Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 45, ал. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА).

Производството е образувано по жалба на М. А. Д. срещу Заповед № РД -15-08/04.02.2025 г. на кмета на община Костенец. Заповедта се оспорва като незаконосъобразна издадена в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. В съдебното заседание жалбоподателката се представлява от адвокат Панджарова, която поддържа жалбата. Претендира разноски по делото.

Ответникът кметът на община Костенец редовно уведомен за датата на съдебното заседание се представлява от адвокат Христова. Оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски по делото. В представените в срок писмени бележки посочва, че от страна на жалбоподателя не е налице правен интерес от обжалване на Заповедта.

Софийска окръжна прокуратура, редовно уведомена не изпраща представител.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е образувано във връзка със заявление вх.№ ТСУ-2060_1/ 28.01.2025 год. от Г. С. С. с искане да бъде разрешено изработване на проект на изменение на подробен устройствен план - изменение на план за застрояване /ПУП-ИПЗ/ в обхвата на УПИ ***,***, ***, [УПИ], [УПИ], УПИ [Наименование]и УПИ *** в кв. 30 по регулационния план на [населено място]. Г. С. С. е собственик на дворно място с площ от 480 м2, съставляващ [УПИ] в кв. 30 по регулационния план на [населено място], съгласно нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер], том L рег. №1859, дело №133 от 08.06.2010 год. С мотивираното предложение за изменение на подробния устройствен план при условията на чл. 134, ал.2, т. 6 от ЗУТ, се предлага предвиждане на ново допълващо застрояване при запазване на основно и допълващо.

По направеното заявление е издадена и процесната заповед, с която кметът на община Костенец е разрешил изработване на проект за изменение на подробен устройствен план - изменение на план за застрояване /ПУП–ИПЗ/ и работен устройствен план /РУП/ в обхвата на УПИ***,***, [УПИ], УПИ [Наименование], [УПИ], УПИ [Наименование]и УПИ *** в кв. 30 по регулационния план на [населено място]. Посочено е, проектирането да се извърши от правоспособни проектанти, при спазване изискванията на ЗУТ, Наредба № 7 от 22.12.2003 год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и Наредба № 8 от 14.06.2001 год. за обема и съдържанието на устройствените планове.

Част от административната преписка е възражение от страна на М. А. Д. по направеното заявление.

Възражението е разгледано на заседание на Общински експертен съвет по устройство на територията. Видно от представения по делото препис извлечение от протокол № 2 от 13.03.2025 г. с решение № 28 ОЕСУТ не е взело становище като е направило предложение цялата преписка да бъде изпратена на АССО.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

От предметното съдържание на обжалваната заповед на кмета на община Костенец за даване на съгласие за изработване на проект за изменение на Подробен устройствен план – изменение на план за застрояване и работен устройствен план, следва извода, че този административен акт се явява част от производството по изменение на действащ устройствен план за посочената територия. А съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от АПК, не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове. Ето защо и доколкото оспорената заповед представлява етап от процедурата по издаване на индивидуален административен акт /за одобряване изменение на ПУП - ИПЗ/, същото не може да бъде предмет на отделна съдебна проверка извън тази на крайния административен акт, с който производството ще приключи. На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 124б, ал. 4 от ЗУТ, решенията и заповедите по чл. 124 и чл. 124а от ЗУТ/т. е актовете, с които се разрешава и допуска изработването на проекти за общи устройствени планове и на проекти за подробни устройствени планове/, не подлежат на оспорване. При прилагането на чл. 124б, ал. 4 във вр. с чл. 136, ал. 1 от ЗУТ и след като решението за изработване на ПУП не подлежи на обжалване, не подлежи на обжалване и решението, с което се дава съгласие за изготвяне на проект за изменение на ПУП -ИПЗ. Следователно налице са изрични законови норми /чл. 21, ал. 5 от АПК и чл. 124б, ал. 4 от ЗУТ/, установяващи изключение от общия принцип за съдебен контрол за законосъобразност на административната дейност и на постановяваните в хода на нейното осъществяване актове и изключващи съдебното обжалване на актове със съдържание като оспорваната Заповед.

За преценката на процесуалната допустимост на оспорването следва да се изхожда от предметното съдържание на акта /съдържанието на волеизявлението и неговите правни последици/. В случая става въпрос именно за такова заповед, с която се дава разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП, което поставя началото на производство по изменение на устройствен план по реда на чл. 134 и сл. от ЗУТ вр. с чл. 124 и сл. от ЗУТ, като евентуалните пороци в това решение могат да бъдат предмет на съдебен контрол едва при издаването на акт, приключващ започналата процедура по изменение.

За пълнота на гореизложеното следва да се отбележи, че след проведеното обсъждане по ред на чл. 127 от ЗУТ по стартирала процедура по чл. 62а, ал. 3, т. 2 от ЗУТ, е възможно да не се стигне до внасяне на предложение за промяна на предназначението на имотите и до промяна на ПУП. При взимане на решение на общинския съвет за промяна на предназначението на имотите, евентуално същото би подлежало на оспорване.

По изложените съображения съдът намира оспорването за недопустимо с оглед на което ще следва да се отмени определението за даване ход по същество на делото и жалбата на М. А. Д. да се остави без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 от АПК, а производството по делото да се прекрати.

На основание направеното своевременно искане за присъждане на разноски от страна на ответника и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, следва М. А. Д. да заплати разноските по дело в размер на 1250 лв., съгласно разпоредбата на чл.8 ал.2 от Наредба №1/2004 г. Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 25.06.2025. за даване ход по същество на адм. д. № 367/2025 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ оспорването от М. А. Д. срещу Заповед № РД -15-08/04.02.2025 г. на кмета на община Костенец.

ОСЪЖДА М. А. Д. да заплати разноските по делото в размер на 1250 лв. ( хиляда двеста и петдесет лева) на община Костенец.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 367/ 2025 г. по описа на Административен съд – София област.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.