Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

 

Образувано е по жалба, подадена от Ю. А. К. с [ЕГН], адрес [населено място], общ. Велико Търново, [улица], срещу Ревизионен акт № Р-04000424004421-091-001/ 16.07.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта му, потвърдена след обжалване по административен ред с Решение № 136/ 10.10.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] към ЦУ на НАП. От жалбоподателя се твърди незаконосъобразност на ревизионния акт поради несъответствие на фактическите констатации на органите по приходите със събраните в хода на ревизията доказателства, вкл. при преценката за наличието на основанията за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. В тази връзка се сочи, че неправилно констатираните като получени от него суми, са приети за извънреден доход, подлежащ на облагане по реда на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Оспорващото лице намира за погрешни изводите, че получените от него финансови постъпления имат характера на такъв доход, тъй като става въпрос за имущество, придобито чрез дарение или за парични средства, предоставени като влог. Счита, че поради това не са установени основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за облагане по аналогия, както и че на определената му по този ред данъчна основа не е извършен пълен и обективен анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. С тези доводи от съда се иска ревизионният акт да бъде отменен като незаконосъобразен в обжалваната му част. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представено по делото становище вх. № 1615/ 09.03.2026г., чрез пълномощника си адв. П., моли да се даде ход на делото в негово отсъствие. Заявява, че няма доказателствени искания, като в случай, че се даде ход по същество – моли да се постанови решение, с което оспореният ревизионен акт да бъде отменен. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалните си представители гл. юрисконсулт У.и ст. юрисконсулт И., оспорва същата като неоснователна и недоказана. Твърди законосъобразност и правилност на ревизионния акт и моли жалбата да бъде отхвърлена по съображенията, изложени в потвърдителното решение на директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 483,07 евро /6 812,29 лева/, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

 

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

 

На Ю. А. К. е извършена ревизия от органите по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново за установяване на задължения за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г. за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на едноличен търговец. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000424004421-020-001/ 02.09.2024 г., издадена като електронен документ от Б. Б. – началник Сектор „Ревизии“ в ТД на НАП – Велико Търново, редовно оправомощен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК със Заповед № 688/ 25.06.2024 г. на директора на ТД на НАП – В. Търново. Заповедта за възлагане е връчена по електронен път на 25.09.2024 година. Впоследствие въз основа на постъпило от главен инспектор по приходите искане, със Заповед № Р-04000424004421-023-01/ 24.10.2024 г. ревизионното производство е спряно, считано от 24.10.2024 г. до 25.11.2024 година. Производството по извършване на ревизия е възобновено със Заповед №Р-04000424004421-143-001/ 05.12.2024 година. След възобновяването му, от главен инспектор по приходите е направено ново искане за спиране, като със Заповед № Р-04000424004421-023-02/ 05.12.2024 г. ревизионното производство е спряно, считано от 05.12.2024 г. до 23.12.2024 година. Производството по извършване на ревизия е възобновено със Заповед Р-04000424004421-143-002/06.01.2025 г., а след възобновяването му е издадена Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-04000424004421-020-002/07.03.2025 г., с която срокът за приключване на ревизията е удължен до 08.05.2025 година.

В хода на производството, с Протокол № Р-04000424004421-ППД- 002/10.02.2025 г. са приобщени доказателства, събрани в хода на извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/ на Ю. К., приключила с Протокол № П-04000423207422-073-001/ 07.08.2024 г., в т.ч. банкови извлечения и информация относно отпуснати кредити от търговски банки в страната, в които Ю. К. има действащи през периода 01.01.2018 г. - 31.12.2020 г. банкови сметки в лева, а именно в „ДСК“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „УниКредит Булбанк“ АД; документи, получени от различни доставчици за заплащане на извършени от лицето разходи за стоки и услуги; информация за получени и изпратени от/към трети лица парични средства чрез системата на „Изипей“ АД; отговор от ОД на МВР Велико Търново, Сектор „Пътна полиция“, свързан с регистрирано превозно средство на 07.03.2019 г. на името на Ю. К., както и документи за покупката му. Със същия протокол са приобщени и Протокол от извършена насрещна проверка /ПИНП/ № П-03000324080755-141-001/ 14.06.2024 г., изготвен при извършена насрещна проверка на Е. Х. Ж., и приложените към него доказателства, в т.ч. Договор за влог от 03.09.2018 г. и Договор за дарение от 16.05.2024 г., сключени между Е. Ж. и Ю. К.. Приобщен е и ПИНП № П-04000424107596-141-001/ 08.07.2024 г., изготвен при извършена насрещна проверка на П. К., както и приложеното към него писмено обяснение от лицето. Приобщени са и връчените на ревизираното лице Искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ № П-04000423207422-040-001/ 10.11.2023 г. и № П-04000423207422-040-002/ 09.02.2024 г., с които са изискани информация и доказателства за източниците му на доходи и направените от него разходи, в т.ч. и за извършената покупка на МПС, както и получените отговори към тях.

От жалбоподателя в хода на настоящата ревизия с ИПДПОЗЛ № Р-04000424004421-040-001/ 18.09.2024 г., № Р-04000424004421-040-002/ 20.01.2025 г. и № Р- 04000424004421-040-003/ 02.04.2025 г. са изискани информация и доказателства за получени доходи и извършени разходи през ревизирания период, както и информация и документи, въз основа на които е получавал суми от трети лица по банковите му сметки и чрез платежни системи - „Изипей“ АД и ФК „Кеш експрес Сървис“ ООД, в т.ч. и суми общо в размер на 147 500,00 лв. през 2018 г., в размер на 195 500,00 лв. през 2019 г. и в размер на 70 110,00 лв. през 2020 г. по банкова сметка с [IBAN] от Е. Ж. и в размер на 4 800,00 лв. през 2018 г. по банкова сметка с [Наименование]от М. Д.. В отговор на същите с придружителни писма с вх. № Р-04000424004421-ПРД-001-И/ 07.10.2024 г., № Р-04000424004421-ПРД-002-И/ 03.02.2025 г., № Р-04000424004421-ПРД-003-И/ 07.03.2025 г. и № Р-04000424004421-ПРД-009-И/ 04.04.2025 г., ревизираното лице е представило документи, справки, декларации и други, в т.ч. Договор за влог от 03.09.2018 г., Договор за дарение от 16.05.2024 г. и писмени обяснения.

От трети лица – „ОРС – Инфраструктура“ ООД, „ЕС Билд 2“ ЕООД, „Фактор И.Н.“ АД, Финансова къща „Кеш Експрес Сървис“ ООД, „Спиди“ ЕАД, „Еконт експрес“ АД, „Български пощи“ ЕАД, „Енерго-Про продажби“ АД, „ВИК Йовковци“ ООД, Областна дирекция на МВР – Велико Търново, Община Велико Търново и всички застрахователни дружества в страната по повод искания за представяне на документи и писмени обяснения, са събрани сведения за имущественото състояние, източниците на доходи и направените разходи от ревизираното лице.

От страна на органите по приходите, на база събраните доказателства, е извършена съпоставка, представена в табличен вид в ревизионния доклад, между имуществото на жалбоподателя и извършените от него разходи от една страна и доходи и източници на финансиране от друга страна за 2018 г., 2019 г. и 2020 година. За целите на съпоставката са взети предвид установените налични парични средства /в брой и по банкови сметки/ в началото и в края на всеки от ревизираните периоди, получените доходи и извършените разходи. Като постъпления са взети предвид установените въз основа на представените от „ОРС – Инфраструктура“ ООД документи и наличната информация в НАП за доходи от трудови и от извънтрудови правоотношения, получени суми по банкови сметки от физически лица и роднини, получени заеми, получени лихви от банка и получени суми от вземания от трети лица. В разходната част са включени разходи за живот и издръжка, фактурираните комунални разходи, разходи за придобиване и ремонт на превозни средства, платени суми по задължения към трети лица, предоставени парични заеми на трети лица, разходи за екскурзии, пътувания и др., разходи за данъци, осигурителни вноски, такси и др. публични задължения, здравни и медицински разходи, разходи за застраховка и други разходи. Като резултат от изготвената съпоставка е установено, че имуществото на ревизираното лице и направените от него разходи, надвишават получените доходи и финансирания за 2019 г. със сума в размер на 56 770,97 лева.

Отделно от това при анализ на извлеченията от банковите сметки на Ю. К. в „УниКредит Булбанк“ АД и в „ДСК“ АД, органите по приходите са установили, че в полза на същия са постъпили суми в размер на 147 500,00 лв. през 2018 г., в размер на 195 500,00 лв. през 2019 г. и в размер на 70 110,00 лв. през 2020 г. по банковата му сметка с [IBAN] от Е. Ж. и в размер на 4 800,00 лв. през 2018 г. по банковата му сметка с [Наименование]от М. Д.. Относно сумите, постъпили от Е. Ж., органите по приходите са приели, че същите нямат характера на влог на парични средства и в последствие на дарение, каквито са твърденията на ревизирания субект, а по отношение на сумите с наредител М. Д. са намерили, че липсват обяснения и документи за основанието за направените преводи. С оглед на това са приели, че посочените суми представляват доход за ревизираното лице, който попада в разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, и който доход не е деклариран от последното. В резултат на това е констатирано наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 7 от ДОПК – до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, наличие на данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи и доходи не съответстват на имущественото и финансовото състояние на лицето за ревизираните периоди. За преминаването към облагане по особения ред на чл. 122 от ДОПК задълженото лице е уведомено писмено в изпълнение на чл. 124, ал. 1 от ДОПК, с Уведомление № Р-04000424004421-113-001/ 17.04.2025 година. Едновременно с това са му връчени Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК № Р-04000424004421-139-001/ 17.04.2025 г., а с връченото ИПДПОЗЛ № Р-04000424004421-040-004/ 17.04.2025 г. е изискано представянето и на декларации за имуществено състояние по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за ревизирания период. В отговор от ревизирания субект са представени документи и писмени обяснения, в т.ч. анекс от 01.10.2018 г. към договор за влог от 03.09.2018 година.

Органите по приходите са анализирали относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 8, т.10, т. 14 и т. 16 от ДОПК и са определили по реда на чл.122 от ДОПК общите годишни данъчни основи за облагане за всеки период по чл. 17 от ЗДДФЛ, както следва:

за 2018 г. – общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ е определена в размер на 152 300,00 лв., формирана от сума в размер на 152 300,00 лв. - получени средства от трети лица по банкова сметка, за които е прието, че представляват доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ;

за 2019 г. – общата годишна данъчна основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ е определена в размер на 252 270,97 лв., представляваща сбор от установеното превишение на имуществото и направените разходи над получените доходи и финансирания в размер на 56 770,97 лв. и сума в размер на 195 500,00 лв. - получени средства от трети лица по банкова сметка, за които е прието, че представляват доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ;

за 2020 г. - общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ е определена в размер на 70 110,00 лв., формирана от сума в размер на 70 110,00 лв. - получени средства от трети лица по банкова сметка, за които е прието, че представляват доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ;

Въз основа на така определените данъчни основи, дължимият от ревизираното лице данък по ЗДДФЛ е определен в размер на 10%, както следва: за 2018 г. – 15 230,00 лв. и лихва за забава 10 764,22 лв.; за 2019 г. – 25 227,00 лв. и лихва 15 264,93 лв. и за 2020 г. – 7 011,00 лв. и лихва 3 531,48 лева.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-04000424004421-092-001/ 12.06.2025 г., връчен електронно на Ю. К. на 24.06.2025 година. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК е подадено писмено възражение срещу РД с вх. № Р- 04000424004421-ВЗР-001-И/ 07.07.2025 г., към което не са приложени допълнителни доказателства. Възражението е намерено за неоснователно, а установените факти и обстоятелства са потвърдени. Производството е приключило с издаването на РА № Р-04000424004421-091-001/ 16.07.2025 г. от органа, възложил ревизията, и главен инспектор по приходите, определен за ръководител на същата, с който на Ю. К. са определени допълнителни задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, за всички ревизирани периоди, в размер общо на 47 468,00 лв. и лихви за забава в размер общо на 29 560,63 лева. Ревизионният акт е връчен по електронен път на 28.07.2025 г. и е обжалван от задълженото лице по реда на чл. 152 от ДОПК, като към жалбата не са приложени допълнителни доказателства. С ревизията не са определени допълнителни задължения за внасяне за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 2018 г. до 2020 г., поради което, като необжалван в тази му част, РА е влязъл в сила. С Решение № 136/ 10.10.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП” – Велико Търново същият е потвърден в обжалваната част, в която на Ю. К. за периода от 2018 г. до 2020 г. са опрделени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и лихви, в посочените по-горе размери. Решението на директора на Д „ОДОП“ – Велико Търново е връчено електронно на ревизираното лице на 14.10.2025 година. Жалбата срещу ревизионния акт в потвърдената му част, е подадена чрез куриерска служба директно пред Административен съд – Велико Търново, на дата 21.10.2025 година.

В хода на съдебното производство от ответника са представени и приети документите, съдържащи се в административната преписка, както и един брой технически носител СD-R, съдържащ във вид на електронни документи обжалвания ревизионен акт, ревизионния доклад - неразделна част от него, Заповед за възлагане на ревизия, дала началото на процесното производство, ЗИЗВР, заповеди за спиране на производството, заповеди за възобновяване на производството и доказателства за валидността на електронните подписи в тези електронни документи. От жалбоподателя не са ангажирани доказателства.

 

Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

 

Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките на преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК срещу РА в потвърдената му част. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.

 

След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощени органи, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Заповедите за възлагане на ревизията също са издадени от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и отговарят на изискванията на чл. 113 от ДОПК. Компетентността на възложилия ревизията орган се установява от приложената по преписката Заповед № 688/ 25.06.2024 г. на директора на ТД на НАП – В. Търново. В случая от представените електронни документи се установява, че подписалите ги лица са имали валидни [жк], като следва да се има също така предвид, че истинността на електронните документи не е била оспорена от жалбоподателя в срока по чл. 184, ал. 2 от ГПК. С оглед изложеното съдът приема че изброените ЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени, с квалифициран електронен подпис и издадените от тях документи, вкл. и обжалваният ревизионен акт и ревизионният доклад към него, са валидни.

Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК, вр. чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, с извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад. Освен това изложение на фактическите основания за установяване на процесните задължения се съдържа в ревизионния доклад, който е неразделна част от РА /чл. 120, ал. 2 от ДОПК/, а съгласно константната съдебна практика мотивите на РД, когато са възприети от компетентните органи, се явяват и такива на приключващия ревизията акт.

При проверката за процесуалната законосъобразност, включително за спазване на особените правила по чл. 122 и сл. от ДОПК, съдът също не установи пропуски, водещи до незаконосъобразност на ревизионния акт само на това основание. Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК. Ревизионния доклад е издаден извън предвидения в чл. 117, ал. 1 от ДОПК срок, но това не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като въпросният срок е инструктивен и неговото неспазване не може да доведе до резултати, различни от констатираните в акта. Ревизионният акт е издаден в определения от чл. 119, ал. 2 от ДОПК срок. Безспорно е, че ревизираният субект е уведомен за установените обстоятелства по чл. 122, ал.1 от ДОПК с писмено уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от същия кодекс. Налице са посочените от ревизиращите органи основания за провеждане на ревизията по особения ред и съдът намира този подход на приходната администрация за законосъобразен, предвид изложената по-горе фактическа обстановка. Доказателствата за паричните постъпления и за осъществените разходи за 2019 г., и отрицателната разлика между тях представляват данни за укрити доходи, което е самостоятелно и достатъчно основание да се направи извод, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Превишението на разходите над доходите води до извод, че декларираните доходи не съответстват на имущественото и финансовото състояние на лицето за посочения период. Недекларирането на всички реализирани доходи от задължения субект опорочава установяването на задължения по общия ред и води до невярност на резултатите. По общото правило за облагане на всички доходи извън лимитативно изброените изключения, тези обстоятелства са довели до облагане по особения ред на недекларираните доходи. Съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения ревизионен акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи законосъобразността на ревизионния акт в неговата цялост. Не се установяват нарушения при събирането на доказателствата в хода на ревизията, а доколко правилна е преценката на тези доказателства, е въпрос по съществото на спора, който няма отношение към процесуалната законосъобразност на акта.

Съобразно горното съдът намира, че не са налице пороци, касаещи формалната законосъобразност и обоснованост на РА, както и компетентността на издателите му, нито пък процесуални нарушения, които да са самостоятелно основание за неговата отмяна.

 

Относно приложението на материалния закон:

Както бе посочено, от ревизиращите органи по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК са определени общи годишни данъчни основи за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ, за всеки един от ревизираните периоди, като за 2018 г. данъчната основа е определена в размер на 152 300,00 лв., формирана изцяло от постъпили по банкова сметка на жалбоподателя средства от трети лица, приети като доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ; за 2019 г. – в размер на 252 270,97 лв., представляваща сбор от установеното превишение на имуществото и направените разходи над получените доходи и финансирания в размер на 56 770,97 лв. и сумата от 195 500 лв. - постъпили средства от трети лица по банкова сметка на жалбоподателя, за които е прието, че представляват доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и за 2020 г. – в размер на 70 110,00 лв., съставляваща постъпили по банкова сметка суми от трети лица, третирани като доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Всъщност така установеното от органите по приходите превишение на имуществото и направените разходи над получените доходи и финансирания на лицето за 2019 г. и произтичащите от него задължения не се оспорват от жалбоподателя, а и последният не ангажира доказателства, които да обосновават различен размер на постъпленията или разходите, включени в извършената от органите по приходите съпоставка При това положение, при липса на спор относно релевантните факти и при недоказване на противното, съдът приема, че правилно органите по приходите са приели наличие на недекларирани доходи за изброените по-горе данъчни периоди.

Спорът в случая е концентриран върху включените като облагаем доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, на сумите от вноски по банковата сметка на Ю. К., извършени от трети лица. Жалбоподателят твърди, че тези суми не следва да бъдат третирани като доход от друг източник, тъй като са получени на основание договор за влог, респ. дарение, и представляват необлагаем доход по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ.

На първо място следва да се отбележи, че размерът на спорните доходи е формиран единствено от постъпилите по банкова сметка суми от Е. Ж. и М. Д.. При формиране на тези доходи, противно на твърденията на жалбоподателя, не са включени сумите, преведени по сметка на жалбоподателя от А. К., С. К., Р. В. и „Ес Билд 2012“ ЕООД, тъй като същите не са приети от органите по приходите за доходи с неустановен произход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. С оглед на това преценката за основатеелността на възраженията следва да се ограничи единствено до постъпленията от Е. Ж. и М. Д..

За обосноваване на твърденията си за необлагаемост на сумите от Е. Ж., още в хода на ревизионното производство, в отговор на връчено ИПДПОЗЛ № Р-04000424004421-040-002/ 20.01.2025 г., жалбоподателят е представил Договор за влог от 03.09.2018 г. и Договор за дарение от 16.05.2024 г., сключени между Е. Ж. и Ю. К.. Аналогични документи са представени и от Е. Ж. при извършената му насрещна проверка, документирана с ПИНП № П-03000324080755-141-001/ 14.06.2024 година. Видно от съдържанието на договора за влог /папка 1, л. 98 от преписката/ е, че със същия Е. Ж. се задължава да предоставя на Ю. К. парични средства, наричани в договора за краткост вещта, за пазене и съхранение, които средства следва да бъдат превеждани по сметка на жалбоподателя с [IBAN]. В договора са уговорени и правата и задълженията на страните, като в чл. 8 изрично е предвидено, че влогоприемателят няма право да използва вещта без изричното писмено съгласие на влогодателя. В случая обаче, от представените от „УниКредит Булбанк“ АД, в отговор на връчено ИПДПОТЛ № П-04000423207422-041-014/ 07.03.2024 г., банкови извлечения се установява, че постъпилите по банковата сметка на жалбоподателя суми от Е. Ж., съответно в размер на 147 500,00 лв. за 2018 г., 195 500,00 лв. за 2019 г. и 70 110,00 лв. за 2020 г., непосредствено след постъпването им са били предмет на разпоредителни действия. Така след превод на 09.10.2018 г. на сума в размер на 3 000,00 лв., още на следващия ден - 10.10.2018 г. от жалбоподателя са извършени тегления в брой чрез ATM устройства и плащания чрез ПОС терминали в търговски обекти (KAMMARTON VARNA, MAGAZIN/PLANET/VARNA, OMV SHUMEN SEVER), както и последващи тегления на 11.10.2018 г. и 12.10.2018 година. Аналогични разпоредителни действия са извършвани и по отношение на останалите постъпления, видно от банковите извлечения за целия ревизиран период. Така осъществените от жалбоподателя фактически действия обективират поведение на разпореждане със средствата като със собствени и са несъвместими с договорното задължение за съхранение. Това задължение е ясно очертано и законово регламентирано в чл. 250, ал. 1 от ЗЗД, която разпоредба урежда договора за влог, и предвижда, че влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя с изричното задължение да я пази и върне. Съществен и определящ елемент на договора за влог е именно задължението за съхранение, което изключва възможността влогоприемателят да се разпорежда с вещта като със своя собствена. Когато предмет на влога са парични средства, тяхното разходване, смесване с лични средства на влогоприемателя и използване за текущи лични нужди води до пълна несъвместимост с правната природа на договора и изключва възможността получените суми да се квалифицират като предоставени за пазене. В конкретния случай от събраните доказателства по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят системно и трайно е извършвал тегления в брой и плащания за лични разходи непосредствено след постъпването на сумите по банковата му сметка, с което средствата са били окончателно и необратимо изразходвани. Това поведение е несъвместимо както със законовата уредба на договора за влог, така и с изрично уговореното в т. 8 от конкретно представения договор между Е. Ж. и Ю. К., ограничение за ползване на средствата без писмено съгласие на влогодателя. При така установеното фактическо положение не може да се приеме, че постъпилите по банковата сметка на жалбоподателя суми представляват предметa на договора за влог от 03.09.2018 г., независимо от формалното му представяне.

Допълнителен аргумент в тази насока е и вписаното основание за преводите на суми - „захранване“, което предполага предоставяне на средства за текущо ползване, а не за пазене и съхранение. Липсата на обозначение, сочещо за изпълнение на договор за влог, съчетана с последващото фактическо разпореждане със сумите, обосновава извода, че реалната воля на страните не е била насочена към изпълнение на договора.

Представеният в хода на ревизията анекс от 01.10.2018 г. към договора за влог /папка1, л. 110/, с който влогодателят дава право на влогоприемателя да ползва вещта, не обосновава различен правен извод. Същият не е представен нито в хода на прехождащата ревизията на жалбоподателя проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила с Протокол № П-04000423207422-073-001/ 07.08.2024 г., нито в хода на извършената насрещна проверка на Е. Ж., приключила с ПИНП № П-03000324080755-141-001/ 14.06.2024 г., като от посочените лица не били са наведени и твърдения за съществуването на такъв анекс. Този анекс е представен едва след уведомяване на жалбоподателя, че ревизията ще се провежда по реда на чл. 122 от ДОПК. При тези факти органите по приходите правилно са приели, че анексът е новосъздаден за целите на ревизията, поради което не следва да бъде кредитиран.

Що се отнася до представеният договор за дарение от 16.05.2024 г., по силата на който Е. Ж. отстъпва на жалбоподателя веднага и безвъзмездно сумата в размер на 413 110,00 лв., находяща се в банкова сметка с [IBAN], титуляр на която е жалбоподателят, следва да се отбележи, че същият не отговаря на изискванията на чл. 225, ал. 2 от ЗЗД, тъй като дарението на движими вещи следва да бъде извършено с нотариална заверка на подписите. В конкретния случай такава заверка липсва, поради което договорът не може да породи предвидените от закона правни последици. Освен това, от приобщените по делото банкови извлечения се установява, че към датата на сключване на този договор – 16.05.2024 г., по посочената банкова сметка не е имало наличност, като самата сметка е била закрита още на 26.05.2022 година. Следователно към момента на сключване на договора е липсвал предметът на дарението. Освен това, както бе посочено и по-горе, паричните средства, за които се твърди, че са предмет на дарението, са били получени и разходвани от жалбоподателя през периода 2018 г. – 2020 г., което прави невъзможно представеният договор да обоснове придобиването на тези суми със задна дата.

Предвид изложеното правилно органите по приходите са приели, че постъпленията по банковата сметка на жалбоподателя от Е. Ж. през 2018 г., 2019 г. и 2020 г., представляват облагаем доход по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, който последният е следвало да декларира чрез подаване на декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

По отношение на сумата, получена през 2018 г. от М. Д., нито при ревизията, нито пред съда са представени доказателства за правното основание за нейното получаване, като всъщност и не е посочвано такова основание. С оглед на това правилно органите по приходите са приели, че и тези постъпления съставляват облагаем доход, който е следвало да бъде деклариран по реда на чл. 50 от от ЗДДФЛ.

 

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на АСВТ приема, че обжалвания ревизионен акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, като са спазени процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му и не страда от пороци обуславящи неговата отмяна. Подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 

При този изход на делото на ответника, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в редакцията, актуална към момента на приключване на устните състезания, следва да се заплатят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, поискано в последното съдебно заседание, в размер на 675,00 лв. съгласно чл. 25, ал. 2, вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, които превалутирани съгласно чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ възлизат на 345,12 евро. На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК разноските следва да се присъдят в полза на Националната агенция за приходите - юридическото лице, в чиято структура се намира директорът на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново при ЦУ на НАП.

 

 

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отхвърля жалбата на Ю. А. К. с [ЕГН], адрес [населено място], общ. Велико Търново, [улица], против Ревизионен акт № Р-04000424004421-091-001/ 16.07.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта му, потвърдена след обжалване по административен ред с Решение № 136/ 10.10.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] към ЦУ на НАП, с която за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. са определени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, общо в размер на 47 468,00 лв. и лихви за забава общо в размер на 29 560,63 лева.

 

Осъжда Ю. А. К. с [ЕГН], адрес [населено място], общ. Велико Търново, [улица]да заплати на Национална агенция за приходите – [населено място] разноски по делото в размер на 345,12 евро /триста четиридесет и пет евро и дванадесет евроцента/ с равностойност 675,00 лева.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.