Производството е по реда на глава XII от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН, във вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Л. Т. Х., адрес: [населено място]. [улица] чрез процесуалeн представител адв. Й. Л., с против: Решение №43/14.05.2025г.. постановено по анд № 29/2025г. по описа на Районен съд – Костинброд.

Навеждат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния и процесуалния закон – отменителни основания по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска отмяната на обжалвания съдебен акт като неправилен и отмяна на НП като незаконосъобразно. Претендира съдебни разноски.

Ответникът по касационната жалба – началник отдел «Контрол по републиканската пътна мрежа» при АПИ, представляван по пълномощие от юрк. Николов, който дава становище за неоснователност на оспорването, съответно сочи, че решението на районен съд е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Съответно прави искане съда на отмени обжалваното определение. Прави възражение за прекомерност. Моли присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Предявена е и частна жалба от юрк. Николов срещу определение № 59 от 20.06.2025 г. на районен съд Костинброд, по анд № 29/2025 по описа на този съд, с което е уважен частично иска за допълване на решението, което се обжалва в частта за разноските.

Представителят на Софийска окръжна прокуратура дава становище за неоснователност на оспорването с касационна жалба, поради липсата на касационни основания, съответно иска отхвърляне на частната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл.210, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията по чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН. Като такава същата е допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на касационна проверка е решение №43/14.05.2025г.. постановено по анд № 29/2025г. по описа на Районен съд – Костинброд, с което е изменено наказателно постановление № 8996/22.11.2024 г. издадено от началник отдел „Контрол по Републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и и оперативен контрол“ при АПИ, с което на Л. Т. Х., е наложена „глоба“ в размер на 2 500 лева на основание чл. 177 ал. 3 т.1, предл. 3 от ЗДвП за извършено административно нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1 т. 4 б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3 б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като му е наложена „глоба” в размер на 1 500 лева.

За да постанови решението си, районният съд е събрал писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е намерил за установени обстоятелства, които са от значение за спора, като е приел правилно следната фактическа обстановка:

На 25.10.2024 г. около 15:20 часа, на път II – 81 , км. 5+700 на отбивна площадка в посока гр. Костинброд – гр. София Христов е управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с пет оси – МПС с 2 оси марка „ДАФ“, модел „ХФ 460 ФГ“, с рег. № *** и полуремарке с 3 оси, с рег. № ***, като при направено измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DPW – KR № 118845 и ролетка № 1311/18/5м/ е констатирано следното : 1. Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на МПС е 12.815 т., при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.5 т., съгласно чл. 7 ал.1 т. 4 буква „а“ от Наредбата, като превишението е с 1.315 т. 2. При измерено разстояние между осите 1.36 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 30.110 т. при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл. 7 ал.1 т. 3 буква „б“ от Наредба № 11 / 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и / или тежки ППС, като превишаването е с 6.110 т., видно от кантарна бележка от измерване № 133 / 25.10.2024 г.

Формирал е изводи за законосъобразност на наказателното постановление с оглед липсата на допуснати нарушения на процесуалните правила по издаването на АУАН и НП; от доказателствата по делото категорично се установява нарушението, описано в АУАН в противоречие с разпоредбите на чл. 139, ал.1, т.2, пр. 3 от ЗДвП. Установява се, че към момента на извършване на проверката измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на МПС е 12.815 т., при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.5 т., както и при измерено разстояние между осите 1.36 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 30.110 т. при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., т. е. измерените параметри на управляваното от жалбоподателя ППС е извънгабаритно по смисъла на § 1, т. 1 от Наредбата, респ. тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от същата наредба. Управлявайки ППС с тегло над максимално определеното с посочената Наредба маса и натоварване е осъществил състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.2 от ЗДвП. Изменил е наложената глоба с оглед липсата на мотиви в наказателното постановление за отегчаващи отговорността обстоятелства.

При извършената служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата инстанция намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно постановено при съответствие с материалния закон, като съображенията за това са следните:

Касационното производство е средство за отстраняване на грешките на съда при прилагане на закона. Нарушение на материалния закон е налице, ако той е приложен неправилно, т.е. не е приложена съответната правна норма на закона, допусната е неправилна квалификация на деянието или не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен. В настоящето производство не са налице доказателства въззивния съд да е допуснал такива нарушения.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на районен съд - Костинброд, че в хода на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушението е описано ясно и точно с всички съставомерни признаци и правната квалификация е съответна на описанието, видно от НП нарушението се изразява в нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.2, пр. 3 от ЗДвП във вр. чл. 7, ал.1, т.3, б. „б“ от Наредбата.

Управляваният от санкционираното лице състав от ППС има натоварване на 2-ра единична ос на ППС е 12.815 т, което надвишава посоченото максимално допустимо такова в чл. 7, ал. 1, т. 4, буква "а" от Наредбата, но установеното натоварване сочи и на изключението по чл. 8, ал. 5 във връзка с чл. 14, ал. 3 от същата Наредба – не превишава с повече от 30 % допустимото максимално натоварване. След като нормативно е предвидено, че е допустимо движение на извънгабаритни ППС до определени параметри на натоварване на ос без издадено разрешение при заплащане на определена такса и доколкото в случая управляваното от Христов ППС отговаря на условията на чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11/2001 г. /относно натоварване на ос/, административнонаказателната разпоредба, която съдържа в хипотезата си установените от контролните органи съставомерни факти, е тази на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП ( в старата ѝ редакция), предвиждаща налагане на административно наказание глоба от 500 лв. до 3 000 лв. за управление на ППС, което алтернативно има размери, маса или натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени от министъра на регионалното развитие, без да е спазен установения за това ред. Нормите за маса, размери и натоварване на ос, както и реда за движение на ППС – след заплащане на такса, са определени от Наредба № 11/03.07.2001 г., издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС. Следователно единствената разлика между двете деяния е размерът на превишената норма и когато движението на извънгабаритно и/или тежко ППС се извършва без необходимото разрешително по чл. 8, ал. 2 от Наредбата на МРРБ, е налице нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от ЗП и се осъществява съставът на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредбата урежда правомощието на съответните служители към АПИ да спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, както и съставят акт на водача, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително.

Според § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11/03.07.2001 г., "неделим товар" e товар, който не може да се дели на две и повече части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело до излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди и който поради своите размери или маса не може да бъде превозван от моторно превозно средство, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата.

Настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи допълнително, че с оглед вида на превозвания товар – фракция, не е било необходимо водачът да разполага нито с разрешително, нито с разрешение въз основа квитанция за заплатени пътни такси във връзка с извършвания превоз. Разрешаването на движение на тежко ППС в рамките на специалното ползване на пътищата в този случай би било незаконосъобразно. Превозвания товар, в настоящия случай може да бъде "разглобен на части" без това деление да доведе до излишни разходи или да породи риск от нанасяне на вреди, съответно да бъде превозен в рамките на общественото ползване на пътищата с превозно средство, ремарке, съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на Наредбата. Във всички случаи, в които разрешение не се следва поради наличие на възможност конкретен товар да бъде разделен и превозен на части, така че ППС, с което превозът се извършва да не надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, е налице изрична забрана за превоз на този товар по начин, по който със същия конкретното ППС ще бъде претоварено, съответно извънгабаритно – тежко, по смисъла на чл. 3 във вр. с чл. 6 и чл. 7 от Наредба № 11/03.07.2001 г.

При това положение изведените в АУАН и НП правни квалификации са съответни на фактите по случая. Административнонаказателна отговорност в настоящия случай - за движението на извънгабаритно – тежко ППС, в нарушение на забраната по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, в хипотеза, в която разрешение за движение в рамките на специалното ползване на пътищата не следва да бъде издавано, следва да бъде подведена под нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. А и чл.7, ал.1, т.3, б. Б от Наредба № 11/03.07.2001 г., както и правилно е сторено от АНО в процесното наказателно постановление.

Обоснован е и крайният решаващ извод на съда довел за потвърждаване на наказателното постановление.

Не е осъществено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Не са налице и пороци на първоинстанционното решение, съставляващи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

Следва, валидното и допустимо решение на въззивния съд, да бъде оставено в сила като правилно.

По отношение на оспорването с частна жалба на определение рег. № 59/20.06.2025 г. за 2023г. на районен съд - Костинброд, съдът намира за основателно. В случая с решението си РС е намалил размера на глобата от 2500 на 1500 лева. РС е осъдил Л. Х. да заплати разноски в полза на АПИ в размер на 100 лева.

В случая в АПК липсва изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. Налице е препращащата норма на чл.144 АПК, съгласно която за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Същата не предвижда изключение по въпросът за разноските. Ето защо в случая приложение намират общите правила на чл.78 ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска. При приложение на този принцип и двете страни в административнонаказателното производство имат право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената, респективно отхвърлената част от жалбата.

При това на ответната страна се дължат разноски съобразно уважената част от иска. Доколкото разноските са претендирани в размер на 660 лв., предвид размерът на уважената част – 1500 лв. от общия интерес по оспореното НП – 2500 лв., искането на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски се явява основателно в размер на 396 лв. / 660 лв. х 1500 лв. : на 2500 лв. = 396 лв./.

С оглед изхода на правния спор, направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация, е основателно и следва да му се присъдят.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд София - област, Първи касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №43/14.05.2025г.. постановено по анд № 29/2025г. по описа на Районен съд – Костинброд.

ИЗМЕНЯ определение рег. № 59/20.06.2025 г. за 2023г. на районен съд – Костинброд, с което Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на Л. Т. Х. сумата от 660 лева съдебни разноски КАТО НАМАЛЯВА размера им на 396 лева.

ОСЪЖДА Л. Т. Х., [ЕГН], с адрес: [населено място]. [улица]да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 130 лева за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати по сметка на Административен съд- София област сумата от 30 лева за държавна такса, съобразно разпоредбата на чл. 235а от АПК, дължима за обжалването с частна жалба срещу определение рег. № 59/20.06.2025 г. за 2023г. на районен съд – Костинброд.

Решението е окончателно.