Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Образувано е по жалба на УМБАЛ „ПЪЛМЕД“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Перущица“ №1А, представлявано от Й. П. – управител, чрез юрк. Б. срещу Заповед за налагане на санкция № РД-26-01-472/25.07.2025 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Пловдив.

Жалбоподателят заявява в жалбата, че счита така издадената заповед за налагане на санкция за незаконосъобразна, като постановена при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че е налице противоречие в обстоятелствената част и в диспозитива на административния акт относно датата на извършване на нарушението, за което лечебното заведение е санкционирано. Посочва се, че не става ясно как лечебното заведение е санкционирано за нарушение извършено през 2020 г. на индивидуален договор сключен през 2023 г. Твърди също, че при извършването на проверката, по повод на която е издадена атакуваната заповед, АНО допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които опорочават цялото административно производство и налагат отмяна на индивидуалния административен акт. С оглед на изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени Заповед за налагане на санкции №РД-26-01-472 от 25.07.2025 г. на директора на РЗОК - Пловдив, като постановена при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ведно с всички законни последици от това, като отново моли за присъждане и на направените по делото разноски. В жалбата не са направени никакви други доказателствени искания и към същата не са представени никакви писмени доказателства.

Ответникът Директор на РЗОК – Пловдив, чрез процесуален представител юрисконсулт И., оспорва жалбата като неоснователна. В писмена защита излага съображения за правилност и обоснованост на оспорваната заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От преписката се установява за наличието на сключен между НЗОК и УМБАЛ „ПЪЛМЕД“ ООД договор № 162383/25.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и извършване на клинични процедури с НЗОК.

В чл. 1, ал. 1, т. 1 от договора е уговорено, че жалбоподателят се задължава да оказва на здравноосигурени лица, на здравноосигурени лица по § 2, ал. 1 ЗБНЗОК за 2020г. (за акушерска помощ по чл. 82, ал. 1, т. 2 от ЗЗ) и на лица по § 8, ал. 1 ЗБНЗОК медицинска помощ по клинични пътеки по приложение № 17„Клинични пътеки“ на НРД за медицинските дейности за 2020 – 2022 г., сред които е и КП № 82.1 „Диагностика на лица с метаболитни нарушения при лица над 18 години“.

Впоследствие между НЗОК и УМБАЛ „ПЪЛМЕД“ ООД е сключен последващ договор № 162383/24.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и извършване на клинични процедури с НЗОК.

Административното производство в започнало с издаването на Заповед № РД-25-1150/04.06.2025 г. на директора на РЗОК - Пловдив, с която на основание чл. 72, ал. 2 и 3, чл. 73, и чл. 74 от 330. във връзка с чл. 97 и чл. 434, във връзка с чл. 433, ал. 2 от НРД № РД-НС-01-2 от 01.09.2023 г. за МД за 2023-2025 г., във връзка с Инструкция № РД-16-46/03.07.2023 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал.2, 3,4, 5, 6, 7 и 8 от 330 на НЗОК във връзка с § 9 от НРД № РД-НС-01-2 от 01.09.2023 г. за МД за 2023-2025 г., във връзка с чл. 35 и чл. 36 АПК, е наредено да се извърши проверка на лечебното заведение УМБАЛ „ПЪЛМЕД“ ООД за периода м. март 2020 г., м. февруари 2023 г. и м. февруари 2025 г., във връзка с изпълнението на договор № 162383/25.02.2020 г. и договор № 162383/24.10.2023 г. Задачата на проверката е била, изясняване на факти и обстоятелства, посочени в жалба до РЗОК-Пловдив с вх.№16/29-08-55/27.06.2025 г., във връзка с лечението на ЗОЛ Г. Г. Б.. Определен е срок за извършване на проверката: от 05.06.2025 г. до 20.06.2025 г. Наредено е проверката да се извърши от д-р Г. Н. К. и А. Н. П., заемащи длъжността „контрольор“ в РЗОК - Пловдив, като за резултатите да се състави протокол.

Следва да се отбележи, че по делото не е спорно за заеманата от д-р Г. Н. К. и Д. Ц. М. длъжност „контрольор“ в РЗОК - Пловдив, въпреки че органът не представил доказателства за това.

С писмо от 05.06.2025 г. на контрольорите е изискано от УМБАЛ „ПЪЛМЕД“ ООД да представи електронни копия от ИЗ (история на заболяване) ИБР (история на бременността и раждането)/ИН (история на новороденото) вкл. и документите на хартиен носител за пациента Г. Г. Б.; Заверено ксерокопие на специалния дневник/журнал за прегледи, относно контролните прегледи при явяване на пациента в рамките на един месец след изписване записани в съответната епикризата за хоспитализациите; Заверено ксерокопие на Книга за приетите болни в болницата (стационар) за хоспитализациите; Становище от Началника на съответното отделение/лекуващия лекар по повод подадения сигнал.

За извършената проверка е съставен протокол № РД-25-1150-1/20.06.2025 г., видно от който са направени констатации за едно извършено нарушение по поставена задача по т. 1 от Заповед № РД-25-1150/04.06.2025 г. на директора на РЗОК-Пловдив. Длъжностните лица са констатирали несъответствие на данните от епикризата за ИЗ №6945/2020г./12.03.2020г.-15.03.2020г./на хартиен носител и данните от електронните епикризи от ежедневно подадените файлове по електронен път през интернет портала на НЗОК, с което изпълнителят на болнична медицинска помощ е нарушил изискванията за надлежно водене на документацията и документооборота.

При проверката на ИЗ №6945/2020г./12.03.2020г.-15.03.2020г./ на пациент с име Г. Г. Б. на 21 годишна възраст с лечение в КВБ (клиника по вътрешни болести) отделение по ендокринология на УМБАЛ „ПЪЛМЕД” ООД, по КП №82.1 „Диагностика на лица с метаболитни нарушения при лица над 18 години“ с минимален болничен престой - 3 дни от НРД за МД 2020-2022г. е констатирано следното: в реквизитите „ОГГТ ИРИ“ и „Препоръки, обсъждане и назначения“ на епикризата на хартиен и електронен носител е налично съществено несъответствие по отношение на тиреоидния статус, изразяващо се в еутиреоидно състояние описано в електронната епикриза, а в епикризата на хартиен носител за тиреоидния статус е вписано хипотиреоидно състояние; препоръката, дадена в електронна епикриза за Вит. ДЗ е липсваща такава в епикризата на хартиен носител. Констатираните несъответствия между електронната и хартиената епикризи са квалифицирани в така съставения протокол като нарушения по чл. 292, т.10; чл. 293, ал.3 и чл. 366, ал. 2, т.1, буква (е) от НРД 2020-2022 за МД, във връзка с чл. 378 от НРД за МД 2020-2022 г., във връзка с § 9 от НРД за МД 2023-2025 г, във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО.

Екземпляр от изготвения протокол е връчен на упълномощено лице на 20.06.2025 г., като със същия му е указано правото да даде писмено становище пред Директора на РЗОК - Пловдив по направените констатации в 7-дневен срок от връчването.

В указания срок от лечебното заведение е депозирано становище вх. № 29-08-55 от 27.06.2025 г., в което по отношение на констатираното нарушение е посочено, че се касае за технически пропуск, породен от разпечатване на хартиения екземпляр преди същия да бъде изпратен в НЗИС и преди нанасяне на съответните корекции, но пациента е получил екземпляр от епикризата идентичен с изпратения на електронен носител в НЗИС, поради което не счита че посоченото нарушение е осъществено от лечебното заведение.

Във връзка с депозираното становище, е налице произнасяне от Арбитражната комисия при РЗОК – Пловдив и РК на БЛС – Пловдив с Арбитражно решение № 8/07.07.2025 г., с което е потвърдена основателността на констатираните нарушения по т. I от Протокол № РД-25-1837/08.11.2022 г. от проверката на ЛЗ, извършена на основание Заповед № РД-25-1150-1/04.06.2025 г. на Директора на РЗОК – Пловдив, като видно от арбитражния протокол от същата дата, Комисията е обсъдила възраженията и е потвърдила следните констатации: „От данните по преписката безспорно се установява, че изпълнителят на болнична медицинска помощ е нарушил нормите на чл. 292, т. 10; чл. 293, ал.3 и чл. 366, ал.2, т.1, буква (е) от НРД 2020-2022 за МД, във връзка с чл. 378 от НРД за МД 2020-2022 г., във връзка с § 9 от НРД за МД 2023-2025 г. във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО.Извършеното нарушение е формално, а не резултатно, поради което преценката за маловажност не следва, да се извършва с оглед липсата на настъпили неблагоприятни последици.В тази връзка, няма основание за приложението на разпоредбата на чл.408, ал.4 от НРД за МД 2020-2022 година. Изложените от ЛЗ съображения, могат да бъдат правнозначими само с оглед определяне размера на евентуална санкция, но не и като изключващи я напълно“.

При така установеното и като е приел, че лечебното заведение е извършило описаните нарушения и същите обосновават налагане на санкции по смисъла на чл. 416, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г., както и че не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 408, ал. 4 от НРД за МД за 2020-2022 г., тъй като констатираните такива не попадат сред изчерпателно изброените в § 1, т. 4.2 от ДР на НРД за МД за 2020-2022 г., на основание чл. 76, ал. 1 от ЗЗО във връзка с чл. 473, ал.1 от НРД за МД за 2023-2025г., във връзка с § 9 от ПЗР на НРД за МД за 2023-2025 г., Директорът на РЗОК - Пловдив е издал и оспорената в настоящото производство заповед, с която е наложил процесната санкция, а именно:

Финансова неустойка в размер на 200.00 лв. /двеста лева/, на основание 416, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г., за нарушение на чл. 292, т. 10; чл. 293, ал.3 и чл. 366, ал.2, т. 1, буква (е) от НРД 2020-2022 за МД, във връзка с чл. 378 от НРД за МД 2020-2022 г., във връзка с § 9 от НРД за МД 2023-2025г, във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 от 330, констатирано в ИЗ №6945/2020г. /12.03.2020г.- 15.03.2020г./ по КП №82.1 „Диагностика на лица с метаболитни нарушения при лица над 18 години“.

В мотивите на заповедта е посочено за допуснато нарушение по документацията и документооборота за ИЗ № 6945/2020 г. за Г. Б., тъй като е налице несъответствие между данните в епикризата на хартиен носител (за периода от 12.03.2020 г. до 15.03.2020 г.) и данните от електронната епикриза от ежедневно подадените файлове по електронен път през интернет портала на НЗОК. Отразено е, че в реквизитите „ОГГТ ИРИ“ и „Препоръки, обсъждане и назначения" на епикризата на хартиен и електронен носител е налично същественно несъответствие по отношение на тиреоидния статус, изразяващо се в сутиреоидно състояние описано в електронната епикриза, а в епикризата на хартиен носител за тиреоидния статус е вписано хипотиреоидно състояние; препоръката, дадена в електронна епикриза за Вит. ДЗ и липсваща такава в епикризата на хартиен носител. Посочено е, че това съставлява нарушение на на чл. 292, т.10; чл. 293, ал.3 и чл. 366, ал.2, т.1, буква (е) от НРД 2020-2022 за МД, във връзка с чл. 378 от НРД за МД 2020-2022 г., във връзка с §9 от НРД за МД 2023-2025 г, във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО.

Органът е приел, че нарушенията са извършени за първи път през календарната 2024 г. по изпълнение на индивидуален договор № 162383/24.10.2023 г., сключен между УМБАЛ „ПЪЛМЕД“ и НЗОК за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури с НЗОК. Органът е изложил и мотивите на арбитражната комисия. Изложени са и мотиви за неприложение на маловажен случай по чл. 408, ал. 4 от НРД за МД за 2020 г. – 2022 г., тъй като нарушенията не попадат сред изброените в § 1, т. 42 от Допълнителните разпоредби на НРД за МД за 2020 г. – 2022г.

При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата срещу процесната заповед е подадена в срок, срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, от активно легитимирано лице, адресат на акта, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Според чл. 146, вр. чл. 168 АПК съдът следва да провери актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

Заповедта е издадена от Директора на РЗОК-Пловдив – компетентен орган, на когото по силата на чл. 76, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗО е възложено налагането на санкции за констатирани в хода на контрол по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО нарушения при изпълнение на договорите с НЗОК. Заповедта е в надлежна писмена форма, със законоустановените реквизити и противно на твърденията на оспорващото лице, съдържа мотиви, които да позволят упражняването на съдебен контрол за законосъобразността й.

Обжалваната заповед е издадена в производство за проверка във връзка с контролните функции на РЗОК по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, възложена със Заповед № РД 25-1150/04.06.2025 г. на Директора на РЗОК-Пловдив, като в обхвата й е включен контрол на изпълнението на сключените с оспорващото дружество договори за оказване на болнична помощ, в съответствие с изискванията на ЗЗО на НРД за МД за 2023-2025 г. и на НРД за МД за 2020-2022 г.

Разпоредбата на чл. 72, ал. 10 от ЗЗО сочи, че условията и редът за осъществяване на контрола по чл. 72, ал. 2 се определят с инструкция, издадена от управителя на НЗОК. В изпълнение на цитираната разпоредба управителят на НЗОК е издал Инструкция № РД РД-16-46 от 03.07.2023 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2-ал. 8 от ЗЗО(Инструкцията). В случая са спазени както изискванията на разпоредбите на чл. 72, ал. 2-ал. 8 от ЗЗО, така и изискванията на разпоредбите на чл. 4, чл. 18 и чл. 19 от Инструкцията. Проверката е възложена въз основа на заповед, съдържаща реквизитите, посочени в чл. 9, ал. 2 от Инструкцията, като в резултат на проверката е издаден протокол по чл. 74, ал. 3 от ЗЗО, притежаващ съдържанието по чл. 18, ал. 1 от Инструкцията, който е връчен на оспорващото дружество, като последното се е възползвало от правната възможност, разписана в чл. 74, ал. 4 от ЗЗО, респ. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Инструкцията. Съответно, налице е и произнасяне на Арбитражната комисия в хипотезата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗО, поради което Директорът на РЗОК е наложил санкция съобразно решението на Арбитражната комисия. Спазена е и нормата на чл. 473, ал. 1 от НРД за МД за 2023-2025 г., според която в случай че Арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, управителят на НЗОК, съответно Директорът на РЗОК, издава заповед за налагане на предвидените в НРД санкции. Видно от горните норми, административният орган – издател на оспорения административен акт, е действал в условията на обвързана компетентност и правилно е приложил установените санкции в подписания между страните договор. В тази хипотеза той няма право на преценка дали е осъществено, или не, съответното нарушение, щом то е потвърдено от специализирания орган по чл. 75 от ЗЗО. Арбитражната комисия е приела единодушно, че е неоснователно възражението на лечебното заведение срещу констатациите в т.1 на протокол №РД-25-1150-1/20.06.2025 г., за извършената проверка на същото заведение. Административният орган не следва да обсъжда отново в Заповедта въпроса за основателността на възражението на лечебното заведение срещу констатациите в т.1 напротокол №РД-25-1150-1/20.06.2025 г., тъй като по този въпрос вече се произнесла с окончателно решение съответната арбитражна комисия, т.е. несъстоятелни са доводите на жалбоподателя досежно липсата на мотиви в оспорената заповед. В оспорената заповед, в съответствие с чл. 416, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г. във връзка с § 9 от НРД за МД за 2023-2025 г., Директорът на РЗОК е определил вида на санкцията, като се е позовал на решението на Арбитражната комисия, вида и тежестта на констатираното нарушение.

Тук е мястото да се посочи, че и останалите направени възражения, от страна на жалбоподателя по отношение на административно производствените правила се явяват неоснователни.

Липсват сочените от оспорващия нарушения на чл. чл. 12, чл. 13 и чл. 35 от АПК. Подробно са изяснени всички факти и обстоятелства, като са събрани необходимите доказателства, и правото на защита на МДЦ не е нарушено, нито му е отказан достъп до информацията в хода на административното производство. За административния орган липсва законово задължение да предостави екземпляр от жалбата, във връзка с която е извършена проверката. Трябва, да се отбележи, че жалбата, която е причина за извършване на проверката, не е била предоставена от контролните органи на представител на лечебното заведение, докато е траелапроверката, с оглед специалната разпоредба на чл.73, ал.3 ЗЗО. Според тази разпоредба,контролните органи по чл. 72, ал. 2 нямат право да разпространяват данни, станали имизвестни при извършването на дейността по ал. 1, освен в случаите, предвидени в закон.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на административното производство и в тази насока не са допуснати твърдените от оспорващия процесуални нарушения, като самостоятелни отменителни основания.

По отношение на доводите за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед, съдът намира следното:

Налице е нарушение на материалния закон.

В случая последователно са сключени индивидуални договори между НЗОК и УМБАЛ „ПЪЛМЕД“ ООД, а именно договор № 162383/25.02.2020 г. и договор № 162383/24.10.2023 г., поради което жалбоподателят е изпълнител на медицинска помощ и при осъществяване на своята дейност дължи изпълнение на задълженията, произтичащи от индивидуалния договор, НРД и ЗЗО.

В чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО е регламентирано, че Националните рамкови договори (НРД) съдържат документацията и документооборота.

Според § 9 от ПЗР на НРД за МД за 2023 г. – 2025 г. в случаите на констатирани нарушения, извършени до 31 август 2023 г. през периода на действие на предходния индивидуален договор с изпълнител на медицинска помощ, се прилагат глобите и санкциите, предвидени за съответното нарушение в ЗЗО и НРД за медицинските дейности за 2020 - 2022 г., като се спазва процедурата за осъществяване на контрол по ЗЗО и този НРД. В случая нарушенията са извършени преди 31.08.2023 г. по време на действие на индивидуалния договор № 162383/25.02.2020 г., поради което следва да се провери дали е налице нарушение на НРД за МД за 2020 - 2022 г., респ. какви са предвидените санкции в него.

В чл. 292. са изброени основните компоненти по клиничните пътеки, които са задължителни за изпълнение от лечебните заведения, сред които в т. 10 е посочено документиране на дейностите по съответната КП;

В чл. 293, ал. 3 НРД за МД за 2020 – 2022 г. са регламентирани следните реквизити на епикризата на хартиен носител: 1. паспортна част; 2. окончателна диагноза, заболяване с код по МКБ 10 и номер на КП - наименование; 3. придружаващи заболявания с изписано наименование на диагнозата с код по МКБ 10; 4. анамнеза; 5. обективно състояние с локален, соматичен и специализиран статус; 6. параклинични изследвания; хистологичен резултат, потвърждаващ окончателната диагноза; 7. консултативни прегледи; 8. терапевтична схема - задължително вписване на използваните в хода на лечението на ЗОЛ вид лекарства; 9. задължително вписване на използваните в хода на лечението на ЗОЛ лекарства, които НЗОК заплаща извън цената на КП и АПр (вид, доза - еднократна и/или дневна, продължителност курс на лечение), назначени от лекуващия лекар и/или лекар консултант; 10. ход на заболяването; 11. настъпили усложнения; 12. проведени инвазивни диагностични и терапевтични процедури; 13. дата на оперативната интервенция с оперативна диагноза; 14. извадка от оперативния протокол - вид анестезия, находка, извършена интервенция; 15. постоперативен статус и ход на заболяването след операцията; 16. статус при изписването; 17. изход от заболяването; 18. препоръки за хигиенно-диетичен режим след изписването и назначено медикаментозно лечение след изписването и препоръки за такова; 19. необходимост от контролни прегледи в болницата след изписването; 20. препоръки към ОПЛ на пациента; 21. описание на съпровождащите епикризата изследвания и други документи за служебно ползване; 22. имена и подписи на лекуващия лекар и началника на съответното отделение или негов заместник, като лекуващият лекар може и да не бъде изписващият лекар; 23. печат на лечебното заведение върху екземплярите на епикризите, предоставени на пациента и/или ОПЛ.

Според чл. 366, ал. 1 от НРД за МД 2020 – 2022 г. Изпълнителите на БМП, сключили договор с НЗОК, ежедневно подават файлове по електронен път в утвърдени от НЗОК формати за оказаната за денонощие дейност, включена в предмета на договора, през интернет портала на НЗОК или чрез web услуга. Съгласно чл. 366, ал. 2, т. 1, б. „е“ от НРД за МД 2020 – 2022 г. файловете по ал. 1 трябва да съдържат данните от епикризата. Това означава, че жалбоподателят следва да подаде информация за всички реквизити от съставените епикризи на хартиен носител.

Според Чл. 378 от НРД за МД 2020 – 2022 г. за неверни данни, посочени в отчетите и справките, изискуеми по договора, изпълнителите на БМП носят отговорност.

В настоящия случай по реда на чл. 366, ал. 1, вр. ал. 2, т. 1, б. „е“ от НРД за МД 2020 – 2022 г. не е налице подадена информация за всички реквизити на епикризите по ИЗ № 6945/2020 г за Г. Б.. По този начин е налице противоречие на информацията в електронните епикризи (електронния формат, представен в РЗОК – Пловдив) с информацията от съответната епикриза на хартиен носител. Това представлява нарушение на част от документацията и документооборота, свързан със заплащането на дейностите в болничната медицинска помощ.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, обаче, Заповедта за налагане на санкции, като писмено обективирано волеизявление следва да съдържа отнапред определен минимален обем информация. Доводът от страна на жалбоподателя за некоректно посочена дата на извършване на нарушението, се явява основателен.

Извършеното според административния орган представлява нарушение по изпълнение на индивидуален договор №162383/24.10.2023г. и е извършено за първи път за календарната 2025г, а в същото време ЛЗ е санкционирано по реда на § 9 от НРД за МД 2023-2025 във вр. с чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО по реда на НРД за МД за 2020-2022, които се прилага за случаите на констатирани нарушения, извършени до 31 август 2023 г. От страна на административния орган не е направено разграничение на понятия като дата на констатиране на нарушението и дата на фактическо извършване на нарушението, което създава объркване и за санкционираното лечебното заведение - относно това за какво нарушение е санкционирано и коя е датата на нарушението. Т.е. нарушението е извършено на датата на съставяне съответните документи през 2020г. (15.3.2020), а не през 2025г., както неправилно е приел административния орган.

Тук е мястото да се посочи, че описанието на нарушението, доказателствата, които го потвърждават и законовите разпоредби, които са виновно нарушени, не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесната и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице. В този смисъл са без значение индициите, че лицето, на което е наложена санкцията финансова неустойка, вероятно е разбрало кои са фактите и обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана отговорността му. Правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. Смисълът на точното описание на нарушението и на обстоятелствата, при които същото е извършено, и посочването на законните разпоредби, които са били нарушени, се състои в това нарушителят да бъде запознат със съдържанието на акта и така да бъде наясно за какво конкретно нарушение ще му се търси отговорност, за да може да реализира пълноценно правото си да възрази срещу нарушението, за което е санкциониран, нещо, което в конкретния случай не е сторено, поради което процесната заповед се явява незаконосъобразна само на това основание и като такава следва да бъде отменена.

По разноските:

При този изход на спора, ще следва НЗОК - София, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, да заплати на жалбоподателя направените разноски, каквото искане за присъждане е своевременно направено още с депозиране на жалбата. Същите се констатираха в размер на 150 лв., от които 50 лв. за държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Що се отнася до юрк. възнагаждение, следва да се посочи, че същото следва да е в размер определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в действащата към момента на образуване на делото редакция, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв. поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от закона минимум.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на санкция № РД-26-01-472/25.07.2025 г., на директора на РЗОК – Пловдив

ОСЪЖДА НЗОК - София да заплати на УМБАЛ „ПЪЛМЕД“ ООД, [ЕИК], представлявано от. д-р Й. П. - управител, сумата от 150 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.