Р Е Ш Е Н И Е
№.....
гр.
София, 21.12.2021 г.
при секретар ИРЕНА АПОСТОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15441 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба
ищецът твърди, че заема длъжността съдия от 1992 г., като до настоящия момент,
последователно е работил като младши съдия, районен съдия, съдия
в Софийския градски съд. Твърди, че в периода от 2004 г. – 2009 г. е бил
председател на Софийския градски съд. От 2004 г. бил с ранг „съдия във
Върховния касационен съд и Върховния административен съд“.
Твърди, че е участвал
в процедура за избор на председател на Софийския градски съд, открита от Висшия
съдебен съвет през 2017 г., като в периода на провеждане на процедурата в
електронното издание на „М..Bg“ били публикувани
серия материали, свързани с нея, както следва:
1. на 12.02.2018 година, озаглавен
“Градските съдии не подкрепят С.М. за нов управленски мандат“. Материалът към
момента може да бъде открит на електронен адрес https://www.М..bg/gradskite-sadii-He-
podkrepyat-s.-m.-za-nov-upravlenski-mandat-news275452.html;
2. на 16.02.2018 година, озаглавен
„Градският съд поиска за шеф неопитен съдия, а не скандалния милионер. На ход е
ВСС“. Материалът към момента може да бъде открит на електронен адрес https://www.М..bg/gradskivat-sad-poiska-za-
shef-neopetnen-sadiya-a-ne-skandalen-milioner-na-hod-e-vss-news275648.html;
3. на 19.02.2018 година - „Само фаворитът
на съдиите за шеф на СГС отговори на въпроси за имущественото си“. Материалът
към момента може да бъде открит на електронен адрес https://www.М..bg/samo-favoritat-na-sadiite-za-shef-na-
sgs-otgovori-na-vaprosi-za-imushtestvoto-si-news275743.html;
4. на 20.02.2018 година - „С.М. влезе по
спешност в правителствена болница и отложи вота за СГС“. Материалът към момента
може да бъде открит на електронен адрес https://www.М..bg/svetlin-mihaiiov-vleze-po-speshnost-
v-pravitelstvena-bolnitsa-i-otlozhi-vota-za-sgs-news275767.html.
Твърди, че първият
ответник Б.А.М. бил посочен като автор на четири публикации в електронния
информационно-аналитичен сайт „М..Bg“ от 12.02.2018
г., 16.02.2018 г., 19.02.2018 г. и 20.02.2018 г., съответно със заглавия:
“Градските съдии не подкрепят С.М. за нов управленски мандат“, „Градският съд
поиска за шеф неопитен съдия, а не скандалния милионер. На ход е ВСС“, „Само
фаворитът на съдиите за шеф на СГС отговори на въпроси за имущественото си“ и „С.М.
влезе по спешност в правителствена болница и отложи вота за СГС“. Втората
ответница С.Г.Г. и третият ответник Фондация „И.“
били посочени като действителен собственик на същия информационно-аналитичен
сайт „М..Bg“.
Твърди, че в процесните статии са използвани клеветнически и обидни
изрази, чрез които се внушава негативния му образ на магистрат и бивш
председател на СГС, и на неподходящ кандидат за същия пост. Името му системно и
многократно се споменавало съпътствано с определението “скандален“ или със
съществителното ,,скандал“(и). Чрез множество неверни твърдения се правел опит
да се внуши на аудиторията, че е неморален, корумпиран и безскрупулен, че е
придобил имуществото си по незаконен начин, използвайки служебното и
ръководното си положение.
Публикуваните статии
се отразили негативно както на здравословното му състояние, така и на
отношението на децата му и колегите му, а така също и предизвикало негативни
коментари, публикувани под статиите. Пострадало доброто му име и достойнството
му.
Моли ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят сумата
от 60
000 лева
/след допуснато изменение в с.з. от
04.02.2021г., ведно със законната лихва от 20.02.2018 г. до окончателното
плащане.
2. Ответниците в
отговора на исковата молба поддържат,че не е налице противоправно
поведение на журналиста Б.М., тъй като във връзка с избор на председател на
Софийски градски съд е изразил мнения и оценъчни съждения, с които е целял да
информира обществото за факти и обстоятелства, а не да урони престижа на ищеца.
