бургас, XXV състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на З. С. Т., [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗО Дебелт към Затвора Бургас, против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието гр. София, с която се претендира обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. за периода от 13.01.2025 г. до 28.01.2025 г., ведно със законната лихва върху тях, в следствие на незаконосъобразни действия/бездействия на началника на затвора и директора на специализираната болница за активно лечение към Затвора Бургас.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд - Бургас в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.