Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл. 64, ал. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

 

Образувано е по жалба, подадена от М. Й. Г. с [ЕГН], адрес ***, срещу Разпореждане на полицейски орган № 322000303/ 11.02.2026 г., издадено от младши полицейски инспектор в Районно управление - Правец към ОД на МВР - София. С оспореното полицейско разпореждане, на основание чл. 64 от ЗМВР, на М. Й. Г. е разпоредено в срок до 16:00 часа на 17.02.2026 г. да предаде свидетелството си за управление на МПС в Районно управление - Велико Търново, на полицейски инспектор Т. Ц.. В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорения акт, поради издаването му при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, в нарушение на материалноправните разпоредби на закона и несъответствие с неговата цел. Сочи се, че разпореждането е немотивирано, тъй като липсва описание на фактическите обстоятелства и посочване на нормативните основания за издаването му, което препятства правото на защита на неговия адресат. Изтъква се, че в същото не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалвано, в нарушение на чл. 64, ал. 5, т. 5 от ЗМВР. По същество жалбоподателят счита, че не са налице основанията за издаването на разпореждането, доколкото няма влязъл в сила санкционен акт или ЗППАМ, в изпълнение на които да му бъде отнето СУМПС. Развива доводи за обективни причини, наложили движението в лентата за принудително спиране – наличие на техническа повреда и евентуално предотвратяване на ПТП. Счита, че служителите на МВР са подходили формално, без да изследват причината за това движение, а издаденото разпореждане представлява непропорционална мярка спрямо тежестта на евентуалното нарушение. С тези доводи, подробно развити в жалбата, се иска оспореното полицейско разпореждане да бъде отменено. В хода на делото жалбата с направените искания се поддържа от оспорващия, лично и чрез пълномощника му по делото адв. Б., по съображенията, изложени в нея и допълнително развити в хода на устните състезания. Претендира се и присъждане на направените разноски за адвокатски хонорар в размер на 300,00 евро.

Ответникът – мл. полицейски инспектор в Районно управление – Правец към ОД на МВР – София, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по спора.

 

Въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. тези в административната преписка, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

 

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0322-000066/ 11.02.2026 г., издадена на основание Акт за установяване на административно нарушение № АД795382/ 11.02.2026 г., полицейски инспектор в Районно управление – Правец към ОД на МВР – София е наложил на М. Й. Г. принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.171, т.1, б. 3)бб) от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. Съгласно отразеното в цитираната заповед, на 11.10.2025 г., около 17:29 часа, в община Правец, на път АМ – Хемус, в района на 61+656 км., с посока на движение към гр. Варна, Г. управлявал собствения си лек автомобил Мерцедес Спринтер с рег. № [рег. номер], като се движел в лентата за принудително спиране, което нарушение е заснето с камера на НТУ, както и не е представил СУМПС на НТУ. За установеното, на М. Г. е бил съставен и АУАН Серия АД № 795382/ 11.02.2026 г. за извършените административни нарушения по чл. 58, т. 4, пледл. второ от и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Заповедта за прилагане на ПАМ, видно от отбелязването върху същата, е била връчена на нейния адресат, на 17.02.2026 г. /л. 70 – гръб от делото/. Въз основа на съставения срещу лицето АУАН и издадената ЗППАМ № 25-0322-000066/ 11.02.2026 г., на 11.02.2026 г. младши полицейски инспектор в Районно управление – Правец към ОД на МВР – София издал Разпореждане на основание чл. 64 от ЗМВР, с което разпоредил на М. Й. Г. в срок до 16:00 часа на 17.02.2026 г. да предаде свидетелството си за управление на МПС в Районно управление – Велико Търново, на полицейски инспектор Т. Ц.. Разпореждането било връчено на Г. в деня на съставянето му – 11.02.2026 г., като съгласно протокол за доброволно предаване от 17.02.2026 г., на указаната дата Г. се явил в сградата на РУ – В. Търново и доброволно предал СУМПС.

Недоволен от така разпореденото, жалбоподателят го е оспорил по съдебен ред пред Административен съд – София област с жалба вх. № 322000-343/ 13.02.2026 г., подадена чрез административния орган. Въз основа на същата е образувано адм. д. № 256/ 2026 г. по описа на АС – София област, като с Определение № 269/ 05.03.2026 г. на съдията-докладчик, посоченото дело е прекратено и изпратено по подсъдност на Административен съд – Велико Търново. В резултат на това е образувано настоящото дело.

Като писмени доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административно дело № 256/ 2026 г. по описа на Административен съд - София област, представено с писмо вх. № 1651/ 11.03.2026 г. в деловодството на АСВТ, както и документите съдържащи се в административната преписка, представени с писмо вх. 1929/ 23.03.2026 г. в деловодството на съда, съгласно съдържащия се в посоченото писмо опис.

В хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателства чрез обясненията на жалбоподателя – М. Й. Г.. В обясненията си същият оспори истинността на твърденията на полицейските служители, че първоначално в обяснения е заявил, че му е прилошало. Изтъкна, че е посочил наличие на техническа неизправност на управляваното от него моторно превозно средство – скъсване на аугер-тръбичка, което впоследствие е било установено и в сервиз. Поясни, че именно поради тази повреда е навлязъл в аварийната лента, защо при засягане на задната част на турбокомпресора съществува риск двигателят да изхвърли маслото и автомобилът да блокира на място, създавайки опасност от пътнотранспортно произшествие с движещите се зад него превозни средства. Посочи също, че заснемането от камера е извършено след като вече е намалил скоростта, като едва четири месеца след това е уведомен, че е карал в аварийната лента. Подчерта, че не е твърдял да му е прилошало, а причината за движението в аварийната лента е била единствено възникналата техническа повреда, за което разполага и с документ от сервиз.

 

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

 

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице, което има интерес от оспорването, тъй като е адресат на индивидуалния административен акт – предмет на съдебен контрол. Същата е подадена и в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК, доколкото в оспорения акт липсва посочване пред кой орган и в какъв срок подлежи на оспорване, което обуславя приложението на удължения срок за обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

След служебно извършената на основание чл.168 от АПК проверка, настоящият състав намира, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен административен орган по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР. По делото не е спорно обстоятелството, че издателят на разпореждането е младши полицейски инспектор в РУ - Правец към ОД на МВР - София, който към момента на издаването му е изпълнявал служебните си задължения. От представените длъжностна характеристика и акт за встъпване в длъжност се установява, че същият притежава качеството полицейски орган и е оправомощен да издава разпореждания по чл. 64 от ЗМВР.

Разпореждането е издадено в предвидената в закона писмена форма и съдържа посочване на правното основание за издаването му – чл. 64 от ЗМВР. В него са индивидуализирани и фактическите основания за постановяването му, а именно съставен АУАН серия АД с бл. № 795382, издадена ЗППАМ № 25-0322-000066/26 г., както и преписка № 1204р-615/26 г. по описа на ОД на МВР – София и № 24-00-1891/25 г. по описа на НТУ. В този смисъл формално са изпълнени изискванията на чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР, съответно на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради което не може да се приеме, че актът е немотивиран поради липса на фактически и правни основания.

Независимо от това, съдът намира, че при издаването на разпореждането е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е рефлектирало пряко върху правото на защита на жалбоподателя.

Както вече се посочи по-горе, като фактическо основание за издаване на оспореното разпореждане е посочен съставеният АУАН серия АД с бл. № 795382, издадената ЗППАМ № 25-0322-000066/ 26 г., както и преписка № 1204р-615/26 г. по описа на ОД на МВР – София и № 24-00-1891/25 г. по описа на НТУ. От събраните по делото доказателства обаче се установява, че към момента на издаване и връчване на разпореждането – 11.02.2026 г., посочената като фактическо основание ЗППАМ № 25-0322-000066/ 11.02.2026 г. не е била съобщена на същия. Съгласно отбелязването в разписката към заповедта, същата е била връчена едва на 17.02.2026 година. Следователно към релевантния момент жалбоподателят не е бил запознат със съдържанието на тази заповед и с правните последици, които административният орган е свързал с нея. Това обстоятелство го е лишило от възможността да узнае действителните съображения, въз основа на които е издадено разпореждането, както и да организира адекватна защита срещу него. Наред с това от доказателствата по делото се установява, че нарушението, по повод на което е издадена цитираната заповед за прилагане на ПАМ, е извършено на 11.10.2025 г., докато самата заповед е издадена едва на 11.02.2026 г., т.е. приблизително четири месеца по-късно. На последно посочената дата е издаднен и АУАН за установяване на посочените по-горе нарушения /с който не е извършено отнемане на СУМПС/. Този значителен времеви интервал между извършване на твърдяното нарушение и издаване на ЗППАМ и АУАН, съчетан с обстоятелството, че заповедта не е била съобщена на жалбоподателя към момента на издаване на разпореждането, обуславя извода, че позоваването на нея в оспорения акт има формален характер. Касае се за административен акт, който не е бил доведен до знанието на жалбоподателя, поради което последният не е могъл да узнае основанията, въз основа на които се засяга правото му да управлява МПС, като изтеклият период от време допълнително е затруднил възможността за възпроизвеждане и оспорване на конкретните фактически обстоятелства, свързани с твърдяното нарушение. В този смисъл позоваването на заповедта не изпълнява предназначението на мотивите – да обосноват фактическите и правните съображения за издаване на разпореждането и да гарантират ефективно упражняване на правото на защита. Ето защо съдът приема, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, тъй като допуснатият порок е довел до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

 

Наред с изложеното, съдът намира, че оспореното разпореждане е и материално незаконосъобразно.

Със същото, на основание чл. 64 от ЗМВР, на жалбоподателя е разпоредено в срок до 16:00 часа на 17.02.2026 г. да предаде свидетелството си за управление на МПС в Районно управление – Велико Търново, на полицейски инспектор Т. Ц.. Цитираната разпоредба на чл. 64, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи предоставя правомощие на полицейските органи да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Това правомощие обаче следва да се упражнява при наличие на конкретно възникнало задължение или необходимост от изпълнение на вече настъпили правни последици, а не да служи като самостоятелно основание за създаването им. Конкретните правомощия и функции на полицейските органи са регламентирани в Инструкция № 8121з-1289/ 30.09.2022 г. за организация на дейността в Министерството на вътрешните работи по териториалното обслужване на населението. По силата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от цитираната Инструкция, в дейността на същите е включено и изпълняване на задачи, свързани с превенция, предотвратяване и пресичане на правонарушенията. Едновременно с това във функционалните задължения на тази категория служители е включено и оказване на съдействие на органите на държавната власт, местното самоуправление и местната администрация, когато противозаконно се пречи на тяхната дейност /чл. 6, т. 1 от Инструкцията/.

Разпоредбата на чл. 20 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, предвижда изчерпателно хипотезите, при които се допуска отнемане на свидетелство за управление на МПС, а именно: въз основа на влезли в сила наказателни постановления, решения или присъди, с които е наложено наказание „лишаване от право да се управлява МПС“; въз основа на заповед за прилагане на принудителна административна мярка, както и въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение, в изрично предвидените от ЗДвП случаи.

В случая между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства, се установява, че към датата на издаване разпореждането – 11.02.2026 г., за констатирани от полицейски инспектор при РУ Правец към ОД на МВР – София нарушения по чл. 58, т. 4, предл. второ и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е бил съставен коментирания по-горе АУАН от дата 11.02.2026 година. Именно този акт е послужил като едно от фактическите основания за издаване на оспореното в настоящото производство разпореждане. Последното представлява предприемане на действия по изпълнение на АУАН чрез приканване на адресата му да предаде фактически свидетелството си за управление на МПС. В случая обаче, както се посочи, от съдържанието на самия АУАН /л. 26 от делото/, не се установява СУМПС на жалбоподателя да е било отнето, доколкото липсва изрично волеизявление в този смисъл. Следва да се има предвид, че само в изрично предвидените от закона хипотези съставянето на АУАН поражда непосредствени правни последици, свързани с ограничаване на правото да се управлява МПС, като в тези случаи отнемането на свидетелството следва да бъде изрично отразено в самия акт. При липсата на такова отбелязване не може да се приеме, че е възникнало задължение за предаването му. Поради това същият не може да се квалифицира като акт по смисъла на чл. 20, т. 3 от Наредба № I-157/2002 г., нито да обоснове възникване на задължение за жалбоподателя за предаване на свидетелството.

Същевременно по делото липсват данни и за издадено въз основа на този АУАН наказателно постановление, още по-малко за такова, което да е влязло в законна сила и с което на жалбоподателя да е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“. Следователно към релевантния момент не е налице и стабилен санкционен акт, който да поражда правно задължение за предаване на свидетелството, поради което не е налице и хипотезата на чл. 20, т. 1 от Наредбата.

Относно посочената като фактическо основание ЗППАМ № 25-0322-000066/ 11.02.2026 г., съдът намира, че същата не е могла да обоснове възникване на задължение за предаване на СУМПС към релевантния момент, доколкото не е била надлежно съобщена и не е породила действие спрямо жалбоподателя. До момента на нейното съобщаване, което съгласно разписката на л. 70-гръб от делото е осъществено на 17.02.2026 г., заповедта не е могла да обвърже жалбоподателя с предвидените в нея правни последици. Съобщаването на акта е елемент от неговото действие спрямо адресата, поради което до този момент същият не може да обоснове възникване на задължения за последния, включително и чрез издаване на разпореждане по чл. 64 от ЗМВР. Макар съобразно нормата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, ЗППАМ да подлежи на предварително изпълнение, това обстоятелство не дерогира изискването тя да бъде съобщена, за да произведе правно действие спрямо конкретния адресат. Поради това към момента на издаване на оспореното разпореждане не е била налице и хипотезата на чл. 20, т. 2 от Наредба № I-157/2002 година.

Предвид изложеното, съдът приема, че към момента на издаване на разпореждането не е съществувал акт, който да е породил действие спрямо жалбоподателя и да е създал за него задължение за предаване на свидетелството за управление на МПС. Въпреки това административният орган е разпоредил изпълнение на такова задължения при липса на изискуемите материалноправни предпоставки за възникването му, което обуславя незаконосъобразност на акта и на основание чл. 146, т. 4 от АПК.

 

По горните съображения съдът намира обжалваното разпореждане на младши полицейски инспектор в Районно управление – Правец към ОД на МВР – София за процесуално и материално незаконосъобразно – пороци, съставляващи отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Предвид това, подадената срещу него жалба се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.

 

С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, от бюджета на ОД на МВР – София следва да бъдат заплатени направените от оспорващото лице разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 евро, съгласно разписка на л. 78 от делото.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

Отменя по жалба на М. Й. Г. с [ЕГН], адрес ***, Разпореждане на полицейски орган № 322000303/ 11.02.2026 г., издадено от младши полицейски инспектор в Районно управление – Правец към ОД на МВР – София, с което на М. Г. е разпоредено в срок до 16:00 часа на 17.02.2026 г. да предаде свидетелството си за управление на МПС в Районно управление – Велико Търново, на полицейски инспектор Т. Ц..

 

Осъжда Областна дирекция на МВР - гр. София с административен адрес гр. София, бул. „Гео Милев“ № 71, да заплати на М. Й. Г. с [ЕГН], адрес ***, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 /триста/ евро.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.