Посочват, че изказаните мнения и оценъчни съждения са формирани на база факти и
обстоятелства, описани в предходни публикации в други медии и от други
журналисти, съдържащи се в протоколи от заседания на ВСС, протоколи от ОС на
съдиите в СГС и официални сайтове на държавни институции. Твърдят, че
цитираните статии не съдържат негативни твърдения за ищеца като съдия, които да
са неверни. Цитираните изрази са извадени от контекста на изложението и
илюстрирали само проблемни случаи на правораздаване в СГС по време на
управленския мандат на М.. Цитирани са статии въз основа на които журналистът Б.М.
е формирал изразените мнения на база на
предходни публикации.
Съдът, като прецени
относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Не се спори по
делото, че от 1992
г. ищецът заема длъжността съдия, въз основа на конкурс, организиран от
Софийския градски съд. От тогава и
понастоящем ищецът е работил като младши съдия, районен съдия, съдия в
Софийския градски Съд. Бил е председател на Софийски градски съд през периода
2004г. - 2009 г., с ранг от 2004 година - „съдия във Върховния касационен съд и
Върховния административен съд“.
През
2017 година била открита процедура за избор на председател на Софийския градски
съд, в която ищецът бил единият от кандидатите.
В
периода на провеждане на процедурата пред ВСС в електронното издание „М..Bg“, издаван от М. ООД и
собствен на С.Г. и Фондация И., били
публикувани серия от материали, свързани с изборната процедура.
На 12.02.2018 година, на електронен адрес https://www.М..bg/gradskite-sadii-ne-
podkrepyat-s.-m.-za-nov-upravlenski-mandat-news275452.html; е публикувана статия, озаглавена “Градските съдии не подкрепят С.М. за
нов управленски мандат“.
Статията
започва така „Скандално известният бивш председател на Софийския градски съд С.М.
очаквано не получи подкрепата на колегите си…“. Обсъждат се останалите
кандидатури с кратки професионални справки. Статията продължава с твърденията,
че С.М. е съдията, който разрешил СРС-та по друга скандална разработка, както и,
че в съдийската гилдия се говорело, че М. се е радвал на благоразположението на
ДПС, докато е бил председател……, че
„най-шумните скандали с него били свързани с отказаната изборна регистрация на
СДС, както и със съмнително звучащите политически мотиви по решението около
регистрацията на ръководството на главното мюфтийство“. Статията завършва с
твърдението, че през 2005г. съдията ползва откраднат в Германия джип,
предоставен от Министерство на финансите на СГС.
На 16.02.2018
година, на
електронен адрес https://www-m..bg/gradskiyat-sad-poiska-za-shef-neopetnen-sadiya-a-ne-skandalen-milioner-na-hod-e-vss-news275648.html, е публикувана статия
„Градският съд поиска за шеф неопитен съдия, а не скандалния милионер. На ход е ВСС“.
В
нея, при обсъждане кандидатурите, за ищеца е посочено, че е „експредседателя, известен както с близостта си до ДПС, така
и със серията скандали, в които бе забъркано името му по време на управленския
му мандат от 2004 до 2009 г.“ като „вероятно по тази причина, ищецът не е
събрал необходимото мнозинстно, както и, че този вот
показва нежеланието на магистратите да ги ръководи „доказано скандален
магистрат”. При обсъждане имущественото състояние на кандидатите е заявено, че
„С.М., чиято професионална кариера е преминала изцяло в съдебната система,
официално е милионер”. Посочва се, че всички проверки – ДАНС и НАП не са
открили нищо нередно, както и това, че „Неяснотите около начина , по който е
генерирано това имущество не са най-големия проблем в биографията на М.. Далеч
по съществено е, че евентуалният му избор е гаранция за нови скандали в
дейността на СГС и това не е предположение, а логично следствие от мандата му
начело на съда“. В подзаглавие „Позор за съдебната система” следва описание на
„…способностите на М. като административен ръководител…” В подзаглавие „Скандал след скандал”, е посочено, че през
петте години управление, М. е успал да се вкара в не един и два скандала някои
„с политически оттенък, други с икономически, но най- вече отличаващи се със
съмненията за корупция, които предизвикаха“. Посочени са няколко казуса -
„фалита на Кремиковци“, „отказаната регистрация на СДС“ и „откраднатата фирма
на М.“. Обсъдена е и ролята на ВСС, като е посочено „На този фон изглежда
повече от абсурдно Съдийската колегия на ВСС да предпочете един компрометиран
кандидат за шеф на градски съд…….Допълнителни притеснения будят слуховете в
съдийските среди, че С.М. вече е търсил подкрепата на високопоставени политически
фигури, които да окажат влияние върху вота на ВСС.”
