Решение по Гражданско дело 3787/2020г.

РЕШЕНИЕ

гр. София, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав, в публично заседание на десети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

СЪДИЯ: А. АНГЕЛОВ

при секретаря К. Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3787 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищецът „Либиан навигейтър“ Лтд., дружество, регистрирано в Малта, твърди, че е собственик на моторен танкер „Бадр“ с IMO № 9356426 (регистрационен номер на кораб на Международната морска организация към ООН), който към момента е закотвен в пристанище „Бургас“. Твърди, че е закупил кораба на 22.01.2009 г., като корабът е регистриран в корабния регистър на пристанище Триполи, Либия и съответно плава под либийско знаме. Ищецът твърди, че корабът е незаконно арестуван в България на 20.11.2017 г., а след това, въз основа на изпълнителен лист, издаден в заповедно производство по гр. д. № 8812/2017 г. на РС – гр. Бургас по акт за учредена ипотека върху кораба, е образувано изпълнително производство (изп. д. № 9/2018 г. на ЧСИ Т. К.) и са предприети действия по принудително изпълнение по отношение на кораба. Изпълнителното производство е спряно от съда на 06.02.2018 г., но въпреки това съдебният изпълнител е извършил публична продан на кораба и на 30.08.2018 г. е издал постановление за възлагане, което е обжалвано и не е влязло в сила. След това изпълнителното производство е прекратено, тъй като изпълнителният лист е обезсилен от съда на 25.04.2019 г. Купувач на публичната продан е взискателят в изпълнителното производство, който според ищеца е привиден негов кредитор – това е гражданско дружество с наименование „Булгаргеомин Лтд.“, в което съдружници са ответниците „Т.“ ЕООД, „М.т.“ ЕООД и „М.У.“ ЕООД. На първо място ищецът счита, че тези ответници не са придобили собствеността върху кораба, тъй като публичната продан е недействителна, доколкото е извършена след спиране на изпълнителното производство. На второ място ищецът твърди, че изпълнителното производство срещу него е образувано по искане на привиден кредитор, тъй като впоследствие е установено, че гражданското дружество „Булгаргеомин Лтд.“ не притежава вземане срещу ищеца. Излага и съображения за недействителност и неизпълняемост на ипотеката върху кораба, въз основа на която е издаден изпълнителният лист, който е послужил за основание за образуване на изпълнителното производство. Това е допълнително основание, поради което ищецът счита, че публичната продан не е прехвърлила собствеността върху кораба на ответниците „Т.“ ЕООД, „М.т.“ ЕООД и „М.У.“ ЕООД.

Ищецът твърди, че въпреки че постановлението за възлагане от 30.08.2018 г. не е било влязло в сила, посочените ответници са се снабдили от съдебния изпълнител с екземпляр от него, в който е отбелязано, че е влязло в сила, като по този начин през м. 12.2018 г. са получили временна регистрация на кораба в Панама, сменили са името му на „Бдин“ и на 21.12.2018 г. са отнели владението на кораба, сменяйки екипажа и поставяйки панамския флаг. През м. 02.2019 г. тези ответници са продали кораба на ответника „Морган и Ко“ Лтд. – дружество, регистрирано в Либерия. Според ищеца този ответник получава временна регистрация на кораба в Белиз и съответно поставя флаг на тази държава, получава владението на кораба, като сменя името му на „Моргана“. Ищецът посочва, че тази временна регистрация е спряна от белизките административни органи, тъй като не са представени редовни документи за получаване на окончателна регистрация. Впоследствие тя е и изтекла, като след 07.11.2019 г. корабът вече няма регистрация в Белиз и съответно не може да плава под флага на тази държава. Ищецът твърди също така, че през м. 01.2020 г. ответникът „Морган и Ко“ Лтд. е продал кораба на ответника „Ливия марин сървисис“ Лтд. – дружество, регистрирано в Израел. Твърди, че този ответник също е получил владението върху кораба, като го е регистрирал в Израел, съответно поставил е на кораба израелското знаме и е променил името му на „Мириам Б“.

Ищецът счита, че продажбата, при която ответникът „Морган и Ко“ Лтд. е закупил кораба от гражданското дружество „Булгаргеомин Лтд.“, е нищожна, тъй като продавачът не е правосубектен, а също така не е породила ефект, тъй като не е последвала регистрация на кораба в Либерия. Ищецът също така счита, че продажбата е нищожна поради това, че заобикаля закона, в нарушение е на свръхимперативни норми на българското право и накърнява добрите нрави с оглед на обстоятелствата около извършването на сделката. Ищецът счита също така, че сделката, с която ответникът „Ливия марин сървисис“ Лтд. е закупил кораба, също е нищожна поради противоречие със закона и с добрите нрави, като за последното основание посочва обстоятелството, че ответникът „Морган и Ко“ Лтд. е съдружник в ответника „Ливия марин сървисис“ Лтд. (притежава 49% от капитала на последното дружество), поради което според ищеца последният ответник е бил наясно, че закупува чужда вещ. Ищецът също така твърди, че всички ответници са недобросъвестни, тъй като при проявена от тях грижа са можели да направят справка в международните регистри за кораби и да разберат, че корабът е собственост на ищеца, а освен това споровете около собствеността на кораба са придобили публичност.

Поради изложените обстоятелства ищецът твърди, че и към момента продължава да е собственик на кораба, доколкото никой от ответниците не е придобил валидно собствеността върху него. Поради това иска да бъде установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на кораба, както и да бъде осъден ответникът „Ливия марин сървисис“ Лтд. да предаде владението на кораба, при евентуалност, ако този ответник не е във владение на кораба, иска да бъде осъден ответникът „Морган и Ко“ Лтд. да предаде владението на кораба, а при евентуалност, ако и този ответник не владее вещта, иска да бъдат осъдени ответниците „Т.“ ЕООД, „М.т.“ ЕООД и „М.У.“ ЕООД да предадат владението на кораба. Претендира разноски по делото.

Ответникът „Ливия марин сървисис“ Лтд., дружество, регистрирано в Израел, оспорва иска. Не оспорва, че ищецът е бил собственик на процесния кораб (с оглед и изявлението на стр. 10, абзац 2 от отговора на исковата молба), но счита, че ищецът е изгубил собствеността си след влизане в сила на постановлението за възлагане (което според ответника е станало на 12.02.2020 г.), с което корабът е продаден на публична продан. В тази връзка ответникът не оспорва и обстоятелството, че ответниците „Т.“ ЕООД, „М.т.“ ЕООД и „М.У.“ ЕООД, като съдружници в гражданското дружество „Булгаргеомин Лтд.“, са закупили процесния кораб на публична продан в рамките на изпълнително производство (по изп. д. № 9/2018 г. на ЧСИ Т. К.) и съгласно постановление за възлагане от 30.08.2018 г., като твърди, че учредената върху кораба ипотека, въз основа на която е издаден изпълнителният лист (по гр. д. № 8812/2017 г. на РС – гр. Бургас), въз основа на който е образувано изпълнителното производство, е валидна и подлежи на изпълнение в България. Ответникът посочва, че с решение от 30.06.2020 г. на ОС – гр. Бургас постановлението за възлагане е обявено за нищожно, като посочва също така, че срещу това решение е подадена молба за отмяна на влязло в сила решение. Ответникът счита, че с издаването на постановлението за възлагане легитимиран като собственик на кораба е посоченият в постановлението купувач – гражданското дружество „Булгаргеомин Лтд.“, съответно тримата съдружници в него. Не оспорва и това, че впоследствие корабът е продаден с договор от 11.02.2019 г. и последващ анекс и протокол към него от 28.02.2019 г. на ответника „Морган и Ко“ Лтд., а с договор от 04.02.2020 г. е продаден от последното дружество на ответника „Ливия марин сървисис“ Лтд. Ответникът твърди, че към момента на сключване на последния договор за продажба корабът е с име „Мириам Б“ и плава под флага на Израел, тъй като към посочения момент е регистриран там, а непосредствено преди това корабът е бил с име „Моргана“ и е бил под флага на Белиз. Ответникът не оспорва и това, че ответникът „Морган и Ко“ Лтд. е съдружник в „Ливия марин сървисис“ Лтд., притежаващ 49% от капитала в последното дружество. Не оспорва и обстоятелството, че „Бадр“ и „Мириам Б“ са две имена на един и същ моторен танкер, който е с регистрационен номер на IMO № 9356426. Поради това ответникът счита, че купувачът на публичната продан валидно е придобил собствеността върху кораба, след което тя е прехвърлена последователно чрез двете продажби, като към момента собственик на кораба е ответникът „Ливия марин сървисис“ Лтд.

При евентуалност ответникът твърди, че е придобил собствеността върху кораба съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 ЗС. В тази връзка не оспорва обстоятелството, че след сключване на договора за продажба от 04.02.2020 г. и към момента процесният кораб е в негово владение. Ответникът твърди, че договорът за продажба на кораба е сключен в Израел, като към момента на сключването му корабът плава под флага на Израел. Поради това към него следва да се прилага правото на Израел, което не изисква нотариална заверка за прехвърляне на собствеността върху кораб. Твърди също така, че от представените документи във връзка с придобиването на кораба към момента, в който е сключен договорът за продажба (включително постановлението за възлагане, което е било влязло в сила), е било видно, че продавачът „Морган и Ко“ Лтд. е негов собственик. Поради това твърди, че добросъвестно е придобил владението върху кораба на възмездно основание, с оглед на което е придобил и собствеността върху него, дори и продавачът му да не е бил собственик. Претендира разноски в производството.

Ответникът „Морган и Ко“ Лтд., дружество, регистрирано в Либерия, оспорва иска. Не оспорва, че ищецът е бил собственик на процесния кораб (с оглед и изявлението на стр. 6, абзац 4 от отговора на исковата молба), но счита, че ищецът е изгубил собствеността си след влизане в сила на постановлението за възлагане (което според ответника е станало на 12.02.2020 г.), с което корабът е продаден на публична продан. В тази връзка ответникът не оспорва и обстоятелството, че ответниците „Т.“ ЕООД, „М.т.“ ЕООД и „М.У.“ ЕООД, като съдружници в гражданското дружество „Булгаргеомин Лтд.“, са закупили процесния кораб на публична продан в рамките на изпълнително производство (по изп. д. № 9/2018 г. на ЧСИ Т. К.) и съгласно постановление за възлагане от 30.08.2018 г., като твърди, че учредената върху кораба ипотека, въз основа на която е издаден изпълнителният лист (по гр. д. № 8812/2017 г. на РС – гр. Бургас), въз основа на който е образувано изпълнителното производство, е валидна и подлежи на изпълнение в България. Ответникът счита, че с издаването на постановлението за възлагане легитимиран като собственик на кораба е посоченият в постановлението купувач – гражданското дружество „Булгаргеомин Лтд.“, съответно тримата съдружници в него. Не оспорва и това, че впоследствие корабът е продаден съгласно договор от 11.02.2019 г. и с акт за прехвърляне на собствеността от 28.02.2019 г. на ответника „Морган и Ко“ Лтд., а с последващ договор (според ответника, сключен на 29.01.2020 г.) е продаден от него на ответника „Ливия марин сървисис“ Лтд. Ответникът твърди, че към момента на сключване на последния договор корабът е с име „Мириам Б“ и плава под флага на Израел, тъй като към посочения момент е регистриран там. Ответникът не оспорва и това, че е съдружник в ответника „Ливия марин сървисис“ Лтд., притежаващ 49% от дяловете в последното дружество. Не оспорва и обстоятелството, че „Бадр“ и „Мириам Б“ са две имена на един и същ моторен танкер, който е с регистрационен номер на IMO № 9356426. Ответникът твърди, че при сключване на договора за продажба, с който е закупил кораба, са му предоставени документи (включително постановлението за възлагане и съдебни актове, от които е видно, че то е било влязло в сила), от които е било видно, че продавачите са собственици на кораба, т.е. ответникът е добросъвестен купувач, който е придобил собствеността върху кораба. Посочва, че договорът, с който е закупил кораба (посочените две сделки от м. 02.2019 г.), е сключен в Швейцария (в гр. Женева), като са спазени изискванията за действителност и прехвърляне на собствеността върху кораба. Твърди и че с последния договор за продажба, сключен в Израел, собствеността на кораба е преминала върху ответника „Ливия марин сървисис“ Лтд., който е собственик на кораба и към момента. Претендира разноски.

Ответниците „Т.“ ЕООД, „М.т.“ ЕООД и „М.У.“ ЕООД оспорват иска. Не оспорват обстоятелството, че като съдружници в гражданското дружество „Булгаргеомин Лтд.“, са закупили процесния кораб на публична продан в рамките на изпълнително производство (по изп. д. № 9/2018 г. на ЧСИ Т. К.) и съгласно постановление за възлагане от 30.08.2018 г., като твърдят, че учредената върху кораба ипотека, въз основа на която е издаден изпълнителният лист (по гр. д. № 8812/2017 г. на РС – гр. Бургас), въз основа на който е образувано изпълнителното производство, е валидна и подлежи на изпълнение в България. В тази връзка ответниците твърдят, че изпълнителното производство по посоченото изпълнително дело се е развило законосъобразно и също така законосъобразно е извършена публичната продан на процесния кораб за удовлетворяване на вземането на ответниците, обезпечено с ипотека върху кораба (това е станало преди обезсилване на изпълнителния лист и прекратяване на изпълнителното производство). Ответниците считат, че с издаването на постановлението за възлагане легитимиран като собственик на кораба е посоченият в постановлението купувач – гражданското дружество „Булгаргеомин Лтд.“, съответно тримата ответници като съдружници в него. Посочват и че с решение от 30.06.2020 г. на ОС – гр. Бургас постановлението за възлагане е обявено за нищожно, като посочват също така, че срещу това решение е подадена молба за отмяна на влязло в сила решение. Ответниците не оспорват и това, че впоследствие корабът е продаден от тях на ответника „Морган и Ко“ Лтд. съгласно договор от 11.02.2019 г. с допълнителни към него акт за прехвърляне на собствеността и приемно-предавателен протокол от 28.02.2019 г., а с последващ договор от 04.02.2020 г. е продаден от последното дружество на ответника „Ливия марин сървисис“ Лтд. Не оспорват и обстоятелството, че „Бадр“ и „Мириам Б“ са две имена на един и същ моторен танкер, който е с регистрационен номер на IMO № 9356426. Посочват, че продажбата от м. 02.2019 г., с която корабът е закупен от ответника „Морган и Ко“ Лтд., е сключена в Швейцария (в гр. Базел) с нотариална заверка на подписите на страните под договора съгласно изискванията на швейцарското право за прехвърляне на собственост върху кораб, като към договора за продажба е приложимо английското право според уговореното от страните по него. Ответниците считат, че след последната извършвана продажба от 04.02.2020 г. собственик на кораба е ответникът „Ливия марин сървисис“ Лтд. Претендират разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

Относно правата на ищеца върху процесния кораб.

Вещта, предмет на настоящия спор за собственост, представлява кораб (моторен танкер), който е с IMO № 9356426 (регистрационен номер на кораб на Международната морска организация към ООН). Макар във времето името на кораба да е променяно, няма спор между страните, че корабът с име „Бадр“, „Бдин“, „Моргана“ и „Мириам Б“, описан и с тези различни имена в представените по делото документи, представлява един и същ кораб, което е видно и от неговия IMO номер, който е непроменен. Няма спор и че този кораб към момента се намира в пристанище „Бургас“, което е видно и с оглед на постановената като обезпечение на настоящите искове обезпечителна мярка арест на кораб, както и се установява с оглед и на заключението на съдебно-техническата и оценителна експертиза по делото (която е допусната за определянето на цената на иска, но вещото лице се е запознал и със състоянието и съответно местонахождението на кораба).

Няма спор между страните също така, че първоначално, до извършената публична продан на кораба по изп. д. № 9/2018 г. на ЧСИ Т. К., корабът е собственост на ищеца „Либиан навигейтър“ Лтд. Това обстоятелство изрично се признава от всички ответници, включително и доколкото всички те основават правата си на собственост, които твърдят, че са придобили върху кораба, на обстоятелството, че той е продаден на публична продан по учредена именно от ищеца ипотека (чиято действителност ищецът оспорва).

Обстоятелството, че процесният кораб е собственост на ищеца, се установява и с оглед на представения по делото постоянен сертификат за регистрация, издаден на 02.03.2020 г. от Органа за пристанищата и морския транспорт на Държавата Либия, в който като регистриран собственик на кораба е отразен именно ищецът. Придобиването на кораба от ищеца чрез договор за продажба от 22.01.2009 г. се установява и от представения по делото акт за продажба на кораба с нотариална заверка от посочената дата (неточно преведен като „разписка за покупко-продажба“ – “Bill of Sale”). С оглед на придобиване на кораба от ищеца (обстоятелство, което, както се посочи, не се оспорва от страните по делото), на 08.01.2009 г. е извършена и регистрация на кораба в корабния регистър на пристанището в гр. Триполи, Либия (което е видно от посочения сертификат за регистрация и се потвърждава и от представеното удостоверение за вписване на ипотека върху кораба, издадено от Органа за пристанищата и морския транспорт на Държавата Либия на 01.08.2019 г.). Всъщност по делото е представен и друг постоянен сертификат за регистрацията на кораба, издаден от посочената служба на Либия, който е издаден на 12.10.2023 г. и в който е посочена същата информация като в предходния сертификат. С това и националността на кораба се определя като либийска, т.е. корабът плава под флага на Либия.

Относно действията, насочени към прехвърляне на собствеността върху кораба в хода на изпълнителното производство.

Няма спор по делото и за това, че след извършена публична продан, приключила на 10.04.2018 г., по изп. д. № 9/2018 г. на ЧСИ Т. К. (с рег. № 708 на КЧСИ) с постановление за възлагане от 30.08.2018 г. (което е представено по делото) корабът е възложен на гражданско дружество по ЗЗД с наименование „Булгаргеомин Лтд.“, съдружници в което са ответниците „Т.“ ЕООД, „М.т.“ ЕООД и „М.У.“ ЕООД. Видно и от самото постановление за възлагане, в него корабът е описан именно като моторен танкер „Бадр“ с IMO № 9356426, плаващ под знамето на Либия.

Няма спор между страните и относно това, че изпълнителното производство, в рамките на което е извършена публичната продан на кораба, е образувано по издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 12.01.2018 г. по ч. гр. д. № 8812/2018 г. на РС – гр. Бургас, които също са представени по делото. Заповедта за изпълнение е издадена въз основа на морска ипотека, учредена върху кораба пред нотариус в гр. Атина, Гърция. Представено е и определение по същото дело от 06.02.2018 г., с което допуснатото незабавно изпълнение е спряно от съда. Също така, видно от посоченото в решение на ОС – гр. Бургас от 21.12.2018 г. по гр. д. № 576/2018 г., съдебният изпълнител е уведомен за определението на съда за спирането на изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение на 08.02.2018 г., като въпреки това той е продължил с действията по извършването на публичната продан на кораба. Поради това с посоченото решение на ОС – гр. Бургас са отменени извършените до този момент действия на съдебния изпълнител във връзка с публичната продан. С последващи съдебни актове (по делото са представени няколко определения на различни съдилища) изпълнителните действия по изпълнителното дело също са спрени. Няма съмнение при това положение, че доколкото изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение е било спряно към момента на извършването на публичната продан, правно невъзможно е съдебният изпълнител да продължи с извършването на изпълнителните действия, да проведе проданта, да определи купувач и да издаде постановление за възлагане. Поради това постановлението за възлагане, издадено на 30.08.2018 г. при спряната публична продан, която въпреки това е проведена от съдебния изпълнител в периода 10.03.2018 г. – 10.04.2018 г., няма правно действие и представлява нищожен акт на съдебния изпълнител.

Всъщност в настоящото производство не е необходимо да се изследват всички въпроси, свързани с провеждането на публичната продан и издаването на постановлението за възлагане на кораба, с което ответниците „Т.“ ЕООД, „М.т.“ ЕООД и „М.У.“ ЕООД се легитимират като негови собственици, тъй като постановлението за възлагане е обявено за нищожно съгласно представеното по делото решение от 30.06.2020 г. по в. гр. д. № 284/2019 г. на ОС – гр. Бургас. С оглед възраженията на ответниците следва да се посочи, че молбата за отмяна на това решение е оставена без разглеждане от ВКС с определение от 10.03.2021 г. по гр. д. № 54/2021 г. на ВКС, III г.о., което е потвърдено с определение на ВКС от 25.06.2021 г. – тези определяния също са представени по делото.

След като постановлението за възлагане е нищожен правен акт, а нищожността по правило е изначална (ab initio), т.е. от самото възникване на съответния правен акт, от него никога не са се породили права за посочените ответници по отношение на процесния кораб. Поради това безпредметно е да се обсъждат поставените от ищеца възражения относно законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, действителността на морската ипотека, която стои в основата на образуваното изпълнително производство, както и изобщо съществуването на задължение на ищеца към посочените три дружества, което да е предмет на изпълнителното производство. Действително, в случай че тези възражения на ищеца са основателни, това би означавало, че трите дружества купувачи на публичната продан и ответници в настоящото производство, не са кредитори на ищеца и съответно публичната продан би била недействителна и на това основание (както евентуално и поради други извършени нарушения от съдебния изпълнител). Доколкото обаче предмет на настоящото производство не е съществуването на вземане на ответниците към ищеца или пряко въпроса за действителността на морската ипотека, тези въпроси би било необходимо да се изследват само с оглед евентуалното преминаване на собствеността върху кораба от ищеца върху тримата посочени ответници. Тъй като обаче правното основание за прехвърлянето на собствеността е нищожно (включително изрично обявено от съда за такова), ясно е, че публичната продан не е извършена и съответно собствеността върху кораба не е преминала от ищеца върху трите дружества на това правно основание.

Относно последващите прехвърлителни сделки по отношение на кораба.

По делото също така не е спорно, че трите ответни дружества „Т.“ ЕООД, „М.т.“ ЕООД и „М.У.“ ЕООД са сключили с ответника „Морган и Ко“ Лтд. договор за продажба на кораба, чиято цел е прехвърлянето на собствеността върху кораба на последното дружество. Това обстоятелство е видно и от представените по делото договор за продажба от 11.02.2019 г., сключен между дружеството по ЗЗД „Булгаргеомин Лтд.“ (в което съдружници са ответниците „Т.“ ЕООД, „М.т.“ ЕООД и „М.У.“ ЕООД) и ответника „Морган и Ко“ Лтд., към който е приложимо английското право (според т. 47 от договора) и който има характер на подготвителен договор за прехвърлянето на собствеността върху кораба. След този договор между „Булгаргеомин Лтд.“ и ответника „Морган и Ко“ Лтд. е сключен и акт за прехвърляне на собствеността (за продажба) (“Bill of Sale”) от 28.02.2019 г., както и приемно-предавателен протокол от същата дата за предаването на владението на процесния кораб, който вече е наименован „Моргана“ и с предходно име „Бдин“ (както е видно от посочените документи, представени по делото).

Следва да се има предвид и това, че видно от представеното по делото решение от 18.01.2019 г. на Морските власти на Панама, Главна дирекция Търговски флот, за процесния кораб, под името „Бдин“, на 13.12.2018 г. е издадено временно разрешение за международно плаване от Морските власти на Панама. Действието на това разрешение обаче е прекратено (или по-скоро временно спряно) с решението от 18.01.2019 г. до окончателното произнасяне на Морските власи на Панама в производството по анулиране по отношение на кораба. По делото е представено и окончателното решение на Генералния директор на Главна дирекция Търговски флот на Морските власти на Панама от 07.03.2019 г. (което е потвърдено с решение от 28.05.2019 г. на администратора на Морските власти на Панама) за анулирането на издаденото временно разрешение, като е представено и извлечение от корабния регистър от същата дата 07.03.2019 г., от което е видно, че процесният кораб към този момент не е регистриран в регистъра на Панама. При това положение следва да се приеме, че към момента на извършването на посочените по-горе сделки от края на м. 02.2019 г., целящи да прехвърлят собствеността върху кораба от ответниците „Т.“ ЕООД, „М.т.“ ЕООД и „М.У.“ ЕООД на ответника „Морган и Ко“ Лтд., корабът не е имал действаща регистрация в Панама (под името „Бдин“), тъй като действието ѝ е било спряно, а впоследствие и анулирано.

