Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5, вр. с чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

 

Производството пред настоящия съд е образувано по жалба, подадена от А. С. К. от гр. Велико Търново, против ЗППАМ № 26-1275-000018/26.01.2026 г. по чл. 171, т. 4 от ЗДвП на началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново, с която спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, считано от 06.01.2026 г.“. Посочената ПАМ е приложена за това, че жалбоподателят като водач на МПС е изчерпал всичките си контролни точки.

Жалбоподателят счита, че оспорваната заповед е незаконосъобразна, тъй като още преди издаването й и прилагането със задна дата на ПАМ с нея лично се е явил в службата на ответника и предал лично, доброволно, в изпълнение на законовото си задължение свидетелството си за управление на МПС, тъй като е изчерпал контролните си точки, за което е съставен надлежен Протокол за доброволно предаване № 1275р-95/06.01.2026 г. в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново. След като е така, същият не е извършил никакво нарушение, което да е основание за прилагане на процесната ПАМ и тя като лишена от фактическо и правно основание е незаконосъобразна. По тези мотиви иска заповедта да се отмени. Претендира сторените разноски за производството.

Ответник жалба – Началник Сектор ПП в РУ при ОД на МВР - Велико Търново, в писмено становище от 27.02.2026 г. оспорва жалбата като неоснователна и излага подборни мотиви за това, че с влезли в сила НП всички контролни точни на жалбоподателя са отнети, поради което спрямо него е приложена процесната ПАМ, която цели да преустанови нарушението му – да управлява МПС при условие, че няма контролни точки и да отстрани последиците от поведението му занапред. В тази връзка същият сочи, е единственото основни за прилаганото на ПАМ е фактът на изчерпването на контролните точки, който е безспорен в случая. По тези мотиви иска жалбата да се остави без уважение.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото, вкл. служебно доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед за прилагане на ПАМ № 26-1275-000018/26.01.2026 г. на началник сектор ПП – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново, на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя и изземване на същото, тъй като са отнети всички контролни точки на К. като водач на МПС. В тази връзка, в обстоятелствената част на заповедта е посочено, че водачът е изчерпал всички налични контролни точки със следните връчени и влезли в сила НП:

1. НП № 23-0258-000176/17.05.2023 г., издадено от началник РУ – Дряново, връчено на дата 26.02.2024 г., влязло в сила на 12.03.2024 г., като се отнемат 10 контролни точки;

2. НП № 24-1275-001108/21.05.2024 г., издадено от началник сектор ПП – Велико Търново, връчено на 22.01.2025 г., влязло в сила на 06.02.2025 г., като се отнемат 12 контролни точки;

3. НП № 22-1275-000003/17.01.2025 г., издадено от началник сектор ПП – Велико Търново, връчено на 22.01.2025 г., влязло в сила на 06.02.2025 г., като се отнемат 10 контролни точки;

4. НП № 22-1275-001557/11.06.2025 г., издадено от началник група при сектор ПП – Велико Търново, връчено на 26.11.2025 г., влязло в сила на 11.12.2025 г., като се отнемат 8 контролни точки и

5. НП № 25-0258-000338/04.07.2025 г., издадено от началник РУ – Дряново, връчено на дата 26.11.2025 г., влязло в сила на 11.12.2025 г., като се отнемат 10 контролни точки;

В оспорваната заповед не е коментирано обстоятелството дали водачът в тази връзка е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, но от представения по делото и приет без оспорване от ответника негов Протокол за доброволно предаване № 1275р-95/06.01.2026 г. (л. 5 от делото) се установява, че на посочената в него дата – 06.01.2026 г., К. се е явил в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново и в изпълнение на задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП е върнал доброволно свидетелството си за правоуправление именно във връзка с изчерпаните контролни точки.

Независимо от това, 20 дни по-късно е издадено процесната заповед, с която е приложена ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя и изземване на същото със задна дата – а именно считано от датата на доброволното връщане на СУМПС от лицето.

Заповедта е връчена на К. на 17.02.2026 г., видно от отбелязването върху нея (л. 4 - гръб от делото).

Недоволен, жалбоподателят е оспорил принудителната административна мярка по съдебен ред с жалба вх. № 1252/20.02.2026 г., подадена в деловодството на Административен съд – Велико Търново, като въз основа на тази жалба е образувано настоящето дело.

В хода на същото като писмени доказателства по делото са приети документите, приложени към жалбата и тези, представени с придружително писмо вх. № 1404/27.02.2026 г. и вх. № 1633/10.03.2026 г. на началника на сектор "Пътна полиция" Велико Търново, като заедно с преписката е представен и писмен отговор от ответника.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

Жалбата е допустима и основателна по следните мотиви:

След служебно извършената на основание чл. 168 от АПК проверка, настоящият състав намира, че оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената по делото Заповед № 366з-2605/28.06.2022 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново, издадена в изпълнение на Заповед № 81213-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, компетентни да издават принудителни административни мерки по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП са и началниците на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Велико Търново. Следователно, оспорваната заповед за прилагане на ПАМ е издадена от лице, което е сред надлежно и изрично упълномощените лица, които могат да издават такива. В този смисъл обжалваната заповед е издадена от оправомощен за това административен орган, в пределите на териториална и материална компетентност.

Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно е описана фактическата обстановка, посочено е правното основание за издаване на заповедта, а именно чл. 171, т. 4, който гласи: "За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4". Съгласно последно цитираната норма "Водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи". Следователно, за да издаде заповед по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, компетентният административен орган следва да установи наличието на следните две кумулативни законовоизискуеми предпоставки: първата, положителна - на лице – водач на МПС, притежаващо валидно СУМПС, са отнети максималния брой контролни точки и втората – отрицателна, водачът в тази връзка не е върнал валидното си свидетелство за управление в съответната служба на МВР, както изисква нормата на чл. 157, ал. 4.

По настоящето дело първата, положителната, предпоставка не е спорна – не се спори и се доказва, че на К. като водач на МПС са отнети максималният брой контролни точки. Втората предпоставка – отрицателната, че същият не е изпълнил задължението си да върне сам СУМПС, изобщо не е коментирана в заповедта за прилагане на ПАМ, нито в писменото становище по делото на ответника. Факт е обаче, че както от жалбоподателя, така и ответника като част от преписката се представя и не се спори Протокол за доброволно предаване № 1275р-95/06.01.2026 г., който като официален документ установява по безспорен начин, че водачът е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП - К. се е явил в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново и е върнал доброволно свидетелството си за правоуправление именно във връзка с изчерпаните контролни точки.

След като това е така, прилагането на процесната ПАМ спрямо него на 26.01.2026 г. е лишено от основание, тъй като не е изпълнено второто условие за издаването на заповедта от вида на процесната – след като е изчерпил точките си водачът сам да не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП и да не е върнал свидетелството си.

Ето защо приложената ПАМ е материално незаконосъобразна, защото не е налице второто, отрицателно условие за прилагане на ПАМ - изискването водачът сам да не е върнал свидетелството си за правоуправление, след като са изчерпани всичките му контролни точки. Отнемането на всички контролни точки е единият от двата релевантни факти, с чието проявление нормата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП свързва загубване на правоспособността за управление на МПС. За прилагането на ПАМ от вида на процесната обаче законът изисква и второ условие – неизпълнение на възникналото на това основание задължение за водача да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

След като водачът е изпълнил това свое задължение, няма основание за прилагане спрямо него на ПАМ, която освен от основание е лишена и от легитимна цел, след като водачът вече не осъществява управление на МПС.

По изложените съображения жалбата следва да бъде уважена, а като последица от основателността й (чл. 143, ал. 1 АПК) на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските в производството за държавна такса в размер на 5. 11 евро, които се платят от ЮЛ, към което се числи издателят на процесната заповед (доколкото последният няма свой бюджет, с което да отговаря и с който да се разпорежда). Осъждането за разноски е на основание изричната разпоредба на чл. 143, ал. 1 АПК. Отговорността за разноски е гражданско облигационно правоотношение, а административният орган има административноправна правосубектност и няма собствен бюджет. Бюджетът е на юридическото лице, в чиято структура е съответният административен орган. Отчитайки тези обстоятелства законът постановява осъждането за дължимите разноски да е в тежест на юридическото лице – в случая ОД на МВР – Велико Тръново, а не на административния орган. Това обаче не превръща юридическото лице в страна по настоящето дело и то не е засегнато от решението, тъй като не е страна по материалното правоотношение, съответно решението не може да е неблагоприятно по смисъла на чл. 210, ал. 2 от АПК. При липсата на качество на лице по чл. 210, ал. 1 и съответно по ал. 2 от АПК, юридическото лице няма право на касационна жалба на решението дори и в тази му част също (виж Определение № 12476 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11969/2018 г., 5-членен с-в), а същото е окончателно според ЗДвП и за страните по него.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – Велико Търново, Четвърти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба, подадена от А. С. К. от гр. Велико Търново, ЗППАМ № 26-1275-000018/26.01.2026 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Велико Търново да плати на А. С. К. от гр. Велико Търново с [ЕГН], сумата от 5.11 (пет евро и единадесет евроцента), представляваща разноски за настоящето производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.