Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс , във вр. с чл. 13, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП) и чл. 4, ал. 6 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от Министъра на труда и социалната политика.

Производството по делото е образувано по жалба на Т. Т. Н., [ЕГН], от [населено място], [община], обл. Силистра, [улица], срещу Заповед № 1904-РД01-0493/ 24.09.2024 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Тутракан, потвърдена с Решение № 19-РД06-0036/ 13.11.2024 г. на директора на РД „Социално подпомагане“-Силистра, с която ѝ е отказано отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2024-2025 г.

Жалбоподателката счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна и моли за отмяната ѝ и задължаване на ответника да издаде нова такава, с която исканата целева помощ да бъде отпусната. Твърди, че размерът на получаваната рента, разделен на 12 месеца, увеличава месечния им доход минимално. Посочва, че синът ѝ живее в отделно домакинство, поради което доходите му са неотносими към преценката на възможностите на тяхното семейство. Оспорва факта, че са подпомагани финансово от сина си. Счита, че стойността на получения като подарък лек автомобил е силно завишена, а притежанието му само по себе си е необходимост за семейството, тъй като и тя и съпругът ѝ са с тежки увреждания.

Ответната по жалбата страна – директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Тутракан, чрез процесуалния си представител – ст.юрисконсулта в РД“СП“-Силистра Ю. Т., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, а оспорената заповед - потвърдена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е започнало по заявление – декларация вх. № ЗСП/Д-СС-Т/1551 от 19.07.2024 г., с която оспорващата е поискала от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Тутракан отпускането на целева помощ за отопление с твърдо гориво за семейството ѝ, състоящо се от нея и съпруга ѝ И. Г. Н..

Във връзка с така подаденото заявление-декларация на 05.08.2024 г. социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад. В него е отразено, че съставът на семейството отговаря на декларираното, двамата са с трайно намалена работоспособност и общият им доход за предходните шест месеца е 9855. 78 лева; посочено е също, че семейството притежава общо 22.586 дка земеделски земи, които е отдало под наем и че през м. юни 2024 г. е закупило автомобил на висока стойност; отразено е, че лицата живеят в собствено семейно жилище при добри хигиенни и битови условия и че синът им живее в Германия. Според социалния доклад семейството не може да се определи като такова, което се нуждае от социална подкрепа.

Със заповед Заповед № ЗСП/Д-СС-Т/1551/ 07.08.2024 г. директорът на Дирекция „Социално подпомагане“-Тутракан е отказал да отпусне помощ за отопление за сезон 2024/2025 година. Отказът е обоснован с обстоятелството, че семейството притежава движима вещ, придобита през предходните шест месеца, което не ги определя като лица нуждаещи се от социална подкрепа. Заповедта е обжалвана пред директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" – Силистра, като с решение № 19-РД06-0020 от 02.09.2024 г. последният е отменил заповедта и е върнал преписката за ново произнасяне с указания да прецени доколко автомобилът е показател за стандарта на живот, да прецени дали да изчерпани всички възможности за самоиздръжка с оглед притежаваните земеделски земи и за издръжка на лицата по чл. 140 от СК с оглед твърденията, че автомобилът е закупен със средства, осигурени от техния син.

След извършването на нова социална анкета и изготвянето на нов социален доклад от 20.09.2024 г. е последвало постановяването на Заповед № 1904-РД01-0493/ 24.09.2024 г., с която повторно е отказано отпускане на поисканата целева помощ за отопление. Отказът е обоснован с обстоятелството, че семейството на заявителката притежава земеделски земи в значителни размери, от които получава ежегодно рента, а освен това синът им е в много добро финансово състояние и им оказва финансова помощ, поради което съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗСП не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 от Семейния кодекс.

Заповедта отново е оспорена по административен ред, като с решение № 19-РД06-0036 от 13.11.2024 г. директорът на Регионална дирекция "Социално подпомагане" Силистра е отхвърлил жалбата, потвърждавайки констатациите на директора на ДСП-Тутракан, че поради притежаваното имущество и добрите финансови възможности на лице, което е задължено да издържа заявителите, в случая не са налице предпоставки по чл. 11, ал. 2 от ЗСП за отпускане на помощта.

След получаването на решението на директора на РД „Социално подпомагане“ Силистра, оспорващата е упражнила правото си по чл. 13, ал. 6 ЗСП във вр. чл. 98, ал. 2, изр. 2 от АПК да оспори Заповед № 1904-РД01-0493/ 24.09.2024 г. пред съда, като във връзка с подадената жалба е образувано настоящото производство.

