Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

№ 544/5.7.2021г.

гр. Пазарджик

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Пазарджик, ХIII-ти състав в открито заседание на седми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

Съдия: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

при секретаря Я. ВУКЕВА, като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 1068/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на  чл.294 и сл.от АПК и е образувано по жалби на СНЦ „Еко Синитово“, представлявано от Й.С. К. – управител, Сдружение за аграрни и екологични проекти – ГЕО – представлявано от В. И. К. и „Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция“ представлявано от А.С.К. срещу Решение ПК-34-ПР/2019 г. на Директора на РИОСВ Пазарждик за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействие върху околната среда /ОВОС/, с което е решено да не се извършва ОВОС на изменение и разширение на инвестиционно предложение /ИП/ „Изграждане на площадка за третиране на неопасни производствени отпадъци в ПИ 062001, местност „Кичук чал“, землище с. Синитово, община Пазарджик с възложител „Солар Парк Тракия“ ООД.

В жалбата на СНЦ „ЕКО Синитово“ се твърди, че обжалваното решение на директорът на РИОСВ Пазарджик е неправилно, незаконосъобразно и в противоречие с материалноправните и процесуалните норми, налице са съществени нарушения при издаването му като не са спазени императивните разпоредби на Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразние и Наредба за условия и реда за извършване на оценка на въздействие върху околната среда. Излагат се критики по отношение на инвестиционното приложение и липсата на данни в него откъде ще се докарват  производствените и строителни отпадъци, които ще се депонират, липса на детайлно определяне на нито един от крайните продукти от оползотворяването на тези отпадъци, липса на поет ангажимент за гаранции за недопускане на потенциални щети за околната среда, невярност на твърдението, че не се очакват кумулативни въздействия от реализацията на инвестиционни проекти и че в близост до площадката няма други съществуващи и/или одобрени инвестиционни предложения от същия характер. Сочи се, че в съседство, отново в защитена зона BG0002057 “Бесапарски ридове“ се намира регионално депо за битови отпадъци край с.Капитан Димитриево, както и нерекултивирано старо сметище на град Пазарджик. Излагат се аргументи защо следва да се допусне извършването на ОВОС, както и се сочи че обществеността държи на обществено обсъждане, което да протече в рамките на производство по изготвяне на ОВОС. Към жалбата  е приложена и подписка до кмета на с.Синитово от жители на с.Синитово против инвестиционно предложение за „Изграждане на площадка за третиране на неопасни производствени отпадъци“ в ПИ 062001, местност „Кичук чал“ в землището на с.Синитово, община Пазарджик, с инвеститор „Солар-Парк Тракия“ ООД.

В жалбата на Сдружение за аграрни и екологични проекти – ГЕО се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като противоречи със Заповед РД-786 от 29.10.2008 г. на Министъра на околната среда и водите публикувана в ДВ бр.106/2008 г. на 12.12.2008 г. Твърди се, че поземления имот, в който се планира да се осъществи ИП попада изцяло в защитена зона BG0002057 “Бесапарски ридове“, като той представлява ливада с голямо биологично разнообразие, а в цитираната заповед на министъра на околната среда и водите се забранява в защитена зона „Бесапарски ридове“ залесяването на ливади, пасища и мери и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения. Излагат се твърдения за невярност на твърдението, че този имот е сгуроотвал на бивша недостроена ТЕЦ. Сочи се, че след разрушаване на сградата на недостроения ТЕЦ мястото е запазило характера си на ливада с богато биологично разнообразие. Посочват се характеристиките на защитената зона съгласно Заповедта на министъра на околната среда и водите, както и защитените видове птици по Закона за биологичното разнообразие. Излагат се аргументи защо следва да се извърши ОВОС, както и се сочи, че при издаване на решението не е отчетено наличието на карстов извор на територията на планираната площадка, липсвал анализ на прогнозирания химичен състав на инфилтратни води, които ще се събират в клетките на площадката. Сочи се аналогично и по отношение на прогнозирания химичен състав на предвидения за изгаряне газ на факел, генериран от площадката. Сочи се и, че по същество с това решение се изменя предходно такова, като общия обем на депонираните отпадъци в първоначалното ИП е само за клетка 1-1 в размер на 24 800 тона, а в последващото ИП общия обем на депонираните отпадъци в клетки 1-1, 1-2, 1-3 и 1-4 следва да е 973 140 тона. С оглед на тези подробни аргументи се иска отмяна на оспореното Решение №ПК-34-ПР/2019 г. на Директора на РИОСВ Пазарждик за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействие върху околната среда /ОВОС/, с което е решено да не се извършва ОВОС на изменение и разширение на инвестиционно предложение /ИП/ „Изграждане на площадка за третиране на неопасни производствени отпадъци в ПИ 062001, местност „Кичук чал“, землище с. Синитово, община Пазарджик с възложител „Солар Парк Тракия“ ООД. И към тази жалба е приложена подписката до кмета на с.Синитово от жители на с.Синитово против инвестиционно предложение за „Изграждане на площадка за третиране на неопасни производствени отпадъци“ в ПИ 062001, местност „Кичук чал“ в землището на с.Синитово, община Пазарджик, с инвеститор „Солар-Парк Тракия“ ООД.

В жалбата на „Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция“ се сочи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и в противоречие с материалноправните и процесуалните норми, налице са съществени нарушения при издаването му като не са спазени императивните разпоредби на Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразние и Наредба за условия и реда за извършване на оценка на въздействие върху околната среда. В жалбата се сочи, че имотът, в който ще се изгради площадката е ливада с голямо биологично разнообразие, а изграждането на площадката в такава противоречи на забраната въведена със Заповед РД-786 от 29.10.2008 г. на Министъра на околната среда и водите. Излагат се аргументи защо следва да се извърши ОВОС и се иска отмяна на обжалваното решение.

Съдът намира, че жалбите са подадени в законоустановения 14-дневен срок и от легитимирано лице, чийто правен интерес е уреден по силата на специалния закон Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. Жалбата е подадена в срока по чл. 99, ал. 6 от ЗООС от лице, засегнато от постановения акт. Съгласно чл. 99, ал. 6 от ЗООС, право на обжалване на решението по ОВОС имат заинтересованите лица, а такива при всички случаи са и лицата - възложители на проекта, а също и тези, които отговарят на определението "засегната общественост" по смисъла на § 1, т. 25 във връзка с т. 24 от ДР на ЗООС, а именно обществеността (едно или повече физически или юридически лица и техните сдружения, организации или групи, създадени в съответствие с националното законодателство), която е засегната или с вероятност да бъде засегната, или която има правен интерес при процедурите за одобряване на планове, програми, инвестиционни предложения и при вземането на решения за издаването или актуализацията на разрешителни по реда на ЗООС, или на условията в разрешителното, включително екологичните неправителствени организации, създадени в съответствие с националното законодателство. Цитираните разпоредби изцяло съответстват на разпоредбите на чл. 2, точки 4 и 5 от Орхуската конвенция. С оглед на това е налице пряк интерес от оспорването у жалбоподателите : Сдружение за аграрни и екологични проекти-ГЕО, СНЦ „ЕКО Синитово“ и „Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция“ защото като сдружение - неправителствена организация, регистрирана при спазване на националното законодателство, с предмет на дейност опазване на околната среда, тези жалбоподатели несъмнено попадат в кръга на "засегната общественост" по смисъла на § 1, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗООС. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 9§ 5, точка "а" от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, ратифицирана със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 2 октомври 2003 г. (ДВ, бр. 91 от 2003 г., в сила от 16 март 2004 г.).

 В открито съдебно заседание жалбоподателите се представляват от адв. З., който иска да се уважи жалбаите и да се отмени оспореното решение като незаконосъобразно, иска се присъждане на разноските по делото. В определения срок представя писмени бележки от името и на тримата жалбоподатели.

Ответникът – Директора на РИОСВ Пазарджик редовно призован, се представлява от юрисконсулт Ч., която моли да се отхвърлят жалбите. В указания срок представя писмени бележки.

Заинтересованата страна „Солар Парк Тракия“ ООД редовно призовани се представлява от адв.Щ. и адв.И., като същите излагат аргументи за потвърждаване на процесното решение.

Съдът, след запознаване с изпратената административна преписка, жалбата и становищата на страните, установява следното от фактическа страна :

Предмет на разглеждане в настоящото производство е Решение № ПК-34-ПР/2019 г. на Директора на РИОСВ Пазарджик за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието на околната среда относно инвестиционно предложение "Изграждане на площадка за третиране на неопасни производствени отпадъци" в ПИ 062001, местност „Кичук чал“, землище с.Синитово, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик. С обжалваното решение административният орган е приел, че няма вероятност реализирането на ИП да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони.

