Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „АБ” АД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор Х. Д. Х., подадена чрез пълномощник - адв.Д.Ф.-Р., против Решение № 86 от 23.03.2023 г., постановено по АНД № 693/2022 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуален закон. При постановяване на съдебния акт съдът неправилно приел, че не са налице процесуални нарушения при издаване на процесните АУАН и НП и респективно, че са налице материално- правните предпоставки за налагане на административно наказание. Изтъква, че не била спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като се оспорва извода на съда, че в акта било налице описание на нарушението, съдържащо релевантните съставомерни признаци. Нарушен бил и чл. 57 от ЗАНН. В тази връзка жалбоподателят твърди, че било налице разминаване в описанието на нарушението в АУАН и НП. По отношение на направеното в НП описание на нарушението, жалбоподателят изтъква, че наказанието се налагало за неспазване на проекта, но визираните в АУАН и НП разпоредби предвиждали опазване на земните недра при добива, рационално използване и т.н. Тоест не ставало въпрос за формално нарушение, изразяващо се в неспазване на проект, а за изпълнителни деяния, предвиждащи незаконосъобразно третиране на земните недра, каквото в случая не било налице. За конкретния терен било налице Решение № ХА-33-ПР/2008 г. на Регионална инспекция по околната среда и водите - Хасково, съгласно което не се изисквала оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение „Добив на подземни богатства - андезити в находище „***“ в имот ***, в землището на ***. Във връзка с издаването на това решение било направено пълно проучване както на терена, в който се извършват ПВР, така и на граничните с него зони, надлежно били уведомени Община Хасково и кметството на ***, а засегнатото население - с обява във вестник „Хасковска Марица“. Не били постъпили писмени и устни възражения, което следвало да се приеме като смекчаващо вината обстоятелство.

Жалбоподателят посочва още, че в описанието на събраните и разгледани документи в хода на административнонаказателното производство били допуснати фактически неточности, а именно в т. 14 от описания списък на разгледаните документи било записано, че с Писмо вх. № Е-24-00-61/29.11.2021 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Хасково били представени: Извадка от КВС на имот с № ***, с. ***. Такава извадка в процесния случай не била относима, което било индикация за наличие на процесуални нарушения в описанието на нарушението.

На второ място, в диспозитива на наказателното постановление санкцията била наложена на основание чл. 94, ал. 1 от ЗПБ, която визирала три различни изпълнителни деяния. При общото цитиране на разпоредбата в НП, за наказаното лице не ставало ясно за какво точно деяние е санкционирано, както и какво наказание се предвижда за съответното нарушение.

Следвало да се има предвид, че в АУАН и НП липсвало конкретно посочване на изпълнително деяние, с което се вменява административна отговорност на „АБ“ АД и в какво качество дружеството можело да понесе този вид отговорност.

Изтъкват се и редица нарушения на материалния закон, като се сочи, че фактът на извършеното взривяване на 09.06.2021 г. не бил безспорно доказан от представения паспорт за ПВР от 09.06.2021 г. В съгласувания с писмо с изх. № Е-26-П-488/11.11.2020 г. на Заместник-министъра на енергетиката Годишен работен проект за добив и първична преработка на строителни материали - андезити от находище „***“ през 2021 г. се съдържал Типов проект за пробивно взривни работи - находище „***“, в който били предвидени конкретни параметри. Тези показатели обаче не отразявали еднородна фактическа обстановка, а само средни показатели, които следвало да се спазват за цялата 2021 г. В тази връзка всяко отделно взривяване имало индивидуални параметри и се характеризирало с различна фактическа обстановка - дълбочина, височина на терена, респективно необходимо количество на заряда, отстояние от урбанизирана територия. Следователно не можело да се приеме за отклонение и нарушение на приетия с годишния план типов проект разминаването в характеристиките на отделните взривявания. Действително в проекта в неговата начална част били записани параметри на ПВР, но в действителност посочените показатели не отговаряли на реалното разстояние от кариерата до най-близката сграда, което било над 300 метра, което означавало, че използваното количество е много под допустимото. Последното било видно и от самия проект в частта относно безопасните разстояния и допустимите количества взривни вещества. Следвало да бъдат уточнени и индивидуалните характеристики на всеки отделен участък от терена, което не можело да бъде предварително конкретизирано в представения за одобрение годишен проект. Находище „***“ се характеризирало с неравен терен, хълмист, с различна по височина и плътност маса, което изисквало внимателно обследване на терена по участъци преди всяко ПВР. Изискванията на чл. 77 от ЗПБ задължавали фирмата - концесионер и респективно фирмата - изпълнител на ПВР при извършването на дейността си да опазват земните недра чрез рационалното използване на подземните богатства. С оглед запазване целостта на находището, запасите и ресурсите на подземните богатства и с цел избягване нарушения на ЗПБ, били извършени ПВР извън одобрения Годишен проект за конкретното ПВР, което, с оглед липсата на нанесени имуществени и/или неимуществени вреди на физически и/или юридически лица, както и на терена на находище „***“, следвало да се прецени като „маловажен случай“.

