Производството е по реда на чл. 145 – 178 от АПК във връзка с чл. 215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на З. П. З. и С. З. К. от [населено място], общ.Костинброд чрез пълномощника им –адв.Ц. срещу Заповед № РД-17-148/03.07.2025 г. на кмета на община Костинброд, с която е отказано допускане изработването на проект за изменение на подробния устройствен план – изменение на плана за регулация за [УПИ] и [УПИ], кв.10 по действащия кадастрален и регулационен план на [населено място], одобрен със Заповед № 0-244/1968 г. на ОНС- София.

В жалбата се релевират довови, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че жалбоподателите в качеството им на собственици на [УПИ] от кв.10 по плана на [населено място], общ. Костинброд на 06.03.2025 г. подали заявление, с което искали да се допусне изработването на проект за изменение на подробния устройствен план – изменение на плана за регулация за [УПИ] и [УПИ], кв.10 по действащия кадастрален и регулационен план на [населено място], като границата между [УПИ] и [УПИ] се промени по имотна граница между имоти с планоснимачен номер 330 и 329. Сочи се, че срокът по чл.208, ал.1 от ЗУТ е изтекъл и собственикът на [УПИ] не е придобил правата по чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ.

В мотивите на оспорения административен акт било прието, че регулационните сметки за придаваемата се част от парцел I-330 към парцел XIX-329 по плана на [населено място] са били уредени, тъй като собственикът на последния парцел, към който се придавали 30 кв.м. от съседния имот. С. Н. С. внесъл в касата на ДСК стойността на придаваемото се място в полза на З. П. В., който бил уведомен за внесената сума.

Според изложеното в жалбата изводът на административния орган, че сметките по регулация са уредени се явявал необоснован и в противоречие с приложените по преписката писмени доказателства. От [нотариален акт], том VII, дело № 1193/1974 г. и нот.акт № 185, том 92, дело 17896/1975 г. се установявало, че жалбоподателите са собственици на дворно място, съставляващо парцел I-330 в кв.10 по действащия кадастрален и регулационен план на [населено място], като лицето на което е било извършено плащането З. П. В. не е бил собственик на имота. Ето защо, в случая извършеното плащане нямало правно действие, респ.сметките по регулация не били уредени, а регулацията оставала неприложена.

По изложените аргументи се отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което да отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна. При такъв изход на спора се релевира претенция за присъждане в полза на жалбоподателите на направените по делото разноски.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателите се представляват от адв. Ц., който поддържа жалбата. В дадения ход по същество пледира да бъде отменена издадената заповед № РД-17-148/03.07.2025 г. на кмета на община Костинброд и претендира присъждане на сторените разноски по делото, за които представя списък и доказателство за извършеното им плащане.

Ответникът – кмет на община Костинброд чрез процесуалния си представител адв.М. оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана и моли за нейното отхвърляне. Изразява становище, че в процеса на уреждане на сметките по регулация са участвали родителите на непълнолетни лица, поради което плащането е извършено надлежно, а производството е проведено правилно. Подробни аргументи за законосъобразността на обжалвания административен акт развива в представени писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.

Заинтересованата страна Е. С. Н. оспорва жалбата. Твърди, че сметките по регулация са уредени и владее имота. Представя обратни разписки за уведомяването за извършеното плащане.

След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От [нотариален акт], том VII, дело № 1193/1974 г. и нот.акт № 185, том 92, дело 17896/1975 г. е видно, че жалбоподателите З. П. З. и С. З. К. са собственици на дворно място, съставляващо парцел I-330 в кв.10 по действащия кадастрален и регулационен план на [населено място].

Административното производство е започнало по заявление № Гр.21/06.03.2025 г. от С. З. К. и З. П. З. за допускане изработването на проект за изменение на подробния устройствен план – изменение на плана за регулация за [УПИ] и [УПИ], кв.10 по действащия кадастрален и регулационен план на [населено място], като границата между [УПИ] и [УПИ] се промени по имотна граница между имоти с планоснимачен номер 330 и 329. Приложено е задание и мотивирано предложение за ПУП –изменение на план за регулация, за промяна на общата регулационна граница между [УПИ] и [УПИ], кв.10, като същата се променя по имотна граница между имоти с планоснимачен номер 330 и 329.

С оспорената в настоящото проиводство заповед на основание 124б, ал.5 вр.чл.124а, ал.5 от ЗУТ и чл.35 от АПК, кметът на община Костинброд е отказал допускане изработването на проект за изменение на подробния устройствен план – изменение на плана за регулация за [УПИ] и [УПИ], кв.10, съгласно приложения проект за ПУП-ИПР. Заповедта е съобщена на З. З. и на С. К. съответно на 11.07.2025 г. и на 14.07.2025 г.

По делото са приети като писмени доказателства административната преписка, както представените от заинтересованата страна Е. Н. обратни разписки, от които се установява, че З. П. В. е бил надлежно уведомен за внесената сума в ДСК – Костинброд от С. Н. С. с квитанция № 709/2 от 16.08.1989 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, чийто интерес е пряко засегнат и срещу административен акт, който подлежи на съдебно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.215, ал.1 от ЗУТ.

Според чл. 146, вр. чл. 168 АПК съдът следва да провери административния акт издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

Извършвайки тази проверка съдът констатира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.124б, ал.5 от ЗУТ -Кметът на Общината, в рамките на законовите му правомощия.

На следващо място, оспорената заповед е издадена в съответствие с изискването за форма и съдържание по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, посочени са фактическите и правни основания за издаването й. Волята на административния орган е ясно изразена, не съществуват пропуски или грешки, което е предпоставка за правилното упражняване на съдебния контрол и осигурява възможност на оспорващия да организира адекватно защитата си във висящия съдебен процес.

При служебната проверка за законосъобразност на административния акт не се установиха допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяната му, на това основание.

При издаване на атакуваната заповед не са допуснати нарушения на материалния закон, поради което не е налице отменителното основание на чл.146, т.4 АПК.

Наведените в жалбата доводи, че приетото в мотивите на оспорения административен акт, че е било извършено плащане на придаваемото се място в полза на З. П. В., който не е бил собственик на имот пл.№ 330, част от който се придава към съседния имот, като по този начин собствеността не била прехвърлена, не са от компетентността на административния орган и на настоящия съд. При спор за собственост компетентен е районният съд по местонахождението на недвижимия имот. В конкретиката на настоящия казус от приложените по преписката документи безспорно се установява извършване на оценка по чл.265 ППЗТСУ (протокол от 16.05.1989 г.), плащане в ДСК (квитанция № 709/2 от 16.08.1989 г.) и уведомяване на правоимащия (писмо изх.№ 94-С-112/18.01.1991 г.) за внесената сума за отчуждаемо място по регулация от [имот номер] към парцел XIX-329. Ето защо, са изпълнени условията за доброволно регулационно придаване по действащото тогава законодателство (ЗТСУ и ППЗТСУ), като фактическите и правни действия са приключили с реалното плащане на приобритателя на имота. По този начин собствеността върху придаваемата част е преминала към собственика на [УПИ] и регулацията е приложена. Възраженията в жалбата в обратен смисъл са неоснователни.

В заключение, при изследване на всички критерии по чл.146 АПК във вр.чл.168 АПК, настоящата съдебна инстанция обоснова извод за законосъобразност на Заповед № РД-17-148/03.07.2025 г. на кмета на община Костинброд.

При този изход на правния спор, основателна е претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ето защо, в негова полза следва да се присъди такова в размер на 200 (двеста) лeва, определено на основание чл.24 от Наредбата за правната помощ (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г., бр. 53 от 2025 г., в сила от 1.10.2025 г.) във вр. чл.37, ал.1 от ЗПП.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд София-област

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З. П. З. и С. З. К. от [населено място], общ.Костинброд чрез пълномощника им –адв. Ц. срещу Заповед № РД-17-148/03.07.2025 г. на кмета на община Костинброд.

ОСЪЖДА З. П. З., [ЕГН] и С. З. К., [ЕГН] СОЛИДАРНО да заплатят на община Костинброд сумата от 200 (двеста) лева, представляваща съдебни разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд София - град пред Върховен административен съд на Република България.

РЕШЕНИЕТО да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от него по реда на чл.138 АПК.