РЕШЕНИЕ

№ 487

Плевен, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия: СНЕЖИНА ИВАНОВА

При секретар ПОЛЯ ЦАНЕВА като разгледа докладваното от съдия СНЕЖИНА ИВАНОВА административно дело № 20257170700773 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Административното дело е образувано по жалба на „МБАЛ Кнежа“ ЕООД, [ЕИК], гр. Кнежа, ул. „М.Боев“ № 4 чрез управителя д-р Новески срещу заповед за налагане на санкция № РД-08-1533/19.08.2025 година на директор на РЗОК Плевен.

В жалбата се сочи, че по силата на Индивидуален договор №150506/13.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключен с НЗОК, чрез директора на РЗОК - Плевен ЛЗ е изпълнител на болнична медицинска помощ на задължително здравноосигурени лица по клинични пътеки срещу заплащане от възложителя.

Със Заповед №РД-08-1161/24.06.2025 г. Директорът на РЗОК - гр. Плевен е наредил от 25.06.2025 г. до 30.06.2025 г. да бъде извършена проверка на лечебното заведение по посочения договор. Резултатите от извършената проверка са отразени във връчен на 02.07.2025 г. Протокол РД-08-Пр631/30.06.2025 г., съставен от РЗОК - Плевен, като е прието, че за общо 20 бр. пациента, с описани в същия номера на ИЗ-та са нарушени чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, във вр. с чл. 321, т. 5, буква „а" от НРД за МД 2023-2025 г, като заповедта за налагане на санкции №РД - 08-1533/19.08.2025 г. на Директора на РЗОК - гр. Плевен е връчена на лечебното заведение на 03.09.2025 г.

Посочва се , че в съдържанието на заповед №РД-08-1161/24.06.2025 г. на Директора на РЗОК - гр. Плевен прави впечатление, че не е регламентирана проверката по отношение на кои дейности да се извърши и за кой период и едва в протокол РД-08-Пр631/30.06.2025 г., съставен от РЗОК – Плевен, в т. 3 от проверяващия екип е посочено, че поради регистриран ръст в броя на отчетената КП №265.1 са проверени 22 бр. ИЗ на ЗОЛ лекувани по КП №265.1 от месец май до месец ноември 2024 г. в Отделението по физикална и рехабилитационна медицина.

Намира, че в административното производство контролният орган не е взел под внимание и не е извършил задълбочен и всеобхватен анализ на относимите факти във връзка с разпоредбите на чл. 151 от НРД за МД 2023-2025 г. и чл. 2 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ и заповедта е необоснована. Сочените нарушения не са извършени, доколкото при хоспитализацията на здравноосигурените лица са извършени всички необходими диагностично-терапевтични дейности, които са обуславящи за завършването на клинична пътека №265.1 от НРД за МД 2023-2025 г. В тази връзка е предоставена на всяко от двадесетте ЗОЛ медицинска помощ по вид, обем и качество, съответстваща на договорената. Счита, че в административното производство контролният орган не е съобразил реалното състояние на хоспитализираните лица и извършените медико-диагностични дейности и заповедта е незаконосъобразна - постановена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта му.

Направените в процесния административен акт констатации са за неспазване на изискванията на чл. 321, т. 5, б. ,а“, чл. 455, ал. 3 вр. с чл. 454 от НРД МД 2023-2025 г. и във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗО. Прието е, че не са спазени индикациите за хоспитализация по КП№265.1 съгласно изискванията на Приложение №17 от НРД за МД 2023-2025 г. Процесиите ИЗ-та са както следва: ИЗ №1737/11.06.2024 г., ИЗ №1346/07.05.2024 г., ИЗ №2654/06.09.2024 г., ИЗ №2576/29.08.2024 г., ИЗ №3233/31.10.2024 г., ИЗ №2567/28.08.2024 г., ИЗ №3398/14.11.2024 г., ИЗ №3464/21.11.2024 г., ИЗ № 2825/24.09.2024 г., ИЗ №2862/26.09.2024 г., ИЗ №2747/16.09.2024 г., ИЗ №2529/26.08.2024 г., ИЗ №2678/09.09.2024 г., ИЗ №2357/09.08.2024 г., ИЗ №2337/07.08.2024 г., ИЗ №1957/01.07.2024 г., ИЗ №1837/19.06.2024 г., ИЗ 1665/04.06.2025 г., ИЗ №1250/25.4.2024 г., ИЗ №3346/11.11.2024 г.