Предвидената, за реализация на ИП, площадка представлява част от бившия ТЕЦ „Тракия", който е разрушен, като по-конкретно ще обхваща границите на подобект „Сгуроотвал". Площадката на сгуроотвала е с площ 229 дка и заема западната част от поземлен имот с идентификатор 66559.62.61 с обща площ 922.034 дка, намиращ се в землището на с. Синитово, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик. Сгуроотвалът има изградени в миналото съоръжения и две диги: основна с посока изток-запад и междинна разделителна - север-юг, която условно разделя площадката на две части - източна и западна. Площадката на ИП е разположена под сухо дере и в източната част под стара кариера за добив на скални материали. Дъното й е затревено и обрасло с единични дървета и храсти. Сградите и съоръженията на ТЕЦ „Тракия" са разрушени, като са останали само бетоновите площадки и пътища, стоманобетоновия резервоар и съоръженията на сгуроотвала. Съоръженията на сгуроотвала са запазени изцяло и са в добро техническо състояние и същите ще се използват за реализацията предвижданото разширение, както следва:

Основна дига от скален насип с височина от 3.0 м до 12.0 м (в средата и при междинната дига), наклон на откосите 1:2, ширина на короната 6.0 в източната част и 7.Ом в западната част на трасето, път с бетонова настилка с ширина 3.20 - 3.40 м по короната на дигата, с дебелина 0.15 м и вътрешна берма 2.80 - 3.60 м.

Разделителна дига с насип от глинести почви и размери - дължина 240.0 м, височина 12.0 м до 4.0/5.0 м, наклон на откосите 1:2, ширина на короната 6.0 м, коти корона 230.0 до 235.0 в южната част. Разделителната дига ще се използва като междинна дига.

Колектор за избистрени води (КИВ) - трасето му с Ь=567.0 м с посока запад-изток започва от средата на западната част на площадката, минава на 11.0-16.0 м успоредно на петата на вътрешния откос на основната дига, на км 0+242 (под ос междинна дига) има чупка (185.0°), продължава под основната дига и на км 0+452 отново има чупка (173.0°) в посока към заустването в съществуващ канал.

Скатов канал 1 (СК-1) - улавя и отвежда водите от източното дере над площадката.

Скатов канал 2 (СК-2) - улавя и отвежда водите от западното дере над площадката.

Дренажен колектор - дренира попилите в почвения слой повърхностни води в района на площадката и над нея, и ги отвежда в съществуващия канал по северната граница на имота.

Скатовите канали и колектори ще се използват по предназначение за отвеждане на повърхностните и подземните води, като е необходимо да се възстанови връзката със съществуващия канал.

ИП ще се изпълнява на подетапи - изграждане и експлоатация клетка по клетка, като ще се рекултивира всяка предходно ползвана клетка след приключване на експлоатацията й. Приетият ред на изграждане на съоръженията и клетките започва в посока от изток на запад.

В проекта за изменение на ИП е предвидено, че инвестиционното предложение ще се разположи на обща площ от 140 дка в бившия сгуроотвал, на която ще бъдат обособени следните функционални зони:

1. Зона за приемане на отпадъци - контролно пропускателен пункт (КПП) и електронна везна, складова зона и обслужваща зона - административно битова.

В тази зона ще се инсталира резервоар с обем 5 м3 за осигуряване на вода за миене на персонала, монтиран на конструкция над специализирания фургон за административно битовата сграда. Ще се монтира специализиран контейнер - фургон за охраната на площадката.

Основна зона - клетка 1 -1 с площ 9 990 м2:

Основната зона, върху която ще се осъществява основната дейност по третиране на отпадъците, ще се разшири с изграждане на още три клетки, като към клетка 1-1 ще се добавят съседни клетка 1-2, клетка 1-3, клетка 1-4, разположени последователно една до друга. Клетките ще се експлоатират последователно една по една, като във всеки един момент ще се използва само една клетка.

В момента на експлоатация на дадена клетка, за предходно използваната клетка ще се извършат дейности по временната й рекултивация, с цел планирането й като устойчива и покрита със слой от земни маси пресечена пирамида. След запълването на всички последователни клетки ще се извърши и дейност по крайната им техническа и биологична рекултивация. Предвид предназначението на площадката за изграждане на фотоволтаични системи, след рекултивацията на всяка клетка, върху рекултивираната й площ, ще се монтират фотосоларни панели. Биологичната рекултивация на всяка клетка предвижда затревяването на рекултивираната площ, като монтажа на фотосоларните панели ще бъде с метална конструкция във височина, с цел да не наруши или увреди формираната растителност. За всички допълнителни клетки ще се изгради система за събиране и транспортиране на отпадъчните инфилтратни води до резервоара за инфилтратни води на площадката ретензионен басейн 1 (РБ1). Ще се изгради система за улавяне, събиране и обезвреждане на биогаза за всяка една допълнителна клетка. Не се очаква значимо количество производствени отпадъци, с потенциал за генериране на биогаз, така че събрания биогаз ще се изгаря на факел. В клетките по разширението ще се третират и неопасни строителни отпадъци, които няма да се депонират, а с тях ще се извършва дейност по оползотворяването им с код К10 -вертикална планировка за подобряване на земната повърхност или околната среда. Няма предвидена промяна в експлоатационните дейности по третиране на отпадъците на площадката, а именно: дейност с код К10 - Обработване на земната повърхност, водещо до подобрения за земеделието или околната среда и дейност с код Б5 - Специално изградени депа (например депониране в отделни непромокаеми клетки, които са запечатани и изолирани помежду си и от околната среда, и др.). Отпадъците, които се предвижда да се приемат и третират в допълнителните клетки са само неопасни промишлени отпадъци от групи от 01 до 19, включително съгласно Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците, като не се предвижда приемане на опасни и битови отпадъци (кодове от група 20).

Разширението включва изграждане на следните допълнителни съоръжения, със съответните площи и размери:

Клетка 1-2 - с площ 20 300 м2 и капацитет 25 9280 тона, Клетка 1-3 - с площ 24 700 м2 и капацитет 265 580 тона, Клетка 1-4 - с площ 23 000 м2 и капацитет 448 280 тона;

Довеждащ път № 2 с Ь=360.0 м;

Ретензионен басейн (РБЗ) за чисти (дъждовни) води е с индикативен обем 400.0 м3; Изолационният екран на РБЗ е аналогичен на изолационния екран на клетките. Басейнът ще е оборудван с нова помпена шахта ПШЗ /готова НОРЕ Ф1200 и Н=3,0 м/ с монтирана в нея помпа 0^п=2.5л/с и посредством нов напорен тръбопровод НТЗ с Ф90, Ь=495м., водите от РБЗ ще се прехвърлят в РБ 2;

Три отводнителни канавки ОК 1-2, ОК 1-3 иОК1-4;

Напорен тръбопровод (НТ2) за транспортиране на чисти води до приемната зона и шахтата утайник (ШУ) на РБ1;

Напорен тръбопровод (НТ4) за допълнително захранване на РБ2 с чисти води;

Напорен тръбопровод от ретензионен басейн за чисти РБ2 до зона на приемане с цел осигуряване на техническа вода;

Три системи за дренаж за инфилтрат на клетките, 1-2, 1-3 и 1-4, завършващи с дренажни колектори, съответно ОК2, БКЗ и БК4;

Шахта- утайник ШУ в съседство с резервоара за инфилтратни води РБ1;

Напорен тръбопровод за инфилтрат от ПШ2 до ПШ1;

Помпена шахта (ПШ2) - тип НБРЕ, Ф1200 мм, готова с дъно и капак. Разположена е всеверозападния ъгъл на клетка 1-4 и обслужваща клетки 1-3 и 1-4, като в нея заустват дренажните колектори БК-3 и БК-4;

Увеличава се дълбочината на помпената шахта (ПШ1) - тип НБРЕ, Ф1200 мм, Н=8.0 м, готова с дъно и капак, която обслужва клетки 1-1 и 1-2.

