РЕШЕНИЕ

№ 6346

Пловдив, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XIII Състав, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: СВЕТОМИР БАБАКОВ

При секретар РУМЯНА АГАЛАРЕВА и с участието на прокурора БОЙКА АНГЕЛОВА ЛУЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТОМИР БАБАКОВ административно дело № 20257180700478 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Д. Т. от АПК, по чл.128, ал.1, т.3, вр. с чл.19ж, ал.2, вр. с ал.1 от АПК.

Образувано е по искова молба, предявена от „МБАЛ Тримонциум“ ООД [населено място], с ЕИК 200213096, против Национална здравноосигурителна каса [населено място]. С исковата молба се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 42 411,75 лева, представляваща неизплатена стойност на извършената и отчетена през месец юни 2022 г. болнична помощ по клинични пътеки и амбулаторни процедури по сключения между страните по делото Договор № 162382//25.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и/или извършване на амбулаторни процедури с НЗОК. Посочената искова претенция е съединена с такава за осъждане на ответника да заплати на ищеца и сума в размер на 3578,65 лева, съставляваща обезщетение за забавено плащане върху претендираната главница от 42411,75 лева, считано от 01.01.2023г. до 12.09.2023 г. Сумата на главницата от 42411,75 лева се претендира и ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на завеждане на делото в съда до окончателното й изплащане.

С решение № 1977/27.02.2025 г. на ВАС по адм. д. 6939/2024 г. е отменено решение № 3867/26.04.2024 г. по адм. д.2301/23 на АС [област] и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от пълномощника на ищцовата страна адв. Масалджиева, която моли за уважаване на главните и акцесорните претенции и присъждане на разноските, направени за държавна такса и възнаграждение на адвокат. Представена е подробна писмена защита с изложени конкретни съображения по същество по основателността на всяка от исковите претенции, изложени и в самата искова молба. По същество се твърди, че е налице отказ от изплащане от страна на ответника на дължима сума за изпълнени КП и АПр по договора с ищеца, като се сочи, че това е направено на основание на нищожни, или при условие на евентуалност, незаконосъобразни клаузи в договора, приети с допълнително споразумение № 68/15.06.2022 г., а именно тези на чл.57а и чл.62б, които обвързват закупуването на дейностите от възложителя по договора с прилагане на договорения в чл.369 от НРД за МД 2020-2022 г. Механизъм за гарантиране предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ по ЗБНЗОК за 2022 г. и предвиждат компенсиране на надвишението на стойността на отчетени през съответния месец дейности спрямо определената месечна стойност с размера на средствата, изплатени за работа при неблагоприятни условия, свързани с обявено извънредно положение, или извънредна епидемична обстановка.

Ответникът НЗОК – [област], чрез юркс. Л. оспорва иссковата молба. Представени са писмени бележки от друг упълномощен представител на ответника ст.юрисконсулт Л., в които се твърди недоказаност и неоснователност на исковите претенции. Сочи се, че не е доказано ищцовата страна да е изправна такава по договора с ответника, както и че ответникът е действал изцяло съобразно с изискванията на чл.369, ал.4-7 от НРД за МД 2020-2022 г.

Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че основният иск, ведно с акцесорните искови претенции, са допустими. В случая е налице предявена претенция свързана с неизпълнение на задължение на страна по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключен на основание чл.59 от ЗЗО по повод на дейности, заплащани от НЗОК по чл.45, ал.1 от ЗЗО, като се твърди и нищожност на клаузи от договора. Съгласно чл.45а, ал.4 от ЗЗО договорите, сключени между НЗОК и юридически, съответно физически лица, са административни договори. Разпоредбата на чл.19ж, ал.1 от АПК изрично предвижда, че споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд. В текста на чл.128, ал.1, т.1 и т.3 от АПК е предвидено административните съдилища да разглеждат дела по искания за обявяване нищожност на административни договори, респективно изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон. Горното обуславя допустимостта на така предявените искове, като същите са подсъдни за разглеждане и произнасяне от настоящия съд.

По същество исковите претенции според настоящия съд се явяват основателни.

В конкретния случай, от доказателствата по делото и с оглед на заявените от страните обстоятелства, за които не се спори между тях, се установява следното от фактическа страна:

В съответствие с НРД за медицинските дейности за 2020 -2022 г. между ищеца „МБАЛ Тримонциум“ ООД – [област] и НЗОК, представлявана от Директора на РЗОК - [област], бил сключен договор № 162382/25.02.2020 г. /по-надолу индивидуалния договор/ за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и/или извършване на амбулаторни процедури, като в предмета на договора било включено право на изпълнителя по него да получава договореното заплащане за извършената и отчетена дейност по КП /АПр при условията, в сроковете и по реда, определени в НРД за МД за 2020-2022 и в самия договор. С допълнително споразумение № 68/15.06.2022 г., към индивидуалния договор, в сила от 01.01.2022 г., страните уговорили включването на нови членове в индивидуалния договор, като съгласно новият чл.57а възложителят /НЗОК/ следвало да изкупува дейностите по този договор при прилагане на договорения в чл.369 от НРД за МД 2020-2022 Механизъм за гарантиране предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ по ЗБНЗОК за 2022 г. /Механизмът/, като стойностите по финансово-отчетните документи на изпълнителя не следва да надвишават размера на определените стойности по Приложение 2 от договора, а ако е налице надвишение, то сумата се посочва в месечното известие с отрицателен знак и надвишението се компенсира с размера на средствата, изплатени за работа при неблагоприятни условия, свързани с обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка и за изпълнение на това изискване, след контрол от възложителя, се издава месечно известие към изпълнителя за стойността на превишението, но не по-голяма от стойността на изплатените суми за неблагоприятни условия на работа, въз основа на което известие изпълнителят по договора следва да издаде кредитно известие за месеца, в който са изплатени сумите за неблагоприятни условия на работа /НУР/. С допълнителното споразумение се създал и новият чл.62б към индивидуалния договор, според който /ал.6/ надвишението на стойността на отчетените през месеца дейности спрямо определената месечна стойност се компенсира със средствата по ал.2 – месечните суми за работа при НУР - след отмяна на извънредната епидемична обстановка. Това се осъществява с издаването на кредитно известие от изпълнителя за съответния месец, за който е изплатена сумата за НУР.

За изпълнение на дейностите по индивидуалния договор за месец юни 2022 г., ищцовото дружество издало спецификации и фактури, като съгласно спецификация за изпълнени КП от 07.07.2022 г. сумата за плащане възлизала на 179915,75 лева, а по две спецификации от същата дата, относими към амбулаторни процедури по индивидуалния договор, били отразени сумите 60735 лева и съответно 4990 лева, или общо сумите по спецификации възлизали на 245 640,75 лева. От страна на НЗОК, в изпълнение на договора, се изплатили 203 229 лева по фактура 143/07.07.2022 г., като разликата до пълната посочена от изпълнителя стойност на изпълнените дейности по договора от 42 411,75 лева, която се явявала надвишение над предвидените стойности за месеца, съгласно приложение № 2 към договора, останала незаплатена от възложителя, тъй като за нея изпълнителят не издал кредитно известие, така, както било предвидено в индивидуалния договор.

При новото разглеждане на делото е прието заключение на изготвена ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните. Съгласно същото, размерът на извършената и отчетена от ищцовото дружество БМД по КП и АП през м. юни 2022 г. е 245 640,75 лв. Размерът на платената БД, отчетена през юни 2022 г. е 203 229 лв. Ф-ра 143/07.07.22 г. в р-р на 203 229 лв. е платена на 25.07.22 г. Размерът на неплатената БД, извършена и отчетена 42 411,75 лв. Отчетната дейност над утвърдените месечни стойности за м. 06.2022 г. не са заплатени на ищцовото др-во. Изпратените от РЗОК месечни известия включват платената и неплатената БМП, извършена и отчетена през м. 06.2022 г. Представените ф-ра от 07.07.25 г. и три брой спецификации включват и платената и неплатената БМП, отчетена и извършена през м. 06.2022 г. НЗОК не е платила на МБАЛ „Тримонциум“ ООД средства за НУР за м.06.2022 г.За м. 06.2022 г.НЗОК не е издавала кредитно известие за претендираните от ищеца суми От РЗОК е изпратено едно месечно известие/КИ 0002307448 за месец февруари 2022 за сумата от 67 128,40 лв., с което сторнирани сумите по издадените дебитни известия за периода 03-05.2022 вкл./

На базата на така установените факти, от правна страна съдът намери следното:

Исковата претенция е за заплащане на суми, вследствие неизпълнение от страна на ответника НЗОК на задължението му за заплащане на оказаната БМП през м. юни 2022, на основание сключен между страните индивидуален договор 162382/25.02.2020 г. за оказване на БП по КП. Съгласно издадената от ЛЗ фактура от 07.07.2022 г. и три броя спецификации е извършена и отчетена през м. юни 2022 г. болнична медицинска дейност по КП на обща стойност 245 640,75 лв., а от заключението на ССчЕ се установява, че реално заплатената сума на дружеството е 203 229 лв. Разликата от 42 411,75 лв. е неплатена, но отчетена дейност, за която сума е издадено от ЛЗ и дебитно известие № 0000011864/30.12.25 г.

Не е налице формиран спор между страните относно това, че ищецът, като изпълнител на БМП е отчел надлежно изпълнение на дейности по индивидуалния договор с ответника за месец юни 2022 г., както и какъв е характерът на претендираната искова сума от 42 411,75 лева, а именно надвишението на стойността на осъществените дейности над определената такава за съответния месец по приложение № 2 към индивидуалния договор, като липсва спор и по отношение на размера й.

Спорът се концентрира около приложимостта на определения с разпоредбите на чл. 369 от НРД за МД 2020-2022 г. Механизъм за гарантиране предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ по ЗБНЗОК за съответната календарна година (Механизма) относно претендираната от ищеца сума. В частност, ответникът е издал и изпратил на ищеца месечно известие за м. февруари 2022 г., за сумата от 67 128,40 лв., с посочено основание сума за възстановяване по механизма за месеците 03, 04, 05 и 06.2022 г., в което е включена и претендираната в настоящото праизводство сума от 42 411,75 лв., като тази сума е сторнирана. Ответникът твърди, че в казуса следва да намери приложение разпоредбите на чл. 369 ал.4 от НРД 2020-2022/в приложимата редакция/, съгласно които надвишението на стойността на отчетените през месеца дейности спрямо определената месечна стойност се компенсира с размера на средствата, изплатени за работа при неблагоприятни условия, свързани с обявено извънредно положение, съответно извънредна епидемична обстановка, по реда на чл. 344, ал. 1, т. 6. Разпоредбата на ал. 4 се прилага след изтичане на периода, през който изпълнителят на болнична медицинска помощ е имал право на заплащане за работа при неблагоприятни условия.

В същия смисъл са и клаузите на чл. 57а и чл. 62 б от индивидуалния договор.

Несподелими са доводите на ищеца досежно факта, че ответника не е представил по делото кредитното известие за м. февруари 2022, поради което не може да се позовава на извършено прихващане. Съществуването на това КИ е безспорно установено от заключението на ССчЕ, а и с оглед признанието на ищеца в съдебно заседание, че КИ е изпратено по електронната система, както и че не е осчетоводено и подписано. В действителност, липсват доказателства за датата на издаването му, но с оглед факта, че с него се сторнират суми по дебитно известие за м. 06.2022, следва да се приеме, че е издадено след този месец.

Неотносими са правилата за извършване на прихващане по чл. 103 и сл. ЗЗД, тъй като в общия случай на прихващане уреден в облигационното право се касае до две насрещни изискуеми и ликвидни вземания, какъвто не е характера на вземанията за оказана болнична помощ и за изплащане на средства за НУР.

Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от Конституцията на РБ гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, при условия и по ред, определени със закон. Конституционноправната защита на правото на здравно осигуряване на гражданите включва задължението на държавата не само да създаде правна уредба на здравното осигуряване на гражданите, но и да гарантира реализацията му в неговите различни форми, когато условията за осъществяването му и за плащането за извършени медицински дейности са настъпили.

В чл. 45, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване се посочват видовете дейности, които се заплащат от пакета на НЗОК – т. нар. пакет за здравни дейности, покрити от НЗОК. Съгласно разпоредбата на ал. 2 от същия член, медицинската помощ, която е включена в Пакета по ал. 1 и детайлизирана в Наредба № 9/2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и в НРД за МД за съответната година, се гарантира от бюджета на НЗОК. Сключения на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗО между страните договор задължава "МБАЛ ТРИМОНЦИУМ" ООД да оказва на ЗОЛ медицинска помощ по КП от приложение № 17, № 18 и № 19. НЗОК като възложител заплаща договорената и извършена дейност по КП, АПр, КПр на изпълнителя при представяне на изискуемите отчетни документи за това, детайлно изброени в чл. 52, ал. 1 от договора. Съгласно разпоредбата на чл. 55а, ал. 1 ЗЗО НЗОК планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори и в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, НЗОК не заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в техните договори по чл. 59, ал. 1 обеми и стойности. С решение № 6 от 11 април 2024 г. по конституционно дело № 15 от 2023 г. на Конституционния съд на [държава] е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (Обн. ДВ. бр. 36 от 23 април 2024 г.). Прието е, че НЗОК трябва да планира колкото е възможно по-добре и по-целесъобразно средствата за финансиране на медицинската помощ и тяхното подходящо разпределение. При всякакъв вид планиране би трябвало да има елемент на гъвкавост и възможност за адаптиране на плана към реални, макар и непревдидени ситуации. От това следва, че сумите, над определените предварително лимити, са дължими на болничното заведение, ако са изпълнени съответните предпоставки за това.