Не на последно място в проекта, представен на Министерството и одобрен от него, било заложено взривно вещество ВВ ГДА, което, от една страна, не било позволено от закона за употреба, от друга страна, било различно от ползваното на терен взривно вещество, като освен това било обективно по-силно като взрив от ползваното, във връзка с което по делото били ангажирани писмени доказателства. С оглед това се налагал извод, че сметките, заложени в типовия проект, не били коректни, доколкото не били извършвани с правилното взривно вещество, а, от друга страна, описаните в НП фактически положения не били верни, доколкото ползваното взривно вещество не било предвиденото в проекта и това било видно от паспорта на конкретното взривяване. Следвало да се има предвид, че вмененото нарушение не било формално (за това, че не бил спазен проектът), а резултатно (за това, че чрез определени фактически положения не били третирани законосъобразно земните недра).

Неправилното описание на задължението на концесионера „АБ“ АД по смисъла на чл. 82 от ЗПБ в процесното НП, представляващо съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и същевременно нарушение на материалния закон за излизане извън параметрите на одобрения „типов проект“, не водело до нарушение на разпоредбата на чл. 87, ал. 1 и ал. 2 от ЗПБ, вр. чл. 88, т. 4 от ЗПБ. В същите формално се посочвало наличие на „работен проект“, който следва да се спазва от концесионера и неговите подизпълнители. В одобрения годишен работен проект и респективно цялостен работен проект се съдържали общите параметри за работа по ПВР, а в т.нар. „типови проекти“ били посочени индивидуалните параметри за всеки конкретен обект. Като доказателство за гореизложеното било посоченото в Констативен протокол от 20.04.2021 г., изготвен след извършен текущ контрол от представители на Министерство на енергетиката, съгласно който в находището „***“ добивът се извършвал в съответствие със съгласувания годишен проект за добив и преработка за 2021 г.

Жалбоподателят заявява още, че фактическото описание на деянието не съдържало съставомерните признаци на отговорността по чл. 94, ал. 1 от ЗПБ. Извършваните на 09.06.2021 г. пробивно - взривни работи отговаряли на утвърдения работен проект за добив и първична преработка за находище "***”, в който била отразена определена технология на добив и взривяване.

Дори да се приемело, че описаните в наказателното постановление действия съставляват нарушение, то същото било маловажно и изложените в обратен смисъл изводи на съда били немотивирани.

Твърди се и наличието на допуснати процесуални нарушения на съдопроизводствените правила в първоинстанционното производство, доколкото били оставени без уважение като неотносими към предмета на делото доказателствени искания за разпит на свидетели и за назначаване на съдебно-техническа експертиза. Касаело се за строго специфична материя, изискваща специални познания, и в тази връзка съдът нарушил правото на защита на жалбоподателя да докаже своите защитни тези аргументирано и компетентно. Изтъква се и факта, че актосъставителят и свидетелите не участвали в извършена проверка на място и нямали преки впечатления нито по отношение на терена, нито по отношение на резултатите от извършеното взривяване на 09.06.2021 г. В този смисъл техните показания били неотносими към нормата, посочена като нарушена в ЗПБ.

С оглед на така изложеното, се твърди, че постановеното Решение № 86 от 23.03.2023 г. по АНД № 693/2022 г. по описа на Pайонен съд - Хасково е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуален закон и се моли за неговата отмяна, както и за отмяна на процесното наказателно постановление.

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, поддържа касационната жалба и подробно изложените в нея доводи. Представя писмени бележки. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА не се явява и не се представлява в съдебно заседание, като не изразява становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - Хасково счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление № Е-НП-10/11.07.2022 г., издадено от Заместник-министъра на енергетиката, с което на „АБ” АД гр.Хасково за административно нарушение по чл. 94, ал. 1, предл. първо от Закона за подземните богатства (ЗПБ), е наложено на основание чл. 94, ал. 1 от същия закон административно наказание „имуществена санкция” в размер на 50 000 лв. и дружеството е осъдено да заплати на Министерство на енергетиката сумата от 120 лв. - направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 04.11.2021 г. в Министерство на енергетиката (МЕ) постъпило писмо с вх. № Е- 92-00-980/04.11.2021 г. от директора на РИОСВ - Хасково, с което бил препратен сигнал от жител на *** относно извършвани взривни дейности на кариера „***“, предизвикали трусове с разлюляване на къщите и прозорците, с искане за извършване на проверка. Такава проверка била извършена и при същата било установено, че с Решение на Министерски съвет на Република България № 781/10.12.2008 г. на „Пътстрой – 97“ АД била предоставена концесия за добив на подземни богатства - строителни материали - андезити, от находище „***“, разположено в землището на ***. В изпълнение на цитираното решение бил сключен Договор от 17.03.2009 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - строителни материали - андезити, от посоченото находище. Договорът бил сключен за срок от 25 г. и влязъл в сила от датата на подписването му – 17.03.2009 г. С Решение на Министерски съвет на Република България № 701/01.10.2020 г. се приело „Пътстрой – 97“ АД да прехвърли на „АБ“ АД изцяло правата и задълженията по предоставената концесия, във връзка с което било подписано Допълнително споразумение № 1 от 17.12.2020 г.

В хода на проверката било установено, че съгласно Паспорт № 2 за провеждане на ПВР на кариера „***“ на 09.06.2021 г. при конкретното взривяване били предвидени следните параметри: Средна височина на стъпалото - 19,20 метра и необходимо количество взривно вещество в сондаж - 140 кг. В тази връзка се установило, че в съгласувания с писмо изх. № Е-26-П-488/11.11.2020 г. на заместник-министър на енергетиката Годишен работен проект за добив и първична преработка на строителни материали - андезити от находище „***“ през 2021 г. се съдържал Типов проект за пробивно-взривни работи, в който били предвидени следните параметри: Средна височина на работното стъпало - 15 метра, необходимо количество на заряда взривно вещество - 70 кг., и максимално количество на заряда взривно вещество - 71,38 кг. Последните параметри били посочени и в съгласувания Генерален експлоатационен проект за добив на андезити в находище „***", област Хасково, годни за производство на трошен камък. От Протокол за отчитане изразходваните взривни материали от 09.06.2021 г. на обект: кариера „***“ и Нареждане № 22/09.06.2021 г., се установявало, че на 09.06.2021 г. било извършено взривяване, за което били използвани 7975 кг. Никанит и 150 кг. Риогел Ф70. За резултатите от БПР бил съставен Протокол № 2 от 09.06.2021 г., отчитащ успешно взривяване на плътна скална маса с обем от 13 421 куб.м., без отклонения от параметрите на взривения обем. С оглед представените документи и при съпоставка на количеството използвано взривно вещество с броя на сондажите – 58, се установило, че използваното количество взривно вещество на сондаж е в размер на 137,5 кг. С оглед на така установеното, проверяващият екип достигнал до извод за осъществено нарушение – извършване чрез подизпълнител на пробивно-взривни работи, при които предвиденото и употребено необходимо количество взривно вещество в сондаж в размер на 140 кг. надвишава необходимото количество на заряда взривно вещество - 70 кг. и максималното количество на заряда взривно вещество - 71,38 кг. Освен това взривяването било извършено при средна височина на стъпалото 19,20 м. при допустима височина на стъпалото 15 м. Касаело се за нарушение на разпоредбите на чл. 77, във връзка с чл. 87, ал. 1 и ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 88, т. 4 от ЗПБ, което осъществявало състава на чл. 94, ал. 1 от ЗПБ. На тази база на дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение и издадено въз основа на него наказателно постановление.

Излагайки правните си изводи за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, съдът е цитирал разпоредбата на чл. 77 от ЗПБ, съгласно която опазването на земните недра чрез рационалното използване на подземните богатства е основно задължение на всички, които осъществяват дейности по тяхното проучване и ползване, проектират минно строителство, подготвят експлоатацията и добиват подземни богатства. Позовал се и на разпоредбата на чл. 87, ал. 1, ал. 2, т. 2 от ЗПБ, според която рационалното използване на подземните богатства при търсенето, проучването, добива и първичната им преработка включва: спазване на утвърдения с работните проекти ред за усвояване на запасите на подземни богатства. Заявил е, че съгласно чл. 88, т. 4 от ЗПБ, за опазване на изискванията по опазването на земните недра чрез рационалното използване на подземните богатства всеки титуляр на разрешение за търсене и проучване и за проучване и концесионер е длъжен да: спазва утвърдения с работните проекти ред за промишлено усвояване запасите и ресурсите на подземни богатства, за първичната им преработка, както и мерките за опазване и възстановяване на земните недра и околната среда. Цитирана е и разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗПБ, предвиждаща налагане на административно наказание за всеки, който не изпълнява задълженията по опазване на земните недра чрез рационалното използване на подземните богатства или извършва действия по управление, включително, но не само по депониране, преработване, използване и обезвреждане на минни отпадъци без разрешително по чл. 22д, ал. 3 и/или план за управление по чл. 22г, ал. 5.

Съдът е преценил, че административно-наказателното производство е проведено при липса на нарушения на процесуалните правила и при надлежна компетентност на съответните длъжностни лица. Обсъдил е възражението за липса на яснота на датата и мястото на извършване на нарушението и съответно е приел, че нарушението е описано в достатъчна степен откъм неговите обективни елементи. Наред с датата и мястото било посочено, че подробно описаните дейности надвишават тези, заложени в цитираните документи, тоест че не били спазени разписаните дейности на база тегло на взривното вещество и височина на стъпката. Въпреки нуждата от още прецизност в изказа при описанието на нарушението, съдът е приел, че е налице описание на нарушението със съответните релевантни съставомерни признаци, както и правна квалификация, съответстваща на това фактическо описание.

На следващо място, съдът е преценил, че изложената в НП фактическа обстановка е доказана по безспорен начин. В тази връзка е обсъдил събраните по делото доказателства, включително показанията на изпълнителния директор на „Никас“ ООД, което дружество извършило взривните работи, описани в НП, и представения паспорт за ПВР № 02/2016 г. от 09.06.2021 г. с посочване на количеството използвани взривни вещества и средната височина на стъпалото. По отношение на твърдението за допуснати грешки още при съгласуването на проектите, съдът е отбелязал, че при установяване на такава грешка, е следвало да се пристъпи към нейното законово отстраняване и при необходимост - към повторно съгласуване на проекта с внесени в него поправки относно количествата и вида на взривните вещества и съответно на височината на стъпалото.

Във връзка с въведеното с разпоредбата на чл. 77 от ЗПБ задължение за субектите, осъществяващи дейности по проучване и ползване на подземните богатства, да ги опазват чрез рационалното им използване, съдът е посочил, че изискването за спазване на утвърдения с работните проекти ред е задължително не само за реален добив на подземни богатства, а и при тяхното проучване, като част от операциите по разработване на находището. Ето защо извършваните на 09.06.2021 г. пробивно - взривни работи на обект „***", като част от технологичния процес на добив на подземни богатства, следвало да отговаря на утвърдения работен проект, предвид разпоредбите на чл. 88, т. 4, вр. чл. 87, ал. 1 от ЗПБ. Отново е изтъкнато, че ако дружеството-жалбоподател, в качеството си на концесионер, е считало, че е необходимо изменение на цялостния работен проект с цел актуализиране на горните параметри, същото е следвало да го актуализира и да предложи актуализацията за съгласуване в Министерство на енергетиката по реда на чл. 82 и сл. от ЗПБ, което не било сторено. Съдът е приел, че санкционната норма на чл. 94, ал. 1 от ЗПБ е правилно приложена, като било наложено минималното предвидено в нея наказание.

Обсъдени са и причините за неприложимостта на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като е прието, че деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. С тези мотиви и приемайки обжалваното НП за законосъобразно, районният съд е потвърдил същото.

Касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно установяване по категоричен начин на административното нарушение, а от там и за правомерното ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството се споделят и от настоящия касационен състав и не следва да се преповтарят.

При издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което настоящият съдебен състав намира за неоснователни изложените в касационната жалба аргументи в тази насока. Описанието на извършеното нарушение съдържа всички релевантни за деянието съставомерни признаци. То е последователно, ясно и конкретизира обстоятелствата, в които се е изразило незаконосъобразното действие. Твърдените фактически неточности в описанието на събраните и разгледани документи в хода на административнонаказателното производство не обуславят извод за допуснати съществени процесуални нарушения. Не се установява и твърдението, че за наказаното лице не ставало ясно за какво точно деяние е санкционирано, като в диспозитива на наказателното постановление не било уточнено конкретното изпълнително деяние от трите визирани в разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗПБ. Такова уточнение е налице, като изрично на същата страница девета от наказателното постановление е посочено, че относимо е предложение първо на чл. 94, ал. 1. В този смисъл касационната инстанция намира изводите на въззивния съд за липса на констатирани съществени процесуални нарушения за изцяло правилни и съответни на данните по делото.

Неоснователни са и възраженията за липса на осъществено административно нарушение. В чл. 1, ал. 1, т. 2 от ЗПБ законодателят е предвидил общата цел на закона като опазване на земните недра чрез рационално използване на подземните богатства при проучването, добива и първичната им преработка. Съгласно § 1, т. 16 от ДР на ЗПБ, "опазване на земните недра" е спазване на определените с нормативните актове изисквания и ред за ползването на земните недра, както и на изискванията за разумното и рационалното използване на подземните богатства при проучването, добива и първичната им преработка. Нормите на чл. 77, вр. с чл. 87, ал. 1 и ал. 2, т. 2 вр. чл. 88, т. 4 от ЗПБ касаят опазването на земните недра, което съгласно легалната дефиниция в закона се изразява в спазването на реда и изискванията за рационалното използване на подземните богатства. Неизпълнение на задълженията по опазване на земните недра представлява административно нарушение по смисъла на чл. 94, ал. 1 от ЗПБ, което е скрепено със санкция за съответния нарушител. В случая, видно от данните по делото, е установено по безспорен начин, че от страна на касатора е нарушено основното задължение по чл. 77 от ЗПБ. С оглед на изложеното, възражението на касатора за неправилно приложение на материалния закон е неоснователно и не се подкрепя от доказателствата по делото. Според чл. 77 от ЗПБ, основно задължение за всички субекти, които осъществяват дейности по проучване и ползване, проектират минно строителство, подготвят експлоатацията и добиват подземни богатства, е да опазват земните недра чрез рационалното използване на подземните богатства. Доколкото това задължение е обвързано с последващи разпоредби, то се налага извод, че за административнонаказващия орган нерационалното използване на подземните богатства, заради което се прилага санкцията, следва от неспазването именно на тези разпоредби. Посочената като нарушена разпоредбата на чл. 87, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПБ сочи, че опазването на земните недра при добива и първичната преработка на подземни богатства се осигурява чрез рационалното им използване, а рационалното използване включва по т. 2 спазване на утвърдения с работните проекти ред за усвояване на запасите на подземни богатства. Следващата разпоредба, част от правната квалификация на нарушението, е чл. 88, т. 4 от ЗПБ, според която за спазването на изискванията по опазването на земните недра чрез рационалното им използване концесионерът следва да спазва утвърдения с работните проекти ред за промишлено усвояване на запасите и ресурсите на подземни богатства за първичната им преработка, както и мерките за опазване и възстановяване на земните недра и околната среда. В самото НП е изложено при описание на нарушението, че добивът на подземни богатства чрез извършваните пробивно-взривни работи на 09.06.2021 г., при които употребеното количество взривно вещество надвишава необходимото количество на заряда и допустимото за едно взривяване максимално количество взривно вещество, като взривяването е извършено при по-висока от допустимата височина на стъпалото, и представлява нарушение на утвърдения с цялостния работен проект за добив и преработка и годишния работен проект за добив и първична преработка от находище „***“ за 2021 г. ред за промишлено усвояване на запасите на подземни богатства, както и мерките за опазване и възстановяване на земните недра и околната среда. От изложеното следва, че административнонаказващият орган приема нарушаването както на утвърдения с работните проекти ред за промишлено усвояване на запасите и ресурсите, така и на мерките за опазване на земните недра и околната среда. Видно от изложената в НП фактическа обстановка е, че нарушаването на допустимото количество взривно вещество, респективно на допустимата максимална височина на стъпалото се базират на утвърдения ред с цялостния работен проект за добив и преработка и на годишния работен проект за добив и преработка от находището. Следователно, в случая наказващият орган обосновава по един категоричен начин неспазването на съгласуваните работни проекти, което е достатъчно, за да се направи извод, че така квалифицираното нарушение е осъществено. Неспазването на работните проекти следва по несъмнен начин от приложения към преписката протокол от 09.06.2021 г., в който ясно и без да са необходими специални знания за възприемането на съответната информация, е записано количеството взривно вещество, и от съгласувания годишен работен проект, в който са посочени общото количество взривно вещество и броя на сондажите, спрямо които използваните килограми взривно вещество на датата на нарушението не отговарят на заложените параметри, което е очевидно от описаните показатели. Относно тълкуването на легално определеното понятие "рационално използване на подземните богатства", разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от ЗПБ изисква наличието на всички изброени в нормата изисквания и точно защото е кумулативно, неспазването на което и да е от тях води до нарушаване и неизпълнение на задължението по чл. 77 от ЗПБ. В този смисъл, липсата на което и да е от изброените условия по чл. 87, ал. 2 от ЗПБ означава, че е извършено нарушение.

Следва да бъде отбелязано, че доколкото изпълнителното деяние по чл. 94, ал. 1, предл. 1 ЗПБ се състои в неизпълнение на задълженията по опазване на земните недра чрез рационалното използване на подземните богатства, а рационалното използване на подземните богатства съгласно чл. 87, ал. 2, т. 2 ЗПБ включва спазване на утвърдения с работните проекти ред за усвояване на запасите на подземни богатства, който ред в настоящия случай, както се посочи, не е спазен, без правно значение за съставомерността на деянието е фактът дали са установени вредни влияния и последствия, защото липсата на вредни последици не е равнозначна на спазване на утвърдения ред за усвояване на подземните богатства и на изискването за допустимо количество взривно вещество в сондаж и височина на стъпката.

Възражението, че е използвано различно взривно вещество от предвиденото в работния проект, също е неотносимо, доколкото това е следвало да стане, след като бъде изменен проекта и съответно се предвиди използването на друго взривно вещество, а не по собствена инициатива дружеството да заменя взривното вещество с такова различно от предвиденото в проекта. Както е посочил и районният съд, ако концесионерът е желаел да промени начина и количеството на взривяване, е следвало да направи корекция на цялостния работен проект.

За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че субект на задължението по опазване на земните недра съгласно чл. 77 ЗПБ е концесионерът, а не подизпълнителят, осъществил въз основа на договор процесното взривяване на 09.06.2021 г., защото концесионерът е задължено лице да спазва всички изисквания по добив на подземни богатства, в който се включва и взривяването като работен етап и е без значение дали тази дейност се възлага на подизпълнител или не. Съответно правилно в случая е ангажирана административнонаказателната отговорност на концесионера.

Санкцията е наложена в законоустановения минимум на възможната имуществена санкция по чл. 94, ал. 1 от ЗПБ, поради което и не подлежи на редуциране, а обективната отговорност на концесионера за нарушения като процесното изрично е предвидена в нормата на чл. 88, т. 4 от ЗПБ. Не са налице обстоятелства, които да квалифицират случаят като маловажен. Напротив, нарушения от категорията на процесното са с висока степен на опасност, което изключва приложимостта на института по чл. 28 от ЗАНН. Още повече, като се имат предвид защитаваните обществени отношения, свързани с опазване на подземните богатства, околната среда и здравето и живота на всички хора при работа с взривни вещества. В тази връзка абсолютно несъстоятелно е твърдението, изложеното в касационната жалба като мотив за наличието на маловажност, а именно липсата на нанесени вреди и на постъпили писмени и устни възражения, доколкото от материалите по делото се установява, че проверката е инициирана именно по сигнал от жител на *** относно извършвани взривни дейности в същото находище, предизвикали трусове с разлюляване на къщите.

Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че неуважаването на доказателствените му искания представлява касационно основание, заради нарушеното му право на защита и доколкото при липсата им спорът е останал неизяснен. Тези доказателствени искания правилно са приети за неотносими към законосъобразността на наказателното постановление и правилно съдът е отказал събирането им. Поради това няма нарушение на процесуалните правила от страна на Районен съд - Хасково, който е отказал събиране на неотносими за спора доказателства.

При отчитане на така посочените факти, съдът намира, че оспореното решение на Районен съд - Хасково е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Разноски не се претендират от ответника по касация и съответно такива не се присъждат.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 86 от 23.03.2023 г., постановено по АНД № 693/2022 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: