№ 423
гр. Пловдив,06.03.2023 год.
Административен съд – Пловдив, XIІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и втори февруари две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р. П.,
като разгледа докладваното от
съдия Михайлова адм. дело № 1465 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на дял
трети, глава десета, раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е
по жалба на Й.И.К., ЕГН **********,***, против Решение № 2153-15-153/13.05.2021
г. на ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение
жалбата й против Разпореждане № **********, Протокол № N01086/04.03.2021
г., издадено от ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ - гр.
Пловдив, с което на основание чл.99 ал.1 т.2 б.“д“ от КСО е изменено
Разпореждане № 4396954595/12.10.2000 г. и всички последващи и е определена
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ на К.
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт, като се
претендира неговата отмяна от съда. Поддържа се, че разпореждането и решението
са постановени в нарушение на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалния закон. Жалбоподателят твърди, че не е уведомен за
започналото административно производство във връзка с представените от
прокуратурата доказателства; не са посочени конкретни документи с невярно
съдържание и не й е дадена възможност за изразяване на становище съобразно
разпоредбата на чл.34 от АПК. Твърди също така, че не е изяснено авторството на заявлението от
05.04.2000 г. и не са установени ползваните за промяната на пенсията документи
за стаж. Сочи също така, че за изменението на разпореждането от 05.04.2000 г. и
всички последващи е посочено основание чл.99 ал.1 т.2 б.“д“ от КСО, която норма
не предвижда ангажиране отговорност на пенсионера, тъй като неправилно
отпуснатата пенсия може да е дължи на неправилно издадени документи за стаж и
доход, както и на грешка на конкретните длъжностни лица, постановили административния
акт. Счита, че не е била недобросъвестна при подаване на заявлението за
изменение на пенсията с дата от 05.04.2000 г. и при получаването й, поради
което неправилно се иска възстановяването на суми по реда на чл.114 ал.1 от
КСО.
Съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. Т.Б., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи, като
отмени оспореният административен акт. Претендира разноски по делото.
Ответникът по
жалбата - директорът на ТП на НОИ - гр. Пловдив, чрез процесуалния си
представител юриск. В., е на становище, че жалбата е неоснователна и, като
такава, следва да бъде отхвърлена, като подробни доводи излага в представеното
по делото становище. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е
подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок и от лице имащо
правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната процесуална
ДОПУСТИМОСТ.
Предмет на
оспорване в настоящото производство е Решение № 2153-15-153/13.05.2021 г. (л.356,
т.2) на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение
жалбата на Й.И.К. против Разпореждане № **********, Протокол № N01086/04.03.2021 г. (л.350, т.2) на ръководителя
на "ПО" при ТП на НОИ - Пловдив, с което на основание чл.99 ал.1 т.2 б.“д“ от КСО е изменена
отпуснатата с Разпореждане № **********/12.10.2000 г. ЛПОСВ пенсия и всички
последващи и е определен нов размер на пенсията.
От данните по
приложената по делото административна преписка се установява, че с Разпореждане
№ **********/12.10.2000 г. , на основание чл.21 ал.3 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж /НПОС/, е преизчислена ЛПОСВ на Й.И.К., считано от
05.04.2000 г. Размерът на пенсията е определен при: - осигурителен стаж по
категории ,както следва: - от II категория –
04 г. 00 м. 10 д. и от III категория –
33 г. 05 м. 28 д. или общ осигурителен стаж, превърнат в III категория – 38 г. 06 м. 11 д.; - при
базисен период 01.011991 г. – 311.21993 г.и доход за същия – 203 141.00
лв., както и за времето от 01.011997 г. до 29.12.1999 г. и осигурителен доход
за периода 6 639.56 лв. и индивидуален коефициент – 1.892.
Във връзка с направен преглед на пенсионните
досиета е преценена необходимост от установяване правомерността на получената
от лицето пенсия. За целта от К. са изискани оригиналните документи за
осигурителен стаж, тъй като същите, представени при отпускане на пенсията, не
са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка и се връщат на
лицата, съгласно изискванията на НПОС (писмо изх. № К-20977/15.05.2013 г. – л.42,
т.1). Писмото е получено лично от К. на 17.05.2013 г., видно от представеното
по административната преписка известие за доставка (л.43-гръб, т.1).
В изпълнение на Заповед №
200/15.07.2013 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив по повод проверка на
изгубени пенсионни досиета, до началник отдел „КПК“ при ТП на НОИ е изпратено
писмо изх. № К-20977#1/30.08.2013
г. (л.44, т.1), с което е изискано да бъде извършена проверка по реда на чл.108
ал.1 т.1 от КСО.
К. не е представила исканите документи
във връзка със стартирана процедура по сочения по-горе ред, за извършване на
проверка от контролните органи при ТП на НОИ – Пловдив. В хода на проверката,
със саморъчна декларация от 02.09.2013 г. (л.45, т.1) лицето удостоверява
периодите на осигуряване, както и наименованието на осигурителите, при които е
полагало труд: - училище - с. Столетово и училище – с. Брягово за времето от
1963 до 1964 г.; ГНС „Финансов отдел“ – гр. Пловдив за времето от 1965 до 1966
г.; отдел „Просвета“ ГНС реклама – Пловдив за времето от 1967 г. до 1972 г.;
радио „Пловдив“ – гр. Пловдив за времето от 1973 г. до 1977 г.; БНТ – гр. София
и БНТ – гр. Пловдив за времето от 1975 г. до 1998 г.
След проведена служебна кореспонденция
и получени документи от горе цитираните осигурители е удостоверен действително
придобит от К. стаж от трета категория с продължителност 29 г. 03 м. 28 д.
Формираният индивидуален коефициент, определен от дохода за периодите от
01.01.1991 г. до 31.12.1993 г. и от 01.01.1997 г. до 211999 г. е 1.52 от
05.04.2000 г. и 1.107 от 01.07.2001 г.
Във връзка с прокурорска преписка №
2818/2019 г. по описа на РП – Пловдив и иззето като веществено доказателство
оригинално досие на Й.И.К., е установено, че при съпоставяне на данните от
първоначалното пенсионно досие на последната, по нейно заявление от 2000 г. и
съхраняваното в ТП на НОИ досие е налично пълно съответствие в наименованията
на осигурителите и общата продължителност на осигурителния стаж при отпускане
на пенсията – 29 г. от трета категория труд.
В оригиналното досие е и заявлението
на лицето от 05.04.2000 г. за изменение на пенсията с нов базисен периоди
допълнителен стаж преди пенсиониране, по което е постановено Разпореждане № **********/12.10.2000
г. (л.8, т.1).
В доклада за стаж по заявлението от
05.04.2000 г., наличен в оригиналното досие, не са посочени осигурителите, при
които е работила К. за периодите, представени като допълнителен стаж преди
пенсиониране, а са посочени само началните и крайните дати.
С писмо изх. № Ц2175-15-140#2/17.09.2020 г.(л.296, т.2) от лицето е изискано
уточняване имената на осигурителите, при които е положен стажът преди
пенсиониране, с оглед служебното изясняване на този допълнителен стаж. Писмото
е надлежно получено от К., която със заявление от 15.10.2020 г. отговаря на ТП
на НОИ, че не съхранява никакви документи ш няма конкретни спомени, поради отдалеченост
във времето, вкл. и, няма спомен да е подавала заявление от 05.04.2000 г.
Част от оригиналното досие е и
удостоверение обр. УП 2 № 256/16.11.( година неясна) от осигурител БНТ – София (л.426,
т.2) с доход за периода от 01.01.1988 г. до 30.01.1990 г., по който е определен
индивидуален коефициент и размер на пенсията на К., при отпускането. Документът
не е в цялостен ви, поради което, от осигурителя, с писмо изх. № Ц2175-15-140#1/17.02.2021 г. е изискано заверено копие на
същия. С вх. № Ц2175-15-140#12/26.02.2021
г. в ТП на НОИ – Пловдив е получено заверено копие на документа.
След извършена проверка от
длъжностно лице при ТП на НОИ – Пловдив и ТП на НОИ – София – град на
първичните документи на осигурителите, чийто доходи участват при определяне на
индивидуалния коефициент за времето от 01.01991 г. до 31.12.1993 г. (с доход,
за който период е изменена пенсията на К., считано от 05.04.2000 г. въз основа
на заявлението от 05.04.2000 г. (л.433, т.2), са изготвени констативни протоколи:
- № КП – 5-21-00783586/14.07.2020 г. и № КП-5-15-00824192/12.10.2020 г., към
които са приложени нови документи за осигурителен доход УП 2 № 103/14.07.2020
г. за времето от 01.01.1991 г. до 31.03.1992 г. и от 01.08.1992 г. до
31.12.1993 г., издадено от БНТ – София и УП 2 № 10-04-88#3/09.02.2021 г., издадено от БНТ, РТЦ – Пловдив,
за времето от 01.01.1999 г. до 29.12.19999 г. За времето от 01.06.1992 г. до
31.07.1992 г. не са намерени данни за осигурителен доход на лицето, поради
което при определяне на индивидуалния коефициент са използвани данни на база
МРЗ за страната.
