Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

 

Образувано е по касационна жалба, подадена от юрисконсулт Х. К., като пълномощник на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, срещу Решение №6/29.01.2026 г. по АНД №329/2025 г. по описа на Районен съд – Свищов, с което е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП № 8506199157, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „АСМ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Монтана, [улица], представлявано от К. И., за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена "имуществена санкция" в размер на 2 500 лева.

В жалбата се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради постановяване му в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Касаторът твърди, че ЕФ е издаден от компетентен орган, по предвидения в закона процесуален ред и съдържа всички изискуеми реквизити. Счита за неправилен извода на районния съд за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. В тази връзка излага съображения за това, че законодателят е предвидил правна възможност за издаване на ЕФ както за нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, така и за такива по 179, ал.3а и 3б от ЗДвП. Счита че издаването на ЕФ за установеното нарушение може да бъде извлечено от чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, както и по тълкувателен път по арг. от чл.46, ал.1 от ЗНА. Намира нарушението за доказано по несъмнен начин, като е ангажирана отговорността на собственика на превозното средство, за което не е била заплатена дължимата такса по ЗП. Иска се отмяна на решението на съда и потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представя писмена защита, в която излага съображения за отмяна на обжалваното решение, аналогични на наведените в касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като моли претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение да се редуцира до законово определения минимум, ако решението е в полза на тази страна.

Ответникът по касация – „АСМ“ ЕООД, в писмен отговор и в хода на устните състезания, чрез упълномощения юрисконсулт, оспорва основателността на жалбата. Развива доводи за правилност на обжалваното съдебно решение и незаконосъобразност на отменения от въззивната инстанция ЕФ. Моли решението на РС – Свищов да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на разноски.

Представителят на ВТОП заема становище за неоснователност на подадената жалба. Споделя изцяло доводите на съда за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неспазване на реда за санкциониране. Предлага решението да бъде оставено в сила.

 

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от РС - Свищов и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въззивният съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:

На 09.03.2023 г., в 08:36 часа, в Община Свищов, на път I-3, км. 25+271, посока - нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено процесното нарушение с пътно превозно средство – влекач ВОЛВО ФХ 42 Т, с рег. №[рег. номер], с технически допустима максимална маса 19 000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40 000, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №40201, представляващо елемент от системата за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-3, км 25+271. Същото е квалифицирано като нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на дружеството-собственик на процесния автомобил е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв.

При преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че оспореният пред него ЕФ е издаден в нарушение на процесуалните правила. Приел е, че е нарушена разпоредбата на чл. 189ж от ЗДвП, в редакцията към датата на извършване на нарушението, която не предвиждала възможност да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а единствено за такова по чл.179 ал.3 от ЗДвП, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП. Въззивният съд е отбелязал, че по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП е недопустимо да се приеме, че същата се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, след като законодателят изрично не е предвидил такава възможност за издаване на ЕФ. Отбелязва, че едва с изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, обн. в ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила от 13.02.2024 г., законодателят изрично е предвидил възможност за издаване на ЕФ и по отношение на нарушенията по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. С тези мотиви РС отменил електронния фиш, без да обсъжда основанията за отмяна, касаещи противоречие на предвидените в чл.179, ал.3-3б от ЗДвП санкции с изискването за тяхната пропорционалност, изведено в първичното и вторично право на ЕС.

Настоящият касационен състав на АСВТ намира обжалваното решение за правилно постановено, тъй като не са налице релевираните касационни основания.

Видно от съдържанието на ЕФ /лист 5 от първоинстанционното дело/ е, че се претендира наличието на административнонаказателния състав на разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 16.08.2019 г.), според която „Собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв.

Към датата на нарушението (09.03.2023г.) приложимата редакция на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП ясно регламентира, че единствено при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. От самата норма е видно, че издаването на електронен фиш е функция от установяване на признаци на предвиденото в нормата на чл.179, ал. 3 от ЗДвП нарушение. Следователно, отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП е предвидено само при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и при такова по чл. 179, ал. 3а и ал.3б от ЗДвП. В случая, ангажирането на отговорност на нарушителя с издаване на ЕФ при условията на чл. 189ж от ЗДвП е било недопустимо. В хипотезите на административни нарушения по чл. 179, ал. 3а, ал. 3б или ал. 3в от ЗДвП за установяване на нарушението и налагане на съответното за него наказание е следвало да се процедира чрез съставяне на АУАН и издаване на НП, съгласно редакцията на приложимата законовата разпоредба на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП към момента на извършване и констатиране на процесното административно нарушение. Законодателят е предвидил с един и същи закон, че установяването на конкретно нарушение става чрез съставяне на АУАН, а за друго, също така конкретно посочено нарушение, се съставя ЕФ и е недопустимо да се допълва съдържанието на законовата разпоредба на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП. Последващото изменение на нормата в ДВ, бр. 13 от 2024 г. с включването и на чл. 179, ал. 3а (3б) от ЗДвП, само потвърждава този извод.

Следователно, както правилно е посочил и въззивният съд, към момента на констатиране на признаците на нарушението, не е съществувала правна възможност административнонаказателното производство да се развива по реда, разписан в редакцията на тази норма, приложима след обнародването на ЗИД на ЗДвП /ДВ, бр. 13 от 13.02.2024 година, в сила от същата дата, като е следвало производството по налагане на административно наказание да се учреди чрез издаване на АУАН, като издаването на електронен фиш представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото в посоченият закон няма заключително правило, което да разпорежда, че неприключилите производства по установяване на нарушение по чл.179, ал.3а – 3б от ЗДвП се довършват по реда на чл.189ж, ал.1 от закона.

Възможност за съставяне на ЕФ е недопустимо да се извлече и от разпоредбата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3– 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или ЕФ представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението и копие от свидетелството му за управление на МПС. Нормата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП не предвижда изрично издаването на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал.3б от ЗДвП, а тя разглежда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения, за които са издадени ЕФ или са съставени АУАН, без да се конкретизира ЕФ и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Още изначално, след като е бил установен собственикът на ППС е следвало да бъде проведена процедурата по чл. 189е от ЗДвП, като се състави АУАН и НП, а в последствие и НП срещу посоченото като водач лице, което обаче не е направено.

Нормата на чл. 46, ал. 3 от ЗНА категорично забранява да се обосновава наказателна, административна или дисциплинарна отговорност, чрез тълкуване на нормите в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България, както и при непълна норма, за неуредените от него случаи да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Цитираните разпоредби на чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП не уреждат процедурата по издаване на АУАН и на ЕФ и не могат да игнорират нормите за административнонаказателната отговорност, нито да ги заместят и допълват.

Не са налице твърдените от касатора нарушения, допуснати от районния съд при тълкуването и прилагането на закона. Поради това, правилни са изводите на съда, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила при издаването на процесния ЕФ. Постановеното решение като правилно следва да се остави в сила.

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал.1 вр. ал. 3 от ЗАНН, в полза на „АСМ“ ЕООД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 68 евро (133,00 лева), определени на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №6/29.01.2026 г., постановено по АНД №329/2025г. по описа на Районен съд – Свищов.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София с адрес гр. София, район „Красно село“, [улица], да заплати на „АСМ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Монтана, [улица], представлявано от К. И., разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 68 евро /шестдесет и осем евро/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.