Производството е по реда на глава XII от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН, във вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Ц. И. Г. с адрес [населено място], община Ботевград, област Софийска, [улица]чрез адв. П. Д. – САК против Решение №172/02.06.2025 г. постановено по АНД №775 по описа за 2024 г. на PC – Ботевград, с което е потвърдено наказателно постановление/НП/ № 393 от 12.11. 2024 г., издадено от инж. Н. Н.-зам. Директор на Регионална дирекция по горите/РДГ/ София, [населено място]. Решението се оспорва като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва, че РС неправилно е преценил, че касационният жалбоподател е осъществил състава на административното нарушение както от обективна, така и от субективна страна. Твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на процесното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата и законните интереси на касатора. На следващо място изтъква, че не съществува единство между фактическото описание на нарушението в АУАН и НП, посочения като нарушен материален закон и правното основание въз основа на което е ангажирана административно наказателна отговорност на касатора. Моли да се отмени решението и да се отмени издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на направените по делото разноски за две инстанции. В с.з. не се явява и не изпраща представител.

Ответникът – Директор на РДГ – София, редовно призован не се представлява. В представен по делото писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и необоснована, моли атакуваното решение на РС да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Софийска окръжна прокуратура, представлявана от прокурор Лулчева дава заключение за допустимост и неоснователност на жалбата.

Административен съд София - област, II – ри касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Предмет на касационна проверка е Решение №172 от 02.06.2025 г. постановено по АНД №775 по описа за 2024 г. на PC – Ботевград, с което е потвърдено наказателно постановление/НП/ № 393 от 12.11. 2024 г., издадено от инж. Н. Н.-зам. Директор на Регионална дирекция по горите/РДГ/ София, с което на Ц. И. Г. за нарушение на чл.257, ал.1, т.1 във връзка с чл.108, ал. 3 от Закона за горите /ЗГ/ във връзка с чл.12б, ал.1 т.7 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за сечите в горите, на основание чл.257, ал.1 т.1 и чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400.00 лева. С НП е ангажирана административнонаказателната отговорност на Ц. Г. за това, че на 10.07.2024г. служители на длъжност горски инспектор при РДГ-София извършили проверка в подотдел 276е, в землището на [населено място], обл. Софийска, държавна горска територия, за който имало издадено позволително за сеч № 0760478/09.02.2024г. на Ц. И. Г. - лесовъд на частна практика. При извършването на проверката в горепосочения имот, служителите на РДГ - София установили, че в същия има изградени 5бр. технологични просеки с обща дължина 360 метра и ширина 3м, като същите не били посочени в одобрения технологичен план на подотдела. За своите констатации служителите на РДГ-София съставили констативен протокол № 014439 от 10.07.2023г. На 11.07.2024г. в [населено място] Н. Н. на длъжност “старши специалист” при РДГ - София, в присъствието на двама свидетели също служители в РДГ съставила АУАН Серия Р014 №101884/11.07.2024г. срещу Ц. И. Г. за това, че същия в качеството си лице, на чието име е издадено позволителното за сеч в гореописания имот не е осъществил контрол и не е следил за спазването на одобрения технологичен план, вследствие на което са изградени 5бр. технологични просеки с обща дължина 360 метра и ширина 3м, като същите не били посочени в одобрения технологичен план на подотдела. Актът бил връчен на Ц. Г., като той го е подписал с възражения. Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № 393 от 12.11.2024г.

Решението на РС е правилно.

С оглед установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

П. Р. съд - Ботевград е приел, че при съставяне на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на процедурата по установяване и наказване на извършването на административното нарушение, за което на касационния жалбоподател е наложено съответно наказание.

Правилен е изводът на РС, че както от обективна, така и от субективна страна Григоров виновно е нарушил разпоредбата на чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии във връзка с чл.108, ал. 3 от Закона за горите, която задължава лицата по чл.108, ал.3 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч да следят за спазването на одобрения технологичен план.

Неоснователни са възраженията наведени в касационната жалба. РС подробно е обсъдил направените възражения за наличие на административнопроцесуални нарушения. Както наказателното постановление, така и предпоставилият го АУАН, са издадени от компетентни органи, спазени са формата и реда при издаването им, респ. съставянето им, като същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Неоснователни са възраженията в жалбата, че съдът е тълкувал превратно събраните по делото гласни доказателства. Не са налице допуснати процесуални нарушения от първата инстанция. Обжалваният съдебен акт е постановен при правилно установена фактическа обстановка след преценка в съвкупност на всички събрани по делото по реда на чл. 238 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН писмени доказателства, както и показанията на свидетелите.

Относно оплакването на касатора, че не е посочена конкретна дата на извършване на нарушението, съдът намира, че в НП е посочен период от време с начална и крайна дата, което е достатъчно за индивидуализация на нарушението. Именно в този период Ц. Г., в качеството си на лице вписано в публичния регистър на лицата упражняващи лесовъдска дейност не е упражнил контролните си правомощия, поради което са изградени 5бр. технологични просеки с обща дължина 360 метра и 3 метра ширина, които не са отразени в одобрения и регистриран технологичен план на подотдела. Изграждането им не би могло да стане с еднократно действие, поради което е логично да бъде посочен времеви период, а не конкретна дата на извършване на нарушението.

Несъстоятелно се явява и възражението, че в констативния протокол /КП/ от 26.06.2024г. няма обстоятелства, които да визират нарушения извършени в периода 12.02.2024 г. – 10.07.2024 г. Видно от диспозитива на КП серия РДПЛ № 011503 от 26.06.2024 г. /лист 18/ в т. 3 е описано именно, че в проверяваните сечища са изградени технологични просеки по които се извършва извоз на дървесина механизирано до временни складове, и че в регистрираните в ИАГ технологични планове за добив не е посочена направата на просеки.

С оглед на всичко гореизложено настоящата касационна инстанция намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в законоустановените срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, като те съдържат изискуемите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила обосноваващи самостоятелни отменителни основания, а нарушението е доказано от обективна и субективна страна.

Касационната инстанция намира за обосновано и крайното заключение на съда, че съвкупният анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства несъмнено сочат на осъществени от страна на касационния жалбоподател от обективна и субективна страна на съставите на административните нарушения по чл. 257, ал. 1, предл. 2, т. 1, пр. 1 от ЗГ, вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и във вр. с чл. 108, ал. 3 от същия закон, както и по чл. 257, ал. 1, пр. 2, т. 1, пр. 1 от ЗГ, вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. във вр. с чл. 108, ал. 3 от същия закон.

Не е осъществено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Не са налице и пороци на първоинстанционното решение, съставляващи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд - Ботевград за законосъобразно, валидно и правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор и доколкото не е направено искане за присъждане на разноски от страна на ответника, съдът не дължи произнасяне в този смисъл.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд София-област, касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила Решение № 172 от 02.06.2025 г., постановено по АНД № 775 по описа за 2024 година на РС - Ботевград.

Решението е окончателно.