Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5, вр. с чл. 171, т. 1, б. "з" гг от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

 

Образувано е по жалба от С. И. Т. от с. Шемшево, против ЗППАМ № GPAM - 2143719/26.02.2026 г. по чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) от ЗДвП на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново, с която спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“. Посочената ПАМ е приложена за това, че жалбоподателя като водач на МПС управлявала такова, което не е регистрирано по надлежния ред и е без поставени регистрационни табели на определените за това места.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител оспорва процесната заповед като незаконосъобразна, тъй като твърди, че същата е издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон, доколкото не е доказано нарушение, във връзка с което да се приложи ПАМ. В тази връзка в жалбата сочи, че макар да е управлявал МПС без табели, не е видял отсъствието на последните и не е разбрал, че автомобилът не е регистриран. Освен това твърди, че същият е и регистриран, тъй като собственикът дошъл след проверката, поставил регистрационните номера на колата и отпътувал, което го мотивира да приеме, че автомобилът е бил регистриран. Ето защо намира ПАМ за незаконна, а и за непропорционална и несъответна на целта на закона и иска отмяната й. В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя оспорва нарушението, с твърдението, че липсват доказателства за това, че Т. управлявал МПС, като намира, че неясно е описано и нарушението - не става ясно дали се претендира управление на нерегистрирано МПС, или на регистрирано такова, но без табели. Претендира сторените разноски за производството, за които представя списък.

Ответникът по жалбата – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново, не взема становище по жалбата, но прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото, вкл. служебно доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Със ЗППАМ № GPAM - 2143719/26.02.2026 г. по чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) от ЗДвП на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново, спрямо жалбоподателя С. И. Т. от с. Шемшево е приложена ПАМ – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“. Посочената ПАМ е приложена за това, че на 26.02.2026 г., около 12:25 часа в град Велико Търново, на ул. Н. Г. до Г. Ц. в посока на движението към с. Шемшево Т. управлявал МПС – л.а. С. Г. В. с неустановена собственост, като служебната проверка в системата на ответника установила, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред, а е и без поставени регистрационни табели. Горното било квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, за което бил съставен АУАН на водача във връзка с това нарушение, определено и като такова по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Пак във връзка с него била съставена и заповедта за прилагане на процесната ПАМ. Тази заповед е връчена на Т. на същия ден и недоволен от нея той я оспорил по съдебен ред пред настоящия съд, като е образувано това дело.

В хода на същото като писмени доказателства по делото са приети документите, приложени към жалбата и административната преписка. От страна на жалбоподателя са представени документите на автомобила – талон за регистрация и застрахователна полица.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

Жалбата е допустима, но неоснователна по следните мотиви:

След служебно извършената на основание чл. 168 от АПК проверка, настоящият състав намира, че оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената по делото Заповед № 366з-3249/04.09.2025 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново, издадена в изпълнение на Заповед № 81213-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, компетентни да издават принудителни административни мерки по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП са и мл. автоконтрольорите. Следователно, оспорваната заповед за налагане на ПАМ е издадена от лице, което е сред надлежно и изрично упълномощените лица, които могат да издават такива. В този смисъл обжалваната заповед е издадена от оправомощен за това административен орган, в пределите на териториална и материална компетентност и е валидна.

Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея е описана фактическата обстановка, посочено е правното основание за издаване на заповедта и мотивите, обосновали приложението на тази норма, поради което същата не страда от формални и процесуални пороци.

Съдът намира заповедта и за материално законосъобразна и издадена в съответствие с целта на закона, по следните мотиви:

Нарушението, заради което е приложена процесната ПАМ на 26.02.2026 г. спрямо Точков е това, че той управлявал същия ден автомобил, който не е регистриран по надлежния ред и няма поставени регистрационни табели. Това поведение, което реално не се оспорва, правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 и чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Неизпълнението на това задължение е административно нарушение, за което чл. 175, ал. 3 от същия закон предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. Следва да се отбележи, че цитираната норма санкционира както водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред така и водач, който управлява регистрирано, но без табели с регистрационен номер МПС.

От своя стана, чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) от ЗДвП предвижда и прилагането на ПАМ по отношение на водача в хипотезата на нарушение на чл. 175, ал 3.

В конкретния случай се претендира поведението на водача да осъществява фактическия състав на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от закона което ще рече, че същият е управлявал нерегистрирано МПС. След като то е такова, то по определение не може да разполага с валидни регистрационни табели, но в ЗППАМ и АУАН е посочено изрично, че МПС всъщност не е имало каквито и да е табели. Т.е. нарушението е управляване на нерегистрирано МПС, което е без регистрационни табели. Принципно е достатъчно изпълнението само на едно от тези две условия, за да се приложи процесната ПАМ, но в случая е посочено, че са били налице и двете условия - както от фактическа страна, така и от правна, доколкото нарушението е субсумира към правната норма чл. 140, ал. 1, пр. 1 и на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Всъщност обстоятелството, че автомобилът е бил без табели има значение само за да опровергае твърдението, че не знаел, че автомобилът е нерегистриран. Дори и да се приеме за извинителна небрежността на водача да провери документите на автомобил, който е управлявал безспорно - по негово собствено признание и в жалбата до съда, то няма как да се изключи вината му при условие, че същият този автомобил е бил дори без табели, при което е очевидно, че той няма как да е регистриран.

В настоящето производство не са ангажираха доказателства за обстоятелството, че автомобилът е бил регистриран към 26.02.2025 г. Напротив – доказва се еднозначно, както от представените от ответника справка от системата EUCARIS, така и от представените от жалбоподателя книжа – талон на автомобила,, че МПС е било първоначално регистрирано на 08.11.2010 г., но на 27.11.2025 г. е бил изведен от експлоатация (с изрично указание в талона да се представи при нова регистрация). Такава следваща нова регистрация е извършена в България едва на 17.03.2026 г. – близо месец след процесното деяние и в този смисъл безспорно на 26.02.2026 г. автомобилът е бил без регистрация, а и без табели. Дали за него има застраховка, дали собственикът разполага с регистрационни табели, които може да постави на този или друг автомобил е правно ирелевантно, доколкото законът изисква управлението на МПС, които са регистрирани и на които регистрирани МПС има поставени табели на съответните за това места.

След като процесният автомобил нито е бил регистриран на 26.02.2026 г., нито е бил с регистрационни табели, нарушението на чл. 140 и чл. 175, ал. 3 от ЗДВП е факт и правилно във връзка с него е била приложена процесната ПАМ.

Релевантният за приложението на чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. В тежест на жалбоподателя, който оспорва ПАМ е да опровергае релевантните за настоящето дело констатации в АУАН. По повод оспорване на процесната заповед жалбоподателят не е ангажирал пред съда никакви доказателства, оборващи констатациите на органа и съставения АУАН, който по аргумент от чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с официална доказателствена сила (в този смисъл вж. Решение № 15570 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7574/2018 г., II о.). Всъщност, както се каза, дори и представените от него писмени доказателства не опровергават данните на АУАН, а напротив – го подкрепят изцяло, защото установят извеждането на автомобила от експлоатация от 27.11.2025 г. и последвалата му регистрация една на 17.03.2026 г. от КАТ - ВМР. Нормата на чл. чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) предвижда прилагането на ПАМ от вида на процесната в случай на управление на такива автомобили. Тази норма е императивна и при наличието на предпоставките изчерпателно изброени в чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) , административният орган е длъжен да приложи процесната ПАМ.

На края, оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона - осигуряване на безопасността на движението по пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в движението, като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата на Закона за движението по пътищата.

Предвид изложеното и в обобщение съдът намира, че приложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, постановена е в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК и жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли.

При този изход на делото претенцията на жалбоподателят за присъждане на разноски е неоснователна. Ответникът не е сторил и претендирал такива, поради което такива и не му се следват.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – Велико Търново, Четвърти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. И. Т. от с. Шемшево против ЗППАМ № GPAM - 2143719/26.02.2026 г. на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.