Производството е по чл. 156 и следващите от ДОПК във връзка с чл. 9б от ЗМДТ.

Жалбоподателят К. М. С. обжалва Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №АУЗД73180015021-1/14.06.2024 г., издаден от главен експерт „МДТ“ към община Самоков, потвърден с Решение изх. № ОСК24-МДТМ-29-1/26.08.2024 г. на директор Дирекция "Финанси, местни данъци и такси" при Община - Самоков.

В жалбата се сочи, че с оспорвания акт неоснователно са установени от Община Самоков, данъчни задължения за недвижим имот. Посочва се, че при издаването на процесния АУЗД са допуснати съществени нарушения, ограничаващи правото на лицето да разбере какви точно са задълженията му, за кои имоти и период се дължат. Според жалбоподателя Савов, в цитирания акт са описани няколко имота, които не са индивидуализирани в достатъчна степен. Предвид основанията, изложени в жалбата моли за отмяна на АУЗД.

В писмен отговор от страна на ответника са развити съображения за неоснователност на жалбата. Посочва се, че размерът на дължимите данъци са съобразени с продажбата на недвижимия имот, поради което размерът на задълженията е изчислен до датата на продажбата, а не за цялата календарна година - 2023 г.

В съдебното заседание жалбоподателят К. М. С., представляван от адвокат Григоров поддържа жалбата и моли за отмяна на процесния административен акт.

Ответникът Х. И. В. – гл. експерт МДТ към Община Самоков в съдебното заседание се явява лично и се представлява от юрисконсулт Георгиева. Моли издадения АУЗД да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-София област, като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на обжалване е Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №АУЗД73180015021-1/14.06.2024 г., издаден от главен експерт „МДТ“ към община Самоков, потвърден с Решение изх. №ОСК24-МДТМ-29-1/26.08.2024 г. на директор Дирекция "Финанси, местни данъци и такси" при Община – Самоков, с който акт на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 4, ал. 4 във връзка с чл. 4, ал. 1 и ал. 3 и чл. 9б от ЗМДТ на К. М. С. са установени задължения към 14.06.2024 г., както следва: данък недвижими имоти в размер на 6,05 лв., и такса битови отпадъци в размер на 17,37 лв., както и лихва за забава в размер на 3,06 лв.

Обжалваният акт е връчен на Савов на 19.06.2024 г., който го е обжалвал по административен ред пред директор Дирекция "Финанси, местни данъци и такси" при Община – Самоков, като с Решение изх. № ОСК24-МДТМ-29-1/26.08.2024 г. на директор Дирекция "Финанси, местни данъци и такси" при Община - Самоков, компетентният горестоящ орган е счел доводите на жалбоподателя за неоснователни и е потвърдил процесния акт като законосъобразен. От своя страна, с жалба, подадена на 03.09.2024 г., по електронен път, е упражнил правото си на обжалване пред съд, въз основа на която жалба е образувано настоящето дело.

В хода на съдебното производство от страна на дружеството-жалбоподател са представени писмени доказателства, ангажирани са гласни доказателства. Всички доказателства, установяващи фактическата обстановка, са обсъдени в тяхната съвкупност.

Настоящият съдебен състав на Административен съд – София област, въз основа на приетите доказателства приема, че жалбата на К. М. С. е допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, правото на жалба е упражнено в рамките на законоустановения срок, след изчерпване на процедурата по задължително оспорване пред горестоящия административен орган съобразно чл. 156, ал. 2 от ДОПК, като е сезиран компетентният да се произнесе по правния спор съд. Ето защо съдът приема, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество обаче жалбата на К. М. С. е неоснователна и недоказана и следва да бъде оставена без уважение, с произтичащите от това правни последици. Аргументите на съда, за да направи този извод са следните:

Задълженията за местни данъци и такси представляват публични общински вземания, съгласно регламентираното в чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК във вр. с чл. 1, т. 5 и чл. 6, ал. 1, б. "а" от ЗМДТ. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за процесния данък този ред е предвиден в чл. 4, ал.1 от ЗМДТ, според който установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на ДОПК. Разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ регламентира, че в производствата по чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а според ал. 4 от същия член, тези служители се определят със заповед на кмета на общината, а последният, съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. Редът за установяване, обезпечаване и събирането на местните данъци е приложим и по отношение на местните такси, в т. ч. за такса "битови отпадъци", по аргумент от чл. 9б от ЗМДТ. Иначе казано, в процесуалния закон има специални правила за издаване и оспорване, които са приложими в случая и имат приоритет пред общите такива по АПК.

От представените доказателства, а и това не е спорно между страните, че оспорваният акт е издаден от Х. И. В. на длъжност главен експерт „МДТ“, упълномощена със Заповед № ЛС – 01-186/14.02.2022 г. на Кмета на община Самоков. Издателят на акта е изрично оправомощен с властнически правомощия по установяване на местни данъци и такси, а именно - да извършва дейности по чл. 4, ал. 4 във вр. чл. 4, ал. 1 и ал. и чл. 9б от ЗМДТ. С оглед овластяването на издателя на оспорвания АУЗ да издава такива актове, настоящият съдебен състав на Административен съд – София област намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, поради което този акт не е незаконосъобразен поради наличие на порок по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК. Безспорно е и че решението, с което АУЗ е потвърден, също е издадено от компетентен орган – началник отдел "МДТ" към Община-Самоков, на който е възложено за изпълнява правомощия по чл. 107, ал. 4 ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ. Следователно, както АУЗ, така и потвърждаващото го решение, са издадени от компетентни органи и не са незаконосъобразни на това основание.

Оспорваният акт е издаден в предвидената писмена форма за валидност, като в него са посочени приетите за установени факти досежно облагаемите данъчни основи, както и административният орган изрично се е позовал на считаните от него за приложими законови разпоредби. Изложени са значимите за определянето на вземанията факти, касаещи индивидуализиране на всеки недвижим имот, конкретизиран е и периода, за който се отнасят установените задължения. В АУЗД данъкът и таксата са определени поотделно за всеки имот, собственост на физическото лице, след което е определено и общото задължение. С оглед неговото съдържание, съдът приема, че оспорваният акт не е незаконосъобразен поради неизпълнение за законовите изисквания за форма за валидност на акта тоест не е незаконосъобразен поради наличие на порок по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

От приобщената преписка по издаване на оспорвания акт е видно, че лицето е уведомено за започналото производство по издаване на АУЗД, всички издадени актове в хода на производството му са връчени, като на жалбоподателя е осигурена възможността да участва активно в производството и да упражни правото си на защита в пълен обем. При извършената служебна проверка съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения акт за установяване на задължения, е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за последица незаконосъобразност на акт поради порок по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

Основните доводи за незаконосъобразност, развивани от жалбоподателя са свързани с това каква част от имота е негова собственост.

Дължимото данъчно задължение е определено на база подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 21147/21.12.1998 г. подадена от М. М. С. в която като съсобственик е посочено лицето К. М. С. и данъчната оценка. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.5 от ЗМДТ за имот, който е държавна или общинска собственост, данъчното лице е това, на което е предоставено управлението на имота. Същото правило е разписано и в чл.64 ал.1 от ЗМДТ, което касае таксата битови отпадъци. Земята, върху която е построена сграда с [идентификатор] е собственост на Община Самоков и съгласно разпоредбата на чл.11 ал.2 от ЗМДТ именно К. С. е данъчнозадълженото лице като собственик на посочената сграда.

В конкретния случай жалбоподателят е задължен за 1/3 идеални части от 345 кв.м. от целия имот.

При изчисляването на задължение е взета предвид продажбата на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 65231.903.90.5.2, като в тази връзка статутът на декларацията е закрит към 31.05.2023 г. и размерът на задължението е изчислен до тази дата, а не за цялата 2023 година.

В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав на Административен съд – София област намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, същият е в съответствие с приложимите материално-правни норми и с целта на закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева, съобразно материалния интерес по делото и съобразно чл. 161, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд - София област, 14 ти състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. М. С. против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗД73180015021-1/14.06.2024 г., издаден от главен експерт „МДТ“ към община Самоков, потвърден с Решение изх. № ОСК24-МДТМ-29-1/26.08.2024 г. на директор Дирекция "Финанси, местни данъци и такси" при Община - Самоков.

ОСЪЖДА К. М. С., да заплати на Община – Самоков сумата 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, съобразно материалния интерес по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по аргумент от чл. 160, ал. 7 от ДОПК.

Решението да се съобщи на страните посредством изпращане препис от същото на основание чл. 138 от АПК.