Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Делото е образувано по касационна жалба на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез гл. юрисконсулт Н., против Решение № 462/30.12.2025 г. по АНД № 20254110201169 / 2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е отменено като незаконосъобразно НП № 839252-[рег. номер] от 18.07.2025г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в Главна дирекция „ФК“ при ЦУ на НАП, с което на „Л. 2020“ ЕООД за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на министъра на финансите и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева, като вместо това е квалифицирал нарушението като маловажно на основание чл. 28 от ЗАНН и предупреждава нарушителя по чл. 63, ал. 4 от ЗАНН. Касаторът е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ВТРС разноски за съдебно-графическа експертиза в размер на 282,75 лева.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Намира за неправилен направения в обжалваното решение извод за маловажност на нарушението с довод, че ЗДДС не предвижда минимален размер на продажбата, над който да се издава фискална касова бележка. Отбелязва, че стойността на извършената покупка и това, че нарушението е извършено за първи път са отчетени от АНО при определяне на наказанието, което е в предвидения от закона минимален размер. Иска се отмяна на решението на съда и потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представя писмено становище по хода на делото, в която излага и съображения за отмяна на обжалваното решение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Ответникът по касация - „Л. 2020“ ЕООД, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не взема становище по касационната жалба.

Представителят на ВТОП дава становище за основателност на жалбата, като счита че не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Предлага решението на РС да бъде отменено и НП потвърдено.

 

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въззивният съд е установил следната фактическата обстановка по делото: На 07.06.2025 г., във времевия интервал между 10.00 ч. - 10.20 часа при проверка на търговски обект – „Антик Гардън“, находящ се в [населено място], Хотнишки водопад, стопанисван от „Л. 2020“ ЕООД, [ЕИК], е извършена контролна покупка на 2 брой кафе, 1 брой спрайт, 2 броя минерална вода и 1 брой студен чай на обща стойност 15,00 лева, за която не е издаден фискален бон от наличното в обекта и въведено в експлоатация фискално устройство /ФУ/ модел „Daisy Perfect M01“ c индивидуален номер на фискалното устройство [рег. номер] и индивидуален номер на фискалната памет 36710531, нито ръчна касова бележка от кочан. Плащането било прието от управителя на дружеството. Единият от проверяващите инспектори разпечатал дневен отчет № 001580/06.06.2025 г., 21.43 часа; разпечатка КЛЕН № 001580/06.06.2025 г.., 21.43 часа; разпечатка КЛЕН № 001580/06.06.2025 г., 21:43 часа; фискален бон № 01587/06.06.2025 г., 21:53 часа, издаден за 1 бр. св. кебапче на стойност 2.50 лева и фискален бон № 01588/06.06.2025 г., 22.22 часа, издаден за 0.5 л „Кока Кола" на стойност 3,00 лева. Било констатирано, че часовникът на фискалното устройство е с около 13 часа назад спрямо астрономическото време, както и че има разлика в касовата наличност. За извършената данъчна проверка на търговския обект бил съставен ПИП № 0069382/07.06.2025 г. и Опис от 07.06.2025 г. на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, който опис бил изготвен от управителя на дружество. Проверката приключила в 11.20 часа. От участвал в проверката инспектор по приходите е бил съставен АУАН № [рег. номер]/13.06.2025 г., в който са отразени горните факти и са посочени като нарушени разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Актът е връчен на датата на съставянето му на управителя на дружеството, подписан без възражения. Против констатациите в АУАН е подадено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. За нарушението е издадено НП № 839252-[рег. номер] от 18.07.2025г. от Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в Главна дирекция „ФК“ при ЦУ на НАП, с което на „Л. 2020“ ЕООД за извършено нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на министъра на финансите и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева. НП е връчено на 11.08.2025г., обжалвано в срок пред Великотърновския районен съд.

При извършената от въззивния съд проверка е прието, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, отговарят на изискванията за форма и не са констатирани допуснати съществени процесуални нарушения. Въз основа на назначената по делото съдебно-графическа експертиза е потвърдено, че положеният в АУАН подпис на мястото на „съставил акта“ и в разписка за връчване срещу „връчил" е на посочения за актосъставител – инспектор по приходите П. Р. Т.. Преценено е, че от доказателствата по делото е безспорно доказано от обективна и субективна страна извършването на вмененото нарушение, изразяващо се в това, че при осъществяване на търговската си дейност в търговския обект не е изпълнило задължението си да издаде фискален касов бон от фискалното устройство или касова бележка от кочан, което съгласно чл. 25, ал. 6 от Наредбата е следвало да извърши едновременно с плащането на покупката, а обективираното поведение е довело до неотразяване на приходи в размер на 15,00 лева. Въпреки това е прието, че осъщественото от дружеството деяние представлява „маловажен случай“ по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗАНН и следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Мотивите на съда са, че извършеното нарушение е с ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид доколкото стойността на покупките, за които не е издаден фискален бон е изключително ниска, а нарушението е извършено за първи път. С тези мотиви е отменил обжалвания пред него НП, квалифицирал е нарушението като маловажно и е предупредил нарушителя по чл. 63, ал. 4 от ЗАНН.

Настоящата инстанция намира обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на закона.

В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, с изключение на случаите, изрично изброени в самата норма. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Безспорно е, че като лице, стопанисващо търговския обект в [населено място], „Л. 2020“ ЕООД попада в кръга от лица – адресати на цитираните норми.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в проверения обект за извършената от проверяващите контролна покупка на обща стойност 15,00 лв. не е издаден фискален бон от намиращия се в обекта фискален апарат. Настоящата касационна инстанция не споделя извода на районният съд, че процесното административно нарушение е маловажно. Касае се за задължение, имащо пряко отношение към гарантиране надлежната отчетност на дейността в търговския обект, а неизпълнението му затруднява постигането на въпросната цел и поради това законодателят е определил този вид деяние поначало като такива с висока степен на обществена опасност, видно от размера на санкцията. Действително сумата, за която не е издаден фискален бон е малка, но законодателят е квалифицирал неиздаването на фискален бон като административно нарушение, като не е фиксирал минимален и максимален размер на доставката - продажбата в търговски обект. В този смисъл, ниският размер на данъчната основа на доставката, съответно, размерът на ДДС към тази основа, не може да бъде разглеждано като обстоятелство, надделяващо над преследваните със закона цели на наказанието и възпиране на този вид нарушения, както и този размер не може да определи даденото деяние като обикновен или необикновен случай по смисъла на определението за маловажност, дадено в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Конкретното административно нарушение се смята за извършено с факта на неиздаването на фискалния бон, а не зависи от размера на стойността на продажбата. Всяка продажба в минимален размер, за която не се издава фискален бон не може да се определя като маловажен случай. Достатъчен е фактът на неиздаването на фискален бон, което законодателя е определил като административно нарушение. Деянието е формално, на просто извършване, и вредните последици не са елемент от състава му. Следва да се приеме, че процесното неизпълнение на задължение от страна на търговеца да издаде фискален касов бон, не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от същия вид, поради което същото не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. Нарушението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е доказано по безспорен начин и неправилно районният съд е приложил разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН.

 

По изложените съображения, съдът намира касационната жалба за основателна. Направените изводи от районния съд са неправилни, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо това да бъде потвърдено НП № 839252-[рег. номер] от 18.07.2025г. на началник отдел „Оперативни дейности“ В.Търново, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК вр. с чл. 37 от Закона за правата помощ вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, в размер общо на 132.94 евро. На ответника по касация следва да бъдат възложени и разноските за съдебно-графическа експертиза в размер на 144,57 евро (равняващи се на 282,75 лева), направени от бюджета на съдебната власт по сметката на Великотърновския районен съд.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 462 от 30.12.2025 г. по НАХД № 20254110201169 по описа за 2025 г. на Районен съд – Велико Търново и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 839252-[рег. номер] от 18.07.2025г. на началник отдел „Оперативни дейности“ В. Търново, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „Л. 2020“ ЕООД за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на министъра на финансите и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева (равняващи се на 511,29 евро).

ОСЪЖДА „Л. 2020“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 2, ап. 4, да заплати на Национална агенция по приходите, разноски за две съдебни инстанции общо в размер на 132.94 (сто тридесет и две евро и деветдесет и четири цента).

 

ОСЪЖДА „Л. 2020“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 2, ап. 4, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Великотърновския районен съд разноски за съдебно-графическа експертиза в размер на 144,57 евро (сто четиридесет и четири евро и петдесет и седем цента), равняващи се на 282,75 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

Особено мнение на съдия Росен Буюклиев:

Намирам за неправилно становището на мнозинството, с което решението на въззивният съд се отменя като неправилно на основание чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
В случая става въпрос за прилагането на разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС, с оглед на неспазването от страна на ответника по касация на разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18 от 13 декември 2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуера за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Следователно приложимо към случая е Решение на Съда от 4 май 2023 година по дело С-97/21, с което се тълкува общностната норма на чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност във връзка с прилагането на националните разпоредби на чл.185, чл.186 и „чл.187, ал.1 и 4 от ЗДДС /вж. параграфи 5, 6, 7 и 8 от решението на Съда/.

Според диспозитиза на това решение „Член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушени е.“.

Посоченото води до извод, че във всички случаи, когато пред националната юрисдикция се породи спор по прилагането на националните разпоредби на чл.185, чл.186 и „чл.187, ал.1 и 4 от ЗДДС, следва предвид мотивите, изложени в параграфи 61,62 и 63 от решението на СЕС, да бъде проверено дали към момента на приключването на съответният спор вече е приложена някоя от санкционните последици, предвидени както в чл.185, така и в разпоредбите на чл.186 от ЗДДС.

В конкретният случай съдът е проявил процесуално бездействие и не е установил дали по отношение на ответника по касация е приложена мярка по чл.186 от ЗДДС, като е бил служебно задължен да извърши тази проверка с оглед прилагането на разтълкуваното от СЕС право на Съюза. Посоченото представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 във връзка с ал.3, т.1 от НПК, което понастоящем е неотстранимо.

С оглед на посоченото считам, че следва решението да се отмени и делото да се изпрати на друг състав на същия съд, който да се произнесе по жалбата на дружеството „Любенов 2020“ ЕООД след като установи дали спрямо него е приложена принудителна административна мярка по чл.186 от ЗДДС за същото нарушение, описано в оспореното пред районният съд наказателно постановление.