РЕШЕНИЕ

№ 13708

Варна, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - IV тричленен състав, в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: МАРИЯ ГАНЕВА
Членове: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

При секретар ИЛИЯНА СТОЯНОВА и с участието на прокурора ЗЛАТИН АТАНАСОВ ЗЛАТЕВ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ГАНЕВА канд № 20257050702240 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по касационна жалба на „Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ – индивидуална практика д-р Д. Д.“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [адрес], представлявано от Д. Д., подадена чрез пълномощник - адв. Ц. М., срещу решение № 834/07.07.2025 г., постановено по АНД № 46/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта в която е потвърдено наказателно постановление № ПЕК-111/17.09.2024 г., на директора на РЗИ – Варна.

С касационната жалба се релевират допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Наказателно-процесуалния кодекс във р. с чл. 63в от ЗАНН . Твърди се, че в мотивите на съдебното решение е налице противоречие, от което не става ясно кое от двете нарушения съдът е приел, че следва да се отмени. Според касатора мотивите на съда по отношение на пункт 2 от НП "по-скоро" са относими към пункт 1. Налице е смесване на мотиви по отношение на двете нарушения, което нарушава правото на защита на дружеството. Касаторът твърди, че има противоречие между мотиви и диспозитив на решението, тъй като решаващият съд в мотивите си е приел, че следва да се отмени НП в частта по отношение на нарушението по чл. 5, т. 3 от Наредбата, тъй като е допуснато съществено процесуално нарушение, а в диспозитива по отношение на нарушението по чл. 12, ал. 1 вр. чл. 5, т. 3 от Наредбата е потвърдил НП. Освен това ВРС не е обсъдил възраженията, направени с жалбата пред него, както и събраните доказателства, като по този начин е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Районен съд – Варна не е обсъдил възражението, че при издаване на НП е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, и по- специално дата на извършване. Оспорва се извода на съда, че св. В. И. е заинтересовано от изхода на делото лице. Според касатора ВРС неправилно е счел представения снимков материал за годно доказателствено средство, понеже не е изготвен по реда на НПК. Твърди, че в спомагателната манипулационна са осигурени условия за разделно събиране на опасни отпадъци в съответните за това места. Според касатора наложеното наказание е несправедливо, тъй като не съответства на тежестта на извършеното нарушение. Отправеното искане към съда е за отмяна на решението на ВРС и връщането му за ново разглеждане от друг състав на районния съд. В условия на евентуалност моли за отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на процесното НП. Отправя се искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – директорът на РЗИ - Варна, не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че решението е правилно и законосъобразно и пледира да бъде оставено в сила.

Настоящият съдебен състав на Административен съд - Варна счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Предмет на контрол за обоснованост и законосъобразност пред предходната съдебна инстанция е било наказателно постановление /НП/ № ПЕК-111/17.09.2024 г., издадено от директора на РЗИ - Варна, с което на основание чл. 229, ал.3 от ЗЗ във вр. с чл. 5, т. 6 от Наредба № 1 от 09.02.2015 г. за изискванията към дейностите по събиране и третиране на отпадъците на територията на лечебните заведения на „АПИМПИП д-р Д.Д.“ е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева и на основание чл.229, ал.3 от ЗЗ във вр. с чл. чл. 12, ал. 1, вр. чл. 5, т. 3 от Наредба № 1/09.02.2015 г. на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева.

От фактическа страна ВРС е приел, че на 10.05.2024 г. служители на РЗИ – Варна извършили планова проверка на „Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ – индивидуална практика д-р Д. Д.“ ЕООД. За извършената проверка е съставен протокол за извършена проверка, в който под т. 13 – управление на отпадъците, е констатирано, че опасният отпадък се съхранява в легенче, не е представен договор с фирма за опасен отпадък и не е представен идентификационен документ. Към протокола е приложен снимков материал. На 16.05.2024 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение. В АУАН констатираното е квалифицирано като нарушение на чл. 5, т. 6 от Наредба № 1/09.02.2015 г. - не е изпълнило задължението си да води отчетност при предаване на опасните отпадъци, и нарушение на чл. 12, ал. 1 вр. чл. 5, т. 3 от Наредба № 1/09.02.2015 г. – не е осигурен контейнер за опасни отпадъци, обозначен с международния символ на опасни отпадъци, съгласно приложение № 3 от Наредбата. АУАН е надлежно предявен и връчен на въззивника. В законоустановения срок постъпили писмени възражения. На 17.09.2024 г. възприемайки изцяло фактическата обстановка, административнонаказващият орган е издал процесното НП.

От правна страна РС-Варна е счел, че АУАН и НП са издадени от компетентни орган, в срока по чл. 34 от ЗАНН. По отношение на нарушението по чл. 5 от Наредбата въззивният съд е приел, че НП следва да бъде отменено НП в тази му част поради допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното дружество., защото ЗАНН не регламентира продължавано административно нарушение . ВРС се позовава и на ТР 77/84 г. на ВС. Решаващият съд счита, че дата на извършване на нарушението е " не тази, до която е продължило санкционираното бездействие, а на която е било дължимо предписаното от закона действие". ВРС е преценил , че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от приложения снимков материал по категоричен начин се установява, че наказаното дружество е извършило нарушението по чл. 12, ал. 1 от Наредбата. Според Районен съд – Варна авторството на нарушението е правилно установено, както и правилно е приложена санкционната норма на чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето. С тези мотиви предходната съдебна инстанция е отменила процесното НП в частта по пункт 1 и го е потвърдила в частта по отношение на пункт 2.

Предмет на касационен контрол е решението на ВРС в неговата потвърждаващата част и в тази обжалвана част атакуваният съдебен акт е валиден, допустим и правилен. Решаващият съд е извел крайния си правен извод въз основа на цялостен и задълбочен анализ на всички приобщени доказателствени средства . Събраните сведения са изследвани в тяхната хронология и логическа последователност. Голословно е възражението на касатора , че изготвения снимков материал не е събран по реда на НПК. Разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН не вменява подобно процесуално задължение на проверяващи органи.

В касационната жалба се твърди, че мотивите на ВРС по пункт 2 на НП , обективирани на стр. 6 от съдебния акт са „относими по-скоро към твърдяното нарушение по т.1 от НП“. Тази субективна преценка на жалбоподателя е лишена от основателност, тъй като на стр. 6 от решението има позоваване на чл.12, ал.1 от Наредба № 1/2015г. , която разпоредба въвежда правно задължение относно начина на събиране на опасни отпадъци , а наложеното наказание по т.2 от процесното НП е именно за неосигурен контейнер за опасни отпадъци. На същата страница от съдебното решение РС-Варна е извел от правилата на формалната логика съждение за генериране на опасни отпадъци от санкционираната амбулатория за първична извънболнична помощ и този негов извод има касателство към обективната страна на нарушението по т.2 от НП.

Противно на твърдяното от касатора няма противоречие между мотиви и диспозитив на решението относно нарушението по чл.229, ал.3 от ЗЗ във вр. с чл. 12, ал.1 от Наредба № 1/2015г. В мотивите на постановеното съдебно решение от РС-Варна е обективирана правната позиция за законосъобразност на НП в тази му част . В диспозитива на решението НП е потвърдено в частта на наказанието по по чл.229, ал.3 от ЗЗ във вр. с чл. 12, ал.1 от Наредба № 1/2015г.

ВРС е изпълнил процесуалното си задължение по събиране на относимите доказателства , способстващи за разкриване на обективната истина по случая. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за липса на обсъждане на възражението му относно дата на извършване на нарушението. На страници 5 и 6 от частично обжалваното решение има правни разсъждения относно института на продължаваното престъпление и неговата приложимост в административнонаказателното производство , включително има позоваване на ТР № 77/84 г. на ВС на НРБ . Мотивите относно датата на извършване на нарушението , по начина по който са структурирани в обжалваното решение се отнасят и за двете санкционирани адм. нарушения, които има една и съща форма на изпълнителното деяние- бездействие , а не само за първото нарушение . От мотивите в тази им част става ясно ,че според РС-Варна не може да има продължавано адм. нарушение и ежедневното бездействие по изпълнение на " дължимо предписаното от закона действие" е основание за ежедневно санкциониране, като в подкрепа на тази теза районният съд е цитирал чл. 18 ЗАНН.

Предходната съдебна инстанция е обсъдила всички възражения на оспорващото дружество и именно този нейн подход е позволил на касатора не само да узнае аргументите на решаващия съд, но и да развие пространно в касационната жалба своите доводи относно тяхната правилност. По отношение на възражението, че приложените към преписката снимки са негодно доказателствено средство ,тъй като нямат дата и час, съдът намира същото за част от защитната теза на наказаното дружество . Снимките са изготвени при проверката на 10.05.2024 година. Снимките са направени от контролните органи не само в присъствието на разпитания свидетел В. И., но и в присъствието на управителя на наказаното дружество - д-р Д. Д. . Информацията от снимките е подробно описана и в съставения протокол от 10.05.2024г. - официален свидетелстващ документ, подписан без възражения от свидетеля И. и от управителя Д. От свидетелските показания на П. Н. се установява, че снимките са изготвени при извършване на проверката, в кабинета на д-р Д. Разпитаната като свидетел Д. С. също посочва, че снимките са изготвени при извършване на проверката. Този факт се потвърждава допълнително и от приложената към администартивнонаказателанапреписка докладна записка № 14-1838-1/29.05.2024 г. на С. Е., която е изготвена във връзка с депозираното в хода на административнонаказателното производство възражение.

Решаващият съд не е игнорирал свидетелските показания на водения от касатора свидетел В. И. и е анализирал тези гласни доказателства в съвкупност с останалите доказателствени източници. В този контекст РС-Варна не е допуснал съществено процесуално нарушение . В решението има изложени мотиви за тяхното некредитиране- заинтересованост на свидетеля поради служебната му зависимост от нарушителя . Решението на районния съд да не кредитира това гласно доказателство има отношение към обосноваността на съдебния акт , а необосноваността не е касационно основание по чл. 348, ал.1 НПК във р. с чл. 63в от ЗАНН.

Настоящата съдебна инстанция счита за правилно становището на решаващия съд за съставомерност на деянието по чл. 229, ал. 3 от ЗЗ във вр. с чл. 12, ал.1 от Наредба № 1/2015г. , тъй като касаторът не отрича , че на 10.05.2024г. /дата на извършване на нарушението/ в проверения негов лекарски кабинет № 216 в ДКЦ ІІІ в [населено място] не е имало контейнер за опасни отпадъци с обозначение на международния символ за опасни отпадъци по приложение № 3 на Наредба № 1/2015г. Защитната теза на нарушителя е, че такъв контейнер има в ползваната от него манипулационна № 228, но на 10.05.2024г. в лекарския кабинет № 216 от извършени медицински манипулации с използване на игли от спринцовки е имало отпадъци от иглите , които не са били в контейнер, а в открито легенче на манипулационна маса. Именно защото тези отпадъци не са битови такива , жалбоподателят ги е събирал отделно в легенче , а не в контейнера за битови отпадъци в същия кабинет , за да може впоследствие да ги изхвърли в контейнера за опасни отпадъци в общата манипулационна.

Лишено от нормативна опора е възражението на касатора за явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като ответникът по касация му е наложил имуществена санкция в минималния размер по чл.229, ал.3 от ЗЗ , а съгласно правилото на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН не може да се налага наказание под законоустановения минимум.

В обобщение при извършения инстанционен съдебен контрол се констатира неоснователност на постъпилата касационна жалба и същата следва да се остави без уважение.

При този изход на правния спор съдът не следва да присъжда разноски на касационния ответник , тъй като такива не са претендирани.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 834/07.07.2025 г. на Районен съд – Варна, постановено по АНД № 46/2025 година, в частта в която е потвърдено наказателно постановление № ПЕК-111/17.09.2024 г. на директора на РЗИ – Варна по санкциониране на „Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ – индивидуална практика д-р Д.Д.“ ЕООД с имуществена санкция от 500,00 лева на основание чл. 229, ал.3 от ЗЗ във вр. с чл. 12, ал. 1 от Наредба № 1/09.02.2015 г.

Решението не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

 

Председател:  
Членове:  
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