По набавените първични документи
индивидуален коефициент за новопредставения със заявлението от 05.04.2000 г.
базисен период от 01.01.1991 г. до 31.12.1993 г. е по-неблагоприятен за лицето спрямо
този, по който е отпусканата пенсията, поради което пенсията на К. е определена
при осигурителен доход за времето от 01.01.1988 г. до 31.12.1990 г.
Във връзка с така установените
обстоятелства, с обжалваното Разпореждане № **********, Протокол № N01086/04.03.2021 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП
на НОИ – Пловдив е изменено Разпореждане № **********/12.10.2000 г. и всички
последващи и е определена ЛПОВ на основание чл.99 ал.1 т.2 б.“д“ от КСО, като е
определен размер на пенсията съобразно установените данни за стаж и доход при
условията на трета категория труд 29 г. 03 м. 28 дни и индивидуален коефициент
1.045, а от 01.07.2001 г. преизчислен индивидуален коефициент 1.100, определен за периодите от 01.01.1988 г. до
31.12.1990 г. от от 01.01.1997 г. до 29.12.1999 г.
Жалбоподателят
е обжалвал така издаденото разпореждане с жалба вх. № 1012 -15-211/04.03.2021
г. пред компетентния административен орган - директор на ТП на ИОИ - Пловдив,
който с Решение № 2153-15-153/13.05.2021 г. я е оставил без уважение.
Горе стоящият в йерархията
административен орган е приел, че осигурителният доход в представените копия на
документи по прок. пр. № 2818/2019 г. по описа на РП – Пловдив, въз основа на
който е определен индивидуалният коефициент и отпусната пенсия за ОСВ на Й.К.,
считано от 05.04.2000 г. по условията на чл.21 ал.3 от НПОС е недоказан, поради
което и, правилно ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив е изменил
пенсията, отпусната с Разпореждане № **********/05.04.2000 г., като е издал
Разпореждане № **********, Протокол № N01086/04.03.2021 г.
на основание чл.99 ал.1 т.2 б.“д“ от КСО.
В
съдебно заседание на 18.11.2021 г. е изслушана и приета без възражения от
страните съдебно-почеркова експертиза /СПЕ/ (л.475, т.2), със задача – да се
установи дали подписите в молбите- обекти на експертизата дали ас положени от й.И.К..
Заключението на експерта е, че подписът в молбите на л.424 и 425 – обекти на
експертизата, са положени от Й.И.К., а подписът в молбата на л.433 – обект на
експертизата, не е положен от последната.
В хода на съдебното производство към
делото са приобщени: - писма от РС – Пловдив и РП – Пловдив; обяснения от Й.К.;
и ЕР на ТЕЛК; писмо от отдел
„Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, ведно с пенсионното досие на К..
При така установеното от фактическа страна
съдът формира следните правни изводи:
В случая
релевантните за разрешаването на административноправния спор факти и
обстоятелства са установени от материално компетентни органи на ТП на НОИ -
гр.Пловдив, като оспореният административен акт - решението на директора на ТП
на НОИ, е постановен в хода на административно производство, осъществено по
реда на чл.117 и следв. от КСО от
компетентен орган, който черпи правомощията си за това от разпоредбата на чл.118 от КСО, в
изискуемата от закона форма. Потвърденото с решението на директора на ТП на НОИ
- Пловдив разпореждане, от своя страна, е издадено в хода на административно
производство, регламентирано в разпоредбите на чл.99 ал.1 от КСО, което е
приключило с постановяване на предвидения административен акт от компетентен
орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
"Пенсионното осигуряване" в ТП на НОИ - Пловдив, в изискуемата от
закона форма. В случая процесните административни актове са не само валидни, но
и законосъобразни. Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства,
налага да се приеме, че фактическите констатации на органите на ТП на НОИ са
истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на
материалния закон. Не се констатират нарушения на процесуалните правила. В
пълнота е спазена целта, която преследва закона с издаването на актове от
категорията на процесните.
Впрочем, спор
по тези обстоятелства и по установените факти, не се формира между страните по
делото.
Спорът е от правен характер. Свежда се
до наличието на законоустановените предпоставки, съгласно чл.99 ал.1 т.2 б.“д“ от КСО за изменение на влязло в сила
разпореждане по чл.98 от КСО от органа, който го е
постановил, като се концентрира във въпроса, към датата на подаване на
заявлението за отпускане на личната пенсия за изслужено време и старост,
жалбоподателят изпълнил ли е задължението си да обяви осигурителен стаж, върху
който са правени осигурителни вноски за 01.01.1991 – 31.12.1993 г. и от
01.01.1999 г. до 29.12.1999 г. Породен е от становището на административния
орган, че в случая, жалбоподателят не е изпълнил задължението си, съгласно чл.111 ал.2 от ППЗП (отм.) и не е обявил
този осигурителен стаж и доход, върху който са правени осигурителни вноски за
периода от 01.01.1988 г. до 31.12.1990 г., респ., декларирал е неверни данни и
е укрил осигурителен доход, в резултат на което и пенсията е била отпусната в
по - голям размер.
Това становище
на административния орган е правилно, и е в съответствие с доказателствата по
делото и приложимия закон. В последващото изложение ще бъдат конкретизирани
съображенията в тази насока:
Разрешаването на
административноправния спор налага преди всичко да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл.11 ал.1 от ЗП (отм.) (действаща
разпоредба, ДВ, бр.102 от 1967 г., бр. 76 от 1996 г.) - Размерът на личната
пенсия за изслужено време и старост се изчислява от средномесечното брутно
трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за
периода от три последователни години от последните 15 години трудов стаж до 1
януари 1997 г. по избор на лицето и трудовия му стаж след тази дата. Съответно,
според, чл.111 ал.2 от ППЗП (отм.); - Случаите,
при които личната пенсия за изслужено време и старост се отпуска с начална дата
след 1 януари 1997 г., размерът й се определя от средномесечното брутно трудово
възнаграждение или доход, изчислено от сумата на:
1. брутното
трудово възнаграждение или доход, върху които са правени осигурителни вноски за
трите последователни години от последните 15 години трудов стаж преди 1 януари
1997 г. по избор на пенсионера; 2.
брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са правени осигурителни
вноски за трудовия стаж след 1 януари 1997 г. до датата на уволнението.
По делото е безспорно установено и не
е опровергано обстоятелството, че на Й.К. е отпусната ЛПОСВ, считано от
30.12.1999 г., размерът на която е определен при осигурителен стаж от трета
категория – 29 г. 03 м. 28 д.; базисен период от 01.01.1988 г. до 31.12.1990 г.
и доход за същия период 10 885.00 лв., както и за времето от 01.01.1997 г.
до 29.11.1999 г. и осигурителен доход за периода 6 639.56 лв.
При подаването на заявлението от 05.04.2000
г. за преизчисляване на отпусната й ЛПОСВ, К. е декларирала, че желае пенсията
й да се определи от трудовия стаж през периода 01.01.1991 – 31.12.1993 г. с
доход 203 141.00 лв. и включен допълнителен стаж по условията на втора
категория с продължителност 04 г. 00 м. 10 д. и по условията на трета категория
– 04 г. 02 м. 00 д. Размерът на пенсията по заявлението от 05.04.2000 г. е
отпуснат при условията най общ осигурителен стаж от трета категория – 38 г. 06
м. 11 и при индивидуален коефициент 1.892.
Предвид обаче, от една страна, липсата
на представени от К. документи за осигурителен стаж и данни за осигурители и иззетото
като веществено доказателства оригинално пенсионно досие на последната, от
друга страна, е извършена проверка на съдържащите се в намереното оригинално
досие данни и документи, при която е констатирано, че в доклада за стажа по
заявлението от 05.04.20000 г наличен в оригиналното досие на К., не са посочени
осигурители за периодите, представени като допълнителен стаж преди пенсиониране, а са посочени само
началните и крайните дати.
Видно от писмо изх. № Ц2175-15-140#2/17.09.2020 г. касае се за периоди от 14.01.1058
г. до 31.01.1062 г.; от 03.01.1972 г. до 28.05.1975 г. и от 01.08.1975 г. до
05.05.1976 г., за които периоди, Безспорно К. не е представила никакви
доказателства, предвид заявлението й от 15.10.2020 г. (л.298, т.2).
След проведена служебна кореспонденция
и получени документи от всички посочени от лицето осигурители, органът е
удостоверил осигурителен стаж от трета категория, придобит от К., с
продължителност 29 г. 03 м. 28 д., което е довело до правилно определяне на
индивидуалния коефициент, а оттам и размерът на пенсията с Разпореждане № **********,
Протокол № N01086/04.03.2021 г. на ръководителя на ПО при ТП
на НОИ – Пловдив.
Няма спор, че са представени
доказателства /документи/ от осигурителите: - Българска национална телевизия
София и Българска национална телевизия – Регионален телевизионен център Пловдив
за осигурителен доход (УП 2 № 242/03.10.2013 г., ПИ 2 № 283/11.11.2013 г. и УП
2 № 331/06.12.2013 г., съответно, УП 2 № 304/08.10.2013 г. и УП 2 №
305/08.10.2013 г.) от които е установено, че осигурителният доход на К. за
времето от 01.01.1991 г. до 31.12.1993 г. е 76 468.00 лв. и е в пъти
по-нисък от посочения в Разпореждане № 379/12.10.2000 г. – 203 141.00 лв.,
а за времето от 01.01.1997 г. до 29.12.1999 г. доходът е 6 623.92 лв.,
близък до посочения в Разпореждане № 379/12.10.2000 г – 6 639.56 лв., при
което е формиран индивидуален коефициент, определен от дохода от 01.01.1991 г.
до 31.12.1993 г. и от 01.01.1997 г. до 29.12.1999 г. – 1.052 от 05.04.2000 г., и 1.107 от 01.07.2001 г.
Няма спор и, че при извършените
проверки по реда на чл.108 ал.1 от КСО са приложени нови документи за
осигурителен доход – УП 2 № 103/14.07.2020 г. за времето от 01.01.1991 г. до
31.03.1991 г. и от 01.08.1992 г. до 31.12.1993 г., издадено от БНТ – София и УП
2 № 10-04-88#3/09.02.2021 г., издадено от БНТ, РТЦ – Пловдив за
времето от 01.01.1999 г. до 29.12.1999 г., а за времето от 01.06.1992 г. до
31.07.1992 г. не са намерени данни за осигурителен доход на лицето, поради
което , при определяне на индивидуалния коефициент са използвани данни на
база МРЗ.за страната.
Констатирано е също така, че по
набавените първични документи, индивидуалният коефициент за новопредставения
със заявлението от 05.04.2000 г. базисен период от 01.011991 г. до 31.12.1993
г. е по-неблагоприятен за лицето, спрямо този, по който е отпусната пенсията,
поради което, пенсията на К. е определена
при осигурителен доход за времето от 01.01.1988 г. до 31.12.1990 г.
Или иначе казано, налага се изводът,
че жалбоподателят не е придобил осигурителен стаж по категории, както следва: -
от втора категория труд – 04 г. 00 м. 10 д., от трета категория – 33 г. 05 м.
28 д. или общ стаж към трета категория труд – 38 г. 06 м. 11 д. и осигурителен
доход в размер на 203 141.00 лв. за времето от 01.01.1991 г. до 31.12.1993
г., които параметри са послужили за изменение, считано от 05.04.2000 г. на
ЛПОСВ с Разпореждане № 379/12.10.2000 г.
Горното е наложило длъжностното лице
по чл.98 ал.1 от КСО да измени разпореждането на основание чл.99 ал.1 т.2 б.“д“
от КСО по негова инициатива, предвид факта, че е констатирано, че пенсията е
определена в неправилен размер.
В случая безспорно се доказа, че молба
от 12.12.1999 г.за отпускане на пенсия за изслужено време и възраст (л.424 –
л.425) е подписана лично от Й.И.К.. Без значение е в случая факта, че подписът,
положен върху молбата от 05.04.2000 г. за отпускане на пенсия при представен
допълнителен осигурителен стаж и доход, не е подписана от последната, тъй като
все пак същата достатъчно дълго време е получава пенсия в разрез, определен с
разпореждането от 12.10.2000 г., от една страна, а, от друга, ако
жалбоподателят въобще не е подавал заявление за преизчисляване на ЛПОСВ, то
издаденото разпореждане за изменение на пенсия за ОСВ би подлежало на изменение
поради липсата на надлежно подадено искане на основание чл.26 ал.3 от НПОС. От
трета страна, видно от представените по делото протоколи на заведените в
управлението заявления за дати: 25.01.2000 г., 05.04.2000 г., 20.11.2000
г.23.02.2001 г. и 03.07.2002 г., безспорно се установява, че К. е подавала
заявления до осигурителния институт, като тези с вх. № 3698 от 05.04.2000 г. и с
вх. № 15000 от 20.11.2000 г. са на основание чл.99 от КСО, т.е. касае се до
изменения на влязло в сила разпореждане за отпускане на пенсия.
Именно въз основа на изложените
по-горе факти е издадено Разпореждане № **********, Протокол № N01086/04.03.2021 г. от ръководителя на „ПО“ при ТП
на НОИ – Пловдив, тъй като не е доказано да са налице някои от предпоставките
на чл.99 от КСО, за издаване на влязлото в сила Разпореждане № **********/12.10.2000
г., които обстоятелство са установени при извършените проверки по чл.108 ал.1
от КСО.
Следователно, след като е налице допълнителен
осигурителен стаж преди пенсиониране и нов базисен период за изменение на
пенсията от 05.04.2000 г., за който жалбоподателят не е представил документи
при отпускането на пенсията за изслужено време и старост, считано от тази дата,
то пенсионният орган разполага с възможността съгласно чл.99 ал.1 т.2 б.“д“ от КСО да измени
пенсията, която е била определена в по-висок размер, като изменението е от
датата на отпускането на пенсията
При това положение, действителният
размер на пенсията за изслужено време и старост на жалбоподателя, следва да
бъде определен от средномесечното брутно трудово възнаграждение за периода от
три последователни години от последните 15 години трудов стаж до 01.01.1997 г.,
именно за периода 01.01.1991 – 31.03.1991 г. и от 01.08.1992 г. до 31.12.1993
г. и осигурителният доход след тази дата – от 01.011999 г.- до 29.12.1999 г.
Съгласно чл.70 КСО в "базисния" период
за изчисление на пенсията, освен три години по избор на лицето за времето преди
1997 г. се включва целия осигурителен доход след 01.01.1997 г. С оглед на това,
осигурителният стаж, положен след 01.01.1997 г. задължително се взема предвид
при определяне на пенсията за изслужено време и старост, точно както това е
сторено от пенсионния орган. Разбира се, към така определената пенсия следва да
бъдат дадени и следващите се индекси по чл.100 КСО.
При това
положение, изводът на пенсионния орган, че пенсията за изслужено време и
старост на жалбоподателят, отпусната съгласно Разпореждане № **********/12.10.2000
г. на ръководителя на "ПО" при РУ "СО" - Пловдив, е
определена в по-висок размер, по смисъла на чл.99 ал.1 т.6 от КСО (действаща разпоредба, ДВ, бр.110 от
1999 г., в сила от 1.01.2000 г.), като същото е постановено в противоречие с
разпоредбата на чл.111 ал.2 от ППЗП (отм.), е фактически
и правно обоснован. В тази връзка, необходимо е да се посочи още следното:
Според разпоредбите на чл.98 ал.1 и чл.99 ал.1 от КСО, пенсиите и
добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват,
прекратяват и възстановяват с разпореждане на съответното длъжностно лице (чл.98 ал.1 т.1 и 2 КСО) при Националния осигурителен
институт, като същият този орган може да измени или отмени издаденото от него
влязло в сила разпореждане при проявлението на някоя от хипотезите, лимитивно
посочени в чл.99 ал.1 т.1 до т.6 включително от
КСО. Няма съмнение, че разпореждането за отпускане /съответно изменение,
отказване/ на пенсия е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. То създава права и, респ.,
засяга права и законоустановени интереси на правния субект, който е негов
адресат. Необжалването на това разпореждане или съответно отхвърлянето на
жалбата срещу му с влязъл в сила съдебен акт, има за последица окончателното му
стабилизиране. Влизането в сила на административния акт означава изчерпване на
дадената по силата на правна норма компетентност на административния орган с
властническо волеизявление да въздейства върху разрешения вече с акта
административноправен въпрос. Именно окончателното и непререшимо уреждане на
този въпрос осигурява и формалната законна сила на индивидуалния
административен акт, какъвто каза се, е и разпореждането за отпускане,
изменение, отказване на пенсия. По този начин на неговия адресат се гарантира
осъществимост на разрешения материалноправен проблем така, както е установено в
акта. Законодателят обаче, отчитайки така установените в административното ни право
положения, е предвидил в специалния КСО компетентността, постановилият
разпореждането административен орган да може сам да го отмени или измени, след
като то е вече влязло в сила, когато се установи проявлението на някой от
фактите и обстоятелствата предвидени в чл.99 ал.1 от КСО. Настоящият
случай е именно такъв, като от събраните доказателства по делото се установява
по безспорен начин проявлението на фактите, предвидени в хипотезата на чл.99 ал.1 т.2 б.“д“ от КСО, поради което и правилно
ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ - Пловдив, в съответствие с
правомощията си регламентирани в разпоредбата на чл.99 ал.1 от КСО, с процесното
Разпореждане № **********, Протокол № N01086/04.03.2021
г. е изменил влязлото в сила Разпореждане № **********/12.10.2000 г., с което,
предвид на невярно деклариране на обстоятелство по чл.111 ал.2 от ППЗП (отм.), е отпусната
лична пенсия на жалбоподателя за изслужено време и старост в по-висок размер от
законово определения.
Във връзка с
доводите на жалбоподателя за добросъвестност при отпускане на личната му
пенсия, следва да се посочи, че същите са ирелевантни по отношение на предмета
на настоящия административноправен спор.Тези доводи, без всякакво съмнение биха
имали отношение към законосъобразността на последващите разпореждания на
ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Пловдив, както и на решенията на
директора на същата институция, с които ще се разпореди възстановяване на неправилно
изплатени сума за пенсия от жалбоподателя, на основание чл.114 ал.1 от КСО, но всички
те, не са предмет на настоящото съдебно производство, предмет на който, каза
се, е Разпореждане № **********, Протокол № N01086/04.03.2021
г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Пловдив и решението на
ръководителя на ТП на НОИ, с което то е потвърдено, с което разпореждане, на
основание чл.99 ал.1 т.2 б.“д“ от КСО, е изменена
отпуснатата лична пенсия за изслужено време и старост с Разпореждане № **********/12.10.2000
г. на длъжностното лице по чл.98 ал.2 от същия кодекс.
В обсъжданата насока, с оглед на
доводите на жалбоподателя е необходимо да се отбележи следното:
Неоснователно е възражението на К., че
не е уведомена по съответния ред за
образуваното ново административно производство във връзка с получените от РП –
Пловдив документи и това е така, тъй като, на първо място, със Заповед №
82/06.03.2013 г. (л.361, т.2) и Заповед № 200/15.07.2013 г., двете издадени от директора
на ТП на НОИ – Пловдив (л.363, т.2), във връзка с установени случаи с липсващи
или служебно възстановени пенсионни досиета, е възложени на определени
длъжностни лица да изготвят списъци и индивидуални доклади с конкретни
предложения. В тази връзка до Й.К. е изпратено писмо изх. № К-20977/15.05.2013
г.( л.42, т.1), с което е поканена да представи документи удостоверяващи нейния
осигурителен стаж. Каза се по-горе, писмото е получено лично от К., която не се
е отзовала на искането.
На второ място, съгласно чл.28 ал.1 от
Инструкция № 1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен
институт, проверка се извършва по повод на сигнали, жалби и искания, подадени
от: 1. осигурители и осигурени лица; 2. други административни звена в ЦУ и/или
ТП на НОИ; 3. други органи, ведомства и организации. В конкретния казус,
проверката е в резултат на получена информация от РП – Пловдив относно
образувано ДП по прок. пр. № 2818/2019 г. във връзка с открити веществени
доказателства – пенсионни досието на множество лица, което е наложило издаване
на Заповед № 1015-15-52/25.02.2020 г. (л.359, т.2) на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с която
се възлага на определени длъжностни лица в институцията да извършат преценка на
истинността на подадените от лицата документи за пенсия и да ги уведомят по
надлежния за представяне на документи, удостоверяващи трудов и осигурителен
стаж. Т. е. проверката касае информационната система и архивохранилището на ТП
на НОИ – Пловдив. Това обстоятелство не налага издаване на заповед, още
по-малко връчването й на проверяваните
лица, с оглед разпоредбата на чл.29 ал.5 от Инструкция № 1/03.04.2015 г.,
според която, заповед по ал.1 не се издава, когато проверката се извършва само
по данните в информационната система на НОИ. В този случай проверката се
възлага с писмена резолюция на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното ТП на НОИ. Или
иначе казано, касае се до заповед, с която са определени лица със съответните
задължения за извършване на необходимите действия.
Именно във връзка с тази проверка
длъжностното лице по чл.98 ал.2 от КСО е изискало с писмо изх. № Ц2175-15-140#2/17.09.2020 г. (л.296, т.2) от Й.К. е изискано за
представи документи за допълнителен стаж, незачетен при отпускане на пенсията й
за определени периоди, подробно посочени в него, както и информация относно
конкретни базисни периоди, касаещи Й.И.К., в отговор на което е получено именно
писмо изх. Вх. № Ц2175-15-140#12/26.02.2021
г. (л.332, т.2), с което потвърждават данните в издадения от БНТ – София
образец УП 2 № 256/1999 г. за периода от 01.01.1988 г. до 31.12.1990 г., от
които е удостоверен действителният доход на К. за посочения от нея базисен
период.
Предвид изложеното, неоснователно е
възражението на К. и по отношение твърдението й, че не е била запозната със
започналото административно производство, и това е така, тъй като, на първо
място, това административно производство е започнало пред 2013 г., като, на
основание чл.26 от АПК, с писмо с изх. № К-20977/15.05.2013 г., получено лично
от С. на 17.05.2013 г., видно от известието за доставка (л.42 – гръб, т.1), и е
даден 7-дневен срок за представяне на всички документи, удостоверяващи
трудов/осигурителен стаж. В отговор на това писмо, К. не е представила никакви
документи, освен декларация от 02.09.2013 г., в която е декларирала осигурителите
и периодите, където е работила за времето от 1963 г. до 1998 г.
В този смисъл съдът намира, че е
неоснователно възражението, че е нарушена разпоредбата на чл.34 от АПК, тъй
като, от страна на жалбоподателя се констатира пълна дезинтересованост в тази
насока. По административната преписка липсват каквито и да било данни, същата
да е поискала да се запознае с документите, включително и тези, въз основа на
които е издадено разпореждането на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив
от 04.03.2021 г., с което й е изменен размерът
на пенсията, потвърдено с решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив,
оспорено в настоящото съдебно производство.
Прави впечатление, че в жалбата си до
последно сочения орган – вх. № 1012-15-211/16.04.2021 г., К. твърди, че не са й
представени новооткритите доказателства, но в същото време няма данни, тя да е
поискала да се запознае с тях и това да й е било отказано.
Тук е необходимо да се отбележи
следното: - съгласно чл.98 ал.2 т.1 от КСО, длъжностните лица по ал.1 издават и
разпореждания за спиране на производството по отпускане, изменение или
преизчисляване на пенсия и/или добавка, когато в хода на производството
възникне необходимост да бъде извършена проверка от контролен или друг компетентен
орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на
пенсията/добавката; в този случай спирането е до приключване на проверката, но
за не повече от 6 месеца. Именно с оглед горните обстоятелства е спирано административното производство многократно
с редица решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив, приложени всички по
преписката (Решение № РД-с16/11.03.2014 г. /л.116, т.1/; Решение № РД 307/29.09.2014 г. /л.162, т.1/; Решение
№ РД-101/09.04.2015 г. /л.169, т.1/) и възобновявано със съответните решения,
също приложени по административната преписка.
Нито хода на
административното, нито в хода на настоящото съдебно производство са ангажирани
доказателства, които да подложат на съмнение така възприетите изводи.
Що се отнася до приетата без
възражения от страните СПЕ, съдът кредитира същата като коректна и
безпристрастно изготвена, отговаряща изцяло на поставените й задачи, и която,
каза се по-горе не променя па никакъв начин изводите на административния орган.
Изложеното до
тук налага да се приеме, че обжалваният административен акт е законосъобразен,
и оплакванията на жалбоподателят в противния смисъл са неоснователни, като не
се споделят от състава на съда. Ето защо и жалбата като неоснователна ще следва
да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и предвид претенциите на
страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват на ответния орган и същите се констатираха в размер на 100.00 (сто)
лева, съобразно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Воден от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ХIІ състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на Й.И.К.,
ЕГН **********,***, против Решение № 2153-15-153/13.05.2021 г. на ръководителя
на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата й против
Разпореждане № **********, Протокол № N01086/04.03.2021 г., издадено от
ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което
на основание чл.99 ал.1 т.2 б.“д“ от КСО е изменено Разпореждане №
4396954595/12.10.2000 г. и всички последващи и е определена лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ на К..
ОСЪЖДА Й.И.К., ЕГН **********,***, да заплати на ТП на НОИ – Пловдив, сумата от
100.00 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в четиринадесет дневен срок от съобщаването
му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: