РЕШЕНИЕ

№ 101

Ямбол, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - I състав, в съдебно заседание на пети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ:ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

При секретар КРАСИМИРА ЮРУКОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА административно дело № 20237280700089 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 70, ал. 1, вр. чл. 13 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на И.С.И., ЛНЧ **********, гражданин на Руската Федерация, против Решение № УПБ-5 от 01.02.2023 г. на Интервюиращия орган при Държавна агенция за бежанците - младши експерт в Регистрационно-приемателен център - с. Б., област Сливен, с което е отхвърлена молбата на оспорващия за предоставяне на международна закрила.

В жалбата се излагат доводи, че при издаването на атакуваното решение, получено на 20.03.2023 г., не са взети под внимание множество обстоятелства. На първо място, се твърди, че не са взети предвид опасенията на жалбоподателя, изложени в молбата, че ще бъде въвлечен във войната в Украйна и вероятността да бъде принуден да убива мирни граждани поради това, че е декларирал своите антивоенни убеждения. На следващо място се сочи, че в атакуваното решение се кредитира прекалено много влиянието на официалната руска пропаганда и нейното официално изразяване, което не отговаря на реалните действия на руските власти и е предназначена основно за „хвърляне на прах в очите“ на руснаците в страната, които нямат връзка с външни източници на информация. Не става ясно според жалбоподателя от къде интервюиращия орган на ДАБ е сигурен в твърденията на руската пропаганда и техните „анализатори“ относно това, че наборниците не се изпращат на фронта в Украйна; че само професионални войници се изпращат на фронта, както и че мобилизацията е приключила. Твърди се, че цялата официална информация по отношение на политиката в Руската Федерация е построена на лъжи и заблуждение на обществеността. Не е взета под внимание уникалността на ситуацията в Руската Федерация, погазването на законите и човешките права на всички несъгласни с политиката на режима на П., с неговите неограничени правомощия, дадени му с пренаписаната в негова полза Конституция на РФ от 2020 г. В жалбата оспорващият сочи, че е пристигнал в РБ със семейството си (майка му и нейния съпруг - български гражданин), настанили се в жилището му в гр. Стралджа с убеждението, че скоро войната ще приключи и ще се върне обратно в Русия, но след около месец се уверил, че това няма да се случи,

поради което и подал молба за международна закрила пред ДАБ. В тази връзка твърди, че в момента на изчитането на обжалвания отказ преводач не е присъствал физически, а е превеждал онлайн. Сочи се също, че всеки несъгласен с войната и официалната политика е потенциална жертва на режима за официално предателство. В тази връзка се твърди, че евентуалното му завръщане в Руската Федерация веднага би го причислило към тези жертви на режима, а това поставя в риск и членовете на семейството му, единият от които е български гражданин. Въз основа на посочените съображения се застъпва тезата, че оспорващият попада в хипотезите на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, поради което се иска отмяната на атакуваното решение за отхвърляне на молбата за предоставяне на международна закрила като незаконосъобразно.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с редовно упълномощен адвокат Д.А.. Жалбата се поддържа на посочените в нея основания с искане за отмяна на атакуваното решение като незаконосъобразно. Подробни съображения се излагат в представена в срок по делото писмена защита. Не е заявена претенция за разноски.

Ответната страна Интервюиращ орган при ДАБ – младши експерт в Регистрационно – приемателен център в с. Б., област Сливен, редовно призован, не изпраща представител. В депозирани по делото писмени бележки чрез надлежно оправомощен процесуален представител – З.Т., юрисконсулт в ДАБ при МС, са изложени подробни съображения по съществото на спора с искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна, ведно с претенцията за разноски на основание чл. 92 от ЗУБ.

По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по издаване на оспорения акт. В качеството на свидетел е разпитан И.Г.И.– съпруг на майката на оспорващия, който с показанията си удостоверява обстоятелството, че И.С.И. е пристигнал в България през месец октомври 2022 г. поради стартирала вече мобилизация в Русия и реална заплаха И. да бъде мобилизиран – той не е служил, но влиза във втората група, подлежаща на мобилизация. Именно тогава е взето решението да се приберат заедно в РБ – пътували през Азия повече от месец, тъй като се налагало да изчакват билети и визи; преминаването през границата било напълно легално. Според показанията на свидетеля към настоящия момент съществувала промяна в закона, според която И. може да получи повиквателна, изпратена на собствения му профил в създадена за целта електронна система и е длъжен в срок от 20 дни от изпращането в профила да се яви пред властите, независимо дали се е запознал със съдържанието на повиквателната или не. При неизпълнение на това задължение се налагали строги санкции като отнемане на шофьорските права, възпрепятстване да се започне работа, да се кандидатства за кредит, налагала се и забрана да се напуска страната. Свидетелят твърди, че се подготвя и ново изменение, по силата на което в момента, в който се изпрати повиквателната, се отнема и паспорта на съответното лице.

Сочи, че към настоящия момент И. няма такава електронна повиквателна, но ако получи, чисто технологично няма как да се върне за 20 дни, тъй като има смяна на няколко превоза, а поради финансови затруднения на семейството това е почти невъзможно да се случи. При разпита си в съдебно заседание с назначен преводач оспорващият И.С.И. заявява, че иска да бъде в България, където е семейството му, защото за него е опасно да живее в Русия, понеже подлежи на мобилизация и няма никаква възможност да избегне получаването на повиквателната; не желае да се сражава на фронта. Ако остане в България, възнамерява да се занимава с грууминг на животни, но по принцип разглежда и други алтернативи. Заявява също, че здравословното му състояние в момента е нормално, но има вродени заболявания.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,

становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане е Решение № УПБ-5 от 01.02.2023 г. на Интервюиращия орган при Държавна агенция за бежанците - младши експерт в Регистрационно-приемателен център - с. Б., област Сливен, с което е отхвърлена молбата на оспорващия за предоставяне на международна закрила.

И.С.И., гражданин на Руска Федерация, е подал Молба вх. № 14 от 16.01.2023 г. по описа на РПЦ, с. Б. (л. 49), с която е поискал предоставяне на международна закрила. Регистриран е чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП3287/16.01.2023 г. ( л. 48). В същия е посочил, че е гражданин на Руската Федерация, с етническа принадлежност – руснак; декларирал е адрес за пребиваване в гр. Стралджа.

Представил е национален паспорт (л. 46), виза за РБ (л. 45), военна книжка (л. 29-31). В административната преписка е налично и копие на личната карта на настоящия съпруг на майка му. Надлежно връчени са му Указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в РБ (л. 52) и Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в РБ, ведно със Списък на организации, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут с приемни в ДАБ при МС (л. 53-55). Видно от отбелязванията, документите са преведени на лицето на разбираем за него език, собественоръчно подписани са, както и наличните по делото на л.

50 и л. 51 Декларация за съгласие с рег. № УП 3287/16.01.2023 г. и Информация за обработване на лични данни на чужденци, търсещи международна закрила.

С Решение № 224/17.01.2023 г. Директорът на РПЦ, с. Б. е разрешил на жалбоподателя да се настани на избрания от него адрес, като не получава финансова и материална помощ от Държавната агенция за бежанците (л. 38). С Писмо рег. № УП3287/17.01.2023 г. Директорът на РПЦ, с. Б. е изискал от Началника на РУ, гр.

Стралджа да извърши проверка на посочения от лицето адрес в гр. Стралджа (л. 39). Изготвена е ДЗ рег. № 814р-859/20.01.2023 г. на ПИ в РУ-Стралджа за извършена на 20.01.2023 г. в 15:00 часа проверка на адреса, където е установен оспорващият (л. 27). ДЗ е изпратена в ДАБ с Писмо рег. № 814000-384/30.01.2023 г., заведено в регистъра на ДАБ под рег. № УП3287/03.02.2023 г. (л. 26). С Писмо рег. № УП3287/17.01.2023 г. (л. 40) Директорът на РПЦ, с. Б. изискал от ДАНС писмено становище по реда на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ във връзка с подадената молба за закрила. В отговор е изпратено Писмо рег. №

М-4607/21.02.2023 г. на ЗА Директора на СДМ-ДАНС (л. 16), в което е изразено становище, че към настоящия момента ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в РБ на И.С.И.. В административната преписка е налична и Справка от Дирекция

„Международна дейност“ на Държавна агенция за бежанците при МС с вх. № МД-37/20.01.2023 г. (л. 17-25).

С кандидата за международна закрила е проведено интервю на 23.01.2023 г. в условията на ускорено производство (изм. - ДВ, бр. 89 от 2020 г.), резултатите от което са обективирани в Протокол от проведено интервю с рег. № УП3287/23.01.2023 г. ( л. 33-37). Интервюто е проведено в присъствието на преводач на руски език. Изследвани са подробно причините за напускане на държавата по произход на руския гражданин. В интервюто И. С. заявява, че е напуснал Руската федерация легално на 26.09.2022 г. срещу 27.09.2022 г. през сухопътната граница с Казахстан, придружаван от своята майка и мъжа , който бил български гражданин. Там пребивавали около 2-3 седмици и след това със самолет се отправили за гр. Истанбул, Турция, където останали до 23.10.2022 г. На 23.10.2022 г. влезли с автобус легално в Република България от Република Турция. Чуждият

гражданин заявява, че конкретният повод да напусне страната си и да дойде в Република България била мобилизацията в Руската федерация. Разказва, че на 21.09.2022 г. била обявена мобилизация в страната му, а той подлежал на такава и не искал да бъде призован да воюва в Украйна. Сочи, че ако бъде призован, имало вероятност да бъде заставен да убива мирни граждани на Украйна. Не искал да участва в това. Смятал, че ако се върне в Русия, след като е напуснал страната си, имало голяма вероятност да го вземат директно още на границата. Обяснява, че имало строг контрол на влизане и излизане от страната.

Страхувал се от мобилизацията и за собствения си живот. Нямал никакви проблеми в Русия до началото на мобилизацията. Посочва, че не е отбил редовна военна служба понеже бил ограничено годен, имал вродено заболяване. При положение на война обаче щели да го мобилизират. Споделя, че ако правилно разбирал руските закони при нападение над Русия подлежал на мобилизация, имал категория „В“ и подлежал на запас. Не бил получавал повиквателна за мобилизация. Конкретно дошъл в България, защото семейството му се намирало тук. Изчерпал финансовите си възможности и не можел да кандидатства за убежище в друга страна. В момента имал виза „Ц“, която през месец октомври 2022 г. изтичала. На 22.01.2023 г., според визовия режим трябвало да напусне Република България за 3 месеца, а нямал финансова възможност да ходи никъде, поради което подал молба за закрила, за да остане законно в България, понеже не виждал друг изход. Твърди, че при завръщане в страната си имало огромна вероятност да го мобилизират, понякога мобилизирали незаконно и тези, които не подлежали на мобилизация. Допълва, че искал статут на бежанец, за да остане законно на територията на Република България и след това да подаде молба за събиране на семейство, за да се събере с майка си и мъжа . Добавя, че майка му чакала да получи решение за дългосрочно пребиваване в Република България.

Твърди, че не е членувал в политическа партия или организация и не е имал проблеми с властите в страната си. Не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход.

Заявява, че не е имал проблеми на етническа основа. Посочва, че е нямал проблеми заради изповядваната от него религия.

С Решение № УПБ-5 от 01.02.2023 г. на Интервюиращия орган при Държавна агенция за бежанците - младши експерт в Регистрационно-приемателен център - с. Б., област Сливен молбата на оспорващия за предоставяне на международна закрила е отхвърлена на основание чл. 70, ал. 1, чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ по подробно изложени в акта съображения. Решението е надлежно връчено на 20.03.2023 г., при връчването е присъствал и преводач, видно от отбелязването в акта, а Жалба вх. № ЦУ-13-58 от 29.03.2023 г. против отказа е постъпила в съда чрез административния орган.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на оспорване акт и от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се преценя като неоснователна предвид следното: Оспореното решение е издадено в ускорено производство по реда на Глава VI, Раздел

II от Закона за убежището и бежанците. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 16.01.2023 г., а оспореният акт е издаден на 01.02.2023 г. при спазване на срока по чл. 70, ал. 1 от ЗУБ за произнасяне в ускорено производство.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Й.Д.Н., младши експерт в Регистрационно-приемателен център, с. Б., определен със Заповед № РД05-297/18.04.2022 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Решението отговаря на изискванията за форма и няма

пороци, които да водят да неговата нищожност.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.

Не се констатираха допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяването на решението. В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ, с. Банкя при ДАБ след надлежно връчена покана по съответния ред с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език. Спазени са разписаните в ЗУБ специфични правила при произнасянето на оспорения акт, в т.ч. е изискано и представено писмено становище от компетентния орган във връзка с молбата за международна закрила.

Решение е съответно и на материалния закон.

Правното основание на постановения акт са разпоредбите на чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, съгласно които молбата на чужденец за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и ал. 9 от ЗУБ, съответно по чл. 9, ал. 1, ал. 6 и ал. 8 от същия закон, и чужденецът се позовава на основания извън предмета на този закон (т. 1) и не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване (т. 2). Според така очертаната нормативна уредба, основанията за предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут са посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Според чл. 8, ал. 2 от ЗУБ, за предоставянето на статут по ал. 1 е без значение обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването. Достатъчно е органът или организацията, осъществяваща преследването, да смята, че чужденецът има такава принадлежност. Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, субекти, извършващи преследване, могат да бъдат държавата; партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия; недържавни субекти, когато може да бъде доказано, че субектите, посочени в т. 1 и 2, включително международни организации, не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследване. Според определението, дадено в чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Съгласно чл. 8, ал. 5 от ЗУБ, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; отказ на съдебна защита, който се

изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3; действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. В ал. 6 на чл. 8 от ЗУБ е предвидено, че опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. По аргумент от чл. 8, ал. 7 от ЗУБ закрилата срещу преследване може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, при условие че същите желаят и могат да предложат ефективна закрила, до която чужденецът има достъп и която няма временен характер.

Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл. 63а от ЗУБ, същият е заявил, че конкретният повод да напусне страната си и да дойде в Република България е мобилизацията в Руската федерация. Разказва, че на 21.09.2022 г. била обявена мобилизация в страната му, а той подлежал на такава и не искал да бъде призован да воюва в Украйна. Сочи, че ако го призоват, имало вероятност да бъде заставен да убива мирни граждани на Украйна. Не искал да участва в това. Смятал, че ако се върне в Русия, след като е напуснал страната си, имало голяма вероятност да го вземат директно още на границата. От изложената бежанска история на жалбоподателя, обективирана в Протокол рег. № УП 3287/23.01.2023 г., не се установява срещу него да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на бежански статут. Правилно е отчетено, че причината, поради която И.С.И. е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл. 8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец.

Жалбоподателят не навежда твърдения за наличие на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал. 5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие

„основателни опасения от преследване“. Следователно, страхът на чужденеца от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Опасенията му, че при завръщане в страната ще бъде преследван за своите възгледи или ще бъде мобилизиран са само предположения, които не се обосновават с доказателства.

В случая от събраните по делото доказателства не се установява от една страна жалбоподателят основателно да се страхува от преследване в държавата си по произход, а от друга, това преследване да е по причина неговата раса, религия, националност,

принадлежност към определена социална група или политическо убеждение. Правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю от негова страна не са изложени обстоятелства, сочещи наличие на някое от обстоятелствата, предвидени в чл. 8, ал. 1, вр. чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ. Анализът на заявените обстоятелства сочи, че твърденията на кандидата не попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ, тъй като от една страна И. И. не твърди да изпитва страх поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, а от друга, изтъкнатото като причина да напусне Русия не може да бъде квалифицирано като преследване на жалбоподателя по смисъла на чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ или като риск от осъществяване на такова спрямо него. Персонално спрямо заявителя в страната му по произход не е упражнявано насилие и лично не е бил обект на репресии. По самите твърдения на чужденеца, той не е имал проблеми с официалните власти в Русия, нито с други субекти по чл. 8, ал. 3 от ЗУБ.

Административният орган е приложил правилно материалноправните разпоредби към фактическата обстановка по случая. От информацията, дадена от жалбоподателя при интервюто, не може да се заключи, че той изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност. Не са налице и предпоставките по чл. 8, ал. 5, т. 5 от ЗУБ, които биха били относими към твърденията на жалбоподателя, тъй като не се установява той да е бил търсен за военна служба. Следва да се отбележи заявеното от жалбоподателя, че той не е отбил редовната си военна служба, защото бил ограничено годен поради вродено заболяване, за което обстоятелство представя „Военен билет“. Не са налице данни за конкретна заплаха срещу жалбоподателя, която да възбуди у него основателни опасения от преследване, основани на причините раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, както е установил и интервюиращият орган. Предвид заявените от жалбоподателя причини, правилен е изводът на административния орган, че причините за напускане на страната на произход са извън предметния обхват на ЗУБ. В този смисъл обосновано е прието в оспореното решение, че не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут на чужденеца.

Не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Законът изисква наличие на реална опасност от тежки лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя. По делото не се съдържат доказателства, подкрепящи изводи в тази насока. Такива изводи не биха могли да бъдат обосновани и от свидетелските показания на настоящия съпруг на майката на оспорващия, както и от показанията на самия жалбоподател, които отново са в подкрепа единствено на заявеното пред интервюиращия орган, че подбудите за напускането на страната по произход са предположениията за военна мобилизация при завръщането, още повече че свидетелят И категорично заявява, че към настоящия момент И.И. не е получил повиквателна. От интервюиращия орган са изложени законосъобразни мотиви относно липсата на нормативноустановените предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. По силата на посочената разпоредба хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Съгласно

чл. 9, ал. 2 от ЗУБ, субекти, извършващи тежки посегателства по ал. 1, могат да бъдат държавата; партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия; недържавни субекти, ако може да бъде доказано, че субектите, посочени в т. 1 и 2, включително международни организации, не могат или не желаят да предоставят закрила срещу тежки посегателства.

След преценка на информацията за страната по произход, обективирана в Справка вх.

№ МД-37/20.01.2023 г. за Руската Федерация на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС, интервюиращият орган е приел, че за гражданина на Русия не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут съобразно тълкуването на чл. 15, б.

„в“ от Директива 2004/1983 ЕО, дадени в тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз от 17.02.2009 г. по дело № С-465/07, които се преценяват във връзка с прилагане нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Правилно е прието, че единствено заради присъствието си на територията на Руската Федерация чужденецът не би могъл да бъде изложен на тежки посегателства, за него не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и жалбоподателят не е бил принуден да напусне държавата си по произход поради реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Органът правилно е приел, че не е налице заплаха за молителя поради ситуация на масово и безогледно насилие в държавата му по произход. На територията на Руската Федерация няма широко мащабен въоръжен конфликт и не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства при пребиваването си в държавата на произход. От представената справка за положението в Руската Федерация с вх. № МД-37/20.01.2023 г., както и от представената в хода на съдебното производство такава справка с вх. №

ЦУ-331/10.04.2023 г., е видно, че ситуацията там не е до такава степен усложнена, за да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваването си в страната е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи, респ. че са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на лицата от тази държава. В конкретния случай, както правилно е приел в своя акт решаващият орган, липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като молителят не е заявил член на семейството му да има предоставен статут в Република България. На чуждият гражданин не може да бъде предоставен и статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, тъй като не обосновава в молбата си други причини от хуманитарен характер, нито посочва някоя от причините, визирани в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Посочените от лицето пред интервюиращия орган мотиви не могат да бъдат оценени като хуманитарни, с оглед предоставянето на статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ.

Интервюиращият орган е обсъдил всички относими към случая факти и обстоятелства, включително вземайки предвид актуалната обстановка в Руската Федерация и съобразявайки степента, в която жалбоподателят е конкретно засегнат от нея. Въз основа на тези данни обосновано интервюиращият орган е преценил, че посочените от търсещия закрила чужденец причини за напускане на държавата му на произход не могат да породят основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради лични убеждения, а също така, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл. 9 от ЗУБ. Оспореният акт не противоречи на материалноправните разпоредби. Решението съответства с целта на закона и не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна.

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.И., ЛНЧ **********, гражданин на Руската Федерация, против Решение № УПБ-5 от 01.02.2023 г. на Интервюиращия орган при Държавна агенция за бежанците - младши експерт в Регистрационно-приемателен център - с. Б., област Сливен, с което е отхвърлена молбата му за предоставяне на международна закрила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 85, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците.

СЪДИЯ: /п/ не се чете