Производството е по реда на чл. 229 от АПК, вр. с вр. с § 19, ал. 1, изр. второ от ЗИДАПК/обн. ДВ бр. 39/2011г., изм. ДВ бр. 58/2017г., в сила от 18.07.2017г./.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. [населено място], в качеството й на пълномощник на Т. И. П. от гр. Павликени, срещу Определение №46/28.01.2026г. по гр. д. №205/2025г. по описа на Районен съд – Павликени. С обжалвания съдебен акт е била оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, молбата на Т. П. за изменение на постановеното Решение №269/15.12.2025г. по посоченото дело в частта по отношение на присъдените разноски. Частният жалбоподател счита изводите на съда за неправилни, като претендира за отмяна на обжалваното определение и за изменение на постановеното решение в частта по отношение на присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по частната жалба – директорът на Областна дирекция „Земеделие“ – В. Търново, в представен по делото писмен отговор, оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение.

Съдът, като взе предвид изложеното в частната жалба и представените по делото доказателства, за да се произнесе, съобрази следното:

С Решение №269/15.12.2025г. по гр. д. №250/2025г., постановено в производство по чл. 37в, ал. 5 от ЗСПЗЗ, състав на Павликенския районен съд, е отменил Заповед №ПО-09-82/05.03.2025г. на директора на ОДЗ – В. Търново по подадена жалба от Т. П., осъдил е ОДЗ – В. Търново да заплати на жалбоподателя П. разноски за внесена държавна такса по делото и е оставил без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Съдебното решение не е било обжалвано и е влязло в законна сила.

В срока по чл. 176а, ал. 1 от АПК/чл. 248, ал. 1 от ГПК от страна на пълномощника на жалбоподателя П. е била подадена молба, с посочено правно основание чл. 248, ал. 1, пр. второ от ГПК, за изменение на постановеното решение в частта относно присъдените в негова полза разноски. В молбата се твърди, че в открито заседание на 19.11. 2025г. жалбоподателят е представил както списък на разноските по чл. 80 от ГПК, така и договор за правна защита и съдействие, които са били налични в ЕПЕП като общ pdf-файл.

С Определение №46/28.01.2026г. по гр. д. №205/2025г. по описа на Районен съд – Павликени е била оставена без разглеждане молбата на Т. П. за изменение на постановеното решение.

Срещу това определение е подадена частната жалба, по повод на която е образувано настоящото производство.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

От събраните по делото доказателства безпротиворечиво се установява, че с влязлото в сила Решение №269/15.12.2025г. по гр. д. №250/2025г. на Павликенския районен съд е отменена Заповед №ПО-09-82/05.03.2025г. на директора на ОДЗ – В. Търново, като съдът е присъдил в полза на жалбоподателя Т. П. разноски за внесена държавна такса по делото и е оставил без уважение искането му за присъждане на разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

По повод на подадена молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК, респ. чл. 176а, ал. 1 от АПК, съдът е постановил обжалваното определение, с което е счел молбата за процесуално недопустима. За да постанови този резултат съдът е приел, че в случая не е налице грешка при формиране и изразяване на волята на съда по отношение на присъдените в полза на жалбоподателя разноски, за да е приложима разпоредбата на чл. 248 от ГПК, а претенцията на жалбоподателя би се постигнала чрез обжалване на съдебното решение в частта за разноските.

Така направеният извод настоящият състав намира за изцяло неправилен.

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Тази хипотеза представяла възможност съдът да преразгледа вече постановения от него съдебен акт в определена част – относно дължимите на страните разноски, съобразно начина на определянето им съгласно процесуалните закони и постановения краен правен резултат по спора. Тъй като се касае за изменение на решението само в определена негова част, което е в отклонение от принципа за неизменяемост на вече постановен съдебен акт, това се извършва с нарочен акт – определение съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК/чл. 176а, ал. 3 от АПК и в строго регламентирана процедура.

Многократно в своята практика различните съдебни състави както на ВАС, така и на ВКС са посочвали, че по своята същност съдебният акт в частта досежно разноските има характер на определение/не е акт по същество, а по акцесорно искане на страните, обусловено от произнасянето по правния спор и наличието на други, нормативно въведени предпоставки/, поради което изменението, вкл. допълването и поправката на решението в тази му част става с отделен акт, който по силата на специалните процесуални разпоредби на чл. 248 от ГПК и чл. 176а от АПК е наименован „определение“. Без значение е дали съдът се е произнесъл по искането на страна за присъждане на разноски или въобще го е игнорирал; без значение е дали искането за присъждане на разноски е уважено изцяло или частично, както и дали съдът е редуцирал разноските по искане на насрещната страна, защитата срещу постановеното решение в частта за разноските се осъществява посредством подаване на молба по реда на чл. 248 от ГПК/чл. 176а от АПК. Едва след неуважаване на тази молба страната може да се обърне към по-горната съдебна инстанция и то посредством обжалване на постановеното определение по подадената молба за изменение на решението в частта му за разноските. В случая, касационна жалба срещу съдебното решение в частта само за разноските, без да е подадена молба по реда на чл. 248 от ГПК би била недопустима, а касационната инстанция би следвало да я върне на първоинстанционния съд за разглеждане именно като такава молба.

В конкретния случай молбата на частния жалбоподател е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, при наличието на правен интерес, налице е и предпоставката по чл. 80, изр. последно от ГПК/представен списък на разноските/, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Ето защо обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на Районен съд – Павликени за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената молба с вх. №6263/16.12.2025г. за изменение на Решение №269/15.12.2025г. в частта за разноските.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 235 от АПК, Административният съд – В. Търново

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение №46/28.01.2026г. по гр. д. №250/2025г. по описа на Павликенския районен съд.

ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.