Производството е по реда на глава XII от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН, във вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Ц. Н. З., с адрес: [населено място], община Ботевград, [улица]чрез адв. П. Д. ДАС в качеството му на процесуален представител на жалбоподателя, против решение № 142/06.05.2025 г., постановено по анд. № 783/2024 г. на районен съд – Ботевград, с което е потвърдено наказателно постановление № 429/21.11.2024 г., издадено от зам. - директор на Регионална Дирекция по горите София.

Навеждат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния и процесуалния закон – отменителни основания по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска отмяната на обжалвания съдебен акт като неправилен и отмяна на НП като законосъобразно. Претендира съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – зам. Директор на РДГ София, представляван по пълномощие от юрк. Сариев, който дава становище за неоснователност на оспорването, съответно сочи, че решението на районен съд е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Представен е писмен отговор, в който оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на РС да бъде оставено в сила като правилно. Претендира съдебни разноски за двете инстанции.

Представителят на Софийска окръжна прокуратура дава становище за неоснователност на оспорването, съответно счита, че решението е правилно и като такова предлага да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл.210, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията по чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН. Като такава същата е допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на касационна проверка е решение № 142/06.05.2025 г., постановено по анд. № 783/2024 г. на районен съд – Ботевград, с което е потвърдено наказателно постановление № 429/21.11.2024 г., издадено от зам. - директор на Регионална Дирекция по горите София, с което за нарушение на чл. 257, ал.1, пр.2, т.1, пр.1 от Закона за горите на Ц. Н. З. му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.

Настоящият касационен състав на АССО, като взе предвид събраните по делото доказателства от Районен съд – Ботевград и наведените от касационният жалбоподател възражения, намира за установено следното:

На 09.07.2024 г. при извършена проверка от органите на РДГ София, в отдел 281, подотдел Ж, землището на [населено място], общ. Ботевград, държавна горска територия е установено, че при дейността по добив на дървесина в посоченият горски участък, не е спазен одобрения технологичен план, вследствие на което са били изградени 3 броя технологични просеки с обща дължина 210 метра и ширина 3 метра, без същите да са отразени в технологичен план. Отговорен за този подотдел горска територия е именно Ц. З., в качеството си на лице по чл. 108, ал.2 от ЗГ, на чието име е издадено Позволително за сеч № 0755223 от 15.01.2024 г. за отдел 281, подотдел Ж, землището на [населено място].

Районният съд установявайки тези факти е направил следните правни изводи:

Приел е, че вмененото на Ц. З. нарушение е безспорно доказано и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност спрямо същия, като НП и АУАН са издадени при спазване на правилата на ЗАНН, правилно посочване та законовите разпоредби и правилно квалифициране на нарушението. Безпротиворечиво от доказателствата по делото е прието, че като задължено лице по см. на чл. 108, ал.2 от ЗГ Ц. З. не е изпълнил задълженията си а упражнява контрол и да следи за спазване на одобрения технологичен план при дейността по добив на дървесина съгласно чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за опазване и контрол на горските територии, като вследствие бездействието от негова страна са изградени 3 броя технологични просеки с обща дължина 210 метра и широчина 3 метра, без същите да са отразени в одобрения технологичен план.

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд е приел за безспорно установена фактическата обстановка от приобщените по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на свидетелите – П. П., П. Д., М. Г., Н. Ц. и А. А.. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, РС е направил правилен извод за законосъобразност на наказателното постановление, което изцяло се споделя от касационната инстанция: в хода на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не са налице съществени нарушения на процесуалните правила по издаването на АУАН и НП; АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал.4 и чл.53, ал.1 от ЗАНН; в АУАН и НП е направено описание на административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено– точно ясно и конкретно. Правната квалификация на деянието е правилно определена, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.

Ето защо наведеното в касационната жалба в обратен смисъл е неоснователно.

Касационното производство е средство за отстраняване на грешките на съда при прилагане на закона. Нарушение на материалния закон е налице, ако той е приложен неправилно, т.е. не е приложена съответната правна норма на закона, допусната е неправилна квалификация на деянието или не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен. В настоящето производство не са налице доказателства въззивния съд да е допуснал такива нарушения.

Относно оплакването на касатора за липсата на конкретика за периода на извършване на нарушението, съдът намира, че в НП е посочен период от време с начална и крайна дата / 18.01.2024 г. до 09.07.2024 г./, което е достатъчно за индивидуализация на нарушението. Именно в този период Ц. З., в качеството си на лице по чл. 108, ал.2, не е упражнил контролните си правомощия, поради което са изградени нови 3 технологични просеки с обща дължина 210 метра и 3 метра ширина, които не са отразени в одобрения и регистриран технологичен план на подотдела. Изграждането им не е еднократно действие, поради което е обяснимо защо е посочен времеви период, а не конкретна дата на извършване на нарушението.

С оглед на всичко гореизложено настоящата касационна инстанция намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в законоустановените срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, като те съдържат изискуемите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила обосноваващи самостоятелни отменителни основания, а нарушението е доказано от обективна и субективна страна.

Обосновано е и крайният решаващ извод на съда довел за потвърждаване на наказателното постановление.

Не е осъществено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Не са налице и пороци на първоинстанционното решение, съставляващи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

Следва, валидното и допустимо решение на въззивния съд, да бъде оставено в сила като правилно.

С оглед изхода на правния спор, направеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, е неоснователно и такива не му се следват.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд София - област, Първи касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 142/06.05.2025 г., постановено по анд. № 783/2024 г. на районен съд – Ботевград, с което е потвърдено наказателно постановление № 429/21.11.2024 г., издадено от зам. - директор на Р. Д. по горите София.

Решението е окончателно.