Увеличава се обема на ретензионния басейн за чисти (дъждовни) води РБ2, който става полезен 800 м3, общ - 1 120 м3;

Увеличава се обема на ретензионен басейн РБ1 за инфилтрат води и става работен 1 000 м3, общ обем - 1 370 м3;

Ще се изградят три системи за улавяне и транспортиране на био-газ от допълнителните клетки от разширението, състоящи се от:

Системи за отвеждане на газовите емисии (за всички клетки за неопасни отпадъци), състояща се от вертикални кладенци, които ще се изграждат по времето на експлоатацията на всяка клетка, успоредно с депонирането на отпадъците в нея. Вертикалните газови кладенци ще са разположени на разстояние не по-малко от 50 м и не повече от 100 м един от друг или от границите на клетката. За всеки кладенец, най-отдолу ще се изгражда баластрена/чакълеста призма. Върху баластрената призма ще се нареждат габиони с размери 1,0/1,0/1,0 м., които достигат до крайното ниво на отпадъците. Габионите ще се запълват ръчно с скален материал.

Хоризонтален газов дренаж, който ще се изгради след запълване с отпадъци на последния работен хоризонт на всяка клетка и преди изграждане на глинения запечатващ слой и последващата крайна техническа рекултивация, ще се изгради хоризонтален газов дренаж, част от горния изолационен слой на клетката, който включва:

дренажен слой от чакъл с дебелина 0,5 метра или еквивалентен слой;

събирателни газоотвеждащи дренажни тръби с ф80 мм, ф90 мм, ф125мм и ф160 мм;

транспортни тръби ф200 мм, с кладенци за изпускане на кондензата с контролни шахти в местата на свързване на хоризонталните и вертикалните газоотвеждащи тръби.

Система за оползотворяване или обезвреждане на уловения биогаз – след изграждането на хоризонталния горен дренаж и на практика на газоотвеждащата система на съответната клетка, събираните газове ще се отвеждат от тялото на депото за последващо изгаряне в инсталация за изгаряне на биогаз (факел), посредством система от хоризонтални и
вертикални газоотвеждащи тръби.
Системата за производство на фотоволтаичната електроенергия, която ще се инсталира се състои от пет елемента на самата система: набор от слънчеви панели, окабеляване, преобразувател и няколко блока акумулаторни батерии. Тази система е предвидена да работи самостоятелно, като захранва главното електроразпределително табло на площадката, но при излишък на енергия да бъде свързана към общата електрическа мрежа. Предвижда се инсталирането на акумулатор, за да се съхранява получената излишна енергия и да се предава за потребление при ниска осветеност на слънчевите панели.

Слънчевите клетки ще се инсталират на покривите и/или фасадите на сградите на територията на целия имот, които формират обща площ от 230 м2.

След разширението и изменението, технологичен режим на работа на площадката ще е следния: непрекъснат режим, седемдневна работна седмица, 360 дни/годишно, като се предвижда да се приемат максимално 295 т/ден неопасни отпадъци или 106 200 тона/годишно.

Не се предвижда промяна в необходимата пътна инфраструктура за достъп до ИП, в резултат от планираното му изменение и разширение. До площадката на ИП има осигурен достъп, чрез съществуваща пътна връзка със стария асфалтов път Пазарджик - Пловдив. На 3.8 км от южната промишлена зона на град Пазарджик има отклонение на юг по 1.2 км съществуващ бетонов път, следва вътрешен за територията на бившата ТЕЦ „Тракия" обслужващ път в посока запад, който е с бетонова настилка и дължина 0.8 км и се навлиза на територията на ИП.

ИП попада в обхвата на чл. 31 на Закона за биологичното разнообразие (ДВ. бр. 77 от 9 Август 2002 г. и поел. изм.) и чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата за ОС, ДВ бр. 73/2007 г. и поел. изм.).

Имот № 062001, землище на село Синитово, община Пазарджик, не попада в границите на защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии. Попада в границите на защитена зона ВО0002057 „Бесапарски ридове" за опазване на дивите птици, обявена със Заповед № РД-786/29.10.2008 г. на Министъра на околната среда и водите (ДВ бр. 106/2008 г.). ИП е допустимо по смисъла на чл. 12, ал. 2 от Наредбата за ОС.

Предвид представената по-горе информация за капацитет (проектен капацитет за обезвреждане чрез депониране и капацитет на приемане на отпадъци за денонощие), инсталацията попада в обхвата на т. 5.4. към Приложение № 4 от ЗООС (доп. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г.): Депа по смисъла на наредбата по чл. 43, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците относно изграждането и експлоатацията на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, приемащи над 10 т за денонощие отпадъци, или с общ капацитет над 25 000 т, с изключение на депата за инертни отпадъци.

Изграждането и експлоатацията на инсталация попадаща в приложното поле на Приложение № 4 се разрешава след издаване на КР, съгласно разпоредбите на чл. 117, ал. 1 от ЗООС.

В изпълнение на изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 26 от Наредбата за ОВОС с писма с изх. №№ ПД-01-78-(8)/08.03.2019 г.; ПД-01-78-(22)/09.05.2019 г. и ПД-01-78-(25)/14.09.2019 г. е поискано становище от РЗИ-Пазарджик, относно оценка на значимостта на положителните и отрицателните въздействия върху човека и възможния здравен риск от строителството и експлоатацията на инвестиционното предложение.

На основание чл. 4а, ал. 2 от Наредбата за ОВОС е поискано становище от БД ИБР -Пловдив по чл. 155, ал. 1, т. 23 от Закона за водите относно допустимостта на инвестиционното предложение спрямо режимите, утвърдени в Плана за управление на речните басейни и Плана за управление на риска от наводнения в Източнобеломорския район.

Съгласно получени становища по компетентност от Басейнова дирекция Източнобеломорски район с център Пловдив (БД ИБР-Пловдив) на основание чл. 155, ал. 1, т. 23 от Закона за водите (ЗВ), с изх. № ПУ-01-90(1)/05.03.2019 г. и наш вх. № ПД-01-78-(6У05.03.2019 г., и изх. № ПУ-01-132(2)/13.06.2019 г. и наш вх. № ПД-01-234-(2)/13.06.2019 г., ИП е допустимо от гледна точка на ПУРБ на ИБР и постигане на целите на околната среда при спазване на посочените в становищата условия.

В мотивите на решението е посочено, че от реализацията на ИП не се очакват замърсявания и превишения на стандарт за качество на околната среда /СКОС/ и праг на замърсяване /ПЗ/ за нито едно от замърсяващите вещества; не се очаква да бъдат засегнати критериите за определените добро количествено и добро химично състояние на ПВТ BG3G00000NQ018 – Порови води в Неоген – Кватернер – Пазарджик – Пловдивския район; не съществува опасност от пряко или непряко отвеждане на замърсители в подземните води на ПВТ BG3G00000NQ018 – Порови води в Неоген – Кватернер – Пазарджик – Пловдивския район. Прието е било и че, не се очаква комбиниране с въздействията на други съществуващи и/или одобрени инвестиционни предложения, тъй като реализацията на инвестиционното предложение не влиза в противоречие , недопустимост и пряко въздействие с други одобрени и в сила устройствени планове, обекти и дейности. Органът е приел, че инвестиционното предложение не предполага възможности за възникване на големи аварии и бедствия, вследствие на реализацията и експлоатацията му  Сочи се възложителят е предоставил информация, че количествата дизелово гориво, които се очаква да са на площадката са под праговите количества, посочени в част 2 на Приложение 3 на ЗООС и площадката не се класифицира с нисък или висок рисков потенциал.

По делото е приобщена административната преписка свързана с издаване на процесното решение.

В процесното решение са поставени следните условия за реализация на инвестиционното предложение :

1.След приключване на процедурите по реда на Глава шеста, Раздел III на ЗООС, възложителят следва да подаде в ИАОС заявление за издаване на КР със съдържание и форма, определени в приложение № 1 към чл. 4, ал. 3 на НАРЕДБА за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни, приета с ПМС № 238 от 2.10.2009 г., посл. промяна ДВ. 5 от 19.01.2016 г.

2.По време на проектирането, строителството и експлоатацията на ИП, с цел намаляване на въздействието върху видовете птици - предмет на опазване на защитена зона BG0002057 „Бесапарски ридове", строителството на клетките да се извършва поетапно - във всеки един момент на площадката на трябва да има повече от една строяща се и една действаща клетка.

3.По време на проектирането, строителството и експлоатацията на ИП, с цел намаляване на въздействието на площадката за депониране върху съседните територии и създаване на подходящи хранителни и гнездови местообитания за видовете предмет на опазване на защитена зона BG0002057  „Бесапарски ридове" е необходимо да се проектира, създаде и поддържа зелен пояс от храстова и дървесна растителност по южните граници на площадката на депото. При създаването на зеления пояс да бъдат използвани следните видове: Quercus pubescens Wild (космат дъб), Paliurus spina-christi Mill (драка),  Асеr tataricum L. (мекиш), Fraxinus ornus L. (мъждрян), Асеr campestre L. (полски клен), Асеr hyrnacum Fesch, and С.А.Меуег (хиркански клен), Ligustrum vulgare L. (обикновено птиче грозде), Syringa vulgaris L. (обикновен люляк).

