РЕШЕНИЕ
№ 2072
Пловдив, 23.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - II Състав, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
| Съдия: | ДИЧО ДИЧЕВ |
При секретар ТЕОДОРА ЦАНОВА като разгледа докладваното от съдия ДИЧО ДИЧЕВ административно дело № 20257180701904 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на „Бестифарм” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Заря“ № 11, [ЕИК], представлявано от М. Д. В. — С. - управител, против Заповед за налагане на санкции № РД-26-01-505/13.08.2025 г. на Директора на РЗОК – Пловдив, с която на дружеството са наложени санкции по т. 1 и т. 2, в размер на общо 5120.00 лв. (пет хиляди сто и двадесет лева), равняващи се на 2 617,81 евро, превалутирани на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон по правилата на чл. 12 и чл. 13 от закона. В жалбата се твърди, че наложената финансова санкция за вменявано от контролните органи на РЗОК нарушение на чл.6, ал.1 от договора с НЗОК, изразяващо се в отпускане на лекарствени средства от служители на аптеката, които не са магистър-фармацевти е незаконосъобразна. Като мотиви за налагането на санкцията директорът на РЗОК се позовал на констатации на контролните си органи от извършена ни проверка в аптеката, отразени в констативен протокол № РД-25-13-43-1/20.06.2025 г. При проверка на аптечния софтуер контролните органи установили, че описаните в протокола лекарствени продукти били въведени в системата от помощник фармацевт Л. Т. и Й. К. - оператор, обозначени в аптечния софтуер в графа „Дилър”. От това обстоятелство контролните органи и директора на РЗОК заключили, че електронното предписание (рецептите) не са били изпълнени от магистър-фармацевта, а от лицата обозначени в аптечния софтуер като „Дилър”. Описаните случаи на нарушения касаели дни, предхождащи деня на проверката и контролните органи не били преки свидетели на самото изпълнение на електронните предписания, а правели своите изводи от едно косвено обстоятелство, което не можело да дискредитира реалното отпускане на лекарствените продукти в съответствие със закона. Аптечният софтуер във въпросната графа, означена от софтуерния разработчик като „Дилър”, нямал за цел да удостовери лицето отпускащо лекарствата, а само лицето оператор, въвеждащо информацията за търговската операция в единната система към НЗИС (Националната здравна информационна система). Верността на въвежданите данни за всяко едно изпълнение на електронно предписание се удостоверявал за неговото съответствие с извършената тьрговска операция с електронния подпис на отговорния магистър-фармацевт. Софтуерът позволявал данните да се въвеждат и от други служители на аптеката, които за целта имали свой персонален за това код, но това не означавало, че въвелият данните по търговската операция е отпуснал лекарствата на пациента. Аптечният софтуер не можел, а и нямал за цел да отразява, кой от персонала на аптеката фактически отпуска лекарствените продукти, а изпълнявал различна функция, обстоятелство което нито контролните органи, нито директора на РЗОК отчели обективно. Моли се съда да отмени обжалваната Заповед за налагане на санкции № РД-26-01-505/13.08.2025 г.на Директора на РЗОК – Пловдив като неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Претендират се разноски. В СЗ страната не се представлява, в писмени бележки процесуален представител поддържа жалбата. Ответникът – Директор на РЗОК – Пловдив чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административен съд – Пловдив, II състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното: Заповедта е обжалвана от лице с правен интерес и в предвидения за това 14-дневен срок, поради което жалбата е допустима. По отношение нарушението по т.2 в жалбата не се излагат никакви конкретни обстоятелства, но предвид факта, че се обжалва цялата заповед, а не само в частта и по т.1, съдът следва да се произнесе в цялост. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, предвид следното: 1. По т.1 - за да наложи на дружеството-жалбоподател санкция в размер на 5000 лв., ответникът е приел, че дружеството е извършило нарушение на чл. 6, ал. 1, съгласно който „Отпускането на ЛП, МИ и ДХСМЦ се извършва само в аптеката от магистър-фармацевт, работещ в нея, като отпускането се удостоверява чрез подписването на електронното предписание с КЕП.“ Следва да се посочи обаче, че от съдържанието на констативен протокол № РД-25-13-43-1/20.06.2025 г., не става ясно въз основа на какви конкретни фактически обстоятелства /а не на предположения, базирани на записите в софтуера/ контролните органи са достигнали до извод, че жалбоподателят е извършил процесните нарушения на чл. 6, ал. 1 от договора /като още тук следва да се отбележи, че ако изобщо има нарушение, то не е едно, тъй като се касае за множество такива записи в софтуера/. Такива впрочем не се съдържат и в обжалваната заповед за налагане на санкции. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един административен акт, е излагането на фактически и правни основания. Следователно, това са два отделни реквизита, които имат самостоятелно значение и не се припокриват. Оспорената заповед, макар и да съдържа правни основания, практически не съдържа фактически такива. Това има за последица постановен при съществено нарушение на закона административен акт. Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки - с излагането на мотивите се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал съответния административен акт, което подпомага страните в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата им срещу такива актове, от друга страна - наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред по-горния административен орган и пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над случаите, в които въпросът е решен по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност. Значението на изискването за мотиви според АПК е такова, че тяхното неизлагане към административния акт съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите. Действително съгласно трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка, такова препращане обаче в конкретния случай не се констатира да е налице. Липсва дори препращане към конкретни доказателства, част от административната преписка, като тук е мястото да се посочи, че е недопустимо едва в хода на съдебното производство да се допълват мотивите на органа, тъй като това съществено нарушава правото на защита на жалбоподателя. Следва в тази връзка да бъде съобразено, че с оглед правилното определяне на наказанието и възможността за упражняване на съдебен контрол за законосъобразност на констатираните нарушения, административният орган следва да опише подробно и да събере пълни данни за обстоятелствата, при които са извършени нарушенията. Спор, че процесното производство е санкционно и поради тази характеристика следва общите характеристики на санкционните производства, не се формира между страните. Ето защо, описанието на нарушението, доказателствата, които го потвърждават и законовите разпоредби, които са виновно нарушени, не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице. В този смисъл са без значение индициите, че лицето, на което са наложени санкции, вероятно е разбрало кои са фактите и обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана отговорността, кои са нарушените разпоредби и съответно кои са санкционните такива. Правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни, каквито в случая не се констатира да са налични. Посочването на констатациите от протокола, без да бъдат изложени конкретни съображения по направените възражения, също не може да се приеме за мотивиране на заповедта за налагане на санкции (в този смисъл Решение № 9954/21.07.2020 г. по адм. д. № 4567/2020 г., VІ отд.; Решение № 3592/14.04.2022 г. по адм. д. № 10917/2021 г., VІ отд., Решение № 7143 от 28.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11161/2022 г., VI о., Решение № 12852 от 12.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6573/2025 г., VI о. и др.). На следващо място съдът намира, че в очевидно нарушение на чл. 35 от АПК, административният орган не е изяснил и фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е обсъдил възражението на проверяваното лице. Органът не е изпълнил и задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК служебно да събере всички доказателства, относими към конкретния случай, вследствие на което е нарушил и принципа за служебно начало, залегнал в чл. 9, ал. 2 от АПК. С други думи, административният орган не е събрал всички доказателства, независимо от обстоятелството дали е имал или не искане за това от проверяваното лице, необходими за законосъобразното и справедливо решаване на въпроса, предмет на производството. Конкретно в тази насока е необходимо да се посочи, че ако ответният административен орган е имал някакви съмнения по отношение на отпуснатите лекарства, то на основание чл. 44, ал. 1 от АПК е имал възможността да изиска сведения от неучастващите в производството лица, доколкото това е било необходимо за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството, но очевидно не е сторил това. Извършвайки процесната проверка по гореописания начин, органите на РЗОК – Пловдив са нарушили и принципа на съразмерност, възведен в разпоредбата на чл. 6 от АПК. 2. По т.2 - за да наложи на дружеството-жалбоподател санкция в размер на 120 лв., ответникът е приел, че дружеството е извършило нарушение на чл. 18, ал. 1, т.2.5 /уведомява възложителя в рамките на работния ден по електронна поща или ССЕВ, подписано с електронен подпис, при настъпила промяна в работното време на аптеката или на периода, през който няма да работи/. За да достигне до извод, че това нарушение е извършено, ответникът е посочил, че е констатирано изпълнение на рецепти по здравна каса извън обявеното в Приложение 2 работно време по договора. Установено е, че в периода 16.06.2025 г. – 20.06.2025 г. са изпълнени множество рецепти, извън установеното работното време на аптеката по договор, като с факта на неуведомяването на възложителя за промененото работно време, жалбодателят е извършил нарушение, което правилно е било санкционирано. Поради това жалбата в тази и част е неоснователна. Поради изложеното следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменена Заповед за налагане на санкции № РД-26-01-505/13.08.2025 г. на Директора на РЗОК – Пловдив, в частта и по т. 1, а в останалата част жалбата следва да се отхвърли. При този изход на делото на НЗОК се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,56 евро. Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив, ІІ състав ОТМЕНЯ Заповед за налагане на санкции № РД-26-01-505/13.08.2025 г. на Директора на РЗОК – Пловдив, в частта и по т. 1. ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Бестифарм” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Заря“ № 11, [ЕИК], представлявано от М. Д. В. — С. - управител, против Заповед за налагане на санкции № РД-26-01-505/13.08.2025 г. на Директора на РЗОК – Пловдив, в останалата и част. ОСЪЖДА Бестифарм” ЕООД със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул. „Заря“ № 11, [ЕИК], представлявано от М. Д. В. – С. – управител, да заплати на НЗОК разноски в размер на 25,56 евро. Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
РЕШИ:
| Съдия: | |