Р Е Ш Е Н И Е

№ 542/5.7.2021г.

гр. Пазарджик

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на трети юни, две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА

при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 397 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

Образувано е по жалба на П.Д.Г.,***  срещу отказ рег. № 367р-4608/10.03.2021г. на Началника на РУ – Велинград  за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие на жалбоподателя. С жалбата се твърди, че са налице противоречия по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Жалбоподателят сочи, че притежава бакалавърска и магистърска дипломи за висше образование, по агроикономически специалности, което е свързано и с основната му дейност по отглеждане и възпроизвеждане на домашни животни. Упражнява професия в семейна ферма, която е извън урбанизираната територия на гр. Велинград, където имало ромски квартал, от където произхождат постоянни инциденти, свързани с кражби и увреждане на земеделските площи. Посочва се унищожени плодни дръвчета, пчелни кошери, кражба на животни, сено, фураж. У него има страх, че фермата ще бъде ограбена или унищожена. Същевременно общинските власти не успяват ефикасно да осигурят охрана на земеделските площи. Не е възможно да бъде опазена реколтата, което води и до обезлюдяване и отказ от ползване на земеделската земя в цялата околност. Счита, че законът разрешава ползване на лично късо огнестрелно оръжие за самоотбрана, като целта е превантивна. Самото притежание възпира противоправните посегателства. Като пример дава, че е налице инцидент при фермери Б. от гр. Велинград, с участие на крадци и нападатели. Иска се отмяна на отказа и даване на задължителни указания към административния орган за приложение на закона. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като се представлява и от валидно упълномощен процесуален представител – адвокат Х..***, изпраща административната преписка по оспорване на административния акт.

Прокурор при Окръжна прокуратура Пазарджик, встъпил на основание чл. 16, ал. 1, т. 3 от АПК, заявява становище за неоснователност на жалбата и предлага отказът да се потвърди като правилен и законосъобразен.

От  административната преписка се установява, че със Заявление с вх. № 367000-1545/23.02.2021 г. до началника на РУ- Велинград, жалбоподателят е поискал издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие. Към заявлението са приложени декларация на жалбоподателя, че придобитите огнестрелни оръжия и боеприпаси ще се съхраняват на адрес гр. Велинград, ул. „Хан Крум“ № 9, при условията на чл. 98 от ЗОБВВПИ; Удостоверение № 188/10.02.2020г. от МВР, ОДМВР Пазарджик за завършен курс за безопасно боравене с оръжие; Медицинско свидетелство; Свидетелство за съдимост; Диплома за завършено висше образование;

Изготвени са докладни записки с рег. № 367р-3777 от 24.02.2021 година /л. 59/, № 367р-4070 от 01.03.2021 година /л. 60/ и № 367р-4289 от 04.03.2021 година /л. 61/, според които приложените към заявлението документи са редовни, спазени са изискванията за съответната дейност и отразените обстоятелства са истински/, няма данни за противообществени прояви на лицето; няма данни за психично заболяване и данни за налагане на мерки по ЗЗДН; получена е информация, че лицето стопанисва ферма, която се намира между гр. Велинград и с. Драгиново; като се предлага да се издаде разрешението.

Началникът на РУ – Велинград е издал отказ с рег. № 367р-4608/10.03.2021г. по отношение на искането за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси като физическо лице за самоотбрана, свързано с дейността му в стопанисваната от него ферма, извън града. В мотивите на обжалвания отказ е посочено, че липсват данни за опасност за личността, здравето и живота. Посочено е, че уреденият в закона разрешителен режим изисква установяване по несъмнен начин на необходимостта от оръжие. Според административния орган жалбоподателят не е посочил конкретни обстоятелства, от които да е видно, че той има нужда да защитава своя живот и лична неприкосновеност.

При тези фактически данни е издаден отказ с рег. № 367р-4608/10.03.2021г. на Началника на РУ – Велинград на осн. чл.58, ал.1, т.10 вр. с чл. 83 ал. 5  от ЗОБВВПИ.