Изпълнението на §72 от Договор № РД-НС-01-4-13 от 29 април 2022 г. за изменение и допълнение на Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 - 2022 г., обн. ДВ, бр. 37/ 17.05.2022г. § 72, с който в чл.369 от НРД 2020-2022 г. се заменят ал.2-13 и се създават санкционни механизми за прихващане при неизпълнение на изискванията по параграф 71 е било спряно с влязло в сила на 10.02.2023 определение по адм.д.5915/22 г. по описа на ВАС. В мотивите на съдебния акт се приема, че в оспорените разпоредби освен отказ да се заплатят тези разходи на ЛЗ е предвидена и санкция при превишаване на определените лимити (което реално означава санкция при обслужване на повече пациенти), изразяваща се в компенсиране с размера на средствата, изплатени за работа при неблагоприятни условия, свързани с обявено извънредно положение, съответно извънредна епидемична обстановка. В окончателния съдебен акт-решение 4428/29.04.2025 г. по адм.д.5915/22 г. по описа на ВАС, с който са оставени без разглеждане жалби на ЛЗ относно §72 но НРД, досежно разпоредбите на чл. 369 ал.4 и ал.5 се приема, че същите са отменени с последващ договор от 24 август 2022 г., а прилагането на тази разпоредба е било спряно с определение на ВАС и за лицата не са възникнали неблагоприятни последици преди отмяната й. С оглед всичко изложено следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 369 ал.4 от НРД, на която се позовава ответника, за да компенсира задължението си с изплатени суми за НУР за предходен период изобщо не е породила правно действие. Освен това, споделими са и доводите на ищцовото дружество, че въведения с разпоредбите на чл. 369 ал.4 от НРД Механизъм е в противоречие и с разпоредбата на чл. 15а от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13 март 2020 г., в която не са предвидени каквито и да е било предпоставки и условия за връщане на средствата, изплатени на лечебните заведения за НУР, за да бъде извършена компенсация с други техни вземания.

В разпоредбата на чл. 369 ал.4 от НРД 2020- 2022/отм./ се визира компенсация на отчетените през месеца дейности спрямо определената месечна стойност с размера на средствата, изплатени за работа при неблагоприятни условия, без обаче да се сочи за кой период изплатени средства за НУР може да се извърши компенсацията. В чл. 69б ал.6 от индивидуалния договор вр. чл. 69б ал.2 от същата разпоредба се визира компенсация със сумите за НУР, изплатени за месеците април май и юни 2022, а от заключението на ССчЕ се установява, че ищеца не е получавал суми за НУР след месец февруари 2022 г. Ето защо, компенсация няма как да бъде извършена по Механизма, тъй като разпоредбите на индивидуалния договор не съдържат възможност за такава със суми, изплатени преди м. април 2022 г. Отделен е въпросът, че разпоредбите на чл. чл. 57а и чл. 62 б от индивидуалния договор са основани изцяло на договорения в чл. 369 от НРД Механизъм за компенсиране на отчетената дейност със средствата за НУР, който не може да бъде приложен, по изложените по- горе съображения.

Относно представеното по делото писмо Изх. № 20-00-260/09.08.2022 г. на Управителя на НЗОК следва да се посочи, че в същото е указано, че редът на 369 ал.4-7 от НРД е относим към периодите на фактуриране през м. август- декември 2022, а процесната фактура е издадена през м. юли 2022 г.

Предвид изложеното и предвид липсата на други релевирани правопогасяващи и правоизключващи възражения срещу главното вземане, съдът намира иска за сумата от 42 411,75 лв. за основателен и доказан.

Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. При това положение, основателен е и акцесорния иск за обезщетение за забавено плащане за сумата от 3578,65 лв. за периода 01.01.2023- 12.09.2023 г., тъй като такова се дължи от датата на издаване на дебитното известие към фактура 143/07.07.2022/в което е посочена извършената и незаплатена дейност/, до датата на завеждане на иска. Основателна е и претенцията за заплащане на законната лихва върху уважения размер на главницата, считано от датата на завеждане на ИМ в съда, до окончателното изплащане на задължението.

При този изход от спора, на ищеца се дължат и сторените по делото разноски, за три инстанции, които се констатират в общ размер от 12 770 лв. съгласно представен по делото списък по чл.80 от ГПК.

Водим от изложеното Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, ЕИК121858220, [населено място], [улица], да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „Тримонциум” ООД, ЕИК: 200213096, със седалище и адрес на управление [населено място], сумата от 42 411,75 лева (четиридесет и две хиляди четиристотин и единадесет лева и 75 ст.), дължимо ежемесечно заплащане за периода месец юни 2022г. представляваща заплащане на извършена и отчетена болнична медицинска помощ, изразяваща се в дейности по клинични пътеки и дейности по амбулаторни процедури, ведно със законна лихва за забава за периода от 01.01.2023 г. до 12.09.2023 г. в размер на 3578,65 лева /три хиляди петстотин седемдесет и осем лева и 65 стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 13.09.2023 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса [населено място] да заплати на МБАЛ „Тримонциум“ ООД [населено място], с ЕИК 200213096, със седалище и адрес на управление в [населено място], бул. „Цар Борис III- Обединител“ № 126 сумата от 12 770/дванадесет хиляди седемстотин и седемедесет лева/ разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