РЕШЕНИЕ

№ 4541

Варна, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XV състав, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия: ИВАНКА ИВАНОВА

При секретар ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАНКА ИВАНОВА административно дело № 20257050702528 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 76, ал. 3 и ал. 5 от ЗЗО.

Делото е образувано по жалбата на „Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ по дентална медицина /АИППМП/ Д-р Б. Д.-09“ ООД, [ЕИК] с адрес: гр. Варна, [улица], партер, представлявана от д-р Б. Д. против Заповед за налагане на санкция № РД-11-1502/9/ от 07.10.2025 г. на директора на РЗОК – Варна на практиката за 11 бр. нарушения на чл. 129, ал. 1, и ал. 3 от НРД № РД-НС-01-3/ 01.09.2023 г. за ДД между НЗОК и БЗС за 2023-2025 г. са наложени 11 бр. санкции “финансова неустойка“ в размер на 100 лв. всяка.

В жалбата е посочено, че издадения адм. акт е незаконосъобразен, заповедта е неправилна, необоснована и недопустима. Проверката не е била извършена обективно, всестранно и пълно. Мотивите на заповедта страдат от вътрешни противоречия, като е налице противоречие между мотиви и диспозитив. От тях не е ясно, с какво и до каква степен са засегнати“правата на пациентите“, нито се разбира по какъв начин е увреден или застрашен „обществения интерес във връзка с оказване на дентална помощ и разходване на бюджета“. Не е обосновано по изискуемия начин налагането на санкция. Не е извършено нарушението от обективна страна.Пациентите в постановлението заявиха, че желаят да подпишат декларация по чл. 86, ал. 5, докато свикнат и нямат оплаквания /ранички и болка/ от тоталните протези и отпаднат нарушенията в храненето и говора. Тези пациенти са имали преди това други/стари протези и са наясно, че са нужни почти две седмици за период на адаптация. В някои случаи, когато не могат да се отстранят тези проблеми и оплаквания и се налага клиничният и лабораторен процес да се повторят отново за сметка на денталния лекар. Поради това има разлика в датата на амб. лист и декларацията по чл. 86, ал. 5. Никъде в НРД за дентална помощ няма формулирано определение, че датата на амб.лист и декларацията, трябва да бъдат с фиксирана дата в един и същи ден.

В съдебно заседание по делото за жалбоподателят, редовно призван, се явява управителя д-р Д. и с адв. Г.Г. от АК – Варна, който поддържа жалбата и изразява становище за незаконосъобразност на оспорения адм. акт на директора на РЗОК - Варна.

Ответникът по жалбата – директорът на РЗОК– Варна, редовно призован, не се явява, а се представлява от гл. юрк. П. С., редовно упълномощена, която изразява становище, че счита жалбата за неоснователна, тъй като при издаването му са били спазени както адм.-производствените правила, така и материалния закон. Пледира за присъждането на юрк. възнаграждение. В дадения от съда срок представя писмена защита.

Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, налице е правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна поради следното:

Със заповед №РД-11-1502 от 25.07.2025 г. на Директора на РЗОК-Варна /адм. преп./, издадена на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 3 от ЗЗО, е разпоредено извършване на пълна, планова, първична и самостоятелна проверка на "Амбулатория групова практика за първична медицинска помощ по дентална медицина д-р Д. -09“ ООД по спазване на разпоредбите на ЗЗО и НРД за ДД за 2023-2025 г. Със заповедта е определен проверяващия екип, състоящ се от контрольори при РЗОК-Варна – Б. Н. и В. Т.. Заповедта е връчена на представляващия АГППМПДМ д-р Д. 09 ООД на 29.07.2025 г.

За резултатите от извършената проверка е съставен протокол по чл. 74, ал. 3 от ЗЗО с № РД-11-1502/3/ от 31.07.2025 г. /адм. преп./, в който са отразени констатирани общо 11 отделни нарушения. Всичките се установяват като нарушения на чл. 129, ал. 1 и ал. 3 от НРД за ДД за 2023-2025 г., описани в т. 1 до т. 11 от протокола. Относно тези нарушения, контролните органи установили, че изготвените А. се разминават с подписаната от пациентите декларация по чл. 86, ал. 5 от НРД за ДД за 2023-2025 г. за поставяне на протеза.

В представената по делото административна преписка се съдържа и депозирано от денталната практика писмено становище /възражение/ с вх. № РД-11-1502/6/ от 25.08.2025 г. /адм.преп./ по чл. 74, ал 4 от ЗЗО срещу констатациите на длъжностните лица, обективирани в изготвения протокол Жалбоподателят твърди, че причината за разминаването в датите е необходимото технологично време след овладяване на възпалителния процес до възстановяването на функцията на дъвкателния апарат с протези на долна и горна челюст със съответните междинни проби в кабинета, времето за изработване на шаблони в лабораторията до крайния етап – поставяне в устата на пациента, което отнема до 2-3 седмици времеви период. Всички, изброени в протокола пациенти, преди това са имали други частични или тотални плакови протези и знаят много добре, че винаги след поставянето им в устата има период на адаптация и се налага да посещават още няколко пъти кабинета за корекции. Поради това са заявили, че ще подпишат декларацията по чл. 86, ал. 5 от НРД за ДД, след като свикнат с протезите и нямат оплаквания от тях.