4.       По време на проектирането, строителството и експлоатацията на ИП, с цел създаване на хранителни местообитания за видовете предмет на опазване на защитена зона BG0002057 „Бесапарски ридове" и предотвратяване проникването на инвазивни видове в границите на защитената зона е необходимо да се проектира, изпълни и поддържа озеленяване в границите на площадката, което да бъде само от видове, които са естествено разпространени в защитена зона ВО0002057 „Бесапарски ридове" (съгласно статията: Станев С. 1975. Анализ на флората на Бесапарските ридове. - Изв. на музеите на Южна България. 2: 21-64.).

5.При експлоатацията на ИП, с цел намаляване на въздействието върху видовете птици -предмет на опазване и създаване на нови местообитания за тези видове, в срок не повече от 1 месец след изчерпване на капацитета на всяка от предвидените клетки да започва рекултивацията й, която трябва да бъде изпълнена за не повече от 3 месеца.

6.В срок до 1 месец след запълване на капацитета на клетка от площадката, за това да бъде уведомена писмено РИОСВ-Пазарджик.

7.При експлоатацията на ИП, с цел предотвратяване унищожаването на яйца и малки на птици в границите на ИП и прилежащите територии, да не се допускат бездомни кучета в границите на площадката и в съседство.

8.При експлоатацията на ИП, с цел намаляване на унищожаването на нощно активни насекоми, които са хранителна база на птиците, предмет на опазване на защитената зона, в случай, че се предвижда инсталиране на външно осветление, то да бъде изпълнено така, че да се самоизключва при липса на движение на хора и превозни средства.

9.При извършване на рекултивационните дейности, с цел създаване на гнездови и хранителни местообитания за видове предмет на опазване на защитена зона BG0002057 „Бесапарски ридове", биологичната рекултивацията на клетките за депониране след запълването им, да се извърши с растителни видове, които са естествено разпространени в защитена зона BG0002057 „Бесапарски ридове" (съгласно статията: С. С. 1975. Анализ на флората на Бесапарските ридове. — Изв. на музеите на Южна България. 2: 21-64.).

10. При извършване на рекултивационните дейности, с цел запазване на гнездовите и хранителни местообитания за видове предмет на опазване на защитена зона BG0002057 „Бесапарски ридове", след рекултивацията на клетките върху тях да не се осъществяват други ИП или дейности, които биха увредили или унищожили формираната при рекувтивацията естествена растителност.

11.Да не се допуска замърсяване на повърхностните и подземни води от дейностите по реализиране експлоатация на ИП.

12. При експлоатацията на ИП, извозването на отпадъчните води да се извършва от лицензирана за услугата фирма, съгласно сключен договор и при спазване на условията в него.

13. При експлоатацията на ИП, да не се допуска замърсяване в района на ИП с гориво-смазочни материали от техническите средства и технологичните площадки.

14.При експлоатацията на ИП, да не се допуска разпиляване на отпадъци в съседните територии и в границата на площадката.

15. За реализацията на ИП да се използват най-добрите технологии и практики при строителството и експлоатацията на обекта.

16. При реализацията на ИП, да се спазват изискванията при изграждането на долен изолационен екран на клетките.

17. Съгласно Приложение № 3, Раздел 4. Опазване на подземните води, на Наредба № 6 от 27.08.2013 г. (поел. изм. и доп., бр. 13 от 07.02.2017 г.) за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци е необходимо да се осигурят измервания с най-малко един пункт за мониторинг на подземните води над депото и два - след депото, по посока на естествения поток на подземните води. Местоположението, броят на пунктовете и план за контрол и наблюдение на подземните води трябва да бъдат съгласувани с БД „ИБР". Брой и местоположение на мониторинговите пунктове за подземни води, да се определи на базата на извършено хидрогеоложко проучване, пунктове за подземни води, да се определи на базата на извършено хидрогеоложко проучване, съгласно изискванията на Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. Да се представи хидродинамична карта на подземните води в района на площадката за обосновка местоположението на мониторинговите пунктове. Планът за собствен мониторинг да се изготви и в съответствие с изискванията на чл. 70 от Наредба № 1/11.04.2011 г

18.При изграждането на ТК, конструкцията му трябва да се съобрази с това, че е необходимо да се черпи вода само от подземно водно тяло ПВТ BG3G00000NQ018 - Порови води в Неоген - Кватернер - Пазарджик - Пловдивския район, което се намира под подземно водно тяло ВG3G000000Q013 - Порови води в Кватернер - Горнотракийска на низина. Съгласно Заповед № РД-664 от 28 юни 2005 г. на МОСВ, подземно водно тяло ВG3G000000Q013 - Порови води в Кватернер - Горнотракийска на низина, е с дълбочина до 20. 00 м. Според чл. 61, ал. 1, т. 1, буква „д" от Наредба № 1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води (изм. и доп., бр. 102 от 23.12.2016 г. в сила от 23.12.2016 г.), опазването на подземните води от замърсяване и влошаване се извършва чрез прилагане на забраните по чл. 118а, ал.1 от Закона за водите, при което се забранява смесването на подземни води с различно качество, чрез съоръженията за подземни води.

19.По време на сондирането (при изграждане на двата ТК) изхвърлянето на промивна течност и битови отпадъци да се извършва на определените за това места.

20.ИП подлежи на разрешителен режим, съгласно чл. 50, ал. 7, т. 1 от Закона за водите. Предвид на това, че водите от ТК ше се използват за питейно-битови цели, е необходимо да се започне процедура по учредяване на СОЗ, съгласно Наредба № 3/16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, учредяване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води.

21.Да се извърши класификация на отпадъците, образувани в резултат от дейността на дружеството, съгласно Наредба № 2/2014 г. за класификация на отпадъците, ДВ бр. 66/2014 г., изм. и доп. бр. 46/2018 г.

22.При планиране изграждането на нов довеждащ път, изкопите на който ще са изцяло в скална основа, е необходимо на най-ранен етап да се уведоми РИОСВ-Пазарджик.

В изпълнение на изискванията на чл. 95, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (поел. изм. ДВ. бр. 36 от 3 Май 2019 г.) и чл. 4, ал. 2 от Наредбата за ОВОС (поел. изм. и доп. обн. ДВ. бр. 31 от 12 Април 2019 г.):

1.     Възложителят е информирал за инвестиционното си намерение, засегнатото население, чрез публична обява в оп-Ппе всекидневник за пазарджишка област „Виделина", публикувана на 08.02.2019 г.

2.     На 11.02.2019 г. на страницата на РИОСВ-Пазарджик е обявено инвестиционното предложение.

3.     РИОСВ-Пазарджик с писмо изх. № ПД-01-78-(1)/08.02.2019 г. уведомява кмета на Община Пазарджик, кмета на с. Синитово и кмета на с. Главиница за постъпилото инвестиционно предложение.

Във връзка с обявяването на основание чл. 4, ал. 2 от Наредбата за ОВОС, с вх. № ПД-01-78-(5)/28.02.2019 г. по преписката постъпва възражение от Комисия по околна среда при с. Синитово (М. С., Ив. С., Б. Спасова, Н. Н., Ив. С.), като изразител на общественото мнение на с. Синитово срещу реализацията на ИП, адресирано до Министъра на околната среда и водите; Директора на РИОСВ-Пазарджик, Кмета на община Пазарджик и Кмета на с. Синитово. Като резултат от обявяването по чл. 4, ал. 2 от Наредбата за ОВОС, горецитираното възражение е внесено в РИОСВ-Пазарджик, с писмо вх. № ПД-01-2335-(22)/01.03.2019 г. от Кметство Синитово.

Във връзка с изпратеното в Министерството на околната среда и водите възражение, Заместник-министъра на околната среда и водите, с писмо изх. № 48-00-146/22.03.2019 г., изпраща отговор на Комисията по околна среда при с. Синитово, копие от което постъпва в РИОСВ-Пазарджик служебно по информационния обмен с вх. № ПД-78-(11)/22.03.2019 г. и официално по пощата с вх. № ПД-78-(13)/27.03.2019 г.

