Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ).

Образувано е по жалба на В. Г. Т. от [населено място] и с настоящ адрес в [населено място], чрез адвокат И.. В. от ВТАК, срещу Заповед №З-ЛС-12/24.02.2026г. на началника на Централно военно окръжие, с която на жалбоподателя в качеството му на началник на Военно окръжие II-степен Велико Търново на основание чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ по чл. 244, т. 1 от ЗОВСРБ.

Жалбоподателят излага мотиви за незаконосъобразност на процесната заповед поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и неговата цел. Излага доводи за недоказаност на вмененото му дисциплинарно нарушение. Твърди се, че са предприети своевременни действия за отстраняване на допуснатата грешка при образуване на бала на един от кандидатите в обявения конкурс за резервисти в българската армия и подчертава, че на конкурсната комисия не е било вменено задължение да прилага към заявлението на кандидата относими документи, представени от него в предходен конкурс при положение, че същият не е изрично посочил наличието на такива. Счита оспорената заповед за немотивирана. Извън горното, счита че при налагане на дисциплинарното наказание е допуснато нарушение на административнопроцесуалните правила, изразяващо се в неспазване на разпоредбата на чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ, тъй като не е изслушан преди налагането на дисциплинарното наказание и не е запознат със събраните в хода на проверката доказателства. Намира, че изготвеното писмено становище не замества задължението за изслушване и няма надлежно съставен протокол във връзка с предложение за налагане на дисциплинарно наказание. Допълва, че при определяне на дисциплинарното наказание не са взети предвид тежестта на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Моли съда да постанови отмяна на заповедта. В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез упълномощения адвокат поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Претендира за присъждане на разноски по производството.

Ответникът по жалбата – Началникът на Централно военно окръжие - [населено място], чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в представени писмени бележки, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че същата е законосъобразна, издадена при спазване на материално и процесуалноправните изисквания относно реда за издаванe. Намира, че на жалбоподателя е дадена възможност за даване на обяснения, която е упражнил чрез представеното становище, които обстоятелства за отразени в съставения протокол от 16.02.2026г. Настоява, че в хода на дисциплинарното производство са събрани доказателства, потвърждаващи извършването на дисциплинарно нарушение. Моли за отхвърляне на жалбата. Навежда възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид становищата на страните, основанията за издаването на оспорвания административен акт и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Предмет на обжалване е Заповед №З-ЛС-12/24.02.2026 година за налагане на дисциплинарно наказание на офицер, издадена от началника на Ц. В. О. - [населено място], с която на подполковник В. Г. Т. - началник на Военно окръжие II степен - Велико Търново, за допуснати пропуски при организиране на изпълнението на раздел II, т. 1 от Заповед № З-РД-597/19.12.2025 г. на началника на Централно военно окръжие и нарушение на чл. 159, т. 26 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България и на основание чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ по чл. 244, т. 1 от ЗОВСРБ.

Производството е започнало по повод получени данни за допусната грешка при изчисление на общия бал на Д. И. Т., един от кандидатите за заемане на длъжността „младши изпълнител“ във военно формирование 22160 - Плевен в конкурс за прием на срочна служба в доброволния резерв на български граждани през 2026г., обявен със Заповед №ОХ-1139/08.12.2025г. на Министъра на отбраната.

Със заповед №З-РД-72/22.01.2026г. на Началника на Централно военно окръжие е назначена нарочна комисия, която да разглежда подадените от кандидатите документи и извършва класиране по бал по обявените критерии. Против това класиране и пропуск при определяне бала на кандидат е подадена жалба №28-449/10.02.2026г. от Д. Т.. Извършена е допълнителна проверка в регистъра на кандидатите, при която е установено, че в модул „Кандидати" са налице три допълнителни документа, подадени при предходен конкурс за този кандидат /медицински преглед и психологична пригодност; валидна шофьорска книжка кат.“В“/, неотчетени от комисията по конкурса, но и неприложени към заявлението за участие. По случая е представено становище от началника на Военно окръжие II степен - Велико Търново с peг. №ЗНК-136/10.02.2026г. до началника на Централно военно окръжие, с което е предложено коригиране на бала на кандидата Д. Т. с допълнителни точки за горните документи, налични в комплекта по предходния конкурс, както и да не се ангажира дисциплинарната отговорност на служителя, приел комплекта документи от този кандидат за обявения конкукрс. Последвал е Протокол рег. №25-391/16.02.2026г. на комисията по жалбите, която след като констатира пропуска в балообразуването на Д. Т., коригира бала на кандидата от 58,48 точки на 98,48 точки и предлага същият да продължи участието си в процедурата.

