Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ... Х. К., в качеството й на пълномощник на началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление – специализирано звено към „Агенция пътна инфраструктура“, срещу Решение №87/31.12.2025г. по НАХД/АНД №157/2025г. по описа на Свищовския районен съд, с което решение е отменено Наказателно постановление №BG06112024/4000/Р8-631/24.04.2025г. на началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление при АПИ, с което на Д. И. Б. от [населено място] за нарушение по чл. 179, ал. 3а, вр. с чл. 139, ал. 7 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради съществени процесуални нарушения и нарушение на закона – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т., т. 1 и 2 от НПК, приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде потвърдено изцяло обжалваното наказателно постановление, както и за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – Д. И. Б. от [населено място], в представено по делото писмен становище от пълномощник, оспорва подадената жалба и моли съда да я остави без уважение. Претендира за присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба.

 

Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

 

С Решение №87/31.12.2025г. по НАХД/АНД №157/2025г. състав на Свищовския районен съд решение е отменил Наказателно постановление №BG06112024/4000/Р8-631/24.04.2025г. на началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление при АПИ, с което на Д. И. Б. от [населено място] за нарушение по чл. 179, ал. 3а, вр. с чл. 139, ал. 7 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв.

За да постанови този резултат съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин авторството на нарушението, като липсват годни доказателства привлеченото към административнпонаказателна отговорност лице да е извършило посоченото деяние.

Така постановеното решение е правилно.

 

При разглеждането да делото съдът е приел за установена фактическата обстановка, която е изведена въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателства.

По делото е било прието за установено, че на 06.11.2024г. в 12,39 часа на ГКПП Русе – Дунав мост е пристигнало ППС влекач „СКОАНИЯ Р 500“ с рег. №[рег. номер]. При извършената проверка за заплащане на дължимите съгласно чл. 10 от Закона за пътищата тол такси е било установено, че на 08.10.2024г. в 09,38 часа в [населено място], обл. В. Търново, на път №I-3, отсечка 25+271, е било регистрирано преминаване на същото превозно средство, но за преминаването му по републиканската пътна мрежа на е била заплатена дължимата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП такса. На датата на установяване на нарушението на водача на ППС е бил съставен АУАН за извършеното на 08.10.2024г. нарушение по чл. 139, ал. 7, вр. с чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Впоследствие е било издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което е санкциониран водачът на ППС, който е управлявал същото на 06.11.2024г.

Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният състав е приел, че от факта, че ответникът по касация е управлявал посоченото ППС на 06.11.2024г. не означава, че е бил водач на същото превозно средство в момента на извършване на нарушението на 08.10.2024г. посочил е, че тежестта за установяване на конкретното нарушение, неговият извършител и вината му е на административнонаказващият орган, който следва да установи по несъмнен начин извършване на нарушение и неговият автор. След като това нее било сторено, актът за налагане на санкция се основава само на предположения, поради което се явява незаконосъобразен.

Направените изводи са правилни и се споделят от настоящия състав.

В хода на производството пред АНО не са ангажирани никакви доказателства досежно релевантното за спора обстоятелство кое е конкретното физическо лице,у което е управлявало посоченото ППС към момента на извършване на нарушението. Фактът, че соченият нарушител е подписал съставеният му АУАН без възражения, както и че такива не са били депозирани в срока по чл. . от ЗАНН не е равнозначен на самопризнание. Дали ще се възползва от правото си до прави възражения в хода на админиспрактивнонаказателното производство или ще посочи такива едва при обжалване на наказателното постановление е линия на защитно поведение на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, което поведение не може да се тълкува в негова вреда.

Що се отнася до преценката на доказателствата, събрани в хода на производството пред АНО, съдът е изложил подробни изводи досежно фактическата обстановка и е преценил вярно тяхното правно значение. Касационната инстанция споделя напълно изложените от въззивния състав мотиви в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63 от ЗАНН препраща към тях.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, приложима съгласно препрещащата норма на чл. 63в от ЗАНН касацонния съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като съгласно ал. 2 на ч. 218 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, което обуславя оставянето му в сила.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 280 евро за настоящото производство.

Съдът не намира основание за редуциране на претендираното адвокатско възнаграждение, предвид характера на правния спор и осъществената правна помощ пред касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №87/31.12.2025г. по НАХД/АНД №157/2025г. по описа на Свищовския районен съд, с което решение е отменено Наказателно постановление №BG06112024/4000/Р8-631/24.04.2025г. на началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление при Агенция „Пътна инфраструктура“.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати да заплати на Д. И. Б. от [населено място], разноски по делото в размер на 280/двеста и осемдесет/ евро.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.