Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на М. Н. М., чрез адвокат Динев против Решение № 52/30.03.2025 г. постановено по АНД № 353 по описа за 2024 г. на РС – Сливница, с което е потвърдено наказателно постановление № 338/24.08.2023 година на директора на РДГ – Кюстендил, с което на М. Н. М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл.108, ал.3 от ЗГ, вр.61, чл.47, ал.1 т.1 от Наредба № 8 за сечите в горите.

В касационната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради което се иска неговата отмяна. Посочва се, че РС неправилно е приел, че са спазени законоустановените реквизити на АУАН и НП. Посочва се също, че съдът неправилно е приел, че не са на лице нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди, че не са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН при съставянето на АУАН. Счита, че не е доказано по безспорен начин авторството на нарушението, което също така представлява маловажен случай. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба Директорът на Регионална дирекция по горите – Кюстендил, представляван от юрисконсулт Евтимова моли жалбата да бъде оставена без уважение като неонсователна и необоснована. Претендира разноските по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – София изразява становище за неоснователноста на касационната жалба.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-София област при извършената служебна проверка за редовност и допустимост на жалбата, с която е сезиран, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим по силата на чл. 63в, от ЗАНН. С оглед на изложеното съдът счита, че подадената жалба е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

Решаващият съд е потвърдил НП като е приел за установено, че в периода от 02.01.2023 г. до 08.06.2023 г. в отдел 156, подотдел „з“, в землище на [населено място], община Трън, област Перник Манчев не упражнил контрол по добива на дървесина и допуснал да бъде извършена сеч на 167 броя дървета от дървесен вид бук, които не са били маркирани с контролна горска марка. Констатациите от проверката са отразени в КП № 141024. В резултат на това е съставен АУАН и е издадено и процесното НП, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето на нарушение на чл.108, ал.3 от ЗГ, чр.61, чл.47, ал.1 т.1 от Наредба № 8 за сечите в горите.

За да потвърди процесното НП РС е приел, че не са налице нарушения на административнопроизводствените правила. По същество в мотивите на обжалваното решение подробно е изложено основанието за законосъобразност на НП.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН-Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно процесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Воден от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а атакуваното решение - за правилно, постановено при правилно прилагане на материалния закон. Аргументите на съда, за да направи този извод са следните:

Правилно районният съд е приел в решението си, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган и в кръга на неговата компетентност. Спазени са сроковете при издаване на АУАН и НП, като са спазени разпоредбите на чл. 34, чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя мотивите на решаващия съд за липсата на съществени нарушения, които да мотивират отмяна на НП, както и безспорното установяване на извършеното деяние, поради което и по аргумент от чл. 221, ал. 2 от АПК не намира за необходимо да ги преповтаря.

Неоснователно е наведеното в касационната жалба възражение за неспазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Нарушението е констатирано при проверка извършена на 08.06.2023 г. а АУАН е съставен на 26.06.2023 г. , в предвидения от закона срок.

Настоящият съдебен състав счита, че нарушението е безспорно установено с оглед надлежно събраните от РС гласни и писмени доказателства. Мотивите на РС в тази насока са подробни и обосновани.

Неоснователно е и направеното от касационният жалбоподател възражение, че следва приложение да намери разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Както е отбелязал и районният съд, наложеното наказание е в минималния предвиден в закона размер и представлява адекватна санкционна мярка, съобразно степента на обществената опасност на деянието и на извършителя. Съобразно обема на осъществената сеч, не са налице и основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, доколкото деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от правния спор искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН М. Н. М. следва да бъде осъдена да заплати на Регионална дирекция по горите - Кюстендил сумата от 130 лева, представляваща възнаграждение, определено съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд София - област, касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 52/30.03.2025 г. постановено по АНД № 353 по описа за 2024 г. на РС – Сливница.

ОСЪЖДА М. Н. М. да заплати разноски по делото на Регионална дирекция по горите – Кюстендил в размер на 130 ( сто и тридесет) лева.

Решението е окончателно.