Постъпила е частна жалба по делото с вх. № 4600/17.07.2025 г. от Г. К. против Определение № 946 от 08.07.2025 г., с което е върната жалбата. С подадената частна жалба е направено искане за предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавна такса.

Съдът намира искането от страна на Г. В. К. за предоставяне на правна помощ за неоснователно, като съображенията за това са следните:

Безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т. 2 ЗПП, се предоставя в два случая - когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита, или по преценка на съда. Съобразно предмета на делото в настоящия казус не е налице първата хипотеза на задължителна адвокатска защита/с оглед характера на производството по ЗОДОВ, законът не предвижда задължителна адвокатска защита/. Във втората хипотеза преценката за необходимостта от предоставяне на правна помощ е в зависимост не само от обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 от ЗПП, от които се установява дали страната разполага с възможност да заплати сама правна помощ, но и от характера на спора, от който се установява дали интересите на правосъдието налагат ползването на правна помощ и дали е оправдано от гледна точка ползата, която би донесла на лицето. Именно съобразно установените релевантни обстоятелства по конкретното дело, интересите на Г. К. в първоинстанционното производство са в значителна степен обезпечени с оглед засиленото служебно начало (чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК). Законът изисква, съдът при необходимост, да съдейства на страната да изясни и уточни претенцията си и да разпредели доказателствената тежест. Съдът може служебно да събере и доказателства.

Случаите в които, макар и формалните критерии на чл.23 ЗПрП да са налице, правна помощ не се предоставя, са посочени в чл.24 - в това число и когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ /т.1/. Съдът намира, че в конкретния случай тази хипотеза е налице. Служебно известно е на съда от направена справка в деловодната система, че жалбоподателят - Г. В. К., води множество дела в АССО, в това число – адм. дело 312/2024г.; 313/2024г.; 367/2024г.; 395/2024г.; 500/2024г.; 602/2024г.; 621/2024г.; 622/2024г.; 628/2024г.; 638/2024г.; 639/2024г.; 671/2024г.; 681/2024г.; 844/2024г.; 869/2024г.; 924/2024г.; 934/2024г.; 960/2024г.; 1007/2024г.; 1050/2024г.; 1052/2024г.; 1055/2024г.; 1060/2024г.; 1061/2024г.; 1117/2024г.; 1122/2024г.; 1131/2024г.; 1136/2024г.; 1174/2024г.; 1180/2024г.; 1203/2024г.; 1213/2024г.; 1227/2024г.; 1230/2024г.; 1231/2024г.; 1236/2024г.; 1238/2024г.; 1255/2024г.; 1264/2024г.; 1267/2024г.;1403/2024г.;313/2025г.; 442/2025г. и т.н., общо над 40 броя за 2024 година и 2025 година.

В тази връзка се налага извод, че жалбоподателят е инициирал и води много съдебни дела, в които са извършвани всички процесуални действия в рамките на административния процес и той е преминал през всички фази, което пряко сочи способността му да осъществи лично защитата си и по настоящото дело, без това да я ограничи, накърни или осуети.

Предоставянето на правна помощ на лице с опит от над 40 съдебни производства пред АССО, е неоправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на ищеца, поради което и молбата следва да бъде оставена без уважение.

В този смисъл и практиката на ВАС, обективирана в Определение № 5733 от 13.05.2024 г. по адм. дело 3841/2024 г. по описа на ВАС, трето отделение; Определение № 3756 от 28.03.2024 г. по адм. дело 2744/2024 г. по описа на ВАС, трето отделение; Определение № 7160 от 11.06.2024 г., по адм. дело № 5831/2024г. по описа на ВАС, пето отделение; Определение № 493 от 20.01.2025г. по адм. дело 12083/2024 г. по описа на ВАС, трето отделение и др.

Относно искането за освобождаване от държавна такса, съдът намира искането за основателно, като въз основа на приложените доказателства по делото се установява, че ищецът е със социално, финансово, имуществено и семейно състояние, което е основание по чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по препр. от чл. 144 АПК за освобождаването му държавна такса.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА Г. В. К. от заплащането на държавна такса по настоящото дело.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за предоставяне на правна помощ от вида „процесуално представителство“ по см. на чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7 – дневен срок от съобщаването пред ВАС.