Производство по реда на чл. 197, ал.2 от ДОПК, във вр. с чл.269м, ал.2 от ДОПК.

Образувано е по жалба, вх.№ 1551/06.03.2026г. в АСВТ, подадена от името на дружеството „МЕГАМАГ БЪЛГАРИЯ“ЕООД , с [ЕИК] със седалище [населено място].

Оспорва се Решение № 15/17.02.2026г. на директора на ТД на НАП В. Търново, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки, с изх. № 55-04-509/14.01.2026г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново.

Жалбоподателят оспорва Решението, поради неправилно прилагане на закона. Счита, че АО е възприел формален подход, като е приел, че Единният инструмент по Директива 2010/24/ЕС автоматично представлява годно изпълнително основание/ИО/, без да е извършил проверка. Дори при ограничена компетентност българският орган бил длъжен да извърши проверка за формална редовност и годност на ИО. В ЕИ било посочено установено публично вземане, но не било посочено с кой административен акт е установено и че същият е влязъл в сила. В ПНОМ липсвали конкретни факти, които да обосноват извод за опасност или невъзможност за събиране на вземането и съответно обезпечителна нужда. Освен това, наложените ОМ били явно несъразмерни, т.к. запорираните МПС се използвали в стопанската дейност на дружеството. С тези съображения моли съда да постанови отмяна на оспорените актове.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощения адвокат, който поддържа предявената жалба по изложените в същата съображения и допълнителни такива като пледира нейното уважаване. Претендира разноски и представя списък на същите по чл.80 от ГПК.

Ответникът по оспорването - директорът на ТД на НАП [населено място], действащ чрез упълномощения юрисконсулт, намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Изтъква, че България е редовно сезирана за събиране на задължения, възникнали в друга страна членка на ЕС, съгласно Директива 2010/24/ЕС. В тази връзка са наложени ОМ при наличие на т.нар Единен инструмент и искане за налагане на ОМ от друга ДЧ. Настоява, че другите възражения на дружеството относно изискуемостта, размера, давността и др., следва да бъдат отнесени към запитващата държава Румъния, на основание чл.269м от ДОПК. Претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването – адресат на акта. Депозирана е в рамките на преклузивния 7-дневен срок по чл. 197, ал.2 от ДОПК. Потвърдителното Решение №15/17.02.2026г. на директора на ТД на НАП - В. Търново е съобщено на оспорващия по пощата на 25.02.2026 г., а жалбата е подадена чрез административния орган до АСВТ по пощата на 02.03.2026г., според пощенското клеймо на плика. Изчерпана е задължителната фаза на административния контрол, съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.197, ал.1 от ДОПК.

Делото е подсъдно на АСВТ по правилата на родовата и местна подсъдност. Не са налице пречки за постановяване на акт по същество. Предвид това, съдът прие жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически и правни съображения.

Делото е основано изключително на писмени доказателства. От представените с административната преписка, ПП на жалбоподателя оспори Искането за събиране на вземания по съображения, че същото няма качеството на писмен документ, а освен това не отговаря и на изискванията на чл16, §2 и чл.22 от Директива 2010/24/ЕС. Съдът намери това възражение за неотносимо и неоснователно, т.к. става въпрос за създадени е-документи в специален програмен продукт, който функционира в условия на свързаност, единни за всички ДЧ на ЕС. В хода на производството пред съда като писмени доказателства са представени извлечения от банкова сметка на трето лице/интернет платформата „Данте Интернешънъл“/ в Румъния, с твърдението, че същото е извършило плащане, за погасяване на публичния дълг, по запорираната сметка на дружеството жалбоподател в Румъния. Съдът намира, че представените доказателства не са от естество да се направи извод за погасяване на публичния дълг в неговата цялост, за да се приеме отпадане на обезпечителната нужда.

На основание чл.170, ал.3 от АПК вр. §2 от ДР на ДОПК на ответника е указано, че в негова тежест е да установи фактическите основания, посочени в обжалвания акт и изпълнение на законовите изисквания при издаването му.

Съдът взе предвид направените в жалбата оплаквания. Съобрази доводите на страните. Извърши служебно дължимата проверка на оспорения акт, на основание чл.168 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателствени средства, съдът намери за установено следното:

1.В процедура за осъществяване на взаимна помощ между ДЧ на ЕС за събиране на публични вземания е постъпило Искане за налагане на обезпечителни мерки. Същото е изготвено от компетентните органи на Румъния/запитващ орган/ и е адресирано до НАП в България/запитан орган/. Изготвено е като стандартен формуляр на 20.10.2025г. и изпратено по електронен път. Неговият референтен номер е DIR 56613SM.

2.Към искането е приложен и Единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки по смисъла на чл.12 от Директива 2010/24/ЕС/ЕИИ/. От съдържанието на същото е видно, че публичното вземане е за данък върху добавената стойност, за периода 01.01.2023г. до 30.06.2025г. и е в размер на 32 649,40 евро. Данъчно задълженото лице е регистрираното в България дружество „МЕГАМАГ БЪЛГАРИЯ“ЕООД с регистрация по ЗДДС BG203849427. Вземането е установено към дата 11.08.2025г. ЕИИ е връчен на дружеството на 30.01.2026г., след налагане на ОМ.

3.Във връзка с постъпилото Искане и приложения Единен инструмент публичен изпълнител при ТД на НАП В. Търново е проучил имуществото на ТД и предприел действия за обезпечаване на дълга. И. П. за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 55-04-509/14.01.2026г. Със същото, на основание чл.200 и чл.201 от ДОПК е наложен запор върху две МПС, собственост на дружеството жалбоподател. С. М. GL 450 с рег. № [рег. номер] със застрахователна стойност 11 503,56 евро и Т. С. с рег. № [рег. номер] и застрх. ст. 13 804,37 евро.

4.ПНОМ е оспорено от дружеството „МЕГАМАГ“ЕООД пред директора ан ТД на НАП-ВТ, който с Решение № 15/17.02.2026г. отхвърля жалбата и потвърждава ОМ, наложени с постановлението.

5. Решението на директора на ТД на НАП е оспорено пред АСВТ, за което е образувано настоящото дело.

Горните фактически констатации са основани на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, които не са оспорени от страните по реда на чл.193 от ГПК и по своето съдържание не са противоречиви. Спорът е правен, а не по фактите.

Въз основа на установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда формира следните изводи:

Изнесените в жалбата твърдения за факти разкриват административноправен спор. Жалбоподателят търси съдебна защита срещу ПНОМ, наложени от ПИ на българската държава, върху имущество на българско ЮЛ, по искане на компетентен орган на румънската държава. Поради това приложимо се явява правото на Европейския съюз, т.к. става въпрос за осъществяване на взаимна помощ между ДЧ на ЕС за събиране на публични вземания. Материята на ниво ЕС е уредена с Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 година относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки. Същата е внедрена на национално ниво с нормите на ДОПК, съгласно §2б от ДР на кодекса. В частност разпоредбите на Глава 27а озаглавена „ Процедура за взаимна помощ с държавите - членки на Европейския съюз, при събиране на публични вземания“. Предвид това на основание чл.269м, ал.2 от ДОПК за производството е приложим националният процесуален закон – ДОПК.

ПНОМ подлежи на задължителен контрол по административен ред пред директора на съответната ТД на НАП, а неговото решение може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя. На основание чл. 168 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът следва да прецени дали при издаването на акта са спазени изискванията за законосъобразност - наличието на компетентност на органа, постановил съответния акт; изискването за форма и реквизити; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им.

След служебно извършена проверка съдът установи, че оспорваното Решение представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия в ДОПК. Решението е издадено в писмена форма, в рамките на установения в чл. 197, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок от получаване на жалбата, след проведено задължително производство по обжалване на действията на публичния изпълнител. Изложени са подробни съображения, основани на приетите за установени факти, мотивирали териториалния директор на НАП да потвърди обжалваното ПНОМ.

Оспореният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма за валидност, като съдържа мотиви, които представят фактическите и правни основания, на които се е позовал АО, за да упражни правомощията си.

Започването, провеждането и приключването на процедурата по издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая разпоредби на чл. 197, вр. чл. 195 от ДОПК, като в хода ѝ не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила.

Относно съответствието на оспорения акт с приложимия материален закон съдът прие следното:

Процедурата за взаимна помощ с държавите - членки на европейския съюз, при събиране на публични вземания, е уредена в Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 г. относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки (Директива 2010/24ЕС). В националното законодателство/Глава 27а от ДОПК/ са въведени основаните принципи зададени от Директивата – приложимостта й при събиране на конкретен вид публични задължения, в това число данъци, включително акцизи, мита, такси (чл. 269а, ал. 1, т. 1); че се осъществява от определени компетентни органи и е уреден специален ред за реализиране на процедурата - в нашия закон уреден в чл. 269в и сл. ДОПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 269з ДОПК, местният запитващ орган може да отправи искане до друга държава членка за събиране на публични вземания по чл. 269а, ал. 1, за които е налице изпълнително основание, като той предоставя незабавно на запитания орган от другата държава членка всяка информация, получена във връзка с вземането и която е от значение за неговото събиране. Нормата на чл. 269к ДОПК постановява, че искането за събиране на публични вземания се придружава от Единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки, в който се отразява основното съдържание на първоначалното изпълнително основание и представлява единствено основание за предприемане на действия по принудително изпълнение и налагане на обезпечителни мерки от местния запитан орган.Съдържанието на Единния инструмент е уредено в ал. 2 на чл.269к от ДОПК - данни, индивидуализиращи първоначалното изпълнително основание, описание на вземането, вида на вземането, периода, за който се отнася, всички дати от значение за изпълнителното производство, размера на вземането, включително главница, лихви и разноски; име, съответно наименование (фирма) и други данни, индивидуализиращи длъжника; наименование, адрес и други данни за контакт на публичния взискател или на административното звено, което разполага с информация за вземането или за възможността за неговото оспорване. Разпоредбата на чл. 269к, ал. 1 предвижда, че Единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки подлежи на изпълнение, без да е необходим акт за признаване, допълване или заместване, което съответства на правилото на чл. 12, т. 1 от Директива 2010/24ЕС.

При тази правна рамка съдът прие, че оспореното Решение на директора на ТД на НАП В. Търново и потвърденото с него ПНОМ са материално законосъобразни.

Действително в Искането и ЕИИ не са посочени вид и номер на изпълнителното основание. Описани са обаче видът на претендираното вземане, неговият произход – дължим данък върху добавената стойност, размер, дата на определяне, посочена е и отговорната служба за определяне на вземането. В ЕИИ липсват данни, които да индивидуализират точно изпълнително основание - съдебен или административен акт, орган, който го е издал и дата на издаване. Това обаче не нарушава правото на защита на задълженото лице, защото при връчване на Искането и ЕИИ дружеството не е депозирало жалба по реда на чл.269м, ал.1 от ДОПК. Нормата предвижда, че когато срещу вземането, първоначалното изпълнително основание, единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки и законосъобразността на уведомяване, извършено от компетентен орган на запитващата държава членка, е постъпила жалба до местния запитан орган, той уведомява жалбоподателя, че следва да подаде жалбата пред компетентен да се произнесе по жалбата орган в запитващата държава членка. Такива факти не се твърдят и не се установяват по делото. Тоест, по тези въпроси и изтъкнатите в пледоарията на ПП на жалбоподателя в о.с.з. /наличие на вземане, годност на ИО и др./местният запитан орган не разполага с компетентност да се произнесе, а подаването на жалба е форма на процесуална защита. ЕИИ е преведени на български език и това улеснява длъжника да се ориентира за вида и размера на задължението. От друга страна, длъжникът не представя доказателства да е платил изцяло дълга, за да се защитава с аргумента, че липсва обезпечителна нужда. Но преценката на същата пак не е в правомощията на ПИ при ТД на НАП-ВТ, доколкото такава е направена при изпращане на Искането от румънска страна. На практика румънската данъчна администрация се ползва от правно техническите форми на действие на органите на НАП на българска територия, но единствената преценка, която е предоставена на последните е тази по чл.16, §1 от Директивата, а именно: дали предприемането на обезпечителни мерки е допустимо съгласно националното законодателство и в съответствие с националните административни практики. В случая такава недопустимост н есе твърди и не се обосновава от жалбоподателя.

По изложените мотиви АСВТ намери депозираната жалба за неоснователна, а оспорените АА за обосновани и законосъобразни. Следва жалбата да бъде отхвърлена.

При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което на основание §1, т.6 от ДР на АПК, вр. с §2 от ДР на ДОПК следва да бъде присъдено на Национална агенция за приходите. Съдът го определи, на основание чл.25, ал.1 от НЗПП в размер на 150,00 евро.

Воден от горните мотиви, на основание чл. 197, ал.4 от ДОПК, VII-ми административен състав на АСВТ

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МЕГАМАГ БЪЛГАРИЯ “ЕООД, с [ЕИК] със седалище [населено място] срещу Решение № 15/17.02.2026г. на директора на ТД на НАП В. Търново, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки, с изх. № 55-04-509/14.01.2026г., издадено от публичен изпълнител при същата ТД на НАП.

ОСЪЖДА дружеството „МЕГАМАГ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, с [ЕИК] да заплати на Национална агенция за приходите разноски за ЮКВ настоящото производство в размер на150,00 евро ( сто и петдесет евро).

Решението е окончателно, на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.