РЕШЕНИЕ
№ 1294
Велико Търново, 31.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административния съд Велико Търново - IX състав, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:
| Съдия: | КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
При секретар С.Ф. като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ административно дело № 20257060700808 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/.
Образувано е по жалба на П. С. М., с адрес ***, [улица], чрез адв. П. И., против Експертно решение № 00243, зас. № 062 от 18.09.2025 г. и Експертно решение № 00244, зас. № 062 от 18.09.2025 г., издадени от Национална експертна лекарска комисия, специализиран състав по ***, с които са потвърдени съответно Експертно решение № 00383 от заседание № 31/23.05.2024 г. на ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – гр. Велико Търново и Експертно решение № 00382 от заседание № 31/23.05.2024 г. на ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – гр. Велико Търново. Жалбоподателката излага подробни доводи, че част от представените медицински документи не са коментирани въобще, а друга част са обсъдени от органа на медицинската експертиза, но не са изложени мотиви за относимостта им към временната неработоспособност на лицето, установена с обжалваните болнични листове, в това число такива удостоверяващи наличието на минали хронични заболявания. Освен това, твърди, че НЕЛК е взела решение в нарушение на 36, ал.1 и ал.2, чл. 45 и чл. 49 от ПУОРОМЕРКМЕ. Настоява, че не е спазен общият принцип за изясняване на всички факти и обстоятелства по арг. на чл. 35 от АПК. По тези съображения, доразвити в открито съдебно заседание и писмено становище, моли жалбата да бъде уважена, като се отмени обжалваното решение на НЕЛК. Претендира направените разноски. Представя писмени бележки, с които поддържа възраженията, така както са претендирани с жалбата, допълнително релевира нищожност на процесните актове.
Ответникът по жалбата – Национална експертна лекарска комисия - гр. София, в писмено становище чрез пълномощника юрисконсулт Е. Д., заявява, че оспорва жалбата. Излага доводи за правилността на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – ТЕЛК към МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ – Велико Търново, не ангажира становище по жалбата.
Заинтересованата страна – Агенция за хора с увреждания - гр. София, не ангажира становище по жалбата.
Заинтересованата страна – Регионална дирекция „Социално подпомагане” – гр. Велико Търново, не ангажира становище по жалбата.
Заинтересованата страна – ТП на НОИ Велико Търново, не ангажира становище по жалбата.
Заинтересованата страна – МЦ „Невромедикс“ гр. Велико Търново, ул. „Ниш“ №5, не ангажира становище по жалбата.
Заинтересованата страна – Община Велико Търново, не ангажира становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства, в т. ч. и медицинско експертно досие /МЕД/ на лицето, се установява, а и не е спорно между страните, че на 03.10.2023 г. П. С. М. от *** е претърпяла *** В периода *** същата е била в отпуск поради временна неработоспособност, за което са издадени болнични листове от ***
С Болничен лист № 20232830321/10.01.2024 г., издаден от специализирана ЛКК по ***, като продължение, на П. М. е предписан 30 дни отпуск поради временна неработоспособност за периода 03.01.2024 г. – 01.02.2024 г., режим на лечение домашен-амбулаторен. Този болничен лист е бил обжалван от директора на ТП на НОИ – Велико Търново пред ТЕЛК. В развилото се производство по обжалване на БЛ, М. е представила резултати от ***. Със свое Експертно решение № 00383/23.05.2024 г., ТЕЛК „Общи заболявания“ при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД не е признала болничния лист с мотиви, че временната неработоспособност на пациента не е обоснована по същество, предвид вида на заболяването и неговия стадий. Решението на ТЕЛК е било обжалвано от П. М. пред НЕЛК – гр. София. С Експертно решение № 00769/03.09.2024 г. на НЕЛК, специализиран състав по ***, е потвърдено ЕР № 00383/23.05.2024 г. на ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД за отмяна на БЛ № 20232830321/10.01.2024 година.
С Болничен лист № 20240522180/05.02.2024 г. издаден от обща ЛКК при Медицински център „Невромедикс“, като продължение, на П. М. е предписан 30 дни отпуск поради временна неработоспособност за периода 02.02.2024 г. – 02.03.2024 г., режим на лечение домашен-амбулаторен. Този болничен лист също е бил обжалван от директора на ТП на НОИ – Велико Търново пред ТЕЛК. От Медицински център „Невромедикс“ са представени два броя амбулаторни листове от дата 01.02.2024 г. – за преглед при *** и от 05.02.2024 г. за експертиза на работоспособността, медицински протокол на ЛКК № 69/05.02.2024 г. и епикризата от 04.10.2023 г., издадена от клиника „Eurovita“. С Експертно решение № 00382/23.05.2024 г. на ТЕЛК „Общи заболявания“ при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД не е признат болничния лист с мотиви, че временната неработоспособност на пациента не е обоснована по същество, предвид вида на заболяването и неговия стадий. Решението на ТЕЛК е било обжалвано от П. М. пред НЕЛК – гр. София. С Експертно решение № 00770/03.09.2024 г. на НЕЛК, специализиран състав по ***, е потвърдено ЕР № 00382/23.05.2024 г. на ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД за отмяна на БЛ № 20240522180/05.02.2024 година.
Двете ЕР на НЕЛК са обжалвани пред Административен съд – Велико Търново, който с решение № 2145/30.06.2025 г. по адм.д. № 733/2024 г. по описа на съда, влязло в сила на 17.07.2025 г., е отменил процесните ЕР на НЕЛК и е върнал всяка от преписките за ново произнасяне при съобразяване указанията по тълкуване и прилагане на закона.
С ново произнасяне, обективирано в Експертно решение № 00243, зас. № 062 от 18.09.2025 г. и Експертно решение № 00244, зас. № 062 от 18.09.2025 г., издадени от Национална експертна лекарска комисия, специализиран състав по *** са потвърдени съответно Експертно решение № 00383 от заседание № 31/23.05.2024 г. на ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – гр. Велико Търново и Експертно решение № 00382 от заседание № 31/23.05.2024 г. на ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – гр. Велико Търново. Изложени са мотиви, че намаляването на болката в ***, не води до влошаване на състоянието на ***. При прегледа не е установена разлика във формата и подвижността на ***, поради което и липсата на А. от преглед при ортопед, Медицински протокол на ЛКК, както и данни за проведено лечение и резултатите от него, обосновават извод за достатъчност на ползваната временна неработоспособност от 90 дни, след щадяща***. Във второ обжалвано ЕР на НЕЛК е направен извод, че от направеният на 01.02.2024 г. преглед от *** се установява „***, но в оперативен протокол от 03.10.2023 г. не е описано състояние ***. Прието е още, че приетият в МЕД документ за *** от 17.02.2024 г., не е издаден и подписан от лекар, с призната специалност ***. След обсъждане на данните в МЕД, НЕЛК е стигнала до заключение, че липсват данни за състояние, при което лицето не може и е възпрепятствано да работи.
Експертно решение № 00243, зас. № 062 от 18.09.2025 г. и Експертно решение № 00244, зас. № 062 от 18.09.2025 г., издадени от Национална експертна лекарска комисия са връчени на Р. А. на 24.09.2025 г., а жалбата срещу тях по съдебен ред е подадена на 06.10.2025 г.
В хода на съдебното производство от ответника е представена административната преписка по издаването на оспорените актове.
Изслушано е и е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, относимостта на която ще бъде коментирана при формиране на правните изводи, в съответната част на решението.
По искане на жалбоподателката са разпитани двама свидетели – Г. Ц. Р. – *** и Р. Ц. И. – бивша колежка. Свидетелят Р. е собственик на клиника за ***. Потвърждава, че П. М. е извършвала процедури по възстановяване във връзка с *** в същата клиника. Твърди, че следоперативно пациентката е имала проблем с ***, както и болка и възпаление, което допълнително е усложнило възстановяването. Посочва, че подобен вид ***изисква по – дълъг процес на възстановяване и при немалък брой хора възстановяването може да продължи от половин до една година. Свидетелката И., твърди, че след връщането на работа, жалбоподателката не е била напълно възстановена – ***
При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена в законоустановения срок от правоимащо лице, чиито интереси са засегнати от оспорените актове, но същата е неоснователна, предвид следните съображения:
Претенцията на жалбоподателката за нищожност на процесните експертни решения е неоснователна. Съгласно чл. 177, ал. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение, са нищожни. Следователно, две са кумулативните предпоставки за обявяване нищожността на оспорения акт в случая: влязло в сила съдебно решение и противоречие на акта със съдебното решение. В случаите на чл. 173, ал. 2 АПК, когато съдът изпраща преписката на съответния орган за ново произнасяне, не се предписва крайният резултат, а органът е длъжен да се съобрази с указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, но сам избира какво решение да вземе. В настоящата хипотеза, НЕЛК се е произнесла в съответствие с мотивите на влязлото в сила решение № 2145/30.06.2025 г. по адм.д. № 733/2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. Доколкото и двете ЕР на НЕЛК са отменени и върнати за ново произнасяне, поради необсъждане на всички медицински документи, противно на твърдяното от жалбоподателката, с новото произнасяне са обсъдени, данните от МРТ на ***, направен на 16.01.2024 г. в „МБАЛ Авис – медика“ ЕООД, както и всички други медицински документи съдържащи се в МЕД. Възражението за некоментиране от страна на НЕЛК на амбулаторен лист от 05.01.2024 г., издаден от д-р Д. е неоснователно, тъй като след внимателен прочит на същото се установява, че точно в този А. липсват каквито и да е медицински данни, като резултати от изследвания, образна диагностика или други клинични показатели, които да бъдат обсъдени и да обосноват продължаване на болничните листове. Освен това, самият А. съдържа насочване, препоръка, но сам по себе си не поражда претенираното от жалбоподателката право.
В случая, обжалваните административни актове са постановени от компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето във връзка с чл. 3 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ орган. Решенията са взети от специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания, определен съобразно водещата диагноза, в изпълнение на чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРРКМЕ/. Специализираните състави на НЕЛК по арг. от чл. 18, ал. 2 от Правилника са част от структурата на НЕЛК, като броят и профила на специализираните състави се определят със заповед на директора на НЕЛК в зависимост от конкретната необходимост. Директорът на НЕЛК поддържа в информационната си база данни актуална информация за специализираните състави на НЕЛК съобразно разпоредбата на чл. 54а от . Списъкът на специализираните състави е достъпен и на електронната страница на НЕЛК. Административният орган е действал в съответствие с правомощието си по чл. 51, т. 1 от Правилника, като е потвърдил решенията на ТЕЛК. Отговаря на изискванията за форма, доколкото съдържа всички реквизити посочени в разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/. Видно е от съдържанието и на двете решения, че органът на медицинската експертиза е изложил както фактите, въз основа на които взема решението, така и съответните правни изводи. Доколко тези изводи са правилни и обосновани е преценка по материалната законосъобразност на актовете. В тази връзка, съдът намира възражението на жалбоподателя за немотивираност на обжалваните експертни решения, за неоснователно.
Съобразно горното съдът намира, че обжалваният акт е постановен в предвидената от закона форма, с посочване на фактическите и правни основания за издаването му, като в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
По приложението на материалния закон:
Съгласно чл. 6, ал. 1 от НМЕ, респективно § 1, т. 34 от ДР на ЗЗ, временна неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина; бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението. Разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от НМЕ предвижда, че отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, утвърден с акт на Министерския съвет по чл. 103а от ЗЗ.
В процесния случай спорен е въпроса доколко здравословното състояние на П. С. М., към момента на издаване на отменените болнични листове с № 20232830321/10.01.2024 г. и № 20240522180/05.02.2024 г. е обосновавало установената с тези болнични листове временна неработоспособност, и налице ли е била необходимост от продължение на временната неработоспособност. Доколкото този въпрос е от медицинско естество, то съдът изцяло кредитира приетата по делото съдебномедицинска експертиза, включително и допълнително изложените съображения от експерта в съдебно заседание, като компетентно и обективно изготвена от вещо лице – специалист по ***. В тази връзка съдебният състав счита за необходимо да отбележи, че не е налице неяснота в изготвената и представена по делото експертиза. Допълненията, които е направило вещото лице в съдебно заседание, са в резултат на зададени от страните и съда въпроси, допринасят за по пълното и детайлно изясняване на определени аспекти от заключението, но по същество не променят направените от експерта изводи. Видно е от заключението на вещото лице, че принципно, след операция, каквато е извършена на жалбоподателката се поставя *** имаща за цел да ***. Стандартната програма за възстановяване след *** Установяването на обективното състояние на жалбоподателката по отношение на увредата на ***, за периода от 03.01.2024 г. до 02.03.2024 г. /периодът обхваща двата болнични листа/, може да стане само от налични медицински документи с описание на *** статус. За цитираният период, П. М. има само един преглед от *** на 01.02.2024 г., в който не е описано проведеното лечение, ако е проведено такова – има ли резултат и какъв е той. Придружаващите заболявания /***/ при конкретното лице са възможна причина за удължаване на възстановителния период и по-лоши резултати от лечението, като в съдебно заседание на въпрос на съда, вещото лице отново уточнява, че е възможно тези допълнителни заболявания да окажат влияние върху срока на възстановяване, но в документите, представени пред ЛКК и пред ТЕЛК няма такива данни, като не са представени и документи, които да послужат на ТЕЛК за одобряване на болничните листи.
В контекста на изложеното следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав, не кредитира свидетелските показания, свързани с чисто медицински заключения, доколкото извод, дали и как се възстановява едно лице след проведено оперативно лечение, не е въпрос на лично и непрофесионално възприятие, посредством наблюдение на ежедневието на това лице. Несъмнено, физически състояния като – *** са състояния, които биха могли да се възприемат и от неспециалисти в съответната област, същите обаче, не могат да обосноват категоричен извод за временна неработоспособност. Още повече, че документи, които да са издадени след физически преглед от лекар – специалист в съответната област и установяващи действително бавно възстановяване, не са представени. Следва да се уточни, че представеният документ за *** от 17.02.2024 г. и подписан от свидетеля Г. Р. /магистър ***/ има удостоверителна функция за извършени или планирани ***дейности, но не е медицински документ, който може да се приеме за доказателство относно здравословното състояние на лицето. По делото няма представено направление, амбулаторен лист или друг медицински документ, удостоверяващ лекарска преценка и назначаване на съответната терапия.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че не са коментирани всички медицински документи, доколкото причината, поради която процесните болнични листове са отменени първоначално от ТЕЛК, а в последствие и от НЕЛК, е липсата на основание за тяхното издаване – състояние на временна неработоспособност при П. М.. И в двете ЕР на НЕЛК е посочено, че в МЕД няма мед. документи за усложнения и остри състояния и лечения, обуславящи временна неработоспособност, респ. коментар на документи, които по принцип не съществуват е невъзможен. Решенията са взети изцяло по документи на основани чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРРКМЕ като са съобразени всички приложени към МЕД медицински документи.
В съответствие със заключението на вещото лице, както и след съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, може да се направи категоричен извод, че описаната в БЛ 20232830321/10.01.2024 г. и № 20240522180/05.02.2024 г. диагноза не обуславя състояние на временна неработоспособност на лицето П. М. за периодите, за които са издадени, а това от своя страна обуславя законосъобразност на процесните експертни решения и неоснователност на наведените от жалбоподателката доводи в тази връзка.
При този изход на спора за осъществената защита от юрисконсулт пред настоящата инстанция на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на Националната експертна лекарска комисия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 102,26 евро /200 лева/, платимо от жалбоподателката, който размер е справедлив и обоснован и е определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. С. М., с адрес ***, [улица], срещу Експертно решение № 00243, зас. № 062 от 18.09.2025 г. и Експертно решение № 00244, зас. № 062 от 18.09.2025 г., издадени от Национална експертна лекарска комисия, специализиран състав по ***, с които са потвърдени Експертно решение № 00383 от заседание № 31/23.05.2024 г. и Експертно решение № 00382 от заседание № 31/23.05.2024 г. на ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – гр. Велико Търново.
ОСЪЖДА П. С. М., с адрес ***, [улица] да заплати на Националната експертна лекарска комисия сумата от 102,26 евро /200 лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
| Съдия: | |