На 19.02.2018 година, на електронен адрес https://www.М..bg/samo-favoritat-na-sadiite-za-shef-na-
sgs-otgovori-na-vaprosi-za-imushtestvoto-si-news275743.html; е публикувана статия със заглавие „Само фаворитът на съдиите за шеф на СГС отговори
на въпроси за имущественото си“.
В
статията е посочено, че ….скандално известният бивш председател на СГС С.М. за
сега остана мълчалив по темата, въпреки, че именно неговото състояние буди
далеч повече съмнения.” Сочи се че „… М. официално е милионер, като е успял да
натрупа спестяванията си освен чрез съдийски заплати и от множество сделки е
недвижими имоти, в които често участват и родителите му….“.
На 20.02.2018 година на електронен адрес https://www.М..bg/s.-m.-vleze-po-speshnost-
v-pravitelstvena-bolnitsa-i-otlozhi-vota-za-sgs-news275767.html, е публикувана статия със
заглавие „С.М. влезе по спешност в правителствена болница и отложи вота за
СГС“.
В статията отново по
отношение на ищеца са използвани изразите „скандалния бивш председател на
най-големия окръжен съд в страната”, посочено е, че …благодарение на негови
сделки с родителите му от 1999г. насам, към настоящия момент той официално е
милионер, въпреки че през цялата си кариера е бил само магистрат. Твърди се, че
„Освен съмнения около стремителното му забогатяване, част от което съвпада с
управленския му мандат в СГС, друг сериозен минус в биографията на съдия М. са
множеството скандали, избухнали докато той е бил председател на съда.”
Установява се по делото, че статиите са изготвени от Б.М., посочен като
автор в самите тях. Статиите са публикувани с оглед повишения обществен интерес
– тъй като изборът на председател на Софийски градски съд бил в общественото
полезрение. /в т.вр. показанията на св.К.Н.– журналист
в М./.
Установено е
по делото и това, че на 19.02.2018г. ищецът е постъпил по спешност в Болница
Лозенец, където е хоспитализиран до 23.02.2018г. От медицинската документация
се установява, че преди хоспитализацията, ищецът е имал хипертония, поставен стент, гастроезофагеоно рефлуксна болест. При хоспитализацията са установени
хроничен ерозивен гастродуоденит, язва на онтринума с данни за скорошно кървене, хиатална
херния, синдром на Малори – Вайс.
От показанията
на разпитаните по делото свидетели А.С.и П.Б., които съдът не намира основание
да не цени, се установява, че след публикациите, ищецът изпитвал стрес и
безпокойство – не можел да спи, имал чувството, че се задушава. Променил се –
както физически, така и психически – отслабнал, затворил се в себе си, станал
друг човек. От контактен и готов да помогне на всеки /колеги и приятели/,
отказвал да общува. Чувствал се демотивиран – както при изпълнение на
служебните си задължения, така и относно бъдещото си професионална реализация.
Св.С.установява, че ищецът след статиите, считал, че останалите му колеги не желаят да
работят с него, за да не бъдат замесени в скандал. Свидетелката установява
освен това, че в резултат от публикациите, децата на ищеца се отдръпнали от
него, което било най-тежкото. Сочи, че и към настоящия момент, ищецът не се е
възстановил от преживените негативни емоции.
От заключението на приетата по делото съдебно – медицинска
експертиза, което съдът цени като компетентно изготвено, се установява, че установените
при ищеца заболявания при приема му в Болница Лозенец могат да
имат връзка е психическото и физическото състояние на С.В.М., да предизвикат
емоционален стрес за същия и да се намират в пряка връзка е влошаването на
здравословното му състояние. Възстановитеният период за установените състояния може да
варира от един до шест месеца. Добрата клинична практика изисква продължаващо
проследяване на състоянието на пациента, контролни прегледи и прием на
лекарства в периодите на обостряния, които обикновено са преходните сезони. Средната
честота на рецидив на острото кървене при Язвена болест, класифицирана като Форест IIB е 22%. Средният леталитет при кървене от ГИТ е около 10%. Острото кървене
от ГИТ е спешно състояние и се определя като животозастрашаващо.
В съдебно
заседание вещото лице сочи, че установените при ищеца заболявания се влошават
два пъти годишно, трябва да спазват диета и да провеждат лечение за цял живот.
Вещото лице установява, че такива заболявания с в причинно следствена връзка с
изживян психически стрес, като в процесния случай,
доколкото се установява промяна в поведението на ищеца и начина му на
възприемане на околното среда, вещото лице приема, че са съществували
факторите, за да се получи усложненото здравословно състояние на ищеца - дискородиспетичния синдром с кървене от гастроитестиналния
тракт.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Според чл.49 ЗЗД този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени
от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от
закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени
виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината
на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
За да
бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1) възлагане на работа от ответника на
прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа–чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения,
които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа,
но са пряко свързани с него (така- ППВС № 9/1966 г.); 2) осъществен фактически
състав по чл.45 ЗЗД от физическо лице–пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи: деяние, вреда–имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и
вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието
(така-ППВС№7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на
възложена работа. Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 7/58 г. отговорността
по чл. 49 ЗЗД
е обективна, за чужди виновни действия и е предвидена за по - лесното
обезщетяване на пострадалите. Предявяване на иск по чл.49 от ЗЗД не изключва отговорността на
прекия причинител на вредите и не препятства възможността за ангажиране и
неговата отговорност по реда на чл.45 от ЗЗД, при наличието на посочените
по-горе предпоставки деяние, вреда–имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и
вина.
По делото е установено,
че ответниците С.Г.Г. и
Фондация И. са собственици и поддържат сайт „М..Bg“. Установено е по делото и това, че ответникът и М. ООД е
издател на посочения сайт. Не се спори и по самия факт на публикуването на статиите
на 12.02.2018г., на 16.02.2018г., на 19.02.2018г. и на 20.02.2018г. Поради това
издателите – физически и юридическо лице, носят отговорност по чл.49 ЗЗД за
вредите от публикувани в изданието им материали (Решение №340/15.07.1998 г. по
гр.д.№178/1997 г. на ВКС, 5-чл.с-в, Решение №648/15.04.1999 г. по гр.д.№
267/1998 г. на ВКС-V г. о.).
Не е спорно по делото
и това, че автор на статиите е Б.А.М., поради което същият би могъл да носи
отговорност по чл.45 от ЗЗД за собствено противоправно
поведение.
В
конкретния казус се претендират вреди, настъпили в резултат на изготвени от Б.М.
и публикувани в собствения и поддържан от останалите ответници
електронен сайт статии, в които се твърди, че се съдържат факти, уронващи
престижа и доброто име на ищеца.
В съдебната практика, както и в
правната доктрина, принципно се приема, че клеветническите твърдения могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание,
които носят информация за точно определено обстоятелство, време, място, лице
(явление от миналото и настоящето). Това обстоятелство следва да бъде позорно,
т. е. недостойно, от гледна точка на общоприетите морални разбирания, и да
предизвиква еднозначна негативна оценка на обществото, или да представлява
приписване на престъпление. На следващо място, тези факти трябва обективно да
бъдат съобщени, а не - да се извеждат чрез предположения, асоциации,
интерпретации или други форми на субективна психическа дейност.
В статиите, публикувани на 12.02.2018г., на 16.02.2018г., на 19.02.2018г. и на
20.02.2018г., се съдържат твърдения по отношение на ищеца М., уронващи
престижа и доброто му име. Статиите не отразяват факти, проверени при
журналистическо разследване. Напротив – от съдържанието им става ясно, че част
от твърденията в тях почиват на предположения /така в статиите от 12.02.2018г.,
от 16.02.2018г /, които изводи не си разколебават от представените от ответниците писмени доказателства. От съдържанието на
всички статии е видно, че целта им е не да бъде огласена обществена информация,
важна за обществото /в случая изборът на нов председател на най-големия окръжен
съд в страната/, а привличане на вниманието на читателите
и повишаване на интереса им към сайта чрез опозоряване личността на ищеца. Нещо повече – самите
заглавия на статиите са провокативни, целят да привлекат
вниманието на читателите, като ги насочат към позорящи факти, свързани с
публична личност, какъвто безспорно е ищецът. Ясно и недвусмислено е, че
описаното в статиите, ще доведе до негативната реакция на обществото, ще
създаде изключително трайни и отрицателни емоции у читателите към една личност
и ще накърни репутацията му.
Всички
статии съдържат позорящи за ищеца твърдения – че е участвал в скандална
разработка, че се е радвал на благоразположението на политическа партия докато
е бил председател на СГС, че е ползвал откраднат в Германия джип, който е
конфискуван у нас, че има неясноти относно начина на генериране на имуществото
му, че е взел подкуп в работата си.
Всички
изрази, използвани в статиите от техния автор по отношение на М., съдържат
негативно мнение за ищеца, изразено чрез употребата на обидни изрази - във всички статии, ищецът е описан като
скандално известен, скандален милионер, доказано скандален магистрат, използван
е и изразът „Позор за съдебната система”, компрометиран кандидат за шеф и др. В статиите информацията не е поднесена обективно, а верните
факти относно работата на ищеца по значими съдебни производства са поднесени
като „скандал след скандал …… някои с политически оттенък, други с
икономически, но най – вече отличаващи се със съмненията за корупция, които
предизвикаха” /така в статията от 16.02.2018г./.
Поради
това съдът прие, че с изготвянето от Б.М., и публикуването на процесните статии от останалите ответници,
са накърнени по недопустим начин доброто име, честта и достойнството на ищеца,
поради което следва да се ангажира отговорността на ответниците
– автор и издатели, за процесните публикации.
Вярно е, че свободата на печата и средствата за масова
информация, както и правото на мнение и на търсене и разпространяване на
информация са защитени от чл.40, ал.1, чл.39, ал.1 и чл.41, ал.1 от
Конституцията на Република България.
Съгласно
чл. 39, ал. 1 от Конституцията, всеки има право да изразява мнение и да го
разпространява чрез слово. Това право, разбира се, не е абсолютно, в ал. 2 на
чл. 39 са посочени границите на неговото упражняване - то не може да се
използва за накърняване на доброто име на другиго. На тази основа, в настоящия
случай следва да се направят две важни разграничения - между отрицателното
мнение, което по съществото си представлява критика на някого, и обидата. За да
е налице обида, следва да бъдат казани в присъствието на пострадалия думи,
обективно годни да накърнят достойнството му, които са неприлични, вулгарни и
цинични. Следователно, обидата е унизяващо отнасяне към някого, какъвто е
настоящия случай. Всички изрази, използвани от автора на статиите, са позорни, т. е. недостойни, от гледна точка на общоприетите морални разбирания,
и предизвикват еднозначна негативна оценка, с което са
накърнени честта, достойнството и доброто име на ищеца.
Необходимо
е да се посочи и това, че както Конституцията, така и законите на страната
дават право на защита на лицата на техните законни права и интереси. Тази
защита обаче следва да се осъществява в рамките на допустимите от закона
предели и да не накърнява правната сфера на други лица, в т.ч. да не накърнява
техни лични права. Безспорно е по делото, че ищецът
е публична личност, при което границите на допустимата критика по отношение на
него са по-широки, но само доколкото изявленията засягат въпрос от обществен
интерес и не се унижава достойнството на коментираното лице или не се засяга
честта му с изнасяне на невярна позоряща информация. В настоящият случай обаче,
използваните от автора на статитиите по отношение на
ищеца изрази и изразни средства са обиди – унизителни са за честта и
достойнството му и поради това са извън пределите на правото свободно да се
изразява и разпространява мнение, установено в чл.39,ал.1 КРБ. Правото
да се изразява мнение е използвано в нарушение на чл.39, ал.2 от Конституцията
на РБ, като с процесните публикации са накърнени по недопустим
начин доброто име, честта и достойнството на ищеца. Доводите в
противната насока, поддържани от ответниците съдът
отхвърля като неоснователни.