Последвало е издаването на обжалваната в настоящото производство Заповед №З-ЛС-12/24.02.2026г., издадена от началника на Ц. В. О. [населено място], за налагане на подполковник В. Г. Т. - началник на Военно окръжие II степен - Велико Търново на основание чл. 242, т.1 от ЗОВСРБ на дисциплинарно наказание „забележка“ по чл. 244, т. 1 от ЗОВСРБ. Според заповедта подполковник Т., в качеството си на началник в повереното му военно окръжие, е допуснал пропуски в организиране на изпълнението на раздел II, т. 1 от Заповед №З-РД-597/19.12.2025г. на началника на Ц. В. О., като от комисията по конкурса във Военно окръжие II степен-Велико Търново не били отчетени три допълнителни документа на кандидата Д. И. Т. по предходен конкурса за резервисти, в резултат на което същият получил по-нисък брой точки. Допълнително като нарушена е посочен и чл. 159, т. 26 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България, като подп.Т. не бил изисквал от подчинените си служители изпълнението на служебните им задължения в пълен обем,

Недоволен от тази заповед, военнослужещият я е оспорил по съдебен ред на 13.03.2026г. и въз основа на тази жалба е образувано настоящето производство.

В хода на съдебното производство по делото като доказателства са приети документите, приложени към жалбата, и тези, изпратени от ответната страна със съпроводителното писмо с рег. № 25-677/19.03.2026г., в т.ч заверено копие от длъжностната характеристика за длъжността „Началник на военно окръжие II степен“ от длъжностно разписание №БМ-816.

При така установените факти настоящият състав стигна до следните правни изводи:

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена в предписаната от закона писмена форма, от началника на Ц. В. О., който е компетентен орган съгласно чл.137,ал.1 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ. Същата е издадена в срока по чл. 249, ал. 1 от ЗОВСРБ, която норма указва, че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от установяване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му. Най-ранният момент, в който дисциплинарно-наказващият орган е узнал за дисциплинарното нарушение, е изпратеното становище от подполковник Т. от 10.02.2026г. към Началника на Ц. В. О. и жалбата на кандидата за военнослужещ Д. Т. от същата дата, следователно е спазен двумесечният срок за издаването й.

Заповедта отговаря на изискванията на чл. 148 от ППЗОВСРБ, като са посочени и конкретните фактически и правни основания за налагане на дисциплинарното наказание. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че нямало описание на нарушението и не било ясно какво точно е то. Същият е наказан в качеството си на пряк ръководител на повереното му военно окръжие за пропуски при изпълнение на възложените му задължения по раздел II, т. 1 от Заповед №З-РД-597/19.12.2025г. на Началника на Централно военно окръжие да организира изучаването от отговорните служители на законовите разпоредби от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България и правилника за неговото приложение на изискванията и ред за прием в доброволния резерв, класиране и изпълнение на службата с цел разясняването им на кандидатите в обявен конкурс, в резултат на което един от участниците е получил по-нисък бал. Като нарушен е посочен и чл. 159,т. 26 от Устава на войсковата служба на въоръжените сили на Република България, според който Командирите (началниците) отговарят за цялостното състояние на подчинените им военни формирования и са длъжни да изискват от подчинените си да спазват законите и военните устави и да изпълняват служебните си задължения и заповедите (разпорежданията).

Въпреки горното, при издаване на оспорената заповед на началника на ЦВО са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждането на дисциплинарното производство.