След сключване на посочените сделки от края на м. 02.2019 г. корабът получава временна регистрация в Белиз, което е видно от представенoто по делото удостоверение от 08.05.2019 г., издадено от Международния търговски морски регистър на Белиз, както и от писмо от 20.05.2019 г. от Агенция „Морска администрация“ до ищеца, в което е описана извършената от държавния орган проверка на тази временна регистрация и полученото потвърждение от регистъра на Белиз от 14.05.2019 г. относно наличието на временна регистрация на кораба в Белиз. Съгласно посоченото удостоверение временната регистрация на кораба в корабния регистър на Белиз е с валидност до 07.11.2019 г., като от удостоверението е видно и че корабът е с име „Моргана“ и предишно име „Бдин“. Същевременно обаче, видно от представеното по делото известие от 12.06.2019 г. за временно преустановяване на регистрацията (Notice of Suspension), издадено от Международния търговски морски регистър на Белиз, считано от тази дата временната регистрация на кораба в Белиз е временно преустановена (погрешно “suspend” е преведено като заличаване, вместо като временно спиране или преустановяване). От това известие става ясно, че след 12.06.2019 г. корабът не може да ползва регистрацията в Белиз, като в представеното решение на същия орган на Белиз от 02.12.2019 г. е констатирано, че временната регистрация е заличена поради изтичането на срока ѝ. Следователно още след 12.06.2019 г. процесният кораб не се е ползвал от временна регистрация в Белиз и при всяко положение той не е имал такава регистрация след като тя е изтекла на 07.11.2019 г.

Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че с акт за продажба от 29.01.2020 г. (видно и от представения по делото документ – акт за продажба на кораба от посочената дата – “Bill of Sale”) процесният кораб е продаден от ответника „Морган и Ко“ Лтд. на ответника „Ливия марин сървисис“ Лтд., като името на кораба е променено от „Моргана“ на „Мириам Б“. В посочения акт е отбелязано и че корабът е имал регистрация в Белиз (както се посочи към този момент това не е така) и нова регистрация в Хайфа, Израел. Според удостоверение за регистрация от 18.02.2020 г., издадено от Регистъра на плавателните съдове на пристанище Хайфа, Израел, корабът е регистриран в този регистър на Държавата Израел на 18.02.2020 г., а като негов собственик е вписан ответникът „Ливия марин сървисис“ Лтд. Следва да се има предвид обаче, че съгласно представеното по делото решение от 28.06.2022 г. на Окръжния съд в гр. Хайфа, Израел, посочената регистрация на процесния кораб в Регистъра на плавателните съдове на пристанище Хайфа е заличена, което е видно и от представеното удостоверение от Корабния регистър на Израел от 30.06.2022 г. (това обстоятелство е отразено и в представеното по делото становище по израелското право от адв. Й.Х., който отбелязва и че подадената жалба срещу решението на съда в Хайфа е била оттеглена, т.е. решението е окончателно).

Следва да се посочи също така, че по делото са представени доказателства (договори между съдружниците в „Ливия марин сървисис“ Лтд. от 29.01.2020 г. и от 29.03.2020 г., включително във връзка с придобиването на процесния кораб от това дружество), от които може да се установи, че ответникът „Морган и Ко“ Лтд. е съдружник и притежава 49% от капитала на ответника „Ливия марин сървисис“ Лтд. Това обстоятелство не се оспорва и от ответниците „Ливия марин сървисис“ Лтд. и „М.и К.“ Лтд. То обаче няма пряко отношение към въпросите от значение за спора, както ще бъде изяснено по-долу.

Извод относно прехвърлянето на собствеността върху кораба.

В обобщение на изложеното до тук може да се посочи, че с постановление за възлагане на движима вещ от 30.08.2018 г. ответниците „Т.“ ЕООД, „М.т.“ ЕООД и „М.У.“ ЕООД, като съдружници в дружеството по ЗЗД „Булгаргеомин Лтд.“, привидно се легитимират като собственици на процесния кораб, който тогава е с име „Бадр“. Това постановление обаче е нищожен акт (най-малкото тъй като е издадено от съдебния изпълнител при проведена публична продан на кораба по време на спряно изпълнително производство), което изрично е прогласено с решение от на ОС – гр. Бургас от 30.06.2020 г., поради което ответниците не са придобили собствеността върху кораба. Въпреки това на 13.12.2018 г. корабът получава временна регистрация в Панама, като името му е променено на „Бдин“, но действието на тази регистрация е спряно на 18.01.2019 г. Впоследствие, през м. 02.2019 г. са сключени сделки по продажба на кораба от ответниците „Т.“ ЕООД, „М.т.“ ЕООД и „М.У.“ ЕООД (като дружество по ЗЗД „Булгаргеомин Лтд.“) на ответника „Морган и Ко“ Лтд. На 08.05.2019 г. корабът получава временна регистрация в Белиз с регистриран собственик ответникът „Морган и Ко“ Лтд. и под името „Моргана“. Действието на тази регистрация обаче също е временно преустановено на 12.06.2019 г. и след това е окончателно изтекло на 07.11.2019 г. След заличаването и на тази временна регистрация на кораба, на 29.01.2020 г. е сключен договор за прехвърляне на собствеността върху него от ответника „Морган и Ко“ Лтд. на свързаното с него дружество – ответника „Ливия марин сървисис“ Лтд. Направена е нова регистрация на кораба в Израел, според която последният ответник е собственик, а името на кораба е „Мириам Б“, като към момента тази регистрация също е отменена.

От така изложените факти е видно на първо място, че ответниците „Т.“ ЕООД, „М.т.“ ЕООД и „М.У.“ ЕООД не са придобили собствеността върху кораба въз основа на постановлението на съдебния изпълнител за възлагане на движима вещ. Поради това собствеността не е преминала и върху ответника „Морган и Ко“ Лтд., който е купувач по договор за продажба с първите ответници, и съответно върху ответника „Ливия марин сървисис“ Лтд. – също купувач по договор с втория ответник. Независимо кое право е приложимо към последващите сключени договори за продажба на кораба, съответно от м. 02.2019 г. и от 29.01.2020 г., всички правни системи познават правилото, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото самият той има (Nemo plus iuris transferre potest quam ipse habet.). Приложението на това правило и в случая е видно и от представените по делото становища относно приложимото към придобиването на собствеността върху кораба либийско право, които са разгледани по-долу. Действително, в различните правни системи съществуват възможности за придобиване на собственост, особено върху движими вещи, при различни предпоставки, независимо дали собствеността е принадлежала на праводателя (подобни на правилото на чл. 78 ЗС). Възраженията на ответниците в тази насока и за приложимостта на такива правила ще бъдат разгледани по-долу. Изводът от изложените по-горе съображения обаче е, че никой от ответниците не е придобил собствеността върху процесния кораб чрез извършените действия в хода на изпълнителното производство и сключените впоследствие договори.

Ищецът излага и различни възражения относно действителността на договорите за продажба на кораба, сключени последователно между ответниците. Доколкото е ясно, че по силата на тези договори не е прехвърлена собствеността върху кораба, тъй като тя не е притежавана от продавачите по тях, възраженията на ответника има смисъл да бъдат разгледани само от гледна точка на евентуално приложимо правило (подобно на това на чл. 78 ЗС), което дава възможност на приобретателя да придобие собствеността върху движима вещ при валидно сключен договор за продажба на вещта, независимо от това дали продавачът е бил собственик.

Относно възраженията на ответниците за придобиване на собствеността върху кораба на оригинерно правно основание (независимо от това дали съответният праводател е бил негов собственик).

За да бъдат разгледани тези възражения, които са направени от всички ответници, първо трябва да се определи кое право е приложимо към придобиването на вещни права върху процесния кораб. Независимо от различното право, което е приложимо към различните правни актове, които, както се посочи, не са довели сами по себе си до прехвърлянето на собствеността върху кораба, самото придобиване на правото на собственост върху кораба следва да се урежда винаги по едно и също право. Този принцип е възприет както в нормата на чл. 10, ал. 1 КТК, според която за придобиването на право на собственост върху кораб се прилага правото на държавата на основния регистър на кораба, т.е. в чиито корабни регистри е вписан корабът, така и според чл. 68, т. 1 КМЧП, според която норма придобиването на вещни права върху кораб се урежда от правото на държавата, под чието знаме плава корабът. При това следва да се има предвид, че държавата на основния регистър на кораба съвпада с държавата, под чието знаме плава той, тъй като според чл. 92, параграф 1, изр. 1 на Конвенцията на ООН по морско право корабът плава под знамето само на една държава, а съгласно чл. 94, параграф 2, б. „а“ на тази конвенция всяка държава води корабен регистър за корабите под нейно знаме. Следователно корабът може да бъде регистриран само в един корабен регистър на една държава и именно това определя националността на кораба, т.е. той плава под знамето на тази държава. Съответно само правото на тази държава е приложимо към правилата за придобиване на собственост върху кораба.

Както се посочи по-горе, първата регистрация на процесния кораб, която има значение за настоящото производство, е тази в Либия. Според представения по делото постоянен сертификат за регистрация, издаден на 02.03.2020 г. от Органа за пристанищата и морския транспорт на Държавата Либия, както и според сертификат със същото съдържание и значение, издаден на 12.10.2023 г. от посочения орган, на 08.01.2009 г. корабът е вписан в корабния регистър на пристанището в гр. Триполи, Либия и съответно плава под либийско знаме. По-горе също така бяха разгледани две временни регистрации на кораба, направени съответно в Панама и Белиз, които обаче са били спрени и впоследствие отменени (или изтекли), както и последната регистрация, направена в Израел, която също е отменена. Следователно и към момента единствената валидна регистрация на кораба е тази в Либия.

Също така следва да се има предвид, че според чл. 92, параграф 1, изр. 2 на Конвенцията на ООН по морско право корабът не може да променя своето знаме, т.е. своята националност, по време на плаване или на престой в пристанище, или при закотвяне. Това може да стане само при действително прехвърляне на правото на собственост върху кораба и съответно при промяна на регистрацията му. След като корабът може да бъде регистриран само в една държава, регистрацията на процесния кораб в Либия от 08.01.2009 г. не е заличена, както и при направения по-горе извод, че правото на собственост върху кораба не е било прехвърлено нито чрез постановлението за възлагане в изпълнителното производство, нито чрез последващите договори за продажба, следва да се приеме, че корабът от началото на 2009 г. и до сега плава единствено под знамето на Либия, където е и неговата постоянна регистрация. Всъщност този извод се потвърждава и от обстоятелството, че всички други регистрации на кораба (в Панама, Белиз и Израел) са заличени. Освен това, както се посочи по-горе, към момента на сключването на първия договор за продажба на кораба от м. 02.2019 г., направената към този момент временна регистрация на кораба в Панама е била с преустановено действие, а към момента на сключването на втория договор за продажба от 29.01.2020 г. последващата временна регистрация в Белиз вече е била изтекла (а преди това действието ѝ също е било спряно).

По отношение на последната регистрация на кораба в Израел, която е отменена впоследствие (т.е. след сключването на продажбата от 29.01.2020 г.) следва отново да се съобрази обстоятелството, че към този момент регистрацията на кораба в Либия не е отменена. При това положение съгласно посоченото правило на чл. 92, параграф 1, изр. 2 на Конвенцията на ООН по морско право не е възможно корабът да бъде регистриран в друг регистър и да смени националността си. Както се отбелязва в представеното по делото становище на адв. Й.Х. по израелското право, Израел не е страна по Конвенцията на ООН по морско право, но е страна по предхождащата я Конвенция за откритото море от 1958 г., поради което Израел зачита приложението на части от Конвенцията по морско право, включително и на чл. 92 от нея относно статута на корабите. Поради това, както и в предходните юрисдикции, където са предприети действия по регистрацията на кораба (Панама и Белиз), не е било възможно да бъде направена регистрация и в Израел, след като регистрацията в Либия не е била отменена. Това е изяснено и в посоченото становище на адв. Й.Х., включително в частта относно законовите изисквания на израелското право за регистрация на корабите, които включват и представянето на доказателства за прекратяването на предходната регистрация. Съответно, както се посочи, регистрацията в Израел е отменена (анулирана) с решение на съда. В заключение следва да се има предвид и това, че регистрацията на кораба в корабния регистър на Израел е извършена на 18.02.2020 г. след сключването на договора за придобиване на кораба от ответника, който е с дата 29.01.2020 г. (всъщност регистрацията е извършена въз основа на този договор). Поради това към момента на сключването на договора за продажба на кораба от 29.01.2020 г. действаща е последната действителна регистрация на кораба, която, както беше изяснено по-горе, е тази в Либия.

Следователно няма съмнение, че към момента на сключването на всеки от двата договора за продажба (от м. 02.2019 г. и от 18.02.2020 г.) процесният кораб е бил регистриран в Либия и съответно е плавал под либийско знаме. При това положение приложимото право към придобиването на право на собственост върху кораба към тези моменти е именно правото на Либия.

По делото са представени две становища от квалифицирани по либийското право юристи в отговор на поставените от съда въпроси относно предпоставките, съгласно либийското право, за придобиване на собственост върху кораб при сключен договор за продажба на кораба, когато продавачът не е негов собственик. Според становището на адв. Тахер Щеви, договор, който цели да прехвърли вещно право върху регистриран кораб, има действие само когато бъде вписан в корабния регистър (чл. 20 от Морския кодекс на Либия). В становището също така е разяснено, че според либийското право купувачът по договора може да придобие собственост върху продаваната вещ само ако тя преди това е принадлежала на продавача (чл. 455 от Гражданския кодекс на Либия), или ако действителният собственик одобри продажбата, или ако след сключване на договора продавачът придобие собствеността върху вещта (чл. 456 от Гражданския кодекс на Либия). В противен случай купувачът, в случай, че развали (анулира) продажбата и е бил добросъвестен (не е знаел, че вещта не е собственост на продавача), има единствено право да иска обезщетение от продавача (чл. 457 от Гражданския кодекс на Либия).

Същите разяснения относно съдържанието на либийското право по отношение на прехвърлянето на собственост върху кораб чрез договор, съответно относно изискването за вписването на това прехвърляне и за това прехвърлителят да е собственик, за да може договорът да породи вещен ефект и приобретателят да придобие собствеността върху кораба (със съответно позоваване на същите разпоредби на либийското законодателство), се съдържат и във второто представено по делото становище от адв. А.О.и адв. М.Б.. В това становище също така е посочено, че либийското право поначало предвижда възможност за придобиване на собствеността върху движима вещ от несобственик при придобиване на владението на правно основание от добросъвестен приобретател (разпоредбата на чл. 980 от Гражданския кодекс на Либия, което е правило сходно (макар и не идентично като предпоставки) на чл. 78 ЗС). Въпросът, който не е напълно изяснен в това становище, е относно приложимостта на този правен институт към придобиването на собственост върху кораб. От една страна в становището общо се говори за движими вещи, включително за кораби, включително във връзка с този институт. От друга страна обаче изрично е посочено, че придобиването на собственост чрез придобиване на владение не са прилага за плавателни съдове, тъй като те са предмет на специални закони, които ги разграничават от други движими вещи (стр. 5, абзац 3 от становището на английски език, съответно стр. 5, абзац 2 от превода на български). В становището се заявява, че собствеността върху плавателен съд се прехвърля по подобен начин като тази върху недвижим имот – чрез официална регистрация в корабния регистър въз основа на договор. Този извод отново е повторен в заключението на становището в отговора на първия въпрос в таблицата на последната страница – според либийското право не е възможно придобиването на собственост върху кораб при продажбата му от несобственик, тъй като в този случай продажбата е нищожна, а купувачът, ако е бил добросъвестен, може само да иска разваляне (анулиране) на сделката и заплащане на обезщетение.

Следователно двете становища, представени по делото, относно съдържанието и тълкуването на либийското право, което в случая е приложимо към придобиването на собствеността върху процесния кораб, предоставят едно и също крайно заключение – според либийското право не е възможно купувачът да придобие собственост върху кораб, когато той е продаден от лице, което не е било негов собственик. Също така общ за двете становище е изводът, че когато договорът за продажба не е вписан в корабния регистър, той няма действие (нищожен е), а единствените права, които се пораждат за купувача, е да иска обезщетение от продавача. Поради това следва да се заключи, че възраженията на ответниците относно придобиването на собствеността върху процесния кораб чрез придобиването на владението върху него са неоснователни, доколкото такава възможност не съществува в приложимото право при сделки, извършени с регистрирани кораби. Съответно безпредметно е при това положение да се разглеждат възраженията на ищеца и представените в тази връзка доказателства относно действителността на сключените прехвърлителни сделки и относно добросъвестността на приобретателите по тях, след като те не биха могли да придобият собствеността върху кораба по този начин.

Макар и това да няма пряко отношение към въпроса за придобиването на собствеността върху процесния кораб, който се урежда от либийското право, може да се отбележи и следното. Разрешението, което в случая дава либийското право, изцяло съответства и на уредбата по бълграското право. Според чл. 78, ал. 1 ЗС правилото за придобиване на собственост чрез добросъвестно и възмездно придобиване на владение на движима вещ не се прилага към вещи, за прехвърлянето на които се изисква нотариална заверка на подписите. Съгласно чл. 46, ал. 1 КТК сделките за прехвърляне на собственост върху кораб се извършват в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Следователно и според българското право е невъзможно придобиването на собственост върху кораб от лице, което не е собственик, дори и приобретателят (купувачът) да не е знаел, че прехвърлителят не е собственик. Така решението, до което достига либийското право по отношение на придобиването на собственост върху кораби в разглеждания случай, е аналогично и на уредбата според българското право.

С оглед на изложените съображения относно извършените правни действия и сделки по отношение на процесния кораб, неговата регистрация и приложимото към придобиването на собственост върху кораба право, следва да се направи изводът, че към момента корабът, който продължава да бъде с регистрация в Либия, е собственост на ищеца, който не е загубил собствеността си върху него. Съответно никой от ответниците не е придобил собственост върху кораба. По делото е безспорно и обстоятелството, че ответникът „Ливия марин сървисис“ Лтд. е получил владението върху процесния кораб, който към момента се намира в пристанище „Бургас“, и го владее и до сега. Това обстоятелство се признава от ответника, а също така е видно от представения по делото приемно-предавателен протокол от 07.03.2020 г. Поради това предявените искове за признаване спрямо ответниците, че ищецът е собственик на кораба, както и за осъждане на ответника „Ливия марин сървисис“ Лтд. да предаде владението на кораба на ищеца са основателни.

По разноските:

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноските по делото, както за настоящото производство, така и в производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск (развило се пред ОС – гр. Бургас, в което е обезпечен настоящият иск чрез арест на процесния кораб), а също и за свързаните с тях частни производства по обжалване на различни съдебни актове. Общият размер на разноските за адвокатско възнаграждение, направени от ищеца в тези производства, възлиза на 523 974,59 лв. Основателно е възражението на ответниците „Т.“ ЕООД, „М.т.“ ЕООД и „М.У.“ ЕООД, направено в последното съдебно заседание, относно прекомерност на разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение. Трябва да се посочи обаче, че това възражение е направено само от тези трима ответниците и поради това то не следва да променя размера на разноските, които се дължат от другите двама.

Във връзка с определянето на дължимите от ответниците разноски по делото следва да се има предвид, че предявените по делото искове могат да се обособят в три групи с оглед както на правното им основание, така и на положението на ответниците по тях. Първата група са установителните искове по отношение на ответниците „Т.“ ЕООД, „М.т.“ ЕООД и „М.У.“ ЕООД, втората група е установителният иск по отношение на ответника „Морган и Ко“ Лтд. и третата група е осъдителният иск по отношение на ответника „Ливия марин сървисис“ Лтд. Поради това всички разноски по делото следва да се разпределят по равно между тези три групи искове, а разноските в рамките на първата група – по равно между тримата ответници в тази група. Така всеки от ответниците „Т.“ ЕООД, „М.т.“ ЕООД и „М.У.“ ЕООД следва да заплати по 1/9 от всички разноски (общо за тези трима ответници – 1/3 от всички разноски), а всеки от ответниците „Морган и Ко“ Лтд. и „Ливия марин сървисис“ Лтд. – по 1/3 от разноските. Съответно направеното от първите трима ответници възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца се отнася само до 1/3 от тези разноски. Така разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца, които следва да бъдат възстановени по всяка една от трите групи искове възлиза на 174 658,20 лв.

Макар настоящото производство (както и това по обезпечение на иска) да се характеризира със значителна фактическа и правна сложност, включително във връзка с установяване на правното и фактическо положение в различни юрисдикции, присъждането на разноски в подобен размер излиза извън разбирането на справедливост по отношение на възлагането на разноски върху насрещната страна по делото. Така, като се съобрази значителната фактическа и правна сложност на делото, множеството свързани производства, които са се развили във връзка с настоящото исково производство, цената на иска, която надхвърля 25 000 000 лв., както и участието на процесуалните представители на ищеца по делото (но и това, че съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се присъждат за възнаграждение само за един адвокат), разноските за адвокатско възнаграждение, направени от ищеца, които е справедливо да бъдат понесени от тримата ответници „Т.“ ЕООД, „М.т.“ ЕООД и „М.У.“ ЕООД възлизат общо на 100 000 лв., съответно всеки от тези ответници следва да заплати по 33 333,33 лв.

С оглед на посочения по-горе начин, по който следва да се разпределят всички разноски, направени от ищеца по делото, между ответниците и като се има предвид, че направеното възражение за прекомерност на разноските на ищеца се отнася само до тези, заплатени за адвокатско възнаграждение и ползва само посочените трима ответниците, ответниците по делото следва да заплатят разноски както следва – всеки един от тримата ответниците „Т.“ ЕООД, „М.т.“ ЕООД и „М.У.“ ЕООД следва да заплати сумата от общо по 71 637,13 лв. и всеки един от ответниците „Морган и Ко“ Лтд. и „Ливия марин сървисис“ Лтд. следва да заплати общо по 289 569,61лв.

С оглед на гореизложеното съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на „Либиан навигейтър“ Лтд. (Libyan Navigator Ltd.), дружество, регистрирано в Малта, със седалище и адрес на управление ***, Малта срещу „Ливия марин сървисис“ Лтд. (Livia Marine Services Ltd.), дружество, регистрирано в Израел под № 516115557, със седалище и адрес на управление ***, с правно основание чл. 108 ЗС, че „Либиан навигейтър“ Лтд. е собственик въз основа на договор за продажба от 22.01.2009 г. (“Bill of Sale”) на моторен танкер „Бадр“ (BADR) с IMO № 9356426 (също известен с имената „Бдин“, „Моргана“ и „Мириам Б“), който към момента е закотвен в пристанище „Бургас“, като ОСЪЖДА „Ливия марин сървисис“ Лтд. да предаде на „Либиан навигейтър“ Лтд. владението на гореописания кораб.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на „Либиан навигейтър“ Лтд. (Libyan Navigator Ltd.), дружество, регистрирано в Малта, със седалище и адрес на управление ***, Малта срещу „Морган и Ко“ Лтд. (Morgan & Co. Ltd.), дружество, регистрирано в Либерия под № C-117145, със седалище и адрес на управление ***, „Т.“ ЕООД, ЕИК 202297883, със седалище и адрес на управление ***, „М.т.“ ЕООД, ЕИК 200583932, със седалище и адрес на управление *** и „М.У.“ ЕООД, ЕИК 202411388, със седалище и адрес на управление ***, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че „Либиан навигейтър“ Лтд. е собственик въз основа на договор за продажба от 22.01.2009 г. (“Bill of Sale”) на моторен танкер „Бадр“ (BADR) с IMO № 9356426 (също известен с имената „Бдин“, „Моргана“ и „Мириам Б“), който към момента е закотвен в пристанище „Бургас“.

ОСЪЖДА всеки един от „Морган и Ко“ Лтд. (Morgan & Co. Ltd.), дружество, регистрирано в Либерия под № C-117145, със седалище и адрес на управление *** и „Ливия марин сървисис“ Лтд. (Livia Marine Services Ltd.), дружество, регистрирано в Израел под № 516115557, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Либиан навигейтър“ Лтд. (Libyan Navigator Ltd.), дружество, регистрирано в Малта, със седалище и адрес на управление ***, Малта сумата от по 289 569,61 лв. (двеста осемдесет и девет хиляди петстотин шестдесет и девет лева и 61 ст.), както и всеки един от „Т.“ ЕООД, ЕИК 202297883, със седалище и адрес на управление ***, „М.т.“ ЕООД, ЕИК 200583932, със седалище и адрес на управление *** и „М.У.“ ЕООД, ЕИК 202411388, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Либиан навигейтър“ Лтд. (Libyan Navigator Ltd.), дружество, регистрирано в Малта, със седалище и адрес на управление ***, Малта сумата от по 71 637,13 лв. (седемдесет и една хиляди шестстотин тридесет и седем лева и 13 ст.) – разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: