Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба подадена от адв. М. Б. от ВТАК, като пълномощник на П. Й. А. с [ЕГН], адрес [населено място], общ. П. Т., [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2175211/ 04.12.2025 г., издадена от младши автоконтрольор в Районно управление – Полски Тръмбеш към ОД на МВР – Велико Търново. С посочената заповед на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС на водач“, който управлява МПС без застраховка „Гражданска отговорност“, до предоставяне на сключена валидна застраховка.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на заповедта, поради неспазване на изискванията за форма /фактическа липса на мотиви/, издаването й при допуснато съществено нарушение на административно производствени правила, в нарушение на материалноправните разпоредби на закона и при несъответствие с неговата цел. Сочи се, че в обжалвания акт не са изложени конкретните фактически основания, които да обосновават необходимостта от прилагането на ПАМ, както и че административният орган не е изяснил всички релевантни факти и обстоятелства, в нарушение на изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК. По същество жалбоподателят счита, че в случая не са установени и материалноправните предпоставки за налагането на принудителната мярка, тъй като не е доказан фактическият състав на чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗдвП – отсъствие на влидна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на проверката и прилагането на ПАМ. Освен това намира мярката за прекомерна съобразно целта на закона и тежестта на твърдяното нарушение, което не съответства на прогласения в чл. 6 от АПК принцип на съразмерност. С тези доводи от съда се иска оспорената принудителна административна мярка да бъде отменена. В хода на делото оспорващото лице, чрез пълномощника си, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и с допълнителни аргументи, развити в хода на устните състезания и в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по жалбата – младши автоконтрольор в Районно управление – [населено място] при ОД на МВР – [населено място], редовно призован, не се явява и не изпраща представител, не ангажира становище по спора.

 

Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

На 04.12.2025 г., около 01:55 часа, в [населено място], на [улица]до номер 3, с посока на движение от [улица]съм [населено място], П. Й. А. управлявал лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 230 Компресор“ с рег. № [рег. номер], собственост на И. А. Х.. При извършена проверка от служители в РУ – П. Т., след справки с РОСД и ОДЧ при РУ – Полски Тръмбеш е било установено, че управляваният от П. А. автомобил няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. На водача е бил съставен АУАН серия GA № 4723518, за извършено нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането. От участващ в проверката младши автоконтрольор в Районно управление – П. Т. към ОД на МВР – Велико Търново на водача е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2175211/ 04.12.2025 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС на водач“, който управлява МПС без застраховка „Гражданска отговорност“, до предоставяне на сключена валидна застраховка и е отнето СУМПС [номер]. На собственика на автомобила е била издадена заповед за прилагане на ПАМ „Временно спиране нот движение на МПС по отношение на посочения автомобил до сключването на застраховка „Гражданска отговорност“. Заповедта е връчена на адресата на дата на 22.12.2025 г., жалбата срещу нея е подадена чрез ОД на МВР – Велико Търново на дата 04.12.2025 г. жалбата срещу нея е подадена на 22.12.2025 г., като по искане на подателя е възстановен срокът за оспорването.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя не са ангажирани писмени доказателства по съществото на спора, извън документите от преписката. От администрацията са представени документите от административната преписка по издаване на заповедта, както и допълнителни такива за компетентността на издателя ѝ и наличието на материалноправното основание за налагане на ПАМ. В административната преписка е представена и застрахователна полица на ЗД „Булинс“ АД за сключен между дружеството и И. А. Х., договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за „Мерцедес ЦЛК 230 Компресор“ с рег. № [рег. номер], за срок от 04.12.2025 г. до 03.12.2026 година.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

 

Жалбата е подадена от правоимащо лице, чиито интереси са засегнати от оспорения индивидуален административен акт, пред компетентния да я разгледа съд, в рамките на възстановения срок за оспорване и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната й допустимост за разглеждане в настоящото производство.

 

При извършена служебна проверка се установява, че оспорената заповед е издадена от оправомощено за това длъжностно лице, в пределите на материалната и териториалната му компетентност, определена с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед № 366з-3249/ 04.09.2025 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново. В т. 2.2. от последно посочената заповед, директорът на областанта дирекция е оправомощил служителите на длъжност „младши автоконтрольор“ вгрупа „Пътен контрол“ в РУ – П. Т. да налагат ПАМ от вида на процесната, в рамките на обслужваната територия. На никой етап от производството не е било спорно, че издателят на заповедта младши автоконтрольор А. Д. Н. работи в РУ – Полски Тръмбеш. Процесната заповед е издадена от надлежно оправомощен служител в районното управление, по време и в изпълнение на служебните му задължения, като същата представлява валиден административен акт.

При съставянето на заповедта е спазена изискуемата от закона писмена форма, като обратно на твърдяното от жалбоподателя, същата съдържа изложение на фактическите и правни основания за нейното издаване, включително чрез препращане към констатациите в АУАН, издаден при извършената на 04.12.2025 г. проверка на водача П. А.. Както заповедта, така и АУАН съдържа достатъчно точно и пълно словесно описание на фактически обстоятелства, представляващи основание за издаване на обжалвания административен акт, с което са изпълнени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Съдът не констатира и пороци, засягащи процесуалната законосъобразност на обжалваната заповед, като при издаването й са спазени приложимите административнопроизводствени правила.

 

Обжалваната заповед е издадена в нарушение на материалноправните разпоредби на закона.

 

Съгласно чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „е“ от ЗДвП, в приложимата редакция, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на водач, който управлява МПС без застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, но за не повече от 6 месеца. В разглеждания случай събраните по делото писмени доказателства производството писмени доказателства установяват по безспорен начин, че на дата 04.12.2012 г. П. Й. А. е управлявал моторно превозно средство, за което не е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че посоченото обстоятелство е останало недоказано в хода на производството, с позоваване на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК. Безспорно, задължението за обосноваване на административния акт от фактическа страна е в тежест на издателя, но в случая последният се е позовал на констатациите в АУАН серия GA № 4723518/ 04.12.2026 г. отразени след справки с РОСД и ОДЧ при РУ – Полски Тръмбеш. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, тези констатации имат обвързваща доказателствена сила, а жалбоподателят не е ангажирал доказателства за тяхното оборване. Извън това от административния орган издал ЗППАМ се твърдят отрицателни факти, които не е необходимо да бъдат доказвани, тези твърдения не са оборени от оспорващото лице, обратно, макар и косвено се подкрепят от съдържанието на застрахователна полица на ЗД „Булинс“ АД. Самото фактическо основание за административната принуда включва неизпълнение на законово задължение от страна на водача на моторното превозно средство, без да има значение дали е собственик или само ползвател на управляваното МПС.

Независимо от горното, следва да се има предвид, че с оспорената заповед е наложена преустановяваща административното нарушение принудителна мярка, поради което действието й е обосновано и допустимо до момента, до който осъществява целта й /чл. 22 от ЗАНН/. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „е“ от ЗДвП, както и диспозитивната част на самата ЗППАМ. Следователно, от момента в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е фактически обосновано. От този момент занапред прилагането на принуда е в пряко нарушение на една от проявните форми на принципа за съразмерност, установен в чл. 6, ал. 2 от АПК, съгласно която норма административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В конкретния случай административният акт е издаден за нарушение, осъществено на 04.12.2025 г. около 01:55 часа и е същата дата. Полицата на ЗД „Булинс“ АД за сключената застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила също е издадена на 04.12.2026 г., в 10:55 часа, т.е. сключването на застраховка е извършено няколко часа след проверката, на датата на издаване на оспорената заповед. Налице е отстраняване на нарушението със своевременно предприети действия за привеждане поведението на водача /и на собственика на автомобила/ в съответствие с изискванията на закона.

При тези обективни данни следва извод, че издадената заповед не би могла да преустанови или предотврати извършването на административно нарушение, нито пък ще отстрани вредни последици от него, каквито впрочем не се твърди да са настъпили. В случая административният орган е следвало да се въздържи от издаване на ограничителната мярка и като не се е съобразил с коментираното обстоятелство, непосредствено следващо установяването на нарушението, същият е издал акта в нарушение на чл. 6, ал. 5 от АПК, съгласно който административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Оспореният административен акт няма необходимата последица - постигане на установените в закона цели, обосноваващи налагане на ограничението и засяга правата на жалбоподателя, без това да е фактически и правно обосновано. При тези обстоятелства жалбата е основателна.

 

По изложените съображения настоящият състав намира жалбата на П. Й. А. за основателна. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2175211/ 04.12.2025 г. на младши автоконтрольор в Районно управление – П. Т. към ОД на МВР – Велико Търново, е издадена в противоречие с чл. 22 от ЗАНН и чл. 6, ал. 5 от АПК и при несъответствие с целта на закона. Това обуславя нейната незаконосоъобразност, представляваща основание за отмяната ѝ.

 

При този изход на делото и своевременно заявеното искане, Областна дирекция на МВР – [населено място] дължи заплащане на жалбоподателя на направените от него разноски за образуване и водене на делото. Същите са в размер общо на 311,89 евро /равностойност на 610,00 лв./, от които 5,11 евро /10,00 лв./ - държавна такса и 306,78 евро /600,00 лв./ - заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно Договор за правна защита и съдействие и разписка от 19.01.2026 г. за получаване на плащане в брой /л. 54 и л. 55 от делото/.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отменя по жалба на П. Й. А. с [ЕГН], адрес [населено място], общ. П. Т., [улица], Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2175211/ 04.12.2025 г., издадена от младши автоконтрольор в Районно управление – Полски Тръмбеш към ОД на МВР – Велико Търново.

 

Осъжда Областна дирекция на МВР - [населено място] с административен адрес [населено място], [улица], да заплати на П. Й. А. с [ЕГН], адрес [населено място], общ. Полски Тръмбеш, [улица], разноски по делото в размер на 311,89 евро /триста и единадесет евро и осемдесет и девет евроцента/ с равностойност 610,00 /шестстотин е десет/ лева.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК. Съобщаването на жалбоподателя да се извърши чрез пълномощника му по делото адв. М. Б. от ВТАК, на посочения в жалбата адрес за призоваване: [населено място], [улица].