I.За вида на производството:

Производство по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ДОПК/.

Образувано по жалба, вх.№ 3518/23.07.2025г. в АСВТ, подадена от „АГРОКРАФТ“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК 202673691, със седалище и адрес на управление в село Родина,общ.Златарица,област Велико Търново, Стопански двор, представлявано от Д. З. Т., чрез адвокат М. И. от ВТАК, чиито действия на основание чл. 658, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ТЗ са потвърдени с молба вх. №1531/05.03.2026г. от адв.С. П. в качеството му на временен синдик на дружеството-жалбоподател.

Оспорва се Ревизионен акт № Р-04000424001363-091- 001/12.02.2025 г., поправен с РАПРА № П-04000425064901-003-001/10.04.2025 г. година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, в частта, потвърдена след обжалване по административен ред с Решение № 72/09.06.2025 година на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” град Велико Търново при ЦУ на НАП.

С РА в обжалваната част е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м.06.2023г. в размер на 1 598,10 лв., за данъчни периоди м.11.2022 г., м. 10.2023 г. и м.01.2024 г. е ползван неоснователно данъчен кредит в размер на 8 426,07 лв. по неотразени кредитни известия, издадени към жалбоподателя и за данъчен период м. 12.2023 г. е начислен ДДС в размер на 100 955,60 лв. и са определени допълнително дължими лихви за тези периоди общо в размер на 16 880,91 лв., както и е определен за внасяне деклариран, но невнесен ДДС за м. 10.2023 г. и м.01.2024 г. общо в размер на 229,26 лв. и лихви върху него в размер на 36,95 лв.

II.Становища на страните:

Оспорващият навежда доводи за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт поради противоречие с материалноправните разпоредби на закона и практиката на СЕС. Навежда доводи за несъответствие на фактическите констатации на органите по приходите със събраните в хода на ревизията доказателства. Според жалбоподателя са представени достатъчно доказателства за реалното извършване на фактурираните доставки с предмет различни видове строителни материали и услуги, поради което липсва основание за отказ от приспадане на данъчен кредит по спорните фактури за данъчен период м.06.2023г. По отношение на допълнително начисления ДДС за м.12.2023г. намира за приложим реда на чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС като неотразяването на фактурите в СД за периода от получателите не може да обоснова нереалност на доставката на фактурираните стоки. В противоречие с чл.124, ал. 5 от ЗДДС счита че приходният орган променя подадената от трети лица справка декларация за месеците на кредитните известия, издадени на жалбоподателя. По тези съображения се иска отмяна на РА в обжалваната част. В последното о.с.з. оспорващото дружество не се представлява. Не се претендират разноски.

Ответникът по оспорването - директорът на Дирекция “ОДОП” – Велико Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Моли при постановяване на съдебния акт да се вземат предвид изводите относно законосъобразността на РА, изложени в Решение № 72/09.06.2025 година на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика”- град Велико Търново. Излага допълнителни съображения относно нереалността на доставките по издадените от жалбоподателя фактури, както и че част от процесните фактурите са неотносими към упражняваната от РЛ икономическа дейност, при което не възниква право на приспадане на данъчен кредит. Непризнатия данъчен кредит също намира в съответствие с чл. 124,ал.5 от ЗДДС. Иска се отхвърляне на жалбата. ПП на ответната страна претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 5000,57 евро, за които представя в о.с.з. Списък с разноски.

III.По допустимостта на производството:

Съдът установи, че посоченият по-горе Ревизионен акт се оспорва с искане да бъде отменен само в частта, в която на основание чл.68, ал.1,т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м.06.2023г. в размер на 1 598,10 лв. по 10 броя фактури, издадени от „ВИВТ“ ООД; за допълнително начислен ДДС за данъчен период м. 12.2023 г. в размер на 100 955,60 лв. по фактури, издадени към „Агроком“ ЕООД, „Кристера“ АД, „Агроформ 2012“ ЕООД, „Марсил 98“ ЕООД, „Инагро“ ЕООД, „Маклер 2000“ ЕООД, „СГХ Логис“ ООД и „Агротрейд къмпани“ ЕООД поради неприложимост на реда на чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС и за неоснователно ползван данъчен кредит за данъчни периоди м.11.2022 г., м. 10.2023 г. и м.01.2024 г. в размер на 8 426,07 лв. по три броя кредитни известия, както и определен за внасяне деклариран, но невнесен ДДС за м. 10.2023 г. и м.01.2024 г. общо в размер на 229,26 лв. Върху главниците са начислени и лихви. В тази част РА е бил обжалван по административен ред и потвърден с Решение № 72/09.06.2025 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика”- град Велико Търново.

Жалбата е процесуално допустима и е подадена е от лице с надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването – адресат на акта. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК. Изчерпана е задължителната фаза на административния контрол – абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, съгласно чл.156, ал.2 от ДОПК. Поради това, че РА е потвърден с Решение № 72/09.06.2025г. на директора на Дирекция „ОДОП“, същият е годен предмет на съдебен контрол. Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Потвърдителното Решение на ДОДОП е връчено по електронен път на 08.07.2025г., а жалбата е депозирана на 21.07.2025г., видно от входящия номер при ответника.

Делото е подсъдно на Административен съд – Велико Търново по правилата на родовата и местна подсъдност, действащи след изменение на чл. 156, ал. 5 от ДОПК (изм. ДВ - бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.). Не са налице пречки за постановяване на акт по същество. Предвид всичко това, изводът на съда е, че жалбата е процесуално допустима за разглеждане.

Преценена по същество, жалбата, поставила началото на настоящото съдебно производство е НЕОСНОВАТЕЛНА, при изложените по-долу фактически и правни съображения.

IV.По доказателствата:

Съдът указа на страните разпределението на доказателствената тежест в процеса. На оспорващия е указано, че на основание чл. 170, ал.2 от АПК, във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК и §2 от ДР на ДОПК, следва да ангажира доказателства за наличие на предпоставките за приспадане на данъчен кредит; за обратно начисляване на ДДС от купувача, като дължимите данъци са внесени в срок, т.к. ревизията е проведена по реда на чл.122 от ДОПК и фактическите констатации в РА се считат за верни.

На ответника, на основание чл. 170, ал.1 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК е указано, че следва да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му и представляващи основания за провеждане на ревизията по реда на чл.122 от ДОПК.

Във връзка с горното ответната страна представи административната преписка по издаване на РА, приложена към Писмо с вх. № 3518/23.07.2025г., организирана в 2 бр. папки, общо 572 листа. Приети като доказателства по делото са и записаните на електронен носител електронни документи, издадени при ревизията/ЗВР, РД и РА -вж. ВДС в плик на л.56 от делото/.

В първото о.с.з. от 23.02.2023г. на основание чл.184, ал. 5 от ГПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК на жалбоподателя е указана възможността за оспорване на истинността на представените от процесуалния представител на ответника електронни документи в срок до следващото съдебно заседание. В о.с.з. на 18.12.2025г. не е направено изявление за оспорването им.

От страна на ПП на жалбоподателя е направено искане за назначаване на съдебно - счетоводна експертиза, която да отговори на въпроси, формулирани в молба от о.с.з на 16.10.2025г., което е уважено Заключението на ВЛ е прието по делото в о.с.з. на 23.04.2026г. по предвидения процесуален ред, като ВЛ е отговорило и на допълнително зададени въпроси. Заключението на експерта е дадено под страх от наказателна отговорност, предвидена чл.291 от НК, за която вещото лице е предупредено. ВЛ е изслушано непосредствено от съда, като поддържа изводите си, отразени в писменото ЕЗ.

Посочените в този раздел писмени доказателства, електронни документи и съдебна експертиза ще бъдат обсъдени по съществото на правния спор в съответната част на решението.

Съдът взе предвид констатациите в РА, становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка. Обсъди ги поотделно и в тяхната съвкупност. При това, намери за установено следното:

V.По фактите:

1.Ревизираното дружество „АГРОКРАФТ" ЕООД с ЕИК 202673691 е вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията от 25.07.2013г., със седалище и адрес на управление с. Родина, общ. Златарица, Стопански двор с управител и едноличен собственик на капитала Д. З. Т.. Регистрирано е по ЗДДС от м. 08.2013г. Като основна дейност дружеството е декларирало растениевъдство, отглеждане на зърнени култури като пшеница, царевица и слънчоглед в землището на общ. Златарица. По данни от информационната система на НАП е установено, че през ревизирания период в „АГРОКРАФТ“ ЕООД има назначени работници по трудови правоотношения на длъжности оператор селскостопански машини, сезонен работник в земеделието и др. Служебно от съда е установено, че с Решение №125/11.07.2025г. по дело №100/2023г. на Окръжен съд – Велико Търново е обявено в несъстоятелност и за временен синдик е назначен С. П..

2. При ревизията са осъществените следните процесуални действия:

В хода на ревизията до РЛ е отправено ИПДПОЗЛ № Р-04000424001363-040-001/29.03.2024 г., с което органите по приходите са изискали информация относно извършваната дейност за периода от 01.01.2022 г. до 31.01.2024 г., в т.ч. първични, вторични счетоводни документи, оборотни ведомости, главни книги, регистри на счетоводни сметки-хронологични, всички сключени договори и анекси във връзка с осъществяваната дейност; както и други документи, подробно описани в искането. В отговор от ревизираното дружество са представени писмени обяснения и документи, заведени с вх. № 9545/22.04.2024 г. в ТД на НАП - Велико Търново.

С второ ИПДПОЗЛ № Р-04000424001363-040-002/05.07.2024 г. от ревизираното дружество органите по приходите са изискали допълнителни документи, в т.ч договори за заеми и счетоводни регистри, в които са отразени, договори за наем на земеделски земи, информация и документи, свързани със съдебни спорове с ДФ „Земеделие"; информация и документи във връзка с покупката на строителни материали - дограма, щори и гранитогрес от „ДАНИПЛАСТ" ООД. „ДЕЛУКС" ООД, „ВИВТ“ ООД и техника от „ЗОРА М.М.С." ООД, тяхното предназначение и връзката им с извършваната дейност от ревизираното дружество. В срока не са представени от РЛ.

Последвало е трето ИПДПОЗЛ с № Р-04000424001363-040-003/30.07.2024 г., с което е изискана справка за добитата от дружеството земеделска продукция реколта 2023/2024 г. към 08.07.2024 г., транспортни документи и обяснения за начина на превозването на продукцията от различни землища до обект - Стопански двор, находящ се в с. Родина, община Златарица, собственост на ЗКПУ „Успех –Родина“, приемо-предавателни протоколи, договори за съхранение на земеделска продукция, счетоводни регистри и др. В указания срок изисканите документи не са представени.

С Протокол серия АА № 2026175/21.06.2024 г. е документирано извършено посещение в счетоводния офис, обслужващ „АГРОКРАФТ" ЕООД, при което е извършен преглед и анализ на първични и вторични счетоводни документи, като е констатирано, че не са представени договори за предоставени и получени парични заеми, договори и протоколи за съхранение на зърно и други съпътстващи документи. Представляващата на счетоводната кантора е уведомена, че към датите на издаване на фактури за продажби с получатели „СГХ-ЛОГИС" ЕООД и „АГРОТРЕЙД КЪМПАНИ" ЕООД са били дерегистрирани по ЗДДС лица.

С Протокол сер. АА № 2026272/11.11.2024 г. от органите по приходите е документирано второ посещение в счетоводната кантора, при което са били представени част от изисканите с второто ИПДПОЗЛ документи, измежду които са договори за заем, договор за финансова помощ, оборотна ведомост за 2022г. и 2023г и др.

В хода на ревизията от органите по приходите са извършени две посещения в обект във връзка със съхранение на зърно в Стопански двор в с. Родина, стопанисван от ЗКПУ-Успех с. Родина, резултатите от които са обективирани Протокол № 2026176/21.06.2024 г. и Протокол № 2026179/08.07.2024 г.

Допълнително са връчени ИПДСПОТЛ на всички банки, за които има данни, че РЛ има открити банкови смети, както и до ДФ „Земеделие“ и ОД „Земеделие“ - Велико Търново; „АГРОКОМ“ ЕООД, „ИНАГРО“ ЕООД, „КРИСТЕРА“ ЕАД, „МАРСИЛ – 98“ ЕООД и „МАКЛЕР 2000“ ЕООД; доставчиците „ДАНИПЛАСТ“ ООД, „ЗОРА-М.М.С“ ООД, „ДЕ ЛУКС ГРУП“ ООД, „ВИВТ“ ООД, „ОПТИКОМ“ ООД и „МЪНИ ЛИЙЗ“ ЕАД.

С Протокол № 2026274/12.11.2024 г. са приобщени документи, подробно описани в него, представляващи получени отговори от трети лица по време на спирането на ревизията на „АГРОКРАФТ“ ЕООД. С Протокол № 2026275/12.11.2024 г. са приобщени допълнителни документи, представени от „АГРОКРАФТ“ ЕООД, при извършените проверки по прихващане или възстановяване на ДДС.

След преценка на събраните при ревизията доказателства органите по приходите са направили извод, че по отношение на АГРОКРАФТ“ ЕООД са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т.3 от ДОПК, а именно: наличие на данни за укрити приходи или доходи и в счетоводството са използвани неистински документи или такива с невярно съдържание документи.

За наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, както и че данъчните основи за облагане с ДДС за данъчни периоди от 01.01.2022 г. до 31.01.2024 г. и с корпоративен данък за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. ще бъдат определени по реда на чл. 122 от ДОПК жалбоподателят е уведомен с Уведомление № Р-04000424001363-113-001/30.07.2024 г. Едновременно с уведомлението е връчено и ИПДПОЗЛ № Р-04000424001363-040-002/30.07.2024 г., с което от ревизираното лице е изискано да представи декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, но такава не е представена.

Предвид установената при ревизията фактическа обстановка, органите по приходите са приложили чл. 122 от ДОПК, като са определили основите за облагане след извършен анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4, 8, 9 и 15 от ДОПК. Въз основа на установените по горните критерии данни и извършения от органите по приходите анализ е определен размерът на данъчните основи по реда на чл. 122 от ДОПК.

3. Актът на администрацията:

PA № Р-04000424001363-091-001/12.02.2025г. на орган по приходите, е издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, въз основа на Ревизионен доклад № Р-04000424001363-092-001/19.12.2024 г.

Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000424001363-020-001/18.03.2024 г., изменена със ЗИЗВР № Р-04000424001363-020-002/25.06.2024 г., спряна със Заповед № Р-04000424001363-023-001/30.07.2024 г. на основание чл. 34. ал. 1. т. 5 от ДОПК и възобновена със Заповед № Р-04000424001363-143-001/04.11.2024 г. Ревизията е спряна повторно със Заповед № Р-04000424001363-023-002/02.12.2024 г. на основание чл. 34, ал. 1, т. 1 от ДОПК и възобновена със Заповед № Р-04000424001363-143-002/06.12.2024 г.

За резултатите от ревизията, на основание чл. 117 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-04000424001363-092-001/19.12.2024 г., връчен по електронен път на 17.01.2025 г. и който съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от обжалвания PА. Срещу РД е подадено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК.

Органите по приходите са приели, че за данъчен период м. 12.2022 г. не са декларирани приходи от продажба на земеделска продукция в размер на 776 603,00 лв., върху които по аналог и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 66, ал. 1 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 155 310,00 лв. По фактури, издадени от „АГРОКРАФТ“ ЕООД с получатели „АГРОКОМ“ ЕООД, „КРИСТЕРА“ АД, „АГРОФОРМ 2012“ ЕООД, „МАРСИЛ 98“ ЕООД, „ИНАГРО“ ЕООД, „МАКЛЕР 2000“ ЕООД, „СГХ ЛОГИС“ ООД и „АГРОТРЕЙД КЪМПАНИ“ ЕООД е прието, че не са налице предпоставките по чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС, поради което на основание чл. 86 от ЗДДС е начислен ДДС общо в размер на 100 955,60 лв. върху данъчните основи по фактурите с горните получатели. Органите по приходите не са признали част от ползвания данъчен кредит в размер на 1 744,57 лв. за данъчни периоди м. 11.2022 г., м. 12.2022 г. и м.06.2023 г. по фактури, издадени от „ЗОРА-М.М.С“ ООД, „ВИВТ“ ООД, „ДАНИПЛАСТ“ ООД, „ДЕ ЛУКС ГРУП" ООД, приемайки че закупените стоки не са свързани и не са използвани за осъществяваната икономическа дейност, съответно, е начислен ДДС за тези данъчните периоди в обхвата на ревизията. Органите по приходите са отказали на РЛ право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м.11.2022,м.10.2023г. и м.01.2024г. в размер общо на 8 426,07 лв., представляващ отразен ДДС в КИ № 1300018675/21.11.2022 г., издадено от „МЪНИ ЛИЙЗ“ ЕАД, КИ № 207870/31.10.2023 г. и № 61814/31.01.2024 г., издадени от „ОПТИКОМ“ ООД с получател „АГРОКРАФТ“ ЕООД, но неотразени в счетоводството на ревизираното дружество.

На основание на констатациите в РД и приложените към него доказателства компетентните органи по приходите са издали обжалвания PA Р-04000424001363-091-001/12.02.2025г., с който са определени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м.11.2022 г., м. 12.2022 г., м.06.2023 г., м. 10.2023 г., м. 12.2023 г. и м.01.2024 г. общо в размер на 266 436,24 лв., а за данъчни периоди м.10.2023 г. и м.01.2024 г. е определен за внасяне декларирания, но невнесен ДДС общо в размер на 229,26 лв. Определени са лихви върху тях в размер на 59 738,50 лв., в т.ч. и лихви в размер на 36,95 лв. за невнесен ДДС по СД за данъчни периоди м.10.2023 г. и м.01.2024 г. С РА за данъчни периоди от м.01.2022 г. до м. 10.2022 г., от м.02.2023 г. до м.05,2023 г., м.07.2023 г., м.08.2023 г., м.09.2023 г. и м. 11.2023 г. не са установени допълнителни задължения по ЗДДС.

По ЗКПО за ревизираната 2022 г. е определено допълнително задължение за корпоративен данък в размер на 54 817,42 лв. и лихви за него в размер на 12 164,17 лв., както и лихви върху деклариран и невнесен корпоративен данък в размер на 140,94 лв.

След издаване на РА е констатирана допусната техническа грешка в таблица 1 на РА за данъчен период м.01.2023 г., изразяваща се в неотразяване в колона 9 като внесено ДДС в размер на 45,82 лв. в резултат на извършено прихващане с АПВ №П-04000423145149-004-001/09.08.2023 г., в резултат на което е издаден РА за поправка № П-04000425064901-003-001/10.04.2025 г., след което определените задълженията за довнасяне са в общ размер на 393 526.54 лв., от които главници в размер на 321 482,92 лв. и лихви в размер на 72 043,62 лв.

4. Решаващият орган при административното обжалване е намерил за правилни констатациите на органите по приходите, че за ревизирания субект са налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т.3 от ДОПК, а именно- данни за укрити приходи или доходи и в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи, поради което правилно ревизията е проведена по особения ред. Въпреки това, решаващият орган е приел, че част от констатациите на органите по приходите и установени задължения са необосновани, поради което РА е отменен частично. Намерен е за неправилен подхода на приходния орган при определяне на размера на недекларираните приходи от продажба на земеделска продукция, на разходите и на основата за облагане с корпоративен данък за 2022г., а от там и на размера на установения корпоративен данък за 2022 г. и допълнително начисления ДДС за данъчен период м.12.2022 г. и м.01.2023г. В останалата част горестоящият орган е намерил за правилни и законосъобразни изводите на органите по приходите и подкрепени с доказателства относно установените задължения за ДДС за данъчни периоди м.11.2022 г. и м.06.2023 г., м.11.2022 г., м.10.2023 г. и м.01.2024 г., м.12.2023 г. и начислените лихви. В резултат на това при обжалването по административен ред, поради наличието на обстоятелства по чл. 155, ал. 4, т. 1 от ДОПК, РА е отменен в частта за корпоративен данък за 2022 г. и по ЗДДС за данъчни периоди м.12.2022 г. и м.01.2023 г. и преписката е върната за извършване на нова ревизия съобразно дадените указания. В останалата част с Решение № 72 / 09.06.2025г. от директора на Дирекция „ОДОП“-гр. Велико Търново РА е потвърден като законосъобразен.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие следното:

VI. За приложимото право:

Приложим процесуален закон при издаване и обжалване на процесния РА по административен и съдебен ред е Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/обн. ДВ бр.105 от 29.12.2005г., в сила 01.01.2006г./ с последващи изменения и допълнения. Субсидиарно, на основание § 2 от ДР на ДОПК са приложими съответно АПК и ГПК.

Приложим материален закон е Законът за данък върху добавената стойност/обн. ДВ бр.63 от 2006г., в сила от 01.01.2007г. – от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз/

Считано от 01.01.2007г./съгласно чл.413/, влиза в сила ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА от 28 ноември 2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, която на основание чл.414 от същата е задължителна за държавите членки, които са имали срок не по-късно от 01.01.2008г. да я транспонират. Цитираната Директива е транспонирана за България с посочения ЗДДС, както и другите директиви, посочени в §1а от ДР на ЗДДС. Във връзка с горното, макар и вътрешни сделки, процесните доставки попадат под режима на общата система на ДДС, въведен с цитираната Директива 2006/112/ЕО.

На основание чл. 267 от ДФЕС (предишен чл. 234 от ДЕО) и чл. 19, § 3, б. "б" от ДЕС - Съдът на Европейския съюз се произнася преюдициално относно тълкуването на актовете на институциите на общността, какъвто акт е и Директива 2006/112 на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. Съгласно поетите от Република България ангажименти като държава-членка на ЕС/вж. чл.2 и чл.58 Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените на Учредителните договори/, актовете на институциите на ЕС, приети преди присъединяването, в т.ч. и решенията на Съда на Европейския съюз/СЕС/, по дела, образувани по преюдициални запитвания от националните юрисдикции на държавите членки на съюза, вклч. преди присъединяването на България към ЕС, са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България.Поради това, задължително за националния съд е тълкуването на нормите на Директива 2006/112 г., дадено от СЕС в Решения по преюдициални запитвания. Понастоящем, т.е. след влизането ни в ЕС, задължителната сила на това тълкуване е уредена изрично и в норма на националното право - чл.633 от ГПК/в сила от 24.07.2007г./, вр. с §2 от ДР на ДОПК.

В настоящото производство съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. При това, на основание чл.160, ал.4 от ДОПК, административният съд дължи решение на делото по същество, т.е. отговор на въпроса дължат ли се установените с РА данъци и правилно ли е определен техният размер, т.к. същите възникват по силата на закона, а не от оспорения РА, който е декларативен ИАА.

При дължимата проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съдът установи следното:

Оспореният РА е валиден административен акт.

Същият е издаден като електронен документ, подписан от издателите си с квалифициран електронен подпис, валиден към датата на постановяването на акта. В съдържанието на заповедите за възлагането, спирането и възобновяването на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт, е отразено, че са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /CD-R/. Жалбоподателят или неговият процесуален представител не са възразили по приемането на електронно подписаните документи и не e изразено становище за оспорване авторството на същите в срока, въпреки дадените указания и възможност за това, с нарочно определение на съда. Съгласно чл. 25, т. 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис. Установява се, че представените електронни документи са подписани с валидни квалифицирани електронни подписи на подписалите ги лица. С оглед изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР заповедите за спиране и възобновяване на ревизионното производство, РД и РА и този за поправка са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис и издадените от тях документи са валидни такива, съответно и не са налице основания да се считат за нищожни, като неподписани от техните издатели.

Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 1 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК вр. чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма, и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Тоест, не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност на РА, както и валидността на КЕП на издателите му.

РА е издаден след провеждане на ревизия, възложена от В. Г. П. на длъжност „Началник сектор“ „Ревизии“, който е определен със Заповед №651/11.08.2023г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново за компетентен орган да възлага ревизии. От това следва изводът, че същият е надлежно оправомощен от ТД в хипотезата на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК. С факта на посочване на органа по приходите в издадената от директора заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, определеният орган по приходите придобива освен материална/по силата на закона/ и персонална компетентност да издава заповеди за възлагане на ревизии за всички данъчни субекти, спрямо които териториалната дирекция е компетентна. Другият орган, участник в екипа, който издава РА е лицето С. Г. Г. – гл.инспектор по приходите, която е имала качеството ръководител на ревизията, което го определя като компетентен АО по силата на чл.119, ал.2 от ДОПК.

При съпоставката на представената Заповед, която по време и предмет е относима към процесния акт и период, съдът приема, че обжалваният ревизионен акт е издаден от оправомощени органи, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в редакция, действаща при издаването му. Въпросът, че участието на лице с ръководни, а не с експертни функции в екипа, издал РА, не прави същия нищожен е изяснен междувременно с Тълкувателно решение № 5/13.12.2016г. на ОСС от ВАС, постановено по тълкувателно дело № 10/2016г. по описа на ВАС. Така посоченото разрешение на този правен въпрос е задължително за настоящия съд.

Предвид горното, съдът приема, че РА е издаден от компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, т.е. РО не са излезли извън предметната им компетентност. РА е подписан и от двамата ОП с квалифициран електронен подпис.

Решението на ДОДОП № 72/09.06.2025г., с което е потвърден оспореният в настоящото производство РА, е издадено от титуляра на длъжността „директор на Дирекция „ОДОП“ - В. Търново. В този ред на мисли, същото е валиден акт, който макар да не е предмет на делото е предпоставка за допустимост на съдебния контрол на РА.

В заключение, съдът прие, че оспореният РА е издаден от компетентни по материя, време, място и степен органи по приходите.

Оспореният РА е законосъобразен от формална страна.

РА е издаден в предвидената от закона писмена форма, такава за действителност. РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК, вклч. подписи на издателите му/КЕП/, поради което не страда от пороци във формата. Ревизионният акт съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, т.е. мотиви. РД съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от обжалвания РА. Според установеното в доктрината и съдебната практика същият изпълнява и функцията на мотиви към РА.

При издаване на РА са спазени процесуалните разпоредби.

При издаване на жалбоподателят е бил запознаван с всички действия и актове на приходната администрация и му е предоставена достатъчна възможност да реализира защитата си, от което същият се е възползвал. Не се установява при извършването на ревизията, събирането и обсъждането на доказателствата, и формирането на фактическите и правните им изводи да са нарушени принципите на данъчния процес от страна на ревизиращите органи по приходите при упражняване на техните процесуални права, или същите да са извършили действия, надвишаващи законовите им правомощия. Липсват данни, а и не се твърди, в хода на ревизионното производство ревизираното дружество да е имало някакви съмнения в обективността на органите по приходите в хода на ревизията и да е поискало член на ревизиращия екип да бъде отстранен,тъй като не е обективен.

Съдът установи, че са спазени сроковете за извършване на ревизията и издаване на РД по чл. 114, ал. 2 и чл. 117, ал. 1 от ДОПК.

Настоящият състав на съда не намира да са допуснати съществени нарушения на ревизионните правила, в това число на принципите и разпоредбите относно доказването, вклч. събирането и преценката на доказателствените средства, както и такива гарантиращи правото на защита на РЛ. В хода на ревизионното производство приходната администрация е предприела разписани от закона процесуални действия и е събрала годни, допустими и относими доказателства, необходими за определяне на публичните задължения на дружеството. Относимостта и значението на събраните доказателства за данъчните задължения е въпрос по съществото на спора и дори да се приеме, че са допуснати пропуски в ревизионното производство при събирането и обсъждането на доказателствата, процесуалната възможност на ревизираното лице да предяви аргументите си в този смисъл пред горестоящия административен орган и пред съда не е преклудирана.

По аргумент от чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът е инстанция по същество и след преценка на относимите доказателства, без да е обвързан от фактическите и правни констатации на ревизиращите, следва да реши въпроса дължат ли се определените с РА данъци и ако се дължат – дали в посочения от органите по приходите размер. Следователно, доколко направените изводи, от тези иначе събрани доказателства са правилни, е въпрос по съществото на спора.

След преценка на констатациите в обжалвания ревизионен акт и РД, становищата на страните и представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното по отношение на материалната законосъобразност на обжалвания РА:

С обжалваната част от РА органите по приходите са отказали право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м.06.2023г. в размер на 1598,10 лв. по фактури, издадени от „ВИВТ“ООД, „ДАНИПЛАСТ“ ООД и „ДЕ ЛУКС ГРУП“ ООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС; за данъчни периоди м.11.2022 г., м. 10.2023 г. и м.01.2024 г. е ползван неоснователно данъчен кредит в размер на 8 426,07 лв. по неотразени в счетоводството на РЛ кредитни известия, по които е получател, и за данъчен период м. 12.2023 г. е начислен ДДС в размер на 100 955,60 лв. Начислени са лихви в размер на 16 880,91 лв. С РА е определен за внасяне още деклариран, но невнесен ДДС за м. 10.2023 г. и м.01.2024 г. общо в размер на 229,26 лв. и лихви върху него в размер на 36,95 лв. Следва да се посочи, че РА не е обжалван в частта, потвърдена с Решението на Директора на Дирекция „ОДОП“, за отказаното право на приспадане на данъчен кредит данъчен период м.11.2022 г. в размер на 129,67 лв. по две фактури, издадени от „ЗОРА-М.М.С“ ООД, поради което в тази част е влязъл в сила.

Данъчните основи за облагане с косвен данък са определени по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК с оглед констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи и в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи, възприети и в решението на Директора на Дирекция “ОДОП” - гр. В. Търново. В РА е посочена и разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, каквото липсва в РД и същото не е възприето от решаващия горестоящ орган.

По същество тези обстоятелства са ирелевантни в случая, тъй като установените в РА задължения по ЗДДС за спорните данъчни периоди са в резултат от отказ на право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от три доставчика на РЛ, неначислен ДДС по фактури, издадени от „Агрокрафт“ ЕООД за данъчен период м.12.2023г. и включени в дневника за продажби за периода, както и за неоснователно ползван данъчен кредит по три броя КИ , неотразени в дневниците за покупки на ДЗЛ за данъчни периоди м.11.2022г., м.10.2023г. и м.01.2024г. като данъчната основа за тези задължения органът по приходите не е определил по аналог по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, а по общия ред. Размерът на ДДС в РА за периода е определен след като за данъчна основа е приета стойността на самата доставка на стоките и услугите, към която е приложена стандартната данъчна ставка от 20 процента, съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗДДС.

Относно задълженията по ЗДДС:

С оспорения РА органите по приходите са начислили ДДС общо в размер на 100 955,60 лв. за данъчен период м.12.2023г. по 8 броя фактури, издадени от жалбоподателя „Агрокрафт“ ЕООД към получателите „АГРОКОМ“ ЕООД / /фактура № 0000000471 от 04.12.2023 г./, „КРИСТЕРА“ АД / фактура № 0000000472 от 05.12.2023 г./, „АГРОФОРМ 2012“ ЕООД / /фактура № 0000000473/05.12.2023 г./, „МАРСИЛ 98“ ЕООД / фактура № 0000000474/06.12.2023 г./, „ИНАГРО“ ЕООД / фактура № 0000000478/09.12.2023 г./, „МАКЛЕР 2000“ ЕООД / /фактура № 0000000480/09.12.2023 г./, „СГХ ЛОГИС“ ООД/ Фактура № 0000000479/09.12.2023 г. / и „АГРОТРЕЙД КЪМПАНИ“ ЕООД / Фактура № 0000000481/09.12.2023 г./. Данъчната основа на тези фактури е общо в размер на 504 780,50 лв. (в РА за данъчна основа е приета сумата 504 778,00 лв.) и по тях РЛ не е начислило ДДС на основание чл.163а,ал.2 от ЗДДС. При ревизията е прието, че този режим е неприложим, тъй като една част от получателите не са посочените във фактурите регистрирани лица по ЗДДС, а друга част - не са регистрирани по ЗДДС лица. С РА е начислен данъкът в посочения размер на основание чл. 86, ал. 2 ЗДДС за м. 12.2023 г., в който период са издадени фактурите, и са определени лихви в размер на 16 880,91 лв.

Съгласно чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие на доставките на стоки и услуги, посочени в приложение № 2, възниква съгласно общите правила по закона, като данъкът е изискуем от получателя - регистрирано лице по този закон, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Това е т.нар. „обратно начисляване“ на ДДС, при което задължението за начисляването на данъка не е на доставчика, а на получателя чрез издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС.

По делото не е спорно, че дружеството-жалбоподател е доставчикът на стоките по гореописаните фактури и е регистрирано по ЗДДС лице към датата на издаването им. Освен това, всички процесни фактури имат за предмет слънчоглед, царевица и пшеница, все стоки, които попадат в т. II от приложение № 2 към глава „Деветнадесета „а“ от ЗДДС. Следователно, касае се за разходи по доставки на стоки, които от гледна точна на ЗДДС се облагат при режим на самоначисляване.

В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, чието заключение се кредитира от настоящия състав като обективно и компетентно дадено. Въз основа на изводите на експерта съдът приема, че счетоводството на ревизираното лице е водено редовно, а фактурите, издадени от „Агрокрафт“ ЕООД към АГРОКОМ“ ЕООД, „КРИСТЕРА“ АД, „АГРОФОРМ 2012“ ЕООД, „МАРСИЛ 98“ ЕООД, „ИНАГРО“ ЕООД, „МАКЛЕР 2000“ ЕООД, „СГХ ЛОГИС“ ООД и „АГРОТРЕЙД КЪМПАНИ“ ЕООД са отразени в дневниците за продажби на РЛ и в справките-декларации за данъчния период, през който са издадени (м.12.2023г.), като плащането по фактурите е извършено и е отчетен приход по тях в счетоводството на доставчика (РЛ „Агрокрафт“ ЕООД) от 504 780,50 лв. (с неплатен остатък от 3,80 лв.), същите са осчетоводени правилно.

Издадената от „Агрокрафт“ ЕООД фактура № 0000000479 от 09.12.2023 г. е с получател „СГХ ЛОГИС“ ООД, ЕИК 104689842, посочена данъчна основа в размер на 62 250,00 лв. и ДДС 0,00 лв., и е за доставка на 77,820 тона „слънчоглед/зърно“, втората фактура № 0000000481 от 09.12.2023 г. е с получател „АГРОТРЕЙД КЪМПАНИ“ ЕООД , ЕИК 201746414, е с данъчна основа в размер на 12 000,00 лв. и ДДС- 0,00 лв., като е за доставка на 30 тона -„царевица/зърно“ и третата фактура № 0000000473/05.12.2023 г. с получател „АГРОФОРМ 2012“ ЕООД е с данъчна основа 22490,00 лв. и ДДС- 0,00 лв. за доставка на 54,200 тона -„царевица“. Както се отбеляза, при доставки на зърно по приложение № 2, данъкът се дължи при условията на обърнато данъчно задължение - начислява се от получателя с протокола по чл. 117 от ЗДДС, а с фактурата се документира самата доставка. По делото са представени единствено двете фактури, намерили счетоводно отражение при РЛ и не е спорно, че получателите по тях не са издали протокол по чл. 117 от ЗДДС. Принципно, доставчикът не следва да носи отговорност за неизпълнение на задължението на получателя по доставката за самоначисляване на ДДС, но в конкретния случай не е изпълнено основното условие за приложението на чл. 163а от ЗДДС, а именно – получателят да е регистрирано по ЗДДС лице. Дори да е налице доставка на стока, включена в Приложение 2, съгласно чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС, данъкът е изискуем от получателя, но само ако той е регистрирано по ЗДДС лице. Във връзка с идентификацията по чл. 214 от Директива 2006/112 и задълженията по чл. 213 от същата в случаите на обратно начисляване обаче СЕС е постановил Решение от 30 юни 2022 г. по дело С-146/21, VB, в което приема, че Директивата за ДДС и принципът на данъчна неутралност допускат национална правна уредба, съгласно която механизмът на обратно начисляване не се прилага спрямо данъчнозадължено лице, което преди извършването на облагаемите сделки не е поискало да бъде идентифицирано за целите на ДДС, нито това е служебно направено (т. 51). Съдът мотивира този свой извод със следното: 1. Механизмът на обратно начисляване е изключение от принципа по член 193 от Директивата за ДДС, че ДДС се дължи от данъчнозадълженото лице, което извършва облагаема доставка на стоки или услуги, и следователно този механизъм трябва да се тълкува стеснително (т. 32 и цитираното там Решение от 13 февруари 2019 г., Human Operator, C-434/17, т. 30). Доколкото обвързва прилагането на споменатия механизъм с условието данъчнозадължените лица да са предварително идентифицирани за целите на ДДС, предвиденото в националната правна уредба ограничение води именно до стесняване на обхвата на това изключение (т. 38); 2. Правото на приспадане на получателя на доставката, което по принцип трябва да се зачита, както в рамките на механизма на обратно начисляване, така и в общата система на ДДС, не се накърнява от отказа доставчикът да обвърже дадена доставка с механизма на обратно начисляване (т. 43). 3. Разликата в третирането се явява пропорционална на целта, преследвана от процесната национална правна уредба, тъй като, от една страна, идентифицирането за целите на ДДС произтича от самото право на Съюза, а именно член 214 от Директивата за ДДС, и от друга, правото на приспадане на съответните данъчнозадължени лица по принцип не е поставено под въпрос (т. 50).

Още в хода на ревизията е установено, че към датата на издаване на фактура № 0000000479 от 09.12.2023 г., фактура № 0000000481 от 09.12.2023 г. и фактура № 0000000473/05.12.2023 г. получателите по тях, съответно, „СГХ ЛОГИС“ ООД, „АГРОТРЕЙД КЪМПАНИ“ ЕООД и „АГРОФОРМ 2012“ ЕООД, не са били регистрирани по ЗДДС лица. При направената от съда справка в публичния регистър на НАП (https://portal.nra.bg/details/report-cash-terminal) се установява, че дружеството „СГХ ЛОГИС“ ООД, ЕИК 104689842 е било регистрирано по ЗДДС на 27.08.2018г. по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и дерегистрирано на 08.11.2019г. Второто дружество „АГРОТРЕЙД КЪМПАНИ“ ЕООД , ЕИК 201746414, също е имало регистрация по ЗДДС от 21.10.2011г. на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС и е с дата на дерегистрация по ЗДДС от 25.03.2019г. Третото дружество – получател „АГРОФОРМ 2012“ ЕООД, е с дата на регистрация по ЗДДС от 13.09.2012г. и дерегистрация по ЗДДС от 08.12.2015г. Жалбоподателят е следвало да провери контрагентите си преди да пристъпи към издаването на фактура по чл. 163а от ЗДДС. След като получателите не са били регистрирани по ЗДДС лица към датата на данъчното събитие, данъкът става изискуем и е дължим от доставчика, който е приложил погрешен режим (В този смисъл е Решение № 13201 от 5.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6995/2024 г., I о.).

Жалбоподателят е издал още пет броя фактури, по които не е начислен ДДС на основание чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС, както следва: фактура № 0000000480 от 09.12.2023 г. към „Маклер 2000“ ЕООД с данъчна основа 39 600,00 лв. и предмет на доставката „царевица/зърно" в количество 94,280 тона; Фактура № 0000000471/04.12.2023 г. с получател „АГРОКОМ“ ЕООД на стойност 131 376,00 лв./ приспаднат аванс в размер на 131 376,00 лв./ с предмет на доставката 328,440 тона пшеница; фактура № 0000000472/05.12.2023 г. към „КРИСТЕРА“ АД на стойност 43 500,00 лв./ приспаднат аванс в размер на 43 500,00 лв./ и предмет на доставката 55,770 тона слънчоглед; фактура № 0000000474/06.12.2023 г. към „МАРСИЛ 98‘ ЕООД, на стойност 39 560,00 лв.,/приспаднат аванс в размер на 39 560.00 лв./ с предмет на доставката 49,450 тона слънчоглед; Фактура № 0000000478/09.12.2023 г. с получател „ИНАГРО“ ЕООД на стойност 154 000,00 лв. /приспаднат аванс в размер на 154 000,00 лв./ с предмет на доставката 187,800 тона слънчоглед.

В хода на ревизията е установено, че първичните счетоводни документи са отразени в счетоводството на ревизираното лице (потвърдено от заключението на ССчЕ), но не са отразени в счетоводните регистри на получателите по фактурите, не са съставени протоколи по чл. 117 от ЗДДС, доставките не са отразени в справката-декларация за периода и данъкът е останал неначислен. В представените при ревизията писмени обяснения всички получатели по фактурите отричат да имат договорни отношения с ревизираното дружество, получаването на фактурираната стока и извършени плащания по фактурите, поради което не са представили и счетоводни документи за извършени продажби по фактурите. Единствено представляващият „ИНАГРО“ ЕООД в писмените си обяснения е посочил, че жалбоподателят „Агрокрафт“ ЕООД има задължения към тях в размер на 117 000,00 лв. по аванси за доставка на слънчоглед и пшеница, които не е изпълнил, не е върнал платения аванс, за което е съставена запис на заповед за сумата. Установено е, че „Инагро“ ЕООД не е развивало никаква дейност от 01.02.2023г. Позовавайки се на липса на съпътстващи документи към процесните фактури, приходните органи са отрекли реалността на доставките към посочените във фактурите получатели. Но предвид това, че към 31.12.2023г. РЛ е изписало цялата налична продукция от счетоводството си, е направен извод, че са налице продажби, но не на горепосочените получатели. Приходният орган е приел, че данъкът за процесните доставки е изискуем от доставчика и това е довело до начисляване на ДДС по фактурите с ревизионния акт на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС.

Съдът намира така направения извод от органът по приходите за правилен и обоснован. Фактът, че ревизираното лице разполага с фактури, не означава, че същите автоматично доказват отразените в тях обстоятелства. Достоверността на съдържанието на фактурата се преценява в контекста на всички други документи, които са съставени или е следвало да бъдат съставени с оглед вида на доставката и предвидените от закона начини за нейното документиране и обосноваване. Предмет на доставките са родово определени вещи в значителни количества, за които нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство са представени доказателства за предаването на стоките от доставчика – ревизираното лице, на всеки един от получателите („Маклер 2000“ ЕООД, „АГРОКОМ“ ЕООД, „КРИСТЕРА“ АД, „МАРСИЛ 98‘ ЕООД и „ИНАГРО“ ЕООД), съответно прехвърляне на правото на собственост. Липсват договори между страните по сделката, данни и доказателства за товаренето, транспортирането и претеглянето им, разтоварването и предаването им от ревизираното лице на получателите. В тази връзка нито доставчикът, нито получателите са представили кантарни бележки, товарителници, пътни листи, с какво транспортно средство, от и до къде са транспортирани стоките, приемо-предавателни протоколи между страните по доставките и т.н. Освен това, в хода на ревизията от самите получатели не е потвърдено получаването на издадени от „Агрокрафт“ ЕООД фактури във връзка с извършени доставки на зърно, нито направени авансови плащания във връзка с тях. Всичко това води до извод, че не са събрани доказателства за реалност на фактурираните доставки към посочените във фактурата получатели. Неприложим е чл. 73а от ЗДДС след като данни за фактурираните доставки не са налични в счетоводството на получателите „Маклер 2000“ ЕООД, „АГРОКОМ“ ЕООД, „КРИСТЕРА“ АД, „МАРСИЛ 98‘ ЕООД и „ИНАГРО“ ЕООД.

От доказателствата по делото, обаче, се установява, че към датите на спорните фактури жалбоподателят фактически е разполагал с цялото фактурирано количество зърно, царевица, което към края на данъчния период м.12.2023г. е изцяло изписано по счетоводни данни и според експертизата ревизираното дружество е отчело в счетоводството си приходи по издадени от него фактури в размер на 504 780,50 лв. Т.е цялото количество стока е реализирано, но не и към получателите по спорните фактури. Самото ревизирано лице не сочи кои са действителните получатели по процесните продажби и че те са регистрирани по ЗДДС лица, а негово е доказателствената тежест за това (а не органите по приходите), тъй като чл. 113 и чл. 114 от ЗДДС подробно регламентират задълженията на данъчнозадължени лица, какъвто е жалбоподателят, да документират извършените от тях доставки с данъчните документи, описани изчерпателно в разпоредбите закона. Ревизираното дружество не може да черпи процесуални ползи от неправомерното си поведение да не издава фактури за документиране на извършените от него доставки. След като не се доказва, че стоката е получена от получатели, регистрирани по ЗДДС лица, за тези доставки не е приложима разпоредбата на чл. 163в от ЗДДС и данъкът е изискуем от доставчика. В противен случай, съществува риск от загуба на данъчни приходи. Жалбоподателят дължи и лихвата върху неначисления ДДС. РА в тази част е законосъобразен.

На следващо място, органите по приходите не са признали право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за данъчен период м.06.2023 г. общо в размер на 1598,10 лв., както следва: по общо 10 бр. фактури с №0070008312/20.03.2023г., №0070008036/16.02.2023г.,№0070008095/22.02.2023г.,№0070008120/25.02.2023г., №0070008181/06.03.2023г.,№0070008244/13.03.2023г., №0070008271/15.03.2023г.,№0070008294/17.03.2023г., №0070008419/29.03.2023г., №0070008444/31.03.2023г., издадени от „ВИВТ“ ООД с начислено ДДС по тях в размер на 972,45 лв. и посочен предмет различни видове строителни материали и крепежни елементи; по една фактура с № 0000000950/16.05.2023 г., издадена от „ДАНИПЛАСТ“ ООД, с предмет „изработка и монтаж на алуминиева дограма“ на стойност 1816,67 лева и ДДС 363,33 лв. и по 2 броя фактури с №1000000629/17.03.2023г. и №1000000665/04.04.2023г., издадени от „ДЕ ЛУКС ГРУП“ ООД с предмет „гранитогрес“ в размер на ДДС 262,32лв. Мотивите са, че фактурираните стоки и услуги не са свързани и използвани за осъществяваната от РЛ икономическа дейност съгласно изискването на чл. 69 от ЗДДС.

В хода на ревизията по повод гореизброените фактури със ИПДПОЗЛ № Р-04000424001363-040-002/05.07.2024 г. са изискани от „Агрокрафт“ ЕООД писмени обяснения относно мястото, на което са вложени материалите и основанието, имотът, в който са вложени и основанието, на което се владее. Такива не са представени. Горните фактури са приложени към писмените обяснения на доставчиците на „Агрокрафт“ ЕООД, заедно със счетоводни регистри, платежни документи и др. по повод връчени ИПДСПОТЛ. От „Данипласт" ООД е представен още Протокол за извършените СМР от 16.05.2023г.

Наличие на реалност на доставките не е достатъчно, за да се приспадне данъчен кредит, в какъвто смисъл са наведените в жалбата довод. Нормата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС предвижда, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69, когато стоките са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Съгласно чл. 3, ал., ал. 1 и 2 от ЗДДС независима икономическа дейност е дейността, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение. Съгласно Решение на СЕС по дело С-180/00 и С-181/10, понятието данъчнозадължено лице се определя във връзка с понятието за икономическа дейност, като определящо е дали лицето предприема активни действия за съответната сделка, чрез средства, подобни на тези, използвани от производител, търговец или доставчик на услуги по смисъла на чл. 9, § 1, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета. Тълкуването на понятието "независима икономическа дейност", дадено за целите на облагането с ДДС изисква едно лице да извършва определена дейност са цел получаването на доходи или печалба, като тази дейност да е основна за него и получаваните доходи или печалба да са цел на извършването на дейността.

В разглеждания случай, РЛ извършва дейност свързана с оглеждане и търговия на зърнени култури и за да е налице ползване право на данъчен кредит по издадените фактури за доставка на различни видове строителни материали, крепежни елементи и дограма следва РЛ да докаже, че тези същите са използвани по начин, който е свързан с развиваната от него дейност. Доказателства по делото, че фактурираните материали за обвързани с основната дейност на дружеството липсват. Приетото по делото заключение на вещото лице е категорично, че издадените от доставчиците „ВИВТ“ ООД, „ДАНИПЛАСТ“ ООД и „ДЕ ЛУКС ГРУП“ ООД общо 13 броя фактури са намерили отражение в счетоводството на РЛ-получател и е извършено плащане по тях, но тези обстоятелства, както се каза, не са самостоятелно основание да се признае правото на данъчен кредит. В случая нито в хода на настоящото производство и по време на ревизията от представляващия „Агрокрафт“ ЕООД са предоставени доказателства и информация от жалбоподателя за начина на използването на закупените строителни материали, крепежни елементи, нито данни за това къде е била положена дограмата, въпреки изисканата от приходния орган информация. РЛ не представя доказателства за какво са вложени получените количества строителните материали, в т.ч гранитогреса, нито обектът, на който е била поставена поръчаната от „ДАНИПЛАСТ“ ООД дограма. В своите обяснения в ревизионното производство доставчикът „ДАНИПЛАСТ“ ООД е декларирал, че алуминиевата дограма е поставена на сграда в Стопанския двор в с. Родина, но по делото не са представени нотариални актове за собственост или други вещни права върху недвижим имот, нито договори за нает от РЛ имот в това населено място, като изрично в приложената към преписката справка № 1 за налични недвижими имоти към 23.04.2024 г. е декларирал, че не притежава недвижими имоти. Дори да се приеме, че на адреса, където е седалище на жалбоподателя в с. Родина, в действителност е налице недвижим имот, по делото липсват данни този имот да се ползва от РЛ – не са представени доказателства свързани с извършвани разходи по имота за нуждите на РЛ. За съда не става ясна необходимостта на жалбоподателя от строителни материали, крепежи и алуминиева дограма за нуждите на осъществяваната от него стопанска дейност и направените разходите за тях.

Посоченото води до извод, че фактурираните доставки на строителни материали, крепежни елементи и изработка и монтаж на алуминиева дограма по фактурите, издадени от „ВИВТ“ ООД, „ДАНИПЛАСТ“ ООД и „ДЕ ЛУКС ГРУП“ ООД, са предназначени за дейност, различна от развиваната икономическа такава от дружеството, т.е. налице са предпоставките на изключението на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и незаконосъобразно е упражнено правото на данъчен кредит. Поради това законосъобразно е отказан данъчен кредит за посочените данъчни периоди в общ размер на 1598,10 лв.

С РА и съгласно отразеното в РД, приходните органи са отказали да признаят издадените към „АГРОКРАФТ“ ЕООД” кредитно известие с № 1300018675/21.11.2022 г. от „МЪНИ ЛИЙЗ“ ЕАД към фактура №1300010564/23.07.2018г. с предмет „прекратяване на договор №13021044/000001“ и кредитни известия с № 207870/31.10.2023 г. към фактура №39354/01.08.2018г. и № 61814/31.01.2024 г. към фактура №41135/01.11.2018г., издадени от „ОПТИКОМ“ ООД и с ДДС по трите кредитни известия общо в размер на 8426,07 лв. Прието е, че неотразяването им в дневниците за покупки, съответно в счетоводството на

При ревизията във връзка с връчено ИПДСПОТЛ № P-04000424001363-041-0t6/30.07.2024 г. от „Мъни лийз“ ЕАД са представени Договор за финансов лизинг на товарен автомобил №13021044/00001/23.07.2018 г. с цена от 53 060,17 евро без ДДС, погасителен план и споразумение към този договора и приемо-предавателен протокол от 30.07.2018 г., както и още един договор за финансов лизинг № 01023897/0001/07.11.2022 г. с погасителен план към него и самото Кредитно известие № 1300018675/21.11.2022 г. с ДДС по него 3169,11 лв. към фактура № 1300010564/23.07.2018 г. относно прекратяване на договора за финансов лизинг №13021044/00001/23.07.2018г., писмени обяснения.

До „ОПТИКОМ“ ООД е отправено ИПДСПОТЛ № Р-04000424001363-041 -022/16.12.2024 г. във връзка с което са представени Договор за финансов сублизинг на ППС с остатъчна стойност № ОР- 2860-RF-123/08.02.2018 г. и приложения № 1 и № 2 към него, обща тарифа на „Райфайзен Лизинг България" ООД, декларация по чл. 4, ал. 7 от ЗМИП, Общи условия на „Райфайзен Лизинг България" ЕООД за финансов лизинг, Приемо-предавателен протокол от 08.02.2018г. и три броя кредитни известия, измежду които двете кредитни известия с № 207870/31.10.2023 г. с посочено ДДС в размер на 2600,08 лв. към фактура №39354/01.08.2018г. и № 61814/31.01.2024 г. с посочено ДДС в размер на 2656,88 лв. към фактура №41135/01.11.2018г. с основание чл.126а, ал.2,т.1 от ЗДДС. И двете КИ са с предмет „разваляне на договор“.

Съгласно разпоредбата на чл.90, §1 от Директивата в случаите на анулиране, разваляне, отказ или пълно или частично неплащане, или когато цената е намалена след извършването на доставката, основата се намалява съответно съгласно условия, които се определят от държавите-членки. Съответно съобразно чл.184 от Директивата първоначално определената сума за приспадане се коригира, когато е по-голяма или по-малка от тази, на която данъчнозадълженото лице е имало право (като посочената корекция постфактум може да е обусловена и от намаляването на данъчната основа по чл.90). Съответно съгласно разпоредбата на чл.185, §1 от Директивата корекция се прави по-специално, когато след изготвяне на справка-декларацията по ДДС настъпи някаква промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане, например когато покупките се анулират или се получат намаления на цените. Съответно според §2 от този член чрез дерогация от параграф 1, не се прави корекция в случай на сделки, по които не е извършено никакво плащане или е извършено частично плащане, или в случай на унищожаване, погиване или кражба на вещ, надлежно доказани или потвърдени, или в случай на стоки, запазени за целите на даването на подаръци с малка стойност или даването на мостри, посочени в член 16. Въпреки това, в случай на сделки, по които не е извършено никакво плащане или е извършено частично плащане, или в случай кражба, държавите-членки могат да изискват извършването на корекция.

Съответно, съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. С издаването на кредитно известие доставчикът би намалил размера на дължимия от него данък, а при отразяването му в Дневника за покупките със знак минус от получателя - размера на данъчния кредит. Според чл. 78, ал. 1 и ал.2 от ЗДДС всяко регистрирано лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при промяна на вида на доставката. Корекция се извършва в данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата, с отразяването на документа по чл. 115 или по чл. 116, в дневника за покупките и в справка – декларацията за съответния период. Видно е от посочените разпоредби на Директивата и на националният закон, че философията на корекцията е обусловена както от икономическата логика на косвеното облагане, така и от принципа на данъчен неутралитет. Конкретното проявление понастоящем на този принцип изисква във връзка със сделката да е отказано плащане (пълно или частично) или да е налице корекция в размера на насрещната престация по нея, като при вече ползван данъчен кредит е приложима корекцията по чл.185 от Директивата, респ. по чл.115 от ЗДДС, която е корекция постфактум - след отчитането на съответните сделки в рекапитулационна декларация и първоначално упражнено приспадане във връзка с конкретна сделка.

По делото не се спори, че КИ № 1300018675/21.11.2022 г. е издадено към фактура №1300010564/23.07.2018г., КИ № 207870/31.10.2023 г. е издадено към фактура №39354/01.08.2018г., а КИ № 61814/31.01.2024 г. към фактура №41135/01.11.2018г., като предметът на първата фактура е във връзка с Договор за финансов лизинг на товарен автомобил №13021044/00001/23.07.2018 г., а по останалите две фактури е във връзка с договор за финансов сублизинг за торопръскаща машина, по който „Агрокрафт“ ЕООД е сублизингополучател. Кредитните известия отговарят на изискванията по чл. 115, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС, в т.ч доставчикът е посочил номерата на съответната фактурата, за които се отнасят, както и основанието за издаването им – разваляне на сключен с жалбоподателя договор. Съдът намира, че са настъпили посочените в чл. 78 от ЗДДС основания за корекция на ползвания от „Агрокрафт“ ЕООД данъчен кредит. Развалянето на доставката е и материалноправното основание по чл. 115, ал. 1 ЗДДС, съответно чл. 90, пар. 1 от Директивата за ДДС, което поражда правото на задълженото лице да коригира начисления ДДС. Съгласно чл. 115, ал. 2 ЗДДС в този случай лицето е задължено да издаде кредитно известие в данъчния период, в който е настъпило обстоятелството по ал. 1.Установява се от отговор на въпрос трети от заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, че издадените от „ОПТИКОМ“ ООД две кредитни известия не са декларирано в дневниците за покупки от ревизираното дружество или следващи данъчни периоди, а кредитното известие с издател „Мъни лийз“ ЕАД е осчетоводено от РЛ, но в данъчен период м.11.2024г. Ревизираното дружество не е изпълнило задължението да отрази трите КИ в данъчния период, в който са издадени, поради което правилно ревизиращите органи са извършили корекцията на резултата по ЗДДС в тези данъчния период м.10.2023 г.,м.01.2024г. и м.11.2022г., в който именно са издадени известията от доставчиците.

С РА органите по приходите са определили за внасяне деклариран, но невнесен ДДС за данъчни периоди м. 10.2023 г. и м.01.2024 г. общо в размер на 229,26 лв. и лихви върху него в размер на 36,95 лв. Тази част от РА е обжалвана от „Агрокрафт“ ЕООД бланкетно доколкото в жалбата не са изложени конкретни съображения за незаконосъобразност на РА в тази част. Дружеството – жалбоподател не отрича и че за данъчен период м. 10.2023 г. и м.01.2024 г. е декларирало ДДС за внасяне, който не е внесен.

Съгласно чл. 88, ал. 1 от ЗДДС резултатът за данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период, и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период. Според чл. 88, ал. 2 от ЗДДС, когато начисленият данък превишава данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода - данък за внасяне. Разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че, когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период. Съгласно чл. 125, ал. 5 от ЗДДС декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Безспорно е установено от органите по приходите, че за данъчните периоди м. 10.2023 г. и м.01.2024 г. дружеството е декларирало резултат ДДС за внасяне. Декларираният резултат ДДС за внасяне не е внесен от ДЗЛ в пълен размер в предвидения от закона срок. На основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК правилно и законосъобразно органите по приходите са определили лихва за невнесения деклариран от самото лице ДДС за внасяне. Също така следва да бъде отбелязано, че в конкретния случай начислените лихви не са в резултат на отказано или неправомерно ползване на приспадане на данъчен кредит, а следват от декларирания от самото ревизирано лице ДДС за внасяне за процесния период.

По изложените мотиви, съдът прие жалбата за неоснователна, поради което РА следва да бъде потвърден в обжалваната част по ЗДДС.

VII. Решаващ правен извод:

Оспореният РА е издаден като електронен документ, подписан с КЕП, от компетентни по материя, време и място органи по приходите. Във връзка с това е спазена и предвидената от ДОПК писмена форма – условие за действителност. Съдържа предвидените реквизити. Мотивиран е от фактическа и правна страна. Не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила в хода на ревизионното производство. Приложен е правилно материалният закон.

След анализ на доказателствената съвкупност по правилата на приложимия процесуален закон, съдът прие за установени правнорелевантни факти, които по изложените в настоящото мотиви, водят до решаващ правен извод за неоснователност на предявената жалба, касаеща установените задължения по ЗДДС за ревизираните периоди. В съдебната фаза на процеса от страна на жалбоподателя не бяха представени доказателства, които да установят твърденията в жалбата. Законосъобразно и обосновано в РА е определен размерът на данъчната основа и са определени допълнителните задължения за ДДС.

Като акцесорно задължение следва да бъдат потвърдени и начислените лихви върху допълнително установените задължения по ЗДДС в размер на 16 880,91 лв.

Оспореният РА е законосъобразен и обоснован, поради което същият следва да бъде оставен в сила, а подадената срещу него жалба - като неоснователна и недоказана - да бъде оставена без уважение.

VIII.По разноските:

При този изход на делото, на основание §1, т.6 от ДР на АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, на Национална агенция за приходите, гр. София, следва да се заплатят разноски - юрисконсултско възнаграждение, поискани в последното съдебно заседание, в размер на 5000,57 евро, определено съгласно Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горните мотиви, на основание чл.160, ал.1, предложение последно от ДОПК и чл.161, ал.1 от ДОПК, VII-ми административен състав на Административен съд - Велико Търново

 

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „АГРОКРАФТ“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК 202673691, със седалище и адрес на управление в село Родина,общ.Златарица,област Велико Търново, Стопански двор, представлявано от Д. З. Т., чрез адвокат М. И. от ВТАК, против Ревизионен акт № Р-04000424001363-091-001/12.02.2025 г., поправен с РАПРА № П-04000425064901-003-001/10.04.2025 г. година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, в потвърдената с Решение № 72/09.06.2025 година на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” град Велико Търново при ЦУ на НАП част, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м.06.2023г. в размер на 1 598,10 лв., извършената корекция на данъчен кредит за данъчни периоди м.11.2022 г., м. 10.2023 г. и м.01.2024 г. в размер на 8 426,07 лв. въз основа на издадени към РЛ кредитни известия по чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, и за начисления ДДС за данъчен период м. 12.2023г. в размер на 100 955,60 лв. и лихви върху допълнително установените задължения за ДДС общо в размер на 16 880,91 лв., както и е определен за внасяне деклариран, но невнесен ДДС за м. 10.2023 г. и м.01.2024 г. общо в размер на 229,26 лв. и лихви върху него в размер на 36,95 лв.

ОСЪЖДА „АГРОКРАФТ“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК 202673691, със седалище и адрес на управление в село Родина,общ.Златарица,област Велико Търново, Стопански двор, представлявано от Д. З. Т., да заплати на Национална агенция за приходите разноски по делото в размер на 5000,57 евро (пет хиляди евро и петдесет и седем евроцента) за настоящата инстанция.

Решението подлежи обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено. Жалбата се подава чрез АСВТ.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.