Поради това съдът прие, че са установени елементите
от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД – за ангажиране отговорността на автора
на статиите, както и по чл.49 ЗЗД - за ангажиране гаранционно-обезпечителната
отговорност на собствениците и издателя на сайта
„М..Bg“.
Съдът намира за доказано и настъпването на неимуществени
вреди от действията на ответниците. Самото осъзнаване
от едно лице на обстоятелството, че определено негово право е нарушено и че то
е подложено на унижаващо го третиране по един очевидно засягащ достойнството му
начин, представлява неприятно преживяване и само по себе си подлежи на
обезщетяване.
Установено е по делото, че в процесните публикации се съдържат обидни и позорящи
твърдения по отношение на ищеца, уронили престижа и доброто му име. В резултат
от публикациите ищецът е търпял и продължава да търпи негативни емоции, както в
личен, така и в професионален план / в т.вр.показанията
на св.С./. Съдът приема, че с процесните публикации
по един недопустим начин е уронен престижа на ищеца в обществото,
професионалните му качества и авторитет, градени с години, свидетелство за
което са множеството писмени доказателства, събрани в производството. В
резултат от публикациите, ищецът е претърпял освен промяна в психологически
аспект – затваряне в себе си, демотивация, промяна в
начина на възприемане на заобикалящата го среда, така и промяна в
здравословното му състояние. Преживеният стрес и безпокойство в резултат от
публикациите, са довели при него до хроничен ерозивен гастродуоденит,
язва на антрума с данни за скорошно кървене Форест IIB.
ГЕРБ, хиатална херния. синдром на Малори-Вайс /така заключението на вещото лице по
приетата СМЕ/, налагащи непрекъснат режим и лечение до края на живота му.
Като взе предвид посочените обстоятелства, отчитайки и
начина на извършване на непозволеното увреждане (чрез няколко публикации в електронно
издание, достъпно за множество хора, извършени в непродължителен период от
време – в рамките на 8 дни), отчитайки трайността на негативните последици за
ищеца в личен, професионален и здравословен план, изхождайки от принципа за
справедливост, залегнал в чл.52 от ЗЗД, съдът прие, че сумата от 60 000
лева може да обезщети търпените от ищцата негативни емоции. Искът е основателен
в пълния му предявен размер, в който следва да бъде уважен.
Сумите са дължими солидарно от ответниците,
съгласно разпоредбата на чл.53 от ЗЗД.
При този изход на
делото в тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищеца разноски
в размер на 6909.16 лева – заплатени ДТ, депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение.
Разноски на ответниците не се дължат.
Така мотивиран, съдът
ОСЪЖДА
Б.А.М., ЕГН **********,***, ж.к.*******, С.Г.Г., ЕГН **********,***,
Фондация И., ЕИК *******, гр.София, ул.*******, и м. ООД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление-***, да заплатят солидарно на С. В. М., ЕГН **********,***, ж.к.*******,
сумата 60 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от публикации в електронната медия „М..Bg“, както следва - от 12.02.2018
г., озаглавена “Градските съдии не подкрепят С. М. за нов управленски
мандат“; от 16.02.2018г. озаглавена
„Градският съд поиска за шеф неопитен съдия, а не скандалния
милионер. На
ход е ВСС“; от 19.02.2018г.
- „Само
фаворитът на съдиите за шеф на СГС отговори на въпроси за имущественото си“ и
от 20.02.2018г.
- „С. М.влезе по спешност в правителствена болница и отложи вота за СГС“, ведно
със законната лихва върху главницата от 20.02.2018 г. до окончателното плащане,
както и 6 909.16 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ
молбата на Б. А. М., ЕГН **********,***,
ж.к.*******, С. Г. Г., ЕГН **********,***, Фондация И., ЕИК *******,
гр.София, ул.*******, и м. ООД, ЕИК *******, седалище и адрес
на управление-***, за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: