Производството е по чл.145 и сл. от АПК, вр. чл. 405 от КТ.

Образувано е по жалба на ЕООД „Търновски хляб“ със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, [улица], вх.А, ет.6, ап.16 против предписание по т.1, дадено от главни инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Търговище в Протокол за извършена проверка № ПР2538063 / 22.10.2025г., с което е указано работодателят да застрахова за своя сметка за риска „трудова злополука“ полагащите труд в спомагателната икономическа дейност на предприятието „товарен автомобилен транспорт“. В жалбата се твърди, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон. Поддържа се, че дейността на дружеството е извършване на дистанционни продажби, което включва доставка на продадената стока – хляб, до търговските обекти, като тази дейност не представлява товарен транспорт и за нея не се дължи сключване на застраховка „трудова злополука“. Иска се отмяна на административния акт в оспорената част и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Търговище, чрез старши юрисконсулт Х., изразява становище за неоснователност на жалбата с подробни съображения, че се касае за извършване на транспортна дейност, макар и на един вид стока, поради което е налице неизпълнение на задължението за сключване на застраховка „трудова злополука“ за този вид дейност. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност моли за определяне на справедлив и обоснован размер на разноските за възнаграждение на представляващия жалбоподателя адвокат.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.

Предмет на обжалване е предписанието по т.1, дадено в Протокол за извършена проверка № ПР2538063 / 22.10.2025г., съставен от С. Ц. Д. и Д. И. Ю. – главни инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Търговище, с което на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ е предписано работодателят да застрахова за своя сметка за риска „трудова злополука“ полагащите труд в спомагателната икономическа дейност на предприятието „товарен автомобилен транспорт“ с код на икономическа дейност 49.41, принадлежащ към икономическа дейност с трудов травматизъм по-висок от средния за страната, определен със Заповед №РД-06-45/30.10.2024 г. на министъра на труда и социалната политика за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2025 г. съгласно чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

ЕООД „Търновски хляб“ извършва дейност продажба на едро на хляб и хлебни изделия. Транспортът на стоката е за сметка на продавача, като за целта дружеството наема 16 броя автомобили от ООД „Бред солюшън“. В договора за наем на превозните средства те са описани като „товарни“ и са индивидуализирани с марка, модел и регистрационен номер. ЕООД „Търновски хляб“ сключва трудов договор № 009 / 29.02.2024г. с П. А. М. за дейността „продавач разносна търговия“, като съгласно длъжностна характеристика е длъжен да осъществява превози на стоки и товари, следи за нормалната работа на двигателя, правилната експлоатация на превозното средство, спазване на правилата за безопасно движение, отчита курсовете, отчита паричните средства от продажбите, приема заявки, отговаря за пласиране на стоката и др. При извършване на доставка в град Търговище с автомобил Ф. К. с рег. № [рег. номер], в двора на бившия хлебозавод, П. М. извършва претоварване на каси с хляб във фургона на автомобила, при което касите падат върху него. За настъпилата трудова злополука на 25.09.2025г. чрез 112 е уведомена „Инспекция по труда“, град Търговище, като на място е извършена планова проверка от инспекторите Д. и Ю., които установяват механизма на злополуката. От работодателя са изискани писмени доказателства, като след преглед на същите е издаден въпросният протокол, в който са вписани изводите на контролните органи, че дейността на търговеца включва извършването на транспортна дейност, за която не е изпълнено задължението работодателят да сключи застраховка „трудова злополука“. Дадено е предписание за изпълнение на това задължение.

В хода на съдебното производство показания дават лицата С. Ц. Д. и И. Х. П., които съдът кредитира като непосредствени, безпристрастни и достоверни.

От жалбоподателя са представени и 14 броя контролни талони на автомобили, от които е видно, че използваните от дружеството товарни автомобили, включително и процесния, са с товароносимост до 3,5 тона.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.404, ал.1 от КТ, в рамките на предоставените им правомощия. С разпоредбата на чл.399 от КТ контролът за спазване на трудовото законодателство е предоставен на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“. Дирекциите „Инспекция по труда“, като поделения в системата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, са органи на изпълнителната власт и дейността на тяхната администрация се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение (арг. чл. 12, ал. 1 от Закона за администрацията). Съгласно чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник на ИАГИТ инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в КТ, включително тези по чл. 404, ал. 1 – да дава задължителни предписания на работодателя, касаещи преустановяване на нарушения от проверяваното дружество на трудовото законодателство за в бъдеще.

Спазени са изискванията на чл.59 от АПК за форма. Оспореното предписание съдържа предвидените в чл.59, ал.2 от АПК задължителни реквизити, с означение на фактическите и правните основания за издаването му.

Настоящият състав намира, че оспореното предписание е издадено в нарушение на чл.35 от АПК, без да са напълно изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. В тежест на административният орган е да установи всички фактически основания за издаване на предписанието.

Спорът по делото изисква да се разграничат понятията „транспортна дейност“, в частност „товарен автомобилен транспорт“, и „разносна търговия“ и да се прецени кое от тях попада в обхвата на икономическата дейност на ЕООД „Търновски хляб“ с оглед необходимостта или – не от сключване на задължителна застраховка за риска „трудова злополука“ от работодателя за работника.

Не може да бъде споделено съображението на ответника, че дружеството развива спомагателна дейност „товарен автомобилен транспорт“ с код на икономическата дейност 49.41, принадлежащ към икономическа дейност с трудов травматизъм, по-висок от средния за страната, определен със Заповед №РД-06-45/30.10.2024 г. на министъра на труда и социалната политика на 1.61. На първо място, въобще не се касае за спомагателна дейност (мотиви за което са изложени по-долу в решението), а отделно – в дейността на ЕООД „Търновски хляб“ не се откриват характеристиките на товарен транспорт. Легална дефиниция за това се открива в §1, т. 3 от ДР на Закона за автомобилните превози, като според нея „превоз на товари“ е превоз на товари с моторно превозно средство, осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни превозни средства, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и празните курсове, направени във връзка с превоза. За целите на тази дейност обичайно се използват товарни автомобили, които попадат в категория N съгласно Закона за движение по пътищата, а не бусове от вида на процесния. Целта на тази дейност е транспортиране на големи търговски пратки, палетизирани или насипни товари, на средни до дълги разстояния. Водачът на превозното средство изпълнява ролята единствено на шофьор.

От доказателствата по делото се установява, че основната икономическа дейност на оспорващото дружество през проверявания период е търговия на едро с хляб и хлебни изделия и в този смисъл същата принадлежи към икономическа дейност КИД 46.36 „Търговия на едро със захар, захарни и шоколадови изделия“. Пострадалият работник е назначен на длъжност „продавач, разносна търговия“. Легална дефиниция за разносна търговия се намира в §1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Според даденото определение това е продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка. Тоест, това е вид дистрибуторска дейност, осигуряваща доставка на конкретно предлаганите от търговеца артикули до крайни търговски обекти или клиенти. Накратко, при разносната търговия стоката се доставя до купувача. ЕООД „Търновски хляб“ ползва товарни автомобили, с които извършва доставките до контрагентите си, което се квалифицира като превоз за собствена сметка по чл. 9 от Наредба №Н-8/27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка. По смисъла на цитираната норма превозът на товари за собствена сметка, осъществяван от жалбоподателя, е превоз на товари без заплащане и формиране на печалба, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети въз основа на договор за лизинг или за наем пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или предоставени на разположение съгласно договор, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него.

Следователно, основната дейност на ЕООД „Търновски хляб“ е особен вид търговия, разрешена от закона и съчетаваща два елемента – продажба на определени стоки и доставка/разнос до получател, което не се разглежда като основна и спомагателна дейност, а като единство. От практическа страна този вид доставки се характеризират с по-малък обем на товара от конкретен асортимент, предлаган от доставчика, обикновено стоките са пакетирани и се транспортират на кратки разстояния с по-малки превозни средства – бусове или лекотаварни автомобили. Ролята на водача на превозното средство е продавач, а не просто шофьор. По същността си разносната търговия представлява продажба с физическо пренасяне и предаване на стоката. В разглеждания случай транспортното средство е бус, стоката – хляб, поместен в касети, доставян по заявка от складовата база на ЕООД „Търновски хляб“ до крайни клиенти на търговеца, като водачът на автомобила е служител на дружеството доставчик на длъжност продавач, разносна търговия. От свидетелските показания на С. Д. се потвърждава, че се касае за превоз на стоки и товари до и в рамките на населеното място, в което фирмата осъществява дейността си, че служителят, който управлява автомобила отговаря за него и за своевременната доставка. Конкретно пострадалият служител е пътувал по маршрут Горна Оряховица – Търговище. Свидетелката допълва, че автомобилният парк на дружеството е формиран от 16 лекотоварни автомобила, като провереният такъв е до 3,5 тона, въз основа на договор за тяхното ползване. Свидетелят П. – организатор транспорт при жалбоподателя, дава информация, че дружеството не ползва МПС с товароносимост на 3,5 тона, а само – леки и лекотоварни автомобили и уточнява, че се занимава с техническата поддръжка на автомобилите, като няма задължения по организиране на курсове и издаване на пътни листи. Пътува се всеки ден по един и същ маршрут – обстоятелство, характерно за разносната търговия, доколкото в случая се пласира бързооборотна стока – хляб, с която ежедневно се зареждат търговски обекти – постоянни клиенти на ЕООД „Търновски хляб“.

От разпита на свидетелката Д. става ясно, че от събраните в хода на проверката документи и установените въз основа на тях факти, последната стига до извода, че дружеството извършва спомагателна икономическа дейност – товарен автомобилен транспорт, която подпомага основната – търговия на едро. Тази интерпретация не се подкрепя от доказателствата по делото и от гледище на закона. Основната разлика между товарен транспорт и разносна търговия се състои в целта на дейността: товарният транспорт се фокусира върху преместването на стоки от едно място до друго (логистика), докато разносната търговия е съчетание от доставка и директна продажба или разпределение на стоки до крайни клиенти. Разграничение се отбелязва и по коментираните вече критерии: вид и обем на товара, разстояние на пробега, роля на водача на превозното средство, включително и съпътстващите документи. По тези съображения еднозначно се налага извод, че нито основна, нито спомагателна дейност на ЕООД „Търновски хляб“ може да бъде квалифицирана като товарен автомобилен транспорт, доколкото предприятието е заето с разносна търговия.

Според Класификацията на икономическите дейности – 2025 позицията на описаната дейност попада в сектор с код G „Търговия“, раздел с код 46 „Търговия на едро“, код по КИД – 2025 46.3 „Търговия на едро с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“, 46.36 „Търговия на едро със захар, захарни и шоколадови изделия“. Според обяснителните бележки на Класификатора търговията на едро и дребно са последните етапи при разпространението на стоките и може да включват спомагателни дейности, описани в методологичните бележки, сред които не фигурира товарен транспорт. От горното и от пояснението, че търговците на едро често извършват и други операции, измежду които доставяне, става ясно, че това е имплицитна част от дейността, а не спомагателна такава.

От сравнителната таблица между КИД 2008 и КИД 2025 в Класификатора е видно, че кодът на позицията 46.36 се запазва. В Заповед №РД-06-45/30.10.2024 г. на министъра на труда и социалната политика за икономическата дейност с код по КИД – 2008 46 не е определен коефициент на трудов травматизъм, по-висок от средния за страната, който за 2025 г. е 0,63. Следователно основната дейност (доколкото не се установява спомагателна такава) на ЕООД „Търновски хляб“ не се определя като работа, при която съществува опасност за живота и здравето на работещите и не принадлежи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. С оглед изложеното приложение по отношение на жалбоподателя не намира изискването по чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за риска „трудова злополука“, поради което оспореното предписание се явява незаконосъобразно.

По изложените съображения като издадено в нарушение на процесуалния и материалния закони оспореното предписание следва да бъде отменено.

Предвид изхода на спора основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, съобразно представения Договор за правна защита и съдействие от 16.12.2025 г., който обективира и действителното плащане на договорения хонорар, както и платежния документ за внесена държавна такса. Няма основание за поддържаното от ответника възражение за прекомерност, доколкото договореното и платено възнаграждение е значително по-ниско от определеното такова по чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и кореспондира с фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ предписанието по т. 1, дадено в Протокол за извършена проверка №ПР2538063/22.10.2025 г., съставен от С. Ц. Д. и Д. И. Ю. – главни инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Търговище.

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София да заплати на ЕООД „Търновски хляб“, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, [улица], вх. А, ет. 6, ап. 16 сумата от 230,08 евро /450 лева/.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.