Тъй като получените данни са за нарушение, за което не се налага дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл. 245,ал.1 от ЗОВСРБ, не е било задължително издаването на нарочна заповед за образуване на дисциплинарно производство по арг. от чл. 246, ал. 2 от ЗОВСРБ. Но при всички положения и независимо какво е установеното нарушение и предвиденото (определеното) наказание за него, е необходимо дисциплинарно-наказващият орган да изслуша или да приеме писмените обяснения на военнослужещия преди налагане на наказанието. Това произтича от императивната разпоредба на 246, ал. 2 и ал. 4 от ЗОВСРБ. Това е обща разпоредба, относима към всяко едно дисциплинарно производство. Същата норма предвижда, че липсата на изслушване и на обяснения е допустимо, когато това е станало по вина на военнослужещия, или в случаите по чл. 246, ал. 3 от ЗОВСРБ, каквито не са налице.

По делото не са представени доказателства, че преди налагане на дисциплинарното наказание военнослужещият е бил изслушан от Началника на Ц. В. О. или че са приети писмените му обяснения от дисциплинарно-наказващия орган. Неоснователни са доводите в писмения отговор на ответника, че становището с рег. №136 от 10.02.2026г. на военнослужещия представлява писмено обяснение по образуваното дисциплинарно производство. Действително, по делото е налице Становище с рег. №ЗНК-136/10.02.2026г. от подполковник В. Т. до Началника на Ц. В. О., но същото е дадено по повод подаден сигнал на един от кандидатите за срочна служба в доброволния резерв във връзка с грешка при балообразуването му в обявения конкурс със заповедта на министъра на отбраната от 08.12.2025г., а не е в рамките на провеждано спрямо подполковник Т. дисциплинарно производство. Дори становището предхожда по време жалбата на кандидата срещу класирането му в конкурса, като от самото му съдържание става ясно, че има за цел коригиране от комисията на получения общ брой точки в посока увеличение с оглед констатирана от жалбоподателя грешка при изчисляване и преразглеждане на класирането. Това становище от 10.02.2026г. на подполковник В. Т. е разгледано на заседание на назначената от началника на ЦВО комисия по повод жалбата на кандидата за резервист, фигурира само в протокола от 16.02.2026г. на комисията и касае единствено хода на процедурата по конкурса за резервисти в българската армия. Даденото становище в друго административно производство не може да се приравни на обяснения по смисъла на чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ, нито да замести задължението на дисциплинарно-наказващия орган да изслуша военнослужещия пред налагане на дисциплинарно наказание. Наред с това, не се твърди и няма доказателства, че дисциплинарно – наказаният е бил предварително запознат с всички материали по дисциплинарната преписка срещу него и установените дисциплинарни нарушения, по които именно е следвало да вземе отношение с писмени обяснения. Предвиденото в разпоредбата на чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ изискване за изслушване или приемане на обяснения от компетентния да наложи дисциплинарното наказание орган е с цел да се гарантира участието на военнослужещия в дисциплинарното производство и реализиране на правото му на защита като изрази своето отношение към твърдяното нарушение, а след това и на органа да прецени дали да наложи наказание, съответно, да определи неговия вид и размер. В случая, едва с връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, наказаният военнослужещ е узнал, че се ангажира неговата дисциплинарна отговорност и за какво нарушение, тъй като то е посочено за първи път в нея. Допуснатото нарушение на производствените правила е от категорията на съществените, тъй като е лишило жалбоподателя в пълен обем да упражни своите права и по този начин е опорочило издадения административен акт. Неспазването на посоченото правило се явява самостоятелно основание за отмяна на заповедта по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

Заповедта е издадена и в противоречие с материалния закон. От всички събрани доказателства не се установява и извършване на твърдяното дисциплинарно нарушение от жалбоподателя - подполковник В. Т.. Според обстоятелствената част на заповедта отговорността на военнослужещия е ангажирана за това, че от комисията във Военно окръжие II степен-Велико Търново не са отчетени три допълнителни документа на един от кандидатите за прием на срочна служба в доброволния резерв на български граждани през 2026 г., които били подадени от него в предходен конкурс и се съдържали в модул „Кандидати“. След точкуването им се променило крайното класиране и този кандидат продължил участие в конкурса. Същевременно, за нарушени са посочени раздел II, т. 1 от Заповед №З-РД-597/19.12.2025г. на началника на Централно военно окръжие и чл. 159, т. 26 от Устава на войсковата служба на въоръжените сили на Република България.

Цитираният в оспорения административен акт раздел II, т. 1 от Заповед №З-РД-597/19.12.2025г. на началника на Централно военно окръжие гласи, че възлага на началниците на военни окръжия (сред които е жалбоподателят подполковник Т.) да организират изучаването от съответните служители на военното окръжие на Г. Т. „а“, раздел II от ЗРВСРБ, раздел VI „а“ от Правилника за неговото прилагане и на Заповед №ОХ-1139/08.12.2025г. на министъра на отбраната на Република България (с която е обявен конкурсът), с цел разясняване на кандидатите за срочна служба в доброволния резерв на условията, изискванията и реда за кандидатстване, класиране и изпълнение на службата. Посочените раздели от ЗРВСРБ и правилника за неговото прилагане касаят изискванията към българските граждани за прием и ред за преминаване на срочна служба в доброволния резерв (обявяване на конкурса, провеждане, подбор на кандидатите, жалби срещу класирането и т.н.), етапите му, условията за възникване и прекратяване на правоотношението и т.н. Тоест, със сочения за нарушен раздел II, т. 1 на издадената от Началника на ЦВО Заповед №З-РД-597/19.12.2025г. на жалбоподателя се възлага единствено на организира свои служители да изучат раздел от законов и подзаконов нормативен акт и заповедта на горестоящия орган, за да могат да обяснят и разяснят на бъдещите резервисти условията и процедурата при самото кандидатстване и подаване на документите, без да се възлагат каквито и да било конкретни отговорности и функции, нито на служител, нито на началника на военното окръжие във Велико Търново, да проверяват за наличие на пълен комплект с документи, още по-малко за наличието на валидни документи, подадени в предходен конкурс. Подобно задължение за служебна проверка от жалбоподателя не се установява да е възлагано нито в закон, нито в представените по делото писмени доказателства, като в раздел II, т. 1 от заповедта от 19.12.2025г. се регламентира единствено прием и регистрация на подадени документи от кандидатите. От представената заповед №З-РД-597/19.12.2025г. на началника на ЦВО и чл. 6, ал. 2 от ПП ЗРВСРБ става ясно, че началниците на териториални структури за водене на военния отчет изпълняват единствено ролята на административно звено за прием и обработка(регистриране) на заявленията на кандидатите, вписването им в модул „Кандидати“ в АСУ на човешки ресурси имат технически функции. Пак според т. II.10. от цитираната заповед, липсата на пълен комплект изискуеми документи се санкционира със недопускане до подбор, което правомощие е възложена именно на комисията по конкурса (т. III. 1 от заповедта от 19.12.2025г.).Това изискване изключва началника на териториалното военно окръжие от прекия процес на проверка.

В оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание от фактическа страна се твърди пропуск на комисията по конкурса да включи в балообразуването на един от кандидатите точки за представени документи в предходен конкурс, което от своя страна не кореспондира със соченото за нарушено организационното задължение на жалбоподателя по раздел II, т. 1 от Заповедта от 19.12.2025г. Работата на комисията по конкурса е разписана в т. III от Заповед №З-РД-597/19.12.2025г. на началника на ЦВО, на която освен че липсва позоваване в оспорената заповед, но и не регламентира задължения на жалбоподателя като ръководител на военното окръжие да контролира дейността на комисията и да проверява тяхната работа. Единствено в раздел II, т.3 от заповедта от 19.12.2025г. е посочено, че началниците на военни окръжия I и II степен трябва да предложат на началника на ЦВО на комисията за конкурса, която е отговорна за подбора, но не и че началниците на териториалните военни окръжия упражняват пряк контрол върху дейността им. Тоест, съставът на комисията е предложен от началника на Военното окръжие – В. Търново, но назначена със заповед на началника на Ц. В. О., на който е пряко подчинена за целите на конкретния конкурс. Въпреки че членовете на комисията за подбор са служители на ръководеното от жалбоподателя териториално военно окръжие, в рамките на процедурата (конкурсът за доброволния резерв), същите действат като колективен орган, определен от оправомощения със заповедта на министъра на отбраната орган да проведе конкурса (началникът на Ц. В. О.). Тази комисия докладва резултатите от подбора чрез съответните протоколи директно на началника на Ц. В. О., а не на началника на Военното окръжие –Велико Търново. Именно и поради това решенията на комисията се оспорват пред органа, който я е назначил – в случая Началникът на Ц. В. О.. От самото класиране е обвързан жалбоподателят като ръководител на териториално военно окръжие, който следва въз основа на него да организира изпращането на кандидатите за установяване на психологическа годност, но правомощия по отношение на проверка на документите не са му възложени. В заповедта №ОХ-1139/08.12.2025г. на министъра на отбраната на Република България, с която е обявен конкурсът за заемане на срочна служба в доброволния резерв, също липсват разписани задължения за началниците на териториалните военни окръжия или на комисията да проверяват за наличието на въведени в поддържания модул в информационната система на човешки ресурси на годни документи по предходни конкурси, и да ги прилагат към тези от текущия. Действително, в т. 5.2 от министерската заповед е записано, че кандидатите, които имат експертно решение за годност за военна служба/психологическа пригодност от предишни конкурси, валидно към 06.04.2026г., не се изпращат за ново освидетелстване, но нито в тази заповед, нито в друго от приложените по делото писмени доказателства и законовите разпоредби има разписано конкретно задължение за Началника на Военно окръжие – Велико Търново или на комисията по конкурса да проверяват за наличието на такива документи в информационната система, за да се твърди, че не е изпълнено. Още повече, че отговорността за разглеждане на документите и подбора на кандидатите за служба в доброволния резерв е на комисията по конкурса и не става ясно какво конкретно поведение се изисква от жалбоподателя за осъществяването контрол спрямо тази комисия, което не е изпълнил. При така отразените в заповедта фактически констатации, оспорващият, в качеството му на началник на съответната структура, не може да носи отговорност за действия или бездействия на трети лица или колективен орган. Противното е в нарушение на основния принцип, закрепен в чл. 136, ал.2 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ, че дисциплинарната отговорност е лична.

Цитираният от ответника в оспорената заповед чл. 159, т. 26 от Устава на войсковата служба на въоръжените сили на Република България не води до друг извод, като същата регламентира, че командирите (началниците) отговарят за цялостното състояние на подчинените им военни формирования и са длъжни да изискват от подчинените си да спазват законите и военните устави и да изпълняват служебните си задължения и заповедите (разпорежданията). Посочената разпоредба е обща по характера си и е израз на определените на Началниците на военните окръжия отговорности по общо ръководство и контрол на подчинените им военнослужещи и повереното им звено.

Не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната му отговорност на жалбоподателя за вмененото нарушение.

Поради всичко изложено съдът приема оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ на жалбоподателя за незаконосъобразна поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, поради което следва да се отмени.

При този изход на делото и на основание 143, ал. 1 от АПК, при своевременно направено искане, юридическото лице, в чиято структура се намира органът, издал оспорения административен акт. Съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България и чл. 2, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Централно военно окръжие, същото е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на отбраната. Според чл. 5 от този правилник, на Централното военно окръжие са подчинени военни окръжия. При това положение, направените по делото разноски следва да бъдат възложени на Централно военно окръжие и същото следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя 5,11 евро държавна такса за образуване на делото и 600 евро адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 06.03.2026г. Съдът намира възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за неоснователно.

На основание чл. 251, изр. първо от ЗОВСРБ решението на административния съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 244, т. 1, 2, 3, 4, 5 и 6 от с.з не подлежи на касационно обжалване. Тази разпоредба безспорно е приложима в настоящия случай доколкото се касае за наложено дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 1 от ЗОВСРБ.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

 

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на В. Г. Т. от [населено място] и настоящ адрес в [населено място] Заповед №З-ЛС-12/24.02.2026г. на Началника на Централно военно окръжие, с която в качеството му на началник на Военно окръжие II-степен Велико Търново на основание чл.242,т. 1 от ЗОВСРБ му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ по чл. 244, т. 1 от ЗОВСРБ.

 

ОСЪЖДА Централно военно окръжие да заплати на В. Г. Т. от [населено място] разноските по делото общо в размер на 605,11 евро (шестстотин и пет евро и единадесет евроцента).

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.