Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба, подадена от юрисконсулт И. И., като пълномощник на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ – [населено място], срещу Решение № 7/ 04.02.2026 г. по АНД № 20254150200313/ 2025 г. по описа на Районен съд – Свищов, с което е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата с № 8506156143, издаден от АПИ. С отменения от РС - Свищов електронен фиш, на М. Р. М. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], ет. 5, за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 500,00 лева.

Касаторът твърди незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона - отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН. Оспорва изводите на районния съд, относно липсата към релевантния момент, на нормативно установена възможност нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП да бъдат установявани и санкционирани чрез издаване на електронен фиш. Развива подробни доводи в тази насока, като се позовава на разпоредбите на чл. 189ж, ал. 1 и ал. 7, и чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП от ЗДвП, в относимите им редакции. По същество н 6 страници от касационната жалба аргументира валидност, процесуална и материалноправна законосъобразност на електронния фиш, издаден при безспорна установеност на санкционираното деяние и извършителя. От настоящата инстанция се иска да отмени обжалваното решение на РС - Свищов и разреши спора по същество като потвърди електронен фиш, издаден на М. Р. М. от [населено място]. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. В писмена защита, чрез пълномощника си по делото заявява, че поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея.

Ответникът М. Р. М., редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В писмено становище и молба, подадени чрез пълномощник адв. Д. П. от САК, заявява, че оспорва касационната жалба. Счита, че решението на РС - Свищов е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото и не страда от сочените от касатора пороци. Развива доводи в тази насока. Допълнително излага съображения, че приложената санкционна норма, като непропорционална, противоречи на правото на ЕС, което е достатъчно основание за отмяната на наказателното постановление. С тези доводи ответникът моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на разноски за настоящото производство, съобразно представен договор за юридическа помощ.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. IСчита обжалваното решение за постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на закона. Споделя изводите на районния съд, че към момента на извършване на нарушението, същото е следвало да бъде санкционирано чрез издаване на АУАН и НП и като не е действал по посочения ред, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, обосноваващо отмяната на електронния фиш. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

 

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, от районния съд е установена следната фактическа обстановка:

 

На дата 28.02.2023 г. в 04:54 часа, в Община Свищов, за движение по път I-3, км. 25+271, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено нарушение № F5E4964767693B0CE053011F160A62CD - движение на ППС товарен автомобил „МАН ТГА 26.410“ с peг. № [рег. номер], собственост на М. Р. М. с [ЕГН], с с технически допустима максимална маса 25700, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 0. За посоченото ППС частично не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Деянието е било установено с устройство № 40202, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-3, км. 25+271. Същото е квалифицирано като нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на собственика М. Р. М. от [населено място] е издаден ЕФ № 8506156143, с който е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 500,00 лева. Електронният фиш е връчен на адресата му на дата 20.11.2025 г. и е бил обжалван пред РС - Свищов в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В производството пред него районният съд е приобщил като доказателства документите от преписката по издаването на ЕФ. След преценката им той е достигнал до краен извод за основателност на подадената жалба и незаконосъобразност на ЕФ, поради издаването му при допуснато особено съществено нарушение на процесуални правила. За да достигне до този извод решаващият състав е преценил, че действащата към момента на извършване на нарушението и към този на издаване на фиша нормативна уредба /чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП/, не е предвиждала възможност за установяване и санкциониране на нарушенията по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП, чрез издаване на електронен фиш, поради което в случая производството е следвало да се проведе по общия ред, предвиден в ЗАНН - чрез съставяне на АУАН и последващо издаване на НП. Така мотивиран, районният съд е отменил обжалвания пред него електронен фиш и е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на М. Р. М. направените в производството разноски, в размер на 550,00 лева.

 

Постановеното от Районен съд – Свищов решение е правилно по своя резултат.

 

При постановяване на същото не са допуснати нарушения на процесуални правила. Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен протокол. Не се установява при постановяването на решението да е била нарушена тайната на съвещанието.

 

Въпросът относно наличието на нормативно установена възможност нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП да бъдат установявани и санкционирани чрез издаване на ЕФ е дискусионен, предвид едновременното действие на взаимно противоречащите си норми на чл. 187ж, ал. 1 от ЗДвП, в редакцията преди изменението, обн. ДВ бр. 13/ 13.2.2024 г. в сила от 13.02.2024 г., от една страна и на чл. 187ж, ал. 7 от ЗДвП, чл. 167а, ал. 2, т. 8 и ал. 3 от ЗДвП /в същите редакции/ - от друга. Съдебната практика по този въпрос е противоречива, вкл. при произнасянията на състави в АСВТ, и това противоречие при тълкуването и прилагането на закона евентуално би могло да бъде преодоляно по реда на чл. 124 от закона за съдебната власт.

Независимо от това съдът намира, че обжалваният пред СвРС електронен фиш правилно е бил отменен, доколкото размерът на наложената санкция, макар и нормативно определен в чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, не е съответен на нарушението и пропорционален на преследваната от закона цел. Съгласно разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури, държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Към момента на постановяване на въззивното решение е налице произнасяне на СЕС с Решение от 21.11.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 година, в което е прието, че цитираната норма трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в нея изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Вярно е, че така постановеното решение не коментира последиците от евентуалното констатиране на несъответствие на националното законодателство, но този въпрос е изследван от СЕС в постановеното от него Решение от 04.10.2018 г. по дело С-384/2017 година. Съгласно и т. 58, т. 59 и т. 61 от последно цитираното решение на СЕС, принципът за съответстващо тълкуване изисква националните юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид вътрешното право в неговата цялост и като приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на правото на Съюза и да стигнат до разрешение, което съответства на преследваната от него цел. Така задължението на националния съд да се позове на съдържанието на правото на Съюза, когато тълкува и прилага релевантните норми на вътрешното право, е ограничено от общите принципи на правото и не може да служи като основа за тълкуване contra legem на националното право Решение по С-187/2015 т. 44. Въпреки това, ако не е възможно такова съответстващо тълкуване, националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат.

В конкретния случай изчислената такса по чл. 10б, ал. 5 от Закон за пътищата е в размер на 167,00 лв., а наложената на дружеството имуществена санкция от 2 500,00 лв., т.е. надвишава приблизително петнайсеткратно размера на дължимото плащане. За да бъде освободено от административнонаказателна отговорност на дружеството е предложено да заплати компенсаторна такса в размер на 750,00 лв., чийто размер също е в абсолютна стойност и се определя според техническите характеристики на превозното средство. С тези си параметри както санкцията, така и компенсаторната такса, макар и нормативно фиксирани, се явяват определени в нарушение на чл. 9а, изр. трето от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в светлината на цитираното тълкуване, дадено от СЕС. Разпоредбите на чл. 179, ал. 3б, респ. чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП не допускат извършването на преценка относно тежестта на санкциите и на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на техния размер, а предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер. Доколкото в правомощията на съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагане на законодателно приетия такъв, не е възможно тълкуване на националния закон по начин, съответен на коментираната по-горе норма от Директива 1999/62/ЕО. Съобразно това единственият начин, който гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитава предоставените на частноправните субекти права, е непропорционалната национална санкционна уредба да бъде оставена без приложение, т.к. в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза резултат. В такива случаи следва да се извърши и проверка дали съществува обща административно-наказателна разпоредба, която предвижда налагането на санкции за административни нарушения на ЗДвП, за които не е предвидена друга санкция. В случая такава обща санкционна разпоредба липсва. Крайният извод от горното е за незаконосъобразност на санкцията, наложена на М. Р. М. с Електронен фиш № 8506156143, издаден от АПИ. Като е стигнал до същият извод, районният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона.

 

Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от пороците, визирани в жалбата на Агенция „Пътна инфраструктура“ – [населено място], представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

При този изход на спора разноски в полза на касатора не следва да се присъждат. Съобразно заявеното искане и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 от АПК и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Агенция „Пътна инфраструктура“ – [населено място], следва да бъде осъдена да заплати на М. Р. М., разноски за производството пред настоящата инстанция. Съгласно представения от ответника договор за правна защита и съдействие от 13.03.2026 г., имащ и съдържание на разписка за получаване на договорената сума, платеното от ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение в настоящото производство, е в размер на 330,00 евро. Този размер на адвокатското възнаграждение е оспорен от касатора, като прекомерен. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, надхвърлящи рамките на обичайните за този вид дела. Процесуалното представителство на ответника по него се изразява в подаването на писмено становище от 16.03.2026 г. и молба от 03.04.2026 г., в която също са изложени аргументирани доводи по същество за неоснователност на жалбата. Същевременно обаче самият размер на договореното възнаграждение не е голям и съобразно принципите за справедливост и обоснованост при определяне размера на адвокатските възнаграждения, въведени с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съдът намира, че същият съответства на фактическата и правна сложност на делото и извършените от пълномощника на ответника по касационната жалба процесуални действия. И. А. „Пътна инфраструктура“ – [населено място], следва да бъде осъдена да заплати на М. Р. М. разноски за касационното производство, в размер на 330,00 евро.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН и и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Оставя в сила Решение № 7/ 04.02.2026 г., постановено по АНД № 20254150200313/ 2025 г. по описа на Районен съд – Свищов.

 

Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес [населено място], район „Красно село“, [улица], да заплати на М. Р. М. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], ет. 5, разноски по делото пред настоящата инстанция, в размер на 330,00 евро /триста и тридесет евро/.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.