Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН.

 

Касаторът, Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от председателя на УС, чрез ***К., обжалва решение №88 от 31.12.2025 година, постановено по АНД №245/2025 година по описа на Свищовският районен съд, като неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1,т.1 от НПК.

Намира за неправилен извода на съда, че електронният фиш е издаден в противоречие с административно наказателните правила. Счита и, че неправилно съдът приема, че за процесното нарушение не може да се издава електронен фиш с оглед текста на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП в съответната приложима към момента на нарушението редакция. Счита, че следва да се съобразят нормите на чл.189ж, ал.7 във връзка с ал.10 и вложената цел на законодателя. Сочи, че такъв извод се налага при тълкуване на посочените норми по правилата на ЗНА. Неправилен бил извода на съда и досежно неприлагането от страна на административно наказващият орган на разпоредбата на чл.10б, ал.7 от ЗП, която била в сила едва от 13.02.2024 година, т.е. след извършване на нарушението. Неправилно е интерпретирана нормата на чл.34 от ЗАНН от страна на съда. Развити са и съображения по същество, според които електронният фиш е съответен на приложимия материален закон. Допълнителни съображения са развити в представената по делото писмена защита на процесуалния представителна касатора юрк.М., като те касаят според тази страна действителната воля на националният законодател, която е разтълкувана от него с оглед хронологията на изменението на националното законодателство. Иска се отмяна на решението на въззивната инстанция и потвърждаване на електронния фиш, като се претендират разноски по делото,респ. прави се алтернативното искане за намаляване на разноските на другата страна при евентуално спечелване на спора от тази страна.

Ответникът по касация, М. Р. М. от град Плевен, чрез представителя си, в представената по делото молба, имаща и характер на писмена защита, отрича основателността на касационната жалба. Счита, че правилно съдът е приел проявата на съществено нарушаване на административно наказателните правила, при което производството е следвало да се учреди с АУАН и да завърши евентуално чрез НП, а не чрез издаване на електронен фиш. Прави се и позоваване на европейското право, както и на позоваване на практиката на СЕС. Претендират се разноските по делото.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението да бъде оставено в сила.

 

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил като незаконосъобразен ЕФ №8505366165 на Агенция „Пътна инфраструктура", с който на ответника по касация М. Р. М. от град Плевен, [ЕГН] за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена глоба в размер от 2500 лева. С решението АПИ е осъдена на разноски от 550 лева.

 

За да постанови този резултат, въззивният съд е установил следната фактическа обстановка:

На 28.05.2022 година в 3,17 часа било установено нарушение, извършено с ППС, представляващо товарен автомобил МАН ТГА с номер [рег. номер], с технически допустима маса от 25 700, триосен, екологична категория Евро 34, в състав с ремарке с общо пет оси, с технически допустима максимална маса на състава 0, което се движи по път I-3, км.25+271 в посока намаляващ километър, който път е включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за това ППС частично не била заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, доколкото има налична тол декларация, но платената категория бела по-малка от измерената.

Въпросното нарушение било установено с устройство №40202, като то представлява елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, и се намира на процесният участък на пътя. Като собственик в информационната система на МВР е посочен ответникът по касация, като съответно срещу него в това му качество е издаден оспореният пред въззивният съд електронен фиш.

О правна съдът е приел, че издаването на процесният пред него електронен фиш е проява на нарушаване на административно наказателните правила. Посочено е, че в действащата към момента на твърдяното нарушение редакция на чл.189ж, ал.1, изречение първо от ЗДвП /ДВ., бр.105 от 2018 година, в сила от 1.01.2019 година/ не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП, като такава възможност е предвидена едва с редакцията на нормата, която е в сила от 13.02.2024 година, и не е била в сила към 28.05.2022 година /когато е констатирано нарушението/. При това е следвало за процесното нарушение да се състави АУАН, като въз основа на него се издаде НП, а не е следвало да се издава електронен фиш с аргумент от чл.189е, ал.1 от ЗДвП. Съдът е приел, че изричното посочване в нормата, че приложимостта е само и единствено за нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП не може да се преодолее според състава на съда чрез разширително тълкуване предвид сочената възможност в нормата на чл.189ж, ал.1 от закона. Едва с изменението на закона, обнародвано в ДВ, бр.13 от 13.02.2024 година е предвидена възможността за издаване на ЕФ и касателно нарушенията по чл.179, ал.3б.

Настоящият състав намира решението за правилно по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав, като същите следва да се допълнят.

Според разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП в редакцията, приложима към момента на установяване на нарушението „При нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура.". От самата норма е видно, че издаването на електронен фиш е функция от установяване на признаци единствено на предвиденото в нормата на чл.179, ал.3 от закона нарушение, като нормите, които въвежда наказателна или административно наказателна отговорност не могат да се тълкуват разширително в полза на прилагащите санкционните норми органи.

Следователно, както правилно е посочил и съда, към момента на констатиране на признаците на нарушението, не е съществувала правна възможност административнонаказателното производство да се развива по реда, разписан в редакцията на тази норма, приложима след обнародването на ЗИДЗДвП /ДВ, бр. 13 от 13.02.2024 година, в сила от същата дата/, като е следвало производството по налагане на административно наказание да се учреди чрез издаване на АУАН, като издаването на електронен фиш представлява съществено нарушение на административно-производствените правила, доколкото в посоченият закон няма заключително правило, което да разпорежда, че неприключилите производства по установяване на нарушение по чл.179, ал.3а – 3б от ЗДвП се довършват по реда на чл.189ж, ал.1 от закона.

Извън горното и независимо от него следва – за пореден път - да се отбележи, че за касатора е задължително разтълкуваните от Съда на ЕС европейски правни норми и принципи.

Видно от диспозитива на Решение на Съда от 21 ноември 2024 г.1 постановено по дело С-61/23, член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса “ с фиксиран размер. Посоченото означава, че позоваването от страна на касатора на предвидената в нормата на чл.179, ал.3б от ЗДвП санкционна последица е неприложимо, доколкото същата не е определена и не следва правилата на пропорционалност и ефективност, посочени в разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури.

В процесният случай е приложено от наказващият орган административно наказание в абсолютен размер, което правоприлагане противоречи на посоченото тълкуване на общностният акт, който във всички случаи е приоритетен.

Следва решението да се остави в сила, като на ответника по касация се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение, които не са прекомерни, обратно на твърдяното от страна на касатора.

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав, същото

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №88 от 31.12.2025 година, постановено по АНД №245/2025 година по описа на Свищовският районен съд.

 

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, да заплати на М. Р. М. от град Плевен, [ЕГН], разноски за касационната инстанция в размер от 330 /триста и тридесет/ евро.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.