Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „ИЗПАУ – 2008“ ЕООД, [ЕИК], срещу Решение № 215/25.07.2023 г., постановено по АНД № 468/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково. С Решението е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 700130-[рег. номер]/19.04.2023 г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите /ТД на НАП/ Пловдив, с което за извършено нарушение на чл. 56, ал. 1 във връзка с чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева на основание чл. 80, ал. 1 ЗДДФЛ.

Изложени са съображения за отмяна на съдебното решение. Не бил осъществен съставът на административното нарушение. Била наложена имуществена санкция в максимален размер, без да било съобразено, че нарушението е извършено за първи път, а търговецът не бил извършил други административни нарушения. Твърди, че случаят бил маловажен. Моли за отмяна на потвърденото НП. Претендира разноски.

В съдебно заседание касаторът „ИЗПАУ – 2008“ ЕООД, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Депозирана е молба, с която поддържа изложеното в жалбата и моли за присъждане на разноски

Ответникът Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Нарушението – неподаване в срок на данъчна декларация, било безспорно установено и същото водело до отклонение от данъчното облагане. В хода на проверката били установени и други нарушения, извършени от касатора. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище оспореното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Постъпила е от ответника по спора молба за допълване на Решение № 215/25.07.2023 г., постановено по АНД № 468/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково, в частта с разноските, която с разпореждане от 15.11.2023 г. е изпратена на Районен съд-Хасково за произнасяне. Районният съд е постановил Определение № 266/17.11.2023 г. по АНД № 468/2023 г., с което „ИЗПАУ – 2008“ ЕООД, [ЕИК], е осъдено да заплати на ТД на НАП – Пловдив сумата в размер на 150 лева, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. По делото не се съдържат данни, че Определението е оспорено, поради което и на съдебен контрол пред настоящата съдебна инстанция подлежи само Решение № 215/25.07.2023 г., постановено по АНД № 468/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: инспектор по приходите в ТД на НАП е извършил проверка на „ИЗПАУ – 2008“ ЕООД, [ЕИК], при която се констатира, че за периода 01.07.2022 г. до 30.09.2022 г. дружеството е издало 6 броя протоколи за разпределение на дивидент в общ размер на 100 000 лева. Подадени били декларации по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201 ЗКПО за третото тримесечие № 2600И0341035 /11.10.2022 г./, която обаче била анулирана. Подадена била допълнителна декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201 ЗКПО № 2600И0341046 /10.11.2022 г./ със задължение 270 лева. Не бил деклариран и платен данък – дивидент в размер на 5000 лева съгласно чл. 38, ал. 1 ЗДДФЛ за разпределените дивиденти в размер на 100 000 лева. За извършено от дружеството нарушение на чл. 56, ал. 1 във връзка с чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ е съставен АУАН № [рег. номер]/15.03.2023 г., като въз основа на него е издадено оспореното в съдебното производство НП. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събрания и кредитиран от РС – Хасково доказателствен материал.

Съдът констатира, че не са налице основания за отмяна на НП, до който извод е достигнал и Районен съд - Хасково.

АУАН е съставен, а НП – издадено, от компетентните органи, като са спазени разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Не е изтекъл и срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до ограничаване правото на защита на лицето, сочено като извършител в оспореното НП.

1. Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗДДФЛ „с окончателен данък се облагат облагаемите доходи от: 1. дивиденти в полза на едноличен търговец; 2. дивиденти и ликвидационни дялове в полза на: а) местно или чуждестранно физическо лице от източник в България; б) местно физическо лице от източник в чужбина“.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗДДФЛ „окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент“.

В конкретния случай за периода 01.07.2022 г. до 30.09.2022 г. дружеството е разпределило дивидент в общ размер на 100 000 лева, като се определя дължим данък – 5000 лева.

2. Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ „предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, подават декларация по образец за дължимите данъци.“.

Съгласно чл. 56, ал. 1 ЗДДФЛ „декларацията по чл. 55, ал. 1 се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци“.

В конкретния случай определеният като дължим данък не е деклариран от дружеството в срока до 31.10.2022 г. /чл. 65, ал. 2 ЗДДФЛ/.

Първоначално подадената на 11.10.2022 г. декларация, с която се определя задължение в размер на 5000 лева /окончателен данък за доходи от дивидент/, била анулирана, а последващата я от 10.11.2022 г. е подадена извън срока и със същата се определя друго задължение - авансов данък по чл. 43, чл. 44 и чл. 44а ЗДДФЛ в размер на 270 лева. Контролните органи са формирали извод, че удържаният данък дивидент не е отразен в подадената декларация, доколкото дружеството е следвало да подаде една декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201 ЗКПО, в която да посочи задължението си в общ размер от 5270 лева.

Отделно, по делото се съдържат писмени доказателства, въз основа на които се установява, че след изпращане на покана с изх. номер от 19.12.2022 г. дружеството е подало декларация с коригирани данни на 21.12.2022 г.

3. Съгласно чл. 80, ал. 1 ЗДДФЛ „лице, което не подаде в срок данъчна декларация по този закон, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.“.

В конкретния случай е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

4. От изложеното се формира извод, че не е ограничена възможността лицето да разбере за кое негово противоправно поведение е ангажирана отговорността му, като същото може да организира своята защита срещу обвинителната теза на наказващия орган. Спазени са разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3-5 и чл. 57, ал. 1, т. 5-6 ЗАНН. Налице е съответствие между отразената в АУАН фактическа обстановка и възпроизведената въз основа на цялата преписка такава в НП. Обективираното не се опровергава от събрания и проверен по делото доказателствен материал. По безспорен начин са посочени елементите от обективната страна на нарушението, доколкото се касае за деяние, извършено от юридическо лице, чиято отговорност е обективна, безвиновна.

Нарушението, извършено чрез изпълнителното деяние – бездействие, и неговият извършител са безспорно установени. Нарушението е формално, като за осъществяването му не се изисква настъпването на определен противоправен резултат. Осъществената в действителност фактическа обстановка е правилно подведена под релевантната по време, място и лица правна уредба /чл. 3 ЗАНН/. Наказващият орган е наложил административното наказание „имуществена санкция“ в максимален размер за деяние, което съставлява нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя /чл. 12 от ЗАНН/, при липсата на предпоставки квалифициране на случая като маловажен.

5. Следва да се отбележи, че неправилно Районният съд е възпроизвел съдържанието на разпоредбата на чл. 81, ал. 1 ЗДДФЛ вместо тази на чл. 80, ал. 1 ЗДДФЛ. Въпреки това е достигнал до извод, че нарушението е безспорно установено и се следва ангажиране на административнонаказателна отговорност на дружеството, което като краен резултат /потвърждаване на оспореното НП/ настоящата съдебна инстанция изцяло споделя.

Доколкото направените от РС – Хасково изводи съответстват на установената фактическа обстановка и не са налице основанията по чл. 348, ал. 1 НПК, оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила /чл. 221, ал. 2 от АПК/.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП във връзка с чл. 27е НЗПП в полза на ответника се дължат разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лева, които следва да бъдат заплатени на НАП /по аргумент от чл. 2, ал. 2 ЗНАП/.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 215/25.07.2023 г., постановено по АНД № 468/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково.

ОСЪЖДА „ИЗПАУ – 2008“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление - [населено място], [улица], представлявано от Х. Д. Ч., да заплати на Национална агенция за приходите, със седалище – [населено място], сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.