Производството е по реда на чл. 229 от АПК, вр. чл. 63 г от ЗАНН.

Образувано е по частна жалба на Д. О. Т., с [ЕГН], чрез адв. С. Ж. П. от АК Пловдив, против Определение № 138 от 27.11.2025 г. и Определение № 139 от 27.11.2025 г., постановени по АНД № 83/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Елин Пелин, IV н.с., с твърдения, че същите са незаконосъобразни относно произнасянето за разноските.

Ответникът по частната жалба – ОДМВР София, не е депозирал писмен отговор.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна – участник в първоинстанционното производство пред РС, и като насочена срещу съдебни актове, които подлежат на обжалване, е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна частично, по следните съображения:

С Определение № 138 от 27.11.2025 г. районният съд е допълнил решение № 111 от 16.10.2025 г. по АНД № 83/2025 г. в частта за разноските, като е осъдил Д. О. Т. да заплати на ОДМВР София сумата 80 лева – юрисконсултско възнаграждение.

С Определение № 139 от 27.11.2025 г. районният съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските, с която е претендирано присъждане на адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от жалбата.

Настоящият състав приема следното:

Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В случая в АПК липсва изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. Налице е препращащата норма на чл. 144 АПК, съгласно която за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Същата не предвижда изключение по въпроса за разноските. Ето защо в случая приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в който е предвиден принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска. При приложение на този принцип и двете страни в административнонаказателното производство имат право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената, респективно отхвърлената част от жалбата.

Посоченото в определенията на районния съд Тълкувателно решение № 3/08.04.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК на Върховния съд е постановено при съвсем различна нормативна уредба, която не е допускала въобще присъждане на разноски по наказателни и административнонаказателни дела. В тогава действащия ЗАНН не е регламентирана процедура за присъждане на разноски в полза на страна в административнонаказателното производство, а препращането е било към НПК, където законодателят не е предвидил уредба за присъждане на направените от подсъдимия разноски. След приемане на разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, законодателят е променил напълно уредбата за присъждане на разноски по административнонаказателни дела, като я е приравнил на уредбата по административни дела и е препратил към приложимата уредба по АПК, съответно е изключил прилагането на НПК по въпроса за разноските. По този начин в този тип дела е изключено прилагането на уредбата по НПК. При наличието на по-нова, изрична нормативна уредба, неприложимо е разрешението, възприето с Тълкувателно решение № 3/08.04.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК на Върховния съд.

По отношение на разноските пред районния съд – жалбоподателят е направил искане за присъждането им и е представил договор за правна помощ за заплатено адвокатско възнаграждение. Ответната страна е поискала присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направила възражение за прекомерност. Настоящият състав намира, че договореният адвокатски хонорар не е прекомерен и съответства на фактическата и правна сложност на делото.

По делото е безспорно, че жалбата срещу наказателното постановление е уважена частично (наложената глоба е намалена от 200 лв. на 100 лв.), т.е. налице е успех за жалбоподателя в размер на 1/2 и съответно неуспех в размер на 1/2.

Жалбоподателят е направил своевременно искане за присъждане на разноски и е установил извършването им – адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Ответната страна е поискала присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

При приложение на правилото за съразмерност по чл. 78 ГПК на жалбоподателя се дължат разноски, съразмерно с уважената част (1/2) от жалбата: 400 лв. × 1/2 = 200 лв. На ответника се дължат разноски, съразмерно с отхвърлената част (1/2) от жалбата: 150 лв. × 1/2 = 75 лв.

При компенсация на насрещните вземания за разноски, от дължимите на жалбоподателя 200 лв. се приспадат дължимите на ответника 75 лв., поради което остава дължим остатък в полза на жалбоподателя в размер на 125 лв.

Поради изложеното и двете обжалвани определения са неправилни първото – доколкото присъжда разноски само в полза на ответника без съразмерност и без отчитане на насрещното право на разноски на жалбоподателя, а второто – доколкото отказва присъждане на разноски на жалбоподателя при наличието на частичен успех. И двете определения следва да бъдат отменени, като вместо тях се постанови дължимото произнасяне по разноските при съразмерност и компенсация.

По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, от АПК, вр. чл. 229 АПК и чл. 63д от ЗАНН, Административен съд София област, II касационен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 138 от 27.11.2025 г., постановено по АНД № 83/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Елин Пелин, IV н.с.

ОТМЕНЯ Определение № 139 от 27.11.2025 г., постановено по АНД № 83/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Елин Пелин, IV н.с.

ОСЪЖДА ОДМВР София да заплати на Д. О. Т. сумата 125 (сто двадесет и пет) лева – разноски по делото, представляващи остатък след съразмерно присъждане и компенсация на разноските за въззивното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.