Отказът е връчен лично на П.Г. на 19.03.2021г. Срещу отказа е постъпила жалба за обжалване по административен ред към Директор ОДМВР Пазарджик с вх. № 367000-2656/29.03.2021г., към която са приложени нотариален акт и договор за наем; дипломи за висше образование, удостоверение за обучение, сертификати, допълнително обучение и професионална квалификация, документи, свързани с дейността на лицето като земеделски производител. Изтъква се, че е доказана необходимостта за придобиване на късо огнестрелно оръжие; доказано притежаване на дипломи и придобито образование в различни професионални направления; упражняване на професията в семейната ферма; близостта на фермата с квартал във гр. Велинград, населяван от ромско население, от чието посегателство фермата е застрашена. За охраната до 2015г. се е грижил дядото на жалбоподателя, който е подавал сигнали за нападения; посочва се, че дори 2 седмици преди подаване на заявлението е имало кражба на две кучета пазачи, което е записано и от охранителни камери. Г. посочва в жалбата си, че е попадал в рискови ситуации при опазване от кражба на сено и фураж. Счита, че с поведението си винаги е спазвал закона. Посочва, че дори произвеждането на предупредителни изстрели ще възпре нападението от група посегатели. Според него общината не е организирала и защитила земеделските земи и стопани. Имало е инциденти с негови колеги-фермери Б., на които преди 2 години група роми са откраднали голям брой овце и говеда. Чрез РУ Велинград половината животни са намерени преди да бъдат заколени или продадени. Всеизвестно било в района, че Б. едва не бил убит на полето от група роми. Счита, че притежаването на огнестрелно оръжие ще има превантивна роля и нападенията и тежките инциденти ще престанат.

По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелката Е.И.Г. е майка на жалбоподателя. Тя посочва, че синът й има висше образование и още две бакалавърски степени. Споделя, че семейството се занимава с животновъдство и има овощна градина, като е изградила фермата по евроизисквания. Намира се в местността „Дочимише“ край Велинград, в близост до ромската махала, поради което имало много набези. За да опазването са сложили камери за наблюдение. Имали са откраднато имущество, счупени камери. Споделя, че постоянно трябва да има човек, който да е там, за да няма набези. Скоро са им били откраднали кучета. Тези са причините синът й да изкара курс за оръжие и да иска да притежава. Мисли, че като знаят, че той има оръжие няма да има такива набези. Добавя, че обработват 150 дка земя. По полето синът й е почти сам, затова като превантивна мярка е добре да има оръжие с него. Споделя за други посегателства – изсечена овощна градина, чието възстановяване е свързано с много труд и средства. Знае, че негови колеги са били нападнати, като единият за малко не загубил живота си. В района нямало общинска охрана. На въпроси на прокурора свидетелката посочва, че синът й няма газов пистолет.

След получаване на преписката Административен съд Пазарджик е изискал от административния орган данни за произнасяне на директора на ОДМВР Пазарджик по оспорения отказ с оглед спазване на разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от АПК.

По подадената жалба по реда на чл. 84 от АПК Директорът на ОДМВР Пазарджик се е произнесъл с Решение № 312000-6868/15.04.2021г., с което е отхвърлил подадената срещу отказа жалба. Приел я е за допустима, но по същество неоснователна, тъй като компетентният орган – началник на РУ Велинград, е издал отказа при стриктно спазване на материалната си и териториална компетентност, в предписаната форма, при спазване на процесуалните норми, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Счита, че не се е установила каквато и да е причина и необходимост от притежаване на лично огнестрелно оръжие.

Жалбата срещу отказ с рег. № 367р-4608/10.03.2021г. на началника на РУ Велинград е подадена от П.Г. *** на 01.04.2021г.

При така установеното, съдът прави следните изводи:

Жалбата на П.Д.Г. е процесуално допустима, подаден в срок, след упражняване на правото на обжалване по административен ред. След отхвърляне на жалбата от горестоящия административен орган – директор на ОДМВР Пазарджик, пред съда на обжалване подлежи първоначалният административен акт - отказ с рег. № 367р-4608/10.03.2021г. на началник на РУ Велинград.

Заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган – началник на РУ Велинград, съгласно чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ.

Спазена е предвидената от закона писмена форма и в отказа се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Процесният индивидуален административен акт е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Съдът не констатира допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените при постановяването на акта.

Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, обосноваваща по несъмнен начин издаването на разрешение.

При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие, е въпрос за законосъобразността на акта. В случая правилно административният орган е приел, че лицето не е обосновало необходимост от носене на огнестрелно оръжие. Не е налице доказана конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на жалбоподателя. В тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен /облагоприятстващ/ административен акт по искането на П.Г., е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство жалбоподателят не е доказал основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, административният орган е приложил правилно ЗОБВВПИ.

Липсват доказателства за наличие на конкретна и реална опасност от посегателства по отношение на самия жалбоподател или на членове на неговото семейство.

Жалбоподателят е посочил като причина за исканото разрешително самоотбрана. Самоотбраната е една от визираните в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ причини, при наличието на които органът може да разреши дейности с огнестрелно оръжие. Освен посочването на една от визираните в т. 10 причини, заявителят следва да докаже и основателността на причината, т.е. следва да посочи достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи разумно обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага използването на оръжие, в случая, за самоотбрана. Административният орган не е задължен да издирва или презюмира обстоятелства, установяващи потенциална необходимост за заявителя от исканото разрешение. Анализът на разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ налага извод, че съответното физическо лице, което иска издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие, трябва в писмен вид да изложи конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове на семейството му живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси.

В съдебното производство не бяха представени категорични доказателства за необходимостта от използване на огнестрелно оръжие. Събраха се гласни доказателства, които обаче не са подкрепени от нито едно писмено такова, за обосноваване на необходимост от защита чрез оръжие. Остана недоказано по делото, че е имало нападения, кражби, инциденти в семейната ферма, няма данни да са образувани досъдени производства или преписка за тези обстоятелства, като отделно от това само по себе си те не са основание за исканото разрешително. Жалбоподателят не е доказал, че животът му е в реална опасност, която да обоснове притежаването и използването на огнестрелно оръжие. Евентуалната защита от нападение по отношение на собствеността на жалбоподателя не попада в обхвата на самоотбраната, а в обхвата на охраната на собствеността. Съображения от жалбоподателя за нуждата от притежаване на огнестрелно оръжие не попадат в предметния обхват на ЗОБВВПИ. Инцидентите, свързани с негови колеги земеделци, освен че не се доказаха по делото, не могат да обосноват, че самият той е с реална застрашеност на живота. По делото се доказа, че жалбоподателят има висока степен на образованост/висше образование и много допълнителни квалификации и обучения/, че се занимава със земеделие и животновъдство, но това не обосновава, че следва да притежава и разрешително за оръжие, след като не е доказал, че неговият и на семейството му живот и здраве са непосредствено и реално застрашени. Евентуална опасност от престъпни набези от живеещите в близост роми, по отношение на собствеността му, не покриват критериите за основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие. Подобни твърдения не доказват реална или потенциална заплаха за сигурността на жалбоподателя или на негови близки, за да се приеме, че е налице основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана по смисъла на чл.6, ал.3, т.1 от ЗОБВВПИ.

В случая жалбоподателят е физическо лице, като същият е поискал издаване на разрешение за придобиване на оръжие за граждански цели - самоотбрана, но не и за служебни цели, каквато е и охраната на собствеността и дейността му като земеделски производител.

Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена опасност за обществото, за самия притежател на оръжието, за заобикалящите го лица и законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да се установявано безспорно. Кражби в минали периоди, данни за кражби на съседни земеделски стопани, твърдения за нападения, за които няма официални данни по делото, не могат да обосноват пред съда, че е налице реална необходимост и конкретна причина за издаване на разрешение за огнестрелно оръжие. Твърдението, че заявителят се нуждае от оръжие с цел защита на живота, здравето и превантивно, във връзка със занятието му като земеделски производител, не са основателни причини за издаване на разрешението. В административното производство не са представени доказателства за необходимост от защита срещу посегателства върху личността или имуществото му. Такива не са представени и в настоящото съдебно производство.

Ето защо, като е постановил своя отказ и го е обосновал с разпоредбата на чл. 58, ал.10 от ЗОБВВПИ, Началникът на РУ Велинград е постановил един правилен и законосъобразен административен акт. Жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена

Предвид изложеното, Административен съд Пазарджик, VІ състав

Р Е Ш И:

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Д.Г.,***  срещу отказ рег. № 367р-4608/10.03.2021г. на Началника на РУ – Велинград  за придобиване на късо огнестрелно оръжие.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването на съобщението от страните.

                                                            СЪДИЯ: /П/

РЕШЕНИЕ № 3256 от 06.04.2022 г. по адм. дело № 9554/ 2021 г. на ВАС- Седмо отделение:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №542/05.07.2021 г., постановено по адм.д. №397/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
Решението е окончателно.