В изпълнение на изискванията на чл. 6, ал. 9 и 10 от Наредбата по ОВОС е осигурен обществен достъп до изготвената информация по Приложение № 2, чрез поставено съобщение на интернет страницата на РИОСВ-Пазарджик, чрез съобщение на информационното табло и сайт на Община Пазарджик, на информационните табла на кметствата на с. Синитово и с. Главиница, за изразяване на становища от заинтересувани лица. В резултат на осигурения обществен достъп до изготвената информация по Приложение № 2, същото възражение е входирано в РИОСВ-Пазарджик съответно от Комисия по околна среда при с. Синитово с вх. № ПД-01-78-(12)/26.03.2019 г.; Кметство Синитово с вх. № ПД-01-78-(14)/27.03.2019 г.; Община Пазарджик с вх. № ПД-01-78-(15)/29.03.2019 г.; Заместник-министъра на околната среда и водите (по компетентност) по информационния обмен с вх. № ПД-01-78-(17)/15.04.2019 г. и официално по пощата с вх. № ПД-01-78-(18)/19.04.2019 г.

На основание осигурения обществен достъп до допълнително внесена информация към изготвената информацията по Приложение № 2, в РИОСВ-Пазарджик с вх. ПД-01-78-(28)/02.07.2019 г. по преписката постъпва възражение срещу реализацията на ИП от Сдружение за аграрни и екологични проекти - ГЕО. Същото възражение е внесено в РИОСВ-Пазарджик, съответно с писмо вх. № ПД-01-78-(29)/05.07.2019 г. от Кметство Синитово и писмо вх. № ПД-01-78-(31)/11.07.2019 г. от Община Пазарджик.

С вх. № ПД-01-78-(32)/12.07.2019 г., от колектива на ОУ „В. Априлов" в с. Синитово, в РИОСВ-Пазарджик постъпва немотивирано становище срещу реализацията на ИП.

До момента на издаване на решението и в законоустановения срок в Кметство Главиница не са изразени устно или депозирани писмено възражения и становища срещу реализацията на инвестиционното предложение.

Постъпилите възражения са разгледани, но не са приети, поради следните съображения отразени в процесното решение :

В представената от възложителя информация за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС и допълнително внесена информация към нея, е извършена необходимата прогноза и оценка на предполагаемите значителни отрицателни въздействия върху околната среда и човешкото здраве, които биха могли да настъпят в следствие реализацията и експлоатацията на ИП, като са включени и предвидените мерки, свързани с тяхното избягване, предотвратяване, намаляване или компенсиране.

Преценката и изводите, извършени въз основа на представената информацията и получените в хода на процедурата, положителни становища по компетентност от БД ИБР -Пловдив, РЗИ - Пазарджик, експерти на РИОСВ-Пазарджик и предвид факта, че изграждането и експлоатацията на площадката за третиране на неопасни промишлени отпадъци подлежи на издаване на КР, с което се осигурява предотвратяване или намаляване на общото въздействие на емисии/имисии и постигане на минимален дискомфорт върху околната среда, дават основание за произнасяне, от директора на РИОСВ-Пазарджик, с мотивирано решение за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС за разглежданото ИП, в което се съдържат отговорите на въпросите поставени в постъпилите възражения. Обектите с издадено КР подлежат на строг контрол от страна на РИОСВ, което заедно с предвидените от законодателя високи административни наказания, гарантира спазването на екологичното законодателство.

          В хода на делото е назначена и изготвена съдебно техническа експертиза, като вещото лице е изготвило комбинирана скица, на която е показана площта на инвестиционното предложение, границите и териториите на защитени територии Бесапарски ридове и Бесапарски възвишения, както и имот с идентификатор 66559.62.1 по КККР на с.Синитово. Заключението на вещото лице е прието по делото.

          Изготвена е и експертна оценка от вещо лице от геолого-географски факултет на СУ „Св.Кл. Охридски“. В заключението се сочи, че обектът на експертизата сочен като карстов извор не може да се характеризира като такъв, като се сочи че същият е разположен върху леща от метаморфоризирани силицикастични скали, които са абсолютно водонепропускливи и не се поддават на процеси на карстификация, Сочи се, че водата е изцяло неподвижна, като ако е карстов извор следва да има индикации за движение – бълбукане, течения индикиращи приток, фонтаниране, каквкито се срещат при почти всички каростови извори. Сочи се, че температурата на водата е била над 30, а карстовите извори са студени. Липсвал и отток, като е наличен голямо количество нанос на малка дълбочина. Вещото лице сочи, че липсват всякакви карстови повърхностни образувания. Хълмът бил заобиколен от заравнен терен отделен от останалите мраморни масиви на юг от неотектонски разломи. Заравнените терени представляват периферни части на  наложения пост-компресионен Горнотракийски басейн, изпълнен с относително млади, слабо консолидирани седименти, които поемат всички метеорни и ювенилни води. За водата се сочи, че вероятно това са гравитачни и/или дъждовни води. Вещото лице сочи и че растителността не е типична за карстов извор, а релефната форма не е естествено образувание, а 100  % антропогенна изработка – малка кариера. Сочи се, че това личи по много стръмни източен, южен и западен откос, насипища от изкопан материал, ръбести форми в разкритията на гнайсите, два врязани в склоновия насип пролувиални канала в южния и западния откос, изпълнени в последствие с теригенен материал, поради спирането на дейността на постоянни или временни повърхностни води. Заключава се, че това не е природен феномен, разработен е по време на строежа на площадката на ТЕЦ шрез 80-те години на ХХ век или след 90-те години при следващите собственици на терена. С оглед на това и не следва да бъде защитен като обект на приордното наследство и не са необходими мерки за опазването му. Според вещото лице не се очакват отражения от реализицията на ИП върху стара и изоставена кариера, която не е природен феномен – извор. Заключението на вещото лице е прието по делото.

          По делото е изготвена и експертна оценка от вещо лице ботаник във връзка с флористичния състав и растителността на изследвания район /Главинишкия рид/, като са проведени теренни изследвания на територията на инвестиционното предложение през октомври 2020 г., март, април и май 2021 година. Изброени са в заключението всички наблюдавани при посещенията 203 вида видове от флората. Според вещото лице на територията на ИП не се откриват видове, защитени от Бернската конвенция. Не се откриват орхидеи, което се обяснява с нарушения естествен почвен слой при създаването на сгуроотвала. За територията на Бесапарските ридове, но не конкретно за Главинишкия рид е съобщено за Himantoglossum jankae, като има вероятност този вид да се среща в съседния имот на юг, в съобществата от драка и дъб по склона на хълма. На територията на инвестиционното предложение не се откриват видове, включени в Червената книга. В съседство извън границите на проекта, южно от имота, по сухите склонове и в храсталаците от дъб и драка /поземлени имоти 66559.61.1. и 66559.63.1/ се срещат  застрашени : Delphinium balcanicum, D.pelegrinum, Galanthus elwesii, Lysimachia linum-stellatum, Medicago coronata, Ophrys apifera, Ruta graveolens и уязвими Himantoglossum jankae, Medicago rhodopaea. За Бесапарските ридове се посочва Capsella bursa-pastoris subsp.thracica /застрашен/, без да е установен в разглеждания имот. В заключението се сочи, че инвестиционното предложение е върху силно увреден терен, с отнет повърхностен почвен слой, в следствие от строителна дейност на мястото на бивша земеделска земя. На територията на ИП не се срещат видове с консервационна стойност. В  непосредствена близост до територията на ИП, включително и по източната му граница (в подножието на ниския хълм) в същия имот, се среща 1 вид, защитен от Закона за биологичното разнообразие. В съседство с имота броят на защитените видове по ЗБР е 7, по Бернската конвенция - 1, в Червената книга - 9, по директива 92/43/ЕИО - 3. На територията на ИП се срещат инвазивни видове, чиято численост може да нарастне в следствие от предвидените дейности или при неизпълнението им. Необходими са мерки за ограничаването на тези инвазивни видове. Трябва да се предприемат мерки по опазването на защитените видове, които се намират в съседство. Необходимо е съгласуването на всички дейности на територията на ИП с РИОСВ, за да не се допусне увреждане на популациите на видове с консервационна стойност.

          По делото е извършен оглед на място от съда и страните по делото.

В хода на делото е разпитан като свидетел служителят на РИОСВ  Пазарджик К. В.ев М., който сочи в показанията си защо процесния имот не е ливада и как е установено, че не са установени птици, предмет на опазване.

В хода на делото е разпитана като свидетел и С.С.А. – служител на РИОСВ Пазарджик  на длъжност „Главен експерт по опазване на чистотата на атмосферния въздух“, която сочи какво предвижда инвестиционното предложение по отношение на отпадъците и по какъв начин ще се оползотворява отделяния от тях метан.

