Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба на М. С. Х. от [населено място] срещу решение № 17 от 04.03.2025 год. по н.а.х.д.№ 182/2024 год. по описа на РС Е. П., изменено в частта за разноските с определение № 77 от 09.07.2025 год. Решението се оспорва като неправилно поради нарушение на закона и постановяването му при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. По-конкретно, поддържа се, че съдът е постановил акта си, без да обследва всички доказателства, факти и обстоятелства по делото. Сочи се, също така, че РС три пъти е допускал док.искане на жалбоподателя, но е постановил решение без исканите доказателства да бъдат представени от лицето, управляващо пътя. По тези и подробно изложени в о.с.з. съображения се моли за отмяна на решението и съответно да се отмени процесният ЕФ. В о.с.з. Хубчев се явява лично и поддържа жалбата на заявените основания.

Ответникът-ОД на МВР-София в представена по делото писмена защита чрез юриск. Георгиева оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и се моли се оставяне в сила като правилно на решението на РС. Претендира се юриск.възнаграждение за настоящата инстанция.

Софийска окръжна прокуратура, представлявана от прок. Мирчев дава мотивирано заколючение за неоснователност на касационната жалба и за правилност решението на въззивния съд.

Административен съд София-област, Първи касационен състав, като съобрази данните по делото и становището на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от активнопроцесуалнолегитимирана страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Това е така по следните съображения:

С оспореното пред настоящата инстанция решение РС Е. П. е потвърдил ЕФ серия К № 7602687 от 03.06.2023 год., издаден от ОД на МВР-София, с който на Хубчев за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП му е наложено адм.наказание "глоба" в размер на 400 лв. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за установено от фатическа страна, че на 03.06.2023 год. в 09.13 ч. на АМ Хемус, община Горна Малина, км 32+000 в посока [населено място]-[населено място] индивидуализирано в съдебния акт АТСС, насочено в посока към [населено място], е регистрирало движенщо се с 123 км/ч МПС, собственост на Хубчев при разрешена в този участък скорост от 80,00 км/ч при въведено ограничение на скоростта с ПЗ Б-26. Приети по делото са всички относими доказателства, вкл.протокол за използване на АТСС, схема на организация на движението в процесния участък, извадка от АИС. Установеното превишаване на скоростта е било с 43 км/ч. При така установената фактология РС Е. П. е извел извод, че процесният ЕФ е законосъобразен, вкл. и досежно размера на глобата, който бил правилно определен. Мотивиран така, съдът е постановил акта си. С определение № 77 от 09.07.2025 год. по н.а.х.д. № 182/2024 год. по описа на съда, последният е изменил решението в частта за разноските, като жалбоподателят е осъден да заплати в полза на ОД на МВР-София разноски за юриск.възнаграждение.

Решението е правилно.

Настоящият състав изцяло споделя фактическата обстановка, възприета от решаващия съд и правните изводи, направени на базата на установената фактология, към които препраща изцяло на основание чл. 221, ал. 2, изреч. второ от АПК и които не намира за нужно да преповтаря.

Досежно основното оплакване в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила съдът намира същото за несъстоятелно. Установява се от данните по делото, че Схема с организацията за движението на АМ Хемус в процесния участък с оглед установяване началото и края на въведеното ограничение на скоростта с пътен знак В26 е преставена по делото с писмо вх.№ 6037 от 21.10.2024 год. и същата е приета и приложена по делото, както и е коментирана в съдебния акт, противно на поддържаното от Хубчев. Налично по делото (л. 10 по н.а.х.д. № 265/2024 год. по описа на РС Ботевград) е и Протокол от проверка на Преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1.

Не са налице сочените касационни основания и решението на РС Елин Пелин като правилно следва да се остави в сила.

Предвид изхода на спора и изрично направеното искане за присъждане на юриск.възнаграждение, касационният жалбоподател Хубчев следва да се осъди да заплати такова за настоящата инстанция в полза на ОД на МВР-София в размер на 80,00 лв.

Воден от горното, Административен съд София-област, Първи касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17 от 04.03.2025 год. по н.а.х.д.№ 182/2024 год. по описа на РС Елин Пелин, изменено в частта за разноските с определение № 77 от 09.07.2025 год.

ОСЪЖДА М. С. Х. от [населено място] да заплати в полза на ОД на МВР-София разноски по делото в размер на 80,00 (осемдесет) лв.

Решението е окончателно.