Производство по реда на чл.32 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното управление/ЗПУГДВМС/ - обжалване на отказ за провеждане на местен референдум.

Образувано е по жалба вх. № 1455/02.03.2026г. в АСВТ, подадена от името на А. Т. К., действащ в качеството му на ***.

Оспорва се Решение №911 на Общински съвет Велико Търново, взето по Протокол № 36 от заседание, проведено на 23.02.2026г., както и предхождащото го такова без номер, касаещо редакцията на същия въпрос. С това Решение Общ. съвет отказал да допусне провеждането на местен референдум по поставен от жалбоподателя въпрос от местно значение, свързан с инвестиционна инициатива за изграждане на фотоволтаична централа в землището на село Леденик.

Жалбоподателят твърди, че отказът на Общински съвет Велико Търново да бъде проведен местен референдум по поставения въпрос е незаконосъобразен. Иска от съда да го отмени и да укаже на Общинския съвет да насрочи референдума. Счита, че нормата на чл.26, ал.1 от ЗПУГДВМС дефинира две кумулативно изискуеми предпоставки за допустимост на местен референдум, които в случая са налице. Въпросът, който е предложен безспорно е от местно значение и е в обхвата на компетентност на органите на местното самоуправление. Не са налице изключенията по ал.2 на с.р. Целта на закона е именно въпроси от компетентността на органите на местно самоуправление да бъдат разрешени не от тях, а пряко от гражданите на общината. Обстоятелството, че реализирането на инвестиционен проект за изграждане на фотоволтаична електрическа централа не може да се осъществи без поредица от решения на ОбСт и кмета на общината, както и на др. държавни органи, не променя факта, че компетентността за промяна на ПУП е на ОбСъвет и кмета. Тези решения имат пряк ефект върху жителите на с. Леденик, които искат да реагират предварително, т.к. съгласно чл.124б, ал.4 от ЗУТ такива решения не подлежат на обжалване. ПП привежда в съображение и това, че по идентични въпроси били проведени множество местни референдуми/посочени конкретно в жалбата/, което сочело, че въпросът за настоящия не е недопустим. Настоява, че формулировката на въпроса е достатъчно ясна, както и предложената редакция на същия от общински съветник. С провеждането на референдума не се засягали права на граждани от цялата община. Счита, че от Директива ЕС 2023/2413 на ЕП и на Съвета не може да се почерпят аргументи за тезата на ответника, т.к. тя дава приоритет на изграждането на ФЕЦ на изкуствени и застроени площи и земи с влошено качество, които не могат да се използват за селско стопанство. Освен това в чл.15г от Директивата се предписвало задължение на ДЧ да гарантират участието на обществеността по отношение на плановете за определяне на зони за ускорено внедряване на енергия от ВЕИ. По тези съображения моли съда да отмени Решение № 911 на Об. Съвет-ВТ, а евентуално и това за отказа по редакцията на въпроса.

В о.с.з. жалбоподателят се явява лично и с упълномощения адвокат, който ангажира писмени доказателства, поддържа жалбата и пледира за нейната основателност. В указан срок представя писмена защита в подкрепа на искането си. Претендира възстановяване на сторените по делото разноски.

Ответникът – Общински съвет Велико Търново, действащ чрез упълномощения адвокат, заявява становище за неоснователност на жалбата, т.к. не са налице предпоставките на чл.26, ал.1 от ЗПУГДВМС. ПП сочи, че ОбС-т е компетентният орган, който следва да приеме решение за провеждане на местен референдум или да отхвърли предложението за такъв, съгласно чл.30 и 31 от ЗПУГДВМС, във вр. с чл.21, ал.1, т.20 от ЗМСМА. Изтъква и това, че Решението на ОС-В. Търново е постановено при спазване на процедурните правила. Взето е с необходимото мнозинство, предвидено в чл.27, ал.4 от ЗМСМА – повече от половината от общия брой на съветниците. Защитата посочва, че за приетото Решение са изложени мотиви, които се съдържат в самия протокол от заседанието на ОбСт и в протоколите от заседанията на ПК на съвета. По същество намира оспореното Решение за съответно на материалния закон и неговата цел. Упълномощения адвокат счита, че предложеният въпрос за местен референдум не е от местно значение и неговото решаване не е предоставено със закон нито на ОС-В. Търново, нито на кмета на Община В. Търново. Процедурата за промяна предназначението на земеделски земи и гори е уредена в ЗУТ, ЗОЗЗ и ЗГ, поради което не е предоставена в компетентност на органите на местното самоуправление. Правната регламентация на тези обществени отношения със закон означава, че създава общо правило за поведение за всички свои адресати, т.е. всички ОС и кметове. Процедурата за промяна на ПУП е уредена в ЗУТ и местен референдум не е основание за отказ да се одобри изменени на плана, т.к. тогава АО действат в условия на обвързана компетентност. В заключение излага съображение, че допускането на такъв въпрос за местен референдум би означавало да се отрече възможността за промяна на предназначението на земеделски земи, предвидено в чл.21, ал.2 от Конституцията. По тези съображения ПП на ответника моли съда да отхвърли жалбата и да им присъди сторените разноски. Представя писмена защита в о.с.з.

Прокурорът от ВТОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Споделя аргументите в Решението на ОС-В. Търново, че част от поставените въпроси са от компетентността на държавни органи, а не на местните органи. Въпросите, касаещи устройствените планове и разрешенията за строеж са от компетентността на кмета на общината и ОС, а не на кметството. Поради това не могат да бъдат поставени за разглеждане на референдум от жителите на с. Леденик. В обобщение намира, че поставения въпрос се явява незаконосъобразен по смисъла на чл.31,ал.1 от ЗПУГДВМС, а обжалваното Решение на ОбС-т е правилно.

По указание на съда сезиралият го Ант. К. представи доказателства, че е избран за кмет на с. Леденик с Решение на ОИК-ВТ № 296/06.11.2023г. и е встъпил в изпълнение на длъжността като е положил клетва на 09.11.2023г. на първото заседание на новоконституирания ОС-ВТ. Поради което разполага с право на жалба срещу процесното решение на ОС. Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.32, ал.1 от ЗПУГДВМС, от надлежно легитимирана страна по чл.27, ал.1, т., предл.2-ро от с.з., за която законодателят презюмира, че има интерес от обжалването и предоставя право на жалба.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

Доказателствената тежест е указана върху ответника. По делото е представено з.к. от административната преписка и писмени доказателства в о.с.з. от ПП на жалбоподателя. Същите не са оспорени. Въз основа на приетите доказателства съдът прие за установени следните факти:

1.С вх. № 009/20.01.2026г. в кметство с. Леденик е постъпило писмо от кмета на Община В. Търново, с което се иска от жалбоподателя/в качеството му на кмет на с. Леденик/ да депозира становище по предложението на дружеството „ВЕИ-ИГ“ЕООД за проект за ПУП за конкретно посочени имоти с идентификатори 43253.25.5 и 43253.26.29 по КККР на селото. Такова всъщност е поискано с писмо от 28.11.2025г. от гл. архитект на същата община. Уточнява се, че същото е необходимо като част от процедура по одобряване на задание и даване на разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план-план за застрояване за посочените имоти.

2.С Писмо, получило вх. № 53-4250-6/23.01.2026г. в Община Велико Тръново, кметът нас. Леденик уведомява кмета на Община В. Търново, че по повод исканото становище е отправил писмено предложение до Общински съвет В. Търново да бъде проведен местен референдум със следния въпрос: “Против ли сте общински съвет Велико Търново и кметът на Община Велико Търново да допускат, издават и съгласуват устройствени планове за промяна предназначението на поземлени имоти в землището на с. Леденик, общ. Велико Търново и разрешения с цел изграждане на фотоволтаични централи върху земеделски земи и гори?“.

3.Постъпилото Предложение с вх. № 2263/23.01.2026г. за провеждане на местен референдум е публикувано в Публичния регистър/по чл.27, ал.5 от Закона/ на интернет страницата на община Велико Търново. Същото е изпратено на кмета на Общината и на общинските съветници, по имейл на 26.01.2026г..

4.Проведени са обсъждания в три ПК на общинския съвет, а именно:

4.1. В заседание от 16.02.2026г. на ПК по Нормативно-правна уредба и обществен ред е проведено обсъждане на предложението за правеждане на местен референдум в с. Леденик, като след проведени дебати е проведено гласуване. Резултата от същото е, че комисията не приема предложението с 1 глас „за”, 1 „против” и 2 „въздържал се”. Кметът на с. Леденик е присъствал на заседанието на ПК и се е изказал.

4.2.ПК по Устройство на територията, транспорт и паркиране е провела заседание на 18.02.2026г., като протоколът показва резултат от гласуването по т.4 от дневния ред, че ПК не приема предложението. С 4 гласа „за”, „против” 3 и „въздържал се” 5.

4.3.На 18.02.2026г. е заседавала и ПК по Земеделие, гории околна среда. Кметът на с. Леденик е присъствал на заседанието на ПК и се е изказал. След порведени дебати членовете на ПК са гласували. При резултат 1 глас „за”, 0 против и 5”ваздържал се” предложението за провеждане а местен референдум не е прието от Комисията.

5. На 19.02.2026г. с вх. № 2361 е входирано Становището на кмета на Община Велико Търново до Общинския съвет. Същото е отрицателно. Съображенията се свеждат до три пункта. Въпросът не попада в обхвата на чл.26 от ЗПУГДВМС. Решение на местен референдум за забрана за изграждане на ФВЕ не е пречка за издаване на ИАА по ЗУТ, т.к. преценката е за законосъобразност. На практика с искането се цели въвеждане на местен мораториум в противоречие със законовите разпоредби и нормата на чл.17 от КРБ – правото на собственика на имота да ползва имота си по предназначение.

6. На 23.02.2026г./в месечния срок по чл.30, ал.1 от закона за пряко участие на гражданите/ е проведено извънредно заседание на ОбС-т В. Търново с единствена точка от дневния ред да бъде разгледано предложението за провеждане на местен референдум в с. Леденик с горепосочения въпрос. От избраните 37 общински съветници за мандат 2023-2027г. са присъствали 29. При наличие на необходимия кворум по чл.27, ал.2 от ЗМСМА заседанието е проведено. Вносителят на предложението А. К. е присъствал и е имал възможност да се изкаже. След разгорещени дебати са подложени на гласуване две предложения.

6.1.Първо по ред е гласувано предложението за редакцията на въпроса за МР, в която е отпаднала част от въпроса, свързана с промяна предназначението на земеделски земи и гори. Предложението е направено от общински съветник и съдържанието на въпроса е следното:

„Съгласни ли сте Община Велико Търново, чрез Общинския съвет или кмета на общината да одобрява и да променя устройствени планове, допускащи върху поземлени имоти в землището на село Леденик да бъдат изградени фотоволтаични централи?”

Предложението не е прието след проведено явно гласуване. Гласували са 26 общински съветници. Според Протокола от заседанието по предложението за провеждане на МР с редактиран въпрос 8 общински съветници са гласували „за”, 2 „против ” и 16 „въздържал се”. Същото не е прието, т.к. „за” са гласували само 2 съветници, а е необходимо да са повече от половината от общия брой на общинските съветници 37, за да удовлетвори изискването на чл.27, ал.4 от ЗМСМА, вр. с чл.21, ал.1, т.20 от с.з. За взетото решение не са изложени нарочни мотиви, но същите се съдържат в проведените на заседанието дебати, отразени в протокола. Макар на това решение на общинския съвет да не е присвоен номер,съдът намира, че същото е самостоятелен акт, с ясно съдържание, годен предмет на контрол, атакуван с настоящата жалба изначално.

6.2. След като е отхвърлена предложената редакция на въпроса за МР е гласувано и основното предложение на вносителя А. К., което гласи:

„ Против ли сте Общински съвет Велико Търново и кметът на Община Велико Търново да допускат, издават и съгласуват устройствени планове за промяна предназначението на поземлени имоти в землището на с. Леденик, общ. Велико Търново и разрешения с цел изграждане на фотоволтаични централи върху земеделски земи и гори?”.

От гласували 26 общински съветници 5 са гласували „за”, 7 „против” , а 14 „въздържал се”. Предложението не е прието от общинския съвет, който с това не допуска провеждането на местен референдум с въпрос: ” Против ли сте Общински съвет Велико Търново и кметът на Община Велико Търново да допускат, издават и съгласуват устройствени планове за промяна предназначението на поземлени имоти в землището на с. Леденик, общ. Велико Търново и разрешения с цел изграждане на фотоволтаични централи върху земеделски земи и гори?”.

7.Така формирания отказ на Общинския съвет за провеждане на местен референдум в с. Леденик е означен като Решение № 911 по Протокол № 36 от заседание на ОС-ВТ, поведено на 23.02.2026г.

7.1.Като правно основание на взетото Решение са посочени нормите на чл. 21, ал.1, т.23 от ЗМСМА, във вр. с чл.26,27 и 31 от ЗПУГДВМС.

7.2. Решение №911 на ОС-В. Търново е прието при следните мотиви, отразени в Протокола, които се свеждат към това, че промяната предназначението на земеделски земи и гори се извършва от държавни органи по реда на специални закони ЗОЗЗ и ЗГ, поради което излиза извън компетентността на ОС. Въпросът за ПУП и издаване на РС е уреден от ЗУТ и АО действат при условия на обвързана окмпетентност, като нямат право на преценка по целесъобразност. Освен това формулировката на въпроса не е достатъчно ясна. Поради така изложеното въпросът не отговаря на изискванията на чл.26 от ЗПУГДВМС.

8.Така постановеното Решение №911 на ОбС-т е обявено на интернет страницата на Община Велико Търново на 25.02.2026г. и е обжалвано ведно с предходното за редакцията на въпроса пред АСВТ, за което е образувано настоящото производство.

В заключение след съвкупната преценка на доказателствата съдът приема, че страните не спорят по фактите, които са установени с писмени доказателства, които пък не са портиворечиви. Спорът е за правилното приложение на материалния закон.

При така установените факти настоящият съдебен състав на АСВТ достигна до следните правни изводи:

Приложим материален закон към повдигнатия спор е Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление/ЗПУГДВМС/, обнародван в ДВ бр.44 от 2009г., с последващи изменения и допълнения. На основание §2 от ДР на този закон /за кратко Закон за прякото участие на гражданите/, за неуредените в този закон въпроси относно провеждането на национален и местен референдум се прилагат съответните разпоредби на Изборния кодекс/обн. ДВ бр.19 от 2014г./.

Доколкото приложимият специален закон не определя процесуалния ред, по който следва да се разгледа делото, то приложим е общият съдопроизводствен по АПК. Съгласно чл.168, ал.1 от АПК съдът дължи служебна проверка на законосъобразността на спорения акт на всички основания по чл.146 от АПК. В тази връзка съдът установи, че всяко от обжалваните решения е прието от компетентен орган – Общински съвет Велико Търново, съгласно правомощията му по чл. 30, ал. 3 от ЗПУГДВМС, с необходимото за това мнозинство. Не се твърди и съдът не установи в хода на административното производство да е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е довело до незаконосъобразност на оспорените актове. Общинският съвет се е произнесъл, след като е бил надлежно сезиран с предложение от кмета на с. Леденик, съобразно правомощията му по чл. 27, ал. 1, т. 2, пр. 2-ро от ЗПУГДВМС. Всяко от оспорените Решения е прието в предвидената от закона писмена форма, като то е мотивирано с оглед изложените в него фактически и правни основания.

По отношение на съответствието на оспорените актове с материалния закон съдебният състав прие следното:

Едно от основните начала на Конституцията на Република България, закрепено в чл.1, ал.2 и ал.3 от същата постановява, че цялата държавна власт произтича от народа и се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази КРБ, като никоя личност, част от народа, политическа партия или др.организация или държавна институция не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет. Тоест, в действащия обществен договор е несъмнено постулирано, че властта произтича от народа и се упражнява както в условията на представителна демокрация, чрез законно конституирани органи на власт/държавна или местна/, така и чрез пряка демокрация/допитване до народа/. Двете форми са равностойни, като се упражняват по реда, предвиден в съответните закони. Възможността за провеждане на местен референдум е придвиден в нормата на чл.136 от КРБ, която гласи, че гражданите участват в управлението на общината както чрез избраните от тях органи на местно самоуправление, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението. За реализиране на дадената с Конституцията възможност за народовластие е приет горепосоченият ЗПУГДВМС, който според чл.1 урежда условията, организацията и реда за пряко участие на гражданите на Република България при осъществяването на държавната и местната власт. Една от формите на пряко учатие на гражданите във властта е провеждане на референдум, в случая местен такъв.

На предпоставките за провеждане на местен референдум е посветен Раздел III от Закона за прякото участие на гражаните, като нормата на чл.26 е ключова за това какви въпроси могат да бъдат предмет на местен референдум. Първата алинея на чл.26 сочи положителните условия, а втората алинея сочи конкретно въпросите, които е забранено да се решават чрез МР. Това са въпроси за общинския бюджет, размера на местинте данъци и такси и правилата за вътрешната организация на самия Об.С-т. В случая безспорно такива пречки не са налице, т.к. предложения въпрос за МР не се свързва с посочените забрани фактически или логически.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗПУГДВМС, местен референдум се произвежда в община, район или кметство за пряко решаване на въпроси от местно значение, които законът е предоставил в компетентност на органите на местно самоуправление или органите на района или кметството. Следователно, за да бъде проведен местен референдум е необходимо поставените за пряко решаване въпроси да отговорят на две кумулативно предвидени предпоставки. Първата е въпросите да са от местно значение, а втората въпросите да са предоставени в компетентност на органите на местно самоуправление или органите на района или кметството. Ако формулираните въпроси не отговарят едновременно и на двете изисквания, те не могат да бъдат поставени и по тях законосъобразно да се проведе местен референдум.

Тази уредба е предвидена от законодателя, тъй като изискването въпросите да са от местно значение обосновава правния интерес на лицата да вземат решението с което непосредствено се създават за тях права, задължение или се засягат непосредствено техни права, свободи или законни интереси. Съответно, изискването въпросите да се предоставени в компетентност на органите на местно самоуправление или органите на района или кметството, е във връзка с последиците които би имал проведения референдум. Тези последици са предвидени в нормите на чл. 43, ал. 2 и ал. 3 от ЗПУГДВМС, съгласно които решението прието чрез референдум, влиза в сила веднага след обявяването му, като неговото изпълнение се организира от кмета на общината, района или кметството. В този смисъл, решението прието чрез местен референдум замества волята на съответните органи на местно самоуправление, по които те са компетентни да се произнесат, като не е необходимо те да валидират това решение посредством някакви последващи действия или актове. Целта на Закона за прякото участие на гражданите е при провеждане на референдум, местното население, пряко да реши поставения въпрос като замести волята на компетентния орган на местното самоуправление.

В случая АСВТ намира, че е налице само една от двете предпоставки. Общоупотребимият смисъл на думата „местен“ (прилагателно име) означава нещо, което се отнася до определено място, ограничено е в част от територия или е характерно за конкретен район и жителите му. Тя означава още „тукашен“, „локален“, противопоставяйки се на „чужд“ или „общ“. В случая от фактическа страна въпросът касае изграждането на ФЕЦ в землището на с. Леденик, поради което значението му за жителите на селото е несъмнено. Резултатът ще рефлектира в тяхната правна сфера, макар да не е ясно дали става въпрос за земеделски земи, собственост на частни лица или общинска такава, след замяна или др. Наличието на обществен интрес към инвестиционната инициатива за изграждане на ФЕЦ е илюстриран и с представените пред АСВТ копия от подписка на граждани, депозирана пред РИОСВ-ВТ във връзка с екологична оценка на въздействито на такова строителство. Поради това макар и да се депозирани след издаване на оспорения понастоящем акт, съдът приема, че поставеният въпрос е такъв от местно значение. Липсва обаче втората предпоствака.

Как следва да се отговори на въпроса дали предметът на референдума попада в границите на компетентност на органите на местното самоуправление? Специалният ЗПУГДВМС не дава легална дефиниция на това понятие. Същото следва да бъде изяснено по тълкувателен път. В теорията и съдебната практика компетентността се дефинира като законово определена съвкупност от правомощия (права и задължения), предоставени на точно определен орган, в рамките на които той е длъжен да упражнява държавна власт. Тук понятията закон и власт са употребени в техния широк смисъл. При всеки случай източник на компетентност е законът, правната норма. Никой орган не може сам да определя или разширява кръга на правомощията си. Доктрината говори за „материална компетентност“, „териториална компетентност“, „времева компетентност“. В настоящия случай е важно разграничението на първите две понятия и може ли орган на местната администрация да упражнява и държавна власт, а не само такава предоставена от местната общност.

Законът за местната администрация и местното самоуправление/ЗМСМА/ дава отговор на въпроса кои са органите на местната власт и как се упражнява самоуправлението чрез тях. Според чл.18, ал.1 от ЗМСМА, Общинският съвет е орган на местното самоуправление и се избира от населението на общината при условия и по ред, определени от закона. Нормата на чл.20 от с.з. предписва, че Общинският съвет определя политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с осъществяването на дейностите по чл. 17, както и на други дейности, определени със закон/курсивът мой/. Неизчерпателен списък на правомощията на ОС се съдържа в чл.21 от ЗМСМА. Според чл.38 от ЗМСМА, орган на изпълнителната власт в общината е кметът на общината. Органи на изпълнителната власт в района и кметството са съответно кметът на района и кметът на кметството. Правомощията на кмета на община са разписани в чл.44 от ЗМСМА, като алинея 4 на с.р. сочи, че кметът на общината в случаите, определени от закона, изпълнява и функции, възложени му от централните държавни органи. Изводът, който се налага от тази уредба е, че не всяко правомощие, упражнявано от кмета на общината или ОС е проява на тяхната компетентност като органи на местното самоуправление.

В случая, когато упражняват правомощието си за промяна на ОУП или ПУП, предвидено в ЗУТ, Об.С-т и съответно кметът на общината изпълняват функции по устройство на територията, възложени им със закон от централни държавни органи/специален закон приет от Народното събрание/. Тоест, тяхната материална компетентност възниква по силата на специален закон, а не въз основа на местна наредба, приета от ОС, въз основа на съответната законова делегация.

Според чл.3 от ЗНА, законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията, обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения. За уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт. Следователно правната регламентация на тези обществени отношения със закон означава, че се създава общо правило за поведение за всички свои адресати, т.е. всички ОС и кметове, на територията на цялата държава. И това е така, независимо дали става въпрос за територията на Велико Търново или Бургас. Онова, което е резултат на специфика по въпросите на устройството на съответната територия се регламентира в местна наредба, която в случая е неотносима. При това законовите предпоставки за приемане на ОУП или ПУП не се различават за територията на цялата страна и се преценяват от АО при обвързана компетентност, като проведен местен референдум не е основание за отказ да се одобри изменени на плана. Поради това като издава например ААкт за ЧИ ПУП/или ОУП кметът на общината/съответно ОС реализират форма на териториална компетентност при упражняване на държавна власт по въпросите на устройство на територията, а не функционират като органи на местното самоуправление. Тоест така формулираният въпрос за МР не е в границите на „местното самоуправление“ на кмета на общината и ОС. Поради това, ако действителният въпрос на референдума касае такива въпроси, то същите не могат да се решат нито в кметство с. Леденик, нито в община В. Търново, а на национално ниво.

Освен това за правна яснота следва да се посочи, че опитът на кметът на населено място да предизвика МР по посочения въпрос, който уточнихме че е решен на национално ниво със закон, е незаконосъобразен. Кметът на кметство може да инициира МР по въпроси от неговата компетентност. В случая това е въпросът дали да даде отрицателно становище при поискването му от кмета на общината в процедура по ЗУТ. Да се допусне противното означава да се наруши принципа на правната симетрия и йерархията на нормативните актове. По-горе бе посочено, че всеки АО има само толкова и такива правомощия, колкото му предоставя закона. Да допуснем, че кметът на с. Леденик разполага с властта да предизвика национален референдум е в противоречие с изложените принципи и разписаното в специалния закон – вж. чл.10 и съответно чл.27 от Закона за прякото участие. Тоест, колкото по-сериозна промяна може да предизвика решението на референдума, толкова по-широко участие на граждани/ гласоподаватели следва да има тази инициатива. Защото никоя част от народа не може да си присвои народния суверенитет. В случая от една страна са хората с развита екологична чувствителността, а от другата страна са собствениците на земи, които искат да упражняват свободно своето право на собственост. Националното законодателство, като имплементира положения от ПЕС и международни актове в областта на екологичното законодателство е създало гаранции за упражняване правата и на двете групи лица по реда на съответните специални закони. Например екологични оценки на съответствието при процедури по ЗУТ и др. Поради това може да се приеме, че въпросът предложен за местен референдум е получил защита по реда на специалния закон, т.к. в крайна сметка с него се цели да се избегне строителство на ФВЕЦ върху земеделски земи и гори.

Според чл.21 от КРБ, земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото. Обработваемата земя се използва само за земеделски цели. Промяна на нейното предназначение се допуска по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени със закон. Това е Закона за опазване на земеделските земи. Предвидената там процедура за промяна предназначението на земеделски земи е доста тромава, като е направен опит да се облекчи по повод производство на енергия от ВЕИ. Нормите в тази връзка са били обект на контрол като Конституционният съд. Същият е приел, че „Прилагането на облекчени процедури за насърчаване на производството на възобновяема енергия не следва да става за сметка на земеделските земи, които са ограничен и невъзстановим ресурс. Законодателят не следва да допуска интересът от изграждането на такива обекти да доминира до степен, в която да изключва грижата за околната среда и закрилата на земеделската земя. Поради това КС обявява за противокноституционна разпоредбата на чл. 17а, ал. 3 ЗОЗЗ в частта "на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници", именно поради противоречието ѝ на чл. 15 и 21 от Конституцията/вж. Решение №3/23.04.2025г. на КСъд по к.д. №18/2023г./. Тоест, въпросът, който искат да решат гражданите на с. Леденик вече е получил своето законова разрешение по благоприятен за тях начин, при съобразяване на изискванията на Директива ЕС 2023/2413 на ЕП и на Съвета за насърчаване на енергията от възобновяеми източници. Подходът изисква екологична оценка на тези планове/вж. чл.15в от същата/. Отдават приоритет на изкуствени и застроени площи като покриви и фасади на сгради, транспортна инфраструктура и тяхната пряка заобикаляща ги среда, зони за паркиране, земеделски стопанства, площадки за отпадъци, промишлени обекти, рудници, изкуствени вътрешни водни басейни, езера или резервоари и, когато е целесъобразно, обекти за пречистване на градски отпадъчни води, както и земи с влошено качество, които не могат да се използват в селското стопанство. Като целта е при тези инвестиции да бъде избегнато неблагоприятното въздействие върху околната среда.

По изложените съображения настоящият тричленен състав на АСВТ намери, че поставеният въпрос за местен референдум е незаконосъобразен по критериите на чл.26 от ЗПУГДВМС, а постановеният отказ на Общински съвет В. Търново е правилен. Жалбата срещу същия следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото разноски не следва да се присъждат на ответника, макар да са поискани и да са доказано сторени. Макар процесуалният закон да не ги лишава от тази възможност, при съобразяване спецификите на административния процес и в частност нормата на §1, т.6 от ДР на АПК тези суми следва да се възложат на юридическото лице, което в случая е Община Велико Търново, в чиято структура са и двата АО, които водят настоящия спор. Поради това, че се касае за един и същ бюджет, АСВТ реши, че разноските следва да останат така както са сторени от страните.

По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1 от ЗПУГДВМС, съдът в настоящия тричленен състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна, жалбата на А. Т. К., действащ в качеството му на к***, срещу Решение №911 на Общински съвет Велико Търново, взето по Протокол № 36 от заседание, проведено на 23.02.2026г., с което Съветът е отказал провеждането на местен референдум за с. Леденик по въпроса: ” Против ли сте Общински съвет Велико Търново и кметът на Община Велико Търново да допускат, издават и съгласуват устройствени планове за промяна предназначението на поземлени имоти в землището на с. Леденик, общ. Велико Търново и разрешения с цел изграждане на фотоволтаични централи върху земеделски земи и гори?”, както и предхождащото го решение от същото заседание на ОС/без номер/, касаещо редакцията на този въпрос.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Общински съвет Велико Търново за присъждане на разноските, заплатени за АВ.

Решението е окончателно, на основание чл.32, ал.1, изречение последно от ЗПУГДВМС.