          По делото е приобщено и заверено копие на Информационен меморандум на ТЕЦ „Тракия“, обособена част от „Енергоинвестинженеринг“ ЕООД гр.София и приложенията към него. От същия е видно, че земя в гр.Пазарджик с площ от 634.75 дка, върху която се изгражда ТЕЦ „Тракия“ включва  и 214 000 кв.,. обработваема и необработваема земя в землището на с.Синитово, м. „Кючук чал“, която с протокол от 18.03.1981 г. на основание Заповед № I-544/10.03.1981 г. на Председателя на Контролния съвет на НАПС е определена единствената площадка на ТЕЦ „Тракия“ в землището на с.Синитово. С протокол от 19.05.1981 г. е направена оценка на земи 511 дка за изграждане на сгуроотвал на ТЕЦ-а. С Решение №57 от 30.03.1981 г. на Бюрото на МС са отчуждени и предоставени за ТЕЦ „Тракия“ 300 дка обработваема земя от IV категория на АПК – ЮГ гр.Пазарджик и 121 дка необработваема земя, също на АПК за изграждане на сгуроотвал.

Съдът дава вяра на заключенията на вещите лица, като изготвено професионално и отговарящо на целите, за които са били допуснати експертизите по делото.

Показанията на разпитаните свидетели се кредитират от съда с доверие, доколкото не противоречат на останалите събрани в хода на делото доказателства и не са оборени по какъвто и да било начин от други доказателства по делото.

          При така установените факти съдът счита, че подадените жалби са неоснователни по слените съображения :

          Обжалваното решение е издадено от материално компетентен орган, в законоустановената писмена форма и при спазване на изискванията на чл. 59 от АПК. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, няма основание да се приеме, че правомощията на органа са осъществени превратно, т. е. не с оглед целта на закона, поради което оспореният административен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

Инвестиционното предложение попада в обхвата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗООС, подлежи на преценка за необходимост от извършване на ОВОС и компетентен да направи тази преценка е директорът на РИОСВ – Пловдив.

Възложителят е информирал компетентните органи по реда на чл. 4, ал. 1 и 2 от Наредбата за реда и условията за извършване на ОВОС и е представил информацията по чл. 4, ал. 3 от същата наредба. Въз основа на уведомлението компетентният орган определя, че инвестиционното предложение попада в хипотезата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗООС и подлежи на преценяване на необходимостта за извършване на ОВОС, както и че за него следва да бъде извършена оценка за съвместимост по реда на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (наредбата за ОС).

Процедурата по реда на глава шеста, раздел трети от ЗООС започва с внасянето от страна на възложителя на уведомление за инвестиционното предложение. Към документацията са приложени и доказателства, с които се установява, че е информирано засегнатото население, на чиято територия ще се реализира инвестиционното предложение в изпълнение на разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ЗООС и чл. 4, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Налице е обявяване на инвестиционното предложение по предвидения за това в закона ред, като в законоустановения срок не са постъпили възражения, по които възражения са изложени становища.

В хода на процедурата по преценка за необходимостта от извършване на ОВОС е дадено становище РЗИ Пазарджик, относно оценка на значимостта на положителните и отрицателните въздействия върху човека и възможния здравен риск от строителството и експлоатацията на инвестиционното предложение. Съгласно полученото становище с изх. № 10-47-1 от 21.06.2019 г. на основание чл.7, ал.2, т.2б от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда , РЗИ Пазарджик счита, че не е необходимо да се извършва ОВОС на инвестиционното предложение.

На основание чл. 4а, ал. 2 от Наредбата за ОВОС е поискано становище от БД ИБР -Пловдив по чл. 155, ал. 1, т. 23 от Закона за водите относно допустимостта на инвестиционното предложение спрямо режимите, утвърдени в Плана за управление на речните басейни и Плана за управление на риска от наводнения в Източнобеломорския район, като съгласно това становище ИП е допустимо съгласно ПУРБ на ИБР и постигане на целите на околната среда при спазване на посочените в становищата условия.

На основание чл. 40, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони компетентният орган извършва преценка за допустимостта на инвестиционното предложение. В случая процедурата по ОВОС е съвместена с процедурата по оценка за съвместимостта, като на основание чл. 40, ал. 3 и 4 от наредбата директорът на РИОСВ - Пловдив. преценя, че няма вероятност инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно въздействие върху защитени зони и взема предвид тази преценка при издаването на решение за преценяване на необходимостта от ОВОС. Преценката да не се извършва ОВОС съчетана с оценка за съвместимост е направена като са взети предвид критериите по чл. 93, ал. 4 от ЗООСчл. 31, ал. 4 и 6 от Закона за биологичното разнообразие, чл. 16 от Наредбата за ОС. Взето е предвид, че Имот № 062001, землище на с.Синитово, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, в който се предвижда да се реализира инвестиционното предложение, попада в границите на защитена зона BG0002057 "Бесапарски ридове" за опазване на дивите птици, обявена със Заповед №РД-786/29.10.2008 (ДВ бр. 106/2008 г.) на министъра на околната среда и водите.

 При направената проверка за допустимост по смисъла на чл. 12, ал. 2 от Наредбата по ОС е констатирано, че инвестиционното предложение е допустимо спрямо режима на защитената зона BG0002057 "Бесапарски ридове", определен със заповедта за обявяването.

Установено е, че имотът не попада в защитени територии, съгласно Закона за защитените територии. Инвестиционното предложение подлежи на оценка за съвместимостта му с предмета и целите на опазване на защитените зони по реда на чл. 31, ал. 4 във връзка с ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие.

Констатирано е, че след преглед на представената информация и на основание чл. 40, ал. 3 от Наредбата по ОС, въз основа на критериите по чл. 16 от нея е извършена преценка за вероятната степен на отрицателно въздействие, според която, предвид местоположението, характера и мащаба инвестиционното предложение, реализацията му няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитените зони.

В обжалвания акт подробно са анализирани критериите по чл. 93, ал. 4 от ЗООС предвид вида и характера на инвестиционното предложение.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че административният орган, обосновано е мотивирал липсата на необходимост за извършване на ОВОС по повод представеното му инвестиционно предложение.

Доказателства относно необходимостта от извършване на екологична оценка на инвестиционното предложение не се представиха по делото.

Съгласно приложимата в случая процедура по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗООС, необходимостта от извършване на ОВОС се преценява за: 1. инвестиционни предложения съгласно приложение № 2. Съгласно чл. 93, ал. 3 във връзка с ал. 4 от ЗООС, необходимостта от извършване на ОВОС по ал. 1, т. 1 - 3 се преценява от директора на съответната РИОСВ за всеки конкретен случай и съобразно критериите по ал. 4, който се произнася с мотивирано решение. Ал. 4 на чл. 93 ЗООС изисква необходимостта от извършване на ОВОС по ал. 1 да се преценява въз основа на: 1. характеристиките на инвестиционното предложение: а) размер, засегната площ, параметри, мащабност, обем, производителност, обхват, оформление на инвестиционното предложение в неговата цялост; б) взаимовръзка и кумулиране с други съществуващи и/или одобрени инвестиционни предложения; в) използване на природни ресурси, земните недра, почвите, водите и на биологичното разнообразие; г) генериране на отпадъци; д) замърсяване и вредно въздействие; е) риск от големи аварии и/или бедствия, които са свързани с инвестиционното предложение, включително причинени от изменението на климата, в съответствие с научните познания; ж) рисковете за човешкото здраве поради неблагоприятно въздействие върху факторите на жизнената среда по смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за здравето; 2. местоположението на инвестиционното предложение, което може да окаже отрицателно въздействие върху нестабилните екологични характеристики на географските райони, поради което тези характеристики трябва да се вземат под внимание; 3. типа и характеристиките на потенциалното въздействие върху околната среда, като се вземат предвид вероятните значителни последици за околната среда във връзка с критериите по т. 1 и 2 по отношение на въздействието на инвестиционното предложение върху елементите по чл. 95, ал. 4; 4. обществения интерес към инвестиционното предложение.

Според чл. 93, ал. 5 ЗООС, с оглед преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС за случаите по ал. 1, при съобразяване с критериите по ал. 4 възложителят на инвестиционното предложение: 1. предоставя информация за характеристиките на инвестиционното предложение и за вероятните значителни последици от него за околната среда и човешкото здраве; 2. предоставя описание на инвестиционното предложение, което съдържа по-конкретно: а) описание на физическите характеристики на инвестиционното предложение в неговата цялост и където е приложимо - дейностите по събаряне и разрушаване; б) описание на местонахождението на инвестиционното предложение, по-специално с оглед на екологичната чувствителност на географските области, които е вероятно да бъдат засегнати; в) описание на аспектите на околната среда, които е вероятно да бъдат значително засегнати от инвестиционното предложение; г) доколкото е налична информация: описание на всички вероятни значителни последици на инвестиционното предложение за околната среда и човешкото здраве, които произтичат от: очакваните остатъчни вещества и емисии, както и от генерираните отпадъци; използването на природните ресурси, почвите, земните недра, водите и на биологичното разнообразие; 3. когато е приложимо, съобразява наличните резултати от други съответни оценки на въздействието върху околната среда, извършени по реда на специален закон; 4. предоставя описание на характеристиките на инвестиционното предложение и/или на предвидените мерки за избягване или предотвратяване на предполагаемите значителни неблагоприятни последици за околната среда и човешкото здраве.

Въз основа на изложеното, съгласно чл. 93, ал. 6 от ЗООС, органите по ал. 2 и 3 се произнасят по необходимостта от извършване на ОВОС в срок един месец от внасяне на искането от възложителя на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2, като публично обявяват мотивите за своята преценка. Процедурата по чл. 93 от ЗООС е конкретизирана в Глава втора "Уведомяване. Преценяване необходимостта от ОВОС" от Наредбата за ОВОС – чл. 4 и сл.

Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗООС, оценка на въздействието върху околната среда задължително се извършва на: 1. инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 1. В Приложение № 1 по чл. 92, ал. 1 от ЗООС - по т. 1 е предвидено провеждане на ОВОС за: "Инсталации с капацитет над 100 т за денонощие за обезвреждане на неопасни отпадъци чрез изгаряне или химично третиране по смисъла на  Закона за управление на отпадъците". Предвид тази класификация, определящи фактор за провеждане на ОВОС за съответния обект са капацитетът на денонощие на съответната инсталация и начинът на оползотворяване на отпадъците. За процесното ИП, в СЕЕ е посочен проектния капацитет в тонове на денонощие на компостиращата инсталация- до 106 200 т. /годишно, не повече от 295, т. /ден, 360 дни в годината. Не се предвижда обаче обезвреждане на неопасните отпадъци да става чрез изгаряне или химично третиране. С оглед на това се потвърждават изводите на административният орган, че инсталацията попада в категорията по т. 11, б. "б" от"Приложение" № 2 на ЗООС, където се извършва преценка за ОВОС /т. е. не е императивно задължително/, тъй като не се установява наличието и на двете кумулативни изисквания предвидени в обсъжданата нормативна разпоредба.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателите в посока, че административният орган не е взел предвид кумулативния ефект на нерекултивираното депо и процесното ИП. Видно от становищата на РЗИ и БД ИБР –Пловдив ИП е допустимо и не се налага извършване на ОВОС.

От 2005 г. ЗЗ "Бесапарски ридове" е обявена от BirdLife International за орнитологично важно място. Тя обхваща землищата на няколко населени места от общините Пазарджик, Брацигово, Пещера, Стамболийски и Кричим, ограничена от изток и север съответно от реките Стара река и Марица. Намира се под контрола на РИОСВ Пазарджик и РИОСВ Пловдив. В защитената зона "Бесапарски ридове" са установени 86 гнездящи видове птици, от които 15 са включени в Червената книга на Р България /1985 г. /. От срещаните видове 43 са с европейско природозащитно значение, като световно застрашени са 2 вида. Зоната осигурява подходящи местообитания на 25 вида, включени в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 22 са вписани в Приложение І на Директива 79/409 на ЕС.

Съгласно Заповед № РД-786 от 29 октомври 2008 на МОСВ видовете птици, предмет на опазване в защитената зона са общо 34 по чл. 6, ал. 1, т. 3, определени в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие (Приложение I на Дир. 79/409/ЕЕС).

Съгласно Член 1. 1, тази Директива се отнася до съхраняването на всички видове естествено срещащи се в диво състояние птици на Европейската територия на държавите членки, за които Договорът е в сила. Тя включва защитата, управлението и контрола на тези видове и определя правилата за тяхното използване. 2. Тя ще се прилага за птиците, техните яйца, гнезда и местообитания. Съгласно чл. 2 от Директива 79/409 на ЕС, Държавите членки ще предприемат необходимите мерки за поддържане популациите на видовете, споменати в Член 1, на ниво, което отговаря на екологичните, научните и културните изисквания, като се отчитат икономическите и рекреационните изисквания, или за адаптиране популациите на тези видове към това ниво. Съгласно Член 3. 1. от посочената директива на ЕС, в светлината на изискванията, разгледани в Член 2, държавите членки ще вземат необходимите мерки за опазване, поддържане или възстановяване на необходимите разнообразие и местообитания за всички видове птици, споменати в Член 1. 2. Опазването, поддържането и възстановяването на биотопите и местообитанията ще включват основно следните мерки: а) създаване на защитени територии; б) поддържане и управление в съответствие с екологичните нужди на местообитанията в и извън защитените зони; в) възстановяване на разрушените биотопи; г) създаване на биотопи.

Съгласно Член 4. 1. От директивата, видовете споменати в Приложение I ще бъдат предмет на специални консервационни мерки, отнасящи се до техните местообитания, за да се осигури тяхното оцеляване и размножаване в района на разпространение им. В тази връзка, трябва да се имат предвид: а) видове застрашени от изчезване; б) видове, чувствителни към специфичните промени на техните местообитания; в) видове, разглеждани като редки, поради своите малочислени популации или ограничено местно разпространение; г) други видове, изискващи особено внимание, поради специфичния характер на техните местообитания. Тенденциите и измененията в популационните нива ще бъдат използвани като база за оценки. Държавите членки подробно ще определят най-подходящите територии по брой и размери като специални защитени зони за съхраняването на тези видове, взимайки предвид техните изисквания за защита в териториите и акваториите, където тази Директива се прилага. 2. Държавите членки трябва да предприемат подобни мерки за редовно срещащите се мигриращи видове, които не са споменати в Приложение I, имайки предвид тяхната нужда от защита в териториите и акваториите, където тази Директива е в сила, дотолкова, до- колкото това засяга техните райони на размножаване, линеене, зимуване и почивка по техните миграционни маршрути. За тази цел държавите членки ще обърнат особено внимание на защитата на влажните зони и особено на влажните зони от международно значение. 3. Държавите членки ще изпращат на Комисията цялата необходима информация, така че тя да има възможност да поеме необходимите инициативи с оглед на необходимата координация за осигуряване на условия, необходими за превръщането на териториите, обезпечени в параграф 1 и 2 по-горе, в едно цяло, отговарящо на изискванията за защита на тези видове в географските акватории и територии, където тази Директива е в сила. 4. По отношение на защитените територии споменати в параграф 1 и 2 по-горе, държавите членки ще вземат подходящи мерки за избягване на замърсяването или влошаване условията в местообитанията, или всякакъв вид безпокойство, засягащо птиците, дотолкова, доколкото те ще бъдат от значение, имайки предвид целите на този Член. Извън тези защитени територии държавите членки също ще се борят за избягване на замърсяването и влошаване условията в местообитанията.

Член 5 от Директива 79/409 съдържа изискване, че: Без да нарушават Член 7 и 9, държавите членки ще предприемат необходимите мерки за създаване на обща система на защита на всички видове птици, споменати в Член 1, забранявайки по специално: а) преднамерено убиване или улавяне по какъвто и да е метод; б) преднамерено разрушаване или увреждане на техните гнезда или яйца, или преместване на техните гнезда; в) събиране на техните яйца от дивата природа и тяхното запазване дори в случаите, когато те са празни; г) преднамерено обезпокояване на тези птици, особено през периода на размножаване и отглеждане на малките, дотолкова доколкото обезпокояването има значение от гледна точка целите на тази Директива; д) задържане на птици от видовете, чието ловуване и улавяне са забранени.

По делото не са ангажирани доказателства, които да водят на извод, че в имота, в който се предвижда реализиране на ИП гнездят птици, които следва да бъдат защитени. Показанията на свидетелят К. М. в този смисъл не са оборени от каквито и да било доказателства.

Неоснователни са и възраженията за това, че процесният имот има характеристиките на ливада с голямо биологично разнообразие. От заключението на приетата по делото експертна оценка на специалист ботаник се установява, че в процесния имот не се срещат видове с консервационна стойност, а в непосредствена близост до територията на ИП се среща 1 вид, защитен от Закона за биологичното разнообразие, като откритото растение на границата на ИП би могло да бъде преместено с  няколко метра. Препоръчват се мерки за опазването на защитени видове, които се намират в съседство с ИП и се сочи, че е необходимо съгласуване на всички дейности на територията на ИП с РИОСВ, за да не се допусне увреждане на популациите на видове с консервационна стойност. Така даденото заключение сочи на липса на видове от флората, които са обект на специална защита в имота на територията на който следва да се реализира ИП. С оглед на това и не може да се приеме, че конкретния имот има характеристики на ливада с голямо биологично разнообразие. Препоръчваните мерки от вещото лице следва да бъдат отчетени при реализирането на ИП, но не са основание да се приеме само въз основа на това, че направената преценка за липса на необходимост от извършване на ОВОС е неправилна.

Неоснователни са и възраженията за наличие на карстов извор на територията на имота, което обстоятелство да не е било отчетено от решаващия орган при преценката му следва ли да се осъществи ОВОС или не. В заключението на приетата по делото геоложка експертиза се установява, че липсва карстов извор на територията на имота, фиксирания воден басейн /констатиран и в съдебното заседание, в което е извършен оглед на имота по делото/ е пълен най-вероятно с гравитачни и/или дъждовни води, но не представлява карстов извор.

С оглед горното се установява, че процесното ИП не е свързано с усвояване на допълнителни природни ресурси, няма да засегне площта на най-близките защитени зони и популации на видовете, като не е налице риск от възникване на значителни отрицателни ефекти върху относимите по смисъла на т. 1 от ДР на ЗООС аспекти на околната среда, респективно върху факторите на жизнената среда. Териториалният обхват на въздействие на инвестиционното предложение е ограничен и локален в рамките на самия имот, поради което правилно е прието от административния орган, че не се очаква негативно въздействие върху околната среда в района.

Не могат да бъдат споделени и възраженията на жалбоподателите за противоречие на издаденото решение с материалноправните разпореди.

По смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗООС "въздействие" е всяко въздействие върху околната среда, което може да бъде причинено от реализирането на инвестиционното предложение за строителство, дейност или технология, включително върху здравето и безопасността на хората, флората, фауната, почвата, въздуха, водата, климата, ландшафта, историческите паметници и други материални ценности или взаимодействието между тези фактори. Точка 5 от посочения параграф определя "замърсяването на околната среда" като промяната на качествата й вследствие на възникване и привнасяне на физически, химически или биологически фактори от естествен или антропогенен източник в страната или извън нея, независимо дали се превишават действащите в страната норми; а точка 6 - "увреждането на околната среда" като изменение на един или повече от съставящите я компоненти, което води до влошаване качеството на живот на хората, до обедняване на биологичното разнообразие или до затруднено възстановяване на природните екосистеми.

Необходимо в случая е да се съобразят и понятията: "опасност" - вътрешно свойство на опасни вещества или физическа ситуация с възможности за нанасяне на вреда на човешкото здраве и/или на околната среда /т. 54в/; "риск" - вероятността от възникване на специфичен ефект в рамките на определен период или при определени условия /т. 54д/; "околна среда" - комплекс от естествени и антропогенни фактори и компоненти, които се намират в състояние на взаимна зависимост и влияят върху екологичното равновесие и качеството на живота, здравето на хората, културното и историческото наследство /т. 1/.ю

По смисъла на § 1, т. 12 от ДР на Закона за здравето "факторите на жизнената среда" са: а) води, предназначени за питейно-битови нужди; б) води, предназначени за къпане; в) минерални води, предназначени за пиене или за използване за профилактични, лечебни или за хигиенни нужди; г) шум и вибрации в жилищни, обществени сгради и урбанизирани територии; д) йонизиращи лъчения в жилищните, производствените и обществените сгради; е) нейонизиращи лъчения в жилищните, производствените, обществените сгради и урбанизираните територии; ж) химични фактори и биологични агенти в обектите с обществено предназначение; з) курортни ресурси; и) въздух.

Доколкото в ЗООС не се съдържа легална дефиниция на понятието "значително въздействие", съдът намира, че такова ще бъде налице, когато се установява обективна вероятност от реализирането на инвестиционното предложение да възникнат отрицателни ефекти за екологичното равновесие и качеството на живота, здравето на хората, културното и историческото наследство. Наличието на значително въздействие може да се обоснове както от умерено кумулативно засягане на всяка от охранените ценности, така и при отделно, но явно изразено интензивно увреждане.

В случая, от приложените по делото здравни и екологични становища на компетентните ведомства, еднозначно се установява, че не е налице риск от възникване на значителни отрицателни ефекти върху релевантните по смисъла на т. 1 от ДР на ЗООС аспекти на околната среда, респ. върху факторите на жизнената среда. От друга страна процесното инвестиционното предложение не е от категорията инвестиционни предложения, за които задължително се извършва такава оценка, нито попада в нормативно предвидените изключения по чл. 93, ал. 9 ЗООС.

Каза се, по реда на чл. 93, ал. 3 ЗООС, директорът на съответната РИОСВ преценя необходимостта от извършване на ОВОС за всеки конкретен случай, като съобразява критериите по чл. 93, ал. 4 ЗООС. Административният орган е спазил това задължение, като е изложил конкретни мотиви по всеки показател и са поставени условия, които следва да бъдат спазени при реализиране на ИП.

Решението за преценяване необходимостта от извършване на ОВОС се взема при осъществяване на допусната от закона оперативна самостоятелност, поради което контрола за законосъобразност е ограничен. Упражняването на правомощие при оперативна самостоятелност не е изведено извън обсега на контрола за законосъобразност, но в тези случаи проверката се ограничава до това дали органът е разполагал с оперативна самостоятелност и дали е спазил изискването за законосъобразност на административния акт при упражняване на предоставената дискреция (чл. 169 от АПК). Въз основа на проверка на представената от възложителя информация, критериите на ЗООС и Наредбата по ОВОС законосъобразно е преценено и е направен извод, че не следва да се извършва ОВОС.

Изложени са и мотиви по отношение на постъпилите възражения срещу ИП, които предвид на събраните в хода на делото доказателства се споделят от настоящия съдебен състав.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваният акт е съответен на материалния закон. Жалбите на СНЦ „Еко Синитово“, представлявано от Й.С. К. – управител, Сдружение за аграрни и екологични проекти – ГЕО – представлявано от В. И. К. и „Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция“ представлявано от А.С.К. като неоснователни ще следва да се отхвърлят.

От ответния административен орган е направено искане за присъждане на разноски, с представената писмена защита. след приключване на последното заседание

Според чл. 80 ГПК, искането за присъждане на разноски може да бъде направено най - късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като най- късно в това заседание страната може да представи списък на разноските и доказателства, че са заплатени. Предвид изхода на делото следва да се уважи направеното искане от ответната страна, като следва да се определени възнаграждение от по 100 лева юрисконсултско възнаграждение за защита срещу всяка една от подадените срещу процесното решение жалби и следва жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатят тези разноски.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.четвърто от АПК, Административен съд Пазарджик, ХІІІ -ти състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалби на СНЦ „Еко Синитово“, представлявано от Й.С. К. – управител, Сдружение за аграрни и екологични проекти – ГЕО – представлявано от В. И. К. и „Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция“ представлявано от А.С.К. срещу Решение ПК-34-ПР/2019 г. на Директора на РИОСВ Пазарждик за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействие върху околната среда /ОВОС/, с което е решено да не се извършва ОВОС на изменение и разширение на инвестиционно предложение /ИП/ „Изграждане на площадка за третиране на неопасни производствени отпадъци в ПИ 062001, местност „Кичук чал“, землище с. Синитово, община Пазарджик с възложител „Солар Парк Тракия“ ООД.

ОСЪЖДА СНЦ „Еко Синитово“, представлявано от Й.С. К. – управител да заплатина ответната страна Директора на РИОСВ Пазарждик направените по делото разноски в общ размер на 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Сдружение за аграрни и екологични проекти – ГЕО – представлявано от В. И. К. да заплатина ответната страна Директора на РИОСВ Пазарждик направените по делото разноски в общ размер на 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение,

ОСЪЖДА Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция“ представлявано от А.С.К. да заплати на ответната страна Директора на РИОСВ Пазарждик направените по делото разноски в общ размер на 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

 

 

                                   СЪДИЯ :/п/

 

РЕШЕНИЕ № 13211 от 23.12.2021 г. по адм. дело № 8402/2021 г. на ВАС- Шесто отделение:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 544/ 05.07.2021 г. на Административен съд- Пазарджик по адм. дело № 1068/2019 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.