Съгласно разпоредбата, която е посочена за нарушена от НРД за МД 2023-2025 г. чл. 321, т. 5, б. „а" - Клиничните пътеки се състоят от следните основни компоненти, които са задължителни за изпълнение от лечебните заведения: ... 5. индикации за хоспитализация, диагностично-лечебен алгоритъм, поставяне на окончателна диагноза и критерии за дехоспитачизация, включващи: а) индикации за хоспитализация, включващи задължително обективни критерии за заболяването, диагностично доказани и аргументиращи необходимостта от хоспитализация:

С оглед на конкретните факти, доказващи се от ИЗ-та на процесните 20 бр. ЗОЛ /предоставени на административния орган, по време на проверката/ се установява, че всичките пациенти са насочени към лечебно заведение с Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури от съответен специалист.

Според чл. 33, т. 1 и т. 2 от НРД за МД 2023-2025 г. изпълнителите на медицинска помощ се задължават да осигуряват на здравноосигурените лица договорената медицинска помощ и да изпълняват правилата за добра медицинска практика съгласно условията на НРД, както и да предоставят медицинска помощ по вид. обем и качество, съответстваща на договорената. Съобразно чл. 321, т. 5 от НРД за МД 2023-2025 г. основни компоненти, които са задължителни за изпълнение от лечебните заведения, са: индикации за хоспитализация, диагностично-лечебен алгоритъм, поставяне на окончателна диагноза и критерии за дехоспитализация. В чл.381, ал. 1, т. 3 от НРД за МД 2023-2025 г. е предвидено, че Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнител на БМП за случай по КП при спазване индикациите за хоспитализация и диагностично-лечебния алгоритъм, поставена окончателна диагноза и критериите за дехоспитализация по съответната КГ1, както и са изпълнени условията за завършена КП. Пациентите по процесиите ИЗ са постъпили в лечебното заведение с издадено от съответния специалист лекар Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури. Лекуващият лекар е специалистът, който може да назначи по-голям брой процедури, които да се изпълнят за по-кратък период от време. Специалистът физиотерапевт в зависимост от степента на повлияване в началото на амбулаторния курс определя, дали е достатъчен или не терапевтичния ефект от проведената до момента рехабилитация в извънболничната помощ и преценява, дали пациентът да продължи с нея или да се насочи към стационар и не е налице законово регламентирани минимален или максимален брой дни за постигане на достатъчен терапевтичен ефект от провежданата рехабилитация в извънболничната помощ, а това е по преценка на лекаря специалист.

Намира, че констатациите на проверяващите са неправилни и не почиват на конкретната фактическа обстановка и оказаната от ЛЗ болнична помощ е предоставена на пациентите при стриктно спазване на индикациите за хоспитализация и диагностично-лечебния алгоритъм, като са приложени в пълен обем и съответно са спазени изискванията на процесната КП.

Посочва, че очертаните задължения за изпълнителя с ИД - ЛЗ като изпълнител на медицинската помощ по смисъла на Националния рамков договор, дължи да осъществи здравната дейност в определения обем със съответната клинична пътека и в нито един нормативен акт не съществува, респективно не е дадена възможност на лечебно заведение да преценява дали да приеме ЗОЛ или не, което е насочено от съответния специалист за прием. ЗОЛ само избира, в кое болнично заведение да получи съответната медицинска помощ. Този факт се извежда от разпоредбата на чл. 4 от ЗЗО, която гарантира не само свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, но и свободен избор на изпълнител, сключил договор е районна здравноосигурителна каса.

ЛЗ е изпълнило задълженията си по Договора - да окаже здравна помощ на всички здравноосигурени лица, които са я потърсили и съответно им се е полагало здравно осигуряване, дейността е реално извършена, отчетена, съгласно клаузите на договорите, приета, дори и платена и болничното заведение „МБАЛ КНЕЖА" ЕООД няма възможност да откаже лечение на здравноосигурено лице, тъй като на законоустановеното право на избор на осигуреното лице да избере лечебното заведение съответства на задължението на изпълнителя на медицинската помощ да го приеме.

Моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата - Директорът на РЗОК - Плевен, не е подал писмен отговор по жалбата, въпреки предоставената му с Определение №2965/29.09.2025 г. (л.278) възможност.

В съдебно заседание оспорващият -МБАЛ „Кнежа" ЕООД се представлява от адв. Ч., която поддържа жалбата, и счита, че не е налице практика лечебното заведение да отказва приемане на ЗОЛ с издадено направление за хоспитализация, а и избор на лечебно заведение е предоставен на ЗОЛ. Посочва, че не е налице задължение за извършване на определен брой процедури в извънболничната помощ, за да бъде насочено лицето към болничната помощ и намира, че неправилно е санкционирано лечебното заведение. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът - Директор на РЗОК - Плевен, се представлява от юрк Л., която оспорва жалбата и счита, че заповедта е законосъобразна и правилно е прието, че не са налице индикации за хоспитализация предвид кратък курс на лечение в доболничната помощ и моли за отхвърляне на жалбата. В срок предоставя писмени бележки, в които посочва, че за 20 бр. ЗОЛ не са спазени индикациите за хоспитализация в ЛЗ по КП №265.1 - Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателен апарат, съгласно изискванията на Приложение №17 от НРД за МД за 2023 - 2025 г. и е налице необосновано хоспитализиране на пациенти, поради факта, че не е изчерпана възможността в извънболничната помощ, а именно кратък физиотерапевтичен курс в СИМП, конто не гарантира достатъчен терапевтичен ефект от провежданата рехабилитация в извънболничната помощ.

Посочва, че съгласно чл. 19а, ал. 1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ задължително здравноосигурените лица имат право па достъп до лечебни заведения, сключили договор с НЗОК за оказване па болнична помощ, заплащана от НЗОК, когато диагностичната и/или лечебната цел не може да бъде постигната в условията на извънболничната помощ. Съгласно чл. 318, ал. 1 от НРД за МД за 2023-2025 г. в случаите, когато диагностичната и/или лечебната дейност не може да бъде постигната в условията на извънболничната помощ, ЗОЛ може да бъде насочено съгласно Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ с "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. M3-НЗОК № 7) за хоспитализация в лечебно заведение - изпълнител на БМП. В ал. 3 е посочено, че към направлението за хоспитализация се прилага амбулаторният лист от извършения преглед на пациента с посочени данни от анамнезата и обективното състояние на пациента, предприетите диагностични и терапевтични дейности, в това число и обективните обстоятелства, мотивиращи становището, че лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ.

Посочва, че основните дейности по КП са описани в чл. 321 от НРД за МД за 2023-2025 година и в т. 5 е предвидено, че следва да бъдат изпълнени задължително по съответната КП индикациите за хоспитализация, диагностично-лечебен алгоритъм, поставяне на окончателна диагноза и критерии за дехоспитализация, а съгласно чл. 321, т. 5, б. "а" от НРД за МД индикациите за хоспитализация включват задължително обективни критерии за заболяването, диагностично доказани и аргументиращи необходимостта от хоспитализация. Посочва, че за 20-те ЗОЛ е имало назначен и проведен физиотерапевтичен курс, но той действително не покрива изискването на КП № 265 както е в посочения стандарт по Приложение № 17, а индикациите са абсолютна предпоставка лицето да бъде хоспитализирано, те са обективни данни, свързани с неговото здравословно състояние и в КП № 265 са изчерпателно посочени.

Посочва, че съгласно чл. 21а от Наредбата лекарите и лекарите по дентална медицина от лечебните заведения по чл. 196, ал. 1 могат да извършват прием за диагностика и лечение в болнични условия на пациенти, при които са нашие индикациите за това, съгласно националните рамкови договори, като и в чл. 319, ал.2 от НРД е посочено- при наличието на индикации за хоспитализация, регламентирани в КП. приемащият лекар в болницата осъществява или планува приема на ЗОЛ , а в чл. 304. ал.1. т. 1 ,за да бъде хоспитализиран/приет пациент за лечение по дадена КП, АПр и КПр, следва да е с непрекъснати здравноосигурителни права и да са налице следните обстоятелства: индикациите за хоспитализация/лечение, включени КП, АПр и КПр. Намира, че липсата на индикации за хоспитализация са доказани и се потвърждава и от заключението на вещото лице и становище на Арбитражна комисия. Моли за отхвърляне на жалбата.

Административен съд - Плевен, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

„МБАЛ Кнежа" ЕООД, има сключен договор с РЗОК - Плевен за изпълнение на болнична медицинска помощ по клинични пътеки №150506/13.10.2023 г., приобщен на л.л.308-355 от делото. Приобщени са и приложенията към него /л.л.300-303/, от които е видно, че д-р Д. Б. К. е единственият лекар в отделението по физикална и рехабилитационна медицина.

Със заповед № РД-08-1161/24.06.2025 г., издадена на основание чл.72, ал.2 от ЗЗО, Директорът на РЗОК - Плевен е наредил да бъде извършена планова, тематична, първична, самостоятелна проверка на „МБАЛ Кнежа" ЕООД, по изпълнение на Договор №150506/13.10.2023 г., сключен с РЗОК - Плевен. Със същата заповед е определен срок за извършване на проверката – шест дни и е разпоредено същата да бъде извършена от екип в състав: д-р С. А., Ц. Б. и Р. И. – контрольори в РЗОК – Плевен /л.242/. По преписката е приобщено писмо от управителя на НЗОК /л.л.243-244/, с което уведомява директори на РЗОК /включително директора на РЗОК-Плевен/, че се наблюдава значителен ръст на броя на определени клинични пътеки, и изисква да се извърши последващ контрол по изпълнение на договорите с изпълнителите на медицинска помощ.

Въз основа на заповед № РД-08-1161/24.06.2025 г. е извършена проверка, като е издаден протокол №РД-08-Пр-631/24.06.2025 г. /л.л.17-34/. В т.3 от него е посочено , че поради регистриран ръст в броя на отчетената КП №265.1 сапроверени 22 бр. ИЗ на ЗОЛ лекувани по КП №265.1 от месец май до месец ноември 2024 г. в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина на „МБАЛ - Кнежа“ ЕООД и се констатира, че при 20 броя ЗОЛ не са спазени индикациите за хоспитализация по КП №265.1 съгласно изискванията на Приложение № 17 от НРД за МД за 2023-2025 год. - КП №265.1:Индикации за хоспитализация и лечение, 5а. Индикации за хоспитализация. 5а). Индикации за хоспитализация. - 1.3. Физикална терапия и рехабилитация на пациенти със заболявания на опорно-двигателния апарат, при които не е налице достатъчен терапевтичен ефект от провежданата рехабилитация в извънболничната помощ по искане на лекаря специалист, провеждащ амбулаторното диспансерно наблюдение на пациента.

Посочени са индивидуализирани ИЗ с номера и дати, както следва: ИЗ №1737/11.06.2024 г., ИЗ №1346/07.05.2024 г., ИЗ №2654/06.09.2024 г., ИЗ №2576/29.08.2024 г., ИЗ №3233/31.10.2024 г., ИЗ №2567/28.08.2024 г., ИЗ №3398/14.11.2024 г., ИЗ №3464/21.11.2024 г., ИЗ № 2825/24.09.2024 г., ИЗ №2862/26.09.2024 г., ИЗ №2747/16.09.2024 г., ИЗ №2529/26.08.2024 г., ИЗ №2678/09.09.2024 г., ИЗ №2357/09.08.2024 г., ИЗ №2337/07.08.2024 г., ИЗ №1957/01.07.2024 г., ИЗ №1837/19.06.2024 г., ИЗ 1665/04.06.2025 г., ИЗ №1250/25.4.2024 г., ИЗ №3346/11.11.2024 г. Всички ИЗ са на пациенти, лекувани по КП №265.1.

Пациентите са индивидуализирани с датите на раждане, за всеки от тях е посочена приемната диагноза: Z50.8 Лечение включващо други видове рехабилитационни процедури. Посочени за всеки са и придружаващи заболявания. За всеки от пациентите е описан първичният амбулаторен лист, с който в извънболничната медицинска помощ е назначен физиотерапевтичен курс на лечение, както и заключителният преглед, отразен в вторичен амбулаторен лист, издаден на следващия ден след първичния преглед /за пациентите по първите пет ИЗ/, или след три работни дни физиотерапевтичен курс – за пациентите по останалите ИЗ, в който се отчита недостатъчно повлияване, и се насочва за стационарно лечение. Посочено е, че амбулаторните листи са издадени от д-р Д. К., специалист по физикална и рехабилитационна медицина. Посочено е за всеки пациент, че краткият ФТ курс в СИМП не гарантира достатъчен терапевтичен ефект от провежданата рехабилитация в извънболничната помощ.

За всяка от 20-те ИЗ е посочено, че съгласно чл. 431, ал. 1 във връзка с чл. 381, ал. 1, т. 3 от НРД за МД за 2023-2025 год. - за липсващи индикации за хоспитализация по КП №265.1, ЛЗБП следва да възстанови неоснователно получената сума за описания случай в ИЗ.

Към протокола са приложени описаните в него ИЗ, както и други документи от проверката /л.л.35-211, 288-297/.

Протоколът е връчен на ЛЗ на 02.07.2025 г., видно от поставения електронен подпис на управителя на ЛЗ /л.34/.

Издаден е и протокол за неоснователно получени суми /л.л.212-241/, който не е предмет на настоящето дело.

Изготвен е и доклад до директора на РЗОК с констатациите от проверката /л.л.260-277/, подписан от тримата проверяващи, в който се излагат същите факти и обстоятелства, както в протокола от проверката.

Срещу констатациите в протокола и в ПНПС е подадено възражение от представляващия ЛЗ на 02.07.2025 г. /л.л.248-249/, в което се излагат твърдения, че лекарят – специалист физиотерапевт, в зависимост от степента на повлияване от проведената рехабилитация в извънболничната помощ преценява дали пациентът да продължи с нея или да се насочи към стационар. Посочва се, че няма законово регламентирани минимален или максимален брой дни за постигане на достатъчен терапевтичен ефект от провежданата рехабилитация в извънболничната помощ, а това е по преценка на лекаря специалист.

Със заповед № РД-18-28/15.07.2025 г. на директора на РЗОК Плевен /л.287/ е назначена арбитражна комисия, която да разгледа възражението.

Арбитражната комисия се е произнесла по подаденото възражение с решение № 28/17.07.2025 г. /л.л.252-259/. Видно от същото, с шест гласа „за“ и нула „против“ е потвърдила констатациите по т.3.1-т.3.20 от Протокол №РД-08-Пр-631/24.06.2025 г.

За всеки от 20-те случая е посочено, че НЗОК заплаща до 20 процедури в ИБП. Описани са броя процедури при всеки пациент, които сумарно са проведени в извънболничната помощ: 6 процедури при един пациент, 8 процедури при четирима пациенти, 9 процедури при двама пациенти, и 12 процедури при тринадесет пациенти, след което е направена преценка за недостатъчен ефект, която не е обективирана с конкретни показатели. Посочено е, че процедурите, проведени в рамките на хоспитализацията по КП№265.1 са същите като тези, извършени в ИБП/приложените групи процедури в БП са аналогични като тези в ИБП.

Издадена е процесната заповед за налагане на санкции №РД - 08-1533/19.08.2025 г. на Директора на РЗОК - гр. Плевен /л.л.10-16/. В същата са възпроизведени констатациите от протокола. Посочено е, че не са налице индикации за хоспитализация на посочените 20 ЗОЛ, тъй като с посочените в АЛ брой на извършени процедури не може да се приеме , че не е налице достатъчен терапевтичен ефект, тъй като същите са извършени в кратък период и всеки от описаните случаи представлява нарушение на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, във връзка с чл. 321, т. 5, буква „а“ от НРД за МД 2023-2025 год. Със процесната заповед за всеки един от констатираните случаи на нарушение е наложена санкция – финансова неустойка в размер на 200 лева, общо 4000 лева за 20-те нарушения.

По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, заключението на която е приобщено на л.л 373 по делото. Вещото лице е изготвило експертизата като е съобразило 24 ИЗ, представени по делото и проверени при извършване на проверката, но по 4 от тях не са констатирани нарушения и не са предмет на оспорената заповед и съдът не взема предвид установеното от вещото лице в експертизата по отношение на ИЗ №1806/2025 на Г. И. П., ИЗ №1529/2024 на С. Г. К., ИЗ №1805/2025 на Ц. Б. К., ИЗ №1925/2024 Ц. З. М..

Вещото лице посочва, че издадените направления за хоспитализация № 7 за 20 те пациента са изготвени в съответствие с изискванията и са приложени АЛ за вторичен преглед, но посочването в същия : недостатъчно повлияване, насочва се към стационар, не може да бъде прието за достатъчно, тъй като е налице изключително кратък курс на амбулаторно физиотерапевтично и рехабилитационно лечение, при който не може да се постигне терапевтичен ефект – намаляване на болка, оток, увеличаване на обем на движение, а заболяванията са с хроничен характер и болковият синдром рецидивира. Установено е от вещото лице, че за пациентите Д. Ч. –първичен преглед на 29.04.2024 година –вторичен на 30.04.2024 година, Е. Р. - първичен преглед на 06.06.2024 година –вторичен на 07.06.2024 година, Д. К., първичен преглед на 29.08.2024 година –вторичен на 30.08.2024 година Н. П. - първичен преглед на 27.08.2024 година –вторичен на 29.08.2024 година и И. Д. първичен преглед на 30.10.2024 година –вторичен на 31.04.2024 година са назначени 4 вида процедури по 2 броя, като същите са проведени в рамките на един ден.

По отношение на 14 пациента са назначени 4 вида процедури по 3 , като първичен преглед и вторичен преглед с констатации за неповлияване са с интервал от два дни и по отношение на двама пациенти да назначени при първичен преглед 3 вида процедури по 3 броя, но вторичен преглед, който е отново в рамките до два дни е посочено неповлияване.Вещото лице описва по отношение на ЗОЛ техните оплаквания, като посочва, че са с хроничен характер и назначения кратък курс не може да има нужния терапевтичен ефект, предвид краткия срок. В съдебно заседание вещото лице посочва, че в бланка № 7 има възможност за отказа от прием в лечебното заведение, но това би довело до жалба от ЗОЛ. Посочва, че назначената терапия, след която е прието ,че няма терапевтичен ефект в рамките на два дни е недостатъчна, за да се отчете ефектът върху заболяването и въпреки, че няма задължения за определен брой процедури, то следва да се изчерпи ред в извънболничана помощ, за да се прецени , какъв ефектът на терапията. Съдът кредитира заключението на вещото лице по отношение на установеното, че назначените процедури като брой, период на извършване – 1, 2 дни , не могат да доведат до повлияване на пациента, което да се приеме, като индикация, че не са достатъчни, за да бъде насочен към лечение в лечебно заведение.

Процесната заповед е връчена на представляващия ЛЗ на 03.09.2025 г., видно от саморъчния подпис на самата нея – л.16. Жалбата до съда е подадена на 16.09.2025 г., видно от поставения вх.№ на РЗОК-Плевен /л.3/.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – директорът на РЗОК, съгласно чл. 59, ал. 13 от ЗЗО.

Заповедта е издадена в предвидената от закона форма, съгласно чл. 59 АПК, като съдържа посочените в ал. 2 реквизити.

Процесуалният ред за извършване на проверката, регламентиран в ЗЗО, е спазен. В чл.9, ал.2 от Инструкция № РД-16-46 от 3.07.2023 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от Закона за здравното осигуряване, издадена от управителя на НЗОК на основание чл. 72, ал. 10 ЗЗО, е предвидено заповедта за възлагане на проверка да съдържа правните и фактическите основания за издаването й; територията на съответната РЗОК, където се намира обекта/ите на проверката проверяващото лице (лица); обекта/и - наименование и месторазположение; вид, задача и срок на проверката. Не е необходимо да се посочват конкретни КП, които ще се проверяват, нито писмото на управителя на НЗОК, което изисква да се направи проверка. Заповедта, слагаща началото на административното производство, съдържа посочените в ЗЗО и Инструкцията реквизити.

Протокол с констатациите от проверката е съставен от компетентен орган съгласно чл. 9, ал. 1 от посочената по-горе инструкция, и е връчен на жалбоподателя, който се е възползвал от правото си да подаде възражение срещу него съгласно чл. 19, ал.1 от Инструкцията. Същото е разгледано от арбитражна комисия, която е приела, че възражението е неоснователно.

С оглед на изложеното, липсват нарушения на административно -производствените правила при издаване на заповедта.

По отношение на спазването на материалния закон съдът съобразява следното:

Индикациите за хоспитализация по КП №265.1 посочват определени заболявания и състояния, при които лицата следва да бъдат приети за болнично лечение, като не е спорно, че посочените 20 пациента страдат от сочените заболявания, но в случая не са налице индикации за прием в болнично заведение, тъй като проведеното лечение в рамките на 1 или два дни в извънболнична помощ, не може да обоснове извод за неповлияване и насочване към ЛЗ, тъй като е недостатъчно и не може да поради желания ефект за този кратък период. Видно от заключението на СМЕ, проведеното лечение в извънболничната помощ не е с максимално възможната продължителност, която се заплаща от НЗОК и с оглед брой на назначени процедури -4, 3 броя и то извършени в рамките на едни или два дни не биха могли да доведат до повлияване , не само поради брой на процедурите, но кратък период на прилагането им , което прави невъзможно да се приеме, че в рамките на един ден или два може да се направи извод, че пациентът не е повлиян от рехабилитацията, тъй като периодът е изключително кратък и недостатъчен, а и пациентите в процесната заповед са с хронични заболявания. Липсата на достатъчно повлияване, която е заявена в вторичните амбулаторни листи, не е обоснована с посочени обективни показатели.

С оглед на горното, основателно е посочено в процесната заповед, че липсват индикации за хоспитализация за пациентите, посочени в 20-те броя ИЗ. Приемането на пациенти, които нямат индикации за хоспитализация, представлява нарушение на посочената в заповедта разпоредба на чл.321, т.5, буква „а“ от НРД, съгласно която клиничните пътеки се състоят от следните основни компоненти, които са задължителни за изпълнение от лечебните заведения и по т. 5 това са индикации за хоспитализация, диагностично-лечебен алгоритъм, поставяне на окончателна диагноза и критерии за дехоспитализация, включващи: а) индикации за хоспитализация, включващи задължително обективни критерии за заболяването, диагностично доказани и аргументиращи необходимостта от хоспитализация. В случая е налице възможност за отказ от лечение в направление № 7 за хоспитализация и приемащия лекар следва да извърши такава преценка, дали описаното в направлението, приложен АЛ и оказано лечение в извънболнична помощ води до извод за необходимост от лечение в болнично заведение. В случая не се оспорва от дружеството, че лекарят и в извънболнична помощ и приемащ лекар в лечебното заведение е един и същ и това обстоятелство съдът кредитира именно в насока, че специалистът –физиотерапевт е запознат със здравословното състояния на пациентите, на които в рамките на 1 или два дни е назначил процедури и за които е преценил, че не се повлияват от кратко лечение, което е определил за тях. Неоснователен е довод на оспорващ , че пациентът може да се насочи към всяко лечебно заведение с издаден документ за хоспитализация и не може да бъде отказано лечение, тъй като в конкретния случай е налице лечение в извънболнична помощ от лекар, който само в рамките на 1,2 и три дни приема, че назначеното лечение от него не е довело до нужния резултат и същият специалист е приемащ лекар в лечебното заведение и е напълно запознат със състоянието на пациентите, които сам е лекувал и насочва за болнично лечение.

Видно от СМЕ, в случая такива индикации за хоспитализация при посочените 20 пациенти не са налице, тъй като приложеното лечение от лекар в извънболнична помощ е много кратко и не би могло да даде резултат, за да се прецени, дали пациентът въобще се е повлиял или е необходимо болнично лечение..

Правилно е прието , че е налице нарушение на чл. .55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО за неспазване на условия и ред при оказване на болнична помощ, тъй като по отношение на посочените в заповедта лица не е налице индикация за хоспитализация, независимо, че е издадено направление и АЛ, тъй като назначеното лечение от лекар в извънболнична помощ е кратко и не може да доведе до заключение за липса на повлияване и необходимост от лечение в лечебно заведение предвид ограничен период на прилагането му.

Съгласно чл. 321, т. 5, б. "а" от НРД МД 2023 – 2025 г. клиничните пътеки се състоят от следните основни компоненти, които са задължителни за изпълнение от лечебните заведения: индикации за хоспитализация, диагностично-лечебен алгоритъм, поставяне на окончателна диагноза и критерии за дехоспитализация, включващи: (а) индикации за хоспитализация, включващи задължително обективни критерии за заболяването, диагностично доказани и аргументиращи необходимостта от хоспитализация. В случая е налице именно липса на индикация за хоспитализация, тъй като пациентите не биха могли да се повлияят от лечение в рамките на 1 или 2 дни , за да се прецени, че следва да бъдат настанени в лечебно заведение.

Съгласно посочената в заповедта разпоредба на чл.455, ал.3 от НРД, когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв., като в случая е налице именно такова нарушение, тъй като не са били налице индикации за настаняване в болнично заведение за лечение , тъй като не е проведено такова пълноценно в извънболнична помощ, за да прецени, че следва да бъде насочен пациент към лечебно заведение, а и следва да се отчете и конкретното обстоятелство, че лекуващ лекар и приемащ лекар е едно и също лице и предвид професионална квалификация следва да е наясно, че лечение за период от един или два дни, не може да има терапевтичен ефект, за да извърши преценка за по-наташните мерки.

Съдът намира, че правилно е прието , че е налице нарушение на условията и ред за оказване на болнична медицинска помощ, като правилно е определена санкцията в минимален размер, при съобразяване на чл.454 от НРД, съгласно който видът и размерът на санкцията се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, в зависимост от: вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броя на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с решение, като е наложена финансова неустойка в минимален размер за всяко от нарушенията.

С оглед на изложеното, е налице посочената липса на индикации за хоспитализация при 20-те пациенти, лекувани по КП 265.1 в МБАЛ Кнежа. Установените нарушения са точно квалифицирани и правилно за всяко от тях е наложена санкция финансова неустойка в размер на 200 лева, общо 4000 лева.

Съдът намира, че заповедта е издадена и съответствие и с целта на закона, който изисква разходването на публични средства за болнична помощ да се извършва само за пациенти, за които са налице предвидените в съответната клинична пътека индикации за хоспитализация.

Твърдението на оспорващия, че контролният орган не е взел под внимание и не е извършил задълбочен и всеобхватен анализ на относимите факти във връзка с разпоредбите на чл. 151 от НРД за МД 2023-2025 г. и чл. 2 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, е неоснователно. Разпоредбата на чл.151 от НРД указва задълженията на ОПЛ, но също изисква да са налице индикации за хоспитализация; Разпоредбата на чл. 2, ал.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ гласи: „Здравноосигурените лица в Република България имат право да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, които им гарантират достъпно лечение в съответствие със стадия, развитието, тежестта и остротата на съответното заболяване.“ Последващите алинии на чл.2 уреждат правото на медицинска помощ извън обхвата на здравното осигуряване по реда на ЗЗО, както и ограничение да не се изисква доплащане от пациентите, лекувани по пакета по ал.1. Тези разпоредби са неотносими към настоящия случай, доколкото правото на здравно осигурените лица не е неограничено, а именно, за да бъдат приети за болнично лечение, същите следва да имат индикации за хоспитализация по съответна КП. В процесната заповед не се оспорва извършването на диагностично-терапевтични дейности, а се сочи липса на индикации за хоспитализация. Не е необходимо в заповедта да се отчита реалното състояние на хоспитализираните лица, доколкото в издадените вторични амбулаторни листи същото не е отразено, а и повлияването на здравословното състояние на пациентите може да бъде съобразено едва след извънболнично лечение с достатъчна продължителност. В чл. 304, ал. 1 от НРД за МД за 2023 -2025 г се посочва, че за да бъде хоспитализиран/приет пациент за лечение по дадена КП, АПр и КПр, следва да е с непрекъснати здравноосигурителни права и да са налице определени обстоятелства, сред които е индикациите за хоспитализация/лечение, включени КП, АПр и КПр, каквито тук не са налице и това в конкретния случай приемащ лекар в лечебното заведение ,който е и издател на направлението за хоспитализация, е бил запознат.

Неоснователно е и твърдението, че за специалиста физиотерапевт няма законово регламентирани минимален или максимален брой дни за постигане на достатъчен терапевтичен ефект от провежданата рехабилитация в извънболничната помощ. Специалистът физиотерапевт следва да лекува пациентите според правилата на добрата медицинска практика, като назначи необходимото лечение със съответна продължителност. В случая КП изисква при процесните случаи да е проведено извънболнично лечение, като само при недостатъчен терапевтичен ефект пациентът да бъде приет за болнично лечение, като в случая с оглед заключение на вещото лице при курс на лечение от 1 и два дни и назначени само 8 процедури не може да се направи извод за повлияване или не на пациента, тъй като не е достатъчно такова по обем лечение, за да се обоснове насочване към лечебно заведение. Противоречи на разума на закона схващането, че на пациента може да се извършат 6, 8 при възможни 20, като след извършването на този малък брой процедури същият пациент следва да бъде приет в болница, където да се извършват същите или аналогични процедури.

В КП 265.1 ясно е посочено, че се приемат на лечение само лица, които имат индикации за прием. Тази КП /като и всички останали/ като част от НРД /част от Приложение №17 към същия/ е съвкупност от нормативни изисквания, които ЛЗ е длъжно да спазва, независимо от кого е насочен пациентът към ЛЗ. Разпоредбата на чл. 4 от ЗЗО не може да се тълкува в смисъл, че всяко лице може да ползва болнична медицинска помощ, дори да не са налице съответните индикации за прием. Всяко болнично заведение, включително „МБАЛ КНЕЖА" ЕООД е длъжно да откаже лечение на здравноосигурено лице, когато същото няма индикации за болнично лечение.

Предвид горепосоченото съдът намира, че , заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствени правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона и следва да бъде отхвърлено оспорването.

С оглед изход на делото и искането на пълномощник на ответника за присъждане на разноски в минимален размер , то същото е основателно и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК оспорващият следва да заплати на РЗОК Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро /130 лева/ съгласно чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Плевен, пети състав,

РЕШИ:

Отхвърля жалба на „МБАЛ Кнежа“ ЕООД, [ЕИК], гр. Кнежа, ул. „М.Боев“ № 4 чрез управителя д-р Новески срещу заповед за налагане на санкция № РД-08-1533/19.08.2025 година на директор на РЗОК Плевен.

Осъжда МБАЛ Кнежа“ ЕООД, [ЕИК], гр. Кнежа, ул. „М.Боев“ № 4 чрез управителя д-р Новески да заплати на РЗОК Плевен разноски в размер на 66,47 евро /130 лева/.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.

Съдия:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