РЕШЕНИЕ

№ 1073

Русе, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - IV състав, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия: ДИАНА КАЛОЯНОВА

При секретар СВЕЖА БЪЛГАРИНОВА като разгледа докладваното от съдия ДИАНА КАЛОЯНОВА административно дело № 20267200700080 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗдр).

Образувано е по жалба с вх. № АС-29/20.01.2026 г. по деловодния регистър на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), подадена от Т. Н. И., [ЕГН], чрез пълномощник адв. К. Х.; със съдебен адрес гр. Русе, [улица]срещу Експертно решение № 93461 от заседание № 98/19.12.2024 г. на НЕЛК, специализиран състав по вътрешни, хирургични, нервни и ССЗ болести. Иска се от съда обжалваното експертно решение да бъде отменено, като върне преписката на НЕЛК за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона и се претендират разноски. В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител адв. К. Х., АК Русе, която поддържа жалбата на основания, изложени в нея; иска присъждане на разноски по представен списък. Представя писмена защита.

Ответникът – Специализиран състав по вътрешни, хирургични, нервни и ССЗ (ССВХНССЗ), НЕЛК София, редовно призован, не изпраща представител.

Заинтересованата страна МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД Монтана – Втора ТЕЛК представя писмено становище с вх. № 1109/10.03.2026 г., с което поддържа тезата на ответника.

Заинтересованата страна Агенция за хора с уврежданията (АХУ) София, редовно призована, не изпраща представител, не ангажира становище по спора.

Заинтересованата страна Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Русе, редовно призована, не изпраща представител, не ангажира становище по спора.

Заинтересованата страна Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) Русе, редовно призована, не изпраща представител, не ангажира становище по спора.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗдр (идентичен със срока, определен в чл. 149, ал. 1 от АПК) , от надлежна страна, с право и интерес от обжалването. Жалбоподателката е адресат на акт, който подлежи на съдебен контрол, като тя разполага с право на обжалване, тъй като оспорения индивидуален административен акт – експертно решение (ЕР) на специализиран състав на НЕЛК, е неблагоприятно за нея. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Относно допустимостта на жалбата:

Съдът намира, че следва да изложи отделни мотиви по този въпрос по причина, че както в придружително писмо с вх. № 425/29.01.2026 г., така впоследствие и в молба - становище с вх. № 866/24.02.2026 г. ответникът излага съображения за недопустимостта на жалбата на И. като счита, че ЕР на НЕЛК, с което преписката се връща за ново освидетелстване е благоприятно за жалбоподателката.

Нормата на чл. 147, ал. 1 от АПК определя, че Право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения.

В конкретния случай, както сочи в съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателката, последната има правен интерес от оспорването по причина, че преосвидетелстването продължава прекалено дълго във времето като процес; И. е със спряна пенсия; тя е под грижите на своята много възрастна майка, която има сключено тристранно споразумение с Община Русе и е назначена за неин личен асистент. Посоченият договор ще бъде автоматично и веднага прекратен ако се остави това решение на НЕЛК да влезе в сила и реално лицето ще бъде без каквито и да било доходи, и без каквато и да е възможност да се полагат грижи за него така, че категорично е налице правен интерес.

Съдът установява, че И. има правен интерес от оспорване на ЕР на НЕЛК по причина, че същото не решава въпроса за определената й ТНР по същество. Правният интерес от обжалването предпоставя предотвратяване на неблагоприятните правни последици. Наличието на пряк, личен и непосредствен правен интерес от оспорване на административен акт (независимо дали той е индивидуален, общ или нормативен), оказващ влияние върху правната сфера на оспорващото лице, е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на обжалването, за която съда следи служебно. Посочените три характеристики винаги следва да са налице кумулативно. Пряк интерес означава, че със самата отмяна на оспорения административен акт ще се отстрани една вреда или ще се предотврати настъпване на такава от изпълнението на административния акт – в случая ще остане в действие ЕР на Втора ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Ставен Илиев“ АД Монтана, с което ЕР е определена ТНР на И. от 91% с чужда помощ. Интересът на следващо място следва да е личен, т.е. защитата да има за цел охраняване на свои (лични) субективни права, свободи и законни интереси на субекта – И. е предявила жалбата в защита на личните си интереси да бъде преосвидетелствана. Правният интерес ще е непосредствен когато административният акт засяга правната сфера на жалбоподателя като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за адресата на акта, или създава права на трето лице, които увреждат правата и интересите на конкретния жалбоподател – в конкретния случай, с отмяната на ЕР № 90335 от заседание № 107/09.12.2024 г. липсва реално преосвидетелстване на жалбоподателката и тя не може да възобнови получаването на пенсията си. Наличието на правен интерес трябва да съществува както към момента на подаване на жалбата, така и през цялото време на движение на съдебното производство по разглеждане на жалбата. Интересът не може да е хипотетичен, нито предполагаем, нито предпоставен от други (чужди) интереси – в конкретния случай правният интерес на И. е напълно реален и действителен. По изложените мотиви жалбата е допустима за разглеждане. В писмената защита на И., ангажирана от процесуалния й представител, тази теза е развита подробно и подкрепена с практика на ВАС.

От фактическа страна по делото се установява следното:

С медицинско направление за ТЕЛК № 20241112515973/12.11.2024 г., лекар от АПИМПГП „Мегамед“ ООД е насочил И. като освидетелствано лице към ТЕЛК за установяване на „Трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, която не е предшествана от временна неработоспособност“.

С. З. – декларация с вх. № 182024111583669/15.11.2024 г. до ТЕЛК чрез Регионалната картотека на медицинската експертиза (РКМЕ) Русе, Т. Н. И. е заявила желание да бъде преосвидетелствана по повод изтичане на срока на последното експертно решение и е представила необходимите документи.

С Експертно решение (ЕР) № 90335 от заседание № 107/09.12.2024 г. на Втора ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД, Монтана Т. Н. И. е преосвидетелствана по документи, с дата на инвалидизиране 02.05.2006 г. Посочено е, че водещата диагноза и общо заболяване е Grand mal припадъци (с малки припадъци (petit mal) или без тях), неуточнени. В частта относно придружаващите заболявания са посочени следните диагнози:

D33.7 - Други уточнени части на централната нервна система

F06.8 - Други уточнени психични разстройства, дължащи се на увреждане и дисфункция на главния мозък или на соматично заболяване – с мотиви „F06.8 Други уточнени психични разстройства, дължащи се на увреждане и дисфункция на главния мозък или на соматично заболяване- Осъществена консултация с. психиатър с данни за психорганичен синдром- леки (при съхранени ориентация и критичност);-50% по ч.2 р.1 т.2.1“

G40.6 - Grand mal припадъци (с малки припадъци petit mal или без тях), неуточнени - с мотиви „G40.6 Grand mal припадъци (с малки припадъци petit mat или без тях),неуточнени – посочено през 2003г след травма на главата започнала да, получава епилептични припадъци със загуба на съзнанието.Многократно пролежавала в НО.- (Изм. - ДВ, 6р. 59 OT2Q21 Г., В сила от 16.07.2021 г., бр. 10. от 2023 п, в сила от 31.01.2023 г.) Средно чести - генерализирани епилептични пристъпи (конвулсивни или неконвулсивни, фокални пристъпи с еволюция към двустранни тонично-кпонични) през интервали от месеци и фокални пристъпи (със или без нарушение на съзнанието) през интервали от седмици - 71%. по ч.7 Т.4.З.“

H40.5 - Вторична глаукома, дължаща се на други болести на окото

I67.9 - Мозъчносъдова болест, неуточнена

В мотивната част на ЕР е посочена и диагноза „SO.5 - Практическата слепота на дясно око и запазената зрителна острота на ляво око, липса на периферно зрение на дясно око - 50% по ч.5 р.1.“

Записано е в ЕР, че ТЕЛК определя общ процент от 91%, в това число 20 % от Методиката за приложение на отправните точки на Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) с чужда помощ, тъй като самообслужването е невъзможно. Определената трайна неработоспособност на И. е за срок от три години. В решението е представена следната анамнеза за И.: „Преди 20 години си наранила ДО в посл. заагубила зрението му , след което получава чести рецидиви на иридоциклит. Преди 4 години открито повишено ВОН на същото. Преди около 12 години започнали големи епилептични припадъци без установена причина. През 2009 година месец януари с един голям епи припадък след [възраст] светъл период. През юни 2011 година в кабинета на личен лекар е направила сложен парциален пристъп с частична загуба на съзнание и потрепване на главата, извърната на дясно. След преглед в Плевен доц.Б. предписал лечение с трилептал и депакин. ЕЕГ- от алфа тип. Изява на фокална неспецифична бавновьлнова тета активност окципитално темпорално двустранно.“

От Решение № 0194 от заседание № 003/29.01.2025 г. на медицинска комисия при ТП на НОИ Русе се установява, че комисията, на основание чл. 98 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е разгледала ЕР № 90335 от заседание № 107/09.12.2024 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД, Монтана, издадено на Т. Н. И., [ЕГН]. Медицинската комисия е решила, че потвърждава датата на инвалидизиране и срокът на инвалидизиране, но не потвърждава оценката на трайно намалената работоспособност (ТНР)/вида и степента на увреждане (ВСУ), както и предоставянето на чужда помощ. В комисията не е постигнато единодушие относно законосъобразността и правилността на проверяваното ЕР. Като мотиви на лекаря, изразил особено мнение е посочено, че „Обжалваме оценката по ч.7, т.4.3.-71%ТНР и с ЧУЖДА ПОМОЩ.“. Комисията е взела решение, разглежданото ЕР на ТЕЛК да бъде обжалвано със следните „Мотиви: Представен само един консулт с невролог преди освидетелстването-м.09.09.24г в който не е уточнена честота и вид на припадъците. В амбулаторен лист и етапна епикриза от психиатър-22.10.24 е отбелязано добро повлияване от лечението при което не е получавала големи припадъци. Считаме, че не е мотивирано постановяването на чужда помощ.“

Във връзка с взетото решение, медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ Русе, чрез своя председател е подала жалба № 038034/ 29.01.2025 г. до НЕЛК (чрез Регионална здравна инспекция - Регионална картотека на медицинските експертизи Русе, с копие до Т. И.). Предявеното искане в жалбата е за изменение/отмяна на ЕР № 90335 от 09.12.2024 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД Монтана, като оспорването е в частта оценката на ТНР/ВСУ и в частта срок за чужда помощ, „поради причините отразени в Решение № 194/ 29.01.2025 г.“.

НЕЛК е изпратила Уведомление по преписка № 038034 до Т. И.; до МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД Монтана – втора ТЕЛК; до АХУ; до ТП на НОИ Русе и до РДСП Русе за образуваното административно производство по реда на чл. 112, ал. 1 от ЗЗдр против ЕР № 90335/09.12.2025 г., издадено на Т. И., като разглеждането е планирано за 05.08.2025 г. Посочено е още, че на основание чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи

(ПУОРОМЕРКМЕ), разкритото административно производство в НЕЛК ще бъде приключено по документи, като ЕР ще бъде постановено след провеждането на всички необходими консултации от страна на специализираните състави.

При така проведеното оспорване, ССВХНССЗ е постановил ЕР № 93461 от заседание № 98/19.12.2025 г. В решението са посочени идентификационни данни, оспореното ЕР на МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД Монтана и причината за оспорването от медицинската комисия при ТП на НОИ Русе. Извършената експертиза в хода на административното оспорване е във връзка с преосвидетелстване на И.. ССВХНССЗ е взел решение за отмяна и връщане на оспореното ЕР на ТЕЛК за ново освидетелстване. В частта от решението, наименувана „Констатация от медицинските изследвания, представените документи и мотиви за експертното решение“ е посочено, че решението на НЕЛК е постановено по документи от дигитализирано досие на основание чл. 50, ал. 1 и чл. 45, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Сочи се, че се обжалва ЕР № 90335/107 от 09.12.2024г. на ТЕЛК от НОИ за определената оценка за ТНР по ч. 7, т. 4.3 и по определената чужда помощ. Отбелязано е, че оценките трайно намалена работоспособност за останалите заболявания не се обжалват. Записано е още „F06.8 Други уточнени психични разстройства, дължащи се на увреждане и дисфункция на главния мозък или на соматично заболяване- Осъществена консултация с психиатър с данни за психорганичен синдром- леки (при съхранени ориентация и критичност);-50% по ч.2 р.1 т.2.1 305-Практическата слепота на дясно око и запазената зрителна острота на ляво око,липса на периферно зрение на дясно око-50% по ч.5 р.1“. В представеното заключение от ССВХНССЗ е посочено, че в медицинското експертно досие на И. са приложени няколко амбулаторни прегледи от невролог и контролни ЕЕГ изследвания за период от 15-на години. Последен амбулаторен преглед от невролог от 09.09.2024 г. с диагноза: Епилепсия. Анамнеза за поставена диагноза Епилепсия от 2005 г. Провежда терапия с антиконвулсанти. ЕЕГ (недатирано и неприложено) - дифузни неспецифични иритативни промени. Неврологичен статус - без огнищна неврологична симптоматика. НЕЛК отменя и връща на основание чл. 51, ал. 1, т. З от „ПУОРОМЕ“, с препоръки за: Актуална етапна епикриза от невролог с ясни и конкретни данни за вид и честота на епилептичните пристъпи, ново ЕЕГ изследване, изследване на плазмени нива на приеманите антиконвулсанти. Въз основа на изложените констатации, ССВХНССЗ отменя и връща експертното решение на ТЕЛК, като при постановяване на новото си решение, ТЕЛК следва да се съобрази с дадените указания. Решението е връчено на И. на 08.01.2026 г., видно от известие за доставяне ИД PS 1606 00J5N9 Y.

С писмо с изх. № І-30/06.01.2026 г. НЕЛК е изпратила до РДСП Русе и АХУ електронни експертни решения, като под № 11 е това на Т. И..

Недоволна от така постановеното ЕР на ССВХНССЗ, И. обжалва същото в настоящото производство чрез процесуален представител с доводи за постановяването му в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие на материалния закон. Твърди се нарушение на чл. 35 от АПК относно общия принцип в административното производство за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Направено е позоваване на чл. 101, ал. 7 от ЗЗдр, на основание на който е издадена Наредба за медицинската експертиза (НМЕ) като относимите към процесния случай материалноправни разпоредби и административнопроизводствени правила са регламентирани в глава четвърта „Експертиза на трайно намалена работоспособност и на вида, и степента на увреждане“. Релевира се възражение, че оспореното ЕР е недостатъчно мотивирано и в резултат на това постановено в несъответствие с относимите материалноправни разпоредби. Изведена е връзка между чл. 62 от НМЕ и чл. 40, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ (приет на основание чл. 109 от ЗЗдр) като се твърди, че в случаите на чл. 40, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ насочени лабораторни и функционални изследвания не се изискват. Направено е заключение, че преди постановяване на оспореното решение, административния орган не е извършил действията, указани в чл. 63 от НМЕ и не е изследвал електронните здравни записи в Националната здравноинформационна система относно И.. Изложени са съображения във връзка с двоякия характер на ЕР на НЕЛК. Счита, че „Определящо за материалната законосъобразност на ЕР на НЕЛК в частта относно оценката на работоспособността, доколкото то има характер на медицинско заключение, е постановяването му при вярно отразяване здравословното състояние на освидетелстваното-лице към момента на освидетелстването.“. Към жалбата като доказателства са приложени:

1. Етапна епикриза на И. от 15.01.2026 г. от АПИМП ГП „Мегамед“ ООД Русе – описани са придружаващите заболявания, както и анамнезата на И.. В част „Обективно състояние Жена на видима възраст отговаряща на действителната в увредено общо състояние. Кожа, видими лигавици розови. ПЛВ и щит-жл. неувеличени. Авто и ало ориентирана. Дихателна система – двете гръдни половини вземат еднакво участие в дишането Сонорен перкутонен тон Везикуларно дишане без хрипове ССС – прекордиум б.о. Сърдечни граници в норма РСД ясни сърдечни тонове. Корем мек неболезнен Черен дроб и слезка неувеличени. Крайници без отоци на двете подбедрици със запазени пулсации на пов. артрерии. В Ромберг нестабилна. Психоорганичен синдром Когнитивен дефицит на фона на органично страдание. Брадипсихична. Нарушена адаптационна способност. Състоянието се влошава и от затруднената зрителна острота – пълна липса на зрение на дясно око. Зависима от грижите на близките си.“

2. Амбулаторен лист № 260149024СЕ1/14.01.2026 г. за проведен първичен преглед при офталмолог. Като основна диагноза се сочи МКБ Н54.4 – слепота на едното око. Придружаващо заболяване и усложнения – старческа нуклеарна катаракта. В част анамнеза е посочено, че се касае за пациентка със слепота на ДО след травма и с оплакване от намалено зрение на ЛО. В част Обективно състояние са представени данни от проведени офталмологични изследвания. В част Терапия е посочено, че по преценка на лекаря И. не се диспансеризира по Н54.4 и амбулаторния лист следва да послужи пред ТЕЛК.

3. Етапна епикриза на И. от 15.01.2026 г. от „Център за психично здраве – Русе“ ЕООД, издадена от специалист - психиатър. Подробно и хронологично са проследени здравословните проблеми на И., като е посочено: „Обективно състояние: С неохота поддържа словесен контакт, лаконична. Бради психична, измъчен и тревожен лицеизраз. Пасивно подчиняема, Нарушена адаптационна способност. Когнитивен дефицит на фона на органично страдание. Зависима изцяло в ежедневието си от грижите на майка си затруднена и от пълната липса на зрение на дясно око.“

Ответникът, чрез процесуален представител, е ангажирал молба-становище с вх. № 866/24.02.2026 г., с което е представил и медицинското експертно досие (МЕД) на И. в оригинал. Оспорва жалбата като неоснователна; твърди, че административната процедура по постановяване на оспореното ЕР не е нарушена; налице е правилно прилагане на материалния закон и релевираните в жалбата оплаквания са неоснователни. Изложени са съображения за компетентността на административния орган; за спазена форма и административнопроизводствени правила, като са обсъдени всички налични документи за И.. Претендира се недопустимост на жалбата защото се възстановява висящността на административното производство. Посочена е съдебна практика. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а също така при процесуално представителство в полза на жалбоподателката съдът да съобрази фактическата и правна сложност на делото при присъждане на разноски в нейна полза.

Постъпило е писмено становище с вх. № 1109/10.03.2026 г. от председателя на Втора ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД, Монтана, в което се посочва, че жалбата на И. е неоснователна и незаконосъобразна, както неоснователни са и твърденията, които се съдържат в жалбата. Посочено е, че съгласно разпоредбите на Закона за здравето, Наредбата за медицинската експертиза и ПУОРОМЕРКМЕ, обжалваното ЕР на НЕЛК е законосъобразно, независимо от факта, че именно постановеното от тази ТЕЛК експертно решение се отменя.

Процесуалният представител на жалбоподателката е ангажирал писмена защита, с която поддържа позицията, изразена в жалбата, за незаконосъобразност на оспореното ЕР № 93461, като иска неговата отмяна. Изложени са съображения във връзка с доказването на допустимостта на жалбата, с което се оборват твърденията на ответника за обратното. Сочи се нарушение на формата поради липса на фактически и правни основания в оспореното ЕР за постановеното връщане за ново освидетелстване. Отново е наблегнато на двоякия характер на ЕР. Твърди се допуснато нарушение на законовите изисквания, уреждащи процедурата по извършване на експертиза на работоспособността, защото събраните по делото доказателства са индиция, че в случая е налична медицинска документация, даваща представа за реалното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит, но ТЕЛК и НЕЛК не я обсъждат. Претендира се това нарушение да е съществено и да е основание за отмяна на обжалвания административен акт. Счита, че НЕЛК е следвало да се произнесе по същество и така за се избегнат неблагоприятните последици за И. - спиране на пенсията и загубване правото на личен асистент, чийто функции понастоящем се изпълняват от нейната майка. Разгледано е съотношението на специалния закон ( чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗдр и чл. 63, ал. 1, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ) спрямо общия (чл. 145, ал. 2, т. 2 и чл. 98, ал. 2 от АПК) като е посочена практика на ВАС. Изложени са отново доводи за неправилно приложение на материалния закон, които вече са посочени в жалбата до съда. Твърди се за пореден път наличие на процесуален порок обжалваното решение, изразяващо се във факта, че след като решението на ТЕЛК е частично обжалвано, НЕЛК не разполага с правомощие да отмени същото изцяло. Препредадена е анамнезата на И. за здравословното й състояние към момента.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Съгласно чл. 103, ал. 2 от ЗЗдр Експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар, лекарски консултативни комисии (ЛКК), териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от НЕЛК. Аналогична е и разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от НМЕ - Експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар/лекар по дентална медицина, от лекарските консултативни комисии (ЛКК), от териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). Според чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ Националната експертна лекарска комисия се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза. Съгласно чл. 18, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ Всеки специализиран състав включва не по-малко от трима лекари, от които един е председател на състава. При съотнасянето на посочените норми към конкретния казус се установява, че оспореното от И. ЕР е издадено от компетентен орган ССВХНССЗ към НЕЛК, в състав от трима лекари, единият от които е председател на състава. Страните не спорят по въпроса за компетентността на органа, постановил обжалваното ЕР.

Съдът не установява нарушения във формата на оспорения индивидуален административен акт по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. Съгласно чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ Националната експертна лекарска комисия се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза. Безспорно, обжалваният акт в настоящото производство е ЕР, което съдържа мотиви. При липса на специални други изисквания за формата на акта, следва да намери приложение нормата на чл. 59 от АПК, изискванията на която са спазени – ЕР е в писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в ал. 2 на цитираната норма. ССВХНССЗ е обсъдил в мотивната част необходимостта от представянето на етапна епикриза от невролог и провеждането на нови функционални изследвания на И.. Несподеляемо в този смисъл е твърдението в жалбата, че оспореното експертно решение е недостатъчно мотивирано. В представената писмена защита, също е посочено, че ЕР е постановено „при липса на изискуемите мотиви“, но съдът установява противоречие, защото само няколко изречения преди това е посочено, че същото това ЕР е постановено „в предписаната писмена форма“. Доколко мотивите съответстват на приложимата нормативна база е въпрос на материална незаконосъобразност.

В жалбата и в писмената защита се съдържат твърдения за съществени нарушения на административнопроцесуалните правила – отменително основание по силата на чл. 146, т. 3 от АПК. Сочи се, че „Обжалваното решение на НВЛК е постановено при съществено нарушение на общия принцип в административното производство за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая (чл.35 от АПК).“ Това оплакване се съдържа и в писмената защита. Не е конкретизирано кои факти и обстоятелства не са изяснени. Възражението е мотивирано с нормите на чл. 101, ал. 7 от ЗЗдр (за приемане на НМЕ); чл. 40, ал. 2, т. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ (случаите, в които не се изискват лабораторни и функционални изследвания) и чл. 63 от НМЕ, които имат материалноправен характер. Във връзка с тези норми, в жалбата е посочено, че „Тази норми указват задължение за колективния орган, преди, постановяване на своя акт да извърши цитираните действия, с оглед получаване на информация за функционалното състояние както на заболелия орган, така и на организма като цяло, преди и с цел определяне степента на трайно намалената работоспособност /ТНР/, респективно вид и степен на увреждането /СУ/.“ Видно е, че тези норми не указват задължение на съответната медицинска комисия при постановяване на ЕР.

Възразено е, че НЕЛК не се е съобразила с електронните здравни записи за жалбоподателката в Националната здравноинформационна система. Не се сочи конкретно коя документация не е правилно съобразена и не се сочи с кои електронни записи НЕЛК не е съобразил постановеното ЕР № 93461. В самото обжалвано ЕР е записано, че то е постановено на база документи от дигитализирано досие.

В писмената защита за първи път се въвежда тезата, че „Събраните по делото доказателства са индиция, че в случая е налична медицинска документация, даващи представа за реалното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит, но ТЕЛК и НЕЛК не я обсъждат. Допуснатото нарушение на законовите изисквания, уреждащи процедурата по извършване на експертиза на работоспособността, се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в обжалваното решение и следва да бъде квалифицирано като съществено такова, представляващо основание за отмяна на оспорения акт, като незаконосъобразен. Ако беше изпълнила законоустановените си задължения, НЕЛК щеше да се произнесе по същество, а не да отменя и връща за ново освидетелстване, което действие води до редица неблагоприятни последици за Т. И. - спиране на пенсията и загубване правото на личен асистент, чийто функции понастоящем се изпълняват от нейната майка.“ Съдът не е съгласен с твърдението, че наличната медицинска документация не е обсъдена. Напротив, и от двете ЕР - № 90335 и № 93461 състоянието на И. е обсъдено и са изложени мотиви по поставените диагнози. Освен това, твърдението, че наличните доказателства не са обсъдени от ТЕЛК (като следва да се приеме, че това е Втора ТЕЛК, постановила ЕР № 90335) противоречи на цялата защитна теза на жалбоподателката, според която именно това ЕР № 90335 е правилно и то не следва да бъде отменено от НЕЛК. Доколко НЕЛК следва да се произнесе по същество е въпрос на материална законосъобразност, а не на нарушение на процедурата.

Съдът намира, че обжалваното ЕР е постановено в противоречие с приложимия материален закон по следните причини:

Според чл. 101, ал. 7 от ЗЗдр Принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 се определят с наредба на Министерския съвет. Това е Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ).

Съгласно чл. 103, ал. 1 от ЗЗдр Медицинската експертиза включва експертиза на временната неработоспособност, експертиза на вида и степента на увреждане и експертиза на трайно намалената работоспособност. В настоящия казус от значение е медицинската експертиза на ТНР/ВСУ, която съгласно чл. 103, ал. 4 от ЗЗдр се извършва от ТЕЛК и НЕЛК.

Разпоредбата на чл. 109 от ЗЗдр определя, че Устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза по чл. 103 и на РКМЕ се определят с правилник на Министерския съвет. Това е вече многократно посочения Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ).

За да се установи материалната законосъобразност на обжалваното ЕР на НЕЛК, е необходимо да се установи дали е спазена процедурата, предвидена в Глава четвърта, Експертиза на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане от НМЕ. Според чл. 62 от НМЕ Видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, а в случаите по чл. 40, ал. 2 от правилника по чл. 109 от Закона за здравето – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. В случаите на чл. 40, ал. 2, т. 2 от същия правилник насочени лабораторни и функционални изследвания не се изискват.

Видно от представеното медицинско експертно досие (МЕД) на И., на неизвестна дата – вероятно през септември 2024 г., (л. 12 от неномерирано МЕД) до И. е отправена покана от ТЕЛК-1 за преосвидетелстване, като не е посочена датата на явяване пред ТЕЛК. В тази връзка, И. е подготвила за представяне следните доказателства за извършени прегледи:

1. Амбулаторен лист № 24253С082Е24/09.09.2024 г., издаден от д-р Л., невролог. Основна диагноза е Grand mal припадъци (с малки припадъци petit mat или без тях), неуточнени; в графа Придружаващи заболявания и усложнения е посочено диспансерно досие № 677. В части Анамнеза, Обективно състояние и Терапия е представена подробна информация относно състоянието на И. към момента на прегледа за диагнозата Епилепсия, установена през 2005 г. В част Анамнеза е посочено „С поставена дг.Епилепсия през 2005г.Провежда лечение с Депакин хр 500 х1 и 1 /2т. и Трилептал 300 4 х1т.Получава замайване периодично.Лекувана некол кократно стационарно в НО МБАЛ-Русе.През м. 10.2018г. напр. ЕЕГ-без съще-ствена промяна.Днес с оплакване от забравяне. Поради липса на Trileptal в аптечната мрежа се замества с Neurotop 200 mg 3x1 .Прегледана -проф. Б. - на 03.09.24г.дад. тер. Еспибон 800 мг. х1т. вечер.ЕЕГ- изразени в средно тежка степен дифузни неспециф. иритативни промени.“ В част Обективно състояние: „СМРД-няма; ЧМН-б.о.; СНР-без асиметрия; в ПЛП-няма данни.Патоло гични рефлекси-няма.ВКФ-б.о.ТР-контролира.Сетивност-несмутена-Координция-в Ромберг -нестабилна.Декларирам, че в момента на пре-гледа не съм хоспитализиран в друго лечебно заведение.; Липсват изключващи критерии за започване/продължаване на лечение с ЛП.“

2. Амбулаторен лист № 24296D0340Е5/22.10.2024 г., издаден от д-р Бранкованова, психиатър. Основна диагноза е Други уточнени психични разстройства, дължащи се на увреждане и дисфункция на главния мозък или на соматично заболяване; в графа Придружаващи заболявания и усложнения е посочено Леко разстройство на познавателните способности. В части Анамнеза е представена информация за състоянието на И. след поставяне на диагноза епилепсия (в случая е посочено, че диагнозата е от 2003 г.). Записано е изрично, че „Катамнезно се отчита неблагоприятен ход на протичане на болестта. Задълбочаване на когнитивния фефицит и прогресивно влошаване на личностното и социални ….. Зависима е изцяло от грижите и подкрепата на майка си.“ (бележка на съда – някои части от вписаното не се четат). Съдът приема, че е допусната техническа грешка и се има предвид понятието когнитивен дефицит, а не „фефицит“. В част Обективно състояние е представена изключително подробна информация относно състоянието на И. като изрично е посочено, че е налице „Състояние: Влошено F06.8 ; Психоорганичен синдром. Когниг дефицит на фона на органично страдание. Във влошено съсп. Брадипсихична . Нарушена адаптационна способност. 2 зно/ грижата и подкрепата на родителите си . Състоянието се затруднената зрителна острота/ пълна липса на зрение….“ (бележка на съда – някои части от вписаното не се четат). Под F06.8 съгласно МКБ10 следва да се разбира диагноза Други уточнени психични разстройства, дължащи се на увреждане и дисфункция на главния мозък или на соматично заболяване. В част Терапия назначеното лечение е отразено ръкописно.

3. Етапна епикриза за периода 22.10.2023 г. -22.10.2024 г., издадена от „АПИМП по психиатрия д-р Бранкованова“ ЕООД. Като водеща диагноза е посочена F06.8: Други уточнени психични разстройства, дължащи се на увреждане и дисфункция на главния мозък или на соматично заболяване. Ч. А.: „Жена на 52 години. От 2003 година страда от епилепсия , започнала да получава големи епилептични припадъци със загубана съзнание след травма на главата. След консултация с невролог е поставена диагноза Епилепсия - големи припадъци ,с неизяснена етиология. Провежда непрекъсната терапия с Конбинирана антиконвулсивна терапия.На фона , на назначената терпия се отчита добър терапевтичен отговор на повлияване на състоянието- не е олучавала големи припадъци . Споделя оплаквания от апатия ,сънливост , липса на инициатива. Има чести оплаквания от световъртеж и главоболие. От половин години е започнала да забравя текущи събития. Данни от КАТ - Арахноидална киста в дясто темпорално с разм. Катамнезно се отчита неблагоприятен ход на протичане на болестта със задълбочаване на когнитивния фефицит и прогресивно влошаване на личностното и социално функциониране.Зависима е изцяло от грижите и подкрепата на майка си.“ Ч. О. състояние: „Психоорганичен синдром . Когнитивен дефицит на фона на органично страдание . Във влошено състояние . Брадипсихична . Нарушена адаптационна способност . Зависима е от грижата и подкрепата на родителите си Състоянието се влошава и от затруднената зрителна острота/ пълна липса на зрение на дясно око“. Представена е и назначената терапия. Съдът посочва, че информацията в тази етапна епикриза е напълно идентична с информацията от Амбулаторен лист № 24296D0340Е5/ 22.10.2024 г., издаден от д-р Бранкованова, психиатър

4. Амбулаторен лист № 243121065399/07.11.2024 г., издаден от д-р А., очен лекар. Основна диагноза е Вторична глаукома, дължаща се на други болести на окото, придружаващи заболявания и усложнения – диспансерно досие № 574. Ч. А. „Контролен преглед. Травма на д око от бодил в ранна детска възраст“. В част Обективно състояние лекарят е отразил подробно установените от него резултати. В част Изследвания са записани четири такива: „Процедури: 16.29 Изследване на преден очен сегмент - биомикроскопия; 95.09 Изследване на зрителна острота; 14.19 Други процедури на задна камера; 89.11 Тонометрия“. В част Терапия са назначени медикаменти за лечение.

5. Медицинско направление за ТЕЛК № 20241112515973/12.11.2024 г., издадено от д-р Д. - специалист по вътрешни болести от „АПИМПГП Мегамед“ ООД е насочил И. като освидетелствано лице към ТЕЛК за установяване на „Трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, която не е предшествана от временна неработоспособност“. Като диагноза на водещото заболяване е посочена S05.6 Проникваща рана в очната ябълка без чуждо тяло. Диагнозите за придружаващите заболявания са както следва:

Н40.5 - Вторична глаукома, дължаща се на други болести на окото

G40.6 - Grand mal припадъци (с малки припадъци petit mat или без тях), неуточнени

F06.8 - Други уточнени психични разстройства, дължащи се на увреждане и дисфункция на главния мозък или на соматично заболяване

I67.9 - Мозъчносъдова болест, неуточнена

D33.7 - Други уточнени части на централната нервна система.

В част „Анамнеза“ е посочено, че „Касае се за пациентка със слепота на дясно око след травма от бодил в ранна детска възраст. От 2005 г поставена диагноза Епилепсия- на лечение с Трилептал и Депакин. Получава периодично замайване, лекувана многократно в НО. От около две години съобщава за разсеяност, неконцентрираност, започнала да забравя, станала сънлива. Данни от КТ арахноидална киста в дясно темпорално с разм. Катамнезно се отчита неблагоприятен ход на протичане на болестта със задълбочаване на конгнитивния дефицит и прогресивно влошаване на личностното и социално функциониране. Зависима от грижите на майка си.“ В част „Обективно състояние“ е записано, че „Жена на видима възраст отговаряща на действителната, в запазено общо състояние. Кожа и видими лигавици розови ПЛВ и щитовидна жлеза- неувеличени. Авто и алоориентирана . Дихателна система- двете гръдни половини вземат еднакво участие в дишането Сонорен перкутонен тон. Везикуларно дишане ССС сърдечни граници нормални . Ритмична сърдечна дейност с ясни сърдечни тонове .АН 120/70 Корем на нивото на гръдния кош мек неболезнен при палпация. Черен дроб и слезка неувеличени. Крайници без отоци със ЗСП на периферни артерии. Психоорганичен синдром В Ромберг нестабилна Зависима изцяло от грижите и подкрепата на майка си.“

6. Етапна епикриза от 14.11.2024 г., издадена от д-р Д. - специалист по вътрешни болести от „АПИМПГП Мегамед“ ООД. Посочена е водеща диагноза S05.6 - Проникваща рана в очната ябълка без чуждо тяло, а като придружаващи заболявания са посочени същите като тези в медицинското направление за ТЕЛК:

Н40.5 - Вторична глаукома, дължаща се на други болести на окото

G40.6 - Grand mal припадъци (с малки припадъци petit mal или без тях), неуточнени

F06.8 - Други уточнени психични разстройства, дължащи се на увреждане и дисфункция на главния мозък или на соматично заболяване

І67.9 - Мозъчносъдова болест, неуточнена.

В част Анамнеза е записано „ Пазиентка със слепота на дясно око след травма от бодир в ранна детска възраст. С поставена диагноза Епилепсия от 2005 г. На непрекъсната антиепилептична терапия Трилептал и Дапакин . Със замайване и отпадналост периодично лекувана многократно в НО. Съобщава за два нови пристъпа през последните месец.ДСъс разсеяност ,некоцентрираност ,започнала за забравя ,станала сънлива .След КТ доказана арахноидална киста в дясно темпорално .Със задълбочаване и влошаване на състоянието и Зависима от грижита на близките си.“. В част Обективно състояние е посочено: „Жена на видима възраст отговаряща на действителната в запазено общо състояние. Кожа ,вид. лигавици розови. ПЛВ и щит- жл. неувеличени .Авто и ало ориентирана. Пулмо вез. дишане. Кор рит.сър. дейност. Корем неболезнен .Ч.др. и слезка неувеличени. Крайници без отоци на двете подбедрици със запазени пулсации на пов. артрерии. В Ромберг нестабилна.Психоограничени синдром. Зависима изцяло от грижите на майка си .“ Записано е изследване на урина.

Следователно, към момента на подаване на заявление с вх. № 182024111583669/15.11.2024 г. до ТЕЛК чрез Регионалната картотека на медицинската експертиза (РКМЕ) Русе, Т. Н. И. е заявила желание да бъде преосвидетелствана по повод изтичане на срока на последното експертно решение като е разполагала с актуални за целта медицински документи за установяване на нейното обективно състояние и е представила необходимите за целта медицински документи.

Съгласно чл. 32, ал. 3, изречение първо от ПУОРОМЕРКМЕ Териториалните експертни лекарски комисии освидетелстват и преосвидетелстват лицата в 3-месечен срок от подаване на заявлението-декларация по чл. 56, ал. 1 в РКМЕ, който срок в конкретния случай е спазен от Втора ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД Монтана, като комисията се е произнесла с ЕР № 90335 от заседание № 107/09.12.2024 г. Съдът вече посочи параметрите на това ЕР – основната диагноза и придружаващите заболявания от етапната епикриза са възприети от тази ТЕЛК, възприета е и още една диагноза - „SO.5 - Практическата слепота на дясно око и запазената зрителна острота на ляво око, липса на периферно зрение на дясно око - 50% по ч.5 р.1.“. При съобразяване на посочените заболявания е определен 91% ТНР, в това число 20 % от Методиката за приложение на отправните точки на НМЕ с чужда помощ, тъй като самообслужването е невъзможно. Определената трайна неработоспособност на И. е за срок от три години.

По делото не са ангажирани доказателства кога ЕР № 90335 е връчено на ТП на НОИ Русе, но още на 29.01.2025 г. НЕЛК е сезирана с жалба срещу ЕР № 90335, като причините са обективирани в Решение № 0194 от заседание № 003/29.01.2025 г. на медицинската комисия по чл. 98 от КСО. Съдът приема, че е спазен срокът на обжалване, предвиден в чл. 98, ал. 6 от КСО.

В административната преписка не са налични доказателства кога жалбата на ТП на НОИ е достигнала до НЕЛК. Съдът счита, че дори реалното време за това да е от порядъка на един месец, в началото на март 2025 г. (т.е. около 6 месеца след подаване на заявлението – декларация от И.) жалбата е била известна на НЕЛК. В този смисъл при съобразяване на чл. 47, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ Националната експертна лекарска комисия постановява своите решения в срок 3 месеца от постъпване на жалбата в НЕЛК., НЕЛК е следвало да се произнесе приблизително около началото на месец юни 2025 г. Напротив, едва на 15.07.2025 г. НЕЛК уведомява страните, че е планирано жалбата да се разгледа на 05.08.2025 г., което от своя страна противоречи на факта, че в оспореното ЕР е записано, че то е произнесено в заседание № 98/19.12.2025 г. Няма спор, че съдебната практика приема посочения срок за инструктивен, но той не може да продължава до безкрайност, което определено е във вреда на лицата, очакващи произнасянето на тази последна административна инстанция. Така НЕЛК в конкретния случай е постановила своето ЕР № 93461 едва на 19.12.2025 г. – т.е. приблизително три пъти по – дълъг срок във времето, определено от закона и повече от една календарна година след като И. е представила своите медицински изследвания. Макар в жалбата да липсва оплакване във връзка със срока за произнасяне на НЕЛК, съдът на основание чл. 168, ал. 1 от АПК е длъжен да установи този факт.

Съдът е съгласен с твърдението в жалбата, че е наличен и друг порок – нарушение на изискването по чл. 45, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ - При обжалване на експертни решения на ТЕЛК, НЕЛК се произнася само по поводите, посочени в жалбата и предвидени в наредбата по чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето. Както в жалбата на ТП на НОИ е посочено, оспорват се само оценката на ТНР/ВСУ в частта по ч. 7, т. 4.3. и предоставянето на чужда помощ. Действително, в обжалваното ЕР е посочено, че именно тези параметри от ЕР № 90335 се оспорват, но липсват изложени мотиви защо на основание чл. 51, ал. 1, т. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ се отменя цялото експертно решение, а не само частите, в които то се обжалва. Напълно възможно е от медицинска гледна точка от така изложената информация в частта заключение от обжалваното решение да могат да се направят изводи за причината, поради което решението на Втора ТЕЛК ЕР № 90335 се налага да бъде отменено, но съдът счита, че тази причина е необходимо да бъде изложена по такъв начин, че да бъде ясна за всички страни и най-вече за жалбоподателката И., която не разполага със специални медицински знания. Отделно от това, с цялостната отмяна на ЕР № 90335 на практика се отменя и определения процент ТНР/ВСУ по другите заболявания на И., които също имат значение за определяне на общия процент ТНР, а именно:

F06.8 - Други уточнени психични разстройства, дължащи се на увреждане и дисфункция на главния мозък или на соматично заболяване – с мотиви „F06.8 Други уточнени психични разстройства, дължащи се на увреждане и дисфункция на главния мозък или на соматично заболяване- Осъществена консултация с. психиатър с данни за психорганичен синдром- леки (при съхранени ориентация и критичност);-50% по ч.2 р.1 т.2.1“

„SO.5 - Практическата слепота на дясно око и запазената зрителна острота на ляво око, липса на периферно зрение на дясно око - 50% по ч.5 р.1.“

Съгласно чл. 40 ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ При определяне на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане териториалната експертна лекарска комисия се произнася въз основа на наличната медицинска и друга документация, включително информацията в електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система, без да се извършва клиничен преглед. Именно това е сторила Втора ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД Монтана. Категорично от цялото МЕД на И. не се установява необходимост от наличие на клиничен преглед от ТЕЛК по смисъла на чл. 40, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ защото не е налице нито една от посочените в правната норма хипотези. Съдът отново повтаря, че при постановяване на своето ЕР Втора ТЕЛК е съобразила актуална медицинска документация.

Съдът не е съгласен с твърдението на защитата на И., че НЕЛК е следвало да се съобрази с нормата на чл. 40, ал. 2, т. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ във връзка с чл. 62, изречение последно от НМЕ по причина, че в случая въобще не е налице хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ за необходимост от клиничен преглед.

Така допуснатото продължило неоправдано дълго време непроизнасяне на НЕЛК на практика е обезсмислило представените от И. медицински изследвания.

От приложените към жалбата актуална медицинска документация на И. за проведени прегледи през януари 2026 г., безспорно и без необходимост от специални знания се установява, че здравословното й състояние се влошава и същата е зависима от грижите на своята майка.

Като е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон; както и като е изложил мотиви, които не са съответни на приложимия материален закон, на практика НЕЛК е постановила материално незаконосъобразно ЕР, което следва да се отмени на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

Съдът намира, че преписката следва да бъде изпратена на ответника в условието на чл. 173, ал. 2 от АПК за ново произнасяне при спазване на чл. 51 от ПУОРОМЕРКМЕ, както се произнесе при съобразяване на изискването на чл. 45, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ и изложи подробни мотиви за взетото решение на база представената от жалбоподателката медицинска документация.

По делото искане за присъждане на разноски е направено своевременно от двете страни, при ангажиране на необходимите доказателства за тяхното извършване и представяне на съответния списък на разноските оп чл. 80 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

Относно разноските на жалбоподателката:

В съдебно заседание е представен списък по чл. 80 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Поискано е присъждане на държавна такса в размер на 5,11 евро в полза на И. и възнаграждение за един адвокат по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) – 500 евро. В представения Договор за правна защита и съдействие (без номер и дата на сключване) изрично е посочено, че същия се сключва между Т. Н. И. и адв. К. Х. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, изречение второ от ЗАдв.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателката И. следва да се присъди заплатената от нея сума за държавна такса в размер на 5, 11 евро.

Съдът намира възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК за основателно по следните причини: делото не се отличава с фактическа и правна сложност от други такива дела; по делото е проведено само едно заседание; не са разпитвани свидетели; представената писмена защита от името на жалбоподателката не разкрива нови правни съображения. Съдът намира, че справедливия размер на адвокатското възнаграждение е 350,00 евро.

Относно разноските на ответника:

Предвид изхода на спора и нормата на чл. 143 от АПК, разноски в полза на жалбоподателя не се следват.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 във връзка с ал. 5 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Експертно решение № 93461 от заседание № 98/19.12.2024 г. на Националната експертна лекарска комисия, специализиран състав по вътрешни, хирургични, нервни и ССЗ болести.

ИЗПРАЩА преписката на Националната експертна лекарска комисия за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение като определя едномесечен срок за произнасяне от датата на получаване на преписката.

ОСЪЖДА Националната експертна лекарска комисия да заплати на Т. Н. И., [ЕГН] сумата от 5,11 евро (пет евро и единадесет цента) държавна такса по делото.

ОСЪЖДА Националната експертна лекарска комисия да заплати на адвокат К. Х., адрес гр. Русе, [улица]сумата от 350,00 (триста и петдесет) евро адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.

ДА СЕ СЪОБЩИ настоящият съдебен акт както следва:

1. На жалбоподателката – чрез процесуалния й представител адв. К. Х., на електронен адрес [електронна поща]

2. На ответника – Системата за сигурно електронно връчване.

УКАЗВА на страните, че следва незабавно да потвърдят получаването на съобщението, в противен случай то ще се счита за връчено при условията на чл. 137, ал. 3 от АПК.

Съдия:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