Оспорената в настоящото производство заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Тутракан е валиден административен акт, издаден от административен орган в кръга на неговата компетентност (чл. 4, ал. 4 Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г.) и в предписаната от закона форма, доколкото същата съдържа мотиви с изложените фактически и правни основания за издаването на акта, допълнени с мотивите на по-горестоящия административен орган в съответствие с разпоредбата на чл. 97, ал. 1, изречение второ от АПК и позволяващи проверка на материалната законосъобразност. Не се констатират допуснати нарушения на административнопроизводствените правила с оглед на обстоятелствата, че са спазени установените срокове за произнасяне от решаващите органи и жалбоподателката е била уведомена за извършените процесуални действия и постановени актове, като се е възползвала от предвидената в закона възможност да ги оспори.

На следващо място е необходимо да се обсъди материалната законосъобразност на акта. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). От изготвения социален доклад е видно, че семейството на жалбоподателката отговаря на първата предпоставка, тъй като средномесечния доход за предходните 6 месеца е 517.69 лв., т. е. е по-нисък от диференцирания доход за отопление, който в случая е 542.84 лв. Спорът е концентриран около това дали семейството отговаря на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП с оглед притежаваното движимо и недвижимо имущество и възможностите на техния син да им заплаща издръжка. В случая не е спорно, че семейството притежава 22.586 дка земеделски земи, от които през миналата година е получило доходи в общ размер на 1529. 60 лева. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 3 от ППЗСП помощта се отпуска на лица и семейства, които нямат вземания, доходи от движимо или недвижимо имущество, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност за отделното лице или за всеки един от членовете на семейството да надхвърля линията на бедност за съответната година, с изключение на боновете или акциите от масовата приватизация. В случая наемът от земеделските земи съставлява именно доход от недвижимо имущество, който е извън предвиденото изключение в разпоредбата, поради което следва да се вземе предвид. Същият следва да се прецени към годината, за която се претендира отпускане на помощ, т. е. да се прецени дали през 2024 г. ще бъде получен такъв доход. С Постановление № 212 от 2 ноември 2023 г. на МС е определен размерът на линията на бедност за страната за 2024 г. и той е 526 лева. Следователно, за да отговаря семейството на условията на чл. 10, ал. 1, т. 3 от ППЗСП доходът от земеделските земи през 2024 г. не би следвало да надхвърля двукратния размер на линията на бедност (доколкото семейството се състои от двама члена) или не би следвало да надхвърля 1052 лева. Размерът на доходът от земите обаче, при това за 2023 г., надвишава с близо 50 % тази сума. От страна на жалбоподателката не са представени доказателства, че междувременно наемната цена за 2024 г. е намаляла и семейството е отговаряло въведените условия. Само въз основа на тази констатация следва да се приеме, че семейството не отговаря на законоустановените условия за отпускане на помощта.

За прецизност следва да се обсъди и второто посочено от ответния орган основание за отказа – обстоятелството, че семейството има син, който е задължен да ги издържа, съгласно чл. 140, ал. 1, т. 1 от СК, както и че синът им има възможност да стори това, поради което не отговарят на условието по чл. 11, т. 2 от ППЗСП. В случая не е спорно, че съпрузите имат син. Спорно е до колко той има възможност да заплаща издръжка. В тази връзка ответният орган се е позовал на информацията, дадена пред социалния работник от съпруга на заявителката И. Г. Н.. Същият е изтъкнал, че техният син е осигурил средствата за закупуването на придобития от тях автомобил [Марка] през м. юни 2024 г. и че размерът на осигурените средства е 30 000 лева. Придобиването на автомобила от И. Г. Н. се потвърждава от приложената справка за МПС по регистрационен номер. Очевидно, след като синът на страните може да им осигури вещ за задоволяване на ежедневните потребности на такава стойност, при наличие на по-бюджетни алтернативи, същият разполага с финансови възможности и при поискване може да осигури издръжка на родителите си. А след като това е така, съгласно чл. 11, т. 2 от ППЗСП във вр. с чл. 11, ал. 2 от ЗСП, не може да се счете, че за семейството са налице условия за отпускане на помощ за отопление.

В заключение на изложеното подадената жалба се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Силистра

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. Т. Н., [ЕГН], от [населено място], [община], обл. Силистра, [улица], срещу Заповед № 1904-РД01-0493/ 24.09.2024 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Тутракан, потвърдена с Решение № 19-РД06-0036/ 13.11.2024 г. на директора на РД „Социално подпомагане“-Силистра, с която ѝ е отказано отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2024-2025 г.

Решението е окончателно – чл. 13, ал. 6 от ЗСП.