Становището е било изпратено на Арбитражна комисия по оспорване на констатациите на длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, създадена на основание чл. 75, ал. 5 във връзка с чл. 75, ал. 1 и 3 от ЗЗО и чл. 163, ал. 4 и ал. 5, чл. 164, ал. 2 и 3 от НРД за ДД за 2023-2025 г. във връзка с чл. 161, ал. 1 от НРД за ДД за 2023-2025 г. и заповед №РД-18-73 от 15.09.2025 г. на директора на РЗОК-Варна. От същата е проведено заседание на 17.09.2025 г., за което е прието решение. Арбитражната комисия е достигнала до решение с пълно мнозинство 6:0 е потвърдила констатациите в Протокол № РД-11-1502/3/31.07.2025 г. от извършената проверка на ЛЗ на жалбоподателя./адм. преп./

По делото е разпитана като свидетел Ж. Ф. Н.

Според нейните показания тя има зъбна протеза горна и долна. Горната се е износила и е отишла при жалбоподателя да и сложи нова горна протеза. Протезите не пасват от първия път – образуват се ранички. След като сложила протезата е трябвало да изчака известно време, за да види как ще и действа, как ще се храни. След това е отишла да му каже, дали има нужда от корекция и ако трябва да направи нещо.след това и направил друга протеза, ходила за корекция. Имала нужда от повторно преглеждане. Можело на втория или петия ден да се образува раничка. Тя е ходила след две седмици, понеже е отсъствала и не е могла да отиде по навреме.

Съдът кредитира показанията на свидетелката като непротиворечащи на събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта - жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, притежаваща правен интерес от оспорване, против годен за съдебен контрол административен акт и пред местно компетентния съд. Липсват други основания по см. на чл. 15 от АПК за оставянето и без разглеждане.

Разгледана по същество, се явява неоснователна по следните съображения:

Заповедта за налагане на санкции №РД-11-1502/9/ от 07.10.2025 г. е издадена от компетентен орган - директор на РЗОК-Варна, съобразно нормата на чл. 76, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗО, във връзка с чл. 170 ал. 3 от НРД за ДД за 2023-2025 г. при спазване на териториалните предели на правомощията му и в рамките на предоставената му от закона материална компетентност.

Оспореният акт е постановен в изискуемата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания, с оглед на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като същевременно препраща изцяло към констатациите, съдържащи се в съставения при проверката протокол № РД-11-1502/3/ от 31.07.2025 г. Заповедта обективира властническо волеизявление, с което се създава задължение от финансов характер за нейния адресат при определен срок и способ за доброволно, респективно принудително изпълнение.

Съгласно чл. 76, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗО „В случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ. Санкциите се налагат със заповед на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, която се издава в срок до един месец от уведомяването от страна на арбитражната комисия на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, че са потвърдени констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, и се съобщава на лицето – обект на проверката. Когато нарушението е установено от длъжностни лица-контрольори на РЗОК, предложението до управителя на НЗОК за издаването й се прави от директора на съответната РЗОК.

В оспорената Заповед констатациите на наказващия орган в т. 1-11 включително, изцяло възпроизвеждат констатациите на контролния орган по т. IV от Протокола. В Заповедта като мотиви за налагане на санкциите по посочените точки, наказващият орган е изложил същите мотиви, които са отразени в Протокола от проверка. Съдът не приема обаче, констатацията на адм. орган, че при няколко еднакви по вид нарушения следва да наложи санкция в среден размер от 100 лв. на санкционната норма на чл. 154, ал. 1 от НРД за ДД за 2023-2025 г. / 50-150 лв./, като приема, че санкция от минимален размер на санкцията би постигнал целения правен резултат – индивидуална и генерална превенция от извършване на нарушенията. Съдът приема, че санкция в размер на 50 лв. за всяко от нарушенията би бил справедлив и оправдан.

При издаването на процесната заповед няма допуснати съществени нарушения на специалните административно-производствени правила. Производство е започнато по силата на издадена заповед на директора на РЗОК – Варна за извършване на проверка с определени в нея предмет, задачи, времеви обхват, обект и изпълнител, връчена по надлежния ред на жалбоподателя. Извършената проверка е от надлежно оправомощени длъжностни лица, съгласно а чл. 72, ал. 2, предл. първо от ЗЗО, регламентираща, че контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, от длъжностни лица – служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК – контрольори. Съгласно чл. 72, ал. 3, предл. второ от ЗЗО, служителите на РЗОК – контрольори, могат да извършват проверки на територията на съответната РЗОК по заповед на нейния директор /както е в настоящия случай/ или на територията на друга РЗОК по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. Извършването на цялостен контрол по изпълнението на конкретни индивидуални договори, произтичащ от разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, предпоставя осъществяване на голяма част от правомощията, визирани от разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗЗО, доколкото изпълнението на клаузите от договора е функция на правилното прилагане на приложимия НРД, съответно на ЗЗО.

Констатациите от извършената проверка на отговорните длъжностни лица - контрольори са обективирани в нарочен писмен документ - протокол, екземпляр от който е връчен на представляващия практиката, с което е спазена и процедурата по чл. 74, ал. 3 от ЗЗО. Проверяваният е упражнил нормативно предоставената му възможност да представи писмено становище с обективирано в същото възражение срещу направените в протокола фактически констатации в срока и по реда на чл. 74, ал. 4 от ЗЗО и чл. 142 от НРД за ДД за 2023-2025 г. - лицето - обект на проверката, има право да даде писмено становище пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК, с когото е сключило договор, по направените от длъжностното лице по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО констатации в 7-дневен срок от връчването на протокола по чл. 141, ал. 1. Същото е било изпратено на сформираната Арбитражна комисия по чл. 75 от ЗЗО, която от своя страна го е разгледала и се е произнесла с решение.

С оглед на горното, съдът приема за напълно доказани твърденията на ответника, че от провереното лице /жалбоподателя/ са извършени описаните в т. 1 до т. 11 от оспорената заповед нарушения на правилата за издаване на първична документация. Наложените с акта санкции за въпросните нарушения не са съобразени с тежестта на същите, за които не се доказа да са налице предпоставки за прилагане на правилото за маловажност, съдържащо се в § 1, т. 4 от ДР на НРД за ДД за 2023-2025 г. или „повторност“ съгласно §1, т.2 от ДР на НРД за ДД за 2023-2025 г. поради това съдът приема, че е нарушен принципът на съразмерност, визиран в чл. 6 от АПК. Наложените адм. санкции се явяват несъразмерни с преследваната от закона цел, поради което следва да бъдат определени към минималния определен от НДР за ДД размер от 50 лв./ 25, 56 Евро.

Заповедта в оспорените й части е постановена и съобразно целта на закона - недопускане на нарушения по изпълнението на договори за оказване на специализирана извънболнична дентална помощ, респективно тяхното санкциониране от действащия в рамките на обвързана компетентност административен орган – в случая директор на РЗОК – Варна, доколкото при изпълнение на индивидуалните си договори, като функция по изпълнението на НРД за ДД за 2023-2025 г., изпълнителите безусловно следва да спазва поетите си задължения, с оглед изключването на възможности за ощетяване бюджета на НЗОК и неблагоприятно засягане правата на ЗОЛ. Заповед №РД-11-1502/9/ от 07.10.2025 г. на Директор на РЗОК – Варна в оспорените й части за наложени на амбилаторията – жалбоподател 11 отделни санкции "финансова неустойка" от по 100. 00 лв. за извършени 11 отделни нарушения на чл. 129, ал. 1 и ал. 3 от НРД за ДД за 2023-2025 г., описани в т. 1 до т. 11 от акта следва да бъде изменен от средата на размера на санкцията на минимума от 50 лв. / 25, 56 €.

Разноски претендират и двете страни в процеса. С оглед частичната неоснователност на жалбата, разноски следва да бъдат присъдени, както следва: претенцията за юрк. възнаграждение е в размер на 200 лв. /понастоящем 102, 26 евро/, поради което и на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ оспорващото дружество следва да заплати на НЗОК, в чиято структура е ответника, разноски съответни на отхвърлената част от жалбата в размер на 100 лева /понастоящем 51,13 евро/ юрк .възнаграждение, а на основание чл. 143, ал. 1 от АПК НЗОК следва да заплати на „Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ по дентална медицина /АИППМП/ Д-р Б. Д.-09“ ООД, [ЕИК] разноски съответни на уважената част от жалбата в размер на 250лв. адв.възнаграждение /понастоящем на равностойност от 127, 82 евро/ и 50 лева държавна такса /понастоящем от 25, 56 евро/ общо в размер на 300 лв. / 153, 39 €/.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ размера на наложената санкция „финансова неустойка“ в Заповед за налагане на санкции № РД-11-1502/9/07.10.2025 г. на директора на РЗОК – Варна, с която на „Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ по дентална медицина /АИППМП/ Д-р Б. Д.-09“ ООД, [ЕИК] с адрес: гр. Варна, [улица], партер, представлявана от д-р Б. Д. на практиката за 11 бр. нарушения на чл. 129, ал. 1 и ал. 3 от НРД № РД-НС-01-3/ 01.09.2023 г. за ДД между НЗОК и БЗС за 2023-2025 г. са наложени 11 бр. санкции “финансова неустойка“ в размер на 100 лв. всяка, като намалява размера на 50 лв. / 25, 56 €. за всяка .

ОСЪЖДА „Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ по дентална медицина /АИППМП/ Д-р Б. Д.-09“ ООД, [ЕИК] да заплати на РЗОК-Варна сумата от 100. 00 лв. /сто лева/ 51, 13 € за юрк. възнаграждение за разноски по делото.

ОСЪЖДА РЗОК – Варна да заплати на „Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ по дентална медицина /АИППМП/ Д-р Б. Д.-09“ ООД, [ЕИК],направените разноски по делото в размер на 153,39 €.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